РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Пловдив, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20255000500115 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „Б Д“ АД - София против решение №
342/17.10.2024 г., постановено по гр.д. № 131/2024 г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд, в частта, в която е отхвърлен искът му за
признаване за установено по отношение на М. И. Р., че тя дължи на „Б Д“ АД
2 120,01 лв. неплатена договорна лихва за периода 20.10.2022 г. - 15.10.2023 г.,
181,49 лв. обезщетение за забава за периода 20.10.2022 г. - 15.10.2023 г.,
231,81 лв. лихва за забава за периода 16.10.2023 г. - 30.10.2023 г. и 120 лв.
разноски при изискуем кредит, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 418 от ГПК във вр. с чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 775/2023 г. по
описа на Районен съд – Панагюрище. Жалбоподателят твърди, че решението в
тази част е необосновано и незаконосъобразно като постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон по изложените във
въззивната жалба съображения, в т.ч. поради извършени от окръжния съд
процесуални нарушения, поради което моли да бъде отменено обжалваното
1
решение в тези части и да бъде постановено друго, с което предявените искове
да бъдат уважени, като бъде признато за установено, че М. И. Р. дължи на „Б
Д“ АД посочените суми. Оспорва въззивната жалба на М. Р. и моли съда да
потвърди решението в обжалваната с нея част. Претендира разноски за двете
съдебни инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба и от М. И. Р. чрез процесуалния й
представител адвокат Д. М. против същото решение в частта, в която е уважен
предявеният против нея установителен иск за разликата над 41 950,50 лв.
главница до 42 402,25 лв. Жалбоподателката твърди, че решението в тази част
е неправилно и незаконосъобразно, тъй като при нищожен договор тя дължи
връщане само на непогасената част от чистата главница, като всички платени
от нея суми по договора следва да се отнесат като погашение на главницата,
поради което моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
постанови друго, с което да отхвърли иска за разликата над 41 950,50 лв.
главница до 42 402,25 лв. Оспорва жалбата на „Б Д“ АД и моли съда да я
отхвърли. Претендира разноски за двете инстанции.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като
ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от „Б Д“ АД –
София против М. И. Р. обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 от
ГПК. Ищецът твърди, че на 27.07.2022 г. сключил с ответницата договор за
текущо кредитиране и й предоставил кредит в размер на 43 000 лв., който бил
усвоен изцяло същия ден и трябвало да бъде върнат в срок до 120 месеца,
считано от датата на неговото усвояване, с падежна дата 20-то число на
месеца, по погасителен план, уговорен между страните, а кредитополучателят
получил и копие от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица и погасителен план. Ищецът твърди, че Р. не е
изпълнявала задълженията си по договора и не платила повече от три
дължими вноски, т.е. 12 вноски, в общ размер на 5 321,44 лв., като той станал
предсрочно изискуем на основание чл. 16.2 от Общите условия от договора за
2
кредит, за което длъжникът бил надлежно уведомен и банката предприела
действия за принудително събиране на вземането си, подавайки заявление за
издаване на заповед за изпълнение против длъжника по чл. 417 от ГПК пред
Районен съд - Панагюрище, по образуваното ч.гр.д. № 775/2023 г. била
издадена заповед за изпълнение, с която М. Р. била осъдена да заплати на „Б
Д“ АД 42 402,25 лв. дължима главница, 2 120,01 лв. неплатена договорна
лихва за периода 20.10.2022 г. - 15.10.2023 г., 181,49 лв. обезщетение за забава
за периода 20.10.2022 г. - 15.10.2023 г., 231,81 лв. лихва за забава за периода
16.10.2023 г. - 30.10.2023 г., 120 лв. дължими разноски при изискуем кредит,
901,11 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и
законна лихва върху главницата, считано от 02.11.2023 г. до изплащане на
вземането, но доколкото ответницата подала възражение против издадената
заповед, ищецът има правен интерес да предяви установителни искове против
ответницата. Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че към 01.11.2023 г., датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в Районен
съд - Панагюрище, М. И. Р. дължи на „Б Д" АД - София 42 402,25 лв. главница
по договор за текущо кредитиране от 27.07.2022 г., 2 120,01 лв. неплатена
договорна лихва за периода 20.10.2022 г. - 15.10.2023 г., 181,49 лв.
обезщетение за забава за периода 20.10.2022 г. - 15.10.2023 г., 231,81 лв. лихва
за забава за периода 16.10.2023 г. - 30.10.2023 г., 120 лв. дължими разноски при
изискуем кредит, 901,11 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, както и законна лихва върху главницата, считано от
02.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените
в исковото производство разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Ответницата М. И. Р. чрез процесуалния й представител адвокат Д. М.
счита, че исковете са процесуално допустими, но са частично основателни.
Твърди, че договорът за текущо кредитиране е нищожен на основание чл. 10,
ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК поради неспазване на предвидената в
закона форма, тъй като било нарушено изискването договорът да е написан по
ясен и разбираем начин, всички негови елементи да се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, да е съставен в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора, както и е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК поради липса на
3
съществен елемент от съдържанието му, а именно годишният процент на
разходите по кредита, без посочване на данните, послужили за неговото
изчисляване, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.
19, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК,
като дори записаният в договора размер на ГПР е в пъти по-нисък от
действителния и не е посочена каква е договорната лихва, която ответницата
дължи. Счита също, че уговорката, че заемателят дължи такса за разглеждане
на искане и одобряване на кредит и такса за експресно разглеждане на искане
за кредит, противоречи на закона и е нищожна. Счита, че е нарушена
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което води до нищожност на договора,
тъй като търговецът заблудил потребителя за действителния размер на ГПР и
заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест
на кредита за длъжника, това нарушавало и общностното право, а
неправилното изчисляване на ГПР е самостоятелно основание за
недействителност на целия договор, като посочването в договора на нереален
размер на ГПР е заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.
1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП и по смисъла на правото на ЕС, а при приемане, че
договорът е нищожен, тя дължи връщане само на чистата стойност на кредита
от 43 000 лв., без лихви и други разходи.
С обжалваното решение е признато за установено в отношенията
между страните, че М. И. Р. дължи на „Б Д“ АД - София 42 402,25 лв.
главница, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, произтичаща от договор за кредит за
текущо потребление, във връзка с което е издадена заповед № 469/06.11.2023
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК по ч.гр.д. № 775/2023 г. по описа на Панагюрския районен съд, като са
отхвърлени исковете на „Б Д“ АД – София за признаване за установено, че М.
И. Р. дължи на „Б Д“ АД - София 2 120,01 лв. неплатена договорна лихва за
периода 20.10.2022 г. - 15.10.2023 г., 181,49 лв. обезщетение за забава за
периода 20.10.2022 г. - 15.10.2023 г., 231,81 лв. лихва за забава за периода
16.10.2023 г. - 30.10.2023 г. и 120,00 лв. дължими разноски при изискуем
кредит, като М. И. Р. е осъдена да заплати на „Б Д“ АД – София разноски по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417
от ГПК № 469/06.11.2023 г. по ч.гр.д. № 775/2023 г. по описа на Панагюрския
районен съд съобразно уважената част от исковете в размер на 895,10 лв.,
4
разноски в исковото производство съобразно уважената част от исковете в
размер на 1 580,85 лв., а „Б Д“ АД – София е осъдена да заплати на М. И. Р.
разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 11,77
лв. и е осъдена да заплати на адвокат Д. М. като пълномощник на М. И. Р. на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА възнаграждение в размер на 678,37 лв.
Решението е обжалвано от ищеца в отхвърлителната част и от
ответницата в частта, в която е признато за установено в отношенията между
страните, че М. И. Р. дължи на „Б Д“ АД - София главница за разликата над 41
950,50 лв. до 42 402,25 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.11.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането, в които части решението е предмет
на въззивното производство, а в частта, в която е признато за установено, че
М. И. Р. дължи на „Б Д“ АД - София главница в размер на 41 950,50 лв.,
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
С определение № 777/18.12.2024 г. е допълнено и изменено
постановеното решение в частта за разноските, като е осъдена „Б Д“ АД –
София да заплати на адвокат Д. М. като пълномощник на ответницата М. Р. по
реда на чл. 38 от ЗА 120 лв. възнаграждение с включен ДДС за заповедното
производство по ч.гр.д. № 775/2023 г. на Районен съд – Панагюрище.
Това определение не е било обжалвано от страните.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се
установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически
констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от
първоинстанционния съд.
Настоящият състав намира, че предявените искове по чл. 422 от ГПК са
допустими.
От приложеното ч.гр.д. № 775/2023 г. по описа на Районен съд -
Панагюрище е видно, че на 08.10.2014 г. „Б Д“ АД - София е подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против М. И. Р.,
образувано е ч.гр.д. № 775/2023 г., по което на 06.11.2023 г. е издадена заповед
№ 469/06.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
5
документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът М. И. Р. да
заплати на кредитора „Б Д“ АД 42 402,25 лв. главница, ведно със законна
лихва върху нея, считано от 02.11.2023 г. до изплащане на вземането, 2 120,01
лв. договорна лихва за периода 20.10.2022 г. - 15.10.2023 г., 181,49 лв.
обезщетение за забава за периода 20.10.2022 г. - 15.10.2023 г., 231,81 лв.
законна лихва за периода 16.10.2023 г. - 30.10.2023 г., 120,00 лв. дължими
разноски при изискуем кредит, както и направените по делото разноски, от
които 901,11 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение,
което вземане произтича от документ по чл. 417, т. 2 от ГПК - извлечение от
счетоводните книги на банката по сметка № 11/29183305.
Установява се, че М. Р. е депозирала в срок възражение по чл. 414 от
ГПК, като с определение № 44/24.01.2024 г. съдът е указал на „Б Д“ АД, че
може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Това определение е съобщено на ищеца на 02.02.2024 г., а исковата молба е
подадена в съда на 27.02.2024 г.
От договор за текущо кредитиране от 27.07.2022 г. се установява, че „Б
Д“ АД – София се е съгласила да отпусне на М. Р. кредит в размер на 43 000
лв. със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото
усвояване /т. 2/, уговорена падежна дата за издължаване на месечните вноски
20-то число на месеца /т. 7/, главницата по кредита ще се олихвява с
променлив лихвен процент в размер на 4,95 % годишно или 0,001 % на ден,
формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ
индикатор среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
домакинства, при преференциално кредитиране, уговорено по т. 9 в
качеството на ищцата на работеща във фирма, одобрена за преференциално
кредитиране /т. 8/, размерът на фиксираната надбавка, приложима при
неизпълнение на условията по т. 9.1, е 6 % /т. 8.8.1/, размерът на фиксираната
надбавка, приложима при предсрочна изискуемост на който и да е от
ползваните кредитни продукти при кредитора, в т.ч. и кредитна карта, е 9,85 %
/т. 8.8.2/, ГПР по кредита е 5,19 % и може да бъде променян при
предпоставките, предвидени в общите условия /т. 11/, при промяна на
променливия референтен лихвен процент по настъпила при предпоставките
по реда и в сроковете, посочени в общите условия, кредитополучателят трябва
да получава информация за новия размер на месечната вноска за лихва и/или
главница, както и нов погасителен план, което може да стане при явяване в
6
поделение на банката /т. 18/, както и са предвидени такси за искане,
одобряване на кредита, за предоговаряне на лихвен процент, за предоговаряне
на падежна дата или други условия /т. 20/. Страните са уговорили също, че при
сключване на договора кредитополучателят получава примерен погасителен
план, съдържащ информация за размер, брой, периодичност, дати на плащане
на погасителните вноски и размер на общата дължима сума и ГПР по кредита,
а към договора са представени погасителен план и Общите условия на
банката, действали към момента на сключването на договора за отпускане на
кредити за текущо потребление, които, както и самият договор, са подписани
от ответницата като кредитополучател.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на
съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Л Я Т, което съдът като
компетентно изготвено възприема, се установява, че след сключване на
договора да потребителски кредит от 27.07.2022 г. същия ден на ответницата е
бил отпуснат такъв в размер на 43 000 лв., преведен по разплащателната
сметка на кредитополучателката, като с част от тях /42 791 лв./ били погасени
дългове по 7 кредитни продукта, след което за погасяване на задължението
били извършени следните плащания: на 26.08.2022 г. - 455,03 лв., от които
319,04 лв. главница и 135,99 лв. договорна лихва, на 20.09.2022 г. - 244,47 лв.,
от които 68,15 лв. главница и 176,32 лв. договорна лихва и на 11.11.2022 г. -
350 лв., от които 210,56 лв. главница и 139,44 лв. договорна лихва, т.е. общо са
изплатени 1 049,50 лв., от които 597,75 лв. главница и 451,75 лв. договорна
лихва. Според експерта задълженията по процесния кредит към 30.10.2023 г.
/т.е. датата преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/ са възлизали общо на 46 006,67 лв., от които 42 402,25 лв.
главница, 2 120,01 лв. неплатена договорна лихва за периода 20.10.2022 г. -
15.10.2023 г., 181,49 лв. неплатено обезщетение за забава за периода
20.10.2022 г. - 15.10.2023 г., 231,81 лв. неплатени лихви за забава за периода
16.10.2023 г. - 30.10.2023 г., 120 лв. дължими разноски при изискуемост на
кредита, както и 901,11 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство. Вещото лице е посочило също,
че уговореният в чл. 11 от договора годишен процент на разходите /ГПР/ е в
размер на 5,19 %, който е изчислен, като във формиращите ГПР разходи са
включени договорните лихви и еднократната такса за разглеждане на искането
и одобрение на кредита в размер на 250 лв., а ако към тях се добави таксата по
7
чл. 20.1.3 от договора за експресно разглеждане на искането за кредит, тогава
ГПР е 5,22 %.
Основен спорен въпрос е дали сключеният договор за текущо
кредитиране от 27.07.2022 г. е действителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, като потребител
е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски
кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност /ал. 3/.
За да породи действие, този договор трябва да е сключен в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора трябва да са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/, а в случай, че не са
спазени тези изисквания, договорът е нищожен /чл. 22 от ЗПК/ и потребителят
трябва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви или
други разходи /чл. 23 от ЗПК/.
Като допълнително основание за нищожност ответницата е посочила
липсата на посочване на годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при неговото изчисляване /чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК/, както и че са нарушени
изискванията на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК /кредиторът не може да изисква
заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита/, на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК /видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора
за потребителски кредит/, което води до нищожност на същия по чл. 21, ал. 1
от ЗПК.
От заключението на съдебно-техническата експертиза с вещо лице
инж. А. К., прието във въззивното производство, се установява, че
8
оригиналите на подписаните между страните договори на хартиен носител са
с използван шрифт Times New Roman, на места в текста е удебелен /получер/,
като размерите на текста са както следва: в договор за кредит за текущо
потребление – 11,6 pt, в общи условия – 11,5 pt и в погасителен план и ГПР –
10,5 pt.
Следва да се отбележи, че Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски
кредити не съдържа изискване относно размера на щрифта, на който следва да
се изготвят на хартиен носител договорите за потребителски кредит, като
разглежданата норма на чл. 10, ал. 1 от ЗПК поставя по-високо изискване
спрямо това на Директивата – договорът за потребителски кредит да е
сключен в писмена форма с размер на шрифта, не по-малък от 12.
Възможността в националната правна уредба на държавите членки да
се предвиди допълнително изискване за вида, формата и минималния шрифт
на текста на договорите за потребителски кредит, както и последиците от
неспазването им, е призната в определение на СЕС от 14.04.2021 г. по дело С-
535/2020 /със задължителен характер по чл. 633 от ГПК/, като по този начин
при липса на подробна уредба в Директивата компетентността за установяване
на правила е възложена на държавите членки с цел осигуряване на по-големи
гаранции, че необходимата информация ще бъде предоставена ясно и
разбираемо и по-малкият размер на щрифта няма да препятства
потребителите да възприемат съдържанието на договора и задълженията,
които поемат.
В случая е установено, че сключеният между страните договор за
потребителски кредит е написан с размер на шрифта под 12 пойнта /от 10,5 в
погасителния план, през 11,5 в общите условия до 11,6 в договора за кредит за
текущо потребление/, т.е. банката не е спазила законовото изискване за
изготвяне и предоставяне на потребителя договора на хартиен носител с текст,
написан с шрифт в посочения в чл. 10, ал. 1 от ЗПК размер.
Този извод не се променя от изложеното от вещото лице К. при
приемане на заключението му в съдебно заседание на 19.05.2025 г. за това, че е
възможно по принцип при отпечатване на файла да се получи разминаване с
размера на зададения в софтуера шрифт при определени ситуации –
неправилни драйвери на самия принтер, допълнителни бели полета на
9
принтера, свиване на текста при предходно печатане, което се отразява на
следващия текст, трансфериране на документа в РDF тип, като в тези случаи
допустимата граница за смаляване на шрифта е 5 %, т.е. до 11,4-11,5 пойнта.
От една страна това са догадки и предположения, на които не следва да
се основава съдебното решение, още повече, когато тези възможности се
отразяват пряко на защитата на законово признато право на потребителя, а от
друга страните са подписали хартиения носител, с който единствено са
можели да се запознаят, а не с оригинала на документа в информационната
система на банката, при това по делото дори не е установено, че в тази
информационна система договорът е бил с размер минимум 12 пойнта.
Съдът намира, че размер на шрифта 11,5-11,6 пойнта, какъвто е в
процесния договор за кредит за текущо потребление и в общите условия, е
близък до законово определения размер 12 пойнта и вероятно при човек с
нормално зрение тази разлика не би била от съществено значение за четенето
и възприемането на текста, респ. на всички съществени и несъществени
условия на договора, но в същото време чл. 10, ал. 1 от ЗПК е императивна
правна норма, като такава не подлежи на разширително тълкуване, а следва да
се тълкува и прилага стриктно, като на съда не е дадено правомощие да
преценява какво отклонение не би довело до увреждане на потребителя при
кредитирането поради недобросъвестни търговски практики на другата страна
по договора.
Тук следва да се добави, че в погасителен план и ГПР, който е
приложение към договора, размерът на шрифта е още по-малък /10,5 pt/, т.е.
противоречието с чл. 10, ал. 1 от ЗПК е още по-голямо, като макар формално
да не е част от договора за потребителски кредит, той предоставя важна
информация на потребителя и следва да бъде във вид, позволяващ
адекватното й възприемане.
Предвид установеното несъответствие между законово предвидения
минимален размер на шрифта в договора за кредит за текущо потребление и
процесния такъв в трите му части съдът намира, че той е нищожен поради
противоречие с императивна норма на закона, като този извод води до липса
на необходимост от обсъждане на другите посочени от ответницата основания
за нищожност на договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за
10
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по него.
Следователно в този случай не следва да бъде обсъждан въпросът дали
кредиторът е упражнил редовно правото си да направи кредита предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, тъй като този факт би бил релевантен само при действителен
договор и претендирано неизпълнение по него.
От събраните по делото доказателства е видно, че след сключване на
договора да потребителски кредит на 27.07.2022 г. М. Р. е получила по него
43 000 лв., от които е изплатила три вноски на обща стойност 1 049,50 лв.,
като след обявяване на договора за нищожен те следва да се приспаднат като
част от чистата стойност на кредита и тя дължи на „Б Д“ АД 41 950,50 лв., до
който размер искът по чл. 422 от ГПК е основателен и доказан и следва да
бъде уважен, а над него до пълния предявен размер от 42 402,25 лв., за който е
издадена заповед за изпълнение, искът следва да бъде отхвърлен, като
решението на окръжния съд следва да бъде отменено в частта, в която искът е
уважен за разликата от 41 950,50 лв. до 42 402,25 лв.
Първоинстанционното решение следва да потвърдено в частта, в която
са отхвърлени предявените от „Б Д“ АД – София против Р. искове за
признаване за установено, че тя й дължи 2 120,01 лв. неплатена договорна
лихва за периода 20.10.2022 г. - 15.10.2023 г., 181,49 лв. обезщетение за забава
за периода 20.10.2022 г. - 15.10.2023 г., 231,81 лв. лихва за забава за периода
16.10.2023 г. - 30.10.2023 г. и 120,00 лв. дължими разноски при изискуем
кредит, всички по договор за кредит за текущо потребление от 27.07.2022 г.,
във връзка с който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК е съществуване на вземането, но не и присъдените със заповедта за
изпълнение разноски за заповедното производство, които са законна
последица от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, като съдът в
исковото производство има правомощия да разпредели отговорността за
разноските и по издаване на заповедта за изпълнение, в т.ч. да разгледа
възражение за неправилно изчисляване на същите и за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение на страната.
11
По делото се установява, че в заповедното производство „Б Д“ АД е
направила разноски в общ размер на 951,11 лв., от които 901,11 лв. държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, като следва да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищеца 885,70 лв. разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, като първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в тази част и следва да бъде отменено в частта, в която са
присъдени разноски за заповедното производство за разликата над 885,70 лв.
до 895,10 лв.
С определение № 777/18.12.2024 г. е допълнено постановеното
решение в частта за разноските, като е осъдена „Б Д“ АД – София да заплати
на адвокат Д. М. като пълномощник на ответницата М. Р. по реда на чл. 38 от
ЗА 120 лв. възнаграждение с включен ДДС за заповедното производство по
ч.гр.д. № 775/2023 г. на Районен съд – Панагюрище, в която част допълненото
решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на направените в исковото производство на ниво първа
инстанция разноски:
По делото е установено, че ищецът е направил разноски в общ размер
на 1 179,78 лв., от които 979,78 лв. заплатена държавна такса и 200 лв. депозит
за вещо лице, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение от 500
лв., като съобразно уважената част от исковете окръжният съд е осъдил
ответницата да заплати на ищеца разноски в размер на 1 580,85 лв., като в тази
част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Следва да бъде потвърдено решението и в частта, в която на
ответницата са присъдени разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, в размер на 11,77 лв. при направени такива в общ размер на 200 лв.
депозит за вещо лице, както и в частта, в която по реда на чл. 38 от ЗА на
адвокат Д. М. е присъдено възнаграждение за предоставената на ответницата
безплатно правна помощ, съразмерно на отхвърлената част от исковете, от
678,37 лв. с ДДС.
Предвид отхвърляне въззивната жалба на ищеца и уважаване тази на
ответницата следва да бъде осъдена „Б Д“ АД да заплати на Р. направените
разноски в размер на 25 лв. заплатена държавна такса за въззивното
производство, както и да заплати на адвокат Д. М. 360 лв. с ДДС,
представляващи адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА за оказаната
12
безплатно правна помощ на Р. във въззивното производство, като при
определяне на този размер съдът има предвид цената на исковете, предмет на
въззивното производство, действителната фактическа и правна сложност на
делото и извършените процесуални действия от пълномощника на
ответницата пред въззивната инстанция.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 342/17.10.2024 г., допълнено в частта за
разноските с определение № 777/18.12.2024 г., двете постановени по гр.д. №
131/2024 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, в която е
отхвърлен предявеният от „Б Д“ АД – София против М. И. Р. иск за
признаване за установено, че М. Р. дължи на „Б Д“ АД – София 2 120,01 лв.
неплатена договорна лихва за периода 20.10.2022 г. - 15.10.2023 г., 181,49 лв.
обезщетение за забава за периода 20.10.2022 г. - 15.10.2023 г., 231,81 лв. лихва
за забава за периода 16.10.2023 г. - 30.10.2023 г. и 120,00 лв. дължими разноски
при изискуем кредит, всички произтичащи от договор за кредит за текущо
потребление от 27.07.2022 г., във връзка с който е издадена заповед №
469/06.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 775/2023 г. по описа на Панагюрския
районен съд, както и в частта, в която М. И. Р. е осъдена да заплати на „Б Д“
АД – София разноски по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 417 от ГПК № 469/06.11.2023 г. по ч.гр.д. №
775/2023 г. по описа на Панагюрския районен съд до размер от 885,70 лв.
/осемстотин осемдесет и пет лева и седемдесет стотинки/ и разноски в
исковото производство в размер на 1 580,85 лв., а „Б Д“ АД – София е осъдена
да заплати на М. И. Р. разноски по делото съобразно отхвърлената част от
исковете в размер на 11,77 лв. и „Б Д“ АД – София е осъдена да заплати на
адвокат Д. М. като пълномощник на М. И. Р. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА възнаграждение в размер на 120 лв. с ДДС за заповедното производство по
ч.гр.д. № 775/2023 г. на Районен съд – Панагюрище и разноски в размер на
678,37 лв. с ДДС за първоинстанционното производство.
ОТМЕНЯ решение № 342/17.10.2024 г., допълнено в частта за
разноските с определение № 777/18.12.2024 г., двете постановени по гр.д. №
13
131/2024 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, в която е
признато за установено по отношение на ответницата М. И. Р., че тя дължи на
„Б Д“ АД – София главница по договор за кредит за текущо потребление от
27.07.2022 г. за разликата над 41 950,50 лв. /четиридесет и една хиляди
деветстотин и петдесет лева и петдесет стотинки/ до 42 402,25 лв.
/четиридесет и две хиляди четиристотин и два лева и двадесет и пет
стотинки/, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, във връзка с което е издадена заповед
№ 469/06.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 775/2023 г. по описа на Панагюрския
районен съд, както и в частта, в която М. И. Р. е осъдена да заплати на „Б Д“
АД – София разноски по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 417 от ГПК № 469/06.11.2023 г. по ч.гр.д. №
775/2023 г. по описа на Панагюрския районен съд за разликата над 885,70 лв.
/осемстотин осемдесет и пет лева и седемдесет стотинки/ до 895,10 лв.
/осемстотин деветдесет и пет лева и десет стотинки/, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б Д“ АД със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. М, № **, ЕИК ********, със съдебен адрес: гр. П, ул. Х
Д № * против М. И. Р. от гр. П, П о, ул. А № **, ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. С, бул. А С № ******* /чрез адвокат Д. М./ иск за признаване за
установено, че М. И. Р. дължи на „Б Д“ АД – София главница по договор за
кредит за текущо потребление от 27.07.2022 г. за разликата над 41 950,50 лв.
/четиридесет и една хиляди деветстотин и петдесет лева и петдесет стотинки/
до 42 402,25 лв. /четиридесет и две хиляди четиристотин и два лева и двадесет
и пет стотинки/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
02.11.2023 г. до окончателното й изплащане, във връзка с която е издадена
заповед № 469/06.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 775/2023 г. по описа на
Панагюрския районен съд.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Б Д“ АД със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. М,
№ **, ЕИК ********, със съдебен адрес: гр. П, ул. Х Д № * да заплати на М. И.
Р. от гр. П, П о, ул. А № **, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, бул. А С
14
№ ******* /чрез адвокат Д. М./ сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ разноски
във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Б Д“ АД със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. М,
№ **, ЕИК ********, със съдебен адрес: гр. П, ул. Х Д № * да заплати на
адвокат Д. М. М. от гр. София, бул. „А С № *******, Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“ сумата 360,00 лв. /триста и шестдесет лева/ адвокатско
възнаграждение с ДДС по реда на чл. 38 от ЗА за предоставена безплатно
правна помощ на М. Р. във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15