Р Е Ш Е Н И Е № 142
гр. Хасково, 15.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Хасково, НО, I-ви
въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори
октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при участието
на секретаря Димитрийка Христова и прокурора Петър Мидов, като разгледа
докладваното от младши съдия Мария Иванова-Георгиева ВНОХД № 405 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 32 от 05.06.2019г.,
постановена по НОХД № 160 по описа за 2019г. на Районен съд – Свиленград,
подсъдимият Г.Р.Я. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК за това, че за
периода от м. декември 2016г. до м. юни 2018г. включително в гр. Л., област Х., след като е бил
осъден с влязло в сила на 12.08.2009г. определение № 119 от 05.08.2009г. за
одобряване на спогодба по гражданско дело № 154 по описа за 2009г. на РС –
Свиленград да издържа свой низходящ – **** си В. Г. Я., роден на ***г., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 19 – месечни
вноски по 100,00 (сто) лева месечно с обща стойност 1 900,00 (хиляда и
деветстотин) лева, поради което и на основание чл. 54 от НК е осъден на
наказание „Пробация“ при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация
по настоящ адрес“ за срок от 7 (седем) месеца с периодичност 2 (два) пъти
седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 7
(седем) месеца.
Срещу така
постановената присъда в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
подсъдимия чрез адвокат С.М., служебен защитник на същия, с оплакване, че
присъдата е неправилна, постановена в нарушение на закона, при съществени
нарушения на процесуалните правила и необоснована, а наложеното с нея наказание
явно несправедливо. Твърди се, че съдебното следствие е проведено в нарушение
на чл. 12 и чл. 13 от НПК, а именно първоинстанционният съд е постановил
съдебния си акт при неизяснена фактическа обстановка и незаконосъобразно не е
допуснал събирането на поисканите от защитата доказателства и доказателствените
средства. По този начин съдът не е изпълнил и задължението си, вменено с
разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от НПК, да събира доказателства за разкриване на
обективната истина. Относно твърдените
допуснати нарушения на процесуалния закон посочва конкретно неизпълнение на
изискването на чл. 140, ал. 1 от НПК за присъствие на педагог или психолог при
разпит на малолетно лице в качеството му на свидетел. Предлага се въззивната инстанция да отмени присъдата на
първостепенния съд и да върне делото за ново разглеждане алтернативно да отмени
присъдата и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невинен по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В
законоустановения срок срещу постъпилата жалба не са подадени писмени
възражения.
Пред въззивния
съд Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище по жалбата, като намира
същата за частично основателна, тъй като след анализ на събраната
доказателствена съвкупност пред първата и въззивната инстанция се установява
прекъсване на обективната възможност на подсъдимия да изпълни задълженията си
за осигуряване на издръжка. С оглед на това пледира за изменение на присъдата и
за прилагане на закон за същото престъпление като се намали периода на
неизпълнение на задължението за заплащане на издръжка от 19 месеца на 18 месеца,
поради прекъсване на обективната възможност от 20.02.2017г. до 20.03.2017г.
Представителят на държавното обвинение допълва, че въпреки това изменението се
явява несъществено и не може да доведе до извод за промяна на определеното от
първоинстанционния съд наказание, поради което предлага наказанието да остане
такова по вид и размер, каквото е било определено с обжалваната присъда.
Защитникът
на подсъдимия адвокат С.М. поддържа депозираната жалба по наведените в нея
доводи и пледира за изменение на присъдата на 18 месеца неизпълнение съответно
на 1 800 лева, поради обективна невъзможност за част от инкриминиран
период. С оглед на това моли съда да определи наказание на основание чл. 55 от НК, а не на чл. 54 от НК. Допълва, че приложението на чл. 55 от НК при индивидуализиране
на наказанието може да се обоснове от продължителността на наказателното
производство – 14 месеца. Моли настоящата съдебна инстанция да измени присъдата
като намали наложеното наказание и приложи чл. 55 от НК.
Подсъдимия Г. Р.Я. се съгласява с изразеното от
защитника си становище.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото, изложените от страните доводи и
извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, констатира следното:
Подсъдимият
Г.Р.Я. е роден на ***г***, *******, ***** ********,
* ******* *******, ********, ********, ****, с адрес село Л., ул. „**** ******“ № *, с ЕГН **********. Същият е
склонен да злоупотребява системно с алкохол и има склонност към хазартните игри.
С определение
№ 119 от 05.08.2009г., постановено по гр. д. № 154 по описа за 2009г. на РС -
Свиленград е одобрена спогодба между подсъдимия Г.Я. и свидетеля М. Г. относно упражняването на
родителските права спрямо роденото от съвместното им съжителство дете В. Г. Я., режима за осъществяване на
лични отношения между бащата и детето, размера на дължимата месечна издръжа. С
посоченото определение подсъдимият Г.Я. е осъден да заплаща на свидетеля М. Г. като майка и законен
представител на малолетното дете В. Г. Я. месечна издръжка в размер на
100 лева, считано от 15.04.2009г. до навършване на пълнолетие от детето или
настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за
времето от падежа до окончателното й изплащане.
Поради
неизпълнение от страна на подсъдимия Я. на задължението да изплаща издръжка
свидетелят М.
Г.
подала жалба до РП-Свиленград в резултата, на което било образувано НОХД № 1008
по описа за 2014г. на РС-Свиленград. Преди постановяването на присъдата по
посоченото наказателно производство подсъдимият Г.Я. заплатил на свидетеля Г. сумата от 1900 (хиляда и
деветстотин) лева, представляваща дължимите месечни издръжки за периода от
месец март 2013г. до месец септември 2014г. включително. За извършеното плащане
била съставена нарочна разписка, в която било посочено, че предадените пари са
за неизплатената издръжка, предмет на наказателното производство. Така с
присъда № 3 от 22.01.2015г., влязла в сила на 06.02.2015г., постановена по
НОХД № 1008 по описа за 2014г. на
РС-Свиленград подсъдимият Г.Я. е признат за виновен за престъпление по чл. 183,
ал. 1 от НК, затова, че в периода от месец март 2013г. до месец септември
2014г. включително в гр. Л., след като е бил осъден с определение №
119 от 05.08.2009г., постановено по гр. д. № 154 по описа за 2009г. на РС –
Свиленград, влязло в сила на 12.08.2009г. да издържа свой низходящ – ***** ** В. Г. Я., роден на ***г. съзнателно не
е изпълнил задължението си в размер на две последователни месечни вноски, а
именно 19 месечни вноски от по 100 (сто) лева всяка, възлизащи на обща стойност
1900 (хиляда и деветстотин) лева, като на основание чл. 183, ал. 3 от НК не му
е било определено наказание за извършеното престъпление.
След месец
септември 2014г. до месец ноември 2016г. подсъдимият Я. заплащал дължимата
месечна издръжка на своя *** В. Я., макар и не в дължимия срок, а
наведнъж за някакъв период от време (1200 лева за периода от м. ноември 2014г. до
м. октомври 2015г. включително, 1000 лева за периода от м. ноември 2015г. до м.
юли 2016г. и 400 лева за периода от м. август 2016г. до м. ноември 2016г.,
включително) като за част от сумите била издадена разписка, подписана от
подсъдимия Я. и свидетеля Г.
След месец
ноември 2016г. подсъдимият прекратил изплащането на месечна издръжка на своя ***, поради което М. Г., майка и законен представител на
малолетното дете, подала жалба с вх. № 241 от 27.02.2018г. в РП-Свиленград.
По изпълнителен лист от 16.09.2009г. на
РС-Свиленград и по инициатива на свидетелката М. Г. като законен представител на В. Я. било образувано изпълнително дело № 44 по описа за
2009г на РС-Свиленград срещу подсъдимия Я.. На същия била връчена призовка за
доброволно изпълнение. В хода на изпълнителното производство били постъпили два
броя молби с вх. рег. № 3033 от 18.03.2014г. и с вх. рег. № 12471 от
29.10.2015г., с които М. Г. е уведомила, че е получила издръжка от Г.Я. до месец
септември 2014г. включително. С писмо с вх. № ДП 296 от 2018г. съдебен
изпълнител при РС-Свиленград е посочил, че към датата на издаване на писмото,
13.06.2018г., по изпълнително дело № 44 по описа за 2009г. на РС-Свиленград не
са постъпили суми.
Подсъдимият
Г.Я. нямал регистрирани трудови договори за периода от 01.11.2016г. до
30.06.2018г., но за периода 2017г. имал декларирани доходи съгласно ГДД. Същият не притежавал МПС, нито дялове от
търговски дружества. Подсъдимият не бил регистриран и като едноличен търговец в
Търговския регистър.
Г.Я. бил
наемател по два договора за наем с предмет множество земеделски имоти (договор
за наем, вписан на 31.03.2014г. с „Ромфарм Компани“ и договор за наем, вписан
на 31.03.2014г. със „Серес“ АД). Двата договора били прекратени с анекс,
считано от 30.09.2016г. Единственият договор за наем, който действал през
периода от м. декември 2016г. до м. юни 2018г. бил договор за наем с наемодател
Е.
Г.,
сключен на 13.02.2015г. за период от 6г. Съгласно посочения договор подсъдимия
Г.Я. имал право да ползва земеделска земя с площ 2,5 дка срещу заплащането на
40 кг пшеница, ечемик или друга зърнена култура за единица площ (1 дка). На
12.05.2018г. бил сключен договор за пренаемане на земеделски земи, с който
подсъдимият отдал под наем посочения имот срещу наемно плащане в размер на 22 (двадесет
и два) лева за единица площ.
От изготвения
социален доклад за детето В. Я. се установява, че същото е с решение
на ТЕЛК с установени 50 % степен на увреждане с водеща диагноза астма, като
общото заболяване е бронхиална астма с преобладаващ алергичен компонент, средно
тежка.
От
съдебномедицинската експертиза, изготвена въз основа на епикриза № 13020 от
25.02.2015г. на клиника по пулмология УМБАЛ Пловдив, епикриза № 2440 от
01.04.2016г. на МБАЛ Свиленград, епикриза № 7036 от 06.04.2016г. на клиника по
хирургия на УМБАЛ Пловдив и епикриза № 3779 от 20.02.2017г. на УМБАЛ „Каспела“
Пловдив, както и от извършения личен преглед на подсъдимия, се установява, че
същият е бил неработоспособен за период от 30 дни, а именно от 20.02.2017г. до
20.03.2017г.
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено
установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото гласни и писмени доказателства чрез обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите М. Х. Г. и В. Ф. Г. В същия смисъл тя се установява и от събраните
и приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства –
справки за съдимост на подсъдимия,
характеристична справка, писмо от ТД на НАП – Пловдив за доход за 2017г.,
справка от Службата по вписванията – Свиленград за периода от 2002 – 2019г.,
писмо от ОС „Земеделие“ – Свиленград, договори за наем на земеделска земя,
писмо от ОС „Земеделие“ – Любимец, определение № 119 от
05.08.2009г., постановено по гр. д. № 154 по описа за 2009г. на РС – Свиленград, изпълнително дело № 44 по описа за 2009г. на РС
– Свиленград, удостоверение за раждане дубликат, епикриза
№ 13020 от 25.02.2015г. на клиника по пулмология УМБАЛ Пловдив, епикриза № 2440
от 01.04.2016г. на МБАЛ Свиленград, епикриза № 7036 от 06.04.2016г. на клиника
по хирургия на УМБАЛ Пловдив и епикриза № 3779 от 20.02.2017г. на УМБАЛ
„Каспела“ Пловдив, приетото
заключение на изготвената съдебномедицинска експертиза, както и всички останали приложени и приети по делото писмени доказателства. От доказателствената съвкупност следва да бъдат
изключени показанията на малолетния свидетел В. Г. Я., тъй като не са спазени изискванията на чл. 140, ал. 1 от НПК за
присъствието на педагог или психолог. Във въззивната инстанция не е отстранено
това нарушение при събиране на доказателствата, доколкото същото не се явява
необходимо за разкриване на обективната истина.
Фактическите констатации относно деня,
мястото, механизма на извършване на деянието, както и авторството му се
извеждат по несъмнен начин от всички налични по делото доказателства.
Констатациите за съдебното минало и характеристичните данни на подсъдимия съдът
изведе от приложените справки за съдимост и характеристични данни.
Районният съд е изпълнил задължението си
да направи задълбочен анализ на събраните
по делото доказателства, който се споделя напълно от въззивния съд и затова не
е нужно да бъде повтарян. Установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка следва да бъде допълнена единствено относно констатираната чрез
приетата съдебномедицинска експертиза временна нетрудоспособност на подсъдимия
за периода от 20.02.2017г. до 20.03.2017г.
По изложените съображения въззивният съд
намира, че въз основа на установената фактическа обстановка по делото и
съобразно закона, първата инстанция обосновано е приела от правна страна, че
подсъдимият Г.Р.Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
Субект на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК
може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което е осъдено да издържа свой
съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра. Подсъдимият Я. е пълнолетно лице и
няма данни по делото, които да водят до съмнение относно неговата вменяемост. От удостоверение за раждане (л.
119 от ДП) се установява, че между подсъдимият Г.Я. и В. Я.
е налице родство по права линия от първа степен, а именно В. Я. е *** на подсъдимия, съответно негов низходящ. С определение № 119 от 05.08.2009г., постановено по гр. д. № 154 по
описа за 2009г. на РС – Свиленград подсъдимият Г.Я. е бил осъден да
заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева на ****
си В. Я. до навършване на пълнолетието му или до
настъпване на друга причина, която да води до прекратяване на задължението му.
От обективна страна съставът на престъплението, за
което е повдигнато обвинение изисква да се установи, че подсъдимият е бил
осъден с влязъл в сила съдебен акт да плаща издръжка в определен размер на едно
или няколко лица и че не е изпълнявал това свое задължение, тоест
изпълнителното деяние се изразява в бездействие (пропускане да се извърши
дължимото действие – заплащане на издръжка). За съставомерността на деянието е
необходимо задължението да не е изпълнено в размер на две или повече месечни
вноски.
Подсъдимият Г.Я. е бил осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 100 (сто) лева на свой низходящ – малолетния си *** В. Я.. Това задължение е възникнало с определение № 119 от 05.08.2009г., постановено по гр. д. № 154 по
описа за 2009г. на РС – Свиленград.
За месеците от м. декември 2016г. до м. юни 2018г. подсъдимият не е изпълнил
задължението си, съобразно посочения съдебен акт, и не е заплатил дължимите на
В. Я. месечни вноски, представляващи издръжка, за
период от повече от два месеца.
От субективна страна обвиняемият Я. е извършил
деянието при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици. Подсъдимият Г.Я. е съзнавал, че по силата на определение № 119 от 05.08.2009г., постановено по гр. д. № 154 по
описа за 2009г. на РС – Свиленград
дължи заплащане на месечна издръжка в размер на 100 (сто) лева на **** си В. Я.. Той е бил запознат със съдебния акт,
доколкото производството по гр.д. № 154 по описа за 2009г. на РС – Свиленград е
приключило с постигането на съдебна спогодба между страните по делото, а именно
между свидетеля М. Х. Г. и
подсъдимия Г.Р.Я.. Това обстоятелство, както и наличието на предходно
наказателно производство за неизпълнение на задължението за заплащане на
издръжка, възникнало в следствие на постигнатата съдебна спогодба, изключва
възможността да се приеме, че подсъдимият Я. не е знаел за определението на
РС-Свиленград, съответно, че не е съзнавал задължението си за заплащане на
месечна издръжка на детето си - В. Я..
Основното възражение на подсъдимия и неговия
защитник относно съставомерността на инкриминираното деяние касае въпроса за
обективната възможност за изпълнение на задължението за заплащане на издръжка и
липсата на пречки от непреодолим характер, препятстващи изпълнението. В
изпълнение на задължението по чл. 107, ал. 3 от НПК са събрани множество
доказателства и доказателствени средства, от които се установява трудовия
статус на подсъдимия, здравословното му състояние, имуществените и финансовите
му възможности, както и семейното му положение.
Настоящият
въззивен съд счита, че трудовият доход, имущественото положение, както и
наличието на други задължения не могат да доведат до отпадане на задължението
за заплащане на издръжка на низходящ. Действително подсъдимият в процесния
период (м. декември 2016г. – м. юни 2018г.) не е имал регистрирани трудови
доходи, не е притежавалл МПС или дялове в търговски дружества, нито е бил
регистриран като едноличен търговец. Единственият установен доход на лицето е
от реализирането на правата по сключения от него договор за наем от
13.02.2015г. с Е.
Г. Въпреки това тези обстоятелства не
водят до извод за несъставомерност на деянието от субективна страна поради
обективна невъзможност. Този извод следва от тълкуването на разпоредбите от СК,
касаещи задължението на родителите да издържат своите деца. Родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо от имуществените и
финансовите си възможности. Издръжка се дължи дори когато се установи, че
родителят не притежава доходи или имущество. В тези случаи задължението за
издръжка се поема от държавата, а неизправният длъжник е задължен да възстанови
платената от държавата издръжка заедно със законната лихва. Същевременно при
невъзможност да се изплаща дължимия размер издръжка длъжникът (задълженият
родител) може да предяви иск, с който да претендира определяне на нов размер на
издръжката при съобразяване на настъпилите промени в имущественото му
състояние.
Гореизложеното
касае случаите, когато правото на труд е възможно да бъде реализирано, тоест то
е било безусловно и упражняването му е зависело единствено от волята на
подсъдимия. Когато обаче липсата на трудова заетост е била предпоставена от
здравословното състояние на лицето, е възможно да се приеме наличието на
обективна невъзможност за изпълнение на задължението за заплащане на издръжка.
От изготвената и приета по делото съдебномедицинска експертиза се установява,
че подсъдимият Я. е бил напълно нетрудоспособен за период от около 30 дни, а именно
- 20.02.2017г. до 20.03.2017г. Изключително тежкото здравословно състояние на
подсъдимия е довело до невъзможност на същия да реализира трудови доходи, като
това не е зависило нито от волята, нито от желанието му. Ето защо за тази част
от инкриминирания период е следвало подсъдимият да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение поради несъставомерност от субективна
страна, доколкото е била налице обективна невъзможност да изпълнява
задължението си за издръжка.
Изключването
на периода от 20.02.2017г. до 20.03.2017г. не води до отпадане на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като същото е от вида на
усложнените по своето изпълнително деяние и е продължено. Продължените престъпления се изпълняват с едно отделно
деяние, което продължава трайно и непрекъснато за определено време. В процесния
случай обективната невъзможност заплащане на една от дължимите месечни вноски
не води до прекъсване на продълженото престъпление, защото след тях подсъдимият
отново е продължил да бездейства. След като престъпното състояние на
бездействие не е било преустановено трайно, продълженото престъпление не е било
прекратено.
Предвид изложеното настоящата въззивна инстанция
намира за законосъобразен, правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд
за извършване на престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, като обаче следва да бъде
изключен периода от 20.02.2017г. до 20.03.2017г., тоест
за една месечна вноска в размер на 100 (сто) лева.
За престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК са
предвидени две алтернативни наказания, а именно наказание „лишаване от свобода
до една година“ или наказание „пробация“. Доколкото няма съответен протест и
предвид правилото да не се влошава положението на подсъдимия, настоящата
въззивна инстанция намира за незаконосъобразно и безпредметно да обсъжда
възможността за налагане на наказание „лишаване от свобода“.
Въззивната инстанция намира за справедливо
определеното и наложено от първоинстанционния съд наказание и не споделя
изразената воля на защитника на подсъдимия да бъде намален размерът му. С
обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимият Я. за виновен
в извършване на престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, а на основание чл. 54 от НК му е наложил наказание „пробация“ при следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от 7 месеца и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от 7 месеца.
При обсъждане на въпросите, касаещи
индивидуализацията на наказанието, първоинстанционният съд е взел предвид
всички обстоятелства, които биха довели до отегчаване или смекчаване на вината
на подсъдимия, а именно броя на неплатените месечни вноски, тоест
продължителността на извършеното деяние, размера на задължението за издръжка,
което е към минималния, и съгласието на подсъдимия за определения размер,
предвид постигнатата спогодба, лошите характеристични данни (злоупотребява с
алкохол и често посещава игрални зали) и престъпната упоритост на подсъдимия.
Неправилно първоинстанционният съд е приел завишена обществената опасност на
дееца поради това, че същият бил осъждан. Видно от справката за съдимост на
подсъдимия, ведно с бюлетините за съдимост, подсъдимият е бил осъждан с присъда
№ 49 от 16.06.1998г. на районен съд – Стара Загора влязла в сила на
11.12.1998г. на наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и шест месеца
при първоначален режим на изтърпяване общ, след това с присъда № 18 от
26.04.2007г. на районен съд – Първомай е бил осъден на наказание глоба в размер
на 10 (десет) лева, която е била заплатена, тоест наказанието е било изпълнено,
на 26.04.2007г. С оглед разпоредбите на чл. 86 от НК следва да се приеме, че
подсъдимият е бил реабилитиран за посочените осъждания. С присъда № 3 от
22.01.2015г. на районен съд – Свиленград, влязла в сила на 06.02.2015г. подсъдимият
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, но
същият не е бил наказван за същото, поради приложението на чл. 183, ал. 3 от НК. След като не е не му е било наложено наказание, той изобщо и няма да търпи
такова и не може да се счита за осъждан по смисъла на закона (в този смисъл
решение № 664 от 15.11.1972г. по н.д. № 605 по описа за 1972г. на ВС, II н. о.).
Съгласно разпоредбата на чл. 42а, ал. 3, т. 1 от НК законоустановеният размер за наложените две пробационни мерки (задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични
срещи с пробационен служител) е от 6 месеца до 3 години. Първоинстанционният съд е определил срокът им към техния минимум, въпреки,
че същият не е констатирал смекчаващи вината обстоятелства. Като такова не може
да се приеме и констатираната обективна невъзможност за изпълнение на
задължението за издръжка за период от един месец. Установената продължителност
на деянието от 1 година и половина макар и намалена с един месец разкрива определена
степен на престъпна упоритост в подсъдимия. Не следва да бъдат игнорирани и
обстоятелствата, че подсъдимият рядко е изпълнявал задължението си да заплаща
издръжка месечно, а изплащал такава на големи интервали и след известни молби
от страна на свидетеля Гоергиева, независимо от здравословното му състояние и
наличието на трудови доходи. Не може да се приеме като смекчаващо обстоятелство
финансовата невъзможност за изплащане на издръжка в останалата част от
инкриминирания период, когато не е била налице нетрудоспособност, тъй като
подсъдимият е можел да предприеме действия по промяна на състоянието си като
безработен и да реализира правото си на труд, както и да поиска по съдебен ред
изменението на размера на дължимата издръжка или прекратяването й. Извън
периода, в който подсъдимият е бил нетрудоспособен поради влошено здравословно
състояние, същият сам се е поставил в невъзможност да посреща задълженията си,
поради което това не може да бъде отчетено като смекчаващо вината
обстоятелство.
Настоящата въззивна инстанция не споделя
и възражението на защитника на подсъдимия за наличието на предпоставки за
приложението на чл. 55 от НК с оглед правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок. Действително поради пропуск на съда се е наложило
повторното разглеждане на делото от друг първоинстанционен състав, но от
образуване на досъдебното производство до приключване на делото пред настоящата
са изминали една година и 4 месеца, който срок не може да бъде преценен като
прекомерно дълъг. Следва да се има предвид, че практиката да се отчита
неразумността на срока на протичане на наказателното производство като
смекчаващо обстоятелство и подсъдимите да бъдат компенсирани с намаляване на
наказанието, се е била наложила поради липсата на други механизми за
обезщетяване на подсъдимите. Към настоящия момент съществува глава трета „а“ от
закона за съдебната власт, регламентираща ред за разглеждане на заявления на
граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите
на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок. Отделно в закона за отговорността на държавата и
общините за вреди е предвидено специално основание за ангажиране отговорността
на държавата за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Не на
последно място в НПК е създадена нова глава двадесет и шеста „Ускоряване на
наказателното производство“ уреждаща възможността за ускоряване на приключване
на досъдебната и съдебната фаза на наказателния процес.
Предвид посоченото настоящата въззивна
инстанция намира, че определеното от първоинстанционния съд наказание е справедливото
за извършеното престъпление и с него най-добре биха постигнати цели на
наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.
С оглед изложените съображения
въззивната инстанция намира основание за изменение на обжалваната
първоинстанционна присъда единствено в посочената насока, а именно намаляване
на размера на неплатените месечни вноски с оглед изключване на един месец от
инкриминирания период, през който е осъществено престъплението, като в
останалата част присъдата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 337, ал. 1, т.
2 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 32 от 05.06.2019г., постановена по НОХД № 160 по
описа за 2019г. на Районен съд – Свиленград в наказателно осъдителната й част
като ОПРАВДАВА подсъдимият Г.Р.Я.,
ЕГН ********** по първоначално повдигнатото му обвинение за неплащане на издръжка
за разликата от 18 до 19 месечни вноски по 100 (сто) лева месечно и за
разликата от 1800 (хиляда и осемстотин) лева до 1900 (хиляда и деветстотин)
лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК Г.Р.Я., ЕГН **********
да заплати сума в размер на 150 (сто и петдесет) лева в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Хасково, представляваща направени
във въззивното производство разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.