Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен
състав, в публичното заседание проведено
на шестнадесети май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр. дело
№ 703 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 469831
от 14.08.2018 г. постановено по гр.д.№ 70188/2015 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 118ти състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК, че В.Н.А. *** ЕООД на основание чл. 240 от ЗЗД сума в общ размер на
4222.93 лева, дължим съгласно договори за заем, предоставени с РКО №№
292/14.03.2011г., 294/15.03.2011г., 297/17.03.2011г. 299/18.03.2011г.,
301/21.03.2011г., 303/24.03.2011г., 304/01.04.2011г., 317/27.04.2011г., ведно
със законната лихва за периода от 09.06.2015г. до изплащането на вземането,
като искът е отхвърлен за разликата над 4222.93 лева до пълния предявен размер
от 5087 лева като неоснователен.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца е присъдена и сума в размер на 84.48 лева –
разноски, сторени в заповедното производство и 569.48 лева – сторените в
исковото производство разноски. Предвид частичната основателност на исковата
претенция в полза на В.А. е присъдена на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сума в
размер на 183.45 лева – разноски по делото.
От името на
ищеца „К.“ ЕООД в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е обжалвано първоинстанционното
решение в частта, в която предявеният от дружеството иск е бил отхвърлен. Твърди
се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът дължи сумите
по представените РКО в общ размер на 4222.93 лева, а не в пълния предявен
размер, тъй като ордерите били нечетливи, а РКО № 294/15.03.2011г. бил объркан.
Посочва се, че дължимата сума описана в цитирания РКО е в размер на 2400 лева,
а не както е приетото от Софийски районен съд – 1400 лева. Поддържа се и
становището, че размерът на сумата по РКО № 294/15.03.2011г. не бил оспорен от
ответника, като същевременно от първостепенния съд не били изложени мотиви, че
някоя от сумите по представените ордери не се дължи. С оглед изложеното се моли
решението в обжалваната част да бъде отменено, като вместо това да бъде
постановено друго, с което предявеният от ищцовото дружество иск да бъде изцяло
уважен.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК от името на В.Н.А. е депозиран отговор на въззивната жалба, в
който се излагат доводи за неоснователност на претенцията на ищеца. Поддържа
се, че в РКО № 294/15.03.2011г. е посочена сума в размер на 1400 лева, не както се твърди от въззивника-ищец от 2400
лева, като тази сума била изписана и с цифри и с думи. Излага се и подробно
становище относно неправилността на решението на Софийски районен съд в
останалата част, с която е признато за установено, че ответникът дължи сумата
от 4222.93 лева. Ето защо се моли решение, в обжалваната от „К.“ ЕООД част, да
бъде потвърдено.
В
законоустановения срок за обжалване на постановеното решение от Софийски
районен съд е подадена въззивна жалба и от името на ответника В.Н.А., чрез
процесуалния му представител, с която се обжалва решението в частта, с която е
уважен предявения от ищцовото дружество иск за сумата от 4222.93 лева. В
жалбата се посочва, че Софийски районен съд е приел, че между страните по делото
е имало сключен договор за заем само въз основа на представените писмени и
гласни доказателства от ищеца, в това число и протокол за разпит на ответника
като свидетел по досъдебно производство № 15026/2013г. по описа на 7 РУП –
СДВР. Твърди се, че решаващият състав не е взел отношение по същността на
договора за заем и задължителната практика на ВКС, като се подчертава, че за да
е налице подобен договор следва заемателят да е поел задължение да върне
предадената му сума, поради което не можело да бъде презюмирано, че предаването
на парична сума от едно на друго лице винаги се основана на договор за заем.
Във връзка с това е цитирана и практика на ВКС, която според
въззивника-ответник следва да намери приложение в процесния случай. Предвид
това се сочи, че в конкретния случай по делото не е установено процесните суми да
са дадени в заем, тъй като касовите ордери не са осчетоводени. Твърди се, че от
ответника е безспорно доказано, че не дължи процесните суми на дружеството,
доколкото ищецът е реализирал оборот на каса, а ответникът е бил длъжен да
внася тези оборотни средства по сметка на дружеството, което е и правил.
Поддържа се, че издаваните касови ордери за оборотни суми са служели за
вътрешно финансово следене на движението на паричните потоци. В жалбата се
подчертава, че от съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за
процесния период ответникът е превел по сметка на дружеството общо 79 580
лева, като извършените преводи следват хронологично дните на издадените РКО. Не
следва да се кредитират според ответника и протоколите за разпит по досъдебно
производство № 15026/2013г. по описа на 7 РУП-СДВР, тъй като от тях не ставало
ясно какви въпроси са му били задавани. С оглед всичко изложено се моли
решението в обжалваната му част да бъде отменено, като вместо това бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира се
присъждането на сторените по делото разноски.
От името на „К.“
ЕООД в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба
на ответника.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и относно наличието на противоречие с императивните правни норми
– в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от Софийски районен съд, 118ти състав, решение за
валидно и допустимо, но отчасти неправилно. Във връзка с доводите във
въззивната жалба настоящият състав намира
следното:
По делото от
ищеца са представени 8 броя разходни касови ордери, а именно: разходен касов
ордер № 292/14.03.2011г., с посочен издател „предприятие „К.““ и указания „да
се брои на Вл.А.“ сума от 100 лева (50 лева +50 лева) за „лични заем“; разходен
касов ордер № 294/15.03.2011г., с посочен издател „предприятие „К.““ и указания
„да се брои на В.“ сума от 2400 лева, изписано с думи „хиляда и четиристотин +
хиляда“, за „лични заем“; разходен касов ордер № 297/17.03.2011г., с посочен
издател „предприятие „К.““ и указания „да се брои на В.“ сума от 1050 лева, изписана
и с думи, за „заем лични гориво от банка 50 лв., заем лични - за М.“; разходен
касов ордер № 299/18.03.2011г., с посочен издател „предприятие „К.““ и указания
„да се брои на В.“ сума от 150 лева – от каса и 77.66 лева – с карта от банка
21.03.2011г., като цифром е посочена сумата от 227.66 лева а словом „сто и
петдесет“ , за „лични заем“; разходен
касов ордер № 301/21.03.2011г., с посочен издател „предприятие „К.““ и указания
„да се брои на В.“ сума от 300 лева, изписано цифром и словом, за „лични заем“;
разходен касов ордер № 303/24.03.2011г., с посочен издател „предприятие „К.““ и
указания „да се брои на Вл.А.“ сума от 150 лева, като словом е посочено „сто
лева + петдесет лева (банка-бензин)“ за
„лични заем“; разходен касов ордер № 304/04.04.2011г., с посочен издател
„предприятие „К.““ и указания „да се брои на Вл.А.“ сума от 668.85 лева, като
словом е изписана сума от шестстотин и осемдесет 0.85 лева + петдесет лева (гориво
банка)“, за „лични заем“, като върху ордера е направено отбелязване
50+600.00+0,95+5,90+12,00 и разходен касов ордер № 317/22.04.2011г., с посочен
издател „предприятие „К.““ и указания „да се брои на В. А.“ сума от 326.42 лева
(163 – хотел + 18 – лични разноски, 84.84 – гориво, 50 – лични общо – 315.84
+10.58 такси), а словом е изписано „триста и петнадесет лева 0.84 ст. + десет
лева 0.58 лева“ за „лични заем от банка“. Така представените разходи касови
ордери носят два подписа един за изплатил сумата и друг за получил сумата, като
подписите положени от името на получателя са оспорени от ответника В.А..
Ордерите са били представени в първото по делото съдебно заседание пред
Софийски районен съд и в оригинал, като след констатация, че оригиналите и
представените копия са идентични, оригиналите са били върнати на ищеца.
Като
доказателство по делото са приети два протокола за разпит на ответника В.А.
като свидетел по досъдебно производство ЗМ № 15026/2013г. по описа на 07
РУП-СДВР – от 13.06.2013г . и от 17.06.2013г., който е посочил, че е бил
съдружник в ищцовото дружество „К.“ ООД, занимаващо се с online продажби на айти-техника, но е напуснал дружеството
доброволно, тъй като същото е генерирало загуби в размер на 50 000 лева. Същият
е заявил, че в период повече от една година през времето, в което е бил
съдружник в дружеството, е вземал пари въз основа на РКО с основание „личен
заем“. В протокола е отбелязано като изявление на ответника, че парите, които е
вземал като „личен заем“ са му били необходими за покриване на текущи лични
разходи, тъй като заплата не е получавал. Записано е и че парите са били
вземани въз основа на уговорка с другия съдружник – Михаил Димитров без да е
поемал задължение да ги връща, а документите са били оформени от касиерката без
той да и е посочвал да записва като основание „личен заем“.
По делото са
приети като доказателства и предоставените от Софийска районна прокуратура
копия на разходни касови ордери, които са били част от доказателствения
материал по досъдебно производство № 15026/2013г. по описа на 07 РУ-СДВ пр.
пр.№ 58158/2011 по описа на СРП, сред които РКО са и представените 8 броя
разходни касови ордери, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Пред Софийски
районен съд е бил разпитан и един свидетел доведен от ищеца, а именно И.В.Г.,
която към 2010 и 2011г. е работила в дружеството „К.“ ООД на длъжност „касиер“.
Същата свидетелства, че ответникът А. е бил съдружник в дружеството и негов
управител, като през 2011г. се е взема пари от касата на дружеството почти
непрекъснато. Г.посочва, че за предоставените му суми са изготвяни разходни
касови ордери с основание „личен заем“. Свидетелката си спомня, че е имало
единични случаи, в които ответникът е вземал пари за служебни нужди, като е
отчитал разходите в счетоводството на дружеството чрез разходно оправдателни
документи. Свидетелката подчертава, че не знае как са осчетоводявани тези
ордери в счетоводството, тъй като тя е била само касиер, а за осчетоводяването
е отговарял счетоводител. Г.си спомня, че е имало случаи, в които А. е вземал в
качеството си на управител пари от касата и ги е внасял по банковата сметка на
дружеството, като в РКО се е вписвало основание за предаване на сумата –
„захранване на сметка“. При предявяване на процесните 8 броя разходни касови
ордери, Г.заявява, че всичките са изготвени от нея и е разпитвана във връзка с
тях пред органите на МВР. Посочва още, че понякога при изготвяне на ордерите са
допускани грешки. По отношение на РКО № 304 свидетелства, че е добавила сумата
от 50 лева и е поправила общата сума, което е станало в рамките на около част
след издаването му. Във връзка с РКО № 303 Г.си спомня, че първоначалната сума
е била 100 лева, но в последствие е добавила още 50 лева, тъй като са видели в
извлечението на банката, че е заредено лично гориво от А. и е платено по банков.
Въззивният
състав изцяло кредитира показанията на свидетелката Г., доколкото същите са
последователни, логични и непротиворечиви, като отчита обстоятелството, че Г.е
предавала процесните суми на ответника и е изготвяла РКО във връзка с това.
Заявеното от нея изцяло кореспондира с останалите доказателства по делото, като
обстоятелството, че същата е била служител при ищеца не води непременно до
извод, че е преднамерена.
Пред
първоинстанционния съд е изслушано и прието заключение по съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно което общата стойност на сумите по издадените касови
ордери е 4 116.69 лева (само сумите изписани с думи), като същите не са
били осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество. Предвид това, вещото
лице е посочило, че процесните ордери не могат да се приемат като част от
счетоводната документация на дружество, а ако се приемат като част от него, то
следователно счетоводството не е било водено редовно по отношение на същите.
При проверката в счетоводството на ищеца, експертът е констатирал, че за
периода от 22.04.2011г. до 06.09.2011г. по банковата сметка на „К.“ ООД са били внесени суми от ответника В.А.
в общ размер на 79 580 лева с посочено основание „захранване на сметка“,
като плащане в този период най-рано е било извършено на 04.05.2011г. Вещото
лице е посочило в заключението си и че въз основа на извършените записи във
вносните бележки за внесени по банковата сметка на ищцовото дружество суми от
ответника - „захранване на сметка“ и
процесните разходни касови ордери не може да се направи извод, че внесените по
банковата сметка суми са по процесните разходни касови ордери. В съдебно заседание
вещото лице разяснява, че вносните бележки са били осчетоводявани като е
кредитирана каса и е дебитирана банкова сметка, ***, че не може да бъде
направена връзка с такива ордери, за които няма данни да са осчетоводявани.
Прието пред
Софийски районен съд е и заключено по допусната съдебно-графическа и
техническо-документална експертиза, обективирана в протокол № 52/2017г. Вещото
лице, изготвило експертиза, дава категорично заключение, че подписите за
„получил сумата“ в процесните 8 броя РКО са положени от В.Н.А.. Експертът е
посочил, че в изследваните разходни касови ордери има извършени поправки в
цифрови знаци, касаещи годината в графа „дата“, като първоначалния запис е бил
„11“, впоследствие е бил поправен на „10“ и после отново на „11“. Поправки са
констатирани в РКО № 303/24.03.2011г. като сумата 100 е поправена на 150, а в РКО № 304/01.04.11г. има извършена
поправка на сумата от 618.85 лева на 668.85 лева. Вещото лице е посочило, че
освен така посочените поправки не са налице признаци на извършвани дописвания в
текстове в процесните РКО чрез вмъкване на цифри и букви с цел промяна на
съдържанието.
Настоящият
състав кредитира заключенията по допуснатите пред Софийски районен съд
експертизи – съдебно-счетоводна и съдебно-графическа и техническо-документална
по реда на чл. 202 от ГПК. Същите са изготвени от вещи лица, притежаващи
необходимите професионални знания и квалификация, като изготвянето им е станало
въз основа на събраните по делото доказателства.
С оглед приетите факти по делото въззивният съд
намира от правна страна следното:
Съгласно правната теория и практика договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален,
защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а
другият елемент - съгласието за връщане. Предвид това в производството по иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД съобразно
правилата на чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца е при условие на пълно и главно доказване да установи както фактическото предаване на
заетата сума, така и
постигнато между страните съгласие за връщането й. При оспорване на иска, каквото
в настоящия случай е направено с отговора на исковата молба, ответникът следва да докаже
възраженията си, че средствата са му дадени на друго основание – за внасянето им по сметка
на дружество като дневен оборот.
За да установи сключените с ответника договори за заем, ищцовото дружество
е представило като доказателства разходни касови ордери. Според константната
съдебна практика, обективирана в решение № 218/21.01.2019г. по т.д.№ 304/2018г.
на ВКС, І т.о., решение 350/30.10.2013г. по гр.д.№ 1474/2013г на ВКС, ІV г.о.,
разходният касов ордер представлява нареждане на ръководството на търговското дружество до касиера да изплати
за посочената в ордера цел определена сума в лева или валута на вписаното в
ордера лице. Посочва се, че този първичен счетоводен документ се съставя при
плащане на пари от касата на предприятието, търговеца, респ. търговското
дружество и се използва във възприетата от съответното търговско дружество
вътрешна организация на дейността по отчитане на паричните средства. За да бъде
доказано с разходен касов ордер извършено плащане е необходимо от него да се
установи лицето, на което е изплатена посочената сума, и основанието за
плащането, тъй като с разходен касов ордер може да бъде доказано плащане. Ето защо следва да се
приеме, че въз основа на представените разходни касови ордери може да се
установи фактическото предаване на посочените в тях суми и то именно на
основанието посочено в тях. Аргумент в подкрепа на това становище е и
обстоятелството, че разходните
касови ордери по своята правна същност представляват частни документи по
смисъла на чл. 180 от ГПК и съставлява доказателство, че изявленията, съдържащи
се в тях са направени от подписалото ги лице.
В конкретния случай в представените по делото 8 броя разходни касови ордера
като получател на описаните в тях суми е посочен „В.“ или „В. А.“, като от
приетата по делото съдебно-графическа
и техническо-документална експертиза, която настоящият състав изцяло кредитира,
по категоричен начин се установява, че подписите положени в графата „получил“ са
именно на ответника В.Н.А.. Отбелязано в касовите ордери е и основанието за
плащане. Предвид това въз основа на процесните счетоводни документи според въззивната
инстанция се установява, че посочените в ордерите суми са били предадени реално
на ответника, т.е от ищеца при условие на пълно и главно доказване е доказано
наличието на един от елементите на фактическия състав нормата на чл. 240, ал. 1
от ЗЗД, а именно предаването на процесните суми. Същевременно от страна на
ответника не е проведено надлежно доказване на релевираното от него оспорване
на процесните ордери и подписа му върху същите.
Както е посочил
и въззивникът-ответник във въззивната си жалба и писмените си бележки, за да
бъде установено, че дължи връщането на сумите, които са му били предоставени,
следва да бъде доказано, че той е поел задължение да върне същите. Настоящата
инстанция приема, че от страна на ищцовото дружество са ангажирани
доказателства за това, че В.А. е поел такова задължение - да върне
предоставените му с РКО №№ 292/14.03.2011г., 294/15.03.2011г.,
297/17.03.2011г., 299/18.03.2011г., 301/21.03.2011г., 303/24.03.2011г. и
304/04.04.2011г. (общо седем от осемте представени по делото касови ордери) суми,
доколкото в разходните касови ордери изрично като основанието за предаването на
сумите е посочено „лични заем“. Ето защо съдебният състав счита, че именно
ответникът, чиито подписи, съгласно съдебно-графическа и
техническо-документална експертиза, стоят под изявлението, че сумите са дадени
на основание личен заем, е направил признание, че е постигнал съгласие с
ищцовото дружество за сключване именно на договори за заем, по силата на които е
поел задължението да върне сумите посочени в касовите ордери. Това представлява
признание на неизгоден факт, изхождащо от страна по спора, поради което същото
следва да се цени с оглед всички обстоятелства по делото съобразно чл. 175 от ГПК и да бъде зачетена неговата доказателствена стойност.
За неоснователни
настоящият състав намира и доводите на ответника, че процесните 7 ордера не
могат да установят извършване на плащане на сумите и то на основание 7 договора
за заем, тъй като не са осчетоводени надлежно и причината за това била, че той
ги е внесъл по банков път по сметка на дружеството. В действителност въз основа
на заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
приетите по делото 7 броя касови ордери не са били отразени в счетоводството на
ищцовото дружество. Неосчетоводяването на процесните разходни касови ордери
представлява нарушение на Закона за счетоводството, но не може да обоснове
извод, че сумите посочени в тях не са били предадени на ответника на посоченото
в тях основание. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не
се установява и твърдението на А., че получените въз основа на касовите ордери
суми са били внесени по банковата сметка на дружеството. Напротив вещото лице,
изготвило съдебно-счетоводната експертиза, е категорично, че не може да се
установи връзка между сумите, посочени в касовите ордери и тези, които са били
внасяни от ответника по банковата сметка на дружеството. Твърденията на
ответника, че с предадените въз основа на разходните касови ордери суми е била
заверена банковата сметка на ищеца, се опровергава и от свидетелските показания
на Г., която потвърждава, че в качеството си на касиер на дружеството е
предавала на А. суми, които да бъдат внесени по банковата сметка на
дружеството. Свидетелката обаче изрично посочва, че в касовите ордери в тези
случаи се посочвало като основание за предаването на сумите „захранване на
смета“, а в процесните 7 броя касови ордери като основание за плащане е
посочено „лични заем“.
По отношение на
приложения по делото разходен касов № 317/27.04.2011г. обаче въззивният състав
намира, че въз основа на същия се установява единствено, че сума от 326.42 лева
е била предадена на ответника В.А., но не и основанието, на което сумата е била
получена, и в частност – договор за заем. В действителност в процесния ордер е
направено отбелязване, че сума е получена на основание личен заем, но
същевременно са посочени и други основания за предаване на суми, а именно 163
лева – хотел, 84.84 лева – гориво, 50 лева – лични, 18 лева – лични разноски и
10.85 лева такси или общо 326.42 лева, какъвто е пълният размер на предадената
на А. с този касов ордер сума. Предвид това, въззивният състав намира, че волята
на страните относно това на какво основание е получена сумата от 326.42 лева е
неясна, което налага същата да бъде тълкувана съгласно чл. 20 от ЗЗД. В
разглеждания случай от описаното в РКО № 317/27.04.2011г се установява, че
всяка една от посочените суми е дадена за покриване на точно посочени разходи –
хотел, гориво, разноски, такси, които очевидно вече са били сторени, а не са
такива, които предстои да бъдат направени, доколкото е посочена точна сума за
всеки един вид разход. Същевременно от показанията на свидетелката Г.се
установява, че понякога ответникът е вземал пари от касата за служебни нужди,
като е представял разходно оправдателни документи, именно въз основа на които
може да се установи с точност размерът на всеки един разход. Предвид това как
са описани сумите в РКО № 317/27.04.2011г
- 163 лева – хотел, 84.84 лева – гориво, 50 лева – лични, 18 лева –
лични разноски и 10.85 лева такси или общо 326.42 лева, според настоящия състав
следва да се приеме, че същите са предоставени на ответника именно за покриване
на вече сторени от него разходи, т.е ответникът А. не се е задължил да ги
върне. Същевременно не се установява за някоя от отбелязаните суми изрично да е
посочена, че представлява личен заем. Ето защо въззивният състав приема при
извършване на тълкуване на волята на страните, че сумите предадени въз основа
на РКО № 317/27.04.2011г не са били по
сключен между страните договор за заем, поради което и А. не дължи връщането
им.
По отношение на
размера на предадените суми по договорите за заем, въззивният състав намира
следното:
Пред въззивната
инстанция е спорен въпроса единствено какъв е размера на предадената въз основа
на РКО № 294/15.03.2011г., и в частност дали предадената сума, която ответникът
се е задължил да върне е в размер на 1400 лева или в размер на 2400 лева.
Настоящият състав намира, че видно от приложения по делото разходен касов ордер
№ 294/15.03.2011г. предадената на ответника сума е посочена като сбор от сумите
1000 лева и 1400 лева, а именно 2400 лева. Неоснователен е доводът на А., че
съществувало разминаване в посочените с цифри и с думи суми, поради което
следвало да се приеме, че предадената сума е 1400 лева. Напротив в процесния
касов ордер освен с цифри и с думи е изписан текстът „хиляда и четиристотин лв.
+ хиляда“, като сборът на изписаните с думи суми съответства на изписаната с
цифри сума 2400 лева. Същевременно съгласно заключението на приетата по делото
съдебно-графическа и техническо-документална експертиза вещото лице не е
констатирало признаци, свидетелстващи за дописване на текстове в ордерите, в
това число и в РКО 294/15.03.2011г.,чрез вмъкване на цифри или букви с цел
промяна на смисловото съдържание. Ето защо настоящият състав приема, че от
ищцовото дружество по делото е установено, че предадена в заем на В.А. сума с
РКО № 294/15.03.2011г. е 2400 лева.
Пред въззивната
инстанция не се навеждат доводи относно правилността на изводите на Софийски
районен съд досежно размера на суми, предадени на ответника на основа
сключените 6 договора за заем, обективирани в РКО №№ 292/14.03.2011г.,
297/17.03.2011г., 299/18.03.2011г., 301/21.03.2011г., 303/24.03.2011г. и
304/04.04.2011г, предмет на правния спора, като първоинстанционният съд не е
допуснал нарушение на императивна правна норма при определянето им. С оглед на
това и при съобразяване на разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд
намира, че по делото е установено, че размерът на предадените на основа на сключените
между страните 6 договора за
заем, обективирани в разходни касови ордери с №№ 292/14.03.2011г. за 100 лева,
297/17.03.2011г. за 1050 лева, 299/18.03.2011г. за 227.66 лева,
301/21.03.2011г. за 300 лева, 303/24.03.2011г. за 150 лева и 304/04.04.2011г.
за 668.85 лева е 2496.51 лева, за
която сума исковете правилно са били уважени от Софийски районен съд, и решенето,
в тази част следва да бъде потвърден.
По отношение иска
за признаване за установена дължимостта на предоставената в заем сума по РКО
294/15.03.2011г., въззивният съд намира следното:
От събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че сумата предоставена по РКО №
294/15.03.2011г. е в размер на 2400 лева, поради което същата подлежи на
връщане. Същевременно Софийски районен съд е приел, че се дължат единствено
1400 лева, т.е приел е за недължима сумата от 1000 лева. С оглед диспозитивното
начало и предвид обстоятелството, че ищцовото дружество претендира установяване
дължимостта на сума в общ размер по-малък от сбора на посочените в
представените по делото разходни касови ордери, Софийски районен съд е
отхвърлил иска не за 1000 лева, а само за 864.07 лева (разликата над уважената
част от 4222.93 лев), в която част решението следва да бъде отменено, а
предявеният иск уважен и за сумата от 864.07
лева. В останалата част, в която съдът е уважил искът за сумата от 1400 лева – сума получена по договор за
заем, обетивиран в РКО № 294/15.03.2011г. решението следва да бъде потвърдено.
Предвид
обстоятелството, че настоящият състав приема искът на ищеца за признаване за
установена, че ответникът дължи връщането на сумата от 326.42 лева,
предоставена му въз основа на РКО № 317/27.04.2011г., за неоснователен, а
Софийски районен съд го е уважил изцяло, обжалваното решение следва да бъде
отменено и в частта, в която е уважен иска за сумата от 326.42 лева – сума предоставена въз основа на РКО №
317/27.04.2011г.
Решението следва
да бъде отменено и в частта, в която „К.“ ЕООД е осъдено да заплати на
ответника разноски над 69.30 лева до присъдения размер от 183.45 лева, т. е. за
сумата от 114.15 лева.
По разноски:
С оглед изхода
на спора ищцовото дружество има право на сторените пред Софийски районен съд
разноски в исковото и в заповедното производство в съразмерно с уважената част
от иска. Предвид обстоятелството, че с решението си първоинстанционният съд е
осъдили ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 84.84 лева за
заповедното производство и 569.48 лева за исковото производство, в полза на „К.“
ЕООД следва да бъдат присъдени още 10.75
лева – разноски в заповедното производство и 72.50 лева – разноски в първоинстанционното производство.
И двете страни
са направили искане за присъждане на разноски в настоящото производство, като с
оглед изхода на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр.
с чл. 273 от ГПК има въззивникът-ищец „К.“ ЕООД, чийто процесуален представител
претендира заплащане на 580 лева адвокатско възнаграждение и 25 лева държавна
такса, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Въззивната жалба на
дружеството е изцяло уважена, доколкото обжалваното решение е отменено в
обжалваната от „К.“ ЕООД част. Съобразно разясненията дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, за
да бъде присъден претендирания от страна адвокатски хонорар, плащането му
следва да бъде доказано, като ако същото е станало в брой, то вписването на
направеното плащане в договора за правна защита и съдействие е достатъчно и има
характер на разписка. В настоящия случай процесуалният представител на
въззиваемата е представил договор за правна защита и съдействие, в който е
вписано, че е заплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 580
лева в брой. Същевременно липсва възражение от страна на процесуалния
представител на В.А. по чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което в полза на „К.“ ЕООД
следва да бъде присъдена сума в размер на 605
лева.
От името на
ответника е направено искане за присъждане на сторените по делото разноски, като
с оглед обстоятелството, че въззивната му жалба е частично уважена същият има
право на разноски съразмерно с уважената част от жалбата. Претендират се
разноски съобразно списък по чл. 80 от ГПК както следва 84.46 лева – държавна
такса, и адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство както по подадената от ответника въззивна жалба, така и по
подадената от ищеца такава. Доколкото въззивната жалба на ищеца е изцяло
уважена, ответникът няма право на разноски във връзка с осъществената защита по
нея. По отношение на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство по въззивната жалба на
ответника се иска да бъде присъдено такова по реда на чл. 38 от ЗА.
Същевременно по делото не е представено доказателство, че адв.В. е поел
защитата на ответника именно на основание чл. 38 от ЗА. Пред Софийски районен
съд е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между В.А. и
адв.В., в който е договорено възнаграждение за процесуално представителство
пред първа инстанция. Пред Софийски градски съд не е представен нито договор за
правна защита и съдействие, нито друг документ, въз основа на който да се
установи, че адв.В. е поел защитата на ответника на основание чл. 38 от ЗА.
Същевременно не са представени доказателства за заплащане на разноски от ответника
във връзка с проведената от защита по подадената от него въззивна жалба. Ето
защо в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски единствено за
заплатената държавна такса съразмерно с уважената част от въззивната жалба в
размер на 6.53 лева.
С оглед цената
на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 469831 от 14.08.2018 г. постановено
по гр.д.№ 70188/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 118ти състав, в частта, с която е отхвърлен
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „К.“ ЕООД срещу В.Н.А. иск с
правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 864.07 лева, представляваща дължима сума по договор за заем,
предоставена с РКО № 294/15.03.2011г, както и в частта, с която е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК от „К.“ ЕООД срещу В.Н.А. иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 326.42 лева,
представляваща дължима сума по договор за заем, предоставена с РКО №
317/27.04.2011г., ведно със законната лихва от 09.06.2015г до окончателното заплащане
на сумата, както и в частта, с която
„К.“ ЕООД е осъдено да заплати на В.Н.А. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сума
в размер на 114.15 лева – разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск, че В.Н.А., с ЕГН **********, с адрес ***,
дължи на „К.“ ЕООД, с ЕИК******, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД сумата в
размер на 864.07 лева,
представляваща дължима сума по договор за заем, предоставена с РКО №
294/15.03.2011г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 09.06.2015г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ по предявения по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК иск за признаване за установено, че В.Н.А., с ЕГН **********, с адрес ***,
дължи на „К.“ ЕООД, с ЕИК******, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД сумата в
размер на 326.42 лева, представляваща
дължима сума по договор за заем, предоставена с РКО № 317/27.04.2011г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 469831 от 14.08.2018 г. постановено
по гр.д.№ 70188/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 118ти състав, в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В.Н.А., с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „К.“ ЕООД, с ЕИК******,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума
в размер на 10.75 лева – разноски в
заповедното производство и сума в размер на 72.50 лева – разноски в първоинстанционното производство и на основание чл. 78, ал. 1, вр. с чл. 273 от ГПК сумата от 605 лева,
представляваща разноски за въззивната инстанция съразмерно с уважената част от
жалбата.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, с ЕИК******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на В.Н.А., с ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 273 от ГПК сумата от 6.53 лева, представляваща разноски за въззивната инстанция
съразмерно с уважената част от жалбата.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.