ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 469 / 27.7.2018 г.
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и седми юли две хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ……………………...............................……............................................
Прокурор...................................................................................................................
като разгледа докладваното от съдията ………..МАРИНОВ………….………
Гражданско дело номер......597........по описа за............2018.............година
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба на В. Костова с която
същата е предявила срещу В.К. иск за
развод по чл. 49 ал.1 от СК с който претендира : съдът да прекрати брака й
с ответника К. като съдът да не се произнася относно вината
за това дълбоко и непоправимо разстройство на брака им . Същата
ищца е предявила и свързаните с горепосочения
брачен иск и съответните небрачни искове по чл. 59
ал.2 от СК – с които моли съда да предостави упражняването на
родителските права спрямо малолетното дете на нея като респективно същото да живее при нея , като съдът определи режим на лични
отношения на това малолетно дете с ответника К. – негов баща който режим е посочен от ищецът в исковата
молба , като същата моли съда да осъди
ответника да заплаща на малолетното дете ежемесечна издръжка за минало време ,
считано от 01.09.2017 година до 31.05.2018 г. в размер на 200 лв. и ежемесечна
издръжка за бъдеще време , начиная от датата на предявяването на исковете в
Районен съд Карнобат – 31.05.2018 г. до настъпване на причини за нейното
изменение или прекратяване .Освен това същият ищец заявява, че няма претенции за ползването на семейното жилище находящо
се в гр. Карнобат , като същият е предявил и иск по чл. 53 от СК с който ищцата
моли съда след развода съдът да постанови т тя да
възстанови предбрачното си фамилно име – В. . Към исковата си молба ищецът прилага
писмени доказателства от които тя заявява , че ще се ползва и иска съдът да допусне гласни
доказателства за установяване на
твърдяните от него факти по исковата
молба сочещи за дълбокото и непоправимо разстройство на брака му с ответника .Съдът е приел , че така предявеният от ищецът
брачен иск се явява допустим за
разглеждане и също такива се явяват и съединените с него небрачни искове по чл.
59 ал.2 от СК - за родителските права след развода спрямо малолетното дете , за режима на лични отношения на това дете с другия
родител и също за издръжките на същото
малолетно дете и искът по чл. 53 от СК – за фамилното име след развода и
евентуално на кого да бъде предоставено правото на ползване на семейното жилище
на страните по делото и на основание чл. 131
ал.1 от ГПК е изпратил препис от исковата му молба ведно с приложенията
към нея на ответника по реда на ГПК , като му е указал да даде писмен отговор по
нея , задължителното съдържание на отговора му , последиците от неподаване на
отговора му и от неупражняване на указаните му права , както и това , че същия
има право на правна помощ , ако има необходимост и право на това.
В законния едномесечен преклузивен
срок по чл. 131 ал.1 от ГПК ответника по иска за развод е подал писмен отговор по повод на предявения
срещу него брачен иск и свързаните с него горепосочени небрачни искове в който да
изрази становище по същите.Същият счита бракоразводния иск за допустим за
разглеждане и за основателен по съображения изложени в същия отговор , като
заявява, че също иска съдът да прекрати гражданския брак помежду им поради
дълбокото и непоправимо разстройство на същия ,
прави искането си съдът да
предостави на ищцата Костова упражняването на родителските права спрямо малолетно
дете и същото да живее съответно при нея, като съдът да определи един по- широк
кръг на лични отношения на това малолетно
дете с него – негов баща който режим е
посочен от ответника в отговора му на исковата молба , както и съдът да
предостави на него правото да ползва семейното им жилище и също да възстанови
предбрачното фамилно име на ищеца В. . Същият обаче оспорва така предявените
искове за издръжки като счита , че същите са завишени по размери твърди, че
може да плаща такива издръжки в размер на 150 лв. ежемесечно , включително и за
минало време, като твърди, че е плащал издръжка на малолетното им дете за
минало време. Същият моли съдът да остави
без уважение искането на ищцовата страна за заплащане на исканите от нея
съдебни разноски по делото, тъй като не желае прекратяването на брака помежду
им. Същият прави доказателствени
искания от негова страна за разпит на двама свидетели в съдебно заседание.
Настоящия иск съдът намира , че на основание чл. 140 от
Предвид
горното, Карнобатският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото
за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.10.2018 г. от 11.00 часа, за която
дата и час да се призоват страните по делото.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Ищецът В. Костова е предявила срещу В.К.
иск за развод по чл. 49 ал.1 от СК
с който претендира : съдът да прекрати брака й с ответника К. като
съдът да не се произнася относно
вината за това дълбоко и непоправимо разстройство на брака им . Същата ищца
е предявила и свързаните с горепосочения брачен иск и съответните
небрачни искове по чл. 59 ал.2 от СК – с които моли съда да предостави
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на нея
като респективно същото да
живее при нея , като съдът определи
режим на лични отношения на това
малолетно дете с ответника К. – негов
баща който режим е посочен от
ищецът в исковата молба , като същата
моли съда да осъди ответника да заплаща на малолетното дете ежемесечна издръжка
за минало време , считано от 01.09.2017 година до 31.05.2018 г. в размер на 200
лв. и ежемесечна издръжка за бъдеще време , начиная от датата на предявяването
на исковете в Районен съд Карнобат – 31.05.2018 г. до настъпване на причини за
нейното изменение или прекратяване .Освен това същият ищец заявява, че няма претенции за ползването на семейното жилище
находящо се в гр. Карнобат , като същият
е предявил и иск по чл. 53 от СК с който ищцата моли съда
след развода съдът да постанови
тя да възстанови предбрачното си
фамилно име – В. .
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора,
като им УКАЗВА за по-благоприятните
последици при постигане на спогодба.
НА ОСНОВАНИЕ с чл. 140 ал. 1 от ГПК допуска представените към исковата молба писмени
доказателства, приложени от ищцовата страна по делото , както и тези приложени от ответника с отговора на
исковата му молба .
На основание чл. 169 ал.3 от ГПК допуска до разпит исканите от ищцовата и ответната страни по делото по двама свидетели от всяка една от тях при режим на довеждане за установяване на исканите
от всяка страна факти сочещи за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака им.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 154 от
ПРЕПИС от отговора на исковата
молба да се изпрати на ищцовата страна по делото , а препис от настоящото
определение да се изпрати на страните, като указва на страните по делото , че в
едноседмичен срок могат да вземат становище във връзка с дадените им указания
от съда и проекто доклада по делото , както и да изпълнят указанията на съда
във връзка с процесуалните действия на същите .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: