Р Е Ш Е Н И Е
№ 1240
гр. Русе, 09.07.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на осми юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7866 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД срещу М.Д.К., в която се твърди, че между нея и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е сключен договор
за потребителски заем от 05.01.2015г., по силата на който на ответницата била
предоставена сумата от 529лв., която тя се задължила да върне заедно с
уговорената възнаградителна лихва. Падежът на цялото задължение настъпил на
05.02.2016 г., на която дата станал изискуем целият неизплатен остатък от
задължението на ответницата по процесния договор.
На 10.01.2017г.
между кредитора и ищцовото дружество бил сключен договор за цесия, по силата на
който е прехвърлено вземането на кредитора от ответницата по процесния договор.
За дължимите от нея суми било депозирано Заявление по чл. 410 ГПК, по което е
образувано ч.гр.д. №****/2018 г. и издадена Заповед за изпълнение за
сумите: 487,35 лв. дължима главница по
договора за заем; 68,73 лв. възнаградителна лихва за периода 05.02.2015г. -
05.01.2016г. и 170,51 лв. лихва за забава за периода от 06.02.2015г. -
07.08.2018г.
С оглед дадените от
съда указания за предявяване на иск за установяване на вземането, ищецът моли в
настоящото производство да бъде признато за установено, че ответницата М.Д.К.
дължи на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД сумите по издадената заповед за изпълнение.
Претендира се присъждане и на направените в двете производства разноски.
В срока по чл.131 ГПК, особеният представител на ответницата, назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК,
изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявеният иск.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Според
представените и неоспорени по делото писмени доказателства, на 05.01.2015г.
между "БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД в качеството на кредитор и М.Д.К.
като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит, по силата на
който ответницата е получила в заем сума от 529лв., която се е задължила да
върне заедно с дължимата договорна лихва на 12 равни месечни погасителни вноски
в размер на 55,61лв. (само последната в размер на 55,59лв.) с падеж на първата 05.02.2015г.
и на последната 05.01.2016г. Общата стойност на дължимите плащания по договора
е определено на 667,30лв., лихвения процент на 29,69%., а годишния процент на
разходите (ГПР) на 34,36%. Получената в заем сума е използвана за закупуване на
преносим компютър от „Технополис“. За обезпечаване на заема ответницата е
сключила и застраховка „Сигурност на плащанията“ и премия в размер на 42,32лв.,
която се задължила да изплати на кредитора на 12 погасителни вноски, включени в
горепосочените суми.
На 10.01.2017г.
между "БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД
е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), в чиито предмет е и
вземането по процесния договор от ответника, което в приложение №1 към договора
е посочено под №*** и е в размер на 87,35лв. главница, 68,73лв. договорна лихва
и 82,37лв. обезщетение за забава. Прехвърлителят е упълномощил ищцовото
дружество да уведоми длъжниците по договора за цесия за прехвърлянето на
вземанията им по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД.
Според заключението
на изготвената по делото икономическа експертиза, за погасяване на получената в
заем сума, ответницата е извършила две плащания – на 05.02.2015г. и на
06.03.2015г., всяко от които в размер на 55,61лв. Размерът на остатъчното
неплатено задължение от ответницата възлиза на 451,25лв. за главница, 36,10лв.
застрахователна премия, 63,64лв. за договорна възнаградителна лихва за периода 03.04.2015г.
до 05.01.2016г. и 5,09лв. обезщетение за забава върху неплатените вноски по
договора до изтичане на срока му – 05.01.2016г. Към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК от ищцовото дружество, задължението на ответницата
за обезщетение за забава е нараснало на 170,51лв.
По депозирано от
ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.№****/2018г. по описа на РС –
Русе и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу ответницата с №****/24.08.2018г. за следните суми: 487,35лв. главница по
договор за заем от 05.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 23.08.2018г. до окончателното изплащане, 68,73лв. договорна
възнаградителна лихва за периода 06.02.2015г. до 05.01.2016г., 170,51лв. лихва
за забава за периода от 06.02.2015г. до 07.08.2018г., 25лв. държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника в условията
на чл. 47, ал.5 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след като
заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което се
явява процесуално допустим.
По делото няма
доказателства за уведомяването на ответника за прехвърлянето на процесното
вземане на нов кредитор (ищцовото дружество), но следва да се приеме, че с
връчването на препис от исковата молба и приложените към нея доказателства
(включително уведомление и пълномощно за съобщаване на цесията) на особения
представител по делото, то ответникът е редовно уведомен за това обстоятелство.
Този факт следва да бъде отчетен като настъпил в хода на процеса и от значение
за спора и да се приеме, че цесията поражда действие и по отношение на
ответника като длъжник, още повече, че в настоящото производство той не твърди,
че е извършил плащане на задължението си на стария кредитор (в този смисъл Решение
№ 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК). С оглед на
това, възражението на особения представител за липсата на облигационно
отношение между страните по делото (материална легитимация за ищеца), следва да
се приеме за неоснователно.
Уговореният ГПР по
процесния кредит е в размер съобразен с императивното ограничение на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и не би могло да се приеме, че разходите по него са „твърде високи“
според становището на процесуалния представител на ответницата и в този смисъл
да е налице основание за намаляването или изключването им от задължението по
договора като уговорени с неравноправна, съответно и нищожна клауза.
С оглед постъпилите
от ответницата плащания само на две погасителни вноски (твърдения и
доказателства за други плащания не са налице по делото), то тя остава задължена
за неизплатената част от главницата и договорната лихва в размерите уговорени с
договора и претендирани като дължими в настоящото производство.
На основание чл. 3
от ОУ към процесния договор, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху всяка забавена вноска. В случая ответната
страна не е направила правопогасяващи възражения по отношение на претендираното
обезщетение или част от него, с оглед на което
исковата претенция и в тази част следва да бъде уважена.
При този изход на
спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените в настоящото
производство разноски в размер на 125лв. за държавна такса, 130 лв. депозит за
вещо лице, 200лв. депозит за особен представител и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение или общо 555лв. За заповедното производство в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в общ размер на 75лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Д.К.
ЕГН**********,*** дължи на „Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД с ЕИК200644029, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрик
Ибсен“ №15, ет.7, представлявано от изп. директор Александер Викторов Грилихес
сумите: 487,35лв. главница по
договор за заем от 05.01.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 23.08.2018г. до окончателното изплащане, 68,73лв. договорна възнаградителна
лихва за периода 06.02.2015г. до 05.01.2016г., 170,51лв. лихва за забава за периода от 06.02.2015г. до
07.08.2018г., за които суми е издадена заповед №3227/24.08.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№****/2018г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА М.Д.К. ЕГН**********,***
да заплати на Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК200644029, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ №15, ет.7, представлявано от изп.
директор Александер Викторов Грилихес, сумата от 555лв. разноски за настоящото производство и сумата от 75лв. разноски за заповедното производство
по ч.гр.д.№****/2018г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: