№ 59
гр. Пловдив, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20225001000636 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на адвокат Ч. Н. М. от АК-П., в
качеството му на пълномощник на „М**“ ООД ЕИК *********,
представлявано от управителя И. Й. против Решение № 240 от 23.06.2022
г., постановено от Пловдивският окръжен съд по търг.дело№ 951/2021 г.
По силата на обжалваното решение съдът е осъдил „ М**“ ООД ЕИК
********* да заплати на „Р. И.“ЕООД ЕИК ********* сумата 186 040.40
лева, представляваща, представляваща неразплатен остатък от продажната
цена на доставено количество царевица по следните фактури:
а/ Фактура № **** от 12.08.2021 г. на стойност от 47 506.80 лева с
неразплатен остатък от 9 506.80 лева;
б/ Фактура № **** от 26.08.2021 г. на стойност 8 229.60 лева;
в/ Фактура № **** от 13.09.2021 г. на стойност 36 395.20 лева;
г./ Фактура № **** от 28.09.2021 г. на стойност 25 918.40 лева;
д/ Фактура №**** от 11.10. 2021 г. на стойност 26 921.20 лева;
1
е/ Фактура № **** от 27.10.2021 г. на стойност 39 906.80 лева;
ж/ Фактура № **** от 08.11.2021 г. на стойност 15 162.40 лева;
По силата на обжалваното решение съдът е отхвърлил предявеният от
„М**“ ООД ЕИК ********* против „Р. И. „ ЕООД ЕИК *********
насрещен осъдителен иск за заплащане на сумата от 38 000 лева,
представляваща стойността на изплатеното от купувача „М**“ООД, но
недоставено количество от 84.580 тона царевица, предмет на договора за
продажба на царевица, обективиран в издадената от продавача фактура №
**** от 12.08.2021 г.
Във въззивната жалба се поддържа оплакването,че купувачът е
установил, че не е налице реална доставка на процесните количества
царевица, поради което е анулирал фактурите за недоставените количества
царевица. В тази връзка поддържа оплакването , че съдът не е обсъдил
представеното от ответника писмено доказателство- възлагателно писмо
от15.11.2021 г. С това е нарушил и процесуалния закон, тъй като въпросното
писмо е писмено доказателство за това , че процесните фактури са анулирани.
Наред с това се прави и довода , че ответникът е изпълнил задълженията си
като е издал Протоколи по чл.117, ал.2 от ЗДДС и такива са приложени към
всяка една от представените 7- седем фактури, включени в дневниците за
покупка по ДДС и дневника за продажби за всеки един месец.
Претендира се да бъде отменено изцяло обжалваното решение, като
вместо него бъде постановено въззивно решение по същество, с което да се
отхвърлят както главния иск по чл.79,ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.327 от
ЗЗД, така и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД. Претендира се въззивният съд
да уважи предявеният от ответника против ищеца насрещен осъдителен иск
за сумата от 38 000 лева, представляваща обезщетение за неизпълнен договор
за продажба на 84.580 тона царевица, който договор е обективиран във
фактура № ****/ 12.08.2021 г.
Въззиваемата страна „ Р. И.“ ЕООД ЕИК ********* , представляван от
процесуалния си представител адвокат О. Д. от АК-П. поддържа писмен
отговор по жалбата, съгласно който същата е неоснователна. Прави се довода
,че липсата на доставка по една фактура, респективно : анулирането на
фактурите не се установява чрез издаване на Протокол по чл.117,ал.1 от
ЗЗДС . Необходимо е да бъде изпратено кредитно известие и уведомяване
2
на Н**.
Основният довод на ответника по жалбата е , че съгласно утвърдената
съдебна практика ползването на данъчен кредит за стойността на продажбите
по един недвусмислен начин обективира потвърждение, че стоката е
доставена и реално получена. С оглед на това ответникът по въззивната
жалба поддържа становището, че обжалваното решение е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По делото е постъпила и частна жалба от „Р. И.“ЕООД, който
обжалва решението в частта му относно съдебните разноски.
Частният жалбоподател счита, че адвокатското възнаграждение следва
да се определи съгласно чл.7,ал.2 , във връзка с чл.2,ал.5 от Наредба №
1/2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Или
възнаграждението следва да се определи по всеки един от предявените
обективно съединени искове поотделно, а не върху цената на предявеният
главен иск по чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327 от ТЗ, както е приел съда.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивната жалба оплаквания и доводи,приема за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр.
с чл.327 ТЗ във вр.с чл.318 от ТЗ.
Предявен е и насрещен иск от ответника по първоначалния иск срещу
ищеца за връщане на сумата от 38 000 лева, като получена без правно
основание – неосъществена реална доставка на царевица по фактура №
**** от 12.08.2021 г.
По делото са представени 7 броя фактури, издадени от доставчика „Р.
И.“ ЕООД, като във всяка една от фактурите има описание на стоката по вид,
стойност – единична и обща стойност, наименование на страните като
изпълнител и получател в лицето на ответника „М**“ ООД.
Следователно във всяка една от издадените общо седем фактури е
обективиран отделен договор за търговска продажба на царевица, така че
съдът е сезиран със седем обективно съединени главни иска.
По делото са безспорно установени два основни факта, които са
релевантни за спорното правоотношение. Същото безсъмнено е възникнало
по договори за търговска продажба на царевица, обективирани в издадените
3
от продавача фактури. Съществените факти, които са безспорно
установени пред първата инстанция са два:
а/ двустранното осчетоводяване на всички фактури както в
счетоводството на ищеца, така и в това на ответника,т.е. на купувача по
договорите за продажба.
б/ частично плащане на сума в размер на 38 000 лева по първата
издадена фактура № **** от 12.08.2021 г. , която е останала с неразплатен
остатък от 9 506.80 лева.
В отговора на исковата молба ответника „ М**“ ООД оспорва да е
осъществена реална доставка на общо доставеното количество царевица,
отразено в кантарните бележки. Оспорва се, че нито една от представените
кантарни бележки не е подписана от служител на купувача. Според
становището на ответника след като купувача е установил, че няма реална
доставка на царевицата,то същият е анулирал издадените от продавача
фактури. Като основание за това анулиране е посочил, че отразените в тях
количества царевица не са били доставени.
В отговора на Д** ответникът поддържа възражението ,че единствено
управителите на ответното дружество имат правомощието да осъществят
теглене на доставеното количество царевица и да подписват кантарните
бележки. Твърдението е, че лицата, които са приподписали тези кантарни
бележки са били заблудени и не са знаели какво точно подписват. Не е ясно
как тези лица са изпаднали в заблуда и не са разбрали какво точно
подписват, при положение ,че между страните са съществували трайни
търговски отношения, при това в продължение на повече от 20 години.
През цялото това време приемането на доставените количества
царевица и нейното претегляне е било осъществено по един и същия начин, а
именно от лицата, които са били на длъжност „птицевъди“. От
представената длъжностна характеристика-л.180 от делото става ясно, че
птицевъдите извършват дейност по отглеждане , изхранване и огушване на
патици. Изхранването основно се осъществява с царевица, поради което
през този продължителен период са били сключвани договори за продажба
с ищеца „Р. И. „ ЕООД.
Ясно е, че не управителят на фирмата ще се занимава с тегленето на
4
доставените количества царевица – това си е работа на птицевъдите, които в
това качество са подписвали представените по делото кантарни бележки.
Работното място на управителя е в офиса на фирмата, а не на кантара. От
друга страна от заключението на ССЕ, изготвено от вещото лице Й. П. се
установява, че всяка една от процесните общо седем фактури са включени в
Дневниците за покупки по ДДС и в Дневника за продажби по ДДС за всеки
един месец на издадената фактура. Според непротиворечивата съдебна
практика фактурата може да се приеме като доказателство за сключен
договор за търговска продажба на движими вещи, ако обаче отразява
основните елементи от същественото съдържание на сделката. Такива
елементи са вида на закупената стока, нейната стойност като единична и
обща цена, начин на плащане, имената на продавача и купувача, респективно:
на представителите им. Съдебната практика още приема, че вписването на
фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача,
както и отразяването на фактурната стойност в справките –декларации по
ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит представлява извънсъдебно
признание на оспорващата страна. Това е недвусмислено признание, че
купувачът е получил стоката и следва да заплати продажната цена, отразена
във фактурата, издадена от продавача.
В конкретния случай всяка една от издадените от продавача фактури е
осчетоводена и е включена в дневника за покупките на продавача , за нея е
ползван данъчен кредит, поради което следва да се приеме, че търговецът е
потвърдил извършените от трети лица действия по приемане на стоките.
В случая намира приложение презумпцията на чл.301 от ТЗ, съгласно
която разпоредба в случаите когато едно лице действа от името на търговеца
без представителна власт, се смята че търговецът потвърждава действията,
ако не се противопостави веднага след узнаването. Процесните фактури
са издадени за периода от м.август 2021 г. до 08.11. 2021 г. и не само са
приети в счетоводството на ответното дружество ,но и са осчетоводени.
Както вече стана ясно осчетоводяването на фактурите и отразяването на
стойността в справките – декларации по ЗДДС представлява извънсъдебно
признание от страна на ответника.
В крайна сметка той не само че не се е противопоставил веднага след
приемането на фактурите в счетоводството му, от който момент е узнал за
5
задълженията си, но ги е осчетоводил, което е равносилно на признаване на
задълженията по процесните фактури. Следва да се отчете , че по първата от
фактурите е осъществено и частично плащане на сумата от 38 000 лева. Това
обаче е факт, релевантен за предмет на спора, образуван по предявения от
ответника насрещен иск, поради което ще бъде разгледан по-късно.
Второто възражение, което се прави във въззивната жалба е, че
процесните фактури са анулирани от ответника, след като последният е
установил,че няма реална доставка на посочените количества царевица.
За доказване на това ответникът е представил възлагателно писмо от
15.11.2021 г., което доказателство е в подкрепа на възражението му, че
процесните фактури са били анулирани. Наред с това твърди , че е изпълнил
задълженията си като купувач като е издал Протоколите по чл.117,ал.2 от
ЗДДС, приложени към всяка една от представените фактури.
По делото е представено възлагателно писмо от 15.11.2021 г. / л.122 от
делото/, с което управителят на ответното дружество възлага на
обслужващата го счетоводна фирма„ П. К.“ ЕООД да анулира осчетоводените
вече фактури , тъй като заведените количества царевица не са доставени.
Това означава, че липсват доказателства за възникването на стопанската
операция – доставката на царевицата . Правилно съдът е приел, че това
възлагателно писмо е частен свидетелстващ документ, съдържащ
благоприятни за ответника факти. Всъщност това писмо няма отношение
към предвидената в закона процедура по анулиране на фактури, по които не е
осъществена реална доставка. За да бъде осъществено валидно анулиране на
фактурите е необходимо издаването на кредитни известия, като информация
за това следва да бъде подадена към съответното ТД на Н**.
От заключението на ССЕ се установява, че при извършената проверка
от вещото лице в счетоводството на ответника не са представени документи,
установяващи кореспонденция между купувача и продавача за издаване на
констативни протоколи и кредитни известия към фактурите с установени
липси на доставената стока. Вещото лице е направило и проверка в архивите
на Н** - П. при която не е установила да са били издадени кредитни известия
или да е анулирана някоя от процесните общо 7-фактури. Това са
констатациите на вещото лице до датата на извършената от него
документална проверка,т.е. към април 2022 г. До тази дата ТД на Н** - П. не
6
е била уведомена за анулирането на процесните фактури. Издадените
протоколи по чл.117,ал.1 ,т.4 от ЗДДС нямат отношение към възражението
на ответника, че не е получил реална доставка на стоката. Както вече бе
посочено липсата на доставка по фактурите и тяхното анулиране се
установява чрез издаване на кредитно известие и уведомяване на Н**.
В този смисъл, факта, че ответникът е изпълнил задължението си и е
издал протоколите по чл.117,ал.1,т.4 от ЗДДС няма отношение процедурата
по анулирането на фактурите, за което не са представени кредитни известия.
По тези съображения следва да се остави без уважение възражението
на ответника, че процесните фактури са анулирани, тъй като по тях не е
осъществена реална доставка на царевица.
Следва да се потвърди решението в частта му, с която съдът е
уважил предявените от „Р. И.“ЕООД против „М**“ ООД главни искове по
чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327 от ТЗ, като ответника е осъден да заплати на
ищеца сумата от 186 040.40 лева, представляваща неразплатен остатък от
продажната цена на доставеното, но неразплатено
от купувача количество царевица, ведно със законната лихва върху
главницата , считано от 22.12.2021 г. , на която дата е подадена исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
Следва да се потвърди решението и в частта, с която са уважени и
предявените акцесорни искове по чл.86 от ЗЗД, като ответника „М**“ООД е
осъдено да заплати на ищеца сумата в общ размер на 4 372.44 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на цената на доставеното
количество царевица, което обезщетение е в размер на законната лихва,
считано от падежа на всяка издадена фактура до 21.12.2021 г.
По отношение на предявеният от ответника „М**“ ООД против „Р.
И.“ЕООД насрещен иск за присъждане на сумата от 38 000 лева. Няма
спор, че по издадената фактура № **** от 12.08.2021 г.за продажба на
84.580 тона царевица е осъществено частично плащане на сумата от 38 000
лева. Ищецът по насрещния иск признава, че процесната фактура е била
осчетоводена в неговото счетоводство, включена е в дневника за покупки и
по нея е осъществил частично плащане в размер на 38 000 лева. Останал е
неразплатен остатък в размер на 9 506.80 лева
7
Ищецът по насрещния иск претендира за възстановяване на сумата от
38 000 лева, като платена без основание , тъй като фактурата №
****/12.08.2021 г., въз основа на която е осъществено частичното плащане е
била анулирана. Това е така, тъй като продавачът не е осъществил реална
продажба на 84,580 тона царевица.
Вече бе отбелязано, че процесната фактура, както и останалите 6
фактури са били приети и осчетоводени в счетоводството на ответника, като
процесната фактура е била включена в месечната Справка-декларация по
ДДС за периода от 01.08.2021 г. до 30.11.2021 г и в Дневника за покупките на
ответника. Това е извънсъдебно признание на задълженията по процесната
фактура, след което е последвало частично плащане в размер на 38 0000
лева. Тази сума не е платена без основание,а плащането е осъществено на
валидно правно основание - осъществената
реална продажба на отразеното във фактурата количество от 84,850 тона
царевица.
Процесната фактура № **** от 12.08.2021 г. , както и всички останали
фактури не са били анулирани, тъй като не е спазена предвидената в
специалният закон - ЗДДС процедура по анулиране. Не са представени
каквито и да е доказателства, че тази процедура да е била изобщо инициирана
от купувача.
В крайна сметка сумата от 38 000 лева не е платена без основание, а
плащането й е осъществено въз основа на извършена реална продажба на
отразеното във фактурата количеството царевица. Налице е извънсъдебно
признание от страна на купувача, който не само е приел получената в
счетоводството му фактура ,но е осчетоводил.
Следва да се потвърди решението и в частта, с която съдът е
отхвърлил предявеният от ответника „М**“ ООД срещу ищеца насрещен
осъдителен иск за заплащане на сумата от 38 000 лева , която се претендира
да бъде върната като платена без основание – липса на реална продажба на
84 850 тона царевица.
При този изход на спора, при който въззивната жалба на „М**“ ООД
се оказва неоснователна в полза на въззиваемата страна „Р. И.“ ЕООД следва
да се присъдят направените пред въззивната инстанция съдебни разноски.
8
По предявените обективно съединените искове се дължи адвокатско
възнаграждение по всеки един от исковете поотделно, съгласно чл.2,ал.5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно цитираната разпоредба за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от
тях поотделно независимо от формата на съединените искове. В случая
се касае до седем обективно – кумулативно съединени осъдителни иска и
възнаграждението следва да се определи съобразно цената на всеки един иск
поотделно.
По първия иск с цена от 9 506.80 лв с ДДС и обезщетение за забава в
размер на 348.58 лева е получено адв.възнаграждение в размер на 1 285 лева.
По втория иск с цена на иска от 32 229.60 лв. с ДДС и обезщетение за забава
в размер на 1056.41лв е получено адвокатско възнаграждение в размер на
3 312 лв. По третия иск , чиято цена е в размер на 36 395.20 лева по
договора за правна помощ е получено адв. възнаграждение в размер на 3 642
лв. По четвъртия иск, чиято цена е в размер на 25 918.40 лева с ДДС и
обезщетение за забава в размер на 611.96 лв полученото по договора
възнаграждение е в размер на 2 772 лева. По петтия иск, чиято цена е в
размер на 26 921.20 лева с ДДС и обезщетение за забава в размер на 538.42
лв, полученото адвокатско възнаграждение е в размер на 2 846 лева. По
шестия иск, чиято цена е в размер на 39 906.80 лева с ДДС и обезщетение за
забава в размер на 620.77 лева, полученото по договора адв. възнаграждение
е в размер на 3 892 лева.
По седмия иск с цена в размер на 15 162.40 лева с ДДС и обезщетение
за забава в размер на 185.32 лева полученото по договора за правна помощ
адв.възнаграждение е в размер на 1 781 лева.
Сумарно по седемте обективно-кумулативно съединени иска е
изплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 19 530 лева, като в
договора за правна помощ от 05.12.2022 г е отразено , че сумите по договора
са изплатени в брой при подписването на договора.
По предявения от ответника насрещен иск за сума в размер на 38 000
лева,която е платена без основание по Фактура № **** от 12.08.2021 г. е
представен договор от 05.12.2022 г. за правна помощ. За осъщественото
9
процесуално представителство и защита на ответника по насрещния иск е
изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 690 лева. Същото
изплатено в брой при подписването на договора.
По този начин по всички обективно съединени искове – първоначални
такива, както и насрещен иск се дължат съдебни разноски, направени от
ищеца пред въззивната инстанция в общ размер на 23 220 лева.
По частната жалба, подадена от „Р. И.“ЕООД
Жалбата е против Определение № 779/04.08.2022 г., постановено от
Пловдивският окръжен съд в производството по чл.248 от ГПК.
По силата на обжалваното определение съдът е оставил без уважение
молбата на молителя „ Р. И.“ЕООД за изменение на постановеното решение в
частта за разноските.
Спорният по делото въпрос е дали се касае до самостоятелни
обективно съединени главни искове ,както счита частния жалбоподател.
Или се касае до един единствен главен иск за присъждане на суми,
претендирани като дължими по правоотношение, възникнало въз основа на
рамково споразумение за продажба на царевица.
ПАС счита, че в случая не е представено рамково споразумение и не е
налице само един договор за продажба на царевица. Представени са седем
фактури, в които е налице вида на сделката- продажба, индивидуализация на
страните по договора и пълно описание стоката , предмет на продажбата.
Следователно в случая сме изправени пред седем обективно –
кумулативно съединени осъдителни искове по чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр.с
чл.327 от ТЗ. Всеки един иск е самостоятелен, тъй като се касае до седем
отделни договори за продажба на определено количество царевица, поради
което и всеки иск има различна цена. Поради това и след като сме изправени
пред хипотезата на ОСИ въззивният съд счита, че при определяне размера на
адв. възнаграждение следва да намери приложение разпоредбата на чл.2,ал.5
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в редакцията й ДВ, бр.84 от 25.10.2016 г.
Пред първата инстанция ищецът по главните искове е направил
следните съдебни разноски, които са документално установени:
А/ За образуването на исковото производство е внесена ДТ в размер
на 7 616.51 лв., заплатен е и депозит за вещо лице в размер на 300 лева.
10
Заплатено адв.възнаграждение по обективно съединените искове в общ
размер на 11 380 лева, определено на основание чл.2,ал.5 във вр. с чл.7,ал.2
,т.1, т.2 и т.4 от Наредба№ 1 от 09.07.2004 г.
За защита по предявените от „М**“ ЕООД насрещни искове е
заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 700 лева.
Или в исковото производство ищецът е направил съдебни разноски в
общ размер на 20 995 лева.
Б/ разноски направени от ищеца в обезпечителното производство по
обезпечение на бъдещи искове.
За подаване на молбата по чл.390 от ГПК е внесена ДТ в размер на 45
лева. Заплатено е и минимално адвокатско възнаграждение, определено на
основание чл.2,ал.5 от Наредба№ 1 от2004 г. в размер на 8 582 лева. По
частната жалба на „М**“ООД против Определение за допускане на
обезпечение на бъдещите искове е заплатено адв. възнаграждение в размер на
2 860 лева. Общият размер на направените от ищеца разноски в рамите на
образуваното обезпечително производство е 11 487 лева.
След сумиране на сумите общият размер на направените от ищеца
съдебни разноски в исковото и в обезпечителното производство е 32 482
лева.
По силата на обжалваното решение ответното дружество е осъдено да
заплати сумата от 22 995.63 лева, представляваща съдебни разноски.
Частната жалба на ищеца „Р. И.“ЕООД е основателна, поради което и
следва да се измени решението в частта относно присъдените съдебни
разноски по делото. Ответника следва да бъде осъден да заплати към вече
присъдената сума от 22 995.63 лева допълнително сумата от 9 486 лева.
В този смисъл следва да бъде постановено въззивното решение.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 240 от 23.06.2022г., постановено от
Пловдивският окръжен съд по търг. дело № 951/ 2021 г., в частта, с която
съдът е осъдил „М**“ ООД ЕИК ********* да заплати на „Р. И.“ ЕООД .ЕИК
11
********* сумата от 186 040. 40 лева, представляваща неизплатена
продажна цена на предадено количество царевица по договори за търговска
продажба на царевица, обективирани в издадените от продавача „Р.
И.“ЕООД фактури, а именно:
1.фактура № **** от 12.08.2021 г., по която има неразплетен остатък от
9 506.80 лева ; 2.фактура № **** от 26.08.2021 г. на стойност от 32 229.60
лева; 3. Фактура № **** от 13.09.2021 г. на стойност от 36 395.20 лева 4.
Фактура № **** от 28.09.2021 г.на стойност 25 918.40 лева; 5. Фактура №
**** от 11.10.2021 г. на стойност от 26 921.20 лева ; 6. Фактура № **** от
27.10.2021 г. на стойност от 39 906.40 лева; 7. Фактура № **** от 08.11.2021
г. на стойност от 15 162.40 лева , както и в частта, с която ответника е
осъден да заплати сумата 4 372.44 лава, представляваща обезщетение за
забавено плащане на продажната цена на царевицата в размер на законната
лихва върху присъдените главници, считано от падежа на всяка една фактура
до 21.12.2021 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница,
считано от 22.12.2021 г., на която дата е подадена исковата молба до
окончателното заплащане на дължимите суми.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в частта, с която съдът е отхвърлил
предявеният от „М**“ ООД ЕИК ********* против „Р. И.“ ЕООД ЕИК
********* насрещен осъдителен иск за заплащане на сумата от 38 000лева,
като платена без правно основание по договор за продажба на 84 580 тона
царевица, обективиран във Фактура № **** от 12.08.2021 г., като плащането
на сумата е осъществено на правно основание: реална продажба и предаване
на 84 580 тона царевица на купувача „М**“ ООД – град Б..
ОСЪЖДА „М**“ООД ЕИК ********* , град Б. да заплати на „Р.
И.“ЕООД ЕИК ********* направените от ищеца съдебни разноски пред
въззивната инстанция в общ размер на 23 220 лева.
ОТМЕНЯ Определение № 779 от 04.08.2022 г.,постановено от
Пловдивският окръжен съд по търг.дело№ 951/ 2021г., с което съдът е
оставил без уважение молбата на ищеца „Р. И.“ЕООД по чл.248 от ГПК за
изменение на решението в частта относно разноските ,като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 240 от 23.06.2022г., постановено от
Пловдивският окръжен съд по търг. дело№ 951/2021 г. в частта му относно
12
присъдените съдебни разноски, като:
ОСЪЖДА „М**“ ООД ЕИК ********* да заплати на „Р. И.“ЕООД
ЕИК ********* към присъдената сума в размер на 22 995.63 лева
допълнително още сумата от 9 486 лева или сума в общ размер на 32 482
лева, представляваща общият размер на направените от ищеца съдебни
разноски и такива в обезпечителното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13