№ 442
гр. Сливен, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна К. Д.а
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от Анна К. Д.а Административно наказателно
дело № 20222230200744 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод жалба на М. А. Х. против НП №
22-0804-001723 от 31.05.2022 год., издадено от Началник група към ОД на
МВР гр. Сливен, с което за нарушение на чл.150а от ЗДвП му е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП
му е наложено наказание „Глоба” в размер на 2000 лв., лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Із-2359 на
МВР са отнети 12 контролни точки и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 10 лева. Моли НП да бъде
отменено като незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
процесуален представител, който поддържа жалбата и моли съда да отмени
издаденото НП като незаконосъобразно. Твърди, че на посочената в АУАН
дата автомобилът е бил управляван от него, но до спирането му от
полицейските служители, но след като е бил освободен е употребил алкохол,
повикал е друго лице да го откара до тях, поради което не е имал качеството
на водач при пристигането на служителите на СПП и за това е отказал
извършването на проверка за употреба на алкохол.
В с.з. административно – наказващият орган, редовно призован, не
1
изпраща представител. Изпраща писмено становище, с което моли съда да
потвърди НП.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 05.05.2022 г. свидетелите В. Д. и Т. П. - служители на РУ-Сливен
патрулирали на пътен възел „Петолъчка“. Двамата забелязали, че от
бензиностанцията до заведение Лазур излиза лице, което криволичи при
придвижването си и тъй като това лице се качило да управлява лек
автомобил, го последвали, за да му извършат проверка. Преминали през
кръговото кръстовище и се насочили в посока гр. к., като подали на водача
светлинен и звуков сигнал. На последното заведение на „Петолъчката“
жалбоподателят спрял управлявания от него автомобил „Хонда“ с рег. №
К...7D.., като непосредствено зад него спрял и полицейския автомобил.
Полицейските служители извършили проверка на документите на лицата,
като спътниците на жалбоподателя не носели такива и самоличността им била
установена по данните, които предоставили. Жалбоподателят представил
СУМПС, което обаче било с изтекъл срок на валидност, но не представил
контролния талон към него. Тъй като докато проверявали документите му, на
полицейските служители им направило впечатление, че жалбоподателят лъха
на алкохол, решили да поискат съдействие от колегите си от СПП.
Предупредили жалбоподателя, че са повикали колегите си и че ще му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол и тъй като времето било студено,
а жалбоподателят по къс ръкав, му разрешили да влезе в заведението, докато
дойдат колегите им. На място пристигнали актосъставителят Ч. и свид. С. от
СПП и поискали от жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на алкохол,
като лице, за което колегите им съобщили, че е управлявал автомобил.
Жалбоподателят категорично отказал, с мотив че не е управлявал той
автомобила. За констатираното при проверката на жалбоподателя бил
съставен АУАН за нарушение на чл.150а от ЗДвП, чл.174, ал.3 от ЗДвП и
чл.10047, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено и
обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея
2
направи следните правни изводи :
Жалбата е допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, но разгледана по същество – неоснователна.
Безспорно се установи от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения на
ЗДвП, а именно по чл.150а, чл.100, ал.1, т.1 и чл.174, ал.3 от ЗДвП. При
извършената на 05.05.2022 г. проверка от полицейски служители, същият е
отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство.
Безспорно се установява и че е СУМПС е било с изтекъл срок на валидност и
не е представил контролен талон към него. Впрочем тези обстоятелства не се
оспорват от самия жалбоподател. Оспорва се качеството му на водач на МПС
и то не към момента на спирането му от полицейските служители Д. и П., а
към момента на пристигането на служители на СПП.
Съгласно разпоредбите на ЗДвП, съставените актове се ползват с
доказателствена сила до доказване на противното. Т.е. те имат обвързваща
доказателствена сила и жалбоподателят, а не АНО, е този, който следва с
всички допустими средства да докаже, че не е извършил описаното в
съставения му АУАН. Отделно от обвързващата доказателствена сила на акта,
съдът намира и че показанията на полицейските служители са
последователни, логични и безпротиворечиви, поради което ги възприе и
кредитира изцяло и изведе описаната по-горе фактическа обстановка.
Жалбоподателят, с ангажираните от него гласни доказателства, не можа
да обори по категоричен начин констатациите по съставения му акт.
Всъщност не се спори, че към момента на извършената проверка от
страна на полицейските служители В. Д. и Т. П., жалбоподателят е имал
качеството на водач на МПС. Свидетелите му не отричат това обстоятелство.
Застъпва се тезата, че докато е бил в заведението, изчаквайки идването на
служителите на СПП, жалбоподателят е употребил алкохол, обадил се е на
племенника си – свид. М. А., който да го откара обратно в с. Мокрен и към
момента на пристигането на екипа на СПП не е имал качеството водач на
МПС и за това е отказал да му бъде извършена проверка.
Тази теза е толкова несъстоятелна, че не би следвало да се обсъжда
изобщо, но за да не се нарушат правата на жалбоподателя, съдът следва да
обсъди всички наведени от него доводи. Жалбоподателят е спрян за проверка
3
от полицейски служители, които безспорно имат право да спират МПС и да
извършват проверки. Същите не разполагат с технически средства за
установяване на употреба на алкохол и наркотични вещества, но също така
имат право да поискат съдействие от техни колеги от СПП, които разполагат
с такива технически средства, ако имат съмнение, че дадено лице, което
проверяват, е употребило алкохол или наркотични вещества. Именно
изпълнявайки тези си правомощия свидетелите Д. и П. са спрели
жалбоподателя и са поискали съдействие от СПП. На жалбоподателя е било
разяснено, че ще му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, за
каквато проверка е било поискано съдействие. Т.е. жалбоподателят е следвало
да бъде проверен за това, че е управлявал МПС към момента на спирането му
от полицейски служители, а не за това дали ще кара в последствие или не.
Ако се приеме тезата на жалбоподателя, то се обезмислят правомощията и
задълженията на онези полицейските служители, които не разполагат с
технически средства за проверка на водачи за употреба на алкохол. Правно
ирелевантно е обстоятелството, че полицейските служители са разрешили на
жалбоподателя да влезе в заведението. Както беше установено, това е
направено с оглед студеното време и облеклото на жалбоподателя.
Хипотетично, ако го бяха качили в полицейския автомобил, както твърди
процесуалният му представител, вместо да му разрешат да влезе в
заведението и жалбоподателят разполагаше с алкохол във вътрешния си
джоб, излиза, че той ще има право да го изпие, докато дойдат служители от
СПП за проверка, защото при идването им, той вече няма да има качеството
на водач.
Ето защо съдът намира, че е доказано извършването на нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП от страна на жалбоподателя и същият следва да понесе
адм.наказателна отговорност за това нарушение.
Доколкото от така изложеното по-горе, съдът прие, че именно
жалбоподателят е управлявал МПС, то намира, че правилно и
законосъобразно в съставения му АУАН е посочено и нарушение на чл. 150а
от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС със свидетелство, чийто срок е изтекъл,
както и нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като не е представил
контролен талон към СУМПС.
При съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати
4
процесуални нарушения. И акта и НП съдържат всички необходими
реквизити по ЗАНН, няма разминаване между съставения акт и издаденото
НП, същите са надлежно връчени на нарушителя, поради което не са налице
основания за отмяна на наказателното постановление.
Размерът на наложеното наказание за всяко едно от нарушенията е в
рамките на предвидения в закона. За нарушенията на чл.174, ал.3 от ЗДвП и
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП този размер е точно определен и не може да бъзе
променен от съда. За нарушението на чл.150а от ЗДвП е определено
наказание по чл.185 от ЗДвП и вместо да се наложи глоба в размер от 100 до
300 лева, е наложена глоба в размер на 20 лева, но съдът не може да измени
НП и да наложи по-висока санкция. Ето защо съдът следва да потвърди НП,
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото следва на ОД на МВР - Сливен да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за
правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от
ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по
делото не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се
присъди възнаграждение на минимума от 80 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0804-001723 от 31.05.2022 год. на
Началник група към ОД на МВР гр. Сливен, с което на М. А. Х., с ЕГН
********** което за нарушение на чл.150а от ЗДвП му е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП му е
наложено наказание „Глоба” в размер на 2000 лв., лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Із-2359 на
МВР са отнети 12 контролни точки и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 10 лева, като
5
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА М. А. Х., с ЕГН ********** да заплати ОД на МВР Сливен
сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6