№ 7 / 10.1.2017 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.МОНТАНА
09.01.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на девети ноември през две
хиляди и шестнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. МИХАЙЛОВА
при секретаря С.С., като разгледа
докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.дело №70235 по описа за 2015
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата И.Д.П. xxx предявява срещу
ответниците Р.Й.К., Д.К.Д., Е.К.Д., В.Д.М. и Л.А.М., иск с правно основание
чл.54, ал.2 от ЗКИР.
Поддържа, че е наследник на Д.К.
Арсенов и е собственик на идеални части от ПИ с идентификатор 48489.9.384 и от
построените в имота сгради. Ищцата твърди, че на 23.03.2011г. е съставен акт
№10 за непълноти и грешки по отношение на сгради с №№ 48489.9.384.1, записана
като собствена на В.Д. и Л.М., и №48489.9.384.2, записана като собствена на Кирил
Д.К., чийто наследници са първите трима ответници и №48489.9.384.3, записана
също на Кирил Д.К.. Съгласно съставения акт сгради с №№48489.9.384.1 и
48489.9.384.3 следва да се запишат като собствени на наследниците на Д.К.
Арсенов, а сграда с № 48489.9.384.2следва да се раздели на две сгради с №№
48489.9.384.5 с площ от 31 кв.м., която да се запише на Д.К. Арсенов, и
48489.9.384.6 на площ от 95 кв.м., която да се запише като собствена на В. и Л.
Мартинови. Първите трима ответници твърди, че отказали да подпишат съставения
акт, а по отношение на четвъртия и петия ответник за нея поддържа, че е налице
правен интерес да предяви иск за сграда 48489.9.384.6, която към момента е
записана на ответниците В. и Л. Мартинови, а не на наследниците на Д.К.
Арсенов.
Моли съда да признае за
установено по отношение на ответниците, че сграда с идентификатор 48489.9.384.1
погрешно е отразена в КК на гр.Монтана като един обект, вместо като два
самостоятелни обекта на площи съответно от 31 кв.м. и 95 кв.м., отразени в акта
за непълноти и грешки №10 от 23.03.2011г. със съответните проектни номера
№№48489.9.384.5 и 48489.9.384., а също че сгради с номера 48489.9.384.1 и
48489.9.384.3 са собственост на наследниците на Д.К. Арсенов, като погрешно са
записани като собствени на В. и Л. Мартинови, както и че сгради с
№№48489.9.384.5, 48489.9.384.6 и
48489.9.384.3 погрешно са записани като собствени на Кирил Д.К., вместо
на наследниците на Д.К. Арсенов.
Ответниците В.Д.М. и Л.А.М.
представят писмен отговор на исковата молба, в който поддържат, че предявения
иск е недопустим и производството по отношение на него следва да се прекрати,
като развиват подробни доводи и съображения в писмения отговор.
Ответниците Е.К.Д. и Д.К.Д.
представят писмен отговор, като заявяват, че не признават предявения иск по
отношение на сгради с №№ 48489.9.384.1 и 48489.9.384.3, собствеността на които
баща им Кирил Д.К. е придобил на основание давностно владение. Развиват
доводите си в писмения отговор.
Ответникът Р.Й.К. в срока по чл.131, ал.1
от ГПК, не представя писмен отговор и не взема становище по предявения иск.
Доказателствата са писмени.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните според своето вътрешно
убеждение и съобразявайки правилото на чл.235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Предявената искова претенция е
допустима поради следните съображения:
Процесуалният
представител на ответниците В. и Л. Мартинови поддържа, че недопустимостта е
обусловена от липсата на правен интерес, тъй като ако някой собственик не е
вписан в регистъра, това не го лишава от правото му на собственост и се
позовава на Решение № 867 от 20.11.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5397/2008
г., I г.о.,
в което се
поддържа, че „Разписната книга, респективно кадастралния регистър следва да
отразява правото на собственост по действащия план, доказано с документи за
собственост, или влезли в сила решения, с които са уважени искове за
собственост именно към този момент. По тези съображения, съдът намира, че не е
налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на грешка, или
непълнота в разписната книга, респективно в кадастралната карта, когато имотът
е заснет с действителните му граници, но неправилно са отразени титулярите на
правото на собственост в разписната книга, защото дори да бъде уважен такъв
иск, съдебното решение по него няма да бъде основание за изменение на
кадастралния план, касаещо предвижданията по подробния устройствен
план..", като поддържа, че на това решение се позовава Окръжен съд-Монтана
в решението си от 22.12.2015 г. по в.гр.д.№ 306/2015 г., с което е обезсилено
решението на Районен съд-Монтана по гр.д.№ 563/2014 г.
По
настоящото дело правния интерес на ищцата не се изчерпва с погрешното записване
на титуляра на правото на собственост на процесните сгради.
В случая
ищцата се легитимира като собственик на процесните сгради, като наследник на Д.
Арсенов, който е разполагал с документ за собственост към датата на одобряване
на кадастралния план, в който е допусната твърдяната от ищцата грешка.
С оглед на
което, след като кадастралния регистър следва да отразява правото на
собственост по действащия план, доказано с документ за собственост, несъмнено
се касае за допусната грешка, която може да бъде поправена само и единствено с
така предявения от ищцата иск по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР.
По
основателността на предявения иск.
По
настоящото дело са изискани и приложени гр.д. № 70190/2015г. и гр.д. № 70563/2014
г., и двете по описа на Районен съд Монтана.
Съгласно
трайната практика на ВКС писмените доказателства по приложени към делото други
дела и преписки се считат представени и събрани от съда с прилагането на делото,
поради което при решаване на делото ще бъдат ценени всички писмени
доказателства по гр.д. № 70190/2015 г. и гр.д. № 70563/2014 г., като събрани в
настоящото производство.
С влязлото в сила Решение от 20.05.2016 г. по в.гр.д. № 101/2016г. ОС
Монтана потвърждава
решението от 25.01.2016 г. на Районен съд Монтана по гр.д. № 70190/2015 г. в
частта, в която е отхвърлен предявения от Д.К.Д. и Е.К.Д. иск с правно
основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР иск - за признаване за установено по отношение на
ищцата по настоящото дело - И.П. и ответниците - В. и Л. Мартинови, че към
момента на създаване и одобряване на КК и КР на гр. Монтана имот с
идентификатор 48489.9.384.1 е бил собственост на Кирил Д.К..
Със същото решение ОС Монтана е отменил решението от 25.01.2016 г. на
РСМ по гр.д. № 70190/2015 г. в частта, в която е прекратено производството по
предявения от Д.К.Д. и Е.К.Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС - за осъждане
на В. и Л. Мартинови да отстъпят собствеността и предадат владението върху имот
с идентификатор 48489.9.384.1, като вместо това е постановил акт по същество и
е отхвърлил така предявения иск.
С оглед на
горното се налага извода, че с посочените решения е отречено едноличното право
на собственост на Кирил Д.К. и на неговите наследници върху сграда с
идентификатор №48489.9.384.1.
По това дело страните не са спорили, че сграда с идентификатор №
48489.9.384.1 е била собственост на наследниците на Д.К. Арсенов, бивш жител xxx,
починал на 12.08.1990г., един, от които е ищцата И.П..
Спорът е
бил по въпроса дали впоследствие Кирил Д. е бил придобил самостоятелно имота по
давностно владение и съдът е отхвърлил тази претенция.
Относно
правото на собственост на Д.К. Арсенов по приложеното гр.д. № 70190/2015 г., Е.К.Д.
и Д.К.Д. са представили два документа за собственост - Нотариален акт № 165,
том II от 18.1 1.1957 г. на РС Монтана и Нотариален акт № 176, том III, дело №
497/1970 г. на РС Монтана.
И двата
нотариални акта легитимират като собственик на процесните сгради и терена, върху
който са построени същите единствено Д.К. Арсенов -
наследодателят на ищцата И.Д.П..
Първият
Нотариален акт № 165, том II от 18.1 1.1957 г. на РСМ, който е посочен като
титул за собственост, въз основа на който неправилно Кирил К. е записан като
собственик на сгради № 48489.9.384.2 и № 48489.9.384.3, материализира сделка за
покупко-продажба, по силата, на която Д.К. Арсенов купува от Анастасия Д. и
Димчо Димов 350 кв.м. от собственото им лозе в местността „Под Баира", в
района на Михайловград.
Съгласно
чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и
насажденията върху нея, освен, ако не е установено друго.
Тоест този нотариален акт доказва със съдържанието си, че собственик на
терена, а от тук - при условията на чл.92 от ЗС, и на всички сгради върху
терена е Д.К. Арсенов - общия наследодател на ищцата и на всички ответници с
изключение на ответника Л.М..
Другият
представен от Е.К.Д. и Д.К.Д. нотариален акт № 176, том III, дело № 497/1970 г.
категорично доказва, че собственик на сграда с идентификатор № 48489.9.384.1 е
именно Д.К. Арсенов, в който същата е описана като „паянтова
жилищна сграда от 42 квм. при 138 куб.метра”.
По другото
приложено гр.д. № 70563/2014 г. освен горе
цитираните два нотариални акта са представени още три документа за собственост:
- Нотариален акт № 197, том V,
дело № 1615/1993 г. на нотариус при Районен съд - Монтана, с който В.М. в режим
на СИО е закупила от майка си еднофамилна жилищна сграда от основно застрояване
по КК от 95 кв.м., състояща се от полуподземен етаж /сутерен/ и надземен етаж,
построена в имот с идентификатор 48489.9.384.2 по КК и КР на град Монтана;
- Нотариален акт за учредяване
право на строеж върху чужда земя /суперфиция/ № 24, том III, дело № 445/1972
г.. с който Д.К. Арсенов е отстъпил на Павлина Д. Виденова и Д. Кръстев Виденов
правото на пристрояване и застрояване на втори етаж върху едноетажната му
жилищна сграда и
-Констативен Нотариален акт № 189, том III, дело № 1617/1993 г., с
който Л.М. е признат за собственик на 1/2 идеална чат от закупения от В.М. в
режим на СИО имот.
Тези
нотариални актове не легитимират ответниците В. и Л. Мартинови като собственици
на част от сграда № 48489.9.384.2 с площ 95 кв.м. с проектен № 48489.9.384.6,
тъй като праводателката им Павлина Д. Виденова не е била неин собственик към
датата на сделката за покупко-продажба, при което придобивайки от несобственик
те не са могли да станат такива.
Този извод
се налага от анализа на представените при съставянето на нотариалния акт за
покупко-продажба документи, а именно:
На първо
място в описа на представените документи е посочен Акт № 72 от 28.09.1993 г. за
узаконяване на едноетажна масивна жилищна сграда в процесния имот. Този акт
обаче не легитимира Павлина Виденова като собственик на сградата, предмет на
настоящия спор.
В исковата
молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 70563/2014г. ответниците В. и Л.
Мартинови твърдят, че едноетажната сграда е била вече построена към 1972 г.
Съгласно
представения от тях акт за узаконяване, сградата е построена през 1979 г.,
тоест те представят писмено доказателство, което опровергава собствените им
твърдения.
В исковата
молба се твърди още, че едноетажната сграда е построена на основание отстъпено
право на строеж, съгласно Нотариален акт за учредяване право на строеж върху
чужда земя № 24, том III, дело № 445/1972 г. на Районен съд Монтана.
По силата
на този нотариален акт обаче Д.К. Арсенов е отстъпил на Павлина Д. Виденова и Д.
Кръстев Виденов не правото да построят едноетажната жилищна сграда, а правото
да построят - пристрояване и застрояване на втори етаж, върху едноетажната
жилищна сграда, построена върху собствения му имот - държавен парцел X в кв.
214 по плана на гр. Михайловград.
Съгласно
действалата нормативна уредба към 1972 година правото да се построи сграда
върху чужда земя се погасява автоматично в полза на собственика на земята по
давност, ако не се упражни в продължение на 5 години, тоест към 1979 г., когато
е построена едноетажната жилищна сграда правото на строеж е било погасено по
давност и Д.К. Арсенов е бил собственик на сградата.
По делото
няма данни кога е построен втория етаж от сградата, но като се има предвид, че
за да се надстрои първият етаж е необходимо същият първо да се построи, е
недопустимо да се учредява право за „пристрояване и застрояване" за
несъществуваща сграда.
С изменението
на Закона за собствеността от 1996 г. е добавена нова ал. 4 на чл. 66, в която
изрично е записано, че право на надстрояване и право на пристрояване се
учредява за надстрояване, съответно пристрояване на съществуваща сграда, което
категорично подкрепя горния извод.
Като се
има предвид и че надстрояването е започнало най-рано 1979 г., когато е
построена едноетажната жилищна сграда, за правото на „пристрояване и
застрояване'" важи изложеното по-горе за учреденото право за строеж, че
към 1979 г. същото вече е било погасено по давност и Д.К. Арсенов е бил
собственик на цялата сграда.
От
съдържанието на нотариалния акт за покупко-продажба се установява още, че при
съставянето му не са представени други документи, които да доказват правото на
собственост на праводателката на приобретателите върху процесния имот.
В същото
време като титул за собственост при сключване на сделката с Нотариален акт №
197, том V, дело № 1615/1993 г. на нотариус при Районен съд -Монтана е посочен
Нотариален акт № 165, том II от 18.11.1957 г. на РСМ, в който като собственик
на терена фигурира не праводателката на В. и Л. Мартинови - Павлина Виденова, а
Д.К. Арсенов.
Този
нотариален акт, материализира сделка за покупко-продажба по силата, на която Д.К.
Арсенов купува от Анастасия Д. и Димчо Димов 350 кв.м. от собственото им лозе в
местността „Под Баира", в района на Михайловград.
Тоест
липсва идентичност между имота предмет на посочения нотариален акт с държавен
парцел X в кв. 214, който В.М. е закупила от своята майка.
Съгласно
практиката на ВКС, Решение № 854 от 29.12.2010 г. на
ВКС по гр.д. 578/2010 г., IV г.о.: „Когато несобственик се разпорежда с един имот не може
да се изпълни предназначението на сключения договор - купувачът да придобие
правото на собственост. Приобретателят на имот от несобственик не придобива
право на собственост. Договорът за покупко-продажба е действителен договор,
който обаче не поражда вещен ефект по отношение на неговия приобретател, тъй
като действителният собственик на имота не е загубил своите права".
В
съдебната практика няма спор, че никой не може да прехвърли повече права,
отколкото има в действителност, поради което нотариалният акт, с който Павлина
Виденова е продала на В.М. чужд имот не създава права.
Предвид
гореизложеното следва да се приеме, че към датата на одобряване на КК и КР на
град Монтана сградите построени в имот № 48489.9.384 с № 48489.9.384.1,
48489.9.384.3, 48489.9.384.5 и 48489.9.384.6 са били собственост на наследниците
на Д. Арсенов.
Относно допуснатата грешка в кадастралния план.
С отговора
по чл.131 от ГПК по гр.д. № 70563/2014 г. по описа на РС Монтана ответниците Е.К.Д.
и Д.К.Д. изрично са посочили на стр. 1, първи абзац „Признаваме
предявения иск в частта му, в която се твърди, че при създаването и
одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Монтана е
допусната грешка, като жилищната сграда...отразена с идентификатор
48489.9..384.2 е погрешно записана на името на баща ни Кирил Д.К., б.ж. на гр.
Монтана".
Изготвената
от вещото лице Даринка Джонова съдебно-техническа експертиза по приложеното
гр.д. № 70563/2014 г. по описа на РС Монтана дава потвърждение, че сграда с
идентификатор 48489.9.384.2 погрешно е отразена в КК и КР като една сграда
вместо като две отделни:
„Върху терена на заснетата и отразена
в кадастралната карта като жилищна сграда еднофамилна с идентификатор
48489.9.384.2 са разположени две сгради”. Едната сграда е разположена „в
югоизточната част на имота - масивна жилищна
сграда, с площ по кадастралната карта от 95 кв.м., многоскатен покрив...съответства на
новонанесената в скицата — проект към Акта за непълноти и грешки № 10/2011 г.
на СГКК - Монтана, сграда с проектен идентификатор 48489.9.384.6...конкретното
предназначение на имота е за жилищни нужди, следователно жилищната сграда е от
основно застрояване”. Вещото лице е потвърдило, че „на северозапад от нея е долепена със самостоятелен зид друга - масивна
постройка с двускатен
покрив от керемиди с разлика във височината на двата покрива - от 0.80 см /от
билото на по-ниската сграда до стряхата на по-високата/, застроена видимо в
по-ранен период от първата...съответства по размери и местоположение на сграда
с проектен номер 48489.9.384.5 от 31 кв.м. върху
скицата — проект, приложение към Акта за непълноти и грешки на СГКК —
Монтана...същата представлява лятна кухня - второстепенна постройка от
допълващо застрояване”.
Вещото лице е уточнило още, че
двете сгради „са с различни височини, с различни покриви, и самостоятелни
външни зидове в линията на допирането им”.
Крайното
заключение на вещото лице е, че „в кадастралната
карта и кадастралните регистри е допусната грешка, състояща се в отразяването
на двете сгради като една и записването й /фактически и на двете/ на Кирил Д.К.
съгл. Нотариален акт № 165, том II, дело 337 от 18.11.1957 г.\
Вещото
лице Даринка Джонова е уточнила, че грешката е допусната в кадастралния
и регулационния план от 1967 г., като „към 1967 г. на регулационния план е
била нанесена една масивна жилищна сграда и две други по-малки постройки. Видно
от разположението й тази масивна жилищна сграда съществувала към 1967 г.
съответства на сграда с идентификатор 48489.9.384.1 по кадастралната карта”.
Изрично е
посочено, че лятната кухня, долепена до масивната жилищна сграда не е
нанесена на кадастралния и регулационния план от 1967г.
Пояснено
е, че „масивната жилищна сграда описана в акт за узаконяване №
72/1993г. ....... е идентична с обект с проектен номер 48489.9.384.6 по
скицата-проект към Акта за непълноти и грешки на СГКК”.
А „масивната
постройка - лятна кухня, представляваща второстепенна постройка на допълващо
застрояване от 31 кв.м. е идентична със сграда с проектен номер 48489.9.384.5
на горецитираната скица — проект приложена към Акта за непълноти и грешки № 10
от 23.03.2011 г. на СГКК - гр. Монтана”. Посочено, че допуснатата
в кадастралната карта грешка е отразена правилно в акт № 10 от 23.03.2011 г. на
СГКК - гр. Монтана и скицата-проект към него.
От тук съдът
приема за доказано, че сграда с идентификатор № 48489.9.384.2 погрешно е
отразена в кадастралната карта на град Монтана като един обект на името на
Кирил К., вместо като два самостоятелни обекта на площи съответно 31 кв.м. и 95
кв.м., отразени в акта за непълноти и грешки № 10 от 23.03.2011г. със съответни
проектни №№ 48489.9.384.5 и 48489.9.384.6 и претенцията на ищцата в тази част е
изцяло основателна.
Основателността
на претенцията в тази част обуславя и уважаването на иска в частта, в която
ищцата поддържа, че същите сгради погрешно са записани на името на Кирил Д.К.
вместо на наследниците на Д.К. Арсенов, който към 1967г. единствен е имал годен
титул за собственост на терена и на всички построени в него сгради.
Предвид
гореизложеното следва да бъде поправена и допуснатата грешка в записването на
титуляра на собственост на всички процесни сгради с №№ 48489.9.384.1, 48489.9.384.5,
48489.9.384.6 и 48489.9.384.3 като същите бъдат записани на наследниците на Д.К.
Арсенов.
Съобразно горния изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищцата И.Д.П. разноските
по делото в размер на 925.54 лева, в т.ч. адвокатско възнаграждение,
държавна такса и вписвания, съгласно списък по чл.80 ГПК /л.206 от делото/.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Р.Й.К.
ЕГН xxxxxxxxxx xxx, Д.К.Д. ЕГН xxxxxxxxxx xxx и Е.К.Д. ЕГН xxxxxxxxxx xxx, В.Д.М.
ЕГН xxxxxxxxxx и Л.А.М. ЕГН xxxxxxxxxx xxx Иван Александър №15, че към момента
на създаване и одобряване на КК и КР на гр.Монтана, одобрени със заповед №
РД-18-29/ 05.04.2006г. на Изпълнителния директор на АК, сграда с идентификатор
№ 48489.9.384.2
погрешно е отразена в кадастралната карта на град Монтана като един обект на
името на Кирил Д.К., вместо като два самостоятелни обекта на площи
съответно от 31 кв.м. и 95 кв.м., отразени в акта за непълноти и
грешки № 10 от 23.03.2011г. със съответни проектни №№ 48489.9.384.5 и 48489.9.384.6.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Р.Й.К. ЕГН xxxxxxxxxx xxx, Д.К.Д. ЕГН
xxxxxxxxxx xxx и Е.К.Д. ЕГН xxxxxxxxxx xxx, В.Д.М. ЕГН xxxxxxxxxx и Л.А.М. ЕГН xxxxxxxxxx
xxx Иван Александър №15, че към момента на създаване и одобряване на КК и КР на
гр.Монтана, одобрени със заповед № РД-18-29/ 05.04.2006г. на Изпълнителния
директор на АК, сгради с проектни номера 48489.9.384.5 и 48489.9.384.6 погрешно
са записани на името на Кирил Д.К., вместо на наследниците на Д.К. Арсенов.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Р.Й.К. ЕГН xxxxxxxxxx xxx, Д.К.Д. ЕГН
xxxxxxxxxx xxx и Е.К.Д. ЕГН xxxxxxxxxx xxx, В.Д.М. ЕГН xxxxxxxxxx и Л.А.М. ЕГН xxxxxxxxxx
xxx Иван Александър №15, че към момента на създаване и одобряване на КК и КР на
гр.Монтана, одобрени със заповед № РД-18-29/ 05.04.2006г. на Изпълнителния
директор на АК, сгради с проектни номера 48489.9.384.1, 48489.9.384.5, 48489.9.384.6 и
48489.9.384.3 погрешно са записани, като собствени на името на Кирил Д.К.,
вместо на наследниците на Д.К. Арсенов.
ОСЪЖДА Р.Й.К. ЕГН xxxxxxxxxx xxx, Д.К.Д. ЕГН xxxxxxxxxx xxx,
Е.К.Д. ЕГН xxxxxxxxxx xxx, В.Д.М. ЕГН xxxxxxxxxx и Л.А.М. ЕГН xxxxxxxxxx xxx
Иван Александър №15 ДА ЗАПЛАТЯТ на И.Д.П. ЕГН xxxxxxxxxx xxx разноските по
делото в размер на 925.54 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: