No 121
27.04.2018 г. гр. Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, в публично заседание на 29.03.2018 г.,
в състав:
районен съдия: Атанас Христов
при секретаря Ганка Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. Nо 2989 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производствотo e по
реда на, на осн. чл. 232, ал.2,пр.1 ЗЗД във вр. с чл. 86,
ал.1 ЗЗД, а при условие на евентуалност чл. 236, ал.2 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД; чл. 92 ЗЗД; чл. 233,
ал.1, изр.2 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Образувано е въз
основа на искова молба, с изменение по реда на чл. 214, ал.1 ГПК във вр. с чл.
233 ГПК, подадена от П.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени
ПРОТИВ ответника А.М.М., ЕГН **********,***,
обективно кумулативно съединени искове, да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца, следните суми дължими съгласно сключен между страните Договор
за наем от 18.09.2013г.:
1. сумата 286.50 лева /двеста осемдесет и шест лева и
петдесет стотинки/ представляваща дължима и незаплатена наемна цена за
периода 02.10.2017г.-19.12.2017г., на
осн. чл. 232, ал.2, пр.1 ЗЗД, а в
случай, че се приеме, че срока на действие на договора за наем е изтекъл при
условията на евентуалност да се осъди същия ответник да му заплати обезщетение
за неползване на процесните два имота в общ размер на 286.50 лева за периода
02.10.2017г.-19.12.2017г., на осн. чл. 236, ал.2 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
претендираната главница по главния и евентуалния иск считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 19.12.2017г.,
до окончателното им й изплащане;
2. сумата от 555.30 лева /петстотин петдесет и пет лева и тридесет стотинки/ представляваща
дължима и незаплатена неустойка за забавено изплащане на наемната цена за
периодите: 01.10.2014г. - 01.10.2015г. за забава от 15дни;
01.10.2015г.-01.10.2016г. за забава от 15 дни; 01.10.2016г.-01.10.2017г. за
забава от 15 дни, съобразно чл.3.3 от процесния договор за наем от
18.09.2013г., на осн. чл. 92 ЗЗД,
3. сумата от 5 834.00 лева /пет хиляди осемстотин четиридесет и три лева/ представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от повреди по отдадените под наем
имоти и унищожени вещи ведно със законната лихва върху претендираните главници считано
от датата на завеждане на делото в съда – 19.12.2017г.
до окончателното им изплащане, на осн. чл. 233, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът сочи, че на
18.09.2013г. с ответника сключили Договор за наем, по силата на който ищеца му
отдал за временно и възмездно ползване собствените си недвижими имоти,
съставляващи: Два парцела, с административен адрес: село Дянково, община
Разград, област Разград, с по 100.00кв.м./сто квадратни метра/ масивни със
стоманобетонни колони и панели/, като поземлените имоти съставляващ съответно:
А/Дворно място от 1 050.00кв.м., за което е отреден урегулиран парцел №VІІ-796,
в квартал 111 по плана на село Дянково, при съответни граници и съседи, описан
подробно в НА за покупко-продажба на недвижим № **, том **, дело № ** вписан в
СВ вх.рег.№**, парт.книга том**, стр.***т.книга том ***, стр.368; Б/.Дворно
място с площ от 1 275.00кв.м., за което е отреден урегулиран парцел VІІІ-796, в
квартал 111 по плана на село Дянково, при съответни граници и съседи, описан
подробно в НА за покупко-продажба на недвижим имот №42, том ІІ, дело №386 от
08.03.1978г. на нотариус при РС-Разград, вписан в СВ вх.рег.№367, парт.книга
том 112, стр.367. Вторият описан по-горе имот бил придобил по силата на
наследствено правоприемство от майка му М. Сл. Й.и баща ми Т. Т. Й.. При
сключване на договора с ответника се уговорили, че срока за ползване на имота е
една стопанска година от 01.10.2013г. до 01.10.2014г. Предал за ползване
имотите на ответника с Приемо-предавателен протокол от 18.09.2013г., подписан
двустранно, в който описали състоянието на имотите и находящите се в тях вещи.
С Анекс от
23.04.2015г. страните уговорили, че наемната цена за периода
01.10.2014г.-01.10.2015г. е 1056.00 лева и същата следва да бъде заплатена в
срок до 01.07.2015г.
С Анекс от
15.07.2015г. страните уговорили, че наемната цена за периода
01.10.2015г.-01.10.2016г. е в размер на 1 323.00 лева и същата следва да бъде
платена в срок до 01.07.2016г.
С Анекс от 03.08.2016г.
страните уговорили, че наемната цена за периода 01.10.2016г.-01.10.2017г. е в
размер на 1 323.00 лева и същата следва да бъде заплатена в срок до
01.07.2017г.
В нарушение на
постигнатите договорености, ответника
заплатил дължимата наемна цена за периода 01.10.2014г.-01.10.2015г. на
18.07.2015г., т.е. със забава от 17/седемнадесет/ дни. Дължимата наемна цена за
периода 01.10.2015г.-01.10.2016г. заплатил на 03.08.2016г., т.е. със забава от
33/тридесет и три/ дни. Дължимата наемна цена за периода 01.10.2016г.-01.10.2017г.
заплатил на 04.09.2017г., т.е. със забава от 65/шестдесет и пет/ дни.
Съгласно клаузите на
чл.3.3 от процесния договор в случай на забава при изплащане на дължимия наем
ответника следва да заплати неустойка за забавено плащане в размер на 1% от
дължимия наем за всеки ден просрочие, но общо не повече от 15%, като
неустойката за периода 01.10.2014г.01.10.2015г. е в размер на 158.40 лева, за
периода 01.10.2015г.-01.10.2016г. е в размер на 198.45 лева и за периода
01.10.2016г.-01.10.2017г. е в размер на 198.45 лева, т.е. общо дължимата
неустойка за забавено плащане на наемната цена е 555.30/петстотин петдесет и
пет лева и тридесет стотинки/.
След изтичане срока
на действие на последния анекс към договора за наем на 01.10.2017г. ответникът
продължил да ползва имотите въпреки противопоставянето на ищеца, не ги
освобождава, не му ги предава.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пре редовност в призоваването ищецът се явява лично
и с пълномощника адвокат М. Р. М. ***. Пълномощника поддържа исковата молба и
излага допълнителни съображения. Представя и подробна писмена защита.
Ответникът, депозира
отговор на исковата молба. Оспорва исковите претенции както по основание така и
по размер. Сочи че относно процесните имоти е в наемни отношения с ищеца от
2005 год. до 01.10.2017 год. Ищецът
първоначално не се съгласил да оформят договора за наем в писмен вид, а така
също не се съгласил наемната цена да бъде превеждана на същия по банков път.
Едва на 18.09.2013 год. по настояване на ответника договорните им отношения с
ответника придобили писмен вид, като ищецът отново отказал да му се превеждат
сумите по банков път. Още много преди да наеме имота - в същия бил възникнал
пожар /през 1998 г./ и същия унищожил цялото движимо имущество на ищеца, като
засегнал и повредил също така и селскостопанската постройка.
Видно от приложения
договор за аренда от 18.09.2013 год.
съгласно раздел 3 точка 3.1 наемната цена е договорена като годишна
рента и се изразява в натура /теле с тегло 300-350 кг./ или неговата изкупна
цена. Въпреки, че ответникът изпълнил ангажимента към ищеца за 2013 год.
последния го задължил и ответника му
превел сумата в размер на 960 лева на 30.10.2014 год. Освен тази сума ищеца
изискал да му заплати и сумата в размер на 60.00 лева, за която последния му
издал разписка /за периода 01.10.2013 г. до 01.10.2014 год. под № 1 /депозит/ и
за сумата в размер на 360 лв. Разписка № 2- депозит за периода 11.02.2014 год.
Сочи че с приложените
3 броя разписки изходящи и съставени от ищеца на последния е превел сумата в
размер на 60 лв. /1/ + 360лв. /2/ и 600 лв. /3/ или общо в размер на 1 020 лева
като депозит в случай, че се откаже от договора за наем преди да е изтекла
стопанската година като тази сума е задържана от ищеца и не му е възстановена
от същия.
Поради това счита че
на ищеца не дължи никакви лихви, а така също суми, че е ползвал имота след
прекратяването на договора за наем тъй като внесения от ответника депозит
надхвърля сумите по претенцията на ищеца. Прави възражение за прихващане на
дължимите суми с внесения депозит.
По отношения на сумата в размер на 5 834.00 лева.
Ответникът сочи, че
при подписването на договора за наем с дата 18.09.2013 год. ответникът не е
подписвал приемателен протокол и не е приемал такива вещи. Два месеца преди
изтичането на договора за наем ищеца накарал ответника да се подпише на лист,
като бил закрил съдържанието на написаното и въпреки, че ответникът настоявал
да го прочете - ищецът отказал, както не му дал екземпляр, а така също му
отказал да му предостави възможност да се запознае с неговото съдържание.
Счита, че този протокол за предадени от ищеца вещи е нищожен поради липса на
предмет. Тези вещи били погинали много преди да ответника да е станал наемател
на обекта и същите не са съществували, а що се касае до стопанската сграда -
същата е обгоряла и силно повредена,а вещите в исковата молба погинали.
В открито съдебно
заседание при редовност в призоваването, ответникът се явява лично, заедно с
пълномощника си адвокат Е.Н. ***. Пълномощникът поддържа отговора на исковата
молба и излага допълнителни съображения за отхвърлянето изцяло на исковите
претенции като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе
предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото,
намира следното:
На 18.09.2013г. между ищеца и ответника е сключен Договор за наем, по
силата на който ищецът е отдал на А.М.М. за временно и възмездно ползване
собствените си недвижими имоти, съставляващи: Два парцела, с административен
адрес: село Дянково, община Разград, област Разград, с по 100.00 кв.м./сто
квадратни метра/ масивни със стоманобетонни колони и панели/, като поземлените
имоти съставляващ съответно: А/Дворно място от 1 050.00кв.м„ за което е отреден
урегулиран парцел №***, в квартал *** по
плана на село Дянково, при съответни граници и съседи, описан подробно в ИА за
покупко-продажба на недвижим имот №*, том *, дело №****г. на нотариус при
РС-Разград, вписан в СВ вх.рег.№***, парт. книга том **, стр.***; Б/.Дворно
място с площ от 1 275.00кв.м., за което е отреден урегулиран парцел VIII-796, в квартал ** по плана на село Дянково, при
съответни граници и съседи, описан подробно в НА за покупко-продажба на
недвижим имот №**, том *, дело №** г. на нотариус при РС-Разград, вписан в СВ
вх.рег.№**, парт.книга том **, стр.** /лист 10-11/.
При сключване на договора страните в чл. 2.1 уговорили, че срока за
ползване на имота е една стопанска година от 01.10.2013г. до 01.10.2014г.
Съгласно клаузите на чл.3.3 от
процесния договор при закъснение в плащането на наема или части от него, наемателят дължи на
наемодателя неустойка за забавено плащане в
размер на 1% от дължимия наем за всеки ден просрочие, но общо не повече от 15%.
Представената вносна бележка за сумата от 960 лв. преведени от ответника
към ищеца на дата 30.1.2014г. съдът не обсъжда относно погасяване на процесните
вземания, тъй като за основание в същата е посочено че касае наем за 2013г., т.е. извън процесния период
/л.32/. Същото се отнася и за разписка за наем за сумата от 60 лв., тъй като за
основание в същата е посочено „част от
ст. г. 01.10.013г. – 01.10.014г.“, т.е. отново е за плащане извън процесния период /л.31, долу ляво/.
Не се спори между страните, че ответникът е заплатил на ищеца за депозит
общо сумата от 960 лв., като с
разписка от 11.02.2014г. предал 360 лв., а с друга разписка /без дата/ още 600
лв. /л. 31, долу дясно и горе дясно/. Не се спори, че и към момента ищецът
държи този депозит.
С Анекс от 23.04.2015г. ищеца и ответника са се уговорили, че продължават
срока на договора до 01.10.2015г., като наемната цена за периода 01.10.2014г. -
01.10.2015г. е 1 056.00 лева и същата следва да бъде заплатена от А.М.М. в срок
до 01.07.2015г. /л.12/.
С Анекс от 15.07.2015г. ищеца и ответника са се уговорили, че продължават срока на договора до 01.10.2016г., като наемната цена за периода 01.10.2015г.-01.10.2016г.
е в размер на 1 323.00 лева и същата следва да бъде заплатена от А.М.М. в срок
до 01.07.2016г. /л.13/.
С Анекс от 03.08.2016г. ищеца и ответника са се уговорили, че продължават срока на договора до 01.10.2017г., като наемната цена за периода 01.10.2016г.-01.10.2017г.
е в размер на 1 323.00 лева и същата следва да бъде заплатена от А.М.М. в срок
до 01.07.2017г. /л.14/.
Видно от разписка за наем /л. 31 горе ляво/, е че наемна цена от 1 056
лв. дължима за периода 01.10.2014г.-01.10.2015г., е заплатена на 18.07.2015г., вместо
на договорената дата 01.07.2015г., т.е. със забава от 17/седемнадесет/ дни.
Видно от разписка за наем /л.31, дясна колона, средна разписка/ ответникът
е заплатил дължимата наемна цена в размер на 1 323 лв. за периода
01.10.2015г.-01.10.2016г. на 03.08.2016г., вместо на договорената дата 01.07.2016г., т.е. със забава от 33
/тридесет и три/ дни.
Видно от разписка за наем /л.9, горе/,
ответникът е заплатил дължимата наемна цена от 1 323 лв за периода
01.10.2016г. - 01.10.2017г.. на
04.09.2017г., вместо на договорената дата
01.07.2016г., т.е. със забава от 65 /шестдесет и пет/ дни.
По делото е представен Приемо предавателен протоколо от 18.09.2013г.
относно предаването на процесните имоти /л.15-17/.
По делото не се спори, в т.ч. и предвид отговора на ответника по чл.176 ГПК в
съдебно заседание от 29.03.2018г. /л.183 горе/, че след изтичане срока на
действие на последния анекс към договора за наем на 01.10.2017г., за периода от
02.10.2017г. до 19.12.2017г., ответникът продължил да ползва имотите въпреки
противопоставянето на ищеца.
По делото е безспорно установено, в т. ч. и от материалите по образувано
досъдебно производство /л. 99-113/, че в процесния имот на 08.08.1998г. е
възникнал пожар.
По делото бяха
допуснати до разпит като свидетели по делото Г. В. Г., Р. Г. П., Б. З. С., Дж. С. С..
Първият свидетел Г. В.
Г. /л. 183-184/, ангажиран от ищеца, сочи че е горяла сградата, защрихована в
синьо на скицата на л. 167, а останалите сгради не са горели. При гасенето на
запалената сграда се наложило да съборят чат от тухлите на стената, тъй като в
нея имало прасета.
Свидетеля Р. П. /л.
184/, ангажиран от ответника сочи, че ответника ползва имота ще от 2004-2005г.
При пожара през 1998г. са горели сайванти. Сочи че живее в близост до процесния
имот, но след пожара не е виждал в имота да има гардероби и легла. Ответникът
отглеждал телета в сграда от имота, като нямало врати и прозорци, а ответникът
я пригодил да бъде използваема след пожара. През 2012г. -2013г. транспортирал
желязо от имота, за което бил нает от ищеца по делото. Направил два курса с
камиона си до пункта за изкупуване на вторични суровини но не може да даде
описание на вещите които е транспортирал, тъй като други лица са извършвали
товаро-разтоварните дейности.
Свидетелят Б. С. /л. 184-185/ сочи при разпита
си, че ответника ползва имота ще от 2004-2005г. След пожара нищо не
било останало от стаята, която е обитавал бащата на ищеца. Свидетелят описва
подробно къде са поставени ламарините от страна на ответника. Същият твърди в
показанията си, че нямало други постройки преди пожара между улицата и стаята
на бащата на ищеца. Този свидетел твърди, че минал с коня и каруцата си и видял
как се товари желязо в камиона на свидетеля Румен Патев.
Свидетелят Дж. С. /л.
185-186/ сочи, че при пожара през 1998 година изгоряло всичко, а в стаята на
бащата на ищеца всички изгоряло до основи. Този свидетел бил слагал ламарини
зад сградата, които били паднали от пожара.
По делото е изготвено заключени на съдебно икономическата експертиза, което
съдът приема като е пълно, ясно, обосновано и не възниква
съмнение за неговата правилност. Видно
от същото е че /л.54-80/:
1.
размера на дължима и незаплатена
неустойка за забавено изплащане на наемната цена за периодите: 01.10.2014г. -
01.10.2015г. за забава от 15дни; 01.10.2015г. - 01.10.2016г.
за забава от 15 дни; 01.10.2016г.-01.10.2017г. за забава от 15 дни, съобразно
чл.3.3 от процесния договор за наем от 18.09.2013г., е 555.30
лв.,
2.
размера на пазарния наем за процесните имоти за периода 02.10.2017г. -19.12.2017г., е 286.50 лева, като същият е
съобразен с договорения между страните наем за периода 01.10.2016г. -
01.10.2017г.,
3.
стойността на описаните в исковата молба унищожени вещи е
в размер на 3 354.00 лв.,
4.
стойността на липсващите вещи посочени в исковата молба е
1 482.00 лв.,
5.
стойността на ремонтно възстановителните работи за
възстановяване на 100 кв.м. топло и хидроизолация по двете сгради в процесния
имот е 529.00 лв.,
6.
стойността на ремонтно възстановителните работи за
възстановяване на 80 кв.м. тухлена зидария е 478.00 лв.
Т.е. общия размер на вредите е 5 834.00 лева /т.3, т.4, т.5 и т. 6/.
I.
Относно иска по заплащане на сумата 286.50 лева представляваща дължима и незаплатена наемна цена за периода
02.10.2017г.-19.12.2017г., ведно със законната
лихва върху претендираната главница считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда – 19.12.2017г., на осн. чл. 232, ал.2, пр.1 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По делото не се спори, че уговорения срок на процесния
договор за наем е изтекъл на 01.10.2017г., а и самият ищец сочи че се е
противопоставил на използването на имота от страна на ответника. Ето защо договорът
за наем не е продължен по реда на чл. 236, ал. 1 ЗЗД.
Отношенията между
страните след прекратяването на договора /01.10.2017 г./ се уреждат при
условията на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, като
за последвалия тази дата период /02.10.2017г. -
19.12.2017г./ за ползването се дължи
обезщетение, а не наемната цена. Ето защо, искът
за заплащане на наем за периода 02.10.2017г. -
19.12.2017г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Така
и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 135 от 15.07.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 645/2010 г., IV г. о., ГК.
II.
Относно евентуалния иск за заплащане на сумата 286.50
лева представляваща обезщетение за неползване на процесните имоти, за периода 02.10.2017г.-19.12.2017г., ведно със
законната лихва върху претендираната главница считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 19.12.2017г.,
на осн. чл. 236, ал.2 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Поради отхвърлянето на
главния иск по чл. 232, ал.2, пр.1 ЗЗД се сбъдва условието за разглеждане и произнасяне по
евентуалния иск по чл. 236, ал.2 ЗЗД.
Съгласно
закона след прекратяване на договора за наем, наемателят е длъжен да върне
вещта. Ако наемателят продължи ползването въпреки противопоставянето на
наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения,
произтичащи от прекратения наемен договор /чл.
233, ал. 1 изр. първо и чл.
236, ал. 2 от ЗЗД/.
Както изрично е посочено в постановеното по реда на
чл. 290 ГПК Решение № 214 от 23.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1642/2015 г., II т. о.,
ТК „…. постоянна съдебна
практика, обективирана в решение
№ 477 от 20.07.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 169 от
11.06.2012 г. по гр. д. № 84/2011 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 73 от
08.04.2016 г. по гр. д. № 5376/2015 г. на ВКС, ГК, IV т. о., според която
при преустановяване на наемното правоотношение законодателят е поставил в
тежест на наемателя произтичащо от прекратения наемен договор задължение за
връщане на наетата от него вещ, като неизпълнението му е свързано с
предвидените в чл.
236, ал. 2 ЗЗД последици, една от които е заплащане на съответно
обезщетение. Наемателят дължи
обезщетение, ако не е освободил държането на предоставения му под наем обект,
дори и имотът да не се ползва. Задължението за връщане на наетата вещ от страна
на наемателя, след като облигационната връзка престане да съществува, е
предвидено от закона с разпоредбата на чл.
233, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и подлежи на доказване от наемателя.“
Както е посочено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 73 от 8.04.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5376/2015 г., IV г. о., ГК: „Размерът на вредите подлежи на доказване от ищеца и се
определя в зависимост от вида на засегнатото благо. Както се приема в
обвързващата съдебна практика, конкретният
размер на обезщетението, което дължи бившият наемател за ползването на вещта,
не може да бъде по-нисък от уговорения наем и същото ще бъде съизмеримо със
средната пазарна цена, ако ищецът докаже, че в периода когато е бил лишен от
ползване, тази цена е надвишавала по размер уговорения наем; размерът на
средния пазарен наем на ползваната вещ подлежи на изследване, когато се
претендират вреди над договорения наем по прекратения договор, но това не е
необходимо когато заявената претенция за обезщетение е до размера на
получаваната наемна цена (така според решение № 215 по т. д.
№ 967/2011 г., II т. о., ВКС, и цитираната в него съдебна практика на ВКС).“
В случая ищецът
е поискал заплащане на обезщетение, равно на уговорения месечния наем за
съответния период - 286.50 лева, което се дължи
съобразно вече изложеното в т.I.
Основателно е обаче възражението на ответника за
прихващане със сумата от 960 лева, представляваща платен депозит. В случая не
се твърди и не се установява ищецът да е упражнил правото си да приспадне
дължими суми от внесения депозит.
Ето защо, този иск следва да се отхвърли поради
извършено прихващане, на осн. чл. 103, ал.1 ЗЗД.
IІІ. Относно иска чл.
92, ал.1 ЗЗД , във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 555.30 лева, представляваща дължима неустойка за забавено изплащане на наемната
цена.
Съгласно чл.
92, ал.1 ЗЗД "Неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват". Следователно
вземането за неустойка възниква при следните предпоставки: съществуване на
договорно задължение, неговото неизпълнение, уговорка за неустойка при
съответния вид неизпълнение на задължението.
В чл.3.3 от сключения между страните договор е уговорена
неустойка за случаите, на забавено плащане.
По делото не се
спори, че както по-горе се посочи, действително ответникът е забавял плащанията
на наема, поради което дължимата неустойка е в размер на 555.30 лева.
Основателно е обаче
възражението на ответника за прихващане със сумата от 960 лева, представляваща
платен депозит. В случая не се твърди и не се установява ищецът да е упражнил
правото си да приспадне дължими суми от внесения депозит.
Ето защо, този иск
следва да се отхвърли поради извършено прихващане, на осн. чл. 103, ал.1 ЗЗД.
IV.
Относно иска по чл.
233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД във вр. с чл.
86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на
сумата 5 834.00 лева представляваща обезщетение за вредите, причинени през
време на ползването на вещта.
Съгласно чл.
233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени
през време на ползването на вещта, освен ако докаже, че те се дължат на
причина, за която той не отговаря. В чл.
233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД е установена оборимата презумпция, че до доказване
на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние при
сключване на договора за наем.
В конкретния случай,
с оглед събраните по делото доказателства, ответникът не е оборил напълно презумпцията
на чл.
233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД. Поради гореизложеното и на осн. чл.
162 ГПК, съдът намира за иска по чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за доказан за
½ от претендираната сума от 5 834.00 лева. Т.е. искът е основателен
до размера на сумата от 2 917.00
лв., която следва да се присъди ведно със законната лихва считано от датата
на завеждане на исковата молба – 19.12.2017г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД. За разликата до пълния
претендиран размер иска следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По разноските:
Ищецът има право на
поисканите и направени разноски съразмерно с уважената част от исковете или
сумата от 563.50 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. За разликата до пълния размер
на разноските посочен в списъка по чл. 80 ГПК – 1 344.94 лв. /л.177/, искането
за разноски следва да се отхвърли като неоснователно.
Ответникът има право
на поисканите и направени разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете
или сумата от 406.72 лева, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК. За разликата до пълния
размер на разноските посочен в списъка по чл. 80 ГПК – 700 лв. /л.176/,
искането за разноски следва да се отхвърли като неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от ищеца П.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ПРОТИВ ответника А.М.М., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 232, ал.2, пр.1 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
заплащане на сумата 286.50 лева /двеста
осемдесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща дължима и
незаплатена наемна цена за периода 02.10.2017г.-19.12.2017г.,
по договор за наем сключен между
страните на дата 18.09.2013г., прекратен на 01.10.2017г., ведно със законната
лихва върху претендираната главница считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда – 19.12.2017г., до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от ищеца П.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ПРОТИВ ответника А.М.М., ЕГН **********,***, иск с правно основание 236, ал.2 ЗЗД във вр.
с чл. 86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 286.50
лева /двеста осемдесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за ползване за периода
02.10.2017г. -19.12.2017г., на имота посочен в сключен между страните Договор
за наем от дата 18.09.2013г., прекратен на 01.10.2017г., ведно със законната
лихва върху претендираната главница считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда – 19.12.2017г., до
окончателното изплащане на сумата, като погасен чрез ПРИХВАЩАНЕ с насрещно
вземане в размер на 960 лева за връщане на внесен депозит по същия договор за
наем, на осн. чл. 103, ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от ищеца П.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ПРОТИВ ответника А.М.М., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, за
заплащане на сумата 555.30 лева /петстотин петдесет и пет лева и тридесет
стотинки/ представляваща дължима и незаплатена неустойка за забавено
изплащане на наемната цена за периодите: 01.10.2014г. - 01.10.2015г. за забава
от 15дни; 01.10.2015г.-01.10.2016г. за забава от 15 дни;
01.10.2016г.-01.10.2017г. за забава от 15 дни, съобразно чл.3.3 от Договор за
наем сключен между страните на 18.09.2013г., като погасен чрез ПРИХВАЩАНЕ с
насрещно вземане в размер на 960 лева за връщане на внесен депозит по същия
договор за наем, на осн. чл. 103, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника А.М.М.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца П.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 2 917 лв. /две хиляди
деветстотин и седемнадесет лева/ представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от повреди по отдадените
под наем имоти с Договор за наем сключен между страните на 18.09.2013г. и
унищожени вещи ведно със законната лихва върху претендираната главница считано
от датата на завеждане на делото в съда – 19.12.2017г.
до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за разликата до пълния му
претендиран размер от 5 834.00 лева, като неоснователен и недоказан, на осн. чл. 233, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника А.М.М.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца П.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 563.50 лева /петстотин
шестдесет и три лева и петдесет стотинки/, представляваща деловодни
разноски съразмерно с уважената част от исковите претенции, като отхвърля
искането за разноски до пълния му претендиран размер от 1 344.94 лв., като
неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ищеца П.Т.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ответника А.М.М., ЕГН **********,***,
сумата от 406.72 лева /четиристотин и
шест лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, като отхвърля искането за
разноски до пълния му претендиран размер от 700.00 лв., като неоснователно, на
осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението
да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: