№ 186
гр. Варна, 22.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно
търговско дело № 20243001000134 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:50 часа се явиха:
-ро
След спазване разпоредбите на чл. 142, ал. 1, предл. II от ГПК:
Въззивното дружество „АРАСШУГАР“ ЕООД , редовно уведомено,
призовката е връчена на 11.04.2024 г., чрез адв. Р. Ч.. Явява се адв. Р. Ч. ,
редовно упълномощена и приета от съда от първа инстанция.
Въззиваемата Г. Р. И. , редовно уведомена, призовката, връчена на
22.03.2024 г., съобщението е получено лично от въззиваемата, не се явява, не
се представлява.
Въззиваемата М. А. М., редовно уведомена, призовката, връчена на
22.03.2024 г., чрез адв. Г. И., не се явява, не се представлява.
Въззиваемият М. С. М., редовно уведомен, призовката, връчена на
22.03.2024 г., чрез адв. Г. И., не се явява, не се представлява.
Постъпило е становище с вх. № 3389/10.05.2024 г. от адв. Г. И., в
лично качество като страна по делото и в качеството и на пълномощник на
́
въззиваемите М. А. М. и М. С. М., с която заявява, че няма възможност да
присъстват лично в днешното открито съдебно заседание, няма възражения
по хода на делото, няма да сочи нови доказателства, изразява становище по
съществото на спора, както и досежно размера на присъдените разноски по
първоинстанционното решение. Представен е договор за правна помощ.
АДВ. Ч.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
и постъпилия писмен отговор, в съответствие с Определение №
195/18.03.2024 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК.
АДВ. Ч.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам въззивната жалба.
Искам да направя едно уточнение във връзка със жалбата и
определението на съда № 195/18.03.2024 г., където съдът е изложил нашите
възражения против първоинстанционното решение. Това, което сме
направили в жалбата по т. 1 на стр. 2 е възражение по самото съдържание на
диспозитива, като сме посочили, че същият е в нарушение на чл. 517, ал. 4
ГПК. Аз ще взема отношение и по същество, но само ще допълня, че
съобразно чл. 517, ал. 4 от ГПК, съдът постановява прекратяване на
дружеството без да излага мотиви в диспозитива, а така, както е формулиран
диспозитива, той сам прилича на решение, като се състои от диспозитив и
мотиви. В този смисъл считаме, че той противоречи на чл. 236, ал. 1, т. 5 от
ГПК. Частта „поради неудовлетворяване на вземането“ е излишна.
Възразявам срещу ненужно описателното уточняване в самия
диспозитив на обжалвания съдебен акт по какви съображения съдът
постановява прекратяване на дружеството по реда на чл. 517, ал. 4 от ГПК. И
само в тази връзка, дотолкова, доколкото съдът вмъква нови мотиви в
диспозитива, е направено възражението ни по т. 1, стр. 2 от въззивната жалба,
където аз цитирам диспозитива в частта само на съдебните решения. Но
възражението по т. III, стр. 4, накрая, от нашата въззивна жалба, където се
обяснява, че дружеството не е осуетило вземането, това възражение е само
във връзка с диспозитива, не във връзка с решението. Ще го обясня по
същество.
Оспорвам необходимостта да пише в последния абзац на т. III: „не е
налице предпоставката „осуетено удовлетворяване на вземането от страна на
дружеството - трето задължено лице“. Молим, съдът да не се произнася в
мотивите си дали е налице предпоставката „осуетено удовлетворяване на
вземането от страна на дружеството, поради това, че то е в ликвидност.
Просто не искаме да товарим съда с ненужно произнасяне, то е само във
връзка с диспозитива.
Така или иначе, съдът сам в мотивите си е изложил съображение, че
дружество е в свръхзадлъжнялост, той вече е изложил тези мотиви и след
това в диспозитива ги вмъква отново, повтаря ги и се оказва, че дружеството
не е искало да плати. Самият диспозитив е порочен, дотолкова, доколкото той
съдържа мотиви. Вместо диспозитивът да е само, че прекратява дружеството,
на основание чл. 517, ал. 4 ГПК, той има описателна част и в тази си част
диспозитивът се основава на обстоятелства, които стоят извън
изпълнителното производство. Съдебните решения на съдилищата по
исковите производства имат значение по издаване на изпълнителния лист.
Изпълнителният лист има значение за образуване на изпълнителното
производство. А тук вече по чл. 517 ГПК сме в процес на изпълнение чрез
2
запор на дялове. Целта на чл. 517 ГПК е да доведе до прекратяване на
дружеството, но в изпълнително производство, чрез принудително
изпълнение и няма никакво значение. Единственото основание за изпълнение
е самото изпълнително производство, но не и предходните листове, не
изпълнителните листи. Съдът е включил нещо, което е извън конкретиката.
Поддържам въззивната жалба с уточненията, които току-що направих.
Запозната съм с отговора на въззивната жалба. Няма да соча други
доказателства и няма да представям списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
СЪДЪТ, счете делото за изяснено от фактическа и правна страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Ч.: Уважаеми апелативни съдии, действително считам, че е
правен въпросът по отношение на това кои са лицата, които могат да предявят
иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК, дотолкова, доколкото в конкретния случай, дори
в самото производство и в самото решение, не е изяснено кое е основанието
за образуване на производството по чл. 517, ал. 4 ГПК - дали обстоятелството,
че лицата имат изпълнителни листи или обстоятелството, че те са взискатели
по едно и също изпълнително производство. В този ход на мисли, считам, че
ако става въпрос за едно и също изпълнително производство, то в този случай
следва постановлението за всички взискатели да бъде едно единствено, така
че да се образува едно исково производство за прекратяване на дружеството,
защото така, както е образувано делото, според мен, не е налице чл. 216, ал. 2
от ГПК, т.е. не е налице необходимо другарство, а дали изобщо е налице чл.
215 ГПК за обикновено другарство, аз не съм убедена. Така и не стана
известно кое е основанието за образуване на иска.
Отново казвам, че ищците сочат съдебно решение, изпълнителни листи
– тези неща са извън обхвата на чл. 517 ГПК. По чл. 517 ГПК се разглеждат
само исковете на лица, които имат наложен запор, образувано е изпълнително
производство, принудително изпълнение върху дялове на съдружник или
съответно върху дял на едноличен собственик в капитала и факта, че са
поискали налагане на запор. Това определя включително и въпроса за
разноските, защото в противен случай тук имаме 2-3 лица и всяко от тях иска
самостоятелни разноски и се конституира като самостоятелна страна в един и
същи процес. Считам, че процесуалната легитимация на ищците не е
установена и считам, че въпросът кои лица с какви права предявяват иск по
чл. 517, ал. 4 от ГПК е правен.
Отделно от това, възражението, което направих - в желанието си
извън жалбата, понеже тези възражения сме ги правили и пред
първоинстанционния съд и според мен, чисто субективно, за да ни отговори
на нас, съдът е постановил в диспозитива този излишен текст, за да каже, че
имаме едно и също основание. Но съдебното решение не може да бъде
3
основание за чл. 517 ГПК, нито изпълнителните листи. Изпълнителното
производство и наложените запори са основанието на чл. 517 ГПК.
По отношение на разноските на другата страна, моля да имате предвид,
че става въпрос за един и същи иск с едно и също вземане. Моля Ви да
съобразите размера на разноските, както е поискан по чл. 38 от Закона за
адвокатурата в минимален размер и като вземете предвид, че в конкретния
случай става въпрос за това един от взискателите да защитава собствени
интереси и е адвокат и ги защитава всички.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в
определения от закона срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:03
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4