№ 176
гр. София , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно търговско дело №
20201001002303 по описа за 2020 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .
С решение №867, постановено на 22.06.2020г. по т.д.№312/2019г.
Софийски градски съд ТК VІ- 6 състав е отхвърлил предявените от „Консулта
М“ ЕООД срещу ЗК“Уника“АД искове с правно основание чл.435 във връзка
с чл.405 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за откраднат товар
в размер на сумата 32 775,17лв. и иск с правно основание чл.86 ЗЗД, за
обезщетение за забава върху тази сума за периода 14.05.2018г. - 08.11.2018 г.
в размер на 1 605,72лв.,като е присъдил в тежест на ищеца юрисконсултско
възнаграждение за противната страна.
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът, който в
законоустановения срок е депозирал въззивна жалба срещу него с оплаквания
за неправилност, поради допуснато нарушение на процесуалните правила.
Поддържа, че съдът е мотивирал крайния си извод за неоснователност на
1
исковете, позовавайки се на липса на доказателства за плащане или
погасяване по друг начин на задължението на превозвача /ищец/ да обезщети
собственика на откраднатия товар, без да изпълни задължението си в доклада
по делото да укаже на ищеца,че не сочи доказателства за погасяване по друг
начин,напр. чрез прихващане, каквото с въззивната жалба се твърди,че е
извършено. По тези съображения въззивникът е поискал САС да отмени
решението и да уважи предявените от него искове, като му присъди
разноските за двете инстанции.
Ответникът по въззивната жалба ЗК „Уника“ АД е оспорил изложените
в нея твърдения за допуснато от съда процесуално нарушение. По същество е
навел доводи за недоказаност на твърденията на въззивника за извършено
плащане или прихващане на насрещни задължения с товародателя. Поддържа
възраженията си за недължимост на претендираното обезщетение при
наличие на изключен риск, поради поведение на превозвача в нарушение на
изискванията по ОУ и указанията в заявката за транспорт и липса на
своевременно уведомяване на застрахователя за извършване на оглед от него
или от авариен комисар. С отговора на въззивната жалба,поддържан и в
съдебно заседание, въззиваемият е поискал САС да потвърди
първоинстанционното решение, като му присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана
страна в процеса,имаща правен интерес от обжалване на решението и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е
допустима.
Софийски апелативен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност във връзка с доводите на
страните,намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът „Консулта М” ЕООД е предявил срещу ЗК „Уника” АД искова
молба,в която е изложил твърдения за наличие на сключен между него и
ответника на 24.10.2017г. застрахователен договор, по силата на който
последният поел задължение да покрие отговорността му на превозвач по
Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за товарен
автомобил с влекач ДКН ******* и полуремарке ДКН ******* до размер на
2
застрахователна сума от 250 000 евро, при срок на валидност на
застраховката от 00.00ч. на 28.10.2017г. до 00.00ч. на 27.10.2018г. Твърди
се,че с посочения товарен автомобил бил извършен превоз на стоки до
Англия, като на 08.04.2018г. управляващият автомобила шофьор Д. М. спрял
да пренощува в Базилдън, в непосредствена близост до пункта за
разтоварване и под камера за видео наблюдение, с което положил грижата на
добър стопанин да ограничи максимално риска от посегателства върху
стоката. Въпреки това, на сутринта около 7.00 ч. установил,че брезента на
ремаркето бил срязан и част от стоката – 40 бойлера – липсвала.Уведомени
били незабавно полицията и застрахователя, на когото били представени
всички изискуеми документи. Била заведена щета при застрахователя,
приключена с отказ за плащане, мотивиран с т.3.15 от Общите условия на
застраховката. Доколкото застрахователят се е позовал на наличие на
изключен риск, съгласно Общите условия /настъпване на събитието по време
на престой на автомобила на неохраняем паркинг/ ищецът е навел
твърдения,че не е приемал изрично същите и поради това те не са част от
застрахователния договор, както и,че твърдяното от застрахователя
обстоятелство, че към момента на кражбата превозното средство е било
оставено без надзор, не е налице,тъй като шофьорът е останал да нощува в
автомобила,който е бил паркиран в непосредствена близост до мястото за
разтоварване под охранителна камера. Считайки, че са изпълнени
изискванията на закона, ищецът е поискал ответникът да бъде осъден да му
заплати дължимото застрахователно обезщетение в размер на сумата
32 475,17 лв., лихва за забава от 14.05.2018г. до датата на завеждане на
исковата молба в размер на 1605,72 лв.,законната лихва след тази дата и
направените по делото разноски.
Ответникът ЗК „Уника“ АД е оспорил предявените срещу него искове
по съображения, че, доколкото предмет на застраховане е договорната
отговорност на превозвача за липсващите стоки, застрахователно
обезщетение се дължи само ако превозвачът докаже,че е компенсирал
увреденото лице, а такъв факт не е доказан; че ищецът не е уведомил
застрахователя за инцидента , така че той да може да направи оглед и няма
данни липсите да са установени от оторизирано за това лице – авариен
комисар. Поддържал е приложимост на клаузата на т.3.15 вр. т.23.4 от ОУ,
3
визираща като изключен риск кражбата от превозни средства, оставени без
надзор, докато са под грижата и отговорността на застрахования, освен ако е
извършена от заключено и обезопасено превозно средство в района на
охраняем паркинг за товарни автомобили, каквото изискване е поставено и в
заявката за транспорт. Твърди се,че застрахованият е бил уведомен за
съдържанието на ОУ, които са неразделна част от застрахователната полица и
това е отразено в самата нея. Направено е искане за отхвърляне на
претенцията с присъждане на направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В производството по размяната на книжата ищецът е навел
допълнително твърдение, че отговорността на превозвача спрямо увреденото
лице е реализирана чрез плащане стойността на липсващия товар на
увреденото лице, като е посочено, че това се установява от приложената към
исковата молба фактура и извлечение от банковата му сметка.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел за
безспорно установена твърдяната договорна връзка между страните, а като
спорни е определил въпросите били ли са част от застрахователния договор
Общите условия на застрахователя, налице ли е основание за изключване
отговорността на застрахователя, поради проявена груба небрежност на
застрахованото лице, осъществяваща състава на т.3.15 от ОУ, какъв е
размерът на щетата и налице ли е извършено от ищеца плащане спрямо
увреденото лице за компенсиране на причинените му вследствие на събитието
вреди. В тази връзка е констатирал, че застрахованият е удостоверил с
подписа си под застрахователната полица,че е запознат с Общите условия на
застрахователя и ги приема, поради което и предвид характера на това
доказателство на частен диспозитивен документ, удостоверяващ неизгодни за
страната факти, е намерил за неоснователно възражението на ищеца,че тези
общи условия не съставляват част от договорното правоотношение.Отказал е
да сподели тезата на ответника,че ищецът е нарушил изискването на т.3.15,
мотивирайки се,че превозното средство не е било оставено без надзор, тъй
като шофьорът е нощувал в кабината, нито е било достъпно за крадците,
предвид установеното,че кражбата е осъществена чрез срязване на брезента и
демонтиране на страничните дъски на ремаркето. Приел е и,че не е доказана
по делото и допусната от превозвача груба небрежност, както е поддържал
4
ответникът и според изключващата клауза на т.3.14 от ОУ.Размерът на щетата
съдът е намерил за установен ,базирайки се на заключението на вещото лице,
което я е определило на 16 604,21 евро. За да отхвърли в крайна сметка
главния иск като неоснователен, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.435
КЗ, според която предпоставка за получаване на застрахователно обезщетение
от превозвача е покриването от последния на причинените на правоимащото
лице вреди. Посочил е,че представеното от ищеца доказателство не е
извлечение от банковата му сметка,както той твърди,а извадка от неговия
счетоводен регистър, който не може да удостовери плащане,а погасяване на
задължението му чрез друг способ – прихващане, даване вместо изпълнение
или друго, не се установява. С оглед изхода на спора по главния иск съдът е
отхвърлил и акцесорния му такъв за обезщетение за забава.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и
допустимо.
От доказателствата , събрани в производството пред първата инстанция,
се установява безспорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между страните, възникнало по силата на сключен между
тях на 24.10.2017г. договор – застрахователна полица №17182400014 за
покриване отговорността на ищеца, в качеството му на автомобилен
превозвач на товари, доставяни на територията на Европа по договорни
правоотношения за превози, към които се прилага Конвенцията за
международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за товарен автомобил с
влекач ДКН ******* и полуремарке ДКН *******. Застраховката е сключена
при размер на застрахователна сума до 250 000 евро, със срок на валидност от
00.00ч. на 28.10.2017г. до 00.00ч. на 27.10.2018г.Посочено е в полицата,че
към застраховката са приложими Общите условия за застраховка на
автомобилен превозвач, в сила от 15.08.2012г., изменени от 10.02.2014г., с
които застрахованият, подписвайки полицата,е декларирал,че се е запознал и
ги приема.В т.3.15 от раздел „Общи изключения“ на същите /представени и
приети по делото/ е посочено, че застрахователят не покрива отговорността
на превозвача, възникнала от или вследствие на кражба от превозните
средства, оставени без надзор, докато са под грижата и отговорността на
застрахования, освен ако кражбата е извършена от заключено и обезопасено
превозно средство в района на охраняем паркинг за товарни автомобили.
5
Със заявка от 05.04.2018г. /позиция №8063/804/0018/ на ищеца е
възложено от LKW Walter international transport org.AG извършването на
превоз с влекач ДКН ******* и полуремарке с ДКН ******* превоз на стоки
– бойлери и др. по дестинация Осимо Италия - Базилдън Великобритания. В
условията на заявката няма предвидено специално изискване за
осъществяване на престоя на превозното средство само на охраняем паркинг,
противно на твърдението на ответника /което е базирано на представена с
исковата молба неотносима към процесното правоотношение заявка за
транспорт/. Видно от приложените в превод към исковата молба
междуфирмена фактура №17014885/18 от 05.04.2018г. и товарителница,
стоката е натоварена на посочената автокомпозиция на 05.04.2018г. в Осимо
Италия, като превозът й е осъществен от служител на ищеца – Д. М. –
шофьор на автомобила.Пак от товарителницата и от представените и приети
по делото опаковъчни листове се установява,че при достигането на крайната
точка по дестинацията – Базилдън Великобритания, е установена липса на 40
бойлера. За липсата е уведомена полицията, чрез подадена на 09.04.2018г. от
шофьора на композицията жалба за извършена между 19.30ч. на 08.04.2018г.
и 7.00ч. на 09.04.2018г. от неизвестни извършители кражба от превозното
средство, чрез използване на неизвестен предмет, с който страничното
платнище на ремаркето е отрязано. Място на престъплението е ул.Хорнсби
уей, Базилдън, Есекс, SS15 6SW. Това е отразено в съставената към
16.04.2018г. разпечатка за предприети във връзка с жалбата от полицията
действия.Според същата са регистрирани данни за наличие в близост до
местопрестъплението на видео наблюдение, като от длъжностните лица е
възложен преглед на записа и обратна информация. Данни за резултат от
прегледа няма.
Обстоятелствата около настъпването на застрахователното събитие се
доказват от свидетелските показания на шофьора Д. М., разпитан в
производството пред първата инстанция. Същият установява,че маршрутът
му по процесния превоз е минавал от Италия, през Франция, с ферибот през
Ламанша до гр.Дувър Великобритания, а от последния до крайната точка за
разтоварване в гр.Базилдън Великобритания са 100 км. В рамките на тези 100
км, според свидетеля, практически няма място, на което би могъл да спре и да
остане да нощува, освен един платен паркинг на бензиностанция, който не се
6
охранява и дори е обект на засилени посегателства върху автомобилите.
Поради това и при липсата на дадени му специални указания от
спедиторската фирма къде би могъл да паркира за нощуване, шофьорът
изминал без да спира разстоянието между Дувър и Базилдън и стигнал до
адреса за разтоварване около 19.30 ч.Тъй като било невъзможно да паркира
пред портала на фирмата-получател на стоката, свидетелят паркирал отстрани
до оградата, в непосредствена близост до портала и под камера за
видеонаблюдение, като останал да пренощува в автомобила, без да
употребява упойващи вещества. Когато се събудил на сутринта около 7.00 ч.
и погледнал в огледалата за задно виждане установил,че брезента на
ремаркето е срязан странично, а дъските, ограничаващи товара да не падне, са
демонтирани и пръснати по земята. След като слязъл и отишъл на място
свидетелят видял,че липсват кашони със стоки, които при разтоварването се
установило,че са 40 броя.Свидетелят се обадил веднага на работодателя, на
полицията и на посочения в застраховката телефон за спешни нужди,
откъдето му било казано,че ще му се обадят допълнително. Представител на
полицията дошъл в рамките на следващите 10-15 минути. Били изискани
записи от камерата и му било обяснено,че ще бъде проведено разследване.
На 16.04.2018г. на възложителя по договора за превоз LKW Walter
international transport org.AG е изпратено от получателя на товара писмо с
приложена към него фактура, с които е потърсена имуществена отговорност
за недоставените /липсващи/ 40 бойлера на обща стойност 14 394,19
британски лири. С писмо №56506/18/0438/ LKW от 18.04.2018г. същият е
уведомил ищеца,че ще посочи дружеството като отговорно лице за
превоза,съгласно Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки
/CMR/ и е изискал от него плащане на равностойността на тази сума в евро –
16 604, 21 евро.За същата е издал фактура №42943/18.04.2018г., която е
изпратил на ищеца. Сумата е отразена в представеното от ищеца извлечение
от счетоводните регистри на LKW Walter international transport org.AG,
касаещо заведена счетоводна сметка на ищеца /неправилно обозначено от
самия него като извлечение от банкова сметка, а от съда – като извлечение от
неговото счетоводство/, видно от което след приспадане на плащания към и
задължения на ищеца, между които и това по фактура №42943/18.04.2018г.,
остава открито отрицателно салдо от 11 047,03 евро. Това доказателство
7
установява погасяване на част от задължението на ищеца към възложителя по
превоза чрез прихващане, извършено с изявление на кредитора, до размер на
сумата 5557, 18 евро.
На 10.04.2018г. ищецът е предявил пред застрахователя претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение, по която е образувана щета под
№17401820001, приключена с отказ на застрахователя да плати
застрахователно обезщетение. Мотивите за отказа са обективирани в
изпратеното до ищеца писмо от ЗК„Уника“АД изх.№1854 от 14.05.2018г., в
което застрахователят се е позовал на обстоятелство „настъпване на
застрахователното събитие по време на престой на неохраняем паркинг“,
предвидено, според него, в т.3.15 от Общите условия на застраховката като
изключен риск.
Така възприетата от съда фактическа обстановка обуславя следните
правни изводи:
Сключеният между страните застрахователен договор има за предмет
отговорността на превозвача за нанесени от него на трети лица вреди от липса
или повреда на стоката, настъпили по време на осъществяваната от него
търговска дейност по занятие – международен превоз на стоки и товари, който
се подчинява на правилата, установени в Конвенцията за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/. Този застрахователен договор е вид
договор за застраховане срещу вреди - застраховка „Гражданска
отговорност“, съгласно раздел ІІ б.А т.10 от Приложение №1 към КЗ. По
отношение на него са приложими , наред с общите разпоредби на договора за
застраховка /чл.343- чл.381 КЗ/, относимите към договорите за застраховане
срещу вреди общи изисквания /раздел І и раздел ІІІ от Глава 38 на КЗ/, както
и специалните норми, уреждащи застраховането на гражданската отговорност
- чл.429 - чл.437 КЗ.
С договора ответникът се е задължил да покрие в границите на
определената застрахователна сума отговорността на ищцовото дружество –
международен автомобилен превозвач на стоки – причинените от него, респ.
от негови служители, чрез които осъществява търговската си дейност, на
трети лица – страни по договор с превозвача, към който се прилага
Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/,
8
имуществени вреди /цялостна или частична липса на стоки /, които са пряк и
непосредствен резултат от настъпило събитие, представляващо покрит риск.
Установено е,че част от превозваната от ищеца по заявката от
05.04.2018г. стока /40 бойлера/ не е доставена на получателя й, поради
извършена през нощта на осми срещу девети април два хиляди и
осемнадесета година кражба чрез взлом от автомобила. С това е възникнала
отговорността на ищеца спрямо правоимащия /в случая - възложителя на
превоза по веригата/ по чл.17 §1 от Конвенцията. Настъпилата липса е
непосредствен резултат от кражбата и следователно – основание за
ангажиране отговорността на застрахователя по договора за застраховка за
заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, респ. – на
застрахования,в случай,че той е платил за причинените на същото вреди.
Застрахователят би могъл да се освободи от тази си отговорност в хипотеза на
изрично предвиден в договора изключен риск или съществено неизпълнение
на договорно задължение на застрахования, което е в причинно-следствена
връзка с настъпването на застрахователното събитие /чл.395 ал.ал.1 и 4 КЗ/.
За да обоснове тезата си за недължимост на претендираното от него
застрахователно обезщетение, ответникът поддържа наличие и на двете
хипотези, доколкото в случая те взаимно се покриват. Твърди,че ищецът не е
изпълнил изрично предвиденото в Общите условия на застраховка
„Отговорност на автомобилен превозвач“ негово задължение да не оставя
превозното средство без надзор и да паркира само на охраняем паркинг, което
неизпълнение придава на настъпилото застрахователно събитие
характеристиките на изключен риск по смисъла на т.3.15 от ОУ.
Направеното във връзка с приложимостта на тези Общи условия
възражение на ищеца, че същите не са част от застрахователния договор, тъй
като не са изпълнени изискванията на чл.348 КЗ те да му бъдат предадени при
сключването на договора и застрахованият изрично да е заявил,че ги приема,
не се споделя и от настоящия състав. В застрахователния договор е отразена
изрична писмена декларация на управителя на дружеството-застрахован, че е
получил и е запознат с Общите условия и ги приема, скрепена с подписа му,
следващ това изявление. Обстоятелството,че текстът е включен в
предварително отпечатана от застрахователя бланка на застрахователна
9
полица, в която се попълват само индивидуално уговорените между страните
условия на договора, не би могло да обоснове различен от направения извод,
доколкото, в случай,че декларираното по този начин с предварително
вписания текст е невярно, ищецът е имал възможност да го отрече с нарочно
вписване на изявление в посочения смисъл при подписването на договора.
Тъй като това не е направено,а няма и ангажирани никакви други
доказателства, опровергаващи приемането , следва да се приеме,че
действащите към момента на подписването на застрахователната полица
Общи условия обвързват ищеца, представлявайки по силата на чл.348 ал.1
изр.3 КЗ, неразделна част от застрахователния договор, от който същият
черпи основанието за претенцията си.
Не следва да бъде споделен доводът на ответника за наличие на
основание за отказ да плати застрахователно обезщетение за настъпилото
събитие. Законоустановено задължение на застрахования е да вземе
необходимите превантивни мерки срещу настъпването на вреди, т.е. да
положи дължимата грижа за ограничаване на риска, включително като спазва
предписанията на застрахователя /чл.395 ал.1 КЗ/. Това задължение е
конкретизирано в клаузата на т.23.4 от Общите условия, където е посочено,че
през срока на застраховката застрахованият е длъжен „по време на престой да
заключва натоварените със стока МПС и винаги да ги оставя на осигурени
места, охраняеми паркинги или по друг начин контролирани обекти“. В
контекста на това вменено на застрахования задължение предпоставките на
изключения с клаузата на т.3.15 от Общите условия риск следва да се считат
настъпили тогава, когато посегателството върху намиращия се в превозното
средство товар е било осъществено при оставено такова „без надзор“ , т.е.
незаключено, необезопасено и/или без човешко присъствие в него, така че
посегателството да би могло да бъде забелязано и предотвратено. По
изключение липсата на надзор върху превозното средство от страна на
превозвача не е основание за освобождаване на застрахователя от
отговорността, когато то е било оставено заключено и обезопасено под
надзора на трети лица, осъществяващи охрана на паркинги, предназначени за
престой на автомобили. Да се приложи тълкуване на посочената клауза на
т.3.15 от Общите условия,че създава задължение за превозвача винаги да
паркира на охраняеми паркинги означава той да бъде поставен в
10
невъзможност да спазва указания му от възложителя и оптимален за страните
по превозния договор маршрут, когато по продължението му няма ситуиран
такъв паркинг и да се отклонява от него без да има такива изрични указания
от възложителя по превоза. От друга страна тълкуване на клаузата за
изключен риск в смисъла, в който застрахователят влага в нея с отказа си да
плати застрахователно обезщетение, противоречи на тази по т.23.4 от Общите
условия, която визира „оставяне“ на МПС /т.е. напускане на същото при
престой/, а охраняемите паркинги са посочени като конкретен, но не
единствен по вид контролиран обект, на който може да бъде оставено
превозното средство, без да се изключват други „осигурени места“, оставени
на преценката на превозвача.
Установено е в случая от съдържанието на заявката от 05.04.2018г., че
превозвачът,чиято отговорност за липса на стоки е била застрахована при
ответника, не е получил изрични указания от възложителя на превоза да
нощува на определени по маршрута места, респ. – задължително на
охраняеми паркинги. Установено е и от свидетелските показания, които съдът
няма основания да не кредитира, че по продължението на последната отсечка
от маршрута Дувър – Базилдън Великобритания не е имало не само
охраняеми паркинги, а и каквито и да е други сигурни места, на които
шофьорът на автомобила да е могъл да остави композицията със стоката, за
да пренощува, освен на една бензиностанция, която по преценка на същия не
е представлявала достатъчно безопасно за престой място. Ответникът не е
ангажирал доказателства,опровергаващи тези показания на свидетеля, за
наличие на място, което да е било подсигурено срещу кражби по смисъла на
изискването в т.23.4 от Общите условия и което би могло да бъде ползвано от
водача на автомобила. Установено е, че при пристигането си в
местоназначението за разтоварване шофьорът е сторил необходимото, за да
избере възможно най-подходящото, от гледна точка на сигурността, място да
паркира автомобила – до оградата на фирмата-получател в близост до
портала, където би следвало да има охрана, в участък,който е осветен и под
видеокамера за наблюдение. При това не е напуснал /не е оставил без надзор/
автомобила, а е останал да нощува в него.Няма данни и достъпът до стоката
да е бил оставен да бъде безпрепятствен /противно на изискването по време
на престоя МПС със стоката да е заключено и обезопасено/.Напротив – видно
11
и от показанията, и от полицейския доклад, кражбата е извършена чрез взлом
- т.е. чрез разрушаване на преградите, направени за защита на имуществото –
чрез срязване на брезента и демонтиране на напречните дъски на ремаркето.
От така установените факти и при съобразяване на уговорките между
страните може да бъде направен извод,че ищецът е положил дължимата
според обстоятелствата грижа да опази поверения му товар и, доколкото не го
е оставил без надзор, незаключено и необезопасено, изключението на т.3.15
от Общите условия не може да намери приложение.
Тъй като от горното следва,че с факта на кражбата е настъпило
застрахователното събитие, представляващо покрит със застраховката риск,
за застрахователя е възникнало задължение да заплати застрахователно
обезщетение за причинените на правоимащото лице вреди в рамките на
уговорения лимит на отговорност и съобразно реалния им размер /чл.386 КЗ/.
За застрахования превозвач съответното на това задължение право да получи
обезщетение възниква само в случай,че вече е обезщетил увреденото лице
/чл.435 КЗ/.
В отговора си на исковата молба застрахователят е оспорил размера на
вредите, навеждайки доводи за липса на доказателства , установяващи
количеството откраднати стоки и тяхната стойност, предвид неизпълнение на
задълженията на превозвача по т.30.1 и т.31.2 от Общите условия – да
уведоми застрахователя за настъпването на събитието, да допусне негов
представител за оглед и да покани авариен комисар за извършване на оглед с
цел установяване на причините и размера на щетите, което е допълнително
основание за отказ,съгласно т.32 от Общите условия. Изпълнението на
задължението на застрахования по т.30.1 от ОУ, респ. чл.430 ал.1 т.2 КЗ – да
уведоми застрахователя в 3-дневен срок от настъпването на събитието, е
доказано както от свидетелските показания, така и от изходящото от
ЗК“Уника“АД писмо до ищеца,видно от което претенцията по щетата е
заведена с дата 10.04.2018г., т.е. два дни след установяване на кражбата.
Данни,че представител на застрахователя е искал да посети мястото на
събитието при положение, че шофьорът веднага е позвънил на
предоставените му телефони на застрахователното дружество и не е бил
допуснат, не са установени от ответника,чиято тежест за доказване при
12
такова твърдение е негова. Клаузата на т.32 ОУ предвижда възможност за
застрахователя да откаже при извънсъдебно поискване плащането на
застрахователно обезщетение, но сама по себе си не е основание съдебно
предявеният иск да бъде отхвърлен, щом вредите са доказани по делото. В
случая те се установяват както от приложените писмени доказателства -
полицейската разпечатка, фактурите, опаковъчните листове, кореспонденция,
включваща претенции на правоимащите /получателя на стоката и
възложителя на превоза/, международната товарителница, както и от
заключението на вещото лице, назначено по делото. От тях съдът приема за
доказан размерът на вредите – липсващи 40 броя бойлери на обща стойност
16 604,21 евро.
Действително по делото няма ангажирани от ищеца доказателства за
извършено от него в полза на възложителя на превоза - LKW Walter
international transport org.AG плащане на обезщетение в този размер. Не може
обаче да бъде игнорирано представеното от него и неоспорено от ответника
писмено доказателство – извлечение от счетоводните записвания по
откритата при LKW Walter international transport org.AG сметка за плащания и
задължения на ищеца, изготвено на бланка с логото на чуждестранното
юридическо лице. Видно от същото, това лице, в качеството му на увредено, е
извършило прихващане на осчетоводеното при него задължение на ищеца в
размер на 16 604,21 евро по издадената от него фактура №42943/18.04.2018г.
с негови задължения към превозвача, при което е останало открито салдо в
размер на минус 11 047,03 евро. С това увреденият следва да се счита за
доказано обезщетен за сметка на ищеца до размер на прихванатата сума от
5557,18 евро. По отношение на последната е изпълнено условието за плащане
от страна на застрахователя, предвидено в чл.435 КЗ.
Поради това главният иск е основателен и доказан за сумата 10 868,90
лв. – равностойност на 5557,18 евро, в който размер претендираното
обезщетение подлежи на присъждане. В тази му част първоинстанционното
решение подлежи на отмяна, а вместо него следва да бъде постановено друго
от въззивната инстанция, с което искът бъде уважен за посочената сума,
ведно със законната лихва до окончателното й изплащане. В останалата му
част до предявения размер от 32 475,17 лв. /равностойност на 16 604,21 евро/
искът е неоснователен, поради което постановеното в този смисъл решение
13
следва да бъде потвърдено. При условието на чл.162 ГПК съставът определя
дължимия размер на акцесорния иск за обезщетение за забавата за периода от
14.05.2018г. /която дата ищецът сочи като начална и представлява датата на
отказа на застрахователя да плати/ до датата на завеждането на исковата
молба 08.11.2018г. на 537 лв. За този размер решението по този иск следва да
се отмени,като се присъди посочената сума.В останалата му част до размера
на претенцията от 1605,72 лв. решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред апелативния съд на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на
590 лв. /съответно на платената държавна такса и депозит за вещо лице/.
Адвокатско възнаграждение не подлежи на присъждане, съгласно т.1 от ТР
№6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, доколкото няма
данни за плащането му по уговорения в договора за правна защита банков
път. За въззивното производство на въззивника следва да се присъди платена
държавна такса в размер на 229,91 лв. В полза на въззиваемия следва да се
присъдят 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за
осъществяваната защита пред настоящата инстанция.
Така мотивиран,Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №867, постановено на 22.06.2020г. по т.д.
№312/2019г. в частта,с която Софийски градски съд ТК VІ- 6 състав е
отхвърлил предявените от „Консулта М“ ЕООД срещу ЗК“Уника“АД искове
с правно основание чл.435 - за заплащане на застрахователно обезщетение за
откраднат товар в размер на сумата 10 868 лв. и с правно основание чл.86 ЗЗД
- за обезщетение за забава върху тази сума за периода 14.05.2018г. -
08.11.2018 г. в размер на 537лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.386 вр. чл.435 КЗ Застрахователна компания
„Уника“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София
бул.“Тодор Александров“№18 да заплати на „Консулта М“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Бургас жк „Зорница“ бл.16
ет.16 ап.94 сумата 10 898 лв., представляваща застрахователно обезщетение
по застрахователна полица №17182400014/24.10.2017г. за настъпило през
14
нощта на 08 срещу 09.04.2018г. застрахователно събитие – кражба, ведно със
законната лихва,считано от 08.11.2018г. до окончателното изплащане на
сумата; на основание чл.86 ал.1 ЗЗД – сумата 537 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 14.05.2018г. до 08.11.2018г., както и
деловодни разноски за производството пред СГС в размер на 590 лв. и 229,91
лв. – за производството пред САС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА „Консулта М“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Бургас жк „Зорница“ бл.16 ет.16 ап.94 да заплати на
Застрахователна компания „Уника“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София бул.“Тодор Александров“№18 сумата 150
лв.,представляваща юрисконсултско възнаграждение за защита пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на основания за допустимост на
касационно обжалване,съгласно чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15