РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
1576/22.6.2023г.
гр.
Пловдив, 22 юни 2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ състав,
в
закрито заседание на двадесет и втори юни
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА
разгледа
докладваното от Председателя адм. дело №
1391 по описа за 2023 год. на
Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производството
се развива по жалба на Сдружение „Автомобилен спортен клуб КА -2 Рейсинг Тийм“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Браниполе, местност „Анчов
бунар“, автокомплекс „Лем инвест“ №30А, представлявано от председателя на УС
Румен Ангелов, против ЗППАМ № 23-04444-000050/10.04.2023 г. по чл.171, т.2а,
б.а от ЗДвП, издадена от началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 05 Пловдив.
В жалбата е
инкорпорирано особено искане на основание чл.166, ал.2, вр. с чл.166, ал.4 от АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на
оспорената заповед.
Настоящият
съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото, намира искането
за допустимо.
Разгледано
по същество, искането е неоснователно по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ
не спира изпълнението им. Налице е законова презумпция за съществуването на
една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК още при постановяване на заповедта за прилагане на
ПАМ. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП е оборима. Тъй като специалният закон не
предвижда основания за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК.
Искането за
спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП зависи от преценката дали незабавното изпълнение на
ПАМ може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да
бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК.
В настоящия
случай искането е базирано единствено на доводи за несъразмерност на срока на
наложената ПАМ. Наложената ПАМ е определена за срок от 6 месеца, който
представлява законоустановения минимум за налагане на процесната ПАМ съответно въобще
не може да се обсъжда въпроса за съразмерността на ПАМ дотолкова доколкото АО не може да наложи ПАМ под срока на
законоустановения минимум. Този въпрос не подлежи на преценка от страна на АО в
какъвто смисъл са твърденията по жалбата. Преценката на АО може да варира между
минимума и максимума, предвиден по закон, но не може да излезе извън законовата
рамка. Това налага приемането на изложените в тази връзка съображения за
неоснователни. Освен това, това биха били доводи по същество на спора, но
същите не касаят самото предварително изпълнение на оспорения акт. Релевантно
за преценката за спиране на същото е единствено конкретизиране, обосноваване и
доказване на вреди, които ще настъпят от самото предварително изпълнение и то
такива, които са противопоставими на защитения обществен интерес.
В жалбата
не се сочат конкретно какви вреди евентуално ще бъдат претърпени от
жалбоподателя от самото предварително изпълнение на заповедта - нито се сочи,
нито се обосновава каква значителна или трудно поправима вреда ще настъпи по
отношение на адресата на наложената ПАМ вследствие на нейното предварително
изпълнение.
Целта на
допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на
обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдението на
оспорващия, че актът ще му причини значителна или трудно поправима вреда.
Такова твърдение не се обосновава в този случай, не се сочат и/или представят и
доказателства в тази връзка.
Законовата
презумпция за високата обществена значимост на защитените обществени отношения,
а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на
административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората, е
основание за допускане на предварително изпълнение на този вид принудителни
мерки по силата на закона. Предпоставка за постановяване на неговото спиране е
наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от
категорията на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на оспорващия е да установи наличието на
обстоятелства, при които спирането на изпълнението на оспорената заповед е
основателно, което не е сторено в настоящия случай.
Не на
последно място трябва да се посочи, че личният интерес на оспорващия, е
непротивопоставим на обществения такъв, свързан със здравето и сигурността на
гражданите при движението им по пътищата.
По
изложените съображения съдът намира искането за неоснователно и като такова
следва да бъде отхвърлено.
Отделно от
горното, производството следва да продължи и съдът да разгледа жалбата срещу
оспорената заповед за налагане на ПАМ, която намира за редовна, поради което
делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание,
като се призоват страните.
Воден от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Сдружение „Автомобилен спортен клуб КА -2
Рейсинг Тийм“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Браниполе,
местност „Анчов бунар“, автокомплекс „Лем инвест“ №30А, представлявано от
председателя на УС Румен Ангелов, за спиране на предварителното изпълнение
на ЗППАМ № 23-04444-000050/10.04.2023 г.
по чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП, издадена от началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ
05 Пловдив.
На
основание чл. 172, ал. 5 ЗДвП, съгласно който решенията на първоинстанционния съд
по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за прилагане на
ПАМ от вида на изброените в чл. 172, ал. 1 ЗДвП не подлежат на обжалване, както и предвид характера
на връзката между главното производството и акцесорните му, настоящия акт е
окончателен.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 19.09.2023 г.
от 11.15 часа.
КОНСТИТУИРА като страни в производството:
1. Жалбоподател: Автомобилен спортен клуб КА -2 Рейсинг Тийм“
2. Ответник: началник сектор към ОДМВР Пловдив,
РУ 05 Пловдив.
УКАЗВА на жалбоподателя, на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, че носи доказателствената тежест за установяване
съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от значение за
делото.
УКАЗВА на ответника, на основание чл. 170, ал. 1 АПК, че носи доказателствената тежест относно
съществуването на обстоятелствата и фактическите основания, посочени в
обжалвания акт, както и изпълнението на законовите изисквания по издаването му.
Определението
не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: