№ 4032
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100509865 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Юробанк България“ АД
срещу решение № 20121477/25.04.2024г., постановено по гр. д. №
63054/2020г. на СРС, 30 св.
С обжалваното решение СРС е признал за установено по предявените от
Г. И. И. срещу „Юробанк България“ АД искове, че същият не дължи сумата от
11710.48 лв. по договор за потребителски кредит № FL 879621/01.11.2017г.,
ведно с дължимите лихви и разноски.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и
исковете да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В установения от закона срок, въззиваемият не е депозирал отговор на
въззивната жалба. В първото по делото заседание излага съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да
бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция разноски.
1
Във връзка с дадените от въззивния съд указания ищецът е посочил
размерът и периодът на лихвите, чиято недължимост претендира.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - основателна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният
съд намира следното.
За да постанови решението си, с което е уважил предявените искове,
СРС е приел, че е налице новация.
Основният спорен между страните въпрос е дали с така сключения
анекс е налице новиране на поетото задължение или е налице единствено
предоговаряне на дълга по съществуващия банков кредит.
Обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД е налице, когато страните
сключват договор, с който се погасява едно задължение, като се поема ново на
негово място. При нея се променя предметът на задължението или неговото
основание.
Последиците на новацията са погасяване на старото задължение и
възникване на негово място на нов дълг. С решение №110/17.07.2015г. по
т.дело № 1568/2014г. на ВКС, ТК, Іт.о. се приема, че обективна новация е
налице, когато волята на страните е обективирана в договора, същата не може
да се предполага, като договорът, чрез който се твърди, че се новира
задължението, подлежи на тълкуване по правилата на чл. 20 ЗЗД, с оглед на
разкриване на действителната обща воля на страните за погасяване на стария
дълг и за заместването му с нов.
С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 138/22.08.2013 год.
по т. д. № 27/2012 год. на ВКС, ІІ т. о., е прието, че обективната новация по чл.
107 ЗЗД винаги предполага нов елемент в състава на облигационното
2
отношение, като разликата между старото и новото отношение трябва да
засяга някои от съществените му елементи и да води до поемане със
споразумение между длъжника и кредитора на нов дълг, с нов предмет или
основание, в замяна на старото задължение и то при изрично и недвусмислено
изразено новационно намерение /animus novandi/. Застъпва се становището, че
няма новация по чл. 107 ЗЗД, когато страните са изменили само размера на
отделните вноски и/или размера на договорната лихва и сроковете за плащане,
които не са съществени елементи на облигационното отношение, което
становище е възприето и в решение № 210 от 22.12.2014 г. по т. д. №
4090/2013 г. на ВКС, І т. о. В последното също се сочи, че ако страните по
договора за кредит са изменили в рамките на общия размер на стария дълг
само размера на отделните вноски, приспадайки вече платеното по него, и с
цел облекчаване на дълга са разсрочили изпълнението му с уговаряне на нови
срокове за плащане, не е налице обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД,
тъй като не е извършена промяна нито в предмета, нито в основанието на
стария дълг, и той не е погасен. Прието е, че отсрочването, разсрочването или
друго преструктуриране на задължение по договор за банков кредит в рамките
на общия размер на дълга, което не е съпроводено с ясно изразена воля на
страните за погасяване на породените от договора задължения и за поемане в
замяна на тях на ново задължение, различно по основание или предмет, не
представлява обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД, е изрично
посочено и в решение № 175/25.02.2016 год. по т.д. № 2602/2014 год. на ВКС,
II т.о.
Видно от представените пред СРС доказателства, на 01.11.2017г.
„Юробанк България“ АД, от една страна и К. К. Д. - кредитополучател и Г. И.
И. - съкредитополучател, от друга страна, са се договорили банката да им
предостави потребителски кредит в размер на 12910 лв., при условията и
сроковете, предвидени в договора, срещу задължението на
кредитополучателите да върнат предоставената сума. Съгласно чл. 1, ал. 2 от
договора лицата, подписали договора като кредитополучатели, отговарят
солидарно за връщането на кредита и за другите задължения по договора.
С анекс № 1/01.10.2020г. „Юробанк България“ АД и К. К. Д. са се
съгласили да предоговорят съществуващите задължения. От приетата пред
СРС експертиза става ясно, че с анекса е уговорена промяна в лихвения
процент, като за първите пет месеца е било налице намаление в лихвения
процент, след което размерът се е върнал на същите нива, преди сключване на
анекса. Следователно анексът касае единствено договаряне на
преференциална лихва и гратисен период.
В чл. 9 от анекса изрично е посочено, че страните се съгласяват, че
анексът не представлява новация на договора за кредит, не води до погасяване
на съществуващи задължения на кредитополучателите към банката по
договора за кредит и анексите, а само преурежда първоначално договорените
условия по съществуващия кредит. В чл. 12 от анекса страните се
споразумяват, че останалите уговорки в договора запазват действието си, т. е.
3
волята на страните по анекса е за запазване действието и по отношение на
другия съкредитополучател.
При това положение, след като с посочените анекси не са възникнали
нови, различни по съдържание задължения, а е налице преструктуриране на
съществуващия вече дълг, чрез договаряне на преференциална лихва и
гратисен период, с оглед облекчаване на кредитополучателя, липсата на
изрично изявена воля на съкредитополучателя за това е ирелевантна. От така
изложеното произтича и категоричен извод за липса на изразена воля на
страните за погасяване на породените от договора задължения и за поемане в
замяна на тях на ново задължение, различно по основание или предмет, което
да дава основание да се приеме, че е налице обективна новация по смисъла на
чл. 107 ЗЗД, като основание за отпадане на задължението на ищецът,
възникнало в полза на банката по силата на сключен между страните по спора
договор за кредит.
В решение № 130/24.03.2009г. по т.дело № 650/2008г., решение №
138/22.08.2013г. по т.дело № 27/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.., решение
№225/3.08.2016г. по т.дело № 3696/2014г. на ВКС, ТК, Іт.о., решение
№175/25.02.2016г. по т.д. № 2602/2014г. на ВКС, ІІ т.о. и др., се приема, че
преструктурирането на кредита, включително разсрочването му за
облекчаване изпълнението на съществуващия дълг чрез нов погасителен план,
или при промяна на размера на погасителните вноски, както и промяната на
лихвения процент, не съставлява обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД.
Този промяна не касае съществени елементи на договора, тъй като не се
отнася до размера на първоначално поетото задължение.
Неотносими са изложените в писмената защита съображения, че
анексът е подписан и от поръчител, като не е установено кой е той. Видно от
съдържанието на анекса към договора за кредит, същият е сключен само
между банката и единия кредитополучател – К. Д.. Положеният подпис в
долния десен ъгъл е на служител на банка, като е поставен на всяка страница,
а не за „поръчител“.
Поради несъвпадане крайните изводите на двете съдебни инстанции,
решението следва да се отмени и вместо него да бъде постановено друго, с
което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че въззивният
съд намира, че решението срещу К. К. Д. е недопустимо, поради липса на
правен интерес. Доколкото обаче липсва подадена въззивна жалба от същия,
като Д. не се е присъединил и към подадената въззивна жалба от другия
ответник, съдът се произнася по допустимостта на решението само в
обжалваната част.
По разноските:
4
С оглед изхода на спора, следва да се преразпределят и сторените пред
СРС разноски.
В производството пред СРС ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от общо 400 лв., от които 300 лв. депозит за ССЕ и 100 лв.,
юрисконсултско възнаграждение.
Във въззивното производство въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя сумата от общо 334.21 лв., от които: 234.21 лв.
държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20121477/25.04.2024г., постановено по гр. д. №
63054/2020г. на СРС, 30 с-в в частта, в която СРС е признал за установено по
предявените от Г. И. И. срещу „Юробанк България“ АД искове, че същият не
дължи сумата от 11710.48 лв. по договор за потребителски кредит № FL
879621/01.11.2017г., ведно с дължимите лихви и разноски, както и в частта, в
която „Юробанк България“ АД е осъдена да заплати на Г. И. И. разноски в
размер на 1368.42 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. И. И., ЕГН ********** срещу „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че Г. И. И. не дължи
на „Юробанк България“ АД сумата от 11710.48 лв. главница по договор за
потребителски кредит № FL 879621/01.11.2017г., както и лихва в размер на
6265.84 лв. за периода 01.10.2020г. до 01.11.2017г., като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА Г. И. И., ЕГН ********** да заплати на „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 400 лв.,
представляваща сторените в производството пред СРС разноски, както и на
основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 334.21 лв.,
представляваща направените във въззивното производство разноски
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
5
предпоставките на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6