№ 6
гр. Кюстендил, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20221500500454 по описа за 2022 година
К. Й. Л. с адрес: гр. К., кв. ***** , чрез особения представител адв. Р. А., със
служебен адрес: *****, обжалва Решение № 456 от 16.06.2022 г., постановено от РС –
Кюстендил по гр.д. № 1696/2021 г. по описа на същия съд.
С въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт,
с който Кюстендилският районен съд признава за установено в отношенията между
страните, че *****, чрез *****, има вземане срещу К. Й. Л., на основание Договор № ***, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.г.р.д
№ 2455 / 2020г.на КнРС, за суми, както следва: 5857,27 лв. – главница; 42,47 лв. – мораторна
лихва за периода от 05.07.2019г. до 05.12.2020г., както и законна лихва за забава, считано от
14.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и осъжда ответницата Л. да заплати
на ищцовото дружество сумата в размер на 1148,02 лв., сторени разноски в настоящото
производство, както и сума в размер на 188,49 лв. – сторени разноски в производството по
ч.гр.д. № 2455 /2020г. на КнРС .
Изразява се становище, че първоинстанционното решение е базирано на погрешни
правни изводи или произтичащи от неустановени по надлежния процесуален ред факти.
Твърди се, че районният съд неправилно се е позовавал на съдебни решения на ВКС (в
частност Решение № 198/18.09.2019г. по т.д. № 193/2018г на ВКС) и е приел, че изявлението
на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е достигнало до ответницата с
връчване на препис от исковата молба на назначения особен представител, като не е
съобразил, че цитираните решения се отнасят до хипотеза на осъдителен иск за заплащане
на суми по договор за кредит, при който в исковата молба е обективирано изявление на
банката, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем.
Счита и, че съдът неправилно е отхвърлил възражението на ответната страна, че
1
ищецът не е доказал постъпване на процесната сума по банковата сметка на ответницата,
аргументирайки се, че същото е наведено за първи път с писмената защита, като се
подчертава, че такова възражение е направено в отговора на исковата молба. Въззивната
страна възразява , сочейки ги като неправилни, и срещу изводите на съда, че назначената
експертиза е установила по безспорен начин факта на усвояване на процесната сума,
доколкото изводите на вещото лице се базирали на документ (платежно нареждане с
посочен от в.л. № 000005132565) , който не бил представен и приет в процеса като
доказателство, и по отношение на който към момента на представянето му пред вещото
лице, е била настъпила абсолютна процесуална преклузия. Счита обжалвания акт за
немотивиран, доколкото съдът не изложил никакви мотиви срещу цитираната в писмената
защита съдебна практика на ВКС.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което
предявените искове бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна *****, чрез ***** чрез пълномощника юрисконсулт Н.М., с който се
излага становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се възразява срещу
наведените в нея оплаквания.
Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски
за въззивното производство.
Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото
същата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е насочена срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е
и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл
са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния
съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка
на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като
обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Както се установява от приложеното ч.гр.д. № 2455/2020 г. на КнРС, в полза на
заявителя (въззиаемата страна), била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 260404/2020 г. за суми, в т.ч.: 5857,27 лв. – главница; 42,47 лв. – мораторна
лихва за периода от 05.07.2019г. до 05.12.2020г., както и законна лихва за забава и разноски,
връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.С оглед на това заповедният съд е
указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок, което заявителят сторил.
Въззивният съд намира, че е налице Договор за потребителски паричен кредит, по
силата на който въззиваемата страна *****, е отпуснала револвиращ потребителски кредит в
размер на 6000,00 лв. при уговорени 48бр. месечни вноски в размер на 212,68 лв.
всяка. От съдържащия се
в договора погасителен план (срвн.л.6-7 от делото на КнРС) се установява, че падежът на
първата погасителна вноска е 05.01.2019г., а на последната такава - на 05.12.2022 г.
2
Представени са още подписани от ответната страна Условия по договора (л. 8 –л.12 от
делото на КнРС), както и Погасителен план - PLUS 16555164.В самия договор се съдържа
изявление (срвн.л.13 от делото на КнРС), че с полагането на подписа си кредитополучателят
удостоверява, че е получил посочената сума по посочената в чл.1 банкова сметка ( такава се
съдържа в сочения текст – със съответни индивидуализиращи белези – IBAN , BIC- в банка
** –л.8 ), като не е оспорен подписът на кредитополучателя (ответницата по иска) .
От заключението по изпълнената от в.л.М.В. съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че процесният кредит е усвоен чрез превод с
основание-съгласно договор **/по платежно нареждане с рег. № 000005132565- в размер на
5790,00 лв. (при приспадане на такса , уговорена с договора) .
По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по
кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. При преценка на посоченото
писмено доказателство(договор) ведно с цитираното заключение съдът приема, че в
изпълнение на сключения договор за банков кредит, ищецът е изпълнил задължението си за
отпускане на уговорената парична сума, чрез превод по посочена сметка.
В заключението, прието в първоинстанционното производство, е посочено още, че
плащанията са преустановени след първата вноска , т.е.налице е започнало изпълнение, но
не са извършвани последващи плащания, считано от втората вноска , дължима на
05.07.2019г., както и на останалите, при което няма данни за такива както до момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК (22.12.2020г.), така и към
момента на изготвяне на заключението) , и при това положение остатъкът по договора е в
размер на 5857,27лв.главница и лихва за процесния период 42,47лв. ( в исковото
производство не се претендират друг вид задължения).
Не е установено по делото да е налице уведомяване на кредитополучателя за
предсрочна изискуемост, тъй като относно т.нар. „Последна покана", с изявление на ищеца
за настъпила предсрочна изискуемост на задължението, няма данни нито за изпращането й ,
нито за получаването й от страна на адресата .
Видно от съдържанието на исковата молба, твърдението за наличие на предсрочна
изискуемост с оглед връчване на исковата молба не касае исковата претенция по
установителния иск , по която КнРС се е произнесъл и решението по която е предмет на
настоящата въззивна проверка, като в тази насока изрично е направено и възражение на
особения представител , назначен на ответницата, в отговора на исковата молба.
Същевременно, ищецът в условията на евентуалност претендира падежиралите вноски
(срвн.молба вх.№2133 от 11.03.2022г.).
При гореизложеното, въззивният съд намира следното от фактическа страна:
В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост.
Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции,
правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че страните са валидно обвързани от
договор за кредит , с който е била отпусната уговорената сума, със срок на погасяване до
05.12.2022 г.
Въззивният съд обаче намира, че липсват доказателства за надлежно упражнено от
ищеца на неговото право да направи кредита предсрочно изискуем, при липса на ясно
3
направено надлежно изявление в исковата молба, тя да се счита за уведомление за
предсрочна изискуемост на кредита и това да касае установителната претенция, която
районният съд е уважил, приемайки, че длъжникът е уведомен с връчването на препис от
исковата молба чрез назначения му особен представител.
Същевременно , от данните по делото е видно, че писмото на банката до
кредитополучателя не се установява да е връчено, поради което кредитополучателят не е
бил уведомен, че банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т.е. банката не е
уведомила кредитополучателя за предсрочната изискуемост нито към 22.12.2020г., нито на
14.01.2022 г. с връчване на препис от исковата молба чрез назначения на ответника по
делото особен представител, тъй като липсва изявление в исковата молба, тя да се счита за
уведомление за предсрочна изискуемост на кредита във връзка с установителната
претенция . Формираните в този смисъл изводи на първоинстанционния съд за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като длъжникът бил уведомен за това най-късно с
връчване на препис от исковата молба на особения представител, са в противоречие на ТР №
4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 18.
Съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на
ВКС, ОСГТК, няма пречка предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение . Според мотивите на цитираното
тълкувателно решение, не съществува пречка банката-кредитор да получи по всяка от
въведените със заявлението за издаване на заповед за изпълнение претенции – в случая – за
главница и лихва за забава, чието възникване и изискуемост са доказани в исковото
производство, стига тези суми да са в рамките на посочените в заявлението размери.
Дадените разяснения се прилагат последователно в практиката на ВКС –като се
приема, че в исковото производство по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, нормата на чл.
235, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на настъпилия след подаването на
заявление за издаване на заповедта за изпълнение и преди приключването на съдебното
дирене във въззивната инстанция, факт на изтичане на съответните падежи на
погасителните вноски, независимо от това, че кредитът не е бил обявен за предсрочно
изискуем на длъжника преди подаването на заявлението за издаването на заповедта за
изпълнение.
От събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице по делото и
при липса на други доказателства и твърдения за последвали плащания се констатира, че
към момента на приключването на съдебното дирене във въззивната инстанция (
22.11.2022г.) е била недължима само вноска с падеж 05.12.2022г. в размер на 212,68 лв.,
която следва да бъде приспадната, т.е.искът следва да се уважи до размер 5644,59лв. ведно
със законна лихва от определената в обжалваното решение дата -14.01.2022г.(получаване на
препис от исковата молба), като в тази си част , както и досежно мораторната лихва ,
посочена в решението на КнРС, същото ще бъде потвърдено -при липса на жалба на
кредитора по отношение на така посочения начален момент и размер .
Предвид горното, дължимите разноски на ищеца по компенсация възлизат съответно
на 1106,45лв. за първоинстанционното исково производство и 181,66лв. за заповедното
производство, като следва да се присъди и сумата от 422,24лв. за въззивното производство с
оглед представения списък по чл.80 от ГПК от страна на въззиваемото дружество.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 456 от 16.06.2022 г., постановено по гр.д. № 1696/2021
г.на Районен съд – Кюстендил, в ЧАСТИТЕ, в които е признато за установено в
отношенията между страните, че ***** рег. № **, чрез **-**-*-, ЕИК: **, вписан в
Търговския регистър при Агенция по вписванията със седалище и адресна управление: гр.
*****, има вземане срещу К. Й. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, на основание
Договор № **, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в
производството по ч.г.р.д № 2455/2020г. от описа на К нРС за следните суми : сума до
размер на 5644,59лв (пет хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и петдесет и девет
стотинки) , ведно със законна лихва за забава, считано от 14.01.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; както и 42,47 лв. (четиридесет и два лева и
четиридесет и седем стотинки) - мораторна лихва за периода от 05.07.2019г. до
05.12.2020г., а също и в частите , в които К. Й. Л., (с посочени данни) е осъдена да заплати
на ***** рег. № **, чрез *****, ЕИК: **, вписан в Търговския регистър при Агенция по
вписванията със седалище и адрес на управление: ***** , разноски до размер на 1106,45лв.
за първоинстанционното исково производство и 181,66лв. за заповедното производство .
ОТМЕНЯ решение № 456 от 16.06.2022 г.по гр.д.№ 1696/2021 г.на Районен съд –
Кюстендил в ЧАСТИТЕ, в които е уважен горепосоченият установителен иск, за главница
над 5644,59лв (пет хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и петдесет и девет
стотинки) до 5857,27 лв. (пет хиляди осемстотин петдесет и седем лева и двадесет и седем
стотинки) ведно със законната лихва за тази разлика от 14.01.2022г. , като и в частта за
присъдени разноски над 1106,45лв. до 1148,02лв. за първоинстанционното исково
производство и над 181,66лв. до 188,49лв.за заповедното производство, като ОТХВЪРЛЯ в
посочената част същия устатновителен иск.
ОСЪЖДА К. Й. Л., (с посочени данни) да заплати на ***** рег. № **, чрез *****,
ЕИК: **, вписан в Търговския регистър при Агенция по вписванията със седалище и адрес
на управление: ***** , разноски за въззивното производство в размер на 422,24лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5