№ 61
гр. Пазарджик, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесет и
първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20245200900084 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от В. А.
С., ЕГН **********, от гр.К., ул. „Б.“ № **, чрез адв. Й. И. П. и адв. П. Д. Д.
(АК-П.) против СДРУЖЕНИЕ „ЛОВНО-РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО -
ПЕЩЕРА“, ЕИК *********.
В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните факти
и обстоятелства:
На 23.06.2023 г. управителния съвет (УС) на ответното сдружение взел
решение, с което по отношение на ищеца било наложено „дисциплинарно“
наказание „изключване“ с мотив „извършване на бракониерски прояви по
смисъла на чл. 24, ал.4 от устава на ЛОВНО-РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО-
ПЕЩЕРА. Решението било взето с 10 гласа „ЗА“, а против и въздържали се
нямало. За него ищецът бил уведомен на 10.07.2023 г. и още същия ден подал
жалба против решението на УС до общото събрание (ОС). Такова било
проведено на 18.05.2024 г., на което било взето решение за потвърждаване на
решението на УС от 23.06.2024 г. за изключването на ищеца.
Твърди се, че посоченото решение на ОС противоречало на закона и
устава на сдружението, като са развити следните съображения:
На първо място се твърди, че ОС е следвало да съобрази
обстоятелството, че УС не бил изпратил достатъчно ясно и конкретно искане
1
за обяснение относно конкретно поведение, съставляващо основание за
изключване. Не било осигурено и право на реална защита на застрашен от
изключване член на сдружението, защото конкретните негови действия,
възприети за нарушения, не му били посочени предварително.
На следващо място се твърди, че независимо от посоченото в протокола,
решението на УС не било взето с мнозинството, предвидено в разпоредбата на
чл.24, ал.5 от устава - поне седем от членовете на УС. Освен това не било ясно
кога и каква бракониерска проява е извършил ищеца, нито как УС е установил
това обстоятелство. Наред с това в решението не бил посочен срок на
изключването, както изисквал текста на чл. 24, ал. 3 от устава.
Отделно се твърди, че ищецът изобщо не извършвал никаква
„бракониерски проява“, т.е. поведение, даващо основание за изключване, а
решенията на УС, както и на ОС не съдържали посочени конкретни действия,
които могат да представляват основание за изключване.
И още се твърди, че били нарушени и процедурните правила, касаещи
свикването, оповестяването и провеждането на ОС. В поканата за свикване на
ОС липсвало изискваното от закона и устава съдържание и не била оповестена
по предвидения в устава ред - не била публикувана 30 дни по-рано в местен
вестник и делегатите за ОС не били уведомени писмено за дневния ред, часа и
мястото на свикването на ОС, както изисква чл.26, ал.5 от устава. В този
смисъл се изразява становище, че актуалният устав на сдружението, вписан в
ТРРЮЛНЦ, изобщо не позволял законосъобразно провеждане на ОС и
вземане на каквито и да било решения. В подкрепа на тази теза се сочи, че
устава предвиждал събрание на делегати, избрани от ловни дружини (чл. 26,
ал. 2 от устава), но в текста на чл.35, ал. 6, т. 3 не било ясно при каква норма на
представителство се избират тези делегати. Нарушени били и правилата за
провеждане на общи събрания на дружините и избор на делегати за ОС на
сдружението. Посочено е, че съобразно чл.24, ал.8 от устава, решението на УС
за изключване не влязло в сила именно защото било обжалвано пред ОС, от
което следвал извода, че към датата на провеждане на ОС, а и към настоящия
момент ищецът В. А. С. имал качеството на член на сдружението.
Искането е съдът да отмени като незаконосъобразно и противоречащо
на устава приетото решение от ОС на сдружението от 18.05.2024 г., с което е
потвърдено решение на УС от 23.06.2023 г. за изключване на ищеца като член
2
на сдружението. Претендират се разноските.
В срока по чл. 367 ГПК е постъпил е отговор от ответното сдружение
чрез председателя на УС И. Д., в който се изразява становище за
недопустимост и неоснователност на претенцията.
Относно наведените от ищеца факти се твърди следното:
Не се оспорва, че на 23.06.2023 г. от 10:00 ч. било проведено заседание
на УС на сдружението, на което е следвало ищецът да бъде изслушан във
връзка с извършени от него бракониерски прояви. Твърди се, че до С. била
изпратена покана, но същият отказал да подпише обратната разписка за
получаването й пред двама свидетели. От съставеният на посоченото
заседанието на УС Протокол №2 от 23.06.2023г. по т.1 били поискани писмени
обяснения от ищеца В. С., който отказал устно и това било удостоверено със
сведение за отказа му, подписан от двама свидетели.
Твърди, че ищецът дал устни обяснения. Той е бил обвинен за
извършени бракониерски прояви по смисъла на чл.24, ал.4 от Устава на
Сдружение „Ловно-рибарско дружество-Пещера“, което не отрекъл, но
посочил, че не се чувства виновен, тъй като си платил глобата в размер на
3500 лв., наложена му по обвинение по чл.237, ал.1 НК - „за убИ.е/улавяне без
надлежно разрешително за едър дивеч“. Така, УС взел решението по т.1 - за
извършените бракониерски прояви по смисъла на чл.24, ал.4 от Устава
наложил на С. дисциплинарно наказание „изключване“ съгласно чл.24, ал.2, б.
„а“ от Устава. Било взето решение за наложеното наказание С. да бъде
уведомен по постоянния му адрес, чрез писмо с обратна разписка, изпратена
му на 26.06.2023 г., за получаването на която, като доказателство, се сочи и
известие за доставяне.
Срещу това решение е подадена жалба от ищеца, която била разгледана
и било свикано редовно ОС, чрез поставяне на видно място обява в офиса на
Сдружение „Ловно-рибарско дружество-Пещера“, което да се проведе на
18.05.2024г. от 10:30 г., съгласно предварително обявения дневен ред.
Въпросното ОС било проведено на посочените дата и час, като по т.4 от
дневния му ред, били разгледани жалбите на ищеца В. С. и на друг член на
сдружението - А. К., като от приложения към Протокол №2 от 18.05.2024 г.
списък с членовете на ОС било видно, че на същото ОС са присъствали 34 от
общо 57 членове. Твърди, че на проведеното ОС с обикновено мнозинство в
3
съответствие на чл.28, ал.4 от устава било взето решение жалбата на В. С.
срещу решението на УС да бъде отхвърлена.
Възразява се, че изложените в ИМ фактически обстоятелства не
отговаряли на истината, като ищецът излагал противоречиви доводи, като
например потвърждавал, че е платил глоба, наложена му за бракониерство, но
в същото време в ИМ твърди, че „изобщо не е извършвал никакви
бракониерски прояви“.
Иска се от съда отхвърляне на претенцията.
В срока по чл. 373 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в
която се съдържа изявление на ищеца, че поддържа всички твърдения в ИМ,
в т.ч. и че не е извършвал никаква „бракониерски проява“ и не е имал
поведение даващо основание за изключване.
Оспорва се твърдението на ответника, че на заседанието на УС ищецът
заявил, че признава извършеното, но не се чувства виновен, защото си е
платил глобата, като се изтъква, че в тази част представения протокол не
отразява действително направените изявления.
Оспорва се истинността на представения списък на лицата присъствали
на ОС на сдружението, проведено на 18.05.2024 г. по отношение подписите,
положени от името на Р. А. Ш. и В. Н. С., като се твърди, че подписите не са
изпълнени от тези лица. Твърди се, че на това събрание са присъствали много
по-малко лица от посочените в списъка, а представеният списък е съставен
много след събранието.
Отговорът на допълнителната искова молба е подаден от ответното
сдружение извън срока по чл.373 ГПК, поради което и същият се явява
процесуално недопустим.
Страните са представили доказателства в подкрепа на твърденията и
възраженията си.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните
подържат изразените от тях становища изцяло.
Настоящият съдебен състав след като съобрази доводите на страните,
както и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност при спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК, прие за
установено следното от фактическа страна:
4
Не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства,
че на 22.05.2023 г. от 10.00 ч. в гр. П., на ул. „П. Р.“ *, в офиса на „Ловно-
рибарско дружество-Пещера“ се е провело заседание на УС, на което
присъствали 10 членове. На това заседание е взето решение за изслушване на
В. С. по повод установено нарушение по см. на чл.237 ал.1 от НК – убИ.е и
улавяне на едър дивеч без надлежно разрешително и е насрочил следващо
заседание на УС за 23.06.2023г. от 10:00 ч., за провеждането на тази
процедура, вкл. и даване на обяснения от ищеца.
Поканата адресирана до ищеца С. за насроченото заседание на УС с изх.
№927/21.06.2023 г. е оформена с отказ на същия да я получи, който е
удостоверен с подписите на двама свидетели П. М. и И. Ф., което се
потвърждава от показанията на същите свидетели дадени в настоящия процес.
От т.1 от Протокол №2/23.06.2023 г. от заседание на УС се установява, че
В. С. е отказал да даде писмени обяснения по случая, който отказ се съдържа в
сведение, приложено към протокола /л.52 от делото/. Същият обаче се е явил
лично в заседанието и е дал обяснение „…че не се чувствал виновен, тъй като
си е платил глобата…“ . УС, в състав от 10 членове, като е взел предвид
събраните материали е взел решение по т.1 – Налагане на дисциплинарно
наказание „изключване“ съгласно чл.24 ал.2 б.“а“ от Устава на ЛРД-Пещера на
В. С. за извършени бракониерски прояви по см. на чл.24 ал.4 от Устава на
сдружението. Това решение е съобщено на ищеца на 10.07.2023 г., който го е
обжалвал пред Общото събрание на ЛРД-Пещера, като жалбата е подадена на
14.07.2023 г.
Няма спор, а и от писмените доказателства се установява, че в
изпълнение разпоредбата на чл.24 ал.9 и 10 от Устава на сдружението жалбата
на ищеца против решението за изключването му взето от УС на сдружението е
поставена за разглеждане от ОС на сдружението, проведено на 18.05.2024 г. в
т.4 от дневния ред, което е потвърдило решението на Управителния съвет от
23.06.2023 г.
Приет по делото е списък на присъстващите на ОС, който се установи,
че е съставен в деня на провеждане на ОС и е подписан от присъстващите.
Предвид че относно истинността на подписите на двама от присъствалите
членове е отрито производство по реда на чл.193 от ГПК съдът намира, че
следва да се произнесе доколко то е успешно проведено. За установяване
5
истинността на подписите са разпитани и тримата свидетели П., Ф. и М., които
непротиворечат твърдят, че Р. Ш. и В. С. са присъствали на процесното общо
събрание, но дали са се подписали в списъка същите не го твърдят
категорично. Свидетелите са единодушни обаче, че списък на присъстващите
се съставя на всяко едно общо събрание на сдружението, който се подписва от
присъстващите членове, като така е процедирано и на 18.05.2024 г. Ето защо
съдът като съобрази, че в тежест на ответната страна бе да установи по
безспорен начин истинността на оспорените подписи и датата на посоченият
документ, приема, че оспорването не е проведено успешно и същият следва да
се цени като надлежно доказателствено средство.
При така установеното от фактическа страна съдът от правна страна
приема следното:
Предявеният иск е конститутивен такъв и е за отмяна на решение на
Общото събрание на Сдружение "Ловно – рибарско дружество - Пещера" по
протокол № 2 от 18.05.2024 г., който черпи правното си основание от
разпоредбата на чл. 25, ал. 6 във вр. с ал. 4 от ЗЮЛНЦ. Активно легитимиран
да предяви този иск е всеки член на сдружението, а страните не спорят, че
ищецът към момента на провеждане на процесното събрание е бил член.
Искът е предявен при спазване изискванията на чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ –
пред окръжния съд по седалището на сдружението и в едномесечния срок от
узнаването на решението на ОС.
Съобразно изложеното съдът приема, че предявеният иск е допустим, а
по съществото си е основателен поради следните съображения:
В случая ищецът е въвел като основен довод за незаконосъобразност на
процесното общо събрание пороци на свикването му. Съобразно характера на
предявения иск и извършените оспорвания, в тежест на ответника е да
установи при условията на пълно и главно доказване спазването на правилата
по свикване и провеждане на общото събрание, на което са приети
атакуваните решения, както и че същите са взети в съответствие с Устава на
сдружението и Закона.
В този смисъл съдът съобрази на първо място уредбата визирана в чл.26
от Устава на сдружението, която регламентира реда за свикване и провеждане
на Общото събрание. Така, съгласно чл.26 ал.3 от актуалният устав, обявен в
РЮЛНЦ, Общото събрание се свиква с решение на УС на сдружението с
6
писмена покана съдържаща дневния ред, мястото и часът на провеждането му
и по чия инициатива се свиква. Съгласно чл. 26 ал. 5 от актуалният устав,
поканата се обнародва в местен вестник най-малко един месец преди
насрочения ден. В същият срок делегатите в ОС следва да се уведомят
писмено за дневния ред, мястото и часът на провеждането му и по чия
инициатива се свиква, като начина за писмено уведомяване се определя на
заседание на УС. Поканата се поставя на видно място в управлението на
сдружението. За изпълнение на тези изисквания при свикване на процесното
Общо събрание писмени доказателства не са събрани в процеса, а и
ответникът не твърди и не представя доказателства за обнародване на
поканата в местен вестник. От събраните гласни доказателства – свидетелите
П., Ф. и М. се установява, че за свикване на процесното ОС са разлепени
покани единствено на общодостъпни места в гр.П., както и на таблото в
управлението на сдружението. Св. П. твърди, че е прието и да се прозвънява
на председателите на дружинките, които от своя страна уведомяват членовете
си.
Констатираното нарушение на процедурата визирана в ЗЮЛНЦ и устава
на сдружението за свикване на общото събрание е достатъчно самостоятелно
основание да обуслови незаконосъобразност на проведено общо събрание и
съответно незаконосъобразност на атакуваното решение взето от това общо
събрание. Ето защо и доколкото не би се стигнало до по различен резултат
липсва необходимост да се обсъждат всички останали събрани доказателства и
доводи на страните.
Поради изложеното до тук съдът приема, че предявеният иск като
основателен следва да бъде уважен.
По разноските:
Страните в процеса са заявили претенции за разноските. С оглед изхода
на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответното сдружение дължи на
ищеца сторените от последния разноски. В случаят такива са установени в
размер на 80 лева, представляващи платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкия
окръжен съд
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.25, ал. 6 вр. с ал. 4 от ЗЮЛНЦ решението
на Общото събрание на „ЛОВНО-РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО-ПЕЩЕРА",
с ЕИК *********, със седалище в гр.Пещера, ул.„П. Р."№17,
представлявано от И. Х. Д., обективирано в т.4 от Протокол №2 от
проведено на 18.05.2024 г. заседание, с което е отхвърлена жалбата на В.
А. С., ЕГН **********, от гр.К., ул. „Б.“ № **, срещу Решение на УС от
23.06.2023 г., за налагане на дисциплинарно наказание „изключване“,
като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ЛОВНО-РИБАРСКО
ДРУЖЕСТВО-ПЕЩЕРА", с ЕИК *********, със седалище в гр.Пещера,
ул. „П. Р."№17, представлявано от И. Х. Д., да заплати на В. А. С., ЕГН
**********, от гр.К., ул. „Б.“ № **, сумата от 80 лева, представляваща
съдебно деловодни разноски по делото сторени пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
8