Присъда по дело №3542/2020 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

по НОХД № 3542 по описа за 2020 год.
на Варненския районен съд - ХХХVІІ наказателен състав.

По отношение на подсъдимата В. Д. Д. , роден на 02.08.1977 г. в гр.
Варна, българка, българска гражданка, средно образование, разведен,
неосъждан, не работи, ЕГН ********** от Варненска районна прокуратура е
възведено обвинение, за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, затова, че в
периода от м.02.2016 г. до м.07.2020 г. вкл., в гр. Варна, след като е била
осъдена с Решение № 5193/07.11.2014 г. по гр.д. № 17752/2013 г. по описа на
ВРС, влязло в законна сила на 02.12.2014 г., да издържа свои низходящи
синът си - Т.С.Д., род. на *** г., и дъщеря си - И.С.Д., род. на *** г., чрез
техния баща и законен представител С.Т.Д., съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на повече от две вноски - 36 месечни вноски по 90
лв. за Т.С.Д., дължими за периода от м.02.2016 г. до м.01.2019 г. в общ размер
на 3 240 лв., и 54 месечни вноски по 90 лв. за И.С.Д., дължими за периода
от м.02.2016 год. до м.07.2020 год. в общ размер на 4 860 лв., или издръжка
за двете си деца на обща стойност 8 100 лв.

В хода на проведеното разпоредително заседание, служебния защитник на
подсъдимата Д., адв. С.Р., ВАК прави искане за разглеждане на делото по
реда на Глава ХXVII-ма НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът
прие, че са налице всички предпоставки за приключване на делото по
диференцираната процедура, при което с определение по чл. 248, ал. 5, т. 4 от
НПК внесе делото за разглеждане именно по този диференциран процесуален
ред.

В хода на проведеното съкратено съдебно следствие подс. Д. се признава за
виновна, съжалява за стореното и моли за минимално наказание. Същото е и
становището на защитника и, който намира, че са налице всички обективни
предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие. Претендира се за налагане на наказание в минимален размер.

1

Представителят на Районна прокуратура в с. з. поддържа обвинението, като
предвид характера на проведената диференцирана процедура пледира за
налагане на наказание при условията на чл.55 от НК - глоба.

Предвид характера на производството, с определение постановено по реда на
чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 от НПК и след като прие, че направеното в
хода на съкратеното съдебно следствие самопризнание на подсъдимата В. Д.
се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от доказателствата по делото,
съдът обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да
бъдат събирани доказателства, относно фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, при отчитане
изискванията, вписани в нормата на чл. 373, ал. 3 от НПК, прие за установено
следното от фактическа страна:

Подсъдимата В. Д. Д. , била със средно образование, разведена, неосъждана,
не работи.

Подсъдимата В. Д. и св. С.Т.Д., имали сключен граждански брак през 2000
год. От брака си двамата имали радени две деца – Т., роден на *** г. и И.,
родена на *** год.

С Решение № 5193 от 07.11.2014 г. гр. д. № 17752/2013 г. на ВРС брака
между двамата съпрузи бил прекратен. Упражняването на родителските права
по отношение на децата Т. и И. било предоставено на бащата С.Д..Със
същото решение В. Д. била осъдена да плаща в полза на децатна си Т. и И.
чрез техния баща и законен представител С.Д. месецна издръжка в размер на
по – 90 лева за всяко от тях, с падеж до пето число на месеца, считано от
влизане на решението в сила, до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване. Решението влязло в сила на 02.12.2014 год.

През 2015 год. подсъдимата плащала дължимата за децата си издръжка по
банкова сметка на св.Д., но след м.06.2015 г. спряла плащанията, което го
2

мотивирало да подаде жалба срещу нея. По време на воденото ДП, Д.
заплатила всички дължими вноски до края на 2015 г., поради което същото
било прекратено. От началото на 2016 г. първоначално Д. внесла по сметка на
св.Д. сумата – 180 лева/дължимите месечни вноски за децата за м.01.2016 г.,
след това започнала да плаща частично вноските , на различни дати.
Последната платена от нея вноска била направена на 14.06.2018 год.

По жалба на св. Д. до ВРП., на 18.12.2018 г. било образувано ДП № 1620/2018
год. по описа на Второ РУ при ОД МВР - Варна.

Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от
събраните в с. з. доказателства, посредством приложените по ДП №
1620/2018 г. по описа на Второ РУ писмени доказателствени средства, както и
чрез показанията на св. С.Д. и св.Т. Д., приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК. Установените в хода
на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от
признанието на описаните факти от страна на подсъдимата В. Д. в с. з.,
одобрено от съда по реда на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК.
При така установеното от фактическа страна, при отчитане на заложеното в
чл. 373, ал. 3 НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че
подсъдимата Д. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, за което е предадена на съд.

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано
физическо лице.

Престъплението по чл. 183 от НК, засягащо обществените
отношения в семейството, в инкриминираната от прокурора в
настоящото дело форма на изпълнителното деяние, се осъществява чрез
бездействие и намира обективен израз в неизпълнение на влязло в сила
решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни
вноски. За ангажиране на наказателната отговорност на извършителя за
визираното продължено престъпно посегателство е изискуемо обаче
инкриминираното неизпълнение на алименти задължения /неплащане
на издръжка на съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра/ да е
съзнателно. Авторът на неправомерното деяние трябва да е изградил
представи за наличието на съответното задължение за плащане на
издръжка и за това - за какъв период от време не е внесъл дължимите
суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици
или допуска /примирява се/ с престъпния резултат /изпадането в
3

забава/. Последното индицира на субективните измерения на
инкриминираното поведение по чл. 183, ал. 1 от НК, за доказването на
които е необходимо установяване на обективна възможност за
изпълнение на задълженията и липса на пречки от непреодолим
характер, препятстващи заплащането на издръжка.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия чрез бездействие, изразяващо се в съзнателно неизплащане
на определената с влязъл в сила съдебен акт месечна сума за издръжка
на низходящите му, в размер на повече от две месечни вноски – 36
месечни вноски по 90 лв. за Т.С.Д. на стойност 3 240 лв., и 54 месечни
вноски по 90 лв. за И.С.Д. на стойност 4 860 лв. Обстоятелството, че в
инкриминирания период подсъдимата е изплащала част от вноските за
издръжки, т.е. дължимите от него вноски не са последователни не
изключва обективната съставомерност на деянието.

Безспорно, престъплението по чл.183, ал.1 от НК е типично
продължено престъпление, осъществявано чрез трайно, непрекъснато,
„продължаващо” бездействие, докато не настъпят обстоятелства за
неговото прекратяване, зависещи или не от волята на дееца.
Довършването на престъплението може да бъде решение на дееца за
извършване на дължимото се действие или извън волята му, например
започване на наказателно преследване за неправомерното му поведение.

Съдебната практика и правната теория обаче е изяснила, че този
начин на осъществяване на продълженото престъпление е следствие на
обединяването на отделните престъпни действия/бездействия в едно
единствено престъпление от субективното отношение на дееца за
постигане на преследвания противоправен резултат, като само по
изключение продължителността в осъществяването на деянието оказва
влияние върху правната квалификация. Престъплението по чл.183, ал.1
от НК е насочено срещу обществените отношения в семейството /с
което се цели защита на ежедневните нужди на лицата, които са
неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и
издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат
неблагоприятните последици от забавянето й, поради което законът
посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно/и намира обективен израз
в неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение
за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски,
без обаче законодателят да е посочил изискването те да са
„последователни”.

Престъплението не би било извършено, само ако се установи, че
лицето е изплатило цялото си задължение, или неизпълнението е под
4

две месечни вноски, или пък то бъде погасено /напр. поради
навършване на пълнолетие на низходящия, който не продължава
образованието си, или го продължава, но за което следва да има влязло
в сила ново решение, че дължащият издръжка може да му я осигури;
при смърт на издържаното лице;/. Такова доказателство в случая е
налице единствено за детето Т. Д., поради което и правилно
прокуратурата е посочила в ОА, че с навършване на неговото
пълнолетие и предвид липсата на ново съдебно решение, задължението
на подсъдимата Д. спрямо него е отпаднало. За другото дете И. Д. -
такива обстоятелства обаче не са налични. В този смисъл е и
константната практика на ВКС- например Решение №424/02.12.2014 по
дело №1345/2014 на ВКС, НК, I н.о., докладчик съдията Николай
Дърмонски .

От субективна страна престъплението е извършено умишлено.
Подсъдимата е съзнавала общественоопасният характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и ги е искал. Видно от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства подсъдимата е била запозната със съдебното решение.
Гласните доказателства са еднопосочни и по отношение на факта, че
подсъдимата Д. в инкриминирания период е работила инцидентно, а от
2018 год. е в майчинство по отглеждане на третото си дете. В тази
връзка следва да се съобразява и разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК,
според която родителите са длъжни да дават издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се
дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите.
Безспорно доказателства за постоянна трудова заетост на подсъдимата
по делото не са налице, но тя е била в работоспособна възраст, като
няма данни да страда от здравословни проблеми, които да
възпрепятстват възможността му да упражнява общественополезен труд
съответно до водят до обективна невъзможност за изпълнение на
задължението за издръжка. Нещо повече, както бе спомената по-горе
гласните доказателства по делото са еднопосочни, че тя живее и
отглежда третото си дете.

Наличието на материални затруднения не изключва наказателната
отговорност за посоченото престъпление. Обстоятелството, че Д. е
правила подаръци на децата си също не изключва наказателната и
отговорност за посоченото престъпление. Коментираният факт
представлява още един аргумент за отхвърляне доводите на защитата за
субективна несъставомерност на деянието. Същевременно той не може
да се третира и като точно изпълнение на задължението за издръжка,
защото предназначението на последната е да осигури средства за
5

посрещане на ежедневните нужди на правоимащото лице. Именно
поради това тя се дължи ежемесечно под формата на периодично
плащане, докато подаръците, са давани спорадично и не са свързани
непременно с обичайните потребности на детето.

В горната насока е и налице достатъчно константна съдебна практика
на ВКС – Решение № 126/20.03.2015год. на ВКС по н.д. № 205/2015год.
І н.о.; Решение № 111/04.07.2016год. на ВКС по н.д. №434/2016год. ІІІ
н.о. Решение № 158/ 25.10.2017 г. на ВКС по н. д. № 690/2017 г., III н.о.
и ред други.

Съдът намира, че по отношение на подсъдимата е неприложима
привилегията на чл.183, ал.3 от НК, тъй като той не е заплатил
дължимите вноски в инкриминирания период.

С оглед горното и като прецени, че обвинението против подсъдимата
е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.301, ал.2 от НПК, със
събраните в производството доказателства, съдът призна В. Д. Д. за
виновна по предявеното и обвинение по чл.183, ал.1 от НК.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
приема обстоятелството, че подсъдимата е с чисто съдебно минало. Тя
не се е дезинтересирал от децата си, напротив, осъществява срещи с тях
и ги подпомага финансово. Като смекчаващо вината обстоятелство
съдът отчете, че подсъдимата Д. има още едно малолетно дете, за което
също следва да полага грижи и му дължи издръжка.

Отегчаващи вината обстоятелства съдът не намери в конкретния
случай.

Констатираните в случая смекчаващи обстоятелства са
многобройни, поради което обосновават основание за смекчаване на
наказателната репресия спрямо подсъдимата Д., при условията на
чл.55, ал.1 НК, тъй като и най – лекото предвидено в закона наказание,
би се оказало несъразмерно и неоправдано тежко, с оглед
индивидуалната обществена опасност на конкретното деяние и дееца.

За престъплението, в което подсъдимата Д. беше призната за
виновна – чл. 183, ал.1 НК в материалната наказателна норма, в
редакцията й действаща към датата на деянието, предвидени в условия
на алтернативност са две наказания – „лишаване от свобода“ и
„пробация“.

Измежду посочените и мотивирани от предходните съображения,
6

относно индивидуализацията на наказанието, респ. обстоятелствата
релевантни за отговорността, съдът прецени наказанието „пробация” за
по-подходящо в случая, с оглед целите предвидени в чл.36 НК и
личността на дееца, конкретно отчитайки фактът, че подсъдимата
понастоящем отглежда малолетното си дете. Така определеното
наказание, на основание чл.55, ал.1, т.2 б.“в“ от НК съдът замени с
наказание «глоба» в размер на 300 лева.

За да определи точно този размер на наказанието «глоба», при
положение, че в чл.55, ал.1, т.2, б.“в“ от НК е посочено, че
наказанието „пробация“ се заменя с глоба от 100.00 до 500.00 лв.,
съдът съобрази на от една страна, че тази разпоредба на закона не е
актуализирана повече от 15 години и реално към настоящият момент
предвидените в нея наказания не отговарят на икономическата
обстановка в страната. В този смисъл сумата от 300.00 лв. е дори под
размера на една МРЗ за страната в инкриминирания период.

От друга страна като отчете, че подсъдимата не е заплащала
задължения за издръжка в относително дълъг период, съдът намери, че
именно този конкретен размер на наказанието „глоба“ би изпълнило
целите на наказанието по чл.36 от НК и би въздействало
предупредително и възпиращо спрямо конкретния извършител и
останалите членове на обществото.

По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

7

Номер на акта:	169
Дата:	28 октомври 2020 г. (в сила от 13 ноември 2020 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Караниколов

Дело:	20203110203542
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 септември 2020 г.

Присъда по дело №3542/2020 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите