Р Е Ш Е Н И Е
№1851/22.10.2020г.
Град Пловдив, 22.10.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в открито заседание на
двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с участието на
прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1690 по описа на съда
за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на МЗХГ против
решение № 617 от 13.04.2020 г., постановено по а.н.д. № 8125 по описа на
Пловдивския районен съд за 2019 година, с което е изменено наказателно постановление
№ НЯСС-226 от 21.11.2019 г. на зам.-председателя на ДАМТН, с което МЗХГ на
основание чл.200, ал.1, т.38 ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 10
000 лева за нарушение по чл.141, ал.1, т.1 ЗВ, като санкцията е намалена в
размер на 1500 лева.
Според касатора обжалваното решение е необосновано и
неправилно, поради което се иска неговата отмяна, както и отмяна на
наказателното постановление.
Ответникът в писменото си становище счита касационната
жалба.за неоснователна и моли тя са бъде отхвърлена по съображенията, изложени
подробно в становището.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по
чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна, поради следните съображения:
За да измени наказателното постановление, районният
съд е приел, че въз основа събраните устни и писмени доказателства по безспорен
начин се установява, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и при издаване на наказателното постановление са спазени
изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, от фактическа страна нарушението е описано
надлежно – ясно и подробно по изложени обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Като неоснователни са приети възраженията на жалбоподателя за
нарушено право на защита, липса на материална компетентност на актосъставителя,
непосочването на ЕГН на свидетелите. Според районния съд както
актосъставителят, така и наказващият орган са посочили конкретните факти,
проявени в обективната действителност, съставляващи елементи от фактическия
състав на нарушението, а показателите по чл.43 и чл.48 от Наредбата за
условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на
язовирните стени и на съоръженията към тях представляват правна рамка, в която
влизат правнорелевантните факти. Според съда чл.42 и чл.57 ЗАНН изискват
посочване само на виновно нарушените правни норми. Според съда в случая са
спазени сроковете по чл.34 ЗАНН. Правилно е квалифицирано нарушението и
правилно е определена санкционната норма, но при определяне на размера на
санкцията неправилно е приложен чл.27 ЗАНН. Тъй като в случая не се установяват
обстоятелства за повишена обществена опасност на деянието и на дееца и вземайки
предвид включването на законодателя на тежестта на нарушението във високия
минимален праг на санкцията, съдът е преценил, че този минимум в достатъчна
степен изпълнява целите на наказанието. Според районния съд не са налице
основания за прилагане на чл.28 ЗАНН.
Решението е правилно. Въз основа на установените
правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи,
които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Още повече, че в касационната жалба липсват
конкретни възражения за неправилност на съдебното решение, съставляващи
касационни основания. В този смисъл и на основание чл.221, ал.2 АПК
касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Водим от
изложеното, съдът намира, че не е налице касационно основание по чл.348,
ал.1 НПК, поради което обжалваното решение като правилно, допустимо и
обосновано следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с
чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 617 от 13.04.2020 г., постановено по а.н.д. № 8125 по описа на Пловдивския районен съд за 2019 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.