№ 241
гр. Варна , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Николова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Милена Николова Административно
наказателно дело № 20213110201835 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К.О. И.“ ЕООД срещу Електронен фиш
серия Г № 0024061, издаден от ОДМВР – Варна, с който на въззивното
дружество на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ
е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за извършено
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
Въззивната страна излага съображения за незаконосъобразност на
издадения електронен фиш поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Отправено е искане за отмяна на обжалвания
електронен фиш.
В открито съдебно заседание въззивната страна се представлява от адв.
М.И., който в хода на съдебните прения допълва доводите за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и поддържа искането за
1
отмяна на обжалвания електронен фиш. Моли за присъждане на направените
по делото разноски.
Въззиваемата страна – ОД на МВР – гр. Варна, редовно призована, не
изпраща процесуален представител по време на проведеното открито съдебно
заседание. По делото са постъпили писмени бележки, в които са изложени
съображения за законосъобразност на обжалвания електронен фиш.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
От ОДМВР – Варна е издаден Електронен фиш серия Г № 0024061 за
това, че на 29.06.2020 г. в 17:43 часа в гр. Варна, по бул. „Цар Освободител“,
на място с координати GPS 43.233529, 27.866428 е установено управление на
МПС „Смарт МЦ 01“ с рег. № В 4990 ВВ, което е регистрирано в Република
България и не е спряно от движение, за което няма сключен и действащ
договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Към датата на заснемането на автомобила същият е собственост на
въззивното дружество „К.О. И.“ ЕООД с управител Ю.Е.Г..
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява и се потвърждава
от приобщените по делото писмени доказателства: електронен фиш, справка
от Системата за управление на административнонаказателната дейност на
МВР, справка за собственост, снимка с точни координати на нарушение,
писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, справка от
Гаранционен фонд, удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото
същите поотделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което
2
въз основа на тях изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в законоустановения 14-
дневен срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните
съображения:
Съгласно чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство
или система е установено и заснето управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1
от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити. В
конкретния случай в обжалвания електронен фиш са посочени структурата на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният
час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното
3
превозно средство, собственикът на когото е регистрирано превозното
средство, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или
мястото на доброволното й заплащане.
Следователно обжалваният електронен фиш отговоря на процесуалните
изисквания за форма и съдържание, поради което при издаването му не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до ограничаване на процесуалните права на санкционираното
юридическо лице.
Съгласно нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение, е длъжно да сключи договор
за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като това
изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на
моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.
От събраните по делото доказателства и по-конкретно справка от
Гаранционен фонд се установява, че към посочената в електронния фиш дата
процесното МПС, собственост на въззивното дружество, не е имало сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Следователно е осъществен
съставът на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ от обективна страна.
Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е
обективна (безвиновна), субективната съставомерност на деянието не следва
да бъде обсъждана изобщо.
По възраженията на въззивната страна:
Въззивната страна възразява, че в конкретния случай е неприложим чл.
647, ал. 3 КЗ, доколкото към момента няма налична техника, която да
установява автоматично дали за автомобила има действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Съдът намира
възражението на въззивната страна за неотносимо, тъй като законодателят не
е предвидил изискване автоматизирано техническо средство или система,
което е засекло автомобила, да установява автоматично наличието или
липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Това следва
4
и граматическото тълкуване на посочената разпоредба, която изисква
автоматизираното техническо средство или система да установи и заснеме
МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а
не да установи липсата на застраховка "Гражданска отговорност" по
отношение на заснет автомобил.
Посочването, че нарушението е извършено в гр. Варна по бул. „Цар
Освободител“ и изрично на координатите GPS 43.233529, 27.866428 е
достатъчно точно индивидуализиране на мястото на извършване на
нарушението, като жалбоподателят би могъл да организира защитата си, като
представи доказателства, опровергаващи констатациите в обжалвания
електронен фиш.
Неоснователно е възражението на въззивната страна, че липсва описание
на нарушението, доколкото в обжалвания електронен фиш изрично е
посочено, че на процесните дата, час и място е установено управление на
МПС, което е регистрирано в Република България и не е спряно от движение,
за което няма сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска
отговорност“. Т.е. липсва съмнение дали се касае за паркиран автомобил или
преминал покрай спирката, или там е било поставено техническото средство.
Начинът на установяване на нарушението също е ирелевантен, т.е. дали
автоматично или чрез проверка от служител в системата на Гаранционен
фонд, доколкото дори и да липсват доказателства за извършеното нарушение,
съдът е задължен самостоятелно да събере всички допустими, относими и
необходими доказателства, поради което и доказателствената непълнота не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, обуславяща
връщане на делото за ново разглеждане от административнонаказващия орган
(в този смисъл - „Административен процес“, издание от 2009 г. на „Сиела
софт енд паблишинг“ АД, с автори проф. д-р К.Л. и доц. д-р И.Т., стр. 386).
По отношение на наказанието:
В санкционната част законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.
638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ, относима към
5
нарушението, с оглед на установената липса на действаща застраховка
„Гражданска отговорност“ за автомобил, който е регистриран в Р. България и
не е спрян от движение и е собственост на юридическо лице. Поради това
размерът на имуществената санкция от 2000 лева, който е фиксиран в
посочената разпоредба, е определен в съответствие със закона.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш
следва да бъде потвърден изцяло като законосъобразен.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна –
ОДМВР - Варна, която претендира присъждането юрисконсултско
възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН, чл. 37
ЗПрП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и
представянето само на писмени бележки по делото от въззиваемата страна
съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция е в размер на по 80,00 лв., което следва да бъде
заплатено в полза на ОДМВР – Варна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г № 0024061, издаден от
ОДМВР – Варна, с който на „К.О. И.“ ЕООД на основание чл. 638, ал. 4 вр.
чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лв. за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „К.О. И.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Хан крум“ № 35, ет. 2, ап. 1 ДА ЗАПЛАТИ на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА сумата от 80,00 лв. (осемдесет
лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН, чл. 37 ЗПрП и чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
6
съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7