Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 10

гр. София, 18.01.2019 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА  ЯНКОВА

 

при секретаря Магдалена Букина, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 11 по описа за 2018 година на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

ИЩЕЦЪТ - „О.Б.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори – С. П.Ч. и Н. М. К., чрез процесуалния представител юрк. В.В.С., е предявил субективно и обективно съединени искове срещу „Н.Л.Г.“ ООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н. И. А. и „Н.  Л.“ ООД, ЕИК . със съдебен адрес:***, представлявано от управителя А. Н. Б., за признаване за установено по отношение на банката, че ответните търговски дружества й дължат солидарно: сумата от 477 429.74 евро - главница, 3 736.10 евро - неустойка, 5988.12 евро - комисиона за управление и 12 818.09 лв. - други разходи по кредита, всички по Договор за банков инвестиционен кредит № 1500/15.09.2009г. и сключените към него Анекс № 1/01.10.2010 г., Анекс № 2/14.10.2011 г., Анекс № 3/19.11.2012 г., Анекс № 4/31.01.2013 г., Анекс № 5/05.02.2013 г., Анекс № 6/10.09.2013 г. и Анекс № 7/20.03.2014 г., сключени между „О.Б.” АД като кредитор, „Т.“ АД като кредитополучател и солидарните длъжници, ответниците „Н.Л.Г.“ ООД и „Н.Л.“ ООД,  ведно със законната лихва, считано от 15.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 821/19.09.2017г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 669/2017 г. по описа на Районен съд - Пирдоп, втори състав.

Иска се произнасяне и по дължимостта на реализираните от ищеца в заповедното производство съдебни разноски.

В исковата си молба ищецът -„О.Б.” АД твърди, че по силата на Договор за банков кредит № 1500/15.09.2009 г. и сключените към него Анекс № 1/01.10.2010 г., Анекс № 2/14.10.2011 г., Анекс № 3/19.11.2012 г., Анекс № 4/31.01.2013 г., Анекс № 5/05.02.2013 г., Анекс № 6/10.09.2013 г. и Анекс № 7/20.03.2014 г. към договора, банката отпуснала на „Т.“ АД, ЕИК. инвестиционен кредит в размер на 500 000 евро, предназначен за закупуване на тролейбуси, включително разходите по доставянето им. Съгласно уговореното в чл. 2, ал. 4 от договора, крайният срок за усвояване на кредита бил 14.12.2009 г., като договорената сума била изцяло усвоена. Договора и всички сключени към него анекси били подписани от ответниците като солидарни длъжници.

Ищецът твърди, че кредитът следвало да бъде издължен до 22.08.2016г. вкл., на вноски, в срок от 84 месеца от датата на договора – 15.09.2009г., който срок включвал 12-месечен гратисен период за главницата, съгласно погасителен план (чл.4,ал.2 от Договора).

Кредитът бил предоговарян многократно, включително и крайният срок за неговото издължаване, като на основание чл. 9, ал. 4 от Договора за кредит били сключени седем анекса, подписани с кредитополучателя и ответниците - солидарните длъжници. С Анекс № 4/31.01.2013 г., бил променен крайният срок за издължаване на кредита на 22.08.2017 г.

С Анекс № 7/20.03.2014 г. били променени погасителните вноски, като крайният срок на издължаване на кредита останал непроменен. Дългът следвало да бъде платен по следния начин: 11 месечни вноски по 12 000 евро; 14 месечни вноски, всяка една в размер на 15 000 евро; 5 месечни вноски по 22 000 евро и 1 месечна вноска в размер на 25 429.74 евро.

Ищецът твърди, че по кредита било допуснато просрочие от 20.02.2015г.

Поради открито производство по несъстоятелност на кредитополучателя „Т.“ АД и обявяването му в несъстоятелност с Решение № 170/08.05.2014г. на Пловдивски окръжен съд, Търговска колегия - ХШ-ти състав, постановено по търг. дело № 742/2012 г., задълженията по Договора за банков кредит № 1500/15.09.2009 г. на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от същия, станали изискуеми. Вземането на банката било включено в списъка с предявените и приети от синдика вземания, одобрен от съда по несъстоятелността с Определение № 393/22.02.2016 г. по търг. дело № 742/2012 г. на ОС – Пловдив.

Ищецът твърди, че с покана за доброволно изпълнение изх. № 743/03.11.2015 г., изпратена до „Н.Л.“ ООД, получена на 05.11.2015 г., банката поканила дружеството, в качеството му на солидарен длъжник по Договор за кредит № 1500/15.09.2009 г., да погаси просрочените задължения по кредита в 7-дневен срок от получаване на поканата, като в противен случай, било заявено на длъжника, че при непогасяване на дължимите суми, кредитът ще се счита за изцяло и предсрочно изискуем.

Твърди, че с нотариална покана за доброволно изпълнение peг. № 2067, Том 1, Акт 87 на нотариус Евгения Павлова, peг. № 108 на НК, връчена на 22.06.2017 г. при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК на другия солидарен длъжник „Н.Л.Г.“ ООД, банката поканила последното, в 7-дневен срок от получаване на поканата, да погаси всички дължими суми по процесния договор, в противен случай, било заявено на длъжника, че ще бъдат предприети действия за принудително удовлетворяване на вземането на банката по установения от закона ред.

Ищецът твърди, че паричните задължения по договора за кредит не са били заплатени от ответниците в дадения срок за доброволно изпълнение, както и че същите са дължими и към настоящия момент. Излага, че ответниците са солидарно отговорни за задълженията на „Т.“ АД по процесния договор за кредит и това произтича от факта, че са подписали самия договор и анексите към него в качеството на солидарни длъжници.

Поддържа, че поради настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по процесния договор за банков кредит и сключените към същия анекси на 15.09.2017 г., „О.б.“ АД подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК  срещу ответниците „Н.Л.Г.“ ООД и „Н.“ ООД, в качеството им на солидарни длъжници, която заповед била издадена на 19.09.2017 г., по ч. гр. д. № 669/2017 г. по описа на РС - Пирдоп, втори състав, за следните суми, дължими по Договор за кредит № 1500/15.09.2009 г. и анексите към него: 477 429.74 евро - главница, 3 736.10 евро -неустойка, 5 988.12 евро - комисиона за управление и 12 818.09 лв. - други разходи по кредита, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата 19 462.17 лв. - разноски по делото, от които 19 312.17лв.-държавна такса и 150 лв.-юрисконсултско възнаграждение.

Срещу издадената в полза на банката заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, длъжниците „Н.Л.“ ООД и „Н.Л.Г.“ ООД подали възражения, съответно на 18.12.2017 г. и 05.01.2018 г., за което банката била уведомена от заповедния съд със съобщения връчени ѝ на 18.12.2017 г. и на 05.01.2018 г., както и за възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415 ГПК.

Ето защо ищецът, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците „Н.Л.“ ООД и „Н.Л.Г.“ ООД, че последните му дължат солидарно: сумата от 477 429.74 евро - главница, 3 736.10 евро - неустойка, 5 988.12 евро - комисиона за управление и 12 818.09 лв. - други разходи по кредита, всички по Договор за банков кредит № 1500/15.09.2009 г., сключен между „О.Б.” АД като кредитодател и „Т.“ АД като кредитополучател и солидарните длъжници, ответниците „Н.Л.Г.“ ООД и „Н.Л.“ ООД,  и сключените към него Анекс № 1/01.10.2010 г., Анекс № 2/14.10.2011 г., Анекс № 3/19.11.2012 г., Анекс № 4/31.01.2013 г., Анекс № 5/05.02.2013 г., Анекс № 6/10.09.2013 г. и Анекс № 7/20.03.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 821/19.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 669/2017 г. по описа на Районен съд - Пирдоп, втори състав.

Съобщение с преписи от исковата молба и приложенията към нея са изпратени за връчване на ответника „Н.Л.Г.“ ООД, на последния вписан в търговския регистър по партидата на дружеството адрес и на основание чл.50, ал.2 ГПК, същите са приложени по делото и се считат за редовно връчени, считано от 06.02.2018г. В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, до  20.02.2018г. вкл. не е постъпил писмен отговор от този ответник (постъпилият на 19.03.2018г. писмен отговор вх. №2113/19.03.2018г., подаден на 16.03.2018г. по куриерска фирма „Е.“ ООД съгласно товарителница № ********* от „Н.Л.Г.“ ООД /именуван отговор на допълнителната искова молба/ е извън срока по чл.367, ал.1 ГПК и за ответника са настъпили последиците визирани в разпоредбата на чл.370 ГПК).

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „Н.Л.“ ООД на 07.02.2018г., с указанията по чл.367- чл.370 от ГПК и в срока по чл.367, ал.1 ГПК на 20.02.2018г. от същия е постъпил писмен отговор /наименуван отговор на допълнителна искова молба/, подаден на 19.02.2018г. по куриерска фирма „Е.“ ООД съгласно товарителница № *********, с която се оспорва изцяло исковата молба по основание и размер.

Твърди, че „Н.Л.“ ООД не е получавало суми по договор за кредит №1500/15.09.2009г. и не е поемало солидарни задължения да заплаща каквито и да било суми по този договор. Твърди, че не е правил волеизявление, от което да е видно, че „Н.л.“ООД поема задължението да изплаща сумите получени от „Т.“ АД, както и че както в договора за кредит, така и в сключените към него анекси не е налице изрична клауза, обуславяща солидарната задълженост на дружеството, а само в заглавната страница на договора „Н.Л.“ ООД било наименувано „солидарен длъжник“. Твърди, че от съдържанието на клаузите по договора, се установявало, че дружеството не е поело задължение да дължи солидарно връщане сумите по процесния кредит, заедно с кредитополучателя.

Сочи,  че  съгласно уговореното в чл.5 от договора, ответниците „Н.Л.“ ООД и „Н.Л.Г.“ ООД са поели задължение да гарантират задължението на кредитополучателя „Т.“ АД, учредявайки в полза на банката ипотеки  и залози, но не и да отговарят солидарно с главния длъжник  за погасяването на цялото задължение по кредита.

Ето защо ответникът „Н.Л.“ ООД твърди, че при тълкуване на волята на страните по процесния договор за кредит ясно се виждало, че единственото задължение, което ответниците „Н.Л.“ ООД и „Н.Л.Г.“ ООД са поели, е да предоставят обезпечение за задължението на „Т.“ АД, но не и да носят солидарна отговорност .

Ответникът твърди, че липсват доказателства за редовното връчване на поканата за доброволно изпълнение, тъй като последната не била връчена лично на управителя на дружеството, а на лице без представителна власт.

Отделно от изложеното, ответникът излага, че има несъответствие между заявената за плащане сума за главница с поканата за доброволно изпълнение и тази със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение депозирано пред заповедния съд, тъй като с поканата кредиторът претендирал за плащане главница в размер на 369 429.74 евро, със заявлението 477 429.74 евро.

Ответникът твърди още, че покана за плащане на претендираната със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК неустойка в размер на 3 736.10 евро,  за периода от 06.06.2012 г. до 12.11.2015 г. не е получавана от ответника „Н.Л.“ ООД.

На следващо място ответникът „Н.Л.“ ООД, с отговора на исковата молба прави и възражение за изтекла погасителна давност,  с оглед на твърденията изложени от ищеца в Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и отразени в „извлечението от счетоводните книги“, че всички задълженията по договор за кредит №1500/15.09.2009г. са станали изискуеми поради обявяването в несъстоятелност на кредитополучателя „Т.“ АД, с Решение №170  от 08.05.2014г. по т.дело №742 на ОС - Пловдив, от която дата ищецът твърди, че  вземанията по договора за кредит са станали изискуеми.

Поддържа, с оглед твърденията ищеца, че вземанията по договора за кредит са станали изискуеми на 08.05.2014 г. и на факта, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу „Н.Л.“ООД е подадено на 15.09.2017 г., всички вземания на банката, за които последната се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист са погасени с изтичането на кратката тригодишна давност.

На последно място ответникът твърди, че претенциите на ищцовата банка са неоснователни и поради това, че задълженията по договора за кредит, са погасени чрез плащане.

Моли, съда да остави исковата молба без уважение. Претендира присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

В срока по чл. 372 ГПК ищецът е представил допълнителна искова молба, с която поддържа първоначалната и оспорва всички възражения, правни и фактически твърдения на ответника „Н.Л.“ООД. В допълнителната искова молба ищецът прави следните уточнения, във връзка с възраженията на ответника „Н.Л.“ООД за нередовност на исковата молба, които счита за изцяло неоснователни, като излага следното:

Твърди, че видно от представеното извлечение от счетоводните книги на банката, претендираните неустойки са дължими, на основание чл. 4, ал. 4, т. 2 от Договора за банков кредит. Твърди, че неустойките са начислени при неплащане на договорните лихви в срок, в размер на 0.05 %, за всеки ден просрочие върху просрочените суми за лихви, които неустойки за периода от 06.06.2012 г. до 12.11.2015 г. вкл. са в размер на 3 736.10 евро, изчислени както следва:

- от 06.06.2012 г. до 19.02.2014 г. - среднодневни просрочени лихви в размер на 3 753.88 евро х 0.05 % на ден х 225 дни = 478.62 евро;

- от 20.02.2014 г. до 12.11.2015 г. - среднодневни просрочени лихви в размер на 22 159.73 евро х 0.05 % на ден х 294 дни = 3 257.48 евро;

Относно претендираните такси и комисиони по кредита в размер на 5 988.12 евро, ищецът уточнява, че видно от извлечението на счетоводните книги, били начислени за периода от 6.07.2012 г. до 26.12.2015 г. вкл., както следва:

- 114.00 евро – представляващи такса за предоговаряне, съгласно т. 6 от Анекс № 4/31.01.2013 г. към Договора за кредит, в размер на 10% от полагащата се по т. 8.2.3. от Тарифата на „О.б.“ АД такса за проучване, анализ и изготвяне на становище по искане за предоговаряне на кредитна сделка, или 10%  от 1 140.00 евро-(таксата по т. 8.2.3. от Тарифата на банката), определена в размер на 0.25% върху размера на остатъка от дълга, възлизащ на 456 000.00 евро; 

2.  5 874.12 евро - комисионите за управление и обработка в размер на 0.35% за година или част от нея, дължими съгласно т. 3 от Анекс № 2/14.10.2011 г. към Договора за кредит, начислени за всяка година от срока на кредита, на две вноски върху остатъчния размер на кредита.

Другите разходи по кредита, включвали платени застрахователни премии, пазарни оценки, нотариални такси и такси за имотен регистър, възлизащи в общ размер на 12 818.09 лева, както следва:

- 10 927.89 лв. -  застрахователни премии по застрахователни полици на обезпеченията по кредитната сделка, платени за периода от 3.07.13 г. до 14.09.2017 г.

- 1 570.00 лв. - пазарни оценки на обезпеченията по кредитната сделка, платени за периода от 27.05.2013 г. до 27.01.2016 г.

- 265.20 лв.  - нотариални такси, платени за периода от 16.11.2015 г. до 19.01.2016 г.

- 55.00 лв. - такси имотен регистър, платени за периода от 23.05.2014г. до 10.06.2014 г.

Ищецът твърди, че именно, в качеството си на солидарен длъжник по договора за кредит ответникът „Н.Л.“ ООД е погасявало суми по него, което обстоятелство се установявало и от представените от самия ответник с отговора на исковата заверени преписи от платежни документи: платежно нареждане № 17150700/19.07.2012 г. за плащане на сумата от 60 000 лв. с основание „като съдлъжник на Т.“; платежно нареждане № 18026886/21.08.2012г. за плащане на сумата от 12 000 лв. с основание „ по дог кредит на Т.“.

Другият солидарен длъжник - ответникът „Н.Л.Г.“ ООД също погасявал суми по кредита, видно от платежно нареждане № Р03938/29.02.2012 г. за плащане на сумата 56 000 лв. с основание „по договор за кредит като съдлъжник на Т.АД“.

Преписи от допълнителната искова молба са връчени на ответниците с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК е подаден редовно допълнителен отговор само от ответника „Н.Л.“ ООД.

Ответникът „Н.Л.Г.“ ООД, с оглед настъпилите последици регламентирани в чл.370 от ГПК, поради неподаването на отговор на исковата молба в срока визиран в чл.367, ал.1 от ГПК е загубил възможността да подава и допълнителен отговор на допълнителната искова молба, поради което подаденият от последния допълнителен отговор с вх. №2650/02.04.2018г., не следва да се приобщава към делото и съдът не дължи произнасяне с настоящото определение по направените от този ответник с посочения отговор възражения и искания.

В отговора на допълнителната искова молба, ответникът „Н.Л.“ ООД е изложил становището си по наведените в допълнителната искова молба  твърдения на ищеца и представените със същата заверени преписи от писмени документи.

Ответникът „Н.Л.“ ООД твърди, че направеното уточнение от ищеца,  относно  претендираното от него с исковата молба задължение за неустойка, а именно, че се дължи на основание чл.4, ал.4, т.2 от Договора за кредит за периода от 06.06.2012г. - до 12.11.2015г., отново доказва твърденията му, наведени и с първоначалния отговор за недопустимостта на исковата молба, поради това, че нито в Заповед за изпълнение №821 от 19.09.2017 г., нито в Изпълнителния лист №412 от 20.09.2017 г. било посочено правно основание за претендираната неустойка, както и период, за който същата се дължи. В този смисъл и при уточнените от ищеца с д.и.м. различни две „среднодневни просрочени лихви“ върху които се дължала тази неустойка, ответникът твърди, че не може да се установи идентичност на вземането предмет на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист и вземането предмет на настоящата искова молба.

Отделно от изложеното ответникът сочи, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист не е посочено, че претендираното вземане е по т.2 на чл.4, ал.4 нито, че се дължи така, както е посочено в уточнението на ищеца направено в д.и.м., поради което на още по силно основание излага, че не може да се установи идентичност на вземането предмет на същото и вземането предмет на исковата молба.

Счита предявения установителен иск недопустим, с оглед особения му характер и твърдяната невъзможност за установяване на идентичност между претендираното с иска вземане и вземането за което е издадена на ищеца  Заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК. Същите твърдения излага по отношение на всички претенции на ищеца с изключение на претенцията за главница.

Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от договор за банков кредит № 1500 от 15.09.2009 год. е, че същият е бил сключен между ищецът „О.Б.“ АД / кредитор / и „Т.“ АД – гр.П./кредитополучател/. Договора са подписали и ответните търговски дружества в качеството на солидарни длъжници. Съгласно договора банката предоставила банков инвестиционен кредит в размер на 500 000 евро на кредитополучателя, предназначени за закупуване на тролейбуси, вкл. разходите по доставянето им. Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че към посочения договор са подписани седем анекса - Анекс № 1/01.10.2010 г., Анекс № 2/14.10.2011 г., Анекс № 3/19.11.2012 г., Анекс № 4/31.01.2013 г., Анекс № 5/05.02.2013 г., Анекс № 6/10.09.2013 г. и Анекс № 7/20.03.2014 г.

Видно е от договора за банков кредит, че всички задължения по него са поети от кредитополучателя. Ответниците по делото, въпреки определянето им като „солидарни длъжници“ в титулната част на договора и срещу подписите на представителите им в края на договора не се споменават в последния като задължени лица досежно процесния кредит. Не е посочено в самия договор и, че те се задължават да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя. В чл.5 от Договора – „Обезпечение“ – ответникът „Н.л.г.“ ООД дори е наречен „трето лице“, чиято собственост е недвижимият имот обезпечаващ, чрез ипотека вземанията на банката по договора. Отделно от това в договора е уговорено, че кредитополучателят издава в полза на банката Запис на заповед на предявяване, който се авалира от ответните търговски дружества. Следва да се посочи също така, че в чл.8 от Договора – Принудително изпълнение, по ясен и недвусмислен начин се говори за „длъжника“ в единствено число.

От текстовете на представените по делото анекси също не се установява конкретно вменено задължение за ответниците по делото. Въпреки, че те са подписали анексите и погасителните планове към тях, с посочено качество „солидарни длъжници“, в анекс №4 от 31.01.2013г. /в т.4 от съдържанието му/, ответникът „Н.л.г.“ ООД е квалифициран като трето задължено лице за договора. В този смисъл и двамата ответници в т.5 от същия анекс са окачествени като трети задължени лица, които следва да представят описани документи, за да продължат да обезпечават вземането на банката по договор за кредит № 1174/27.12.2007г.

В частта „Допълнителни условия“ на същия анекс е посочено, че ответниците следва да представят на банката, решения от ОС на съдружниците си, за да може учредените от тях ипотеки да продължат да обезпечават задълженията на „Т.“ АД за новия срок на договора за кредит.

В представените по делото две нотариални покани – изпратени до ответниците, отново е посочено, че „Т.“ АД не е изпълнил задълженията си по договора за кредит, поради което се канят ответниците да ги изпълнят. В поканата до ответника „Н.л.“ ООД са индивидуализирани просрочените задължения за главница и лихви към 02.11.2015г., както и задълженията за неустойка и дължими такси. Ищецът е предупредил с тази покана посоченият ответник, че ако не изпълни в 7 дневен срок от получаване на поканата изискуемите задължения, следва да счита за предсрочно изискуем процесният кредит, на основание чл.8, ал.1 от Договора. Поканата е връчена на 05.11.2015г., по пощата, чрез обратна разписка, на пълномощник на дружеството с пълномощно № 101/2015г.

В поканата до другия ответник, вземането на банката по договора за кредит е посочено в различен размер от посоченото в предходната покана /макар задълженията да са пресметнати към различна дата 31.05.2017г. задължението за главница е в четири пъти по-голям размер/ и никъде в поканата не се съдържа уведомление, че банката е упражнила правото си да трансформира процесния кредит в предсрочно изискуем, на определено основание. Поканата е връчена от нотариуса на 22.07.2017г. при условията на чл.47 от ГПК, чрез залепване.

Видно от извлечение от счетоводните книги на банката – ищец е, че към 14.09.2017г. задълженията по процесния кредит са в общ размер на 686 057.84 евро и са следните по видове:

·         477 429.74 евро – главница,

·         105 672.76 евро – договорни лихви, за периода от 19.02.2013г. до 12.11.2015г.

·         3 736.10 евро – неустойка, за периода от 06.06.2012г. до 12.11.2015г.

·         5 988.12 евро – комисионни за управление на кредита;

·         12 818.09 евро – други разходи по кредита;

·         93 231.12 евро – законна лихва за периода от 28.02.2015г. до 14.09.2017г. вкл.

            Въз основа на посоченото извлечение от счетоводни книги – документ по чл.417, т.2 от ГПК, ищецът е искал със заявление вх. № 1010/15.09.2017 год. по описа на РС – Пирдоп издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу ответниците по делото за заплащане на сумите посочени в извлечението от счетоводните книги на банката, като заповед за изпълнение и изпълнителен лист са му били издадени в производството по ч.гр.д. № 669/2017 год. по описа на РС-Пирдоп.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК са постъпили възражения срещу заповедта за изпълнение от ответниците.

По реда на чл.415, ал.1 от ГПК РС – Пирдоп е указал на настоящия ищец, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си по договора за кредит, което той сторил с настоящата искова молба вх. № 354/16.01.2018 год. по описа на СОС.

От заключението по назначената в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно, обосновано и пълно, се установява, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от ищеца, задълженията по договора за банков кредит са в размерите претендирани с исковата молба от ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК са допустими – същите са предявени в срока по чл.415, ал.1 от ГПК от заявителя в производството по чл.417 от ГПК пред районния съд срещу длъжници по издадена заповед за незабавно изпълнение - възразили срещу заповедта за изпълнение.

            Разгледани по същество, исковете са неоснователни.

Предмет на делото по установителните искове по чл.422 от ГПК е вземането, основано на представения документ - извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Основанието на иска се обуславя от обстоятелствата, въз основа на които страната твърди защитимо с упражняването му свое субективно право и тези обстоятелства по иска с правно основание чл. 422 от ГПК в случая са сключен и обявен за предсрочно изискуем договор за кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда. Единствено фактът на евентуално извършени плащания по дължими суми е в тежест на ответниците. В настоящата хипотеза съдът приема, че между страните по делото не е възникнало облигационно правоотношение, с източник договор за банков кредит. По силата на договорноправната връзка, в тежест на ищцовата банка, е възникнало задължението да предостави процесния кредит, а в тежест на кредитополучателя „Т.“ АД - да заплаща в установените срокове и размери вноските по усвоения кредит, съгласно уговореното в договора.

В настоящата съдебна инстанция няма спор, че ищецът основава вземането си на договора за банков кредит, сключен на 15.09.2009г. и твърдяна, като настъпила предсрочна изискуемост на кредита по договора. В титулната част на същия е посочено, че страните по него са, както следва: кредитор – банката, ищец; кредитополучател или длъжник или клиент - „Т.“ АД и ответните търговски дружества в качеството на  "солидарен длъжник".

Квалификацията "солидарен длъжник" е обща, тя не дава информация за същината и характеристиките на отговорността на длъжниците към кредитора. Квалификациите на правоотношението, давани от страните, сами по себе си също не са определящи за неговата същност; важни са съдържателните уговорки, съгласието на страните и преследваната от тях цел.

В договора също изрично е уговорено, че кредитът се получава от кредитополучателят - „Т.“ АД, той следва да го върне, ведно с уговорени в договора лихви и комисионни. Отговорност, задължения на „солидарните длъжници“ в случая не са предвидени в договора. При тези данни, а и при изричното квалифициране в договора за банков кредит на ответните дружества, като „трети лица“, както и предвид приетото от фактическа страна досежно клаузите на договора отнасящи се до ответниците следва да се приеме, че те не са съзадължени, всеки до обема на цялото, към банката - ищец. Ответните търговски дружества се явяват ипотекарен и заложен длъжник към банката – ищец. В този смисъл задължението на кредитополучателя - „Т.“ АД по процесния договор за кредит към банката е предпоставка за съществуването на задълженията на ответниците „Н.Л.“ ООД и „Н.Л.Г.“ ООД като заложен и ипотекарен длъжник към банката. С отпадането на задължението на кредитополучателя, отпадат и задълженията на заложния и ипотекарен длъжник. При солидарната задълженост съществуването на едно от задълженията не е предпоставка за съществуването на другото, всеки от задължените лица дължи на свое и независимо основание, като отпадането на едно от задълженията не предизвиква отпадане на другите.

В настоящия случай съдът, като анализира съдържанието на уговорените в писмения договор права и задължения на страните по него, подписването му от ответниците в качеството на „солидарни длъжници“, намира, че това качество  противоречи на съществените уговорки в договора. Реалното предаване и преминаваното на парите в патримониума на кредитополучателя, очакването той да погаси дълга, окачествяването на ответниците като „трети лица“, авалирането от тях на издадения запис на заповед, който обезпечава дълга по договора, даването на обезпечения от страна на ответниците за гарантирането на изпълнението на дълга налага извод, че намерението на страните по договора и преследваната от тях цел, е ответниците да обезпечат дълга на „Т.“ АД. Задължението им в този смисъл е акцесорно на това по кредита и е уговорено като ипотекарно и заложно задължение.

До горния извод, настоящият съдебен състав, достигна тълкувайки волята на страните по процесния договор, съобразно критериите визирани в разпоредбата на чл.20 от ЗЗД - отделните уговорки в договора да се ценят с оглед систематичното им място в договора и във връзка едни с други, като всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите и практиката и добросъвестността.

В мотивите към решение № 24/03.04.2013 г. по т. д. № 998/2011 г. на I т. о. на ВКС е изяснено, че съгласно чл. 121 ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните. Посочено е, че такава може да възникне, когато длъжниците са съдлъжници, а също и при договор за поръчителство, но двете хипотези са различни. Даден е пример с договор за заем. Солидарно съзадължени са лицата, които са получили паричната сума общо, без разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически, като кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците. Солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство - чл. 141, ал. 1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в собственост.

В решение № 570/15.12.2012 г. по гр. д. № 576/2012 г. на ОС - Враца е посочено, че… Солидарна отговорност "по принцип" не съществува и страната, която се позовава на такава, следва да я установи и докаже основанието за възникването й.

В Решение № 213 от 6.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК е прието, че солидарната отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите правила, уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено. Разликите се следват, както от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността. Съдът трябва да установи вида на солидарната отговорност, според основанията за нейното възникване, за да определи спецификата на конкретните облигационни отношения.

Предвид на изложеното следва да се посочи, че в случая солидарната отговорност между ответниците се твърди изрично от ищеца, че е възникнала от договора за банков кредит. Този довод на ищеца обаче не може да бъде споделен, предвид на липсата на какъвто и да било текст в договора, от който да може да се изведе че и ответниците поемат задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. В този смисъл солидарността не е уговорена в процесния договор. Тя не може да възникне само от квалификацията в титулната част на договора на ответните търговски дружества като „солидарни длъжници“.

Независимо от изложеното дори да се приеме хипотетично, че ответните търговски дружества са солидарно отговорни за задълженията на „Т.“ АД по договора за кредит, то банката не ги е надлежно уведомила за предсрочната изискуемост на кредита. Съобразно приетото в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по  чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника, за обявяване предсрочната изискуемост на кредита.

В настоящата хипотеза ищцовата банка твърди, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, предвид открито производство по несъстоятелност на „Т.“ АД. Тя се позовава на изпратено на 05.11.2015г. до ответника „Н.л.“ООД писмо – уведомление за предсрочната изискуемост.

Това писмо не е породило желания правен ефект, защото:

1. Липсва отбелязване за съдържанието на изпратеното писмо до адресата „Н.л.“ООД в така приложеното известие за доставяне, оформено от „Б.“ ЕАД. Или, не може да се установи какво е съдържанието на пратката.

2. Дори и с приложеното известие за доставяне, оформено като непотърсено от получателя, да е доставено цитираното писмо, то не е налице ефекта на надлежно уведомяване от банката до длъжника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. В писмото не е отразено конкретното основание, на което банката е упражнила правото си да обяви целия кредит за предсрочно изискуем. Посочването на чл.60, ал.2 от ЗКИ и чл.8, ал.1 от процесния договор /в този текст са посочени редица основания / за обявяване на тази изискуемост не е предпоставката, позволяваща правомерно упражняване на предоставеното по договора право на банката. Волеизявление, с такова съдържание не позволява да се уведоми длъжника за релевантните факти, при настъпването, на които е упражнено правото на банката по договора, за да бъде то надлежно реализирано. Позоваването на хипотезата на открито производство по несъстоятелност на „Т.“ АД, е извършено от ищеца едва в хода на съдебното исково производство по настоящото дело.

По отношение ответникът „Н.л.г.“ ООД следва да се посочи, че дори не е посочено в изпратената му нотариална покана, че с последната банката упражнява правото си да обяви процесният кредит за предсрочно изискуем.

В обобщение съдът приема, че в случая ищцовата банка не е упражнила валидно  правото си да направи кредита предсрочно изискуем и не е обявила надлежно това си волеизявление на твърдяните от нея длъжници, като първа предпоставка за успешното провеждане на установителния иск по чл. 422 ГПК за процесното вземане. Релевираното в тази насока възражение от защитата на ответниците е основателно.

С оглед направените по-горе правни изводи за недължимост по процесния договор от страна на ответниците, както и досежно извода за липса на упражнено от банката право за обявяване на предсрочна изискуемост на процесния кредит, не следва да се разглеждат направените от ответниците възражения за несъответствие на визирания дълг в заповедта за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение, за настъпила погасителна давност, както и за погасяване на претенцията на ищеца, чрез плащане.

Предвид на изложеното съдът приема, че предявените искове, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото, и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците в цялост направените в настоящото съдебно производство разноски в общ размер на 20 150 лева, от които 350 лева – възнаграждение за вещо лице и 19 800 лева - адвокатско възнаграждение. Следва да се отбележи предвид направеното от процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на ответниците адвокатско възнаграждение, че то е под минималния размер визиран в чл.7, ал.2, т.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Следва да се посочи още, поради задължителните указания дадени от ОСГТК на ВКС в т.13 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г., постановено по тълк.д.№ 4/2013г. по описа на ВКС, че настоящият съд няма данни за приложението на чл.245, ал.3, изр.2 от ГПК.

Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „О.Б.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори – С. П. Ч.и Н. М.К., чрез процесуалния представител юрк. В.В.С. срещу „Н.Л.Г.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н.И. А. и „Н.  Л.“ ООД, ЕИК . със съдебен адрес:***, представлявано от управителя А. Н.Б., обективно и субективно съединени искове за признаване за установено по отношение на „О.Б.” АД, че ответните търговски дружества му дължат солидарно: сумата от 477 429.74 евро - главница, 3 736.10 евро - неустойка, 5988.12 евро - комисиона за управление и 12 818.09 лв. - други разходи по кредита, всички по Договор за банков инвестиционен кредит № 1500/15.09.2009г. и сключените към него Анекс № 1/01.10.2010 г., Анекс № 2/14.10.2011 г., Анекс № 3/19.11.2012 г., Анекс № 4/31.01.2013 г., Анекс № 5/05.02.2013 г., Анекс № 6/10.09.2013 г. и Анекс № 7/20.03.2014 г., сключени между „О.Б.” АД като кредитор и „Т.“ АД като кредитополучател и солидарните длъжници, ответниците „Н.Л.Г.“ ООД и „Н.Л.“ ООД,  ведно със законната лихва, считано от 15.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 821/19.09.2017г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 669/2017 г. по описа на Районен съд - Пирдоп, втори състав.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „О.Б.” АД, ЕИК .да заплати на „Н.Л.Г.“ ООД, ЕИК .и „Н.  Л.“ ООД, ЕИК . направените в настоящото съдебно производство, разноски в общ размер на 20 150.00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: