МОТИВИ по НОХД № 30 277/10 г. по описа на
РС - МОНТАНА
Подсъдимият А.Б.А. е обвинен в това, че за
периода от 16.05.2010 г. до 21.05.2010 г. в село Лехчево, обл. Монтана, при
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - един брой каруца с
дървен сандък и метален обков, в комплект с ритли, щит, потоница и стреки на
стойност 250.00 лв., от владението на Ф.А.Ф. ***, без съгласието на собственика,
с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1
във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението, пледирайки конкретно
по вид и размер наказание.
Подсъдимият А.Б.А. се признава за виновен, давайки
съгласие при условията на чл. 371, т. 1 от НПК да не се разпитват свидетелите и
вещото лице. При условията на чл. 371, т. 2 НПК подс. А. призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се
събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подс. А. пледира за приложение на чл. 55 НК при определяне на наказанието под предвидения минимум, давайки съгласие
преди това по смисъла на чл. 371, т. 1 от НПК.
Производството се разви при условията и реда на Глава
27 НПК – по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК – съгласно чл. 371, т. 2 от НПК– проведе
се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните, инициирано от съда.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без
да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимиаят А.Б.А.
***. Има завършено начално образование. В момента е безработен и изтърпява
наказание в затвора град Враца. Многократно е осъждан за извършени престъпления
против личността и против собствеността. За периода от 1996 година до 2000
година, включително подсъдимият е осъждан за престъпления от общ характер, наказуеми
по 128, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК; чл. 194, ал. 1 във връзка
с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК; чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1
от НК; чл. 195, ал. 1, т. 3 предложение първо, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1
от НК; чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 във връзка с чл.
194, ал. 1 и във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
С Присъда постановена по н. о. х. д. №
280/2004 г. на Районен съд-Монтана, влязла в сила от 30.10.2004 г., за
престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 4 във връзка с ал. 1 от НК, му е наложено
наказание „лишаване от свобода" за срок от три години и „глоба” в размер
на 1 000.00 лв.
С влязла в сила Присъда от 16.03.2005 г.,
постановена по н. о. х. д. № 32/2005 г. на РС-Монтана на подсъдимия А. е
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК.
С Присъда, постановена по н. о. х. д. №
448/2004 г. по описа на Районен съд-Монтана и влязла в сила на 17.06.2005 г., подсъдимият
е признат за виновен за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с
чл. 194, ал. 1 от НК, като му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца.
С Присъда, постановена по н. о. х. д. №
209/2005 г. на Районен съд-Монтана, влязла в сила на 21.07.2005 г., подсъдимия А.
е признат за виновен за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 195,
ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, и му е наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от една година.
С присъда влязла в сила на 22.04.2009 год.,
постановена по н. о. х. дело № 138/2009 год. на Районен съд - Монтана, подсъдимия
А.А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1
във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК и му е наложено наказание шест месеца
лишаване от свобода, като наказанието по последната присъда подсъдимият е изтърпял
на 26.10.2009 г.
Свидетелят Ф.А.Ф. ***. Той притежава
недвижим имот - къща с дворно място, находящ се в същото село на ул. “Хаджи
Димитър” № 91. Периодично го посещава. В двора на последния имот под навес свид.
Ф. съхранявал дървена каруца в комплект с литри и капаци, жълти на цвят, както
и потоница. Литрите били с размери 220см на 70см. Каруцата имала метален обков,
а колелата й били дървени и боядисани в червен цвят.
На 16.05.2010 г. свид. Ф. посетил имота, находящ
се на ул. “Хаджи Димитър” № 91. Всичко било наред- портата и вратата на къщата
били затворени, а каруцата се намирала под навеса, като около нея били
поставени царевични стебла.
За периода 16.05.-21.05.2010г. подсъдимият
А.А. отишъл до имота на свид. Ф.,***, тъй като знаел, че в къщата никой не
живее. Отворил портата, влязъл в двора и огледал наоколо. Под навеса той
забелязал дървена каруца с жълти ритли и капаци и дървени колела, боядисани в
червен цвят. Подсъдимият решил да я вземе и да изкара от нея пари. Махнал
стъблата от царевица, разхвърлил ги наоколо, и издърпал каруцата. Теглейки я подс.
А. я придвижил до дома си в селото. Неговият брат свид. Сергей А. видял
каруцата, харесал дървените ритли и единият капак и поискал да ги закупи. Подсъдимият
се съгласил и му ги продал за сумата от 10.00 лв. Демонтирали ги и свид. А.
монтирал частите на своята каруца.
Останалите дървени части на каруцата подс.
А. изгорил в двора на дома си, а металния обков от същата предал за скрап, за
която получил сумата от 8.00 лв.
На 21.05.2010 г. сутринта свид. Ф.Ф.
отишъл до необитаемия имот и установил, че портата била отворена, каруцата липсвала,
а царевичните стъбла, които се намирали около нея -разхвърляни по двора. Незабавно
свидетелят сигнализирал служителя на полицията в село Лехчево.
Същият ден, около обяд, свид. Ф. и
полицаят забелязали в центъра на селото няколко каруци. Свид. Ф.Ф. разпознал в
една от тях литрите и капаците от отнетата му каруца, което заявил на полицая. Двамата
с него приближили и попитали стоящите наблизо хора, чия е каруцата с жълтите
литри. Установили, че е собственост на свидетеля Сергей Б.А.. Полицаят попитал
свид. А. от къде са литрите и капаците на каруцата му. Свидетелят обяснил, че
преди няколко дни брат му - подсъдимия А.А., докарал каруца, продал му литрите
и единият капак, като впоследствие изгорил другите дървени части, а металния
обков предал за скрап.
След като разбрал, че вещите са
откраднати, свид. Сергей А. предал на служителя на Районно управление „Полиция”
-Монтана, с протокол за доброволно предаване от 21.05.2010 г., два броя дървени
литри за каруца, жълти на цвят и един брой капак /щит/ също боядисан в жълт
цвят. С разписка от 21.05.2010 г. отнетите вещи били върнати на собственика -
свид. Ф.Ф..
От заключението по назначената
съдебно-оценъчна експертиза е видно, че стойността на отнетата движима вещ, собственост
на свидетеля Ф., е 250.00 лв. До приключване на досъдебното производство на
пострадалия са възстановени част от елементите, от които е било сглобено
превозното средство, а именно два броя ритли и преден капак /щит/ на стойност 80.00
лв. Минималната работна заплата за страната към момента на инкриминираното
деяние е 240.00 лв. и се нанася 1.04 пъти в размера на причинената щета.
При така установените факти и
обстоятелства може да се направи обоснован правен извод, че с деянието
подсъдимият А.Б.А. е осъществил престъпление, наказуемо по чл. 196, ал. 1, т. 1
във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК.
От обективна страна подс. А. е осъществил
състава на престъплението, като за периода от 16.05.2010 г. до 21.05.2010 г. в
с. Лехчево, обл. Монтана отнел чужди движими вещи - каруца с дървен сандък и
метален обков, в комплект с ритли, щит, потоница и стреки на стойност 250.00 лв.,
от владението на Ф.А.Ф., без съгласието на собственика, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив -подсъдимият А. отнел чуждите движими вещи, след като бил осъждан
повече от два пъти, а именно пет пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпление
от общ характер, а именно такива, наказуеми по чл. 215, ал. 2, т. 4 във връзка
с ал. 1 от НК; чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК; чл. 196,
ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК; чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка
с чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК; чл. 196, ал. 1, т. 1
във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, като изпълненията на наложените му наказания
по всичките присъдите не са отложени на основание чл. 66, ал. 1 от НК, деянията
по тях не са извършени от подсъдимия като
непълнолетен и не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията по
присъдите и случаят не е маловажен.
От субективна страна подсъдимият извършил
деянието при пряк умисъл - подсъдимият А.А. е съзнавал общественоопасния характер
на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал настъпването им.
При
условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направените самопризнания от
подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство, които ги подкрепят.
Налице са условията на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът
намира, че обвинението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 е доказано
по несъмнен начин. Подсъдимият А. е извършил деянието при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. “б” от НК.
Причините за извършване на деянието са неправилното
отношение към чуждата собственост и липсата на средства за препитание.
За
извършеното от подсъдимия А. престъпление визирано по-горе съдът го призна за
ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК
намали така наложеното наказание с една трета, а именно с ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА и определя наказание в размер
на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание следва да се изтърпи от
подсъдимия ефективно при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т.
2 от ЗИНЗС.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно значение за неговата
индивидуализация, като го определи при условията на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК,
намалявайки го с една трета съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК. Наказанието бе
определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – признание
на вината, съдействие за разследване и разкриване на обективната истина, възстановяване
на част от вещите на пострадалия. Съдът намери, че не са налице условията на чл.
55 НК, респ. липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства и затова не приложи чл. 58а, ал. 4 от НК не извършвайки и
сравнението, което налага тази разпоредба. Съдът не бе длъжен при условията на
чл. 2, ал. 2 от НК да прилага разпоредбата на чл. 58а НК / в редакция на чл. 58а НК преди изм. с ДВ бр. 26/2010 г. /, респ. да налага наказанието задължително
при условията на чл. 55 НК и без да са налице условия за това, защото деянието
е извършено след влизане в сила на изменението – периода 16.05.2010 г. До 21.05.2010г.
т. е. след 10.04.2010 г..Разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК последно във
времето е изменяна с ДВ, бр. 27/09 г., без ЗИДНПК публикуван в ДВ бр. 32/10 г. в
сила от 28.05.2010 г. да засяга тази разпоредба. Освен това нормата на чл. 373,
ал. 2 от НПК е процесуална, а известно е, че само материално правна норма може
да се прилага при условията на чл. 2, ал. 2 НК.
При определяне вида и размера на наложеното наказание,
съдът намира, че е съобразено с целите по чл. 36 НК при отчитане разбира се
изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, респ. степента обществена опасност на
конкретното деяние и степента обществена опасност на подс. А.. Съдът намира
наложеното наказание и за съответно по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.
Спазвайки задължението си по чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия А.Б.А. едно общо наказание по настоящата присъда и по
присъди по НОХД №30106 /2010г. по описа на РС-Монтана, в сила от 25.06.2010г. с
която му е наложено наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, НОХД №458/2010г.
по описа на РС-Козлодуй, в сила от 11.10.2010г. с която му е наложено наказание
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА до размер на най тежкото от тях, а
именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 61 т. 2 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража първоначален “СТРОГ” режим
за изтърпяване на определеното общо най- тежко наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 60 ал. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража определеното общо най- тежко
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да бъде изтърпяно в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
На основание чл. 25 ал. 2 от НК ПРИСПАДА изтърпяната
част от наказанието лишаване от свобода по групираните по- горе присъди и дела.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия А.Б.А. да заплати по сметка на ВСС
сумите – 45.00 лева деловодни разноски – изплатено възнаграждение на вещо лице,
разходи за извършена съдебно оценителна експертиза и 5 / пет / лева държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът не присъди разноски в тежест на подсъдимия за
адвокатско възнаграждение на служебно назначения защитник. Впоследствие след
уведомяване от НБПП гр. София за размера на изплатеното адвокатско
възнаграждение на служебен защитник, съдът ще се произнесе с Определение по
смисъла на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: