РЕШЕНИЕ
№ 3941
гр. Пловдив, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330109701 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415
и чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от управителя
О. Ц. К., чрез пълномощника си юрисконсулт М. Д., е предявил срещу В. Н. Д., с ЕГН: **********,
с адрес: гр. **************, ул. „******” № **********, ап. **** иск за признаване за
установено, че ответникът му дължи следните суми: главница в размер на 1455, 93 лева,
представляваща стойност на извършени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална
вода за периода *********г. – ******г. за обект, находящ се в гр. ********, ул. „*********” №
*****, ап. ***** , с абонатен № ********, сумата от 87, 27 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата, в размер на законната лихва за периода **********г. – *********г., законна
лихва от подаване на заявлението – *********г. до окончателното плащане на вземането, които
суми е разпоредено ответникът да заплати на ищеца със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № **********г., постановена по ч. гр. д. № **********г. по описа
на РС - П., ***** гр. с-в. Претендира разноските в заповедното и в исковото производство.
Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД твърди, че е дружество, предоставящо
услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода, че ответникът е собственик на имот,
включен към обслужваната от него водоснабдителна мрежа и в това си качество е негов абонат,
като отношенията им се уреждат от публично известно Общи условия. Твърди, че за периода
********г. – *********мг. ответникът по делото има задължения към него за предоставени от
експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в
1
размер на 1455, 93 лева, подробно описани по фактури в ИМ, както и че дължи мораторна лихва
върху главницата за периода *******г. – *******г. в размер на 87, 27 лева за обект, находящ се в
*******, ул. „********” № ***** ап. *****. Твърди се, че за потребените количества вода за
посочения период са издадени фактури за главници, подробно описани в Исковата молба.
Твърди се, че съгласно чл. 31, ал. 2 и чл. 42 от Общите условия за предоставяне на
„ВиК” услуги на потребителите от оператора, при неспазване на срока за плащане /30-дневен след
датата на фактуриране/ потребителите дължат законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД,
поради което на ответника са издадени фактури за лихви, подробно описани в приложените
доказателства към Исковата молба.
Твърди се, че съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на „ВиК” услуги на
потребителите се извършва от „ВиК” оператора срещу заплащане и по реда на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Ответникът е потребител на ”ВиК”
услуги по смисъла на горния закон, като в тази връзка фигурира в базата данни на оператора, като
потребител с № **********.
Твърди се от ищеца, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите
неизправните длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата
може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК, независимо от размера
на задължението. Ищецът твърди да е подал Заявление по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК и да е
издадена Заповед за изпълнение срещу ответника по делото за натрупаните по партидата на
абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, не са заплатени. Книжата до длъжника били връчени по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което ищецът с настоящата ИМ, заведена в указания от съда срок, има за цел установяване
дължимостта на гореописаните суми за предоставени от дружеството услуги, както й да му се
присъдят направените разноски по частно гражданското дело и в настоящото производство.
Ето защо се моли Съдът да признае за установено, че ответникът по делото дължи на
ищеца гореописаните суми, и да му присъди направените в двете производства разноски.
Допълнително в с.з. се взема становище, че между страните е било сключено
споразумение за доброволно разсрочено плащане на сумите.
В проведеното на *******г. с.з. ищецът, чрез пълномощника си юрк. Х. Х., предвид
направеното от ответника признание на исковете, е направил искане да се постанови решение
съобразно извършеното признание.
От ответника е постъпила молба в срока за отговор, с която посочва, че не възразява
срещу размера на сумите, като заявява, че за заплащането им има сключен с ищеца договор за
разсроченото им плащане.
При така направеното признание ищецът е поискал да се постанови решение по реда на
чл. 237 от ГПК досежно признатите суми.
След така направеното изявление е прекратено съдебното дирене и е даден ход на
устните състезания.
Предвид дотук изложеното съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 237 от ГПК, поради което следва да бъде постановено решение при признание
на иска, с което предявените искове да бъдат уважени июзцяло в посочените в исковата молба
размери.
2
От представените по делото доказателства се установява, че на ******* г. ищецът е
подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за присъждането на претендираните суми, заявлението е
било уважено и е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е бил намерен на посочените и
регистрирани адреси, след което е било залепено уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В
едномесечния срок от получаване на съобщението по чл. 415 от ГПК кредиторът е предявил иск за
вземането си, по който е образувано настоящото гражданско дело. Ето защо предявените
установителни искове се явяват изцяло допустими. Валидно е направено признание на иска,
представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от
защита срещу иска, тъй като го счита за основателен, представено е и сключеното между страните
споразумение; ответникът заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на
действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува,
което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда.
Признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на
чл.237, ал. 3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения. Признато е право, с което
страната може да се разпорежда, като признанието изхожда лично от страната, признатото право
не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско
състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното
признание, уважавайки на това основание предявения иск, в признатия размер.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, като
относно размерите, в които същият следва да бъде уважен, и двете страни не спорят, че са
следните: главница в размер на 1455, 93 лева, представляваща стойност на извършени услуги по
доставка на питейна и отвеждане на канална вода за периода ***********г. – **********г. за
обект, находящ се в гр. *********, , ул. „***********” № *********, ап. *** , с абонатен №
***********, сумата от 87, 27 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, в размер
на законната лихва за периода *********г. – *********г., законна лихва от подаване на
заявлението – **********г. до окончателното плащане на вземането, които суми е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № **********г., постановена по ч. гр. д. № ********г. по описа на РС - П.,******* гр. с-в.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят изцяло разноските в ч. гр. д. №
*******г. по описа на *****, ***** гр. с-в, както следва – 30, 86 лева държавна такса и 300 лева
адвокатско възнаграждение, общо 330, 86 лева, като същите следва да се присъдят с изричен
осъдителен диспозитив с решението, на осн. ТР № ********. на ОСГТК на ВКС.
На ищеца следва да се присъдят и държавната такса и направените в настоящото
производство разноски, както следва – ДТ в р-р на 77, 38 лева (седемдесет и седем лева и тридесет
и осем стотинки) и 100 лева (сто лева) разноски за юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
“Шести септември” № 250, представлявано от управителя О. Ц. К., чрез пълномощника си
3
юрисконсулт Х. Х., и В. Н. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. *********, ул. „**********” №
******, ап. ***, че В. Н. Д., с ЕГН: ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
с ЕИК *********, следните суми: сумата от 1455, 93 лева (хиляда четиристотин петдесет и пет
лева и деветдесет и три стотинки) – главница, представляваща стойността на консумирана
питейна и отведена канална вода за периода *******г. – *******г. за обект на длъжника, находящ
се в гр. ******, ул. „******” № *****, ап. ****, обезщетение за забавено плащане на
главницата, за периода *******г. – ******г., в размер на 87, 27 лева (осемдесет и седем лева и
двадесет и седем стотинки), ведно със законната лихва от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение –*******. до окончателното плащане на вземането, които суми
е разпоредено В. Н. Д., с ЕГН: ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с
ЕИК ********* със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
*********г., постановена по ч. гр. д. № ********г. по описа на РС - П., ****** гр. с-в.
ОСЪЖДА В. Н. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, ул. „*******” № ******,
ап. **** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от управителя
О. Ц. К., чрез пълномощника си юрисконсулт Х. Х. сумата от 330, 86 лева (триста и тридесет лева
и осемдесет и шест стотинки) – разноски в заповедното производство, и сумата от 177, 38 лева
(сто седемдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки) - разноски в настоящото
производство.
Решението е постановено по реда на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4