№ 165
гр. Перник, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. И.а
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720202053 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5044438 на ОД на МВР
Перник, с който на Р. ХР. Ц., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване
на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон, извършено на 24.06.2021г. в
12:15 часа, в гр. Перник, ПП І-6, км 81+400, бензиностанция „NPC”, когато с
автоматизирано техническо средство „TFR1-М 632” е заснет лек автомобил
„Тойота Авенсис“ с рег. № ******** със скорост от 81 км/ч, което е
превишение с 21 км/ч, предвид позиционирания пътен знак В26, въвеждащ
ограничение на скоростта от 60 км/ч и променящ общото ограничение от 50
км/ч, валидно за населено място.
По изложени в жалбата доводи адв. Р.Н. от САК - пълномощник на
жалбоподателя Р. ХР. Ц., моли процесния фиш да бъде отменен, тъй като е
издаден в нарушение на закона и процедурните правила. релевира оплаквания
за незаконосъобразност и неправилност на издадения ЕФ. На 15.02.2022г.,
преди започване на съдебното заседание, е депозирана молба от адв. Р.Н., с
която са изложени допълнителни съображения за отмяна на фиша и е
направено искане за присъждане на направени разноски по делото.
Административнонаказващият орган (АНО) ОД на МВР Перник –
редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното
производство. В придружителното писмо е направено възражение за
прекомерност на претендираните разноски.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 24.06.2021г. на ПП І-6, км 81+400, бензиностанция „NPC” в гр.
Перник бил извършван контрол на скоростния режим на движещите се в
посока към гр. София моторни превозни средства (МПС). Същият се
осъществявал с автоматизирано техническо средство TFR1-М, с радар № 632,
монтирано в полицейски автомобил, в стационарен режим. Мястото се
намирало след пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60
км/ч и променящ общото ограничение от 50 км/ч, валидно за населено място
В 12:15 часа през обсега на автоматизираното средство преминал лек
автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ********, което фиксирало скорост на
движение 84 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посочената дата и място, полицейският служител
И.И. изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран на 25.06.2021г.
с рег. № 1158р-6219. В същия било удостоверено използването на
споменатото автоматизирано техническо средство на процесната дата и в
посоченото населено място, периода от време, през който същото е работело -
от 11:45 часа до 13:15 часа, посоката на задействането му (приближаващ
трафик) при стационарен режим на измерване, посоката на движение на
контролираните МПС (от гр. Радомир към гр. София), номерата на първото и
на последното заснето статично изображение, ограничението на скоростта в
пътния участък от 60 км/ч, въведено с монтиран пътен знак, В26, променящ
общо разрешената такава за населено място.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на Р. ХР. Ц., ЕГН **********.
За констатираното нарушение против собственика е издаден от ОД на МВР
Перник ЕФ серия К, № 5044438, в който след приспадане на допустимата
грешка отчетената скорост била редуцирана на 81 км/ч, т.е. превишаването на
максимално допустимата скоростта на движение било с 21 км/ч, с оглед на
което на жалбоподателя е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182,
ал.1, т.3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто
лева) за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон.
Жалбоподателят не се възползвал по надлежния ред от правото си на
възражения по чл.189, ал. 5 от ЗДвП, а обжалвал фиша пред съда.
2
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката от регистрацията на моторни превозни средства доказва, че
лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ********, чиято скорост е била
фиксирана от автоматизираното техническо средство, е собственост на Р. ХР.
Ц., което не се оспорва от жалбоподателя.
Разпечатката от показанията на мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение „TFR1-М”, с радар № 632 - кадри от
клип № 12934 от 24.06.2021г. установява, че на 24.06.2021г. в 12:15 часа
автомобил с рег. № ******** е бил засечен със скорост, която съвпада с
обективираната в ЕФ, след като е бил приспаднат толеранс от минус 3 км/ч
релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скоростта.
Протоколът с рег. № 1158р-6219 от 25.06.2021г., удостоверяващ
използването на автоматизираното техническо средство, е изготвен съгласно
чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., като са кредитирани като
писмени доказателства протокол от проверка № 17-ФМИ/28.01.2013г. на
Български институт по метрология, писмо с изх. № 20-00-10 от 14.02.2013г.
на Българския институт по метрология, протокол № 3-28-20 от 20.11.2020г. за
последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М”,
заповед № 313з-310/14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник и писмо
изх. № 11-00-32 от 24.01.2022г. на Областно пътно управление Перник, ведно
с приложена извадка за организация на движението в процесния участък.
От правна страна:
Не е спорно, че лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ******** е
собственост на Р. ХР. Ц., поради което и правилно в съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност. От страна на
жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило
нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване,
в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189,
ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно
посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу
процесния ЕФ.
При извършената служебна проверка настоящият състав констатира, че
ЕФ е издаден при правилно приложение на материалния закон, тъй като са
спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. и не установи в хода на административнонаказателното
производство да са допуснати сочените от пълномощника на жалбоподателя
процесуални нарушения, които да съставляват основание за отмяна на
атакувания акт.
В процесния ЕФ безспорно е записано, че нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, като ясно е документиран
типа на мобилната система за видеоконтрол, предвид направеното вписване
на наименованието „TFR1-М”, с посочване на идентификационния номер на
радар № 632, т.е. налице са еднопосочни данните както за типа, така и за
3
индивидуалния номер на автоматизираното техническо средство, заснело
процесното нарушение.
Настоящият състав прие, че оспореният ЕФ е издаден за нарушение,
установено със система от одобрен тип, тъй като мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „TFR 1-M” е вписана
под № 4835 в публичния регистър на Българския институт по метрология на
одобрените за използване типове средства за измерване, като с оглед
цитираните по-горе и приети като писмени доказателства протокол от
проверка № 17-ФМИ/28.01.2013 г. на Български институт по метрология,
протокол № 3-28-20 от 20.11.2020г. за последваща проверка на мобилна
система за видеоконтрол „TFR1-М” и писмо с изх. № 20-00-10 от 14.02.2013 г.
на Български институт по метрология тя е преминала периодична проверка на
20.11.2020г. и съответства на одобрения тип. При този доказателствен
материал съдебният състав прие за доказана по безспорен начин нейната
годност като средство за измерване да отчете релевантната скорост на
движение на процесния автомобил, което води до извод, че контролният
орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г.
Същевременно възпроизвеждането на данните в клип № 12934 от
24.06.2021г. (снимка) изключва намесата на субективния фактор, тъй като за
констатирането и заснемането, присъствието или отсъствието на контролен
орган на мястото на позициониране на средството за видеоконтрол е без
значение за правомерността на прилагането му, защото изображенията се
създават автоматично от използваното техническо средство, което има
капацитета да заснеме автоматично нарушението, записвайки мястото, датата,
точния час на извършването му и регистрационния номер на моторното
превозно средство, както е предвидено в чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Ето защо
прие, че са налице визираните в тази разпоредба условия, за да се издаде
процесния ЕФ, а именно: нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, което е било стационарно
позиционирано в полицейски автомобил, същото работи на автоматичен
режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган, поради което
и не се касае за нарушение, констатирано с техническо средство, за което е
приложим общият ред за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателно постановление.
Присъствието или отсъствието на контролен орган в патрулния автомобил, по
никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на
установяване и заснемане на нарушението. Той няма никаква възможност да
променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на
нарушенията, установени и заснети с автоматизираното техническо средство.
Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения
видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-
компютър.
За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че в разпоредбата на чл.
189, ал.4 от ЗДвП законодателят не прави разграничение във вида на
техническото средство, т.е. дали същото е мобилно или стационарно по
смисъла на § 6, т. 65, б. „а” или б. „б” от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП. В случая се касае за автоматизирано техническо средство, монтирано в
4
полицейски автомобил, в стационарен режим, предвид направеното
отбелязване в съответните графи в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. В този официален документ е
индивидуализирано по ясен и категоричен начин мястото на което е бил
извършван контрола, респективно мястото на извършване на нарушението -
ПП І-6, км 81+400, бензиностанция „NPC”, намиращ се в района на гр.
Перник, като са посочени посоката на движение на контролираните моторни
превозни средства, която е от гр. Радомир за гр. София, режимът на
измерване, който е бил стационарен, посоката на задействане - приближаващи
автомобили, времевия отрязък, през който е бил извършван контрола,
конкретните номера на първото и на последното изображение, които са били
заснети, поради което процедурата по издаване на ЕФ е спазена, като е бил
правилно приложен и материалният закон, след като възпроизведения час на
заснемане на автомобила на жалбоподателя и номера на снимката са в
границите, в които системата е била експлоатирана. В протокола изрично е
отбелязано и обстоятелството, че в процесния участък е важало ограничение
на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26, което се доказва и от
приетото по делото писмо изх. № 11-00-32 от 24.01.2022г. на Областно пътно
управление Перник, ведно с приложената към него извадка от схемата за
организация на движението, което категорично потвърждава и визираната от
наказващият орган правна квалификация на нарушението като такава по
чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. При това положение съдът намира, че
описанието на нарушението в ЕФ напълно отговаря на изискването на чл.189,
ал.4 от ЗДвП и дава възможност на жалбоподателя да разбере
административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем
защитата си по него, защото по ясен и разбираем начин изрично е вписано, че
нарушението е в гр. Перник, което е населено място, при визираното
ограничение на скоростта, като именно срещу така предявените с ЕФ факти
Ц. се е защитавал.
В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е
редуцирана на 81 км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената и
разрешената скорост - 21 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е
посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена
стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие или
неяснота при определянето на наказуемата скорост, поради което и липсата
на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не съставяла
нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на
защита на санкционираното лице.
Предвид изложеното съдът намира, че при установяване на
нарушението са спазени разпоредбите, регламентиращи условията, реда и
начина на използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение, поради което е издаден законосъобразен
ЕФ.
По вида и размера на наказанието:
Съдът прие, че предвид безспорно установеното, че 24.06.2021г. в
12:15 часа, лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ******** се е движил в
гр. Перник, по ПП І-6, км 81+400, бензиностанция „NPC”, с превишена
5
скорост от 81 км/ч, отчетена от автоматизирано техническо средство, при
максимално разрешена такава от 60 км/ч за населено място, въведена с пътен
знак В26, наказващият орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 189,
ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП, която предвижда точно фиксирано по вид
и размер наказание - глоба от 100 лева, каквато е и наложена на Р.Ц..
Посочената разпоредба обвързва наказващия орган при реализиране
отговорността на нарушителя и изключва възможността му за преценка на
обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не
е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон,
поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото
потвърждаване.
Предвид изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, претендираните от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя разноски за
възнаграждение са неоснователни.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9
и чл. 63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 5044438 на ОД на МВР
Перник, с който на Р. ХР. Ц., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.
21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон, извършено на 24.06.2021г. в 12:15
часа, в гр. Перник, ПП І-6, км 81+400, бензиностанция „NPC”, когато с
автоматизирано техническо средство „TFR1-М 632” е заснет лек автомобил
„Тойота Авенсис“ с рег. № ******** със скорост от 81 км/ч, което е
превишение с 21 км/ч, предвид позиционирания пътен знак В26, въвеждащ
ограничение на скоростта от 60 км/ч и променящ общото ограничение от 50
км/ч, валидно за населено място.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на сторени разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6