Р Е Ш Е Н И Е
№________
гр.Тервел, 21.09.2021
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелски
районен съд в публично съдебно заседание
проведено на двадесет и втори април , през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:Росен
Балкански
с участието на секретаря Ж=
Ж. и с участието на прокурора.............................................................................
разгледа докладваното от районния съдия Росен Балкански АНД №13 по описа за 2021
година на Тервелски районен съд и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба- изх. № РД -25.133 от
22.01.2021 година , чрез Държавн аанегния за метрологичен и технически надзор- там вх. № 85-03-6/1/
25.01.2021 година , подадена от Община Тервел , със съдалище и адрес на
управляние гр. Тервел ,
ул. „ Св Св. Кирил и Методий“ №
8 с ЕИК ********* , представлявана от кмета на
общината- инж. С.Г.С. , срещу
Наказателно постановление № НЯСС -189 / 30.12.2020 година
издадено от Кирил Михайлов Войнов – заместник председател на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 4000,00 / четири хиляди
лева / лева за неизпълнение на задължението и като собственик
на язовирна стена по чл. 141 ал. 1 т. 1 от Закона за водите 90а ал. 2 във
вр. с чл.138а, ал.3 т.5 от Закона
за водите /ЗВ/ на основание чл.201 ал.
12 и чл. 200 ал. 1
, т. 38 от Закона за водите .
Жалбоподателят излага съображения, че
наказателното постановление е неправилно и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Здравка Иванова . Процесуалния представител н
жалбоподатеиля подържа жалбата на
посочените по нея основание и съображения.
Въззиваемата страна- Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор, редовно призована, не изпраща по
делото процесуален представител . Постъпило е писмено становище
от Е. З. – на длъжност старши експерт-
юрист към въззиваемата страна
, упълномощена с пълномощно на Председателя на ДАМТН – изх. №
85-03-6 /3/ 02.03.2021 година
при съда вх. № 260529 от
09.03.2021 година . По
същото процесуалния представител на страната
на първо място , като и АНО
в съпровидителното писмо
изх. № 85-03-6/2/ 02.02.2021
година – при съда вх. №
260275 от 04.02.2021 година приема
жалбата за подадена след срока
по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН. Моли
производството по делото да бъде
прекратено . Процесуалния представител на въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
като подрбн оса изложени съображения в
тази насока .
Актосъставителя - Я.М.Д. -
на длъжност главен инспектор в
регионален отдел „ Надзор на язовирните
стени и
съоръженията към тях – Североизточна
България“ към ГД НЯСС / главна
дирекция „ Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях
при ДАМТН - редовно призован са
явява лично .
Свидетелите при съставянето на
акта - Р.М. В.на длъжност главен
инспектор в Регионален отдел ИДТН – Североизточна България при
ДАМНТ и М. Възкресова А. на длъжност
- деловодител при ДАМТН - служител на въззиваемата страна
редовно призовани се явяват лично .
По допустимостта на
жалбата :
Съдът не е обвързан с констатацията на административно наказващия орган
в частност съжденията ,че жалбата е просрочена- подадена след срока по
чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, тъй като НП е било
връчено на страната на 14.01.2021 година а жалбата е
депозирана при АНО на 25.01.2021 година , като съдът
дължи самостоятелен анализ на фактите, на
база на които да прецени
дали действително изводът на АНО е правилен или не .
Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в същия закон няма особени правила за
връчване на призовки и съобщения, се прилагат правилата на НПК. Според чл. 180
ал. 5 от НПК на учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на
длъжностно лице, натоварено да приема книжата. В чл. 180 ал. 7 от НПК е
отбелязано задължението на връчителя на съобщението, да отбележи името и адреса
на лицето, чрез което става връчването и отношението му с лицето, на което
трябва да бъде връчено съобщението. Макар цитираните разпоредби да касаят
връчване на призовки и съобщения, то същите се явяват приложими и по отношение
на връчването на нарушителя на препис от издадено срещу него наказателно
постановление, поради липсата на друг регламентиран в ЗАНН ред.
В разглеждания случай АНО , видно от Известието за доставяне на процесното НП НЯСС- 189 / 30.12.2020 година
издадено ат куриера „ МиБМ ЕКСПРЕС
„ ООД , приема ,че
постановлението е получено от
наказаното ЮЛ на 14.01.2021
година на посочения адрес на седалище и управление
на Община Тервел гр. Тервел от лице именувано с имената Н. Й. - без по документа да е посочено именно в какво качество е
същата спряма сансционираната страна .
В
тази ред на мисли АНО чрез свой упълономощен
процесуален представител приема, че жалбата са явява
просрочена поради
обстоятелството че датата, от
която започва да тече срокът по чл. 59 ал. 1 от ЗАНН и е отразена в Известие за доставяне е с дата 14.01.2021 година т.е. седмодневния срок тече от тази дата ,
като и приема , че до 25.01.2021 година / дата на входиране на жалбата прииииии поделение на АНО- вх. № 85-03-6/1/ 25.01.2021 година е минал срок
по – голям от предвидения от закона
в чл. 59 ал. 1 от ЗАНН
седмодневен срок .
Съдът
обсновавайки своята преценка следва да отчете, че относно начините, по които може
да се извърши връчване на НП в рамките на административнонаказателното
производство в съдебната практика няма единно схващане.
Според разбирането на отделни съдебни състави - връчването на НП / наказателното
постановление/ е уредено в чл. 58, ал.1 от ЗАНН и от една
страна, нормата е достатъчно ясна и не може да се приеме, че е налице празнота,
която да налага съответно приложение на разпоредбите на НПК, а от друга -
връчването на наказателното постановление не може да се разглежда като частен
случай на връчване на призовка или съобщение (наказателното постановление не е
нито призовка, нито съобщение) и в този смисъл нормата на чл. 84 от ЗАНН не
дава основание да се прилагат правилата за връчване на призовки, съобщения и
книжа по НПК . Според въпросното виждане начинът, по който следва да се връчи
НП е или лично на нарушителя срещу подпис или по пощата с обратна разписка.
Според
болшинството съдебни състави обаче, разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща
относно връчването на НП към прилагане на правилата за връчване по НПК,
доколкото в ЗАНН липсват особени правила , поради което и връчването следва да
се извършва по начина, разписан в НПК.
На
база на горното схващане в практиката се наблюдава друга крайност - в Определение от 17.04.2015г. на АдмС –
Кюстендил по к.а.н.д. №115/2015г. е прието, че изпращането на НП на
нарушителя по пощата чрез известие за доставяне винаги е незаконосъобразно,
доколкото такъв способ за връчване на призовки, съобщения и книжа не е
предвиден в разпоредбите на чл.178 и сл. от НПК. Във въпросното определение се
приема, че надлежно връчване на НП може да се извърши само по реда на чл.178
ал.1 и ал.2 от НПК - лично на нарушителя или на лицата по чл.180 ал.2 и ал.3 от НПК, като в заключение се обобщава, че приложимият, съгласно препращащата норма
на ЗАНН процесуален ред по НПК, изключва способа за връчване на НП по пощата
чрез известие за доставяне.
Според
настоящия състав а и в
наложената съдебна практика нито едно от двете крайни
становища не следва да се приеме за съответстващо на духа и разума на закона. В
тази връзка съдът счита, че при връчването на НП следва да се прилагат
правилата на НПК, но няма никаква пречка връчването да се извърши и по пощата с
обратна разписка, стига да може безпротиворечиво да се установи, че
административният акт е достигнал до адресата. В този смисъл е и Решение № 1053 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 6167/2015 г.
За
да може едно връчване било то по реда на НПК, било то по пощата, да се счита за
редовно обаче – то следва да бъде извършено съобразно с правилата, които
регламентират съответния способ, като доказателствената тежест относно
редовното връчване се носи от административнонаказващия орган. Той е този,
който следва да представи надлежни доказателства относно редовността на
връчването по един от горепосочените два начина.
Анализирайки доказателствата , настоящия
състав приема ,че връчването на позднодзорното НП и по посочения ред и начин , а именно – чрез куриерска
фирма с обратна разписка е нередовно що се касае до приетата
от АНО дата 14.01.2021 година . В чл. 36, ал.1 от Закона за пощенските услуги е предвидено, че
пощенските пратки и пощенските колети се доставят в пощенските кутии на
получателите, поставени на адреса на получаване; в пощенските служби; в други
звена от пощенската мрежа; в места или съоръжения, договорени между пощенските
оператори и потребителите. Според втората алинея на същата разпоредба условията
за доставянето на пощенските прати и пощенските колети се определят с общи
правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. В чл. 5, ал.1 от
Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските
колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на
съобщенията, изрично е посочено, че препоръчаните пощенски пратки се доставят
на адреса на получателя срещу подпис. Те могат да се доставят и на лице,
пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в
пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи
се вписват трите имена на лицето, получило пратката - чл. 5, ал.2 от Общите
правила. Съгласно чл. 11 - управителните и представляващите органи на
юридически лица и еднолични търговци могат да упълномощават свои служители да получават
пощенските пратки и колети. Видът на пълномощните се определя от пощенския
оператор в общите условия на договора с потребителите в съответствие с
действащото законодателство. В цялост Общите
условия на операторите на куриарски услуги предвиждат, че препоръчани пощенски пратки се доставят
лично на получателя на адреса срещу подпис. При отсъствие на получателя
пратката може да се достави на негов
пълномощник, а когато върху пратката няма изрично указание „лично на
получателя“, може и на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо
на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в
служебните документи се вписват трите имена и родствената връзка на лицето,
получило пратката. По същия начин се процедира и при връчване на юридически
лица, като общите
условия и наложената практика предвиждат, че препоръчани пратки до еднолични търговци и
юридически лица се доставят на посочения на пратката адрес в деловодството или
на упълномощен служител.
Очевидно, за да се приеме, че връчването е редовно, то следва
гореописаните процедурни правила да са спазени. Същите не са самоцелни, а имат
за предмет защита на правата на субектите, доколкото редовното връчване е
юридически факт, от който възникват множество последващи правоотношения,
включително дава начало на срока за подаване на жалба. В конкретния случай е видно , че в обратната разписка (лист 21 по делото) е посочено за каква точно пратка се отнася, но нередовността идва от там , че при отбелязването на кого именно
е връчена пратката по разписката
не става ясно дали връчването е
станало чрез упълномощен служител (не на
който и да е служител, а на изрично упълномощен). Именно за това в правилата и наложената практика на куриерските
фирми е предвидено връчителят да
вписва трите имена на лицето, получило пратката, за да може да се направи
проверка, дали същото отговаря на тези изисквания – т.е. дали е деловодител или
упълномощен служител. В случая това изписване не е сторено от служителя на
куриерската фирма. Просто наличие на изписано фамилно име и подпис, без отбелязване в какво именно качество
посоченото лице е приело пратката
, по мнение на настоящия състав е
недостатъчно и не може да обоснове извод за редовно връчване на претендираната дата .Липсата на отбелязване длъжността на лицето приело
пратката поставя съда в невъзможност категорично да установи, дали
лицето получило пратката попада сред кръга на тези, които могат да получават
пратки, адресирани до юридическо лице, както е в настоящия
случай или не ,поради което и настоящият състав няма друга
правна възможност, освен да приеме, че АНО чрез обратната разписка не е доказал надлежно връчване на НП на дата 14.01.2021 година . При всяко съмнение следва
да се има в предвид интереса на
жалбоподателя и от тук съдът е мотивиран да приеме , че именно НП е връчена
на законния представляващ наказаната страна на
15.01.2021 година - така както е входирано поднадзорното НП в
регистрите / входящи / на
жалбоподателя - вх. Рег. № РД-25-225 от
15.01.2021година.
Това
кара съдът да приеме, че доколкото няма ангажирани доказателства, от които да
се установява, че законния представляващ наказаната страна е узнал за издаденото НП преди посочената от
самия него дата – 15.01.2021г., то и депозираната от него
жалба не е просрочена, а е процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.Тази извод на съда се подкрепя и
от обстоятелството ,че АНО не е запазил и не е изпратил с окомплектованата административно наказателна преписка пощенския плик / или
какъвто и да е удостоверителен документ
сочещ дата на изпращане и дата на приемане на доставка на определена
страна - а именно жалбата депозирана от наказаната страна чрез АНО
във вр. с оспорване на поднодзорното
НП / от които да е видно достоверна дата за изпращане и приемане на
жалбата .Именно и в този ред на мисли съдът
отново приема за достоверна дата на изпращане на жалбата -
а именно 22.01.2021 година- дата на даване на
жалбата на изх. Номер при Община Тервел .
В случая жалбата според преценката на съда не е просрочена – депозирана
е в срока на редакцията на
чл.59 ал. 2 от ЗАНН, като се има
в предвид установената начална дата приета от съда за връчване на НП 15.01.2021 година ,до дата на изпращане на
жалбата до АНО - 22.01.2021
година – включително.
Горните
мотиви дават на съда основание да приеме , че Жалбата е процесуално допустима – подадена
е от лице представляващо по закон
наказаното ЮЛ, същото лице в качеството
му на избран кмет има
право на обжалване, жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.
2 от ЗАНН и при наличие на интерес,
доколкото именно жалбоподателя Община
Тервел се явява санкционирано юридическо лице.
Независимо от основанията за атакуване на издадения от особена
юрисдикция правораздавателен акт,посочени от жалбоподателя, съдът прецени
административно-наказателното производство изцяло, какъвто е пределът на
въззивната проверка, визиран в чл. 314 ал. 1 от НПК, към който препраща чл. 84
от ЗАНН, при което след преценка на събраните в хода на съдебното
дирене писмени и гласни доказателства и наведените от жалбоподателя доводи установи следното от фактическа
страна:
На 14.10.2019 година на основание
чл. 32 ал. 1 от Закона за администрацията, във вр. с
чл. 64 ал. 1 т. 1 и т. 6 от Закона за защита при бедствия ,във вр. с чл.
138 ал. 4 и чл. 138а ал. 3 от Закона за
водите , и в изпълнение на Заповед РкД22-29/02.10.2019 година на Областен управител на
обл. Добрич комисия в състав – както е посочено по Протокол
от 14.10.2021 година и присъствието на представител на
Община Тервел гр. Тервел – Николай Маринов Колев – на
длъжност старши специалист „ Гражданска
защита и отбранително – мобилизационна
подготовка“ извършва проверка на язовир „ТервелХ“
. По протокола са посочени установени нередовности по обекта и са дадени
предписания : Да се почисти язовирната
стена от прораслата дървесна и
храстовидна растителност , да се извърши ремонт на основния изпускател на
съоръжението , да се извършат ремонтно – възстановителни работи на
път общинска собственост DOB 3202 /III – 207 Тервел – Честименско DOB 1192 в участъка над
язовир Тервел Х.
С писмо ОМП-04.13 от 27.11.2010 година Областен управител
уведомява кмета на Община Тервел
за отчетените и дадени с протокол
от 14.10.2019 година задължителни
предписания.
По адм. Наказателната преписка са налице писмени доказателства от които е видно , че Кмета
на Община Тервел е искал от Областния управител
на област Добрич нов срок за изпълнение на
предписанията . Това е станало видно от писмено
доказателство - писмо изх. №
РД-25-81 от 16.01.2020 година при Общ.
Тервел, като един от основните мотиви след съображенията за невъзможност да
се извършват дейности съгл. Дадените
предписания след посочените зимни условия
е посочено и обстоятелството че при Община Тервел
гр. Тервел липсва финансов ресурс , не на последно място е посочено ,че посочените обекти обекти на
продверка от 14.10.2019 година не представляват пряка заплаха за населението
на общината.
В
отговор на направеното искане за удължаване на срока за изпълнение
на посочените предписаниа Областен управител
със свое ОМП -04-13 от 20.01.2020
година – при Община Тервел
писмото с вх. № РД-25-81 #1 от 24.01.2020 година дава своето съгласие срока за изпълнение на дадените предписания
да бъде удължен до 30.06.2020 година .
Същевременно Я.М.Д.
на длъжност началник на отдел в
РО НЯСС „ Североизточна България“
след проверка на терен-
извършена на 30.04.2020
година , в
присъствието на упълномощен представител на Община
Тервел съставя на
12.05.2020 година констативен протокол по повод отчет за изпълнениета на дадените предписания – лист 34 по делото, като по същия
протокол са посочени конкретни
неизпълнения на ред посочени мероприятия , който протокол е
подписан без възражения от страна
на представителя излъчен от Община
Тервел – Николай Маринов Колев – липсват
данни същия да е съобщил
на проверяващия следното
обстоятелство , че между Община
Тервел гр. Тервел и Областен
управителе е имало размяна
на писма и че именно
областния управител е дал своето
съгласие сроковете за отстраняване на нередовности по инспектираните съоръжения да бъде продължен до 30.06.2020 година .Протокола от 12.05.2020 година е връчен на
Община Тервел .
На 20.07.2020
година на Община Тервел бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение № 05-054/20.07.2020 година , в който било посочено, че с описаното деяние е
нарушена разпоредбата на чл.141 ал.1 т.1 от Закона за водите. Актът
бил съставен, подписан и връчен на законния представляващ общината – кмета на Община
Тервел гр. Тервел - инж С.
С. .
По адм. Наказателната преписка е налице
писмено доказателство което сочи,че в срока
по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН е постъпило
възражение отзаконовия представител на Община
Тервел – лист 36 по делото .
В същото се излагат конкретни възражения по констатациите, изложени в
акта.
Твърди си , че с писмо РД -25-81/ 16.01.2020 година е заявено мотивирано искане
до Областен управител на
Област Добрич за удължаване на сроковета за изпълнение на
дадените предписания обективирани в Протокол от 14.10.2020 година, като и по повод
така направеното искане са сочи,че аргументите са били приети и срока е бил удължен до 30.06.2020 година , като и в този срок
е удължено предписанието за изпълнение на констатираното адм. Нарушение по т. 2.3. от Протокола – „ Да се извършат ремонто – възстановителни работи
на общински път DOB 3202 / III-207, Тервел – Честименско/ DOB 1192
в участъка над язовир „ ТервелХ „.
С
дадения писмен отговор на е звето отношение по второто установено
неизпълнено предписание :
това по т. 2.2. – „ Да се идвърши
ремонт на основния изпускател, с цел
привеждането му в изправно
техническо състояние „ .
С дадения писмен отговор се налагат
твърдения за това , че Община
Тервел гр. Тервел е била ангажирана с
подготвителни мерки по отношение на ремонтните работи, като и през 2018 година и с дата
28.01.2020 година е внесла при МКВПМС / Междуведомствена кописия за
възстановяване и подпомагане към
Министерски съвет / искане за финансиране
на ремонта на обекта на стойност 96000 / деветдесет и
шест хиляди / лева , като и в
тази насока с дадения писмен отговор са твърди ,че се чака
финансиране на ремонта .
На основание и акта по образуваната
адм. Наказателна преписка е било
издадено и поднадзорното наказателно
постановление, по което
адм. Наказващия орган приема идентична към
установената в АУАН фактическа обстановка .
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните
в хода на съдебното следствие писмени и
устни доказателства .
Съдът
кредитира показанията на
разпитаните свидетели : актосъставителя
и показанията на разпитаните
свидители при съставянето на акта .
С
поднадзорното НП на от Община Тервел , със съдалище и
адрес на
управляние гр. Тервел ,
ул. „ Св Св. Кирил и Методий“ №
8 с ЕИК ********* , е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 4 000 /четири хиляди лева/ на основание чл.200, ал.1 т.38 от Закона
за водите, за установено адм. нарушение на чл. 141 ал.1 от ЗВ.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема по делото от правна страна, следното:
Обжалваното НП № НЯСС-189 / 30.12.2020
година на Зам.
председателя на ДАМТН е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на
чл. 201, ал. 12 от ЗВ - видно
от заверено копие на Заповед № А-5/02.01.2018 г. на Председателя на ДАМТН- лист 23 по делото .
АУАН е съставен от компетентно
длъжностно лице съгласно разпоредбата на чл. чл. 201, ал. 11, във връзка
с чл. 190, ал. 4 и чл. 190а, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от Закона
за водите, във връзка с чл. 3, ал. 3 от Устройствения правилник
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
оправомощава длъжностните лица от Главна Дирекция "Надзор на язовирните
стени и съоръженията към тях" на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, сред които и (под № 37) фигурира
имено на актосъставителя Я.М.Д. - началник
регионален отдел „ Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях „ – Североизточна България / РО НЯСС СИБ, да съставят актове за установяване на
административни нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 13а, т. 18, т. 22 и т.
38-43 вкл. от Закона за водите –лист 46
и лист 47 по делото .
Съдът намира за неоснователно твърдението
на наказаната страна обективирано по
жалбата – за евентуално нарушаване на срока по чл. 52 ал. 1 от ЗАНН от страна на АНО па преписката . Това основание не може да бъде причина за отмяна
на наказателното постановление, тъй като този срок е инструктивен –преклузивния
срок за издаване на НП е посочен в чл. 34 от ЗАНН и той по поднадзорното производство е спазен .
При проверка относно процесуалната законосъобразност на съставения АУАН
и поднадзорното Наказателно
постановление , съдът не констатира нарушения на процесуалните правила,
свързани с издаването им. АУАН и НП са съставени в предписаната от закона
форма, съдържат всички предвидени в
чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, изготвени са от компетентни лица, което се
потвърждава от приложените по делото заповеди. АУАН е съставен в съответствие с
изискванията на чл.40 от ЗАНН. Спазени са сроковете по съставянето на АУАН и
НП, предвидени в чл.34 от ЗАНН.
Правилно според съда е приложен материалният закон.
Разпоредбата на чл.141 ал.1 т.1 от ЗВ въвежда задължение за
собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения,
включително на язовирни стени и/или съоръжения към тях за тяхното поддържане в
техническа изправност. Доколкото община Тервел
гр. Тервел не оспори , че е собственик
на участък от общински път DOB 3202/ III-207, Тервел – Честименско/ DOB 1192 – явяващ се обиколен път на гр.
Тервел - представляващ
едновременно и съоражение -Язовирна стена на язовир „ Тервел Х“ с обща дължина 360,40 метра , то същата е имала задължение да осигури и
контролира спазването на нормативните изисквания за техническа изправност на съответните съоръжения. От материалите по изисканата адм.
Наказателна преписка се установява, че
към момента на извършване на
проверката на 14.10.2019 година а и тази от 30.04.2020 година
,обекткивирана в протокол от 12.05.2020 година е било
констатирано, че в централния участък на короната
на язовирната стена , представляваща
общински път то последния е пропаднал , като се е образувала каверна в язовирната стена от
страната на водния откос с размери около 3м./.3м./ 5м.- т.е. че короната и
земния насип не се подъража в техническа изправност от община
Тервел- каквото задължения
има общината като собственик .
От анализа на материалите съдържащи се по административно наказателната
преписка и по-конкретно от събраните в хода
на производството гласни доказателства, чрез разпита най вече на
актосъставителя в качеството му на свидетел при
установяването на административното
нарушение , се установява по безспорен начин, че ОбщинаТервел гр. Тервел , като собственик на проверявания
обект е допуснала същият да не бъде в техническа изправност, което представлява
нарушение на разпоредбата на чл. 141 ал.1 т.1 от ЗВ/ Закона за водите / .
Горепосочената разпоредба вменява отговорността за спазване на
посочените по-горе нормативни изисквания на собствениците на такива
обекти. В настоящия случай Община
Тервел се явява собственик на такъв обект.
С оглед на изложеното съдът намира, че административно-наказващият орган
правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната
норма на чл.200 ал.1 т.38 от ЗВ, предвиждаща за юридическите лица имуществена
санкция, в размер от 1 000 до 10 000 лв. за нарушение на разпоредбите на чл.
141 ал.1 от този закон.
Безспорно в случая, от оправомощено длъжностно лица при
ДАМТН, РО НЯСС - Североизточна България, на Община Тервел гр. Тервел - като собственик на съоръжение
язовир „ Тервел Х“ , е дадено
задължително предписание със съответния констативен протокол от
14..10.2019 година - описани по същия , със срок за
изпълнение на предписанието до 30.03.2020 година . Задължителните предписания
инкорпорирани в цитирания протокол са надлежно връчени на представител на
въззивника, не са били обжалвани, по реда на по чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 138а,
ал. 3 от Закона за водите (ЗВ) и са влезли в сила. Не се установи Община Тервел
гр. Тервел да е съобщила на оправомощено длъжностно лица при
ДАМТН, РО НЯСС - Североизточна България за
обстоятелството , че е постигнало
съгласие с Областен управител за
удължаване на срока за изпълнение на дадените предписания .
Установено е безспорно от събраните
по делото доказателства, че при последваща проверка, извършена на 30.04.2020 година и обективирана в Констативен протокол № 05-02-13/12.05.2020 година е установено, че
цитираното предписание не е изпълнено в определения срок - 31.03.2020 г., като
същото не е било изпълнено и към датата на извършване на проверката- 30.04.2020 година.
Административно наказателната
преписка е приключила с издаването на поднадзорното Наказателно
постановление.
При индивидуализация на наказанието, с оглед постигане целите установени
с разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, административно-наказващия орган не е посочил
кое е основанието да наложи наказание по-
голямо от минимално предвидения размер . От
представените в съдебно заседание писмени доказателства от страна на жалбоподателя се
установява, че по проверявания обект са отстранени нередностите отчетени по съставения АУАН на наказаната страна – вероятно с извършването
на техническите дейности е било
отстранен и проблема с нефункциониращия на съоръжението изпускателен кран . Не се спори по делото ,че на 16.11.2020 година Община
Тервел е осигурила финансирането
и на същата дата е сключила договор за СМР № 134 с „
ДАЙВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД Добрич , като и в
последствие е изготвен констативен акт за установяване годността за приемането на
строежа от 18.12.2020 година . Не на
последно място следва да се отбележи,че
и самият обект е без всякакво стопанско значение. Видно от доказателствата по адм. Наказателната преписка към момента
на проверките язовира е бил винаги празен- по това обстоятелство и
страните не спорят . Посочено е
по актовете ,че в него не се влива постоянен водоизточник,както и че обекта не застрашава населено място при евентуално
преливане или прекъсване на стената.
За прецизност следва да се посочи, че извършеното нарушение не би могло да
се квалифицира като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за
едно формално
нарушение.
При съставянето на поднадзорното наказателно
постановление АНО е бил известен с даденото възражение изх. № РД
25-1651 от 07.08.2020 година входящ при
наказващия орган 855-02-116/2/ от 12.08.2020 година , но не е отчел при
обсъждане на тежестта на нарушението - предприетите своевременни постъпки на Община Тервел да дири финансиране- не е
отчел обстоятелството, че до
МКВПМС е направено искане за одобряване на финансиране на ремонта на посоченото по преписката
съоръжение на стойност 96000,00 лева . Не е отчел обстоятелството , че именно наложените
през годините бюджетни
правила постават в невъзможност много от
първостепенните разпоредители
с бюджетни средства да кумулират или да заделят средства
предвидени за възникнали непланови
или аварийни и неотложни строително- ремонтни дейности .
Съдът анализирайки
доказателствата намира, че
наложеното административно наказание е неоснователно завишено и неаргументирано
определено . Въпреки фармалния характир на
адм. Нарушение по адм. Наказателната преписка не е установено от
бездействието да са настъпили
конкретни вредни последици, респ. опасността от увреждане да е трансформирана
от потенциална в реална. Същевременно като смекчаващо отговорността
обстоятелство следвала да бъде възприето от
АНО и да бъде
съобразен фактът, че нарушението е
отстранено преди издаване на обжалваното НП, доколкото са изпълнени задължителните предписания дни преди да бъде издадено поднадзорното НП.
При проверка относно определяне справедливостта на
размера на наложеното наказание съдът съобрази разпоредбата на чл.200,
ал.1 т.38 от ЗВ . В тази норма е предвидено, че
се Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на
по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни не изпълни
задължение по чл. 141, ал. 1 от
Закона за водите . Съгласно
цитираната разпоредба санкцията е в размер от 1000,00 до 10000,00 лева.
На основание горните изводи , съдът е мотивиран да
приеме , че поднадзорното Наказателното постановление в санкционната част
следва да бъде изменено , като
наложената имуществена санкция
определена от АНО в размер
на 4000 лв. следва да бъде намалена към минималния размер - на 1000 лв.
Водим от изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС -189 /
30.12.2020 година издадено от К.М. В. – заместник
председател на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор, с което на жалбоподателя -Община Тервел , със съдалище и адрес на
управляние гр. Тервел ,
ул. „ Св Св. Кирил и Методий“ №
8 с ЕИК ********* , представлявана от кмета на
общината- инж. С.Г.С. ,за установено
адм. Нарушение – неизпълнение на задължение по чл. 141 ал. 1 т.-1
от Закона за водите е наложено административно наказание : имуществена санкция в размер на
4000,00 / четири хиляди
лева / на основание чл.201 ал. 12 и
чл. 200 ал. 1 , т. 38 от
Закона за водите, като като
НАМАЛЯВА размера на така наложеното административно наказание „имуществена санкция” от 4000 лв. /четири хиляди лева/
до размер на
1000 лв. / хиляда лева/ .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Добрич в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия :