№ 131
гр. Габрово, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20224200500211 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на особения представител ответника по делото П. Д.
В. против Решение №139/24.03.2022г. по гр.д. №999/2021г. по описа на Районен съд
Габрово.
В жалбата се твърди се, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е
неправилно. От приложения по делото договор било видно, че същият е сключен между
жалбоподателя и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. Това дружество било прекратено и
заличено в ТР, в който не било отбелязано, че дружеството има правоприемник.
Следователно твърдението, че "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. е универсален
правоприемник на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД било недоказано. При това
положение ищецът нямал никакви права по отношение на жалпоподателя,тъй като извежда
своите права от отношения между него и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А.
След като „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД е заличено от ТР през 2018г. без
правоприемник, а по делото липсват доказателства посоченото дружество да е прехвърляло
на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А. някакви права по въпросния Договор, то
ищеца не може да има никакви права по цитирания договор.
Твърди, че договора за кредит не е написан по ясен и разбираем начин, поради което е
налице хипотезата на чл.22 във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК. В частност от съдържанието му не
ставало ясно : каква точно сума е следвало да получи ответника, каква е тази такса
ангажимент и как се плаща, какви са онези такси за които се говори на стр.3, ред 2 от ИМ.
Не било ясно каква сума си е удържал кредитора и за какво е удържана, какво е погасено с
платените от ответника суми, какви суми е ползвал жалбоподателя през исковия период.
Счита, че ответника още преди завеждането на ч.г.д. №1847/20г. е върнал чистата стойност
на кредита. В заключението на ССчЕ има Таблица №1, в която се съдържа колона 4
„Начислена лихва". От същата било видно как за периода 14.05.2016г. - 14.02.202г. от
внесените от ответника суми - кредитодателя му е начислил и удържал сумата от общо 1
064.72лв. за лихви. При това положение след като претенцията на ищеца е за 546.19лв.
главница и 115.73лв., а ответникът е платил 1 064.72лв. само за лихви, то „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД са получили суми за лихви, каквито не се следват поради
недействителността на Договора, които чувствително превишават претенциите на ищеца по
1
първоинстанционното дело. Освен сумата от 1 064.72лв. от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС" ЕАД не е следвало да удържат и сумите по колона 3 „Начислени такси" / от
Таблица №1 на ССчЕ /, както и сумите по колона 5 „Лихва за забава" и колона 6
„Застрахователна премия", поради недействителността на договора.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК - всички елементи на Договора следва да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който да е с размер не по-малък от 12. Видно от
заключението на графическата експертиза - шрифта на представения Договор и елементите
от него / а именно - Сертификат CARD-11848748, Общи условия за застрахователна
програма "Защита на плащанията по кредитни карти " и Приложение - което, както вече
казах даже не е подписано от ответника / не са с еднакъв по вид, формат и размер шрифт,
който да е не по-малък от 12. В частност само Договора е с шрифт с размер 12, докато
всички останали елементи от него са с шрифт с по-малък размер, а именно 10 и 7. Освен
това, вида на шрифта на Договора е един, а вида на шрифта на останалите елементи е друг.
Следователно и на това Договора бил недействителен.
В Договора било предвидено да се заплащат такси, плащането на които е недопустимо
съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК. Същите са неясни и са били начисляване и удържани от
кредитора, което е извършено в нарушение на цитираната разпоредба от ЗПК, която
предвижда, че такива такси трябва да бъдат ясно и точно определени в Договора за кредит.
В Договора за потребителски кредит имало уговорки за заплащане на най-различни видове
такси, надбавки, лихви и обезщетения, макар съгласно чл.33, ал.1 от ЗПК - при забава на
потребителя, кредитора да има право само на лихва върху неплатената сума. В Договорът са
посочени ГПР и ЛП, но не е посочено, какви са основните данни послужили за тяхното
изчисляване. При това положение било налице нарушаване на изискването на ЗПК за
посочване ГПР и ЛП, поради което отново е налице хипотезата на чл. 22 от ЗПК
Твърди се, че в Договора има неравноправни клаузи, които са били наложени на
ответника посредством условия на които той не е имал възможност да влияе. Ставало дума
за онези за най-различни такси, лихви и т.н., които е предвидено да се плащат в Договора.
Същите не били позволили на ответника да прецени икономическите последици от
сключването на Договора. Още повече, че на ответника не е предоставен формуляр за
преддоговорната информация, която той е имал право да получи. Приложението не носело
подписа на ответника, поради което същото му е изцяло непротивопоставимо, а освен това
като се съпостави съдържанието на Приложението със съдържанието на Договора се
виждали редица противоречия. Жалбоподателят бил застрахован за риска нежелана
безработица /до 9 месечни погасителни вноски/. От приетото по делото Разпореждане от
17.05.2019г. на ТП на НОИ ставало ясно че през периода 13.05.2019г. - 12.03.2020г.
ответникът бил безработен и получавал обезщетение за безработица. Следователно поради
нарушаването на редица императивни разпоредби на ЗПК Договорът е недействителен, а в
такъв случай жалбоподателят следвало да върне на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС" ЕАД само чистата стойност на кредита. Същият бил платил суми за лихви,
такси и други разходи по Договора, които в пъти надхвърлят претенцията на ищеца по
първоинстанционното дело, поради което първоинстанционния съд следвало да отхвърли и
предявения иск за въпросната главница от 546.19 лева.
В Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания се говорела едновременно
за „продажба и прехвърляне на вземания", като не ставало ясно какъв бил предмета на
договора. Не били представени доказателства и затова дали купувача е платил някаква сума
на продавача и т.н. Страна по този договор е „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А.,
а не „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД. „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС" ЕАД е заличено без правоприемство на 24.04.2018г. Рамковия договор, е
сключен на 19.08.2019г. от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А., което дружество
не е правоприемник на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД, следователно
ищецът не е доказал, , че с Рамковият договор е придобил правата, които „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД е имало спрямо жалбоподателя. Моли съда да отмени
първоинстанционото решение в обжалваните му части и да постанови друго, с което да
отхвърли предявения иск. Претендира да му бъдат присъдени направените в
първоинстанционното производство разноски в пълен размер, както и да му бъдат
присъдени разноски във въззивното производство.
Ответникът по жалбата оспорва същата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за
2
установено следното:
Решението е валидно и допустимо, а по същество неправилно.
Пред първоинстанционния съд е предявен положителен установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК.
Първоинстанционният съд е признал за установено, че П. Д. В. дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД сумата от 546.19лв. - главница, със законната лихва, считано от
27.11.2020г. до изплащане на вземането, за която е издадена Заповед №260256/01.12.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1847/2020г. по описа на
Габровски районен съд, на основание чл.422,ал.1 от ГПК. Изцяло са отхвърлени за
признаване на установено, че П.Д. дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата
от 115.73лв.-договорна лихва за периода 24.04.2019г.- 08.03.2020г., за която е издадена
Заповед №260256/01.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1847/2020г. по описа на Габровски районен съд, на основание чл.422,ал.1 от ГПК,
като неоснователен и недоказан, като недопустим е отхвърлен иска да бъде признато за
установено, че П. Д. В. дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата от 14.83лв.
-лихва за забава за периода 09.03.2020г.- 26.11.2020г. Жалбоподателят е осъден да заплати
на ищеца сумата 61.89лв-разноски в заповеднотопроизводство съразмерно с уважената част
от исковете, сумата 433.20лв. разноски в исковото производство. Ищецът е осъден да
заплати на жалбоподателя сумата 57.88лв. съразмерно с отхвълената част от исковете.
Постановеното от районния съд решение е обжалвано само в частта, в която е
признато за установено, че П. Д. В. дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
сумата от 546.19лв. - главница, със законната лихва, считано от 27.11.2020г. до изплащане на
вземането, за която е издадена Заповед №260256/01.12.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1847/2020г. по описа на Габровски районен съд, на
основание чл.422,ал.1 от ГПК, както и в частта за разноските, които жалбоподателя е осъден
да заплати на ищеца. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е приел следното :
По ч.гр.д.1847/2020г. по описа на РС- Габрово е издадена заповед №260256 от
01.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която се разпорежда
длъжникът П. Д. В. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от
546.19лв. - главница за периода 24.04.2019г. – 08.03.2020г., ведно със законната лихва върху
тази главница, считано от 27.11.2020г. до окончателното й изплащане и сумата 115.73лв. -
договорна лихва за периода от 24.04.2019г. до 08.03.2020г., което вземане се основава на
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта № PLUS-11848748/09.11.2015г., сключен между П. Д. В. и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземането, по който е прехвърлено с Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019 г. и Приложение 1 към
него от 09.03.2020г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД. В указания срок длъжникът е депозирал възражение с вх.
№261261/23.04.2021г. срещу издадената заповед за изпълнение. С определение №260329 от
23.04.2021г. съдията- докладчик е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да
предяви иск за установяване на вземането, като довнесе и дължимата държавна такса. В
законоустановения срок ищецът е депозирал установителни искове срещу длъжника
С разпореждане съдът е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК в частта, с която се
претендира с вземане за сумата 14.83лв.-лихва за забава за периода 09.03.2020г.-
26.11.2020г., като е указал на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви осъдителен
иск, на основание чл.415,ал.1,т.3 във вр. с ал.3 от ГПК. В указания едномесечен срок
заявителят не е предявил осъдителен иск за вземането от 14.83лв.- лихва за забава, за което
заявлението му е отхвърлено, а е предявил установителен иск, който съдът отхвърлил като
недопустим.
С Договор №PLUS-11848748/09.11.2015г. за револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта с *** от 09.11.2015г., сключен между страните по
делото ищецът-кредитор може да предостави за ползване на ответника – кредитополучател
кредитна карта с максимален лимит до 10 000лв. Кредитополучателят ще може да извършва
трансакции /операции/ чрез кредитната карта до размера на разрешения кредитен лимит,
като всяка трансакция с кредитната карта представлява усвояване на договора за
револвиращ потребителски кредит. За ползването на кредитния лимит, кредитополучателят
се задължава да заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит, за срока
3
на ползване на кредитния лимит. Съгласно т.19 от договора, кредиторът може да
преразглежда размерът на лихвата и таксите всеки месец. Влизането в сила на новите им
размери става след обявяването им от кредитора на интернет страницата www.bnpparibas-
pf.bg и съобщаването им на кредитополучателя. В случай, че последният не е съгласен с
промените, кредитополучателят трябва да блокира картата си и да изплати задълженията си
по посочените в последното издадено извлечение размери на лихва и такси. Всяка
трансакция с кредитната карта след влизане в сила на новите лихва и такси означава, че
същите са приети. Задължение за кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат
след активирането и използването й в съответствие с този договор и приложенията към него.
Договорът носи подписите на кредитора и на кредитополучателя.
Правосубектността на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файнес“ ЕАД се установява
от представенте справки за актуално състояние на дружеството от търговския регистър.
От заключението на съдебно-графическата експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът цени като компетентно и обосновано, се установява, че договора за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване
и ползване на кредитна карта №PLUS-11848748, сключен на 09.11.2015г., е цялостно
отпечатан със шрифт „Garamond“ с размер 12pt. Следователно същият отговаря на
изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК. Съгласно приложение към горепосочения договор за
издаване на кредитна карта *** от 09.11.2015г. ищецът – кредитор отпуска на
кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000лв., при следната годишна лихва и
такси за ползването му: годишен лихвен процент – 35,00%, годишен процент на разходите –
44,90%, месечна такса за обслужване /начисляваща се при трансакции и/или задължения в
отчетния период/, такса за администриране на просрочени задължения – 12лв., обезщетение
за забава – в размер на законната лихва /ОЛП на БНБ + 10 %/. От приетото по делото
заключение на вещото лице В.А., изготвило допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че предоставената сума по процесния договор е в размер на 1000лв. и е
предоставена под формата на кредитна карта - револвиращ кредит. Кредитополучателят
П.В. е правил погасителни вноски в периода 15.06.2016г.- 13.09.2019г., като размера на
дължимата и неизплатена главница е 546.19лв. Размерът на дължимата и неизплатена
договорна лихва за периода 24.04.2019г.- 08.03.2020г. е 115.73лв. При така установените
факти първоинстанционният съд приел, че волеизявленията на страните по делото са били
насочени към пораждане на облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит. Процесният договор е сключен на 09.11.2015г. и попада в приложното поле на
Закона за потребителския кредит, тъй като ответникът има качеството на потребител по
смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК. Като вид търговска сделка от категорията банкови сделки,
имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни
институции, процесният договор попада и в приложното поле на Закона за защита на
потребителите, съгласно чл.24 от ЗПК, включително и нормите на чл.143-146 от ЗЗП.
Наличието на подписи на страните по договора не е условие за действителност на
същия, а в договора страните са уговорили, че приложението представлява неразделна част
от договора, като задължения за кредитополучателя ще възникнат след активирането и
използването на кредитната карта в съответствие с договора и приложението към него, т.е.
чрез конклудентни действия от страна на кредитополучателя. За тази цел кредиторът се е
задължил да достави на кредитополучателя кредитната карта и приложението, съдържащо
всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата по активиране на
картата. Ответникът е получил кредитната карта и приложение *** от 09.11.2015г. към
договор за потребителски кредит. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че ответникът е правил погасителни вноски в периода 15.06.2016г.- 13.09.2019г.,
като размера на дължимата и неизплатена главница по кредитната карта е 546.19лв.
Съгласно чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. За
противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг. По отношение размера на
възнаградителната лихва в съдебната практика се приема, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на такава е действително, не следва да бъде по-голям от
трикратния размер на законната лихва. (В този смисъл решение №906/30.12.2004г. по гр.
дело №1106/2003г., ІІг.о., ВКС, решение №378/18.05.2006г. по гр.дело №315/2005г., ІІг.о.,
ВКС, решение №1270/09.01.2009г. по гр.дело №5093/2007г., ІІг.о., ВКС, определение
№901/10.07.2015г. по гр.дело №6295/2014г., ІVг.о. и др.). през процесния период размерът
4
на законната лихва за забава е 10%. Определеният в приложението към процесния договор
лихвен процент надвишава повече от три пъти този размер. Затова според съда
определената в процесния договор възнаградителна лихва е договорена в нарушение на
добрите нрави и клаузата е нищожна по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД. Отделно от горното,
съдът приел за неравноправна клаузата на т.19 в приложението към процесния договор за
кредит, според която кредиторът може да преразглежда размерът на лихвата и таксите всеки
месец. В договора не се съдържат условията по кредита, регламентиращи методиката, по
които банката може едностранно да променя лихвата до пълното погасяване на
задължението, които са предпоставка за действителност на договора, съгласно чл.21 във вр.
с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. В договора не е посочен никакъв алгоритъм и правила, по които
базовият лихвен процент ще бъде променен, съответно отсъства и правило за обвързаност
на изменението на лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на
факторите, които принципно биха били основание за промяната. С оглед на така
установената недействителност на договора за потребителски кредит в тази му част и
невъзможността недействителните клаузи да се заместят от законови разпоредби,
потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, съгласно
разпоредбата на чл.23 от ЗПК, като първоинстанционният съд приел, че задължението за
главница на ответника възлиза на 546.19лв. и предявения установителен иск относно
вземането за главницата в размер на 546.19лв. е основателен и доказан. В съответствие с
гореизложените съображения за нищожност на договорните клаузи установителния иск за
договорна лихва в размер на 115.73лв. е неоснователен и недоказан, а предявения
установителен иск за сумата от 14.83лв.-лихва за забава за периода 09.03.2020г.- 26.11.2020г.
е недопустим, тъй като същият е следвало съобразно указанията на заповедния съд да бъде
предявен като осъдителен.
Въззивната инстанция намира следното :
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е налице
правоприемство между «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД и „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А. Видно от извършеното от АВ ТР
вписване №20180424120223 е налице презгранично сливане на двете
дружества, съгласно Директива №2005/56/ЕО на Европейския парламент и
Съвета от 26.102005г. относно презграничните сливания на дружества с
ограничена отговорност. Презграничното сливане е нотифицирано от
Търговския съд в Париж и е вписано в ТР в РБ по партидата на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД. Следователно възражението на жалбоподателя за липса на
правоприемник на кредитора „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД е
неоснователно. Предвид правоприемството между посочените по-горе дружества, то и
договора за цесия е сключен от лице, притежаващо качеството на кредитор спрямо
ответника. Ответникът възразява, че е получил уведомлението за извършеното прехвърляне
на вземане, но съгласно установената съдебна практика, тъй като към исковата молба е
налице уведомление и пълномощно за извършване на уведомяване, то съдът приема, че с
връчване на препис от исковата молба жалбоподателят е надлежно уведомен за извършената
цесия.
На 09.11.2015г. между «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД, като кредитор и
жалбоподателя - П.В., като кредитополучател, е сключен договор Договор №PLUS-
11848748/09.11.2015г. за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта. Посочения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в
исковата молба договор *** от 09.11.2015г. е сключен с приложението към
Договор №PLUS-11848748/09.11.2015г. за револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта. В същият е конкретизиран общ размер на револвиращия кредит
- 1000лв., както и останалите условия за ползване на кредитна карта.
От заключението на съдебно- графическата експертиза на вещото лице В.И.,
изслушано в съдебно заседание се установява, че текстовете в договора за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта №PLUS-11848748/09.11.2015г. са отпечатани със шрифт Garamond, с размер
на шрифта-12. Приложение към договора е изписано със шрифт Arial Narrow и размер на
шрифта - 10. Сертификат №CARD-11848748 и общите условия по застрахователна програма
"Защита на плащанията по кредитни карти" са изпълнени със шрифт Arial Narrow и размер
5
на шрифта - 7.
Процесният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит.
В чл.10, ал.1 от ЗП е въведено изискване договорът да бъде сключен по ясен и
разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая
представеният по делото договор за револвиращ потребителски кредит е сключен в
противоречие с цитираното императивно законово изискване. Действително текстовете на
договора, са изготвени на шрифт с размер шрифт 12, но приложението към същия,
съдържащо съществени елементи на договора ГПР, ГЛП, размера на обезщетението за
забава и др, е изготвено на друг шрифт при размер 10. Следователно различни елементи от
договора са съставени на различен вид шрифт и с различен размер на шрифта, което
съставлява нарушение на императивното изискване на чл.10, ал.1 ЗПК. На осн. чл.22 от ЗПК
това нарушение на чл.10 ЗПК прави договора недействителен, както правилно е приел
първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК в настоящия случай с
оглед недействителността на процесния договор за потребителски кредит, ответникът
следва да върне само чистата стойност на кредита, без лихви или други разходи по кредита.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и че клаузите за заплащане на такси,
в т.ч. и застрахователна премия, са неравноправни по смисъла на ЗПК, тъй като същите са в
противоречие с разпоредбата на чл.10 А от ЗПК. Посочените такси не е ясно дали са във
връзка кредитната карта или не, като същите не съвпадат с посочените в Приложението
месечна такса за обслужване )4лв.. Уговорената такса за администриране на просрочени
задължения от 12лв. не е във връзка с договора, както и начисляваната застрахователна
премия, която се дължи на застрахователя, а не на кредитора, който няма право да я удържа
от вноските по кредитната карта. Съдът счита, че тези насилени такси очевидно не са
включени в ГПР, поради което той вероятно е в по-висок размер от посочения в договора,
което по своето естество е действие на банката създаващо невъзможност на потребителя да
прецени дали да сключи договора при тези условия или не. Не на последно място следва да
се посочи и че по делото не е представено доказателство, че на потребителя е предоставена
преддоговорна информация, което също е в нарушение на законовите изисквания и е
създало пречки на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на
договора. Всички тези действия на кредитора са в противоречие с изискванията на ЗПК и
ЗЗП, като същите водят до недействителност на договора.
От заключението на изготвената по делото счетоводна експертиза се установява, че
жалбоподателят е усвоил суми по кредитната карта чрез седем тегления. Кредитополучателя
е извършвал погасявания на част от изтеглените суми, които плащания кредитора е следвало
изцяло да отнесе към главницата, тъй като поради недействителността на договора се дължи
връщане само на чистата стойност на получения кредит. Усвоените от жалбоподателя суми
по кредитната карта и извършени от него плащания по главницата, съобразно установените
от вещото лице дати на усвояване и внасяне на вноски са както следва :
датаусвоена сумавноска
14.05.2016800
15.06.2016205.3660.03
15.07.2016 60.08
15.09.2016 204.02
14.10.2016 60.07
15.11.2016 60
15.12.20165072
13.01.2017173.2260.26
15.02.20176060.36
6
15.03.2017 120
13.04.2017 60.02
15.05.2017 60.24
15.06.2017 60.22
14.07.2017 60
15.08.*********
15.09.2017 60.04
13.010.2017 60
15.11.2017 60.02
15.12.2017 60.16
15.01.2018 60.11
15.02.2018 60.17
15.03.2018 60.22
13.04.2018 60.05
15.06.2018 60
13.07.2018 60.07
15.08.2018 120.08
14.09.*********.24
14.12.2018 300
15.02.2019 60
15.04.2019 180
15.05.2019 60.18
15.08.2019 181.21
13.09.2019 60
Общо :1768.582679.85
Следователно жалбоподателят, в качеството му на кредитополучател е заплатил на
кредитора сума значително надвишаваща стойността на усвоените от него средства по
кредитната карта, поради което не дължи суми по чистата главница, тъй като същата е
погасена и предявения иск се явява неоснователен.
Поради изложеното постановеното от първоинстанционния съд решение в
обжалваната му част е неправилно и като такова следва да бъде отменено, вместо което
съдът да отхвърли иска за заплащане на главница, като неоснователен.
С отхвърляне на иска за главница е отхвърлена цялата претенция на ищеца.
7
Поради неоснователността на предявения иск за главница жалбоподателя не дължи на
ищеца каквито и да било разноски в първоинстанционното и в заповедното производство.
По същите съображения ищецът дължи на ответника възстановяване на сторените от него
разноски в първоинстанционното производство в пълен размер, поради което следва да му
се присъди и сумата от 242,12лв., освен вече присъдените разноски от 57,88лв.
В полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена и сумата от 325лв.-разноски във
въззивното производство.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №139/24.03.2022г. по гр.д. №999/2021г. по описа на Районен съд
Габрово, В ЧАСТТА, в която е признато за установено, че П. Д. В. дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД сумата от 546.19лв. - главница, със законната лихва, считано от
27.11.2020г. до изплащане на вземането, за която е издадена Заповед №260256/01.12.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1847/2020г. по описа на
Габровски районен съд, както и В ЧАСТТА, в която П. Д. В. е осъден да заплати на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата 61.89лв-разноски в
заповеднотопроизводство съразмерно с уважената част от исковете и сумата 433.20лв.
разноски в исковото производство,
ВМЕСТО КОЕТО :
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено, че П. Д. В., с ЕГН ********** от
гр.Габрово, ул.*** дължи на "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 546.19лв. - главница, със законната лихва, считано от
27.11.2020г. до изплащане на вземането, за която е издадена Заповед №260256/01.12.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1847/2020г. по описа на
Габровски районен съд, като неоснователен и недоказан.
В останалата му част Решение №139/24.03.2022г. по гр.д. №999/2021г. по описа на
Районен съд Габрово не е обжалвано.
ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4 да заплати на П. Д. В., с ЕГН ********** от гр.Габрово, ул.*** сумата от 242,12лв.
(двадесет четиридесет и два лева и дванадесет стотинки)- допълнителни разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4 да заплати на П. Д. В., с ЕГН ********** от гр.Габрово, ул.*** сумата от 325лв.
(триста двадесет и пет лева)-разноски във въззивното производство
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8