Р Е
Ш Е Н
И Е
№_________
гр. Варна, _______.04.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на десети март, през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : М. ХРИСТОВА
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№650 по описа за 2020г. на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
жалби, както следва: 1/ Въззивна жалба
от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. София, чрез адв. М., срещу постановеното
решение №177/21.02.2020г. по т.д.№1798/2018г. на ВОС.
В жалбата се твърди,
че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че предявеният иск е
допустим и е налице солидарна отговорност на ответниците, както и
обстоятелството че е налице индивидуално договаряне на размера на главницата,
срока и конкретно предложените компоненти на променлив лихвен процент, поради
което по безспорен начин са установени параметрите и спецификите на сключения
между страните договор, размера на отпуснатата и усвоена сума и условията, при
които същата е следвало да бъде върната.
Безспорно е
установено и обстоятелството, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем
поради неизпълнение на условията по него, а именно насочване на принудително
изпълнение от друг взискател срещу обезпечението по кредита, изрично предвидено
в чл.30.2.2 вр. с чл.30.1.4 от договора. Със съобщение от 10.01.2018г.
кредиторът е бил уведомен, че срещу
имота служещ за обезпечение по договорите за кредит, има насочено
принудително изпълнение чрез изнасянето му на публична продан. Кредитополучателите/длъжници
са били надлежно уведомени за упражненото от банката право да трансформира
вземането си в предсрочно изискуемо. Неправилно е тълкуването на действията по
обявяване на кредита за предсрочно изискуем като оправдани или не спрямо „добросъвестния
длъжник“. Самото определяне на длъжника като „добросъвестен“ също е субективно,
а в конкретния случай и грешно.
Неправилно съдът е
приел, че основанието за обявяване на предсрочната изискуемост е отпаднало
преди кредитора да финализира фактическия състав по обявяването ѝ, тъй
като същият не е бил надлежно уведомен за това. От получените от банката
съобщения е видно, че е налице изпълнително дело, което е висящо и по което се
извършват изпълнителни действия, като уведомлението за спиране е само по
отношение на един от способите за изпълнение. Не само към датата на обявяване
на предсрочната изискуемост, но и към датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение – 21.03.2018г. банката не е била уведомена за
прекратяване на изпълнителното производство, а наведените от ответниците
доводи, в тази насока, са неверни, недоказани и неаргументирани. Всички анализи
относно целесъобразността на действията на кредитора са ирелевантни.
Неправилно съдът не
кредитира и второто напълно самостоятелно основание за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, а именно пълно или частично просрочие на която и да е
вноска по кредита – чл.30.2.2 във вр. чл.30.1.1 от договора. След обявяването
на предсрочната изискуемост, всички непогасени към същата дата задължения
стават дължими. Направените последващи плащания са отнесени за погасяване на
суми преди исковия период. Затова и последният е само за месеците февруари и
март – 07.02.2018г. – 20.03.2018г., което е и установено от заключението по
допуснатата ССЕ.
Неправилно съдът
кредитира само един от многото варианти на заключението. Този избран от съда е
направил хипотетични изчисления към 20.03.2018г., но не и към датата на
предсрочната изискуемост – 13.02.2018г., поради което не може да се направи извод
дали е било налице просрочие на задълженията по договора. Не е налице и
анатоцизъм в сключените между страните споразумения. Дължимата лихва е цената
по договора за кредит. Тя е предварително известна, част е от погасителната
вноска и е с определен размер. При просрочие се дължи наказателна лихва, която
се формира от сбора на лихвата за редовна главница и надбавка. При
капиталицазия на просрочените лихви, не се дължи наказателна лихва върху
просрочените суми. При отпадане на капитализацията, на ответниците ще следва да
бъде начислена наказателна лихва върху капитализираните суми, което ще увеличи
размера на дълга.
Допълнителните
споразумения са сключени по искане на кредитополучателите, с цел уреждане на
по-благоприятни условия, с оглед финансовите им възможности и предотвратяване
настъпването на по-тежки последици - като начисляване на наказателни лихви или
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Предвид изложеното,
по делото е установено наличието на предпоставките за обявяване на вземанията
по договора за предсрочно изискуеми и за образуване на заповедно производство,
тъй като: ответниците са в просрочие и е насочено изпълнение върху дадения в
обезпечение имот. Възраженията за неравноправни клаузи са неоснователни.
По същество се
претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният
иск да бъде уважен. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемите страни К.Я.Б.
и Л. Алексиева Б. с писмен отговор, чрез адв. Д., оспорват жалбата като
неоснователна. Твърдят, че решението е правилно, законосъобразно и постановено
въз основа на цялостен и пълен анализ на събраните по делото доказателства. От
последните се установява, не само че длъжниците по договора за кредит не са в
просрочие, но и са надплатили суми към момента на обявяване на предсрочната
изискуемост. Потребителите са по-слабата страна по договорите за кредит и като
такива са принудени да приемат и се съгласяват с неравноправни клаузи, което е
установено от ВОС. Многократната злоупотреба с права от страна на банката –
кредитор, нарушава правата и интересите на ответниците, задължавайки ги със
значителни лихви - договорни, за забава и такси, с които дълга нараства
многократно. Няма доказателства за индивидуално договаряне на клаузите по
договора. В решението е направен детайлен и мотивиран анализ на клаузите по
анексите, като е установено, че същите страдат от пороци, изключващи
валидността им. Затова съдът е зачел като действителни единствено погасителните
планове. Правилно е установено и прието, че към момента на предприемане на
действия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, предпоставките за това
са отпаднали, поради което изявлението не е породило действие.
По същество
претендират отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и присъждане на
направените по делото разноски.
2/ Частна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София, чрез адв. М., срещу определение
№1407/03.06.2020г. по т.д.№3891798/2018г. на ВОС, с което е отхвърлено искането
на жалбоподателя за изменение на решение №177/21.02.2020г. в частта му, с която
са определени разноски, чрез намаляване на адвокатското възнаграждение от
2200лв. присъдено на ответниците, по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
В жалбата се твърди,
че определението е неправилно и незаконосъобразно. Неоснователни са мотивите на
съда, че за всяко извършено в хода на делото процесуално действие се дължи
отделно възнаграждение. Такова становище не е застъпено в практиката и в
нормативните актове. Напротив, от договора за правна защита и съдействие е
видно, че процесуалният представител се е ангажирал да води делото до неговото
приключване, както намери за добре с оглед защитата на своите доверители.
Липсват уговорки, че за всяко действие се дължи допълнително възнаграждение.
Дори такива да са налице, то ако същите утежняват положението на насрещната
страна и са над минималния праг, са недопустими и не могат да бъдат възложени в
нейна тежест.
По същество се
претендира отмяна на определението и изменение на решението в частта за
разноските, като същите бъдат намалени до предвидения в закона минимум.
Ответниците К.Я.Б. и Л.
Алексиева Б. с писмен отговор, чрез адв. Д., оспорват жалбата като
неоснователна. Твърдят, че заплатения хонорар е близък до минималния. Същите са
потребители и като такива съдът им дължи полагаемата защита. В случай, че са
направили разноски и са спечелили делото, то съдът е длъжен да им ги присъди.
По същество молят
съда да отхвърли жалбата и потвърди определението.
В съдебно заседание
въззивникът „Юробанк България“ АД, редовно призован, не се явява представител.
С писмено становище поддържа подадените жалби. По същество претендира отмяна на
решението и уважаване на предявените искове поради настъпилите от обективна
страна условия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност
на заплатеното от насрещните страни адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание и
с писмено становище въззиваемите страни К.Я.Б. и Л. Алексиеевна Б., чрез адв.Д.,
оспорват жалбите. По същество молят съда да потвърди решението на ВОС, както и
определението ,с което е определен размера на присъдените разноски. Претендират
и присъждане на разноските за разглеждане на делото пред настоящата инстанция.
Съдът намира
производството за редовно и допустимо – подадените жалби са депозирани от
надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите
изисквания за редовност.
Съдът по предмета на спора
съобрази следното:
Производството пред
ВОС е образувано по предявени искове от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. София срещу
К.Я.Б. и Л. Алексиеевна Б. за приемане за установено, че ответниците дължат солидарно
сумите, както следва: - 24 720,57 евро – главница по договор за банков
ипотечен кредит №8-224/23.08.2007г., предоставен от „Алфа Банк“, чрез клон в
България, начислена по сметка на кредитополучателя до 20.03.2018г., формирана
като сбор от незаплатени вноски с падеж 07.02.2018г. и 07.03.2018г. и остатък
от главницата до края на погасителния план, договорен в анекс 3 и изискуем от
13.02.2018г. поради упражнено право на предсрочна изискуемост по чл.30.2.2 и
30.1.4 от договора; - 340,62 евро – договорни
лихви, претендирани като разлика между начислени ежедневно по Анекс 3 и
издължени по същия договор като възнаграждение за ползване на редовна главница
по кредита лихви до предсрочната изискуемост, формирано в периода 07.02.2018г.
до 13.02.2018г.; - 11,61 евро – сборно вземане за наказателни лихви за
просрочие, претендирани като разлика между начислени ежедневно според уговорка
в анекс 3 и издължени по същия договор обезщетения за забавено плащане на
просрочени вноски, формирано в периода 07.02.2018г. до 20.03.2018г.; - 14,74
евро – сборно вземане за договорена такса за управление, претендирани като
разлика между начислени ежемесечно и издължени по същия договор задължения
уговорени в анекс №2 като комисионна върху остатъчен размер на кредита,
формирано в периода 07.03.2018г. до 20.03.2018г.; - 312лв. – сборно вземане за
разноски за нотариални такси, префактурирани според уговорката в чл.9 от
договора за сметка на длъжника като разноски, направени от кредитора по
изпълнението, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по г.д.№4280/2018г.
на ВРС, 41-ви състав.
В исковата молба се твърди, че между страните
по делото е сключен договор за ипотечен кредит №8-224/23.08.2007г., по силата,
на който банката е предоставила на ответниците главница в размер на
40 000лв. за рефинансиране на кредит и ремонт на апартамент, за срок от 15
години. Договорено е, че погасяването на кредита ще се извърши на 180 анюитетни
месечни вноски. Дължимата възнаградителна лихва за първата година е в размер на
3,9%, а за останалия период на договора в размер на 12 месечен ЮРИБОР /променящ
се всяка календарна година на 1-ви януари или първия следващ работен ден/ плюс
надбавка в размер на 2,5% годишно. Страните са договорили и заплащане от страна
на кредитополучателите на такси за управление и обработка, както и заплатените
от банката за тяхна сметка застрахователни премии за застраховка на дадените
обезпечения. В случай на настъпване на забава в плащанията по договора, е
предвидено начисляване на лихва за забава в размер на договорения лихвен
процент плюс надбавка в размер на 2,5 пункта годишно за периода от деня на
забавата до датата на окончателното плащане на просроченото задължение на
банката. Предвидена е възможност за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземанията по договора при настъпване на определени условия, между които: при
просрочие на издължаването на която и да е погасителна вноска, такса за
управление, разноски или други суми дължими по договора, както и при
установяване на претенции на друг кредитор върху активите на длъжника.
Към договора са
сключени три броя анекса №1/18.08.2010г., №2/05.11.2010г. и №3/07.06.2013г., с
които страните са уговорили гратисни периоди за погасяване на задълженията,
актуализирали са погасителния план към договора, договорили са нов размер на
дължимата възнаградителна лихва, нови условия за промяната на същия, правото на
банката да капитализира заплатените за сметка на кредитополучателите
застрахователни премии, както и промяна на размера на главницата с прибавяне
към същата на задълженията за текущи лихви, просрочени лихви и наказателни
лихви.
В исковата молба се
излага, че в хода на изпълнението на договора е настъпила забава в плащанията
на две дължими вноски за главница, считано от 07.02.2018г. и две вноски за
лихва, считано от 07.02.2018г. Сочи се, че със съобщение изх.№316/10.01.2018г.
по изп.д.№10/2017г. по описа на ЧСИ Людмил Станев банката, в качеството си на
ипотекарен кредитор, е била уведомена, че срещу имота, служещ като обезпечение
по процесния договор за кредит, е насочено принудително изпълнение от друг
кредитор чрез изнасянето му на публична продан.
Посочените две
обстоятелства са осъществили предвидените в договора хипотези за възникнало
право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на вземанията си по договора
за кредит, поради което същата е обявена с изпратените до длъжниците нотариални
покани рег.№237, акт №19, т.І от 12.02.2018г. и рег.№238, акт №20, т.І от
12.02.2018г., връчени на ответниците по реда на чл.46 от ГПК.
Въз основа на
посочените обстоятелства, банката е подала заявление за издаване заповед за
незабавно изпълнение по ч.г.д.№4280/2018г. на РС – Варна, 41-ви състав. Въз
основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело№538/2018г. на ЧСИ Захари Димитров. На 21.09.2018г.
банката е била уведомена за постъпили
възражения от длъжниците, по реда на
чл.414 от ГПК, което обосновава интереса от предявения иск по реда на чл.422 от ГПК.
По въведените
възражения за нищожност и неравноправност на отделни клаузи от договорите,
твърди, че същите са сключени при условията на индивидуално договаряне.
Допълнителните споразумения са подписани по искане на длъжниците и целта на
същите е да осигурят временно облекчение за погасяване на задълженията. Твърди,
че не е налице капитализиране на просрочен дълг, тъй като по този начин
ответниците са освободени от задължение за заплащане на наказателната лихва и
от риска за настъпване на предсрочна изискуемост. Излага още, че нито преди,
нито след уведомяване за образуваното принудително изпълнение, банката не е
уведомена за предприетите от длъжниците действия по погасяване на дълга и
прекратяване на изпълнението.
В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител ищецът поддържа предявените искове. По
същество моли същите да бъдат уважени в пълен размер и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответниците, с
писмени отговори и в съдебно заседание, чрез адв.Д., оспорват предявените
искове като неоснователни. Не оспорват факта на сключване на процесния договор
за кредит и факта на учредяване на договорна ипотека за обезпечаването му.
Оспорват изискуемостта
на вземанията по договора за кредит, наличието на предпоставки за обявяване на
същите за предсрочно изискуеми, както и размера на претендираните суми.
Оспорват валидността на договора за кредит и последващите споразумения, с
твърдения че са сключени с потребители при неясни условия, лихвен процент и
условията за неговото изменение. Оспорват като нищожни уговорките в
допълнителното споразумение, с което е предвидено прибавяне към главницата на
непогасените задължения с твърдения, че същите представляват анатоцизъм.
Договорените с допълнителните споразумения гратисни периоди противоречат на
морала, тъй като крайния резултат от тези предоговаряния е влошаване на
положението на кредитополучателите.
Оспорват като нищожни
отделни клаузи от договора за кредит и анексите към него, както следва: -
правото за едностранна промяна на възнаградителната лихва по договора въз
основа на субективни кретирии, които са неясни за потребителя; - за начисляване
на наказателни лихви, както и за увеличаване на общото задължение чрез нови
погасителни планове предлагани под формата на временно облекчение; -
необосновано високо обезщетение за забава чрез кумулиране на надбавки към
договорната и мораторната лихва; - правото да се обяви предсрочната изискуемост
на вземанията по процесния договор при наличие на особено несъществено
неизпълнение на поетите задължения.
Твърдят, че
сключването на договорите и споразуменията с посочените клаузи води до
значително неравновесие на правата на страните по правоотношението. Тези клаузи
не следва да се вземат предвид при определяне размера на дължимите суми по
договорите, при което ще се установи че платените от длъжниците суми са
достатъчни за покриване на задълженията им. Просрочието и забавата се дължи на
отнасяне на плащанията, от страна на банката, към начислени без основание
задължения въз основа на посочените неравноправни клаузи.
Твърдят, че не са
били налице предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост поради липса на
забавено изпълнение и прекратяване на изпълнителното производство. По същество
молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове и им
присъди направените по делото разноски.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай
съдът намира, че постановеното от Окръжен съд Варна решение е валидно и
допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Между страните по
делото не е налице спор относно фактите, установени надлежно при разглеждане на
производството пред ВОС, както следва:
На 23.08.2007г. между
„АЛФА БАНК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ АД /с правоприемник „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД/, гр.
София и К.Я.Б. и Л.А.Б. е сключен Договор за ипотечен кредит №8-224/2007,
по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите главница в
размер на 40 000 евро за рефинансиране на кредит в ДСК и ремонт на
апартаменти. Срокът за погасяване на кредита е 180 месеца от датата на
усвояването му, на анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва, с
размер на всяка вноска по погасителния план към договора /л.140-150/, надлежно
получен от кредитополучателите.
В чл.14 от договора е предвидено, че за
усвоения кредит кредитополучателите дължат заплащане на годишна лихва в размер
на 3,9% за първата година от срока на договора. За останалия период от срока,
се дължи лихва в размер на 12 месечен ЮРИБОР /променящ се всяка календарна
година на 1-ви януари или първия следващ работен ден/ плюс надбавка от 2,5%
годишно. Предвидено е още /чл.23.1/, че банката има право да променя
едностранно договорения лихвен процент във всеки един от случаите, когато: -
настъпят съществени изменения в икономическата ситуация в страната или чужбина
и/или промени в българското законодателство, които правят кредитната сделка
неизгодна; - при увеличение с повече от 50% на цената на паричния ресурс, която
банката заплаща за рефинансирането си на междубанковия пазар в сравнение с
цената на ресурса към момента на подписване на договора. Промените в лихвените
проценти се отразяват едностранно от банката в погасителния план и се считат
приложими от момента на изменението на плана. Ако увеличението не се приеме от
страна на кредитополучателя, заявено писмено, остатъкът от кредита става
предсрочно изискуем и следва да бъде погасен в тридесетдневен срок от датата на
получаване на уведомлението от банката.
В чл.19 от договора е
предвидено, че при просрочие при издължаването на която и да е вноска, съгласно
погасителния план, такса управление, разноски и други суми, дължими по
договора, кредитополучателят дължи заплащане на лихва за забава в размер на договорения
лихвен процент плюс надбавка в размер на 2.5 годишно от деня на забавата до
датата на окончателното плащане на просроченото задължение.
В чл.30.1 и чл.30.2 е
предвидено право на банката да обяви предсрочна изискуемост на останалия
неизплатен остатък от договора за кредит, в това число и всички дължими такси,
комисионни и други разноски, при просрочие пълно/частично на която и да е
погасителна вноска по кредита – главница и/или лихви, такси и комисионни /т.1/
както и при наличие на претенции на друг кредитор във връзка с предоставеното
обезпечение /т.4/.
С допълнително
споразумение Анекс №1/18.08.2010г. към договора за кредит страните са уговорили
нов краен срок за погасяване на задълженията по договора за кредит в размер на
34 579,79 евро – 05.10.2024г., включващ шестмесечен гратисен период, през
който се заплащат само лихвите. Погасяването на кредита ще се извърши на 164
равни месечни вноски, включващи главница и лихва, като първата вноска е дължима
на 05.09.2010г. Погасителния план се актуализира в началото на всяка календарна
година. Неявяването на кредитополучателя за получаването му не го освобождава
от задължението за заплащане на дължимите по него суми. Уговорен е нов размер
на дължимото обезщетение за забава в размер на договорената лихва плюс надбавка
от 10%.
С допълнително
споразумение Анекс №2/05.11.2010г. към договора за кредит страните са уговорили
нов краен срок за погасяване на задълженията по договора за кредит в размер на
34 579,79 евро – 05.10.2024г., включващ четиримесечен гратисен период,
през който се заплащат само лихвите. Предвидено е още, че за усвоените суми по
кредита, предмет на договора, кредитополучателят заплаща годишна лихва в
следните размери: - фиксиран в размер на 5% за първите две години, считано от
датата на подписване на анекса 05.11.2010г., при условие че към тази дата са
изплатени всички дължими суми по кредита. След изтичане на посочения срок,
лихвеният процент е в размер на 3 месечен ЮРИБОР, чиято стойност се актуализира
на същото число на всеки трети месец, считано от датата, на която изтича срока
с фиксирана лихва, съгласно публикуваната от Ройтерс стойност към съответната
дата, плюс надбавка в размер на 7.50% за оставащия период на кредита.
Договорено е заплащане
на комисионна по управление на кредита от 0.06% върху остатъчния размер на
кредита, дължима ежемесечно, след влизане в сила на промените с Анекса, считано
от датата на първата погасителна вноска. Погасяването на кредита ще се извърши
на 168 месечни вноски – 4 м. гратисен период, в който се дължат само лихви и
164м – месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихви. Уговорен е нов
размер на дължимото обезщетение за забава в размер на договорената лихва,
съгласно настоящият анекс, плюс надбавка от 10%. Предвидено е задължение за
кредитополучателя да застрахова ипотекирания в полза на банката недвижим имот,
като за първите две години от подписване на договора застраховката е за сметка
на банката.
В чл.6.2.2 е
предвидено право на банката да увеличи размера на непогасената главница по
кредита, като натрупва към същата пълния размер на разноските по заплащане на
застрахователната премия и сключване на застрахователния договор и променя
погасителния план в случай, че към датата на плащане от страна на банката
необходимата сума не е налична по сметките на кредитополучателя.
С Анекс
№3/07.06.2013г. към договора за кредит страните са уговорили, че считано от
датата на подписването му, към редовната и просрочена главница се прибавя
вземането на банката по договора за кредит, включващо лихва върху редовна
главница, просрочена лихва и наказателна лихва върху просрочена главница. Общия
размер на вземането се определя в погасителен план, който се генерира
автоматично след подписване на анекса. Погасителният план влиза в сила
независимо дали е получен от кредитополучателя. Същият се актуализира от
банката, съгласно условията на първоначалния договор и всички анекси и
допълнителни споразумения към него. При всяко изменение на плана,
кредитополучателят се задължава да получи екземпляр от него. Влизането в сила
на плана не е обвързано от получаването му.
С подписване на
анекса се променя и договорения лихвен процент върху ползвания кредит, като за
усвоените суми кредитополучателят дължи годишна лихва в размер на 3 месечния
ЮРИБОР, чиято стойност се актуализира на същото число на всеки трети месец,
съгласно публикуваната стойност от Ройтерс към съответната дата, плюс надбавка
в размер на 7.50%. Срокът за погасяване на дължимите към банката суми се
удължава до 07.06.2027г., като погасяването ще се извърши на 168 равни месечни
вноски.
В случай на просрочие
на която и да е вноска, както и при неплащане на каквито и да е договорени
такси, комисионни и разноски, кредитополучателят дължи заплащане на лихва върху
непогасените в срок суми, за времето на забавата, обезщетение за забава в
размер на сбора от договорената лихва плюс надбавка от 10%.
Не се спори между
страните по делото и от заключенията по допуснатите пред ВОС съдебно –
счетоводни експертизи, се установява, че главницата по договора за кредит е
надлежно усвоена от кредитополучателите на 31.08.2007г. След тази дата е
започнало погасяването му чрез плащане на месечните вноски по сметката.
От
същите се установява още, че след изтичане на първата година от сключване на
договора /през която се е дължала лихва в размер на 3.9% годишно/, дължимата
възнаградителна лива е променена, от 01.01.2009г., на 5.626% и представлява
сбор от 12 месечния ЮРИБОР плюс надбавка от 2.500%. С решение на банката от
26.03.2009г. /в сила от 12.04.2009г./ е променена надбавката, като компонент от
възнаградителната лихва, от 2.500% на 4.100%, без промяна в прилагания индекс –
12 месечен ЮРИБОР. Промяната е обусловена от констатирано изменение в пазарните
условия, като на вещото лице не са представени документи за същото. Следващата
промяна е на 01.01.2010г., когато е коригиран прилагания 12 месечен ЮРИБОР на
1.245.
След
изтичане на двегодишния гратисен период по Анекс №2/05.11.2010г. до сключване
на Анекс №3/07.06.2013г. промените в лихвения процент съответстват на
уговореното. След подписване на Анекс 3 годишният лихвен процент е променян на
тримесечие, като изменението му се дължи на промяна на компонента на пазарния
лихвен индекс – 3 месечен ЮРИБОР, а надбавката остава същата.
Въз основа на горното, съдът намира, че по
делото е установено, че за периода от 12.04.2009г. до 05.11.2010г. /датата на
сключване на Анекс №2/ банката е изменила размера на възнаградителната лихва по
договора чрез увеличение на компонента „надбавка“ от 2.500% по договор на
4.100% и намаление на пазарния индекс ЮРИБОР, без да са представени документи
за тези промени и съставени нови погасителни планове. Размерът на лихвения
процент е както следва: на 12.04.2009г. – 7.226%; на 01.01.2010г. – 5.345%; на
30.08.2010г. – 5.345%. /л.411 от делото на ВОС/.
Размерът
на дълга, посочен в чл.1 на всяко от допълнителните споразумения съответства на
начислените от банката текущи задължения към съответната дата.
Съобразно
осчетоводяванията на банката и при съобразяване на обявената от същата
предсрочна изискуемост на 13.02.2018г., размерът на дълга, установен от вещото
лице е, както следва: - 24 720.57 евро – главница;
348,90 евро – просрочени текущи лихви; 3,33 евро – лихви за забава; 14,74 евро
– такси управление и администриране на кредит; 159,52 евро – разноски и
застраховки.
В допълнителното
заключение на експертизата са представени всички начислени суми за главници,
редовни лихви и наказателни лихви съобразно първоначалния погасителен план и са
изчислени размерите на дълга към 20.03.2018г. и 01.01.2020г., при отчитане на всички усвоени наличности и
погасяване на задължения само по падежни вноски и начисляване на първоначална
такса, годишни такси, застрахователни премии при отчитане на първоначалните
уговорки по кредита с фиксирана лихва за първата година и фиксирана надбавка
2,50 и референтен лихвен процент 12 месечен ЮРИБОР, определян на 01.01 на
съответната година – приложения 6-1 и 6-2 и при начисляване на наказателни
лихви – приложения 7-1 и 7-2. От същите се установява липса на просрочени
падежирали вноски, разноски и такси към 20.03.2018г.
Не са спорни между
страните и следните обстоятелства, установени и от приложените по делото
доказателства:
- със съобщение за
насрочена публична продан изх.№3001/0022 от 12.01.2018г. по
изп.д.№20178950400010 на ЧСИ Людмил Станев, рег.№895, район на действие – ОС
Варна /л.199/, на 12.01.2018г. ищецът
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, в качеството му на ипотекарен кредитор е бил уведомен за
насрочена публична продан на недвижим имот, собственост на К.Я.Б. и Светла
Николова Георгиева, представляващ ½ ид.ч. от АПАРТАМЕНТ №1, находящ се в
гр.Варна, бул.“Сливница“ №143, ет.1;
- със съобщение
изх.№2147/14.02.2018г. длъжникът К.Я.Б. е уведомен, че изп.д.№20178950400010 на
ЧСИ Людмил Станев рег.№895, район на действие – ОС Варна е прекратено, поради
ПОГАСЯВАНЕ НА ДЪЛГА /л.215/;
- с нотариална покана
до К.Я.Б. №19, т.І, рег.№237 от 12.02.2018г., връчена лично, на 13.02.2018г.,
„Юробанк България“ АД е отправила изявление за обявяване на предсрочната
изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит, поради непогасяване
на формираните просрочия към 24.01.2018г. в размер на 314,93 евро, както и във
връзка с насоченото принудително изпълнение от друг кредитор срещу
обезпечението по кредита по образуваното изп.д.№ .№20178950400010 на ЧСИ Людмил
Станев рег.№895, район на действие – ОС Варна /л.166-170/;
- с нотариална покана
до Л.А.Б. №20, т.І, рег.№238 от 12.02.2018г., връчена на 13.02.2018г., на К.Я.Б.
със задължение да я предаде, „Юробанк България“ АД е отправила изявление за
обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по процесния договор за
кредит, поради непогасяване на формираните просрочия към 24.01.2018г. в размер
на 314,93 евро, както и във връзка с насоченото принудително изпълнение от друг
кредитор срещу обезпечението по кредита по образуваното изп.д.№
.№20178950400010 на ЧСИ Людмил Станев рег.№895, район на действие – ОС Варна
/л.171-175/.
По отношение на
предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит и анексите към
него:
С Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в т.18 е прието,
че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
С оглед на така
дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на
кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към
този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по
кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение
на поръчителя.
Съдът намира, че за
да е налице валидно уведомяване изявлението на кредитора следва да е достигнало
до адресата, доколкото със същото кредиторът се позовава на правото си да
преобразува задължението по договора от разсрочено /дължимо на равни месечни
вноски/ в предсрочно изискуемо в пълен размер, а длъжникът губи предимството на
срока и дължи уговорените обезщетения за забава. Редът за връчване изявлението
на банката не е определен от законодателя, поради което удостоверяването му
зависи от избрания от кредитора способ. В настоящия случай, изпратените до
ответниците изявления, обективирани в описаните по-горе нотариални покани са
надлежно получени.
По въведените
възражения за неравноправност на част от клаузите по процесния договор, липса
на предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по
договора и размера на дълга:
От съвкупния анализ
на събраните по делото доказателства – договор за ипотечен кредит №
8-224/23.08.2007г. се установява, че страните са обвързани от валидно договорно
правоотношение. По делото е установено изпълнение на задълженията на ищеца за
предоставяне на заемната сума, както и надлежното й усвояване от
ответниците/кредитополучатели.
Сключеният между
страните договор е за ипотечен кредит. Кредитополучателите – ответници са
физически лица, на които е предоставен кредит, който не е предназначен за
извършване на търговска или професионална дейност, поради което същите имат
качеството „потребител“ по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При преценка
неравноправността на оспорените клаузи за начина на формиране на лихвените
проценти, съдът проверява: попадат ли в предвидените от закона изключения;
свързани ли са с основния предмет на договора, както и дали са изразени на ясен
и разбираем език, което предполага, че при договорите за кредит финансовите
институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация,
която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и
благоразумие. Необходимо е методът на изчисление на съответния лихвен процент
да съдържа ясно и конкретно разписана изчислителна процедура, предвиждаща вида,
количествата изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти.
Липсата на конкретна методика или формула /математически алгоритъм/ създава
възможност при наличие на предвидените в договора изменения на пазарната
конюктура, банката – кредитор произволно да изменя размера на лихвите по
кредита. При необявени предварително и невключени, като част от съдържанието на
договора, ясни правила за условията и методиката, при които размера на лихвения
процент може да се променя, е налице недобросъвестност при договарянето.
Преценката следва да се направи към момента на сключване на договора, при
отчитане на всички обстоятелства, които продавачът е могъл да знае към този
момент и които могат да се отразят на последвалото му изпълнение. /решение по
т.д. № 1556/2017г. на ВКС, 1-во т.о/.
При извършване на
проверка за наличие на неравноправност на клаузите следва да бъде съобразено и
даденото в практиката на ВКС разрешение, че уговорката в допълнителните
споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 от ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци – чл.294, ал.1 от ТЗ
/решене по т.д.№1504/2018г. на ВКС, 2-ро т.о./. Следва да бъде съобразено и
обстоятелството, че когато отделна клауза от договор, сключен с потребител, е
неравноправна и поради това нищожна, по реда на чл.146 от ЗЗП, спогодбата
основана на такава клауза също е нищожна по смисъла на чл.366 от ЗЗД.
Съдът следва да се
произнесе и по въведеното в жалбата възражение за неправилно определяне размера
на дължимите по договора суми, обхващащи и лихвите, като направи проверка при
какви условия същите се дължат, респ. настъпили ли са те в периода на действие
на договора, какъв е начина на формирането им, спазен ли е от банката, както и
да направи евентуална преценка за неравноправния им характер. Разпоредбите на
ЗЗП за неравноправните клаузи в договорите са императивни, поради което за
същите намират приложение постановките на т.1, и т.3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на
ВКС, възприети в решение по т.д.№3686/2014г. на ВКС, 1-во т.о. и в решенията на
СЕС.
По делото е
установено, че при сключване на договора и след изтичане на първата година
страните са уговорили годишен лихвен процент /чл.14/, формиран от сбора на 12
месечния ЮРИБОР и надбавка в размер на 2,5% годишно. Предвидена е и възможност
за едностранна промяна в дължимата възнаградителна лихва /чл.23.1/.
Съдът намира, че
предпоставките, при които в договора е предвидена възможност за промяна на
лихвения процент са неясни. В същите не е посочено какво се разбира под
„съществени изменения в икономическата ситуация в страната и/или чужбина и/или
промени в българското законодателство, които правят неизгодна за банката
настоящата кредитна сделка…“, нито е предвидена възможност за договарянето му.
Липсва яснота и по отношение на субективните критерии приложими от страна на
банката – за съотношението в отделните компоненти и основанията за прилагането
им, което не дава възможност на потребителя да направи информиран избор за
продължаване на договора, преценявайки доколко приложимата методика за
изменение на лихвения процент съответства на действителното влияние на
обективни фактори на пазара върху цената на кредита.
В конкретния случай, от
заключението по допуснатата ССЕ, се установява, че за периода от сключване на
договора 23.08.2007г. до първия анекс от 18.08.2010г. лихвеният процент, с който
се е олихвявала главницата е променен едностранно от банката, на 26.03.2009г.,
чрез увеличение на постоянната компонента – „надбавка“, без да са представени
доказателства за наличие на обективни фактори за това. На вещото лице не е
предоставена конкретна формула и стойности, респ. факторите повлияли на
решението за промяна на един от компонентите формиращ възнаградителната лихва.
Ето защо, съдът
намира, че в случая е неприложимо изключението на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП,
предвид необявени предварително и невключени, като част от съдържанието на
договора условия за изменение на ГЛП /решение по т.д.№193/2018г. на ВКС, 1-во
т.о/. Клаузата на договора, с която страните са уговорили възможност за
едностранна промяна в дължимата възнаградителна лихва има неравноправен
характер и като такава е нищожна.
Констатираната на
основание чл.143 ал.1 ЗЗП нищожност, на една от приложимите към формиране размера
на възнаградителната лихва клауза, не освобождава ответниците от дължимост на
възнаградителна лихва въобще, като същата следва да бъде формирана, съобразно
определения в чл.14 лихвен процент. Не е налице неяснота при определяне на
дължимото по договора възнаграждение в размер на договорения лихвен процент към
датата на сключване на договора.
Със сключените Анекс
№1/18.08.2010г. и Анекс №2/05.11.2010г. са уговорени периоди на облекчено
плащане на задълженията по договора, по време на които се дължи заплащане само
на лихвите по кредита. С Анекс №3/07.06.2013г. е извършено преструктуриране на
дълга, като е предвидено останалата лихва върху редовна главница, просрочена
лихва и наказателна лихва върху просрочена главница да се капитализират към
главницата, като счетоводно са записвани като усвоен кредит. Върху формирания
нов размер на дълга са начислявани възнаградителни и наказателни лихви, което
обосновава извод, че подписаното между страните споразумение е нищожно и поради
нарушаване на забраната за анатоцизъм, на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД и чл.10,
ал.3 от Наредба №9/2008г.
Още повече, че всички
анекси, заедно с приложените към тях погасителни планове не могат да санират
изначално нищожни, съгласно ЗЗП, клаузи в договор за кредит, предвид
обстоятелството, че размерът на дълга посочен в тях е основан и определен въз
основа на лихвени проценти, които не са били договорени между страните, както и
след прибавяне към главницата на лихвите върху редовната главница, както и
просрочените възнаградителна и наказателна лихви. Подобни споразумения
представляват недопустим предварителен отказ от потребителската защита и са
нищожни, на основание чл.366 ЗЗД /решения по т. д. № 2615/2016 г., I т. о. и по
т.д.№1766/2016г. на ВКС, II т.о./.
С оглед на
установеното, размерът на дълга по отделни пера следва да бъде изчислен
съобразно първоначалните уговорки в договора за кредит – фиксирана лихва за
първата година и фиксирана надбавка – 2,5% и плаващ референтент коефицент /12 м
ЮРИБОР/, определен към 01.01 на съответната година. В този смисъл следва да
бъде съобразено допълнителното заключение по допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза в Приложение 7-1, при начисляване на наказателна лихва по чл.19.1 от
договора върху просрочените вноски. Съдът намира, че същата не е нищожна, тъй
като по естеството си представлява неустойка за забавено плащане, чийто
договорен размер /формиран от ГЛП плюс 2,5% надбавка/ не е прекомерен,
доколкото по време на срока на договора същият е паднал под 10% /размера на
законната лихва за забава/. По делото не е установено и кумулиране на надбавки
към договорната лихва, предвид характера на договореното обезщетение.
От заключението се
установява, че към 20.03.2018г. /след датата на получаване на изявлението на
банката за трансформиране на вземанията за предсрочно изискуеми/
кредитополучателите не са имали просрочени задължения за по договора за
главница, лихва, разноски и застраховки, както и такси управление и
обработка.
С оглед на така
установеното, съдът намира, че към датата на връчване на изявлението на банката
за обявяване на вземанията по процесния договор за кредит за предсрочно
изискуеми, не е настъпил обективният факт на забава, като всички падежирали
вноски са били платени, поради което не са налице основания за обявяване на
вземанията за предсрочно изискуеми и за приложение на разрешенията на ТР
№8/2017г. на ОСГТК на ВКС. Още повече, че по делото не е направено допълнително
изявление за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията в хода на
производството.
От друга страна, по
делото е безспорно установено обстоятелството, че по отношение на имота,
предоставен за обезпечение на процесния кредит са били насочени претенции на
друг кредитор, по образувано срещу К.Я.Б. изпълнително дело, което, към датата
на получаване на изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на
вземанията по процесния договор, е било прекратено поради погасяване на дълга.
Съдът намира, че посоченото обстоятелство обосновава извод за липса на
предвидените в чл.30.1.4 основания за настъпване на предсрочната изискуемост,
независимо че банката не е била надлежно уведомена за прекратяването. Още
повече, че на 19.02.2018г. банката е получила съобщение, с в което е посочено,
че насрочената продан е спряна.
Предявеният иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид съвпадане
правните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По депозираната
частна жалба срещу определение №1407/03.06.2020г., с което е оставено без
уважение искането за изменение на решение №177/21.02.2020г. по т.д.№1798/2018г.
на ВОС в частта за разноските, на основание чл.248 от ГПК.
Спорният въпрос,
поставен с подадената частна жалба, е за размера на присъденото адвокатско
възнаграждение в полза на ответниците по делото от 2 200лв., с твърдения
че същият е прекомерен и следва да бъде намален до минималния размер от
2 011,37лв.
От представените по
делото доказателства се установява, че
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред
първата инстанция е в размер на 2000лв. и 200лв. за представителство и защита в
производството по спиране на изпълнението от съда по реда на чл. 420, ал.5 от ГПК.
Съдът намира за
неоснователно направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, тъй като същото е незначително по-високо от минималния размер,
определен по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г., отнесено към обема,
фактическата и правна сложност на делото, въведените в производството
възражения, събраните доказателства и проведените открити съдебни заседания.
Ето защо, не са
налице основания за изменение на решението в частта на присъденото в полза на
ответниците/въззиваеми адвокатско възнаграждение.
Предвид съвпадане
правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК въззивникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД следва да бъде осъден да заплати на К.Я.Б.
и Л.А.Б. сумата от 2 000лв., представляваща направените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно
направеното възражение за прекомерност на същото, тъй като минималният размер,
определен по реда на чл.7, ал.2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г., възлиза на 2011,37лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №177/21.02.2020г. и определение №1407/03.06.2020г.
по т.д.№1798/2018г. и на ВОС.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Околовръстен път“ №260, да
заплати на К.Я.Б., ЕГН ********** И Л.А.Б., ЕГН ********** ***, сумата от
2000лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен
срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280,
ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: