Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

23.07.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

07.07

Година

2021

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

74

по описа за

2021

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от М.М.И. от ***, действащ чрез пълномощника си адв. Б.М., против Решение № 8/12.04.2021 г., постановено по АНД № 7/2021 г. по описа на Районен съд – Крумовград. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 20-0289-000321/08.01.2021 г., издадено от началник РУ – Крумовград към ОДМВР гр.Кърджали, с което на М.М.И. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Крумовград е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Излага съображения, че първоинстанционният съд не е установил в пълна степен обективната истина по делото, което обосновавало извода, че обжалваното решение е постановено при непълнота на доказателствата и довело до противоречието му с материалния закон. Сочи, че прекратяването на регистрацията на МПС представлявала принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП и се налагала по реда на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП с мотивирана заповед на компетентния орган, която подлежала на съдебен контрол. В конкретния случай в АУАН и НП не била посочена съответната заповед за налагане на ПАМ, респ., че същата била влязла в сила, поради което не бил налице обективен елемент от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП - автомобилът не е бил с прекратена регистрация.

Релевира доводи, че районният съд изобщо не бил обсъдил наличието на доказателства за това, че жалбоподателят бил предприел действия по промяна на регистрацията на МПС, което било видно от вносна бележка от 03.08.2020 г., удостоверяваща обстоятелството, че на посочената дата М.И. е внесъл сумата в размер на 20 лв. по сметка на ОДМВР – Кърджали с основание: „За промяна на регистрацията на ППС, без смяна на табели с регистрационен“. В този смисъл твърди, че районният съд изобщо не бил изяснил обстоятелството, поради какви причини не е била изпълнена процедурата по промяна на регистрацията от административните органи, респ. липсата на изложени мотиви по този въпрос се явявало съществено процесуално нарушение и водело до непълнота в мотивите.

Акцентира върху противоречия в обжалваното решение, отнасящи се до приетата от страна на съда липса на доказателства за наличие на отказ да се регистрира МПС, без да било ясно, от кого следва да бъдат представени доказателства за това, както и възприетото в мотивите от друга страна, че жалбоподателят е бил наясно със задължението си да регистрира закупения автомобил, но въпреки това не е изпълнил същото, поради което регистрацията на автомобила била прекратена служебно.

Въвежда твърдения, че в конкретния случай е била извършвана проверка от РП – Крумовград, за наличието на извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С постановление на РП – Крумовград от 15.12.2020 г. бил постановен отказ да се образува досъдебно производство по пр. с № 289зм-188/2020 г. Счита, че това от своя страна обосновавало извода, че и административното нарушение не било съставомерно от субективна страна, което водело до незаконосъобразност на издаденото НП.

С оглед изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 8/12.04.2021 г., постановено по АНД № 7/2021 г. по описа на Районен съд – Крумовград, след което да постанови решение по същество, с което да отмени Наказателно постановление № 20-0289-000321/08.01.2021 г., издадено от началник РУ – Крумовград към ОДМВР гр.Кърджали, с което на М.М.И. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Претендира присъждането на деловодни разноски за всички инстанции.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. От пълномощника адв. Б.М. е постъпила молба с вх. № 1301/22.06.2021 г., в която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация – началник РУ – Крумовград към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение било безспорно доказано и съдебното производство не били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, респ. визираните в жалбата касационни основания не били налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Крумовград е потвърдил Наказателно постановление № 20-0289-000321/08.01.2021 г., издадено от началник РУ – Крумовград към ОДМВР гр.Кърджали, с което на М.М.И. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Налице било съответствие между обстоятелствата на описаното в акта и наказателното постановление нарушение с посочената като нарушена разпоредба, а също и санкционната такава.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на М.М.И. от ***, са неоснователни и релевираните отменителни основание не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

На първо място, не са налице допуснати нарушения на административнонаказателния процес при установяване на нарушението. В тази връзка следва да се отбележи, че процесният АУАН е съставен в съответствие с изискванията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, а именно в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване на нарушението. Актът съдържа всички необходими реквизити, съгласно нормата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен за запознаване и връчен на нарушителя, който е подписал акта без възражения.

Основание за отмяната на наказателното постановление би било наличието на допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които са довели до ограничаване правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, или възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. В конкретния случай такива не се констатират.

На следващо място, според настоящия състав, неоснователни са доводите за незаконосъобразност на наложеното административно наказание, аргументирани с обстоятелството, че процесното Наказателно постановление № 20-0289-000321/08.01.2021 г. е било издадено независимо от постановен отказ за образуване на досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, поради което така въведения довод се явява неоснователен.

В този връзка безспорно е, че по процесното деяние е налице произнасяне от Районна прокуратура – Крумовград, като с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 15.12.2020 г. е отказано образуването на досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. Не е налице обаче хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, респ. липса на образувана административна преписка или прекратена такава с мотивирана резолюция на АНО, поради което обосновано и законосъобразно се явява издаването на атакуваното наказателно постановление въз основа на процесния АУАН № 254270/04.03.2020 г. Прекратяването на административнонаказателното производство е изцяло от компетентността на органите по чл. 47 от ЗАНН, а в случая върху процесния АУАН липсва каквото и да е отбелязване, удостоверяващо изявление на компетентния орган за прекратяване на преписката. Следва да се отбележи, че  Наказателно постановление № 20-0289-000321 е издадено на 08.01.2021 г., а АУАН е съставен на 11.11.2020 г., т.е. спазен е срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. В случая не е налице постановено прекратяване на наказателното производството страна на наблюдаващия прокурор, поради липса на извършено престъпление от обективна и субективна страна, а се касае за отказ да се образува досъдебно производство, предвид наличието на основанието по чл. 9, ал. 2 от НК, поради което прокурорът е приел, че деянието следва да се квалифицира като административно нарушение и е изпратил преписката на началника на РУ-Крумовград за реализирането на административна отговорност.

На следващо място неоснователни са и останалите твърденията за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закон. От фактическа страна пред районния съд е било установено, че на 11.11.2020 г. в община Крумовград, на общински път № ***, М.М.И. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, закупен от лицето с договор за покупко-продажба от 28.07.2020 г. При извършената справка от служителите на РУ-Крумовград е констатирано, че автомобилът е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 28.09.2020 г.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, регламентира, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

В конкретния случай не е спорно, че управляваният от касатора автомобил на 11.11.2020 г. е бил със служебно прекратена регистрация (на 28.09.2020 г.), поради неизпълнение на задължението на И., в качеството му на собственик да регистрира МПС в законоустановения срок от придобиването му. С други думи към описаната в АУАН и НП дата, автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред, с което е осъществен съставът на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Цитираната норма съдържа в себе си две хипотези, обуславящи ангажирането на административнонаказателна отговорност: на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред (1); на водач, който управлява моторно превозно средство, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер (2). С оглед това, че на 11.11.2020 г. касаторът е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, то към посочената дата автомобилът се явява нерегистрирано МПС по смисъла на закона, поради което е осъществен съставът на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

На следващо място следва да се отбележи, че редът за служебното прекратяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, е  нормативно установен в чл. 18б от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.) В чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредбата е въведено като основание за служебно прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Изискването за отнемане на регистрационния талон и регистрационните табели е предвидено при служебно прекратяване на регистрацията на основание чл. 143, ал. 11 от ЗДвП в случаите на  глава шеста по ЗДвП (чл. 171 и сл. от ЗДвП ), което е различно основание за служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство и очевидно е неотносимо за процесния случай. Във връзка с горното, основанието за прекратяване на регистрацията на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП се различава от основанията за прекратяването на регистрацията при налагането на ПАМ по смисъла на чл. 172, т. 2а от ЗДвП, в конкретния случай не се касае за налагането на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 171 и сл. от ЗДвП. Освен това, видно от чл. 18б, ал. 1, т. 9 и ал. 5 от Наредбата, единствено в случаите по глава шеста от ЗДвП, структурното звено, където е установено нарушението, изпраща в отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по регистрация на ПС екземпляр от заповедта за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) по чл. 171, т. 2а ЗДвП.

Нормата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, въвежда задължение за приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. М.М.И. в качеството си на приобретател на МПС - купувач по договор от 28.07.2020 г. за покупко-продажба на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, не е изпълнил задължението да регистрира МПС, поради което след изтичане на двумесечния срок от датата на придобиване, е възникнало основанието по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Посочената разпоредба не въвежда задължение за уведомяване на собственика на пътното превозно средство, чиято регистрация е прекратена, за разлика от нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Незнанието на наказаното лице, че неизпълнение на задължението за регистрация е съпроводено със нормативно установена санкция, не е основание за отпадане на административнонаказателната отговорност. В този смисъл касационният съд изцяло споделя изложените от районния съд мотиви в тази насока. Ирелевантно за процеса е обстоятелството, че през месец август 2020 г. М.И. е предприел някакви действия по промяна на регистрацията, изразяващи се в посещение сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кърджали, съответно внасянето на такса в размер на 20 лв. по сметка на ОДМВР – Кърджали с основание: „За промяна на регистрацията на ППС, без смяна на табели с регистрационен“. Очевидно е в случая, че промяна на регистрацията не е била осъществена. Редът за промяна в регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях, е нормативно уреден в чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата, при всяка промяна в регистрацията се подменя свидетелството за регистрация, а табелите с регистрационен номер - по желание на собственика. В настоящия случай категорично не е налице подмяна на свидетелството за регистрация като видно от приложените копия на СРМПС част I и II на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, като собственик на МПС е вписано лицето Ж. К. И. от ***, от което касаторът е закупил процесния автомобил на 28.07.2020 г. Разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Наредбата регламентира, че представените табели с регистрационен номер се изземват и унищожават, а старото свидетелство за регистрация се прилага към заявлението в звеното, извършило регистрацията. В този смисъл, внасянето на такса за промяна на регистрацията на закупеното МПС без да е предаване на старото СРМПС на  органа, осъществяващ фактическите действия по промяна на регистрацията, няма как да доведе до съответната промяна на регистрацията, респ. няма никакво съмнение, че М.И. не е изпълнил задължението си по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Предвид това липсата на изложени мотиви в тази насока от районния съд не представлява съществено процесуално нарушение и по никакъв начин не се отразява на законосъобразността и обосноваността на въведените в обжалваното решение изводи и констатации.

За прецизност, в конкретния случай не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, респ. осъщественото деяние не се отличава с липса на обществена опасност или с явно незначителна такава, различаваща се от обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

Наложените наказания, в ориентирани към минимално установения от закона минимум, са съобразени с обществената опасност на деянието и явяват в съответствие с целта на закона и чл. 27 от ЗАНН.

В заключение, правилно и в съответствие с нормата на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24е от НЗПП и предвид потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, районният съд е присъдил в полза на ОДМВР - Кърджали разноски в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, в съответствие с изхода на делото и надлежно релевираното искане за това от юрисконсулт М. П.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на М.М.И. за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Крумовград, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, по отношение на касатора не са налице основанията на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, поради което не следва да бъдат присъждани деловодни разноски.

Ответникът по касация не е заявил искане за присъждане на разноски и доказателства за такива не са представени, поради което съдът не следва да се произнася в този смисъл.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8/12.04.2021 г., постановено по АНД № 7/2021 г. по описа на Районен съд – Крумовград.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.