№ 22010
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. Т.
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20251110106508 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Т С“ ЕАД, против Н. Т. А. и С. Г. И.,
с искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат на
топлофикационното дружество в условията на разделност при квоти по ½
всеки сумата в размер общо на 390,51 лева, представляваща незаплатена цена
на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж. к. „С Р“, БЛ. ** ВХ ** ЕТ *** АП *** АБ. № ***, за периода от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от
депозиране на заявлението на 17.10.2024 г. до окончателно погасяване на
вземането, сумата в размер общо на 78,51 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2022 г. до 02.10.2024 г., сумата в размер общо на 52,54 лева,
представляваща незаплатена цена на извършена услуга дялово разпределение
за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за забава
върху главницата от депозиране на заявлението на 17.10.2024 г. до
окончателно погасяване на вземането и сумата в размер общо на 13,67 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.11.2021 г. до 02.10.2024 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение от 11.11.2024 г. по ч. гр. д. № 61707/2024 г. по
описа на Софийски районен съд, 126 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото
дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден
1
имот, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение да
заплатят цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си
представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост върху процесния
недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната
страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна
енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на
дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след публикуване на обща фактура
за задълженията на интернет страницата на доставчика. Предвид
неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението
за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни
разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват поддържаните от ищеца
твърдения за наличие на валидно облигационно правоотношение между
страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Направено е възражение за погасяване на вземанията с изтичане на
тригодишен давностен срок. В подадения отговор са изложени твърдения, че
по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на поддържаните в
исковата молба твърдения относно притежавано от ответниците право на
собственост върху процесния топлоснабден имот. Ответниците намират, че не
дължат заплащане на такса за дялово разпределение на топлинна енергия, тъй
като услугата се предоставя от лице различно от ищеца. Направено е искане
сторените от ответниците съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на
ищцовото дружество.
По делото е конституирано трето лице-погамач "Т С“ ЕООД, ЕИК ***.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и
правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 61707/2024г. по описа на СРС, 126 състав, се
установява, че 11.11.2024г. полза на „Т С“ ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е
разпоредено Н. А. и С. И., да заплатят сумите, посочени в исковата молба.
Заповедта е връчена на длъжниците, като в указания срок същите са
подали възражение. С разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Т С“ ЕАД
е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е
2
допустимо.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ в тежест на
ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване:
съществуването на облигационно правоотношение между страните през
исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;
качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през
исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е
доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника
е да докаже положителния факт на плащането на дълга.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и
положителния факт на плащането.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за
продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при
доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.
2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически
лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Видно от представения по делото Договор за продажба на държавен
недвижим имот от 08.10.1990г. ответниците С. И. и Н. А. са придобили
правото на собственост върху процесния недвижим имот. Няма данни по
делото да има последващо разпореждане с имота. Предвид това по несъмнен
начин се доказа, че ответниците са били собственици на имота в исковия
период и в това си качество са били клиенти на доставената до същия
топлинна енергия, съответно страна по възникналото с ищеца облигационно
правоотношение по доставка на топлинна енергия до процесния имот.
Поради което искът се явява основателен по основание.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по
съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно,
пълно и задълбочено се установява, че през исковия период процесната сграда
е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на
сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия
топломер. Съгласно заключението в процесния имот е имало 4 броя
отоплителни тела с монтирани ИРРО, като за процесния период уредите са
отчетени на 28.05.2022г. и 26.05.2023г., като за целия период няма изчислена
ТЕ за отопление на имота. За процесния период ТЕ за отопление, отдадена от
сградна инсталация е изчислена върху пълната отопляема кубатура в размер
на 147 куб.м., за процесния период няма начислена ТЕ за отопление на общите
части. Вещото лице сочи още, че сградата не е захранена с ТЕ за БГВ.
Съгласно заключението прогнозно начислената сума е в размер на 349,90 лева,
а размерът на потребената ТЕ за периода е 390,58, следователно сумата за
доплащане от изравнителните сметки е +40,68 лева. По отношение на
топломерът вещото лице сочи, че са минали метрологични проверки и не са
констатирани отклонения извън допустимите стойности. На въпроса на съда,
вещото лице сочи, че изчислените суми за ТЕ за периода 18.20.2021 –
30.04.2023г. са в размер на 386,82 лева.
С оглед определяне размерът на дължимата ТЕ съдът намира, че следва
да се произнесе по направеното възражение за погасяване на задълженията.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните
от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите
се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.
"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 17.10.2024г., от която дата установителният иск се счита
предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Предвид това вземания
4
на ищеца, станали изискуеми преди 17.10.2021г. са погасени по давност. В
настоящия случай това са вземанията за периода 05.2021г. до 08.2021г..
Съгласно заключението на вещото лице за периода 18.10.2021 – 30.04.2023г.
изискуемите вземания са в размер на 386,82 лева, за която сума следва да се
уважи иска за главница.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
доколкото с решение № 1037/10.02.2025г. по адм. дело № 85/2024 г. на ВАС,
5-членен състав е оставено в сила решение № 7276/03.07.2023г. по адм. д. №
746/2021 г. на ВАС, с което е отменена т.6.1.1 от Методиката, приложение към
чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на министъра на
енергетиката, то това води автоматично до отпадане на задължението на
потребителите за заплащане на доставената до имотите им топлинна енергия.
Посоченото решение, е постановено след процесния период и по арг. от
чл.195, ал.1 АПК има действие за напред, поради което е неотносимо към
процесния спор.
Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че
те не са включени в стойността на потребената топлинна енергия, видно от
представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните сметки/. Съгласно
разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т С”
ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение. Видно от представените изравнителни сметки третото
лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета,
поради което ответника следва да заплати на ищеца дължимото
възнаграждение в размер на 52,54 лева, като ответниците дължат по 1/2 .
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В чл. 33 от ОУ е предвидено, че при неизпълнение в срок на
задълженията в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Поради
което искът е доказан по основание. По отношение на размера предвид
частичната основателност на иска за главница съдът намира, че на основание
чл. 162 възлиза на 77,78 лева, като всеки от ответниците дължи по 1/2 от тази
сума.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
5
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
длъжниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението, поради което акцесорните претенции в тази част се
явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е доказал сторени разноски в общ размер на 425 лева в исковото, от
които 25 лева за д.т., 300 лева – депозит СТЕ, като е претендирал
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които съдът на осн. 78,
ал. 8 ГПК присъжда в посочения размер. С оглед изхода на делото, ищецът
има право на разноски в общ размер на 413,12 лева в исковото и 72, 47 лева
разноски в заповедното, които са дължими от ответниците по ½ за всеки.
Ответниците са претендирали присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на
800 лв. за заповедното производство и 800 лв. за исковото производство.
Съдът намира за частично основателно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК,
направено от ищеца още в исковата молба, поради следното:
Заповедното производство е уредено като едностранно, поради което в
чл. 7, ал. 7 НМРАВ, то е поставено наред с други едностранни производства -
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. 3ащитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този
случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е
основание за започване на исков процес. По възражението заповедният съд не
дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422
ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за
прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не
израз на материалноправната защита на длъжника. Ето защо, когато
заповедното производство е прераснало в исково, разноски за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК не се дължат ( Определение № 45 от 23.01.2019 г.
по ч.т.д. № 3074/2018 г., по описа на ВКС, І Т.О., Определение по ч.гр.д. №
6275/2021 г. по описа на СГС, ГО, IV – „Е“ въззивен състав и др.).
По отношение на претендираните от процесуалния представител на
ответниците разноски за исковото производство съдът, като взе предвид вида
и обема на осъществената правна защита в настоящото производство,
фактическа и правна сложност на спора, приема, че размерът на
претендирания адвокатски хонорар от 800 лв. е прекомерен. Адвокатът не е
защитавал самостоятелни права на всеки един от ответниците. Защитата на
ответниците е напълно идентична – подаден е един общ отговор на исковата
6
молба и са изложени общи основания за неоснователност на предявените
искове. При това положение следва да се приеме, че пълномощникът не е
осъществил самостоятелни и отделни процесуални действия, поради което и
при безплатно процесуално представителство от един адвокат на различни
лица, при сходни интереси т.ч. защита срещу сходни правопораждащи факти),
не се дължи определяне на възнаграждение за всеки един от
представляваните. (в този смисъл е Решение № 260204 от 12.01.2021 г. по
в.гр.д. № 6529/2020 г. по описа на Софийски градски съд и др.). Предвид това
съдът намира, че с оглед правната и фактическа сложност следва да бъде
определен адвокатски хонорар за производството в размер на 400 лева.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
на процесуалния представител на ответниците следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 12,98 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 126 състав.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149
ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. Т. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, бул. „П Е“ № *** ЕТ ***, дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Я” ***, сумата в размер
193,41 лева, представляваща незаплатена цена на потребена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „С Р“, БЛ. ** ВХ
** ЕТ *** АП *** АБ. № ***, за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за забава върху главницата от депозиране на
заявлението на 17.10.2024 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в
размер на 38,89 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от
15.09.2022 г. до 02.10.2024 г., сумата в размер на 26,27 лева, представляваща
незаплатена цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от депозиране на заявлението на 17.10.2024 г. до окончателно
погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение от
11.11.2024 г. по ч. гр. д. № 61707/2024 г. по описа на Софийски районен съд,
126 състав., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: иска за
главница за топлинна енергия за разлика над уважения размер от 193,41 лева
до пълния предявен размер от 195,26 лева за периода 05.2021 – 08.2021г., иска
за мораторна лихва върху главница топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 38,89 лв. до пълния предявен размер от 39,26 лв.; и иска за
сумата в размер общо на 6,84 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2021 г. до
02.10.2024 г., като неоснователен.
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149
ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Г. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, бул. „П Е“ № *** ЕТ ***, дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Я” ***, сумата в размер
193,41 лева, представляваща незаплатена цена на потребена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „С Р“, БЛ. ** ВХ
** ЕТ *** АП *** АБ. № ***, за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за забава върху главницата от депозиране на
заявлението на 17.10.2024 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в
размер на 38,89 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от
15.09.2022 г. до 02.10.2024 г., сумата в размер на 26,27 лева, представляваща
незаплатена цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от депозиране на заявлението на 17.10.2024 г. до окончателно
погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение от
11.11.2024 г. по ч. гр. д. № 61707/2024 г. по описа на Софийски районен съд,
126 състав., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: иска за
главница за топлинна енергия за разлика над уважения размер от 193,41 лева
до пълния предявен размер от 195,25 лева за периода 05.2021 – 08.2021г., като
погасен по давност, иска за мораторна лихва върху главница топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 38,89 лв. до пълния предявен
размер от 39,25 лв.; и иска за сумата в размер общо на 6,83 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.11.2021 г. до 02.10.2024 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Т. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „П Е“ №
*** ЕТ ***, да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Я” ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 206,56 лева, разноски в исковото и 36,24 лева, разноски в
заповедното.
ОСЪЖДА С. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „П Е“ №
*** ЕТ ***, да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Я” ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 206,56 лева, разноски в исковото и 36,24 лева, разноски в
заповедното.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. “Я” *** да заплати на адвокат Н. К. на основание чл. 78, ал.
3ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 12,98 лева,
адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач "Т С“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9