Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 19.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно
заседание , проведено на седми октомври , през две хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря Д.Буюклиева и в
присъствието на прокурора………………… като разгледа докладваното от районен съдия Н.
Попова гражданско дело № 3609 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във връзка
с 422 ГПК и във връзка с чл. 415 ГПК.
В подадената искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда
6, с пълномощник адвокат З.Й.Ц. – САК,
със съдебен адрес:***, срещу П.В.П. ЕГН ********** *** се излагат обстоятелства, че в законоустановения
срок и във връзка с разпореждане по ч.гр.д № 2163/ 2019 г. по описа на Районен съд - Пазарджик,
на основание чл. 415 от Гражданския процесуален кодекс, предявяват настоящия
иск за установяване на вземането си спрямо П.В.П. в размер на 2299,50 лв.
Твърди се, че между ответника П.В.П. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно
наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) били сключени : Договор за
мобилни услуги № ********* / 22.12.2014 г.
за предоставен мобилен телефон ***, Договор за мобилни услуги №
********* / 18.08.2016 г. за предоставен мобилен телефон *** и Договор за
лизинг от 18.08.2016 г. , както и Допълнително споразумение № ********* /
24.12.2016 г. към договор за мобилни услуги
и Договор за лизинг от 24.12.2016 г. за мобилен номер ***. Съгласно договорите за лизинг на клиента били предоставени молибни
устройства : Samsung
Galaxy S7 Edge 32GB Black с обща лизингова цена 1255,57 лв. и APPLE iPhone SE 16 GB Gold с обща лизингова цена от 887,57 лв.
Към периода на издаване на
процесните фактури спрямо ползваните от П.В.П. мобилни номера и мобилни устройства на лизинг се прилагали
следните условия:
-
за
мобилен номер *** -
условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 22.12.2014 г.
изменени с допълнително споразумение №
********* / 24.12.2016 г. ; За мобилен номер
*** - условията,
договорени в Договор за мобилни услуги № *********/ 18.08.2016 г., За мобилно устройство Samsung Galaxy S7 Edge 32GB Black - условията, договорени в Договор за лизинг от 18.08.2016 г., За мобилно устройство APPLE iPhone SE 16 GB Gold условията, договорени в Договор за лизинг от 24.12.2016 г.
Ответникът не бил изпълнил свои
парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода м. януари 2017 г. - м. май 2017 г. Във всяка от
фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
горепосочените договори, сключени между него и клиента, както следва :
Фактура № ********** / 01.01.2017 г. била издадена за отчетния период 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. и включвала следните задължения на клиента за
посочения период за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 30,98 лв. с
ДДС , лизингова вноска за мобилно устройство Samsung
Galaxy S7 Edge 32GB Black в размер на 54,59 лв. , за мобилен номер ***
месечна абонаментна такса 30,60 лв. , ползвани услуги 0,50 лв. , общо в размер
на 37,32 лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство APPLE iPhone SE 16 GB Gold в размер на
38,59 лв. с ДДС с обща стойност на фактурата от 161,48 лв. и
след приспадане на надвнесено плащана от предходен период , претендирана сума в
размер на 87,99 лв.
Фактура № **********/01.02.2017 г. била издадена за отчетния период 01.01.2017 г. до
31.01.2017 г. и включвала следните
задължения на клиента за посочения период за мобилен номер *** - месечна
абонаментна такса , ползвани услуги , такаса за спиране на номер – общо в
размер на 33,40 лв. с ДДС , лизингова вноска
за мобилно устройство Samsung Galaxy S7 Edge 32GB Black в размер на
54,59 лв. , за мобилен номер *** месечна абонаментна такса , ползвани услуги ,
такса за спиране на номер в размер на 33,37 лв. с ДДС, лизингова вноска за
мобилно устройство APPLE
iPhone SE 16 GB Gold
в размер на 38,59 лв. с ДДС с обща стойност на фактурата от 159,95 лв.
Фактура № **********/01.03.2017 г. била издадена за отчетния период 01.02.2017 г. до
28.02.2017 г. и включвала следните
задължения на клиента за посочения период за мобилен номер *** - месечна
абонаментна такса в размер на 30,98 лв.
с ДДС , лизингова вноска за мобилно
устройство Samsung
Galaxy S7 Edge 32GB Black в размер на 54,59 лв. , за мобилен номер ***
месечна абонаментна такса в размер на
30,98 лв., лизингова вноска за мобилно устройство APPLE iPhone SE 16 GB Gold в размер на
38,59 лв. с ДДС с обща стойност на фактурата от 155,15 лв.
Фактура № **********/01.04.2017 г. била издадена за отчетния период 01.03.2017 г. до
31.03.2017 г. и включвала следните
задължения на клиента за посочения период за мобилен номер *** - месечна
абонаментна такса в размер на 10,99 лв.
с ДДС , лизингова вноска за мобилно
устройство Samsung
Galaxy S7 Edge 32GB Black в размер на 54,59 лв. , за мобилен номер ***
месечна абонаментна такса в размер на
10,99 лв., лизингова вноска за мобилно устройство APPLE iPhone SE 16 GB Gold в размер на
38,59 лв. с ДДС с обща стойност на фактурата от 71,20 лв.
Твърди се, че след предсрочното
прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между „Теленор България“
ЕАД и П.В.П. по негова вина, поради изпадането му в забава, на потребителя била
издадена фактура № **********/01.05.2017 г., която включвала задължение за заплащане на неустойка
за предсрочното прекратяване на основание чл. 11 от договора за двата мобилни номера в общ размер от
1175,26 лв. , както и предсрочно изискуем остатък от лизинови вноски за двете мобилни устройства в общ размер от 1645,24 лв. Вземанията за неустойка в настоящото производство се
претендират частично в размер на 77,49 лв. за мобилен номер *** и в размер на
102,48 лв. за мобилен номер ***.
Сочи се, че изискуемостта на
вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от фактурите била настъпвала
петнадесет дни след издаването й. Във връзка с изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено наличието на вземането по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по частно гражданско дело № 2163/2019 г. по описа на Районен
съд - Пазарджик против длъжника - ответник П.В.П. с ЕГН ********** , както
следва: Сума в размер на 2299,50 лв. представляваща общ сбор на дължимите суми,
съгласно : Фактура № **********
/ 01.01.2017 г. , Фактура № **********/01.02.2017
г., Фактура
№ **********/01.03.2017 г., Фактура № **********/01.04.2017 г. и Фактура № **********/01.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането. Сочат се доказателства и се претендират
съдебно- деловодни разноски в двете производства.
В срока по чл. 131 от ГПК от
адвокат Г.Г. ***- назначен от съда за особен
представител на ответника П.В.П. е депозиран писмен отговор , в който се оспорва основателността на исковите претенции по основание и
по размер. Оспорва се ответникът да бил получил мобилните услуги,
така както се твърдяло в исковата молба и при посочените месечни абонаментни
такси за мобилните телефонни номера *** и номер ***. В тази връзка се оспорва съдържанието на приложените фактури
по делото за предоставени услуги и лизингови вноски относно размера на сумата
за ползваните мобилни услуги - месечна абонаментна такса, лизингови вноски и
неустойка. Твърди, че представените фактури нямали доказателствена сила, тъй като същите
били съставени от ищеца, представлявали частен документ, не били подписани от
ответника. По отношение на сумите за неустойка за номер *** в размер на 443,18
лева. която в настоящото производство се била претендирала частично в размер на
77,49 лева , и сумата за неустойка за номер *** в размер на 732.08 лева. която
в настоящото производство се претендирала частично в размер на 102.48 лева, се
считало, че претенциите били неоснователни и недоказани. Сочи се, че било видно
от фактура № 72556108609/01.05.2017г. , че начислената неустойка била в размер
на 1175.26 лева., като се твърди, че било налице несъответствие между
начислената по фактура и претендирана в настоящото производство неустойка, не
били представени надлежни доказателства за изискуемостта на така претендираната
неустойка по основание и размер. От друга страна се посочва, че ответникът бил
физическо лице, бил имал качеството на потребител по смисъла на §13. г.1 ог ДР
на Закона за защита на потребителите, като съгласно чл. 143 от същия закон
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребител, била всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водела
до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Твърди се, че представените с исковата молба договори
били сключени при предварително определени условия от едната страна -
доставчикът на далекосъобщителни мобилни услуги, че Договорите били бланкови и
не били предмет на предварително договоряне между страните, респективно
ответникът не бил имал възможност да влияе върху съдържанието им. Сочи се, че
по арг. на чл.146, ал. 2 от ЗЗП /Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993
година, относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана
с чл.13а. т.9 от ДР на ЗЗП/, клаузата за неустойка била нищожна. Твърди се, че
неустоечните клаузи били нищожни, защото създавали значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и
потребителя на услугата, както и, че потребителят нямал право да
прекрати съответния договор и до получи неустойка в негова полза. Твърди се, че
самите клаузи не уреждали правила за изчисляване на неустойката според вида на
неизпълнението и вида на задължението, а винаги потребителят бил дължал
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на договора, което
било създавало значително несъответствие в правата и задълженията на страните
по договора, и на практика гарантирало на оператора печалба до края на срока на
договора. Също така, се сочи, че в случая операторът бил претендирал и сумата
за предоставени услуги, както и, че когато кредиторът предпочетял прякото
изпълнение на задължение, той не можел да иска и договорената между страните
компенсаторна неустойка за неизпълнение, нито прякото изпълнение, заедно с
действителните си вреди от неизпълнението, защото по този начин би бил получил
дължимото два пъти - като неизпълнение и като равностойност на неизпълнението -
Решение № 159 от 22.02.2016 година на ВКС по т. д. №********* година, II т.о..
Сочи се, че сумата за неустойка следвало да бъде призната за недължима, в
случай, че бъде признато, че ответникът дължи суми за предоставени услуги -
пряко изпълнение на самото задължение. Твърди се, че доколкото не било
уговорено друго, следвало било да се приеме, че надлежното упражняване на
правото на разваляне на договора се подчинявало на общите правила на чл.87,
ал.2 от ЗЗД, както и, че писмените договори подлежали на прекратяване с изявление
в същата форма и, че в разглеждания случай по делото се твърдяло, но не се
установявало операторът да бил отправял до абоната писмено предизвестие за
прекратяване на процесните договори. По изложените съображения, особеният
представител на ответника счита, че ищецът не се бил възползвал от правото си
да прекрати договора, поради което в неговата правна сфера не били възникнали
съответните вземания и не били налице и твърдяната предсрочна изискуемост на
вземанията, тъй като ответникът не бил уведомен за настъпила такава. Моли се
съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни.
След преценка на събраните доказателства и
доводите на страните, съдът прие за установено следното:
От приложеното ч. гр. дело № 2163/ 2019 г. по
описа на ПзРС се установява , че ищцовото дружество е подало заявление и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с разпореждане длъжникът П.В.П. ЕГН **********
*** да заплати на кредитора “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост
4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, сумата от 2299,50 лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и разноски по делото в размер на 45,99 лв. – Държавна такса и 372,58 лв.
– адвокатско възнаграждение.
Длъжникът в заповедното производство не е открит на постоянния му
адрес , поради което е получил книжата по делото при условията на чл. 47 ал.1 ГПК , а на основание чл. 47 ал.5 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок. Искът е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и е процесуално допустим.
По същество. Безспорно се
установява, че между ответника и ищцовото дружество са били сключени следните
договори : Договор за мобилни услуги № ********* / 22.12.2014 г. за предоставен мобилен телефон *** и Договор за мобилни услуги № ********* / 18.08.
2016 г. за предоставен мобилен телефон ***. Безспорно също така се установява,
че ищцовото дружество като
лизингодател сключва с ответника като
лизингополучател, договори за лизинг : Договор за лизинг от 18.08.2016 г.
, както и Допълнително споразумение № ********* / 24.12.2016 г. към договор за
мобилни услуги и Договор за лизинг от
24.12.2016 г. за мобилен номер ***. , с които
лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване молибни устройства :
Samsung Galaxy S7 Edge 32GB Black с обща лизингова цена 1255,57 лв. и APPLE iPhone
SE 16 GB Gold
с обща лизингова цена от 887,57 лв.на 26.10.2016 г.
Във връзка с възникналите задължения по горните договори са
били издадени пет броя фактури : Фактура № **********
/ 01.01.2017 г. за отчетния
период 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. с
обща стойност на фактурата от 161,48 лв. и след приспадане на надвнесено
плащана от предходен период , претендирана сума в размер на 87,99 лв. Фактура № **********/01.02.2017 г.
за отчетния период 01.01.2017 г.
до 31.01.2017 г. с обща стойност на
фактурата от 159,95 лв. Фактура № **********/01.03.2017 г. за отчетния
период 01.02.2017 г. до 28.02.2017 г. с
обща стойност от 155,15 лв. Фактура № **********/01.04.2017 г.
за отчетния период 01.03.2017 г.
до 31.03.2017 г. с обща стойност от 71,20 лв. и Фактура № **********/01.05.2017 г., която включвала задължение за заплащане на неустойка
за предсрочното прекратяване на основание чл. 11 от договора за двата мобилни номера в общ размер от
1175,26 лв. , както и предсрочно изискуем остатък от лизинови вноски за двете мобилни устройства в общ размер от 1645,24 лв.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е
прието заключение на допусната съдебно- счетоводна експертиза, което заключение
съдът цени като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице
дава заключение, че издадените и представени по делото пет броя фактури са
осчетоводени от ищцовото дружество. Заключението на експерта е , че по тези
фактури към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, задължението на ответника е в претендирания в
исковата молба размер от 2299,50 лв.
При така
установените обстоятелства съдът приема следното от правна страна:
Уважаването на предявените искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки:
основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т. е.
съществуването и валидността на описаните в исковата молба договори между ищеца и ответницата със съществените им
елементи /предмет и цена/, изпълнението на задълженията на ищеца по договорите,
включително предоставяне на твърдените услуги и предаване на лизинговата вещ,
приемането на вещта от ответника.
Установява се по настоящото дело от приетите договори за
мобилни услуги , приложение – ценови листи и декларации съгласие , че такива
договори са сключени между страните и по силата на същите ищецът се е задължил
да предостави за срок от 24 месеца, мобилни услуги на ответника, а последният се
е задължил да заплати цена на предоставените услуги за съответния тарифен план и по действащият ценоразпис на ищеца, при стандартен
месечен абонамент от 30,99 лв. Съдът намира за установено от посочените по -
горе писмени доказателства наличието на валидни облигационни правоотношения
между ищеца и ответника, с предмет предоставяне на мобилни услуги. Доколкото
ответникът е подписал гореописаните договори с ищеца за срок от 24 месеца, следва да се
приеме, че същият е ползвал предоставените мууслуги и дължи сумата от 474,29 лв. – незаплатена стойност на такси и потребени
далекосъобщителни услуги за периода 01.12.2016 г. до 01.04.2017 г. за мобилен номер *** и ***, предвид и липсата
на каквито и да било данни по делото ответника да е възразявал преди настоящото
производство срещу неточно изпълнение на задълженията на ищеца по процесните договори, да е заявил правата си по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД или по чл. 87, ал. 1 ЗЗД срещу ищеца, преди подаване на заявление за
издаване заповед за изпълнение , да е искал точно изпълнение, да е искал
обезщетение за неизпълнение или да е дал на ищеца подходящ срок за изпълнение с
писмено предупреждение (с оглед сключените писмени договори между страните), че
след изтичането на срока ще смята договора за развален, което би го освободило
от облигационното задължение за парична престация. Поради това не може да се приеме, че ищецът не е
предоставил през срока на действие на договорите услуги на ответника на претендираната
стойност, определена съобразно ценоразписите, с които последният е запознат. В
тежест на ответника, ако твърди изпълнение на паричните си задължения по
договорите между страните е да докаже
плащането, поради което не следва да се възлага на ищеца да установява
отрицателният факт – както неплащането от страна на ответника на задълженията
му по договора, така и евентуално неизпълнение на ищцовото задължение за
предоставяне на качествени мобилни услуги. С оглед гореизложеното и предвид представените по делото фактури , които са редовни от външна страна, както и приетото
по делото заключение на ССЕ , следва да се приеме, че предявеният иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за сумата 474,29 лв. – незаплатени
абонаментни такси и използвани мобилни услуги за периода 01.12.2016 г. до
01.04.2017 г. за мобилен номер *** и *** - е основателен и
следва да се уважи.
Съдът приема по изложените по – горе съображения при
обсъждане основателността на вземането за абонаментни такси и стойност на
използвани мобилни услуги и
основателност на претенциите за дължими лизингови вноски, което според
представените писмени доказателства и заключението на допусната ССЕ е в размер
на 1645,24 лв. по договори за лизинг от 18.08.2016
г. и 24.12.2016 г. като сбор от
лизингови вноски , дължими от ответника за ползването на предадените му от ищеца лизингови вещи и за посочените суми иска следва да бъде уважен изцяло. С оглед на
изхода от спора по главните искови претенции , основателна се явява и
акцесорната претенция за установяване на задължението за законна лихва върху
главниците считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
По иска за неустойка с правно основание чл. 92 ЗЗД.
В конкретния
случай съдът приема , че неустоечните клаузи за предсрочно прекратяване на
услуги по абонаментен план не следва да обвързват валидно потребителя (чл.146,
ал.1 ЗЗП). Начинът, по който е уговорено задължението за заплащане на
неустойка, създава значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Така уговорената неустойка би довела
до несправедливия правен резултат, доставчика да получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен,
но без да предоставя ползването на услуга. Подобен резултат е несъвместим с
добрите нрави, защото създава условия за неоснователно обогатяване на
доставчика на услугата, като нарушава принципа за справедливост и сочи на
извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции. На практика
тази клауза обезсмисля възможността, абоната да се откаже от договора, тъй като
дължи всички такси под формата на неустойка. Без значение в случая е постигнато споразумение с КЗП през 2018 г., по силата на което „Теленор
България“ ЕАД се е задължило да намали прилаганите от него неустойки спрямо
своите клиенти, тъй като промяната в клаузата не е могла да засегне вече
прекратените преди това отношения с ответника. От съдържанието на спогодбата е видно, че тя
се прилага по отношение на нови и съществуващи клиенти на ищеца – физически
лица, стига по отношение на последните да не е изтекъл задължителния срок на
договора към датата на промяната. В случая ищецът твърди, че договора с ответника
е прекратен през 2017 г., поради което спогодбата не би
могла да се приложи спрямо него. Същевременно императивния режим на закрила на
потребителите изключва изменение на клаузите по начин, възстановяващ
еквивалентността на правата на страните. Напротив, законът предвижда нищожност
на клаузата, а не намаляване на прекомерната неустойка по общия ред именно, за
да се осигури и превенция, като се отрече каквато и да е възможност на
доставчика, злоупотребил при договарянето, да получи каквато и да е полза от
неравноправната клауза.
Съдът намира клаузата за нищожна – изначално към датата на сключването на
договора, отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до
частична недействителност /нищожност/ на сключения договор в тази му част. Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1
във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка в какъвто и да било размер. Ето защо установителят иск с правно основание чл. 92 ЗЗД е изцяло
неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно разноските, предвид уважаване на исковете в
частичен размер , съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
дължи на ищеца направени по делото разноски съобразно представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК / , а именно в размер на 45,99 лв. за внесена държавна
такса, 469,16 лв. за адвокатски хонорар
и 210,00 лв. възнаграждение на особен представител, както и 250,00 лв.
възнаграждение на вещо лице / общо в размер на 975,15 лв./ или по съразмерност
в размер на 902,91 лв. В заповедното
производство тези разноски са в размер на 45,99 лв. за внесена държавна такса и
372,58 лв. за адвокатски хонорар или общо в размер на 418,57 лв. , а по
съразмерност следва да се присъдят в размер на 387,56 лв.
Водим от
изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р
Е Ш И
:
По иска предявен от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез чрез
адв. З.Й.Ц. , със съдебен адрес:*** против П.В.П. ЕГН ********** *** -с правно основание
чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на П.В.П. ЕГН **********
*** ,
че съществува паричното вземане на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, удостоверено в
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр. д. № 2163/2019 г.
по описа на ПзРС , което е в общ размер от 2119,53 лв., включваща сумата 474,29 лв. – незаплатени абонаментни такси и използвани
мобилни услуги за периода 01.12.2016 г. до 01.04.2017 г. за
мобилен номер *** и ***, сумата в размер на 1645,24 лв. по договори за лизинг от 18.08.2016 г. и 24.12.2016 г. като сбор от лизингови вноски
, дължими от ответника за ползването на предадените му от ищеца лизингови вещи Samsung Galaxy S7 Edge 32GB Black и APPLE iPhone
SE 16 GB Gold,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
28.05.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
установителната претенция над размера от 2119,53 лв. до претендирания размер от
2299,50 лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА П.В.П. ЕГН ********** *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес
Парк София, сграда 6 чрез чрез адв. З.Й.Ц. , със съдебен адрес:*** сторените в
настоящото производство разноски по съразмерност в размер на 902,91 лв., както
и разноски в заповедното производство по
съразмерност в размер на 387,56 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПзОС
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: