РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Бургас, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120204975 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Община
К., ЕИК по БУЛСТАТ ****, с административен адрес гр. К., област ***, чрез адв. Ж. Б. от
АК-Б., против наказателно постановление № **** г. на председателя на Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което за нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр.
чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите /ЗВ/, на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност с искане за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание, представител на жалбоподателя, редовно призован, не се явява.
Не се явява и представител на АНО, който представя писмено становище, в което
оспорва жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН, тъй като видно от известието за доставяне на л. 8, НП е връчено на представител на
жалбоподателя на 21.11.2022 г., а жалбата е депозирана на 02.12.2022 г., видно от
съпроводителното писмо на л. 2. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 20.07.2021г. при извършена проверка на язовир ***, находящ се в поземлен имот
№ *** в землището на с. Т., община К., собственост на Община К. съгласно Акт за публична
общинска собственост № ***., е съставен констативен протокол /КП/ № ***., в който било
дадено предписание на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ да се извършат ремонтно-
възстановителни работи по стените на преливника, проводящия канал и бързотока на
компрометирания участък до привеждането им в експлоатационно състояние със срок на
1
изпълнение- 20.12.2021 г.
На 22.02.2022г., при извършена проверка на същия язовир, на основание чл.190, ал.4,
т.2 от ЗВ, контролните органи на ДАМТН, сред които и св. В. А., установили, че не е
изпълнено предписанието, дадено с КП № *** При извършен обход и оглед св. А.
констатирал, че не са извършени ремонтно-възстановителни работи по стените на
преливника, проводящия канал и бързотока, нарушена е целостта на бетоновите панели по
дъното и преливника, наблядават се изравяния по трасето на бързотока, което възпрепятства
пропускателната му способност и е предпоставка за възникване на авария. За извършената
проверка бил съставен КП № ****
Община Камено в качеството и на собственик на язовир е била надлежно уведомена
за направените констатации и даденото предписание от проверка и контрол на язовирната
стена и съоръженията към нея, като съставения КП е бил подписан и връчен на
представител на собственика.
За констатираното, св. А. съставил акт за установяване на административно
нарушение № *** г. Актът е съставен в присъствие на представител на общината. Същият е
вписал, че общината не е собственик на обекта.
Административнонаказващият орган е приел за установена гореизложената
фактическа обстановка и въз основа на акта е издал и обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл. 190, ал. 2, вр. чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за
водите /ЗВ/ на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева.
Съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на
жалбоподателя до степен, даваща основание на съда да отмени обжалваното постановление
само на това основание, без да разглежда спора по същество, поради което възраженията на
жалбоподателя са неоснователни.
НП е издадено от компетентно лице, като компетентнсотта на председателя на
ДАМТН произтича директно от чл. 201, ал. 12 от Закона за водите. Съгласно разпоредбата
на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ председателят на ДАМТН или оправомощените от него
длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да дават задължителни предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията
си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на
техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и
да определят срок за тяхното изпълнение. Видно от представените по делото заповеди на
председателя на ДАМТН, задължителните предписания са дадени от надлежно
оправомощени от председателя на ДАМТН лица и АУАН също е издаден от компетентно
лице- Заповед № ****. на л. 13. По отношение на АУАН следва да се отбележи, че няма
значение, че свидетелите са и служители при наказващия орган, тъй като законът не поставя
изискване в тази насока. В самият АУАН и в НП са описани всички релевантни
обстоятелства, като нарушението е пълно и точно описано, като са посочени и приложимите
законови текстове, поради което правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
Липсват каквито и да е данни за антидатиране на постановлението.
Съдът намира, че именно Община К. е собственик на процесния язовир в землището
на с. Т. в община К., област Б., видно от Акт за публична общинска собственост №***, като
по никакъв начин не се установява, че язовирната стена и съоръженията не попадат в имота.
Именно в това и качество на Община Камено са дадени задължителни предписания от
оправомощени лица от ДАМТН в указания срок до 20.12.2021 г. да се предприемат
съответните действия. Следва да се отбележи, че и на двете проверки на 21.07.2021 г. и
22.02.2022 г. е присъствал представител на Община К., именно в качеството й на
2
собственик. Нещо повече, с констативния протокол от проверката на 21.07.2021 г., с който
са дадени предписанията се е запознал заместник-кмета на общината Д.П., който е бил
упълномощен да замества кмета, видно от приложанта на л. 16 Заповед № **** г. Иначе
казано, че тези предписания са доведени до знанието на представителя на Община К.,
респективно до отговорите длъжностни лица. Предписанията не са били оспорени, поради
това, че Община К. не е собственик, което сочи, че доводът в настоящата жалба в тази
насока е изцяло защитен. Въпреки задължителния си характер, тези предписания не са били
изпълнени в определения срок, което от своя страна се установява по безспорен начин от
показанията на свидетеля В. А.. В жалбата се твърди, че отразеното в АУАН и НП не
отговаря на истината, но не са ангажирани никакви доказателства в тази насока. Чрез
бездействието си жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на
констатираното с акта нарушение.
Административнонаказателната отговорност на едноличните търговци и
юридическите лица се търси по реда на чл. 83 от ЗАНН. Отговорността е свързана с
неизпълнение задължения на юридическите лица и едноличните търговци към държавата
или общините при осъществяване на тяхната дейност. В конкретния случай при
осъществяване на дейността си Община К. не е изпълнила задълженията си, произтичащи от
чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите /ЗВ/ – не е изпълнила предписание на контролен орган,
заради което следва да понесе съответната санкция. Следва да се отбележи, че отговорността
на общината е обективна- безвиновна, и се отнася до обективно несъответствие на
фактически констатираното с правните предписания. Поради това и всички доводи в
жалбата, касателно липсата на вина и неизследването на наличието на виновно поведение,
са неотносими.
Не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН (непосочването на мотиви в
постановлението в тази насока не е съществено нарушение), тъй като деянието не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.
Жалбоподателят като собственик на процесния язовир е бил адресат на задължителните
предписания. Деянието е осъществено чрез бездействие и е на просто извършване и от него
не настъпва съставомерен вредоносен резултат, поради което е без значение, дали от
неизпълнението са настъпили общественоопасни последици.
Настоящият състав намира за правилен определения размер на санкцията. При
издаване на наказателното постановление административният орган е изложил мотиви,
които да обосновават определения размер на имуществената санкция от 2 000,00 лева, при
предвиден от законодателя размер от 1 000,00 до 20 000,00 лева, като е посочил, че за
същото нарушение Община К. е била санкционирана с Наказателно постановление № *** г.,
влязло в сила на 23.09.2021 г. По делото обаче липсват доказателства за това постановление.
Съдът обаче счита, че от доказателствата действително се установяват обстоятелства, които
да насочат на размер на санкцията над предвидения минумум, като това са множеството
нередности по язовира, констатирани на 20.07.2021 г., които не са били отстранени, като е
логично, че колкото повече са те, толкова по-голяма е опсаността от възникване на аварийна
ситуация.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
3
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **** г. на председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което за нарушение на чл. 190а,
ал. 2, вр. чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите /ЗВ/, на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ на
Община К. *****, с административен адрес ****, е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 лева.
ОСЪЖДА Община К., ЕИК ********, с административен адрес ****, да заплати на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4