Протокол по дело №147/2022 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 46
Дата: 17 март 2023 г. (в сила от 17 март 2023 г.)
Съдия: Иванка Георгиева Илинова
Дело: 20225200900147
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 август 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 46
гр. Пазарджик, 15.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на петнадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.ка Г. Илинова
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от И.ка Г. Илинова Търговско дело №
20225200900147 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:17 часа се явиха:
и на повторното в 11:17ч. се явиха:
Ищцата В. С. Т. лично и с адв.Б., редовно упълномощен,
преупълномощен от адв.К..
За ответника ЗД „Б.“АД, редовно призовани не се явява представител.
Съдът докладва становището изпратено от ответника за невъзможност
за явяване в днешното съдебно заседание, поради служебна ангажираност и
направено искане за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.4
и респективно т.5 от ГПК.
Адв.Б.: Да се даде ход на делото. Няма процесуална пречка,
включително и основания за спиране на делото в подкрепа, на което
представям Решение на РС-Пазарджик от 14.02.22г., влязло в сила на
02.03.2022г., от което е видно, че наказателното производство по отношение
на И. А. приключило.
Съдът счита, че няма пречка за даване ход на делото, както и основания
за спирането му предвид представеното в днешното съдебно заседание
Решение на РС-Пазарджик по АНД №53/22г. поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за спиране
на производството по делото.
1
Адв.Б.:Поддържам исковата молба.Поддържам и допълнителната
искова молба и всички допълнителни молби. Оспорвам отговора на
ответника.По доклада ние сме взели становище.Нямаме възражение.Няма
произнасяне по искането за назначаване на съдебно психологическа
експертиза.Нямаме искане за авто-техническа с оглед приключилото
наказателно производство по делото. Не възразявам по доклада на съда, с
изключение на това същият да бъде допълнен с искането за съдебно
психологична експертиза, формулирано в ДИМ.
Съдът счита, че следва да обяви за окончателен проекта за доклад с
допълнение произнасяне по искането на ищцовата стана за допускане на
съдебно психологическа експертиза.
Във връзка с призоваването на поискания от ответната страна свидетел,
съдът докладва, че същият не е редовно призован за днешното съдебно
заседание, поради неточност на адреса. В тази връзка е изискана справка от
НБД за адреса. Такъв е посочен в ЖК Красна поляна. За следващото съдебно
заседание свидетелят да бъде призован на посочения в справката адрес.
Внесен е депозит. Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА за окончателен представения по делото проект за доклад с
определение от закрито съдебно заседание от 27.01.2023г.
ДОПУСКА съдебно психологична експертиза, която да отговори на
поставените от ищцата в ДИМ въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по делото М. К. възнаграждението, на
което ще бъде изплатено от бюджета на съда.
ДОПУСКА и по искането на ответника формулирано в Отговора на
исковата молба съдебно авто-техническа експертиза, която да отговори на
поставените въпроси в Отговора на ИМ и тези поставени от ищцата в
Допълнителната искова молба.
Свидетелят на ответната страна да се призове за следващото съдебно
заседание на точния адрес,посочен в Справката от Национална база данни и
регистър на населението.
Адв.Б.:Представям изисканата от трето неучастващо по делото лице
медицинска документация относно престоя и лечението на ищцата в болница
2
„Св.Ана“ АД гр.С.. Медицинската документация е изпратена от адв.К. и
съдържа писмени документи, както и информация на електронен носител
компакт диск.

Съдът счита, че ще следва да се приеме представената от адв.Б.
медицинска документация като доказателство по делото и да се пристъпи
към разпитат допуснатите по делото свидетели на ищцовата страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА медицинска документация относно престоя и лечението на
ищцата в болница „Св.Ана“ АД гр.С.,представена от адв.Б. в днешно съдебно
заседание.
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите свидетели.
Сне се самоличността на свидетелите, както следва:
СВ. Е.М.С. -52г.,българка, българска
гражданка,разведена,неосъждана,майка съм на ищцата. Предупредена за
отговорността по чл.290 от НК.Обещавам да говоря истината.

СВ. В. Ц.К.-24г.,българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана,без родство със страните по делото. Предупредена за
отговорността по чл. 290 от НК. Обещавам да говоря истината.

Пристъпи се към разпит на свидетелката С.:
СВ. С. – Аз научих за инцидента в Лондон,там работех.Обади ми се В.-
нейната приятелка, сутринта рано на следващия ден на 16.06.,тъкмо бях
започнала работа и ме информира,че дъщеря ми е претърпяла инцидент.Аз я
видях на 17.06.Веднага си дойдох.Тогава беше операцията отидох в
болницата в С..Операцията беше минала.Видях я непосредствено след
операцията.В. беше в много тежко състояние абсолютно
неадекватна,некомукативна.Аз много се разстроих, защото тя изобщо не ме
отрази.Тя беше в реанимация,но ме пуснаха само през стъкло да надникна за
минутка.Беше цялата синя.Отдалече я разгледах на бързичко.На третия
ден,когато я изписаха я видях отново некомуникативна.Тя не можеше да
3
общува. Не отговаряше,не реагираше.Беше много изплашена,объркана.
/Седнала на банка в съдебна зала ищцата е силно развълнувана и плаче/.
Ние я транспортирахме много трудно с приспособления с количка,
която много трудно вкарахме в колата легнала,фиксирана с корсети,със
специални приспособления от болницата,с помощта на самия лекар дежурен
неврохирург я настанихме много внимателно, защото тя беше абсолютно
неподвижна.Тя изобщо не можеше да се движи,дори да иска,но и не
трябваше.След като я изписаха,я закарахме в апартамент нает под наем от нас
в С.,защото не можехме да я транспортираме до М..Там останахме 20 дни.Тя
през тези 20 дни тя не можеше да се грижи за себе си.Не можеше да се храни
сама.Не можеше да ходи до тоалетна.Аз и баща и се грижехме за нея,но
основно аз като жена.Тя започна да се изправя много късно с мен,с моя
помощ.Аз я вдигах буквално като дете.Чак след 3 месеца аз буквално я
вдигах с цялата тежест буквално като бебе,фиксирано.Гръбнакът беше
абсолютно неподвижен.Аз я вдигах, за да може да застане на крака и дори
трудно ходеше. Много време отне,за да започне.Прилошаваше й.Отново от С.
до М. стигнахме пак много трудно с автомобил със специално фиксиране на
тялото с корсет,защото тялото не биваше и не можеше да извършва никакви
движения.Психическото състояние и беше много тежко.Тя не можеше да
говори за това.Плачеше непрекъснато. Стряскаше се.На сън се събуждаше с
кошмари.Говореше непрекъснато за това през нощта, а през деня изобщо не
беше тук. Не реагираше.Имаше видими отоци и хематоми.При консултация с
лекар беше абсолютно некомуникативна и неадекватна.Това продължи до
третия месец,след което започна някакво леко подобрение и едва към 6
месеца тя започна да контактува сравнително нормално когато й задам въпрос
или имаше нужда от нещо,но иначе беше мълчалива и плачеше.Не общуваше
с никого. Не беше в състояние.След шестия месец все още не можеше да
става от леглото сама.Аз се обаждах многократно на лекар за помощ.Имаше
проблеми с оперативната рана на гръбнака от залежаването и от самия обем
на оперативното поле и се налагаше многократна помощ за обработка на
раната. Изпитваше силни болки. Около година време се оплакваше от силни
болки,че не може да седи,не може да ходи.Това из основно промени дъщеря
ми.Тя беше едно много жизнено,енергично,спортуващо,слабо момиче,
усмихнато,комуникативно,весело,смеещо се.След това,тя е коренно
различна.Дори година след това сама ми признаваше,че е в депресия,че не
4
иска да вижда хора,че не може да пътува,да излиза да се забавлява.Нищо от
това,което беше,не е сега.Промени я.Тя работи с психотерапевт
сега.Психотерапията й е нужна,защото не може да преодолее този шок все
още.Отрази й се видимо на ръста.Тя стана по-ниска.Това е заради
деформацията на гръбначния стълб,който е сериозно пострадал,вие ще видите
в експертиза.Аз съм го видяла при неврохирург,доцент в Токуда, който каза,
че сериозно е увреден. Обясни,че при следващи тежести,защото е млада и ще
бъде майка, ще се наложи отново да се укрепва и да се прави нещо по
гръбнака. към настоящия момент има инпланти в гръбначния стълб.Лекарят
каза,че не може да бъдат отстранени,защото това ще доведе до тотално
деформиране и смачкване на гръбнака,а той е опората.Той и препоръча да
спортува непрекъснато, което на нея й е проблем,но тя не може да
спортува,защото има болки.Тя напълня.Не е същата уверена и със
самочувствие.Тя качи вероятно седем,осем до десет килограма.Тя беше много
слаба.Към момента доколкото знам не приема медикаменти.За психо не.Само
неврологично след хематомите и отоците в главата след катастрофата
приемаше по предписание на невролог,не на психтерапевт.Мисля, че
приемаше антидепресанти по предписание на невролога.В момента не съм
сигурна,но мисля,че не взема медикаменти за травмата от инцидента.Има
белези по целия гръбнак около 20 см разрези,които са неприятна гледка и В.
упорито ги прикрива и се притеснява. Това и се отразява на
самочувствието.Обмисляли сме корекции,но все още предстоят
операции,което прави невъзможно да се предприемат мерки за заличаване на
тези оперативни белези на този етап.Ние дойдохме заедно,но определено
страхът и шокът никога няма да си отидат.Ние дойдохме от С.,но тя се
страхува и това и е оставило трайни следи.Има страх при
пътуване.Непрекъснато следи скоростта и безопасността.Мисля,че трудно се
доверява.Не е превъзмогнала физическите и психическите травми.Аз го
виждам и съм загрижена.Доста е тъжно и болезнено за мен да я виждам,че тя
още е тотално различна.Надявам се някога да успее.Тя е голямо
момиче.Трябва да се консултираме отново с неврохирург какво предстои към
момента.Той каза,че трябва да следим положението на гръбнака във времето,
защото той търпи промени.Известно ми е,тя ми е споделяла,че е получила
изкривяване на гръбначния стълб след операцията и винтовете,които са
поставени вече пречат и трябва да се отстранят и да се заменят с нови.Това
5
е,което предстои да се извърши като оперативна интервенция.Имаше и втора
операция, защото не можеше да зарасне добре раната заради самия разрез.

Св.К.:Разбрах за пътния инцидент веднага на следващата сутрин и след
което отидох до болницата,но не ме пуснаха.Видях я три дни след
изписването в апартамента, в който бяха отседнали в С..Тя беше в ужасно
състояние.Лежеше в леглото.Не можеше да се движи изобщо.Не можеше
дори да се храни сама или да отиде до банята.Трябваше и помощ за
абсолютно всичко през цялото време.След като се прибра в М. я посещавах
всеки ден,защото тя не се чувстваше добре и имаше нужда от подкрепа и
приятел.Тя имаше паник атаки.Имаше кошмари.Не можеше да спи нормално
вечер.Тъй като аз работех през деня, понякога я посещавах през деня,
понякога вечер.Виждала съм как буквално пред мен изпада в паник атака или
нервен срив. Чувстваше се изключително зле от състоянието си.Това се
отрази не само на физическата и активност, но и психически. Там и трябваше
помощ.Посещавах я често,защото и купувах необходимото от магазина.Тя
изобщо не можеше да се вози в кола,така че тя беше в къщи в продължение
на месеци. Възстановяването и продължи над 6 месеца.Първите 6 месеца аз
виждах наистина различен човек от този, който познавах преди.Тя винаги е
била много дейна. Винаги е спортувала.Имаше собствен бизнес,с който се
занимаваше и през цялото това време тя нямаше нито физическата
възможност,нито състоянието и позволяваше да прави каквото и да е от това,
което правеше преди.Тя качи килограми.Психиката й беше тотално
разрушена.Беше изпаднала в депресия.Шест месеца след това започнах да
виждам предишната В.,но и до днес има проблеми, които са следствие на
инцидента.Да знам,че тя взимаше успокоителни,които помагаха през
повечето време,но тя много често изпадаше в депресивни състояния.Тя
изобщо не можеше да излиза 6 месеца.След шестия месец можеше да
ходи.Започна да излиза по-късно.Може би една година след инцидента
започна да излиза и да осъществява някакви социални контакти,а в рамките
на тази една година тя просто не допускаше никого,защото не се чувстваше
добре.Тя ограничи контактите си.Изгуби някои от приятелите си, защото не
искаше хората да я виждат в такова слабо състояние.Това се отрази на личния
и живот и на социалните и контакти.Сега се чувства по-добре
физически,въпреки че все още има проблеми и болки и
6
дискомфорт,причинени от инплантите.Тя не може да извършва някои
движения.Не може да се навежда.Изпитва дискомфорт, дори когато лежи
заради инплантите.Да, тя се занимава има собствен бизнес он лайн магазин за
дрехи.Това,с което се занимаваше и преди,но от тогава минаха вече три
години.От няколко месеца започна да се занимава отново.Да ходили сме
заедно на почивка миналото лято.Тя има огромни белези на гърба,които
оказват влияние на самочувствието й.Тя не може да излезе нормално на плаж
с бански. Винаги се опитва да ги скрие, въпреки че това е невъзможно.Освен
белезите,тя качи доста килограми.Преди това тя спортуваше и доста време не
можеше да спортува,защото докторите препоръчваха това.Мисля, че тя има
страх от шофиране,дори да се вози до някого,защото изпитва недоверие към
шофьора,че може да се случи същото и това се е случвало дори с мен.Тя до
миналата година беше в депресия.Тя не искаше да комуникира с никого и
дори не искаше да потърси помощ доста време след самата катастрофа,но тя
започна да посещава психотерапевт,който й помага да преодолее състоянието
си.

За събиране на допуснатите доказателства съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 17.05.2023г. от 10:00ч., за която
дата и час ищцата уведомена, ответникът при условията на чл.56, ал.2 от
ГПК. Да се призове вещото лице д-р С. П. по месторабота в МБАЛ
„Пазарджик“ АД.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:05
часа.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7