№ 88
гр. ХАСКОВО, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АННА ВЛ. П.А
при участието на секретаря П. Д. Д.-ШАЛАМАНОВА
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. П.А Търговско дело №
20235600900065 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба от И. С. И. в качеството му на
баща и законен представител на малолетния С. И. С. от град Любимец,
подадена чрез адв. П. К. от САК, с която се предявяват срещу „ЗАД Алианц
България“ АД – София обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.
429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД. Ищецът претендира сумата 30
000 лева (като частичен иск от 40 000 лева - изменението е допуснато в с.з. на
20.05.2024 година) – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП, реализирано на 26.04.2019 година, ведно със законните
лихви върху тази главница от 28.10.2019 година (уточняваща молба вх. №
5948/07.07.2023 година) до окончателното разплащане. Претендира се и
присъждане на адвокатски хонорар на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв с
ДДС.
Ищецът твърди, че е пострадал при ПТП, реализирано на 26.04.2019
година при следната фактическа обстановка: На 26.04.2019 година, около
04.00 часа, по път II-76, с. Хлябово – с. Българска поляна, община
Тополовград, преди км.32+240, в посока с. Българска поляна се движил лек
автомобил „*******“ с peг. № *****, управляван от С. П. И.. Водачът
управлявал моторно-превозното средство с несъобразена с пътните условия
1
скорост, включително и такава, която да му позволи да извърши левия завой
безопасно. Поради това, при навлизане в зоната на „ляв завой“ водачът
загубил контрол върху автомобила, отклонил го надясно, автомобилът излязъл
от пътното платно и се ударил в крайпътно дърво.
Вследствие на катастрофата пострадал пътуващият в горепосоченото
МПС С. И. С. (малолетен), който получил: контузио абдоминис ет торацис;
травми на други интраабдоминални органи; пропукване на дъгата на С1 в
дясно; контузионни промени на бял дроб и медиастинум; наличие на кръв в
черния дроб; психически стрес. След инцидента пострадалият бил откаран в
МБАЛ „Хасково“ АД, гр. Хасково с оплаквания от болки в корема, но още
същия ден бил откаран от екип на ЦСМП Хасково за лечение в друго лечебно
заведение - УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, гр. Пловдив. Извършени били
изследвания и била поставена окончателна диагноза - травма на други
интраабдоминални органи, без открита рана в корема. Била му проведена
медикаментозна терапия, след което на 28.04.2019 година пострадалият бил
изписан с препоръка да спазва ХДР.
В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП, С. И. С.
търпял силни болки и много страдания, като същият не се чувствал добре
физически и емоционално. Поради причинените наранявания при инцидента,
детето за дълго време следвало да спазва режим на покой и да не се натоварва
физически. През този период той разчитал единствено на помощта на своите
родители и близки за задоволяване на елементарните нужди от ежедневието.
ПоС.ните болки му се отразили зле, като това го направило затворен и
необщителен. Преди процесното ПТП С. бил в отлично здравословно съС.ие,
изключително дейно дете, но след инцидента животът му се променил. Освен
болките детето С. изживяло и силен стрес при процесния пътен инцидент,
който щял остане за цял живот в неговото съзнание. Вследствие на инцидента
пострадалият получил множество травми и наранявания, които щели да бъдат
уточнени с изготвяне по делото на съдебно-медицинска експертиза.
Ищецът твърди, че причина за настъпване на процесното пътно-
транспортно произшествие са допуснатите от водача на увреждащия л.а.
„*******“ с per. № ***** - С. П. И., нарушения на правилата за движение по
пътищата. За него били налице определени, фиксирани в закон задължения за
спазване правилата за безопасно движение по пътищата, които той нарушил -
не бил контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и се движил
със скорост, която била несъобразена с пътните условия. Ето защо била
2
налице пряка причинна връзка между деянието и причинените на детето С.
телесни повреди.
Твърди се, още, че във връзка с процесното ПТП било образувано
наказателно производство по ДП № 30/2019 г. по описа на РУ – МВР –
Тополовград, което било прекратено.
За увреждащия л.а. „*******“ с peг. № *****, управляван от С. П. И.
на процесната дата, била налице сключена застраховка “Гражданска
отговорност” със ЗАД „Алианц България“ АД, по застрахователна полица
BG/01/119000558845/ 20.02.2019 г. със срок на валидност една година, считано
от 20.02.2019 година до 20.02.2020 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ ищецът предявил
претенцията си за изплащане на обезщетение пред дружеството-ответник и
представил всички документи, с които разполага ( с писмо с обратна разписка
от 28.10.2019 година). Била образувана щета с № 1000/19/217/500152, но и до
настоящия момент ответникът не бил заплатил обезщетение.
Поради това, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочва претенциите си за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от
представляваното от него малолетно дете С. неимуществени вреди пряко към
застрахователя на виновния водач, а именно дружеството-ответник.
Претенцията за обезщетение е съединена с тази за законните лихви с правно
основание чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД. Ищецът
претендира законни лихви върху главницата считано от 28.10.2019 година,
когато твърди, че е предявил пред застрахователя-ответник претенцията си за
заплащане на застрахователно обезщетение.
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът подава писмен отговор.
Заема становище за допустимост предявения иск. Не оспорва настъпването на
пътнотранспортното произшествие на 26.04.2019 година, твърдения от ищеца
механизъм на ПТП, както и вината на водача С. П. И.. Признава
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение
на процесния лек автомобил, към датата на деликта. В същото време, оспорва
настъпването на твърдените в ИМ увреждания при детето С., както и
наличието на причинно-следствена връзка между тях и вредоносното деяние.
Оспорва иска по размер с твърдение, че търсеното обезщетение е прекомерно
и несправедливо спрямо действителните болки и страдания. Ответникът
въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца и конкретно – от баща му и законен представител И. С. И., със
3
следните доводи: бащата на С. И. С. бил доверил управлението на автомобила,
в който било превозвано детето С., на млад и неопитен водач, при това в
тъмната част от денонощието; детето било превозвано в нарушение на
изискванията за използване на система за обезопасяване на деца, в ръцете на
баба му, която дори не била използвала предпазен колан.
Ответникът оспорва и акцесорната претенцията за лихва, в частност
началния момент, от който същите са дължими. Признава, че ищецът е заявил
претенцията си на 28.10.2020 година и от този момент бил започнал да тече
срокът за произнасяне от страна на застрахователя. Тъй като пострадалите не
представили към заявлението си дори и минимално изискуемите документи,
дружеството-ответник поискало представяне на допълнителни такива. Поради
непредставянето на такива документи в рамките на законоустановения в КЗ
срок за окончателно произнасяне по предявени пред него застрахователни
претенции, в случай на уважаване на главния иск законна лихва върху
главницата в хипотезата на чл. 497 от КЗ във връзка с чл. 496 от КЗ се дължала
не по-рано от датата на завеждане на исковата молба.
С тези и останалите доводи, изложени в отговора и уточняваща
молба вх. № 2054/28.02.2024 година, ответникът моли съда да отхвърли
изцяло предявените искове или да определи на ищеца обезщетение в по-нисък
размер, както и да му присъди деловодните разноски.
В срока по чл. 372 ал. 1 ГПК ищецът подава допълнителна искова
молба. Поддържа всички въведени твърдения, доводи и възражения. Оспорва
възраженията на ответника. Оспорва въведеното възражение за
съпричиняване на резултата и намира същото за недоказано. Настоява, че
претендираният размер на обезщетението съответства на правилата по чл. 52
ЗЗД и константната съдебна практика по подобни дела. По акцесорния иск
допълва, че с ИМ са представени доказателства за изпращане по поща на
извънсъдебната претенция към застрахователя, на 28.10.2019 година и счита,
че това следва да е началният момент за дължимост на законните лихви по
правилото на чл. 429 ал. 3 от КЗ.
В срока по чл. 373 ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на
допълнителната искова молба. Поддържа въведените с отговора възражения и
оспорвания, както и направените искания. Признава, че процесната щета е
заведена при него на 28.10.2019 година.
4
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
С постановление от 27.02.2020 година на Районна прокуратура –
Ямбол, ТО-Тополовград, постановено по ДП № 30/2019 година по описа на
РУ на МВР-Тополовград, влязло в законна сила, на основание чл. 243 ал. 1 т. 1
вр. чл. 24 ал. 6 вр. ал. 5 т. 1 и чл. 199 от ГПК е прекратено наказателното
производство, водено за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“ вр. чл. 342 ал. 1 от
НК. Видно от мотивите на прокурорския акт, в хода на наказателното
производство е било установено, че на 26.04.2019 година, около 04ч, С. П. И.,
управлявайки лек автомобил „*******“ с рег. № ****, собственост на И. И., се
движил по път II-76, с. Хлябово – с. Българска поляна, община Тополовград.
Преди км.32+240, при навлизане в ляв завой по посока на движението,
движещият се лек автомобил излязъл от пътното платно и се ударил в дърво,
вдясно по посоката на движението. Пътниците в автомобила били Василка И.а
А.а, С. И. А. и И. С. И., заедно с малолетните им деца – Василка И.а С.а и С.
И. С., като на последния била причинена средна телесна повреда. До
прекратяване на наказателното производство се е стигнало поради изрично
направено искане в тази насока, от страна на законните представители на
малолетния пострадал.
В хода на исковото производство са събрани гласни доказателства.
От показанията на св. Василка И.а А.а – баба на малолетния ищец, се
установява фактът на настъпилото ПТП, както и обстоятелството, че по време
на движението на автомобила детето С. е било поставено в скута , а самата
тя била седнала на задната седалка в лекия автомобил, в средата на седалката.
И тъй като за това място в колата нямало предвиден обезопасителен колан, тя
не поставила такъв, т.е. освен да придържа детето С. с ръце, по друг начин то
не било обезопасено. В автомобила били превозвани общо шест човека,
включая децата. Св. А.а твърди, че причина за напускането от автомобила на
пътното платно станало заслепяването на водача от насрещно движещ се
автомобил.
По делото е назначена и изслушана комплексна съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза, заключението на която съдът възприема изцяло
като пълно, компетентно, обективно и безпристрастно. Изводите на
5
експертите относно механизма на ПТП се препокриват с тези, изложени от
прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство,
а освен това намират опора в писмените доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство. Заключението на КСАТМЕ не е оспорено от
страните, а освен това ответникът заявява, че не оспорва факта на настъпване
на процесното ПТП и неговия механизъм. След като обсъди в съвкупност
събраните по делото доказателства и с оглед становищата на страните съдът
приема за установен и доказан следния механизъм на ПТП:
На 26.04.2019 г. по път II-76, в посока от с. Хлябово към с. Българка
поляна, общ. Тополовград се е движил лек автомобил марка „***“ модел
„****“ с рег.№ *****, управляван от С. П. И.. Движението се е извършвало
+240
през нощта по сух асфалтов участък. При км. 32, в момент на
преодоляване на ляв завой, лекият автомобил навлиза в десния банкет,
напуска платното за движение и се удря в крайпътно дърво със скорост около
48,0 км/ч. Ударът на лек автомобил марка „***“ модел „****“ с рег.№ *****,
управляван от С. П. И. в крайпътно дърво, е настъпил на място с параметри на
първоначалния контакт: На около 90 м. след ОР - по дължина; На 3,8 м. в
дясно от десния ръб на платното за движение. От техническа гледна точка
причина за настъпване на произшествието е липса на реакция или закъсняла
реакция от страна на водача на лек автомобил марка „***“ модел „****“ с рег.
№ *****, за преодоляване на левия завой по посоката му на движение. Съдът
кредитира изцяло извода на експертите за това, че при конкретната пътна
обстановка и параметри на движение водачът на л.а. „*******„ с рег.№ *****,
е имал техническа възможност да предвиди вида на предстоящия участък и да
преодолее левия завой /спрямо посоката му на движение/, по траектория на
масовия център на автомобила на разС.ие 2,05 метра в ляво от десния ръб на
платното за движение, без загуба на напречна устойчивост на управлявания от
него автомобил.
От заключението на КСАТМЕ, анализирано в съвкупност с
представената по делото и приета като доказателство медицинска
документация, се установява безспорно, че малолетният С. С., като един от
пътниците в колата е претърпял лека травма. В момента на ПТП детето е било
в ръцете на баба си на задната седалка, като според вещите лица
обстоятелството, че то не се е намирало в система за обезопасяване на деца,
6
няма отношение към съС.ието му. В резултат на процесното ПТП на детето С.
И. С. е причинена травма на шията, която не е била уточнена. Направеното
КАТ изследване на шийни прешлени в МБАЛ – Хасково е било разчетено от
рентгенолог като „пропукване на дъгата на С 1, предна дъга в дясно, без
дислокация“. В УМБАЛ Св.Г. - Пловдив неврохирургът, който е консултирал
детето е отразил като диагноза: “Съмнение за линейна пукнатина на дъгата на
С 1 прешлен, без разместване“. Като препоръки е посочил „В момента не се
налага неврохирургично лечение. Да носи имобилизираща яка на шията за
3/три дни. Уместна е КТ контрола след 15-30 дни на шията“. Следва
консултация на 28.04.2019 година, при която е отчетено, че детето е в ясно
съзнание, ГКС 15 точки, без менингорадикулерно дразнене и без отпадна
неврологична симптоматика, без гръбначен неврологичен дефицит. Въпреки
данните от проведената първоначална КТ на шиен прешлен С 1 и изразено
съмнение за линеарна фисура (пукнатина) на предната дъга, без дислокация,
лекарят е заключил, че не се налага неврохирургично лечение, а само се
препоръчва щадящ за шията режим и контролна КТ след 30 - 45 дни. Общият
престой на детето С. в болничното заведение е продължил две денонощия от
26.04.2019 година до 28.04.2019 година, като по делото не се съдържат данни
за последвало проследяване, контролни прегледи и изследвания във връзка с
травмата на шията. Според вещото лице-съдебен лекар, само по себе си
изписването след два дни престой, както и описаното клинично съС.ие на С.
не дава основание за категоричния извод, че при него е налице травматично
увреждане на първи шиен прешлен. Вещото лице пояснява, че при деца във
възрастта, на която е бил С. към момента на ПТП (на четири) години, все още
няма пълно вкостяване на дъгата на първи шиен прешлен. Процесът на
вкостяване протича във възрастта между 5 и 9 години. В случая би могло да се
касае за некоректна преценка от страна на рентгенолога, разчел образното
изследване, направено в болницата в Хасково. От заключението се установява,
още, че втората травма - на гръдния кош, - е протекла с оплаквания от болка в
гърба, отразена в наблюдението на 27.04.2019 година. При направено образно
изследване в болницата в Хасково, рентгенологът е разчел: „КТ на бял дроб и
медиастинум - контузионни промени в дясно по аксиларна линия и по
скапуларна линия.“ Тези данни не се потвърждават при изследванията и
прегледите проведени в УМБАЛ – Св. Г. – Пловдив. Не е провеждано лечение
за контузия на бял дроб, като детето е изписано след кратък престой. Няма
7
данни за последвало проследяване на съС.ието и провеждане на лечение,
свързано с гръдна травма. В този смисъл в.л. заключава, няма основание да се
приеме, че при С. С. е доказана гръдна травма с прояви на контузия на бял
дроб. Следващата травма, получена от детето е тази на корема. Тя се е
проявила с болки в областта на корема. След даване на слабително и
изхождане болките са отшумели. При направено образно изследване в
болницата в Хасково, рентгенологът е разчел: „КТ на коремни органи - малка
колекция от кръв субкапсуларно в черния дроб“. При направените
изследвания и прегледи в УМБАЛ – Св. Г. - Пловдив това разчитане не е било
потвърдено и детето е било изписано след три дена болничен престой. Според
вещото лице, няма данни за последвало проследяване на съС.ието и
провеждане на лечение, свързано с коремна травма. В този смисъл, според в.л.
Е. няма основание да се приеме, че при С. С. е доказана коремна травма с
наличие на „малка колекция от кръв субкапсуларно в черния дроб". Видно от
заключението, в МБАЛ-Хасково детето С. е пребивавало няколко часа и там са
му били приложени по една банка Натриев хлорид 0,9%, 500 мл; Серум
Глюкоза 5% ,250 мл във венозна система. В УМБАЛ – Св. Г. – Пловдив е
назначено: Активно наблюдение. Водно-солеви разтвори и антибиотик.
Поставена е шийна яка за три дни. Според в.л., настъпилите след инцидента
оплаквания са в пряка причинно-следствена връзка с автомобилната травма от
26.4.2019 година, но детето С. е възстановено напълно и няма настъпили
усложнения на травмата.
В подкрепа на твърденията за претърпени от детето С. физически
болки и страдания, както и настъпилите негативни промени във физиката и
психиката му, са събрани гласни доказателства. Според св. Василка И.а А.а –
баба на ищеца С. С. по бащина линия, след ПТП детето С. имало болки в
главата, в гръдния кош и в корема. Тъй като имало съмнение за сериозни
увреждания, налагащи оперативно лечение, детето било откарано в болнично
заведение в Пловдив. Там то останало на болнично лечение в продължение на
два-три дни. Но и след изписването от болницата детето страдало много –
оплаквало се от болки в стомаха, стряскало се, станало неспокойно, не спяло
добре, напикавало се. Все още не било забравило катастрофата и се
страхувало да се вози в кола. Св. Катерина К. И.а – майка на малолетния С. И.
С. твърди, че веднага след инцидента, в болницата, детето С. изпитвало силни
болки в главата, врата, плачело и я викало. В болничното заведение в Хасково
8
ги информирали, че съС.ието на детето е тежко, налага се оперативна намеса,
тъй като поради увреда на вътрешни органи в корема му се събира кръв. Те не
се съгласили и с линейка детето било отведено в лечебно заведение в
Пловдив. Там на детето слагали системи и обезболяващи, но операция не била
извършена. Според свидетелката, физическото възстановяване на детето С.
продължило една или две години. Той изпитвал болки във врата, особено при
застудяване на времето, като те не били отшумели и до настоящия момент.
Силно го болял коремът. Получил полип на дебелото черво, като лекарите им
били казали, че това възможно имало връзка с преживения силен стрес. Около
година след инцидента детето имало спонтанни пробуждания през нощта,
съпроводени с плач и уплаха. Като цяло не спяло спокойно, бълнувало насън.
Детето все още си спомняло части от пътния инцидент, поради което
изпитвало страх при пътуване с автомобил и дори при гледане на коли по
телевизия.
По делото е представено и прието като доказателство писмо от „ЗАД
Алианц България“ АД-София изх. № 310-01-11848/25.11.2019 година, от което
се установява, че в дружеството-застраховател е получена претенцията на С.
И. С. за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с процесния
деликт. Датата на достигането до застрахователя се установява от известие
за доставяне – 28.10.2019 година.
Дружеството-ответник признава наличието на застрахователното
правоотношение по застрахователна полица BG/01/119000558845/ 20.02.2019
г. със срок на валидност една година, считано от 20.02.2019 година до
20.02.2020 година, за процесното МПС.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните изводи:
Предявеният главен иск е такъв на увреденото лице срещу
застрахователя на делинквента, сключил с него задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Искът е с правно основание
чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, като се
претендира за обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, претърпени от детето С., както и настъпили при него негативни
психологически промени. Искът е за сумата 30 000 лева, предявен като
частичен от 40 000 лева.. Освен това, съдът е сезиран и с претенция по чл. 429,
9
ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД за законна лихва върху главницата,
считано от 28.10.2024 година – датата, на която застрахователят е бил сезиран
от ищеца с искане за изплащане на застрахователното обезщетение.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.
Ответникът заявява, че не оспорва факта на настъпилото ПТП и неговия
механизъм, както и че в резултат на ПТП на детето С. са били причинени
телесни увреждания. В същото време оспорва тежестта на получените
увреждания, интензитета на болките и страданията, а от там и размера на
дължимото обезщетение. Въвежда възражение за съпричиняване.
Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото
увредено лице е договорна, тъй като произтича от сключения между него и
прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска
отговорност ", с който е застрахована деликтната отговорност на водача на
моторното превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е
обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на
застрахования.
Допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" и изтичането на тримесечен
срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител - чл. 498, ал. 3 от КЗ. С оглед представените по делото
доказателства – изпратената до ответника и получена от него по поща (за
което не се спори) претенция, съдът приема за доказано обстоятелството, че
ищецът е предявил претенцията си за изплащане на застрахователно
обезщетение пред застрахователя-ответник, но споразумението не е
постигнато, респективно застрахователят доброволно не е заплатил
обезщетение в срока по чл. 496 КЗ и досега.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а
именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди,
причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и
вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска
10
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено
непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на
противното.
Наказателното производство относно процесния пътно-транспортен
инцидент е било прекратено, следователно не следва да се очаква постановен
и влязъл в законна сила акт на наказателен съд. Ангажирането на
наказателната или административно-наказателната отговорност на
делинквента не се явява задължителна предпоставка за реализиране
отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ. Постановяването на
осъдителната присъда единствено позволява приложението на чл. 300 ГПК и
така улеснява доказването на ищцовата претенция. Но иначе, според
възприетата съдебна практика, образуваното наказателно производство не е
пречка за движението на гражданския спор за обезвреда от престъпление,
предмет на наказателното производство.
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира да
е налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на моторно
превозно средство „*******“ с рег. № ****** С. П. И., който е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20 ал. 1 от ЗДвП –
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“. Този си извод съдът основава на заключението
на КСАТМЕ в частта, в която вещите лица приемат, че от техническа гледна
точка причина за настъпване на произшествието е липса на реакция или
закъсняла реакция от страна на водача за преодоляване на левия завой по
посоката му на движение. Ето защо съдът приема, че е налице посоченото
противоправно поведение на водача С. П. И. и то е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносния резултат от него.
Поради това съдът приема, че в основата на пътния инцидент стои
поведението на водачаа на застрахования при ответника МПС – той е нарушил
посочените по-горе правила на ЗДвП и не е оборена презумпцията по чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД.
Установи се реализирането на неимуществени вреди в пряка
причинна връзка с противоправното деяние, твърдени от ищеца, а именно:
пътният инцидент му е причинил внезапно и неочаквано увреждане на
здравето, с болки и страдания и негативна промяна в психиката и начина му
11
на живот, а именно: Непосредствено след настъпване на пътния инцидент,
малолетният С. И. е бил откаран по спешност в „МБАЛ - Хасково“ АД, където
му е била оказана медицинска помощ, това число са били извършени различни
медицински изследвания. Последвало е отвеждането на детето с линейка в
болнично заведение в град Пловдив, където са последвали нови лекарски
прегледи и изследвания, в това число с високоспециализирана апаратура.
Давайки приоритет на заключението на КСАТМЕ, извършена в исковото
производство, съдът приема, че първоначално поставената в МБАЛ - Хасково
диагноза за тежко телесно увреждане, изискващо оперативна намеса, не е била
потвърдена. За това свидетелстват резултатите от извършените в УМБАЛ Св.
Г. – Пловдив изследвания, които са отрекли наличието на пропукване на
дъгата на С1 вдясно, контузионни промени на бял дроб и медиастином, както
и наличие на кръв в черен дроб. В подкрепа на този извод е и обстоятелството,
че при повторни изследвания е била отречена необходимостта от оперативно
лечение, като детето е било оставено само за наблюдение и копиране на
болките, както и изключително краткия период, през който С. е пролежал в
УМБАЛ Св.Г. – Пловдив – две денонощия, след което е бил изписан без
усложнения и единствено с препоръка за проследяване на неврологичния
статус след 35-40 дни. Следователно, касае се за значително по-леки
физически травми от тези, за които са изложени твърденията в исковата молба
– докладвани от в.л. Е. и описани по-горе. В същото време, за неукрепналата
психика на 4-годишно дете цялата ситуация по транспортиране с линейка,
болничната обстановка (при престоя в болницата той е бил отделен от майка
му), присъствие на множество непознати за него хора – медицински персонал,
подлагане на различни изследвания, а след това и прилагане на
медикаментозно лечение е било изключително стресиращо. Освен това, той е
търпял физически болки, поради което са му били прилагали обезболяващи
медикаменти. Действително, периодът от настъпването на ПТП до
изписването на детето от УМБАЛ Св. Г. е не повече от три дни, но гласните
доказателства установяват сравнително трайна и негативна следа, оставена в
психиката на детето в резултат на пътния инцидент и последващите го
събития. В тази насока съдът дава вяра на св. А.а и св. И.а – баба и майка на
детето С., които съобщават, че весело и жизнерадостно преди дете, С. И.
станал тревожен, уплашен, загубил спокойния сън, в продължение на поне
една година имал епизоди на нощни напикавания, бълнуване и плач. Не са
12
необходими специални знания за да се приеме, че съществува причинно-
следствена връзка между тези прояви на тревожност у детето и психическата
травма, която той несъмнено е претърпял в резултат на ПТП. Освен това,
непосредствено след ПТП той е търпял физически болки във врата, главата и
корема. Действително, КСАТМЕ дава заключение за пълно възстановяване на
детето С. към настоящия момент, но потвърденият от експертите и
медицинската документация факт на прилагане на обезболяващи медикаменти
по несъмнен начин потвърждава, че такива болки са имали място, най-малкото
до изписването на детето от болничното заведение. Освен това, лекарската
препоръка за контролен неврологичен преглед след 35-40 дни рамкира
периода, в който се е очаквало възстановяването на получените от детето
травми. А от показанията на най-близките хора, грижили се за детето след
прибирането му вкъщи, става ясно, че поне още една година той имал болки
във врата, особено при промяна на времето. Съдът кредитира показанията на
свидетелите за това, че след инцидента в поведението на детето е настъпила
негативна промяна – сега той се страхувал не само да пътува в кола, но и дори
при визуално възприемане на движещи се автомобили. От показанията на
свидетелите става ясно, че и до настоящия момент този страх не е преодолян,
като детето предпочита да си остане вкъщи вместо да придружи баща си при
пътуванията, което при всички случаи не е положителен момент в развитието
на детето.
На следващо място, свидетелите съобщават за проявило се около
една година страдание – полип на дебелото черво, поради което на детето била
извършена операция. Събраните по делото доказателства не позволяват
извода за наличие на причинно-следствена връзка между получените при
процесното ПТП телесни увреждания и образуването на полипа, ето защо
съдът счита, че това заболяване и преживените във връзка с него от детето
страдания в случая са ирелевантни и не следва да дадат отражение върху
размера на дължимото от застрахователя обезщетение.
С оглед наличието на договорно правоотношение по застраховка
Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период, главният иск за обезщетение за
неимуществени вреди, с правна квалфикация чл. 432, ал. 1 от КЗ е
основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да
отговаря.
13
При определяне на размера на обезщетението за неимуществените
вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица
други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК
редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.;
№ 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т.
д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага
становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства
и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното съС.ие, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата
в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на
даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава".
С оглед изложеното, съгласно чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД, на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и
страдания вследствие на претърпени телесни увреждания, както и негативни
психически промени, пряко свързани с преживения пътен инцидент, които
ищецът понася от деня на увреждането до настоящия момент. По изложените
вече съображения, с оглед характера и интензитета на търпените болки и
страдания от детето С., настъпилите негативни промени в психиката, но и с
14
оглед извода на в.л. Е. за това, че физическото му здраве е възстановено
напълно и не може да се очаква настъпването на каквито и да било
усложнения, практиката на съдилищата в подобни случаи и икономическата
обстановка в страната към момента на настъпване на увреждането, съдът
намира, че сумата от 15 000 лева справедливо ще обезщети пострадалия.
Такъв размер на обезщетенията е и в рамките на предвидените в
застрахователната полица покрития.
Неоснователни са доводите на дружеството-ответник за допуснато
съпричиняване от страна на ищеца. По смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
съпричиняване е налице, когато е безспорно установено, че с поведението си
пострадалият е допринесъл за настъпване на увреждането. От значение е
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат (ППВС № 17/1963 г.). Съпричиняването от
пострадал е възможно да се изрази както в допринасяне за настъпване на
самото ПТП, така и в допринасяне за настъпване на вредите. Във втората
хипотеза, пострадалият не е допринесъл за настъпването на събитието, ПТП,
но с поведението си е допринесъл за собственото си увреждане, респ. за
увеличаване размера на вредата. Изводът за наличие на съпричиняване на
вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт по правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на
вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е
улеснило (в този смисъл е константната практиката на ВКС).
Основавайки изводите си на заключенията на КСМАТЕ и
показанията на св. А.а, съдът приема, че детето С. е пътувало в процесния лек
автомобил, седнал в скута на баба си Василка А.а, а последната – в средата на
задната седалка на лекия автомобил. Действително, безспорно е установено,
че спрямо детето С. не е било използвана задължителната система за
обезопасяване на деца в МПС, нито дори баба му Василка е била с поставен
колан, така че да бъде придържано към тялото детето. Но вещите лица са
достигнали до категоричния извод, който ХОС кредитира, че в настоящия
случай, предвид вида на и характера на получените от детето увреждания,
обстоятелството, че то не е било в детското столче, не е дало никакво
отражение. На второ място, неоснователен е доводът на ответника за това, че
15
поверявайки превозването на детето в тъмната част от денонощието на млад и
неопитен водач, бащата на детето е допринесъл за настъпването на вредния
резултат. Презюмира се, че щом като водачът притежава шофьорска
правоспособност, проверена от надлежни контролни държавни органи, то той
е годен да управлява МПС в това число и вечерно време. Ето защо, доколкото
водачът С. П. И. е бил правоспособен водач, за родителите на С. И. С. не е
съществувало задължение да не допускат пътуването на детето в
управлявания от него автомобил. По тези съображения, няма основание за
намаляване на определеното от съда обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 от
Закона за задълженията и договорите.
Поради гореизложеното съдът намира предявения главен иск за
обезщетение за неимуществени вреди за основателен и доказан до размер за
сумата 15 000 лева. В останалата част до 30 000 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При
задължение от непозволено увреждане, делинквентът се смята в забава и без
покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) предвиждат, че застрахователят
дължи лихва за забава от един по-късен момент. Настоящият състав се
съобразява с формираната съдебна практика, приемаща, че задължението на
застрахователя за изплащане на лихва за забава е регламентирано в чл. 429, ал.
3, изр. 2-ро от КЗ и началният момент на начисляването на лихвата е датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.
496 КЗ, като не само непроизнасянето, но и неизплащането в срок на
застрахователно обезщетение е свързано с изпадане на застрахователя в забава
– чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си
забава, и – на второ място, с възможност увреденото лице да предяви пряк иск
срещу застрахователя в съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ. Тези
правила, обаче, не променят началния момент на дължимост на лихвата по чл.
16
429 ал. 3 изр. 2 от КЗ.
В случая няма данни за уведомяване на застрахователя от
застрахования за настъпване на процесното застрахователно събитие, а
ищецът (чрез законния му представител) като пострадал от това събитие, т. е.
от процесното ПТП, е предявил претенцията си за застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди на датата 28.10.2019 година. Безспорно
е по делото, че застрахователят-ответник не е заплатил на ищеца дължимото
обезщетение. ХОС споделя застъпеното в съдебната практика становище, че
когато длъжникът отказва изпълнение, защото счита същото за недължимо, не
може да се приеме, че причина за неизпълнението е неоказано от кредитора
съдействие, като в този случай е неоправдано за длъжника да отпадат
негативните последици на собствената му забава. Или с други думи, след като
неизплащането на обезщетение не се дължи единствено на непредставяне на
изисканите от застрахователя допълнителни документи и информация, то не е
налице кредиторова забава. Следователно, претендираната от ищеца законна
лихва за забава се дължи, от датата на предявяване на претенцията от ищеца
пред застрахователя-ответник – 28.10.2019 година.
С оглед изхода на делото следва да бъдат разпределени съдебните
разноски. Ищецът не е понесъл разноски за държавна такса и разноски, тъй
като е бил освободен от заплащането им по делото.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК дружеството-ответник следва да
заплати по сметка на ОС - Хасково държавна такса в размер на 600 лева -
съобразно размера на уважения иск.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на
ответника също се дължат разноски – пропорционално на отхвърлената част
на иска. Ответникът има претенция за разноски и доказва такива в размер на
1200 лева – заплатен депозит за КСАТСМЕ и 6960 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС. По правилото на чл. 78 ал. 3 от ГПК следва да му бъде
възстановена от ищеца сумата 600 лева – половината от направените разходи
за експертизата. Ищцовата страна своевременно прави възражение по чл. 78
ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение и съдът намира същото за основателно. ХОС счита, че не е
обвързан с размери на минималните адвокатски възнаграждения, определени
с Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На действителната фактическа и правна сложност на
настоящото дело, обема на свършената работа – изготвяне на отговор на ИМ и
на допълнителната ИМ, изготвяне на уточняваща молба от 28.02.2024 година,
участие на адвоката в три съдебни заседания , изготвяне на становище от
04.10.2024 година, както и с оглед изхода на делото, съответства
17
възнаграждение в размер на общо 2000 лева с ДДС, което ищецът следва да
възстанови на ответника.
В производството пред ХОС ищецът е представляван при условията
на чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 36 ЗА от адв. П. К. от САК, която своевременно
заявява претенция за присъждане на дължимото адвокатско възнаграждение за
защита и процесуално представителство. В зависимост от изхода на спора,
ищецът има право на разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно на уважената
част от иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, а предвид условията, при които ищецът е
представляван, по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК процесуалният му
представител по делото има право да получи възнаграждение за оказаната
безплатна правна защита в размер, редуциран съобразно уважената част от
исковете. Ето защо възнаграждението следва да бъде изчислено съгласно чл.
7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, но и с оглед на фактическата и правна сложност на делото,
действително извършената от адвоката работа – изготвяне на ИМ и
допълнителна ИМ, участие в три съдебни заседания, изготвяне на
допълнителни молби и становища, изготвяне на писмена защита по
съществото на спора, както и с оглед изхода на делото. За така извършената от
ад. К. работа следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в
размер на 2000 лева с ДДС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление град София, ул. „Сребърна“ № 16 да заплати
на С. И. С. с ЕГН ********** от ****** – малолетен и действащ чрез баща си
и законен представител И. С. И. с ЕГН **********, със съдебен адрес град
Казанлък, ул. „Славянска“ № 6 офис 10, сумата от 15 000 лева - обезщетение
за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, негативни
психо-емоционални промени, причинени в резултат на ПТП, станало на
26.04.2019 година, виновно причинено от С. П. И. с лек автомобил марка
„*******", с рег. № *****, ведно със законната лихва върху главницата от
28.10.2019 година до окончателното изплащане като в останалата част до
пълния предявен размер 30 000 лева – ОТХВЪРЛЯ иска.
18
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление град София, ул. „Сребърна“ № 16 да заплати
в полза на съдебната власт, по бюджетна сметка на ОС - Хасково държавна
такса в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление град София, ул. „Сребърна“ № 16 да заплати
на адв. П. К. от САК сумата 2000 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение за
оказано безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл.
36 ЗА на ищеца С. И. С..
ОСЪЖДА И. С. И. с ЕГН **********, действащ като баща и
законен представител на малолетното си дете С. И. С. с ЕГН ********** от
******, да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление град София, ул. „Сребърна“ № 16 сумата 2
600 лева – деловодни разноски, от които 600 лева за възнаграждение на
вещите лица и 2000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС,
съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
19