Решение по дело №389/2023 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 181
Дата: 21 март 2023 г.
Съдия: Боян Пенев Войков
Дело: 20234520200389
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Русе, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно
наказателно дело № 20234520200389 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на "ПЕНО-СТРОЙ-БЕТОН" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в ***, чрез адв. Д. С. от АК –
Силистра, със съдебен адрес ***, против Наказателно постановление № 38-
0003411/06.12.2022 г., издадено от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе, с което на дружеството жалбоподател
е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл.
91в, т. 2 ЗАП на основание чл. 104, ал. 7, пр. 2 ЗАП.
Жалбоподателят счита обжалваното Постановление за
незаконосъобразно. Съгласно езиковото тълкуване на чл. 91в ЗАП налице бил
сложен състав на изпълнителното деяние на нарушението, който изисквал да
са налице кумулативно бездействие с действие – да не съхранява и да не
предоставя за проверка исканата информация. Така формулиран текстът на
чл. 91в ЗАП противоречал на описаното нарушение по чл. 104, ал. 7 ЗАП,
където вече били разграничени като отделни нарушения. Процесната
информация се съхранявала и била предоставена на
административнонаказващия орган. Управителят на дружеството бил
1
призован на 07.09.2022 г., като било известно на административния орган, че
дружеството е извършвало международни превози преди 01.06.2022 г. и било
налице невъзможност информацията да бъде съхранявана в седалището на
дружеството към него момент, което налагало определянето на разумен срок
за нейното предоставяне. Безспорно било желанието на дружеството да
съдейства на административнонаказващия орган както и че исканата
информация е била предоставена. Фактът, че информацията била
предоставена, означавало, че липсвала вината като субективен елемент на
състава на нарушението. Срокът по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не бил „императивен“
– не се предвиждали никакви негативни последици при неспазването му.
Същата давала възможност на нарушителя да представи други доказателства,
каквито АНО бил длъжен дори да събере. Счита за сериозно процесуално
нарушение липсата на дадена възможност от страна на
административнонаказаващия орган за определяне на разумен срок за
предоставяне на исканата информация от тахографа. Същата била
предоставена на АНО на 27.09.2022 г. много преди издаването на процесното
наказателно постановление. Не съответствало на истината, че представеното
възражение/обяснение не изхождало от лице, което представлявало
дружеството – А. И. П., която притежавала нотариално заверено пълномощно
от 19.08.2015 г. Обстоятелството, че това пълномощно не било представено
пораждало задължение на административнонаказващия орган да даде разумен
срок за представяне доказателства за представителната власт на лицето.
Описаното нарушение не било извършено както от обективна, така и от
субективна страна, поради допуснати процесуални нарушения. Моли за
отмяната на обжалваното Наказателно постановление, като претендира
разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателя "ПЕНО-СТРОЙ-БЕТОН" ЕООД,
редовно призован, се представлява от упълномощения адвокат Д. С., която
поддържа жалбата и моли за нейното уважаване.
Административнонаказващият орган директорът на РД „АА“ – Русе
редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Районна прокуратура – Русе редовно призовани, не изпращат
представител.
2
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 10.02.2023
г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на
нарушителя на 30.01.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Наказателно постановление № 38-0003411/06.12.2022 г. е издадено за
това, че при извършване на тематична проверка по документи на адреса на
Дирекцията в гр. Русе, ул. „Котовск“ № 1, извършена на 07.09.2022 г. около
13,00 ч, обхващаща периода 01.05.2022 г. – 31.07.2022 г. във връзка с писмо
№ 12-00-00-838/09.08.2022 г. на транспортно предприятие "ПЕНО-СТРОЙ-
БЕТОН" ЕООД, ЕИК *********, притежаващо международен лиценз № 3754,
валиден до 24.03.2025 г. за превоз на товари, било констатирано, че
предприятието на представило при проверката информация, извлечена от
паметта на дигитален тахограф Continental тип 1381 и сер. № 194067, с който
е оборудван товарен автомобил MAN ТГХ с рег. № СС 6791 АН за периода от
01.06.2022 г. до 31.07.2022 г., с което е извършено нарушение по чл. 91в, т. 2
ЗАП, осъществяващо състава на санкционната разпоредба на чл. 104, ал. 7 пр.
2 ЗАП.
От разпита на актосъставителя, на св. А. И. П., както и от приложените
по делото доказателства, включително и изисканата информация от РД
„Автомобилна администрация“, се установи следната фактическа обстановка:
На 07.09.2022 г., след като бил призован с писмо с рег. № 81-00-55-
700/12.08.2022 г., управителят на "ПЕНО-СТРОЙ-БЕТОН" ЕООД Б. Ю. М.,
заедно със св. А. П., се явили в сградата на РД „Автомобилна администрация“
– гр. Русе, находяща се в гр. Русе, ул. „Котовск“ № 1 с оглед извършване на
тематична проверка на дружеството. В хода на проверката управителят М.
представил извлечения от паметта на дигитален тахограф Continental тип 1381
и сер. № 194067, с който е оборудван товарен автомобил MAN ТГХ с рег. №
СС 6791 АН за месеците декември 2021 г., януари 2022 г., февруари 2022 г.,
март 2022 г., април 2022 г. и май 2022 г. За месеците юни и юли 2022 г.
извлечение от тахографа обаче не било представено. Управителят на
дружеството жалбоподател Б. М. се свързал с водача на процесния товарен
автомобил, който през това време се намирал във Федерална република
Германия, за това да му изпрати липсващата информация, но последният,
макар и да е успял да извлече информацията от дигиталния тахограф, нямал
3
техническа възможност да я изпрати по електронен път. Поради факта, че
изпращането по електронен път било неуспешно, водачът на товарния
автомобил изпратил информацията по пощата, на която трябвало
технологично време, за да пристигне до седалището на дружеството
жалбоподател. Въпреки това, тъй като управителят не представил тези данни,
още на същия ден – 07.09.2022 г. св. Й. П. съставил против дружеството
жалбоподател АУАН № 326343, в който било констатирано нарушение по чл.
91в, т. 2 ЗАП, изразяващо се в непредставяне на информация извлечение от
дигиталния тахограф за периода 01.06.2022 г. – 31.07.2022 г. На 27.09.2022 г.
било подадено възражение от св. А. И. П., упълномощен представител на
жалбоподателя, с което е предоставено извлечение от процесния дигитален
тахограф за периода 01.06.2022 г. – 31.07.2022 г., но
административнонаказващият орган не взел това предвид и издал
оспорваното наказателно постановление.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
В конкретния казус се касае за формално нарушение, чийто фактически
състав е уреден в чл. 104, ал. 7, пр. 2 ЗАП. Ал. 7 на цитираната разпоредба
съдържа две хипотези – несъхраняване на тахографските листове,
разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на
водача за период 365 дни или отказ такива да бъдат предоставени за проверка
от контролните органи. Не е налице несъответствие, каквото становище е
изложил жалбоподателят, между разпоредбата на чл. 104, ал. 7, пр. 2 ЗАП и
задължението за предоставяне на информация, уредено в чл. 91в, т. 2 ЗАП.
4
Последното предвижда две задължения – да съхраняват информацията от
паметта на дигиталния тахограф и да я предоставят на контролните органи
при поискване, като второто е невъзможно да бъде осъществено без първото,
защото за да бъде предоставена дадена информация, същата следва да бъде на
съхранение. Това обуславя и алтернативността на двете нарушения по чл. 104,
ал. 7 ЗАП, доколкото отказът да се предостави информация предполага
нейното съхраняване у нарушителя. Отказът да се предостави информация
може да бъде изричен като бъде заявен на контролните органи, но може да
бъде и мълчалив като исканата информация не се предоставя, без за това да
се сочат причини.
Административнонаказващият орган е обсъдил представените след
констатиране на нарушението писмени доказателства, а именно разпечатки от
дигитален тахограф Continental тип 1381 и сер. № 194067, с който е
оборудван товарен автомобил MAN ТГХ с рег. № СС 6791 АН за периода от
01.06.2022 г. до 31.07.2022 г., но ги е отхвърлил като подадени извън
законоустановения 7-дневен срок за депозиране на възражение против
съставения АУАН № 326343/07.09.2022 г. Фактът, че това е станало извън 7-
дневния срок за предоставяне на писмени възражения, не означава, че
представените доказателства не следва да бъдат съобразени от
административнонаказващия орган, доколкото както ЗАНН, така и НПК, не
предвиждат процесуална преклузия за събиране и проверка на доказателства,
изясняващи обстоятелствата по преписката или делото, а освен това
разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН изисква и самият
административнонаказващ орган да положи усилия и да извърши разследване
на спорните обстоятелства. В конкретния случай
административнонаказващият орган е следвало да съобрази, че изисканата с
писмо с рег. № 81-00-55-700/12.08.2022 г. информация е представена, макар и
в един по-късен етап, и да прецени дали следва да бъде наложено
административно наказание, доколкото държавновластническата репресия
под формата на налагане на санкция следва да бъде прилагана само в краен
случай, когато нарушението не е отстранено или въпреки отстраняването му
са настъпили съответните вредни последици. Несъобразяването на тези
писмени доказателства, макар и да представлява процесуално нарушение, не
опорочава административнонаказателното производство и не би могло да
доведе до отмяна на наказателното постановление само на това основание,
5
доколкото въззивният съд в качеството си на „втора първа инстанция“ би
могъл да извърши нова преценка на доказателствата и да събере нови такива.
От изисканата информация от РД „Автомобилна администрация“ – Русе
относно това дали е представяно извлечение от дигиталния тахограф за
периода 01.06.2022 г. до 31.07.2022 г. и при изричното представяне на
наличната такава от административнонаказващия орган е видно, че такава
информация се съхранява у жалбоподателя, макар и да не е била представена
своевременно, включително и в рамките на 7-дневния срок за възражения по
съставения АУАН № 326343/07.09.2022 г. Според св. П. тази информация не е
била предоставена навреме, защото дружеството жалбоподател не разполага
със съответния скъпоструващ софтуер, с който информацията може да бъде
прочетена и не са могли да установят, че същата е непълна. Освен това
водачът на товарния автомобил се намирал във Федерална република
Германия, като опитът му да предостави исканата информация по електронен
път се оказал неуспешен и това наложило информацията да се изпрати на
хартиен носител по пощата, което отнело технологично време. Предвид
обстоятелството, че нарушението се явява отстранено, не са настъпили
вредни последици, доколкото и от характера на самото нарушение е видно, че
същото е формално, а и периодът, за който информацията не е била
предоставена първоначално, обхваща само два месеца, настоящият съдебен
състав намира, че следва да бъде приложен чл. 28 ЗАНН. Документите са
били налични при административнонаказващият орган, макар и след датата
на съставяне на АУАН и след изтичането на 7-дневния срок за предоставяне
на възражения, който е следвало да ги съобрази като отчете, че, предвид все
пак положените усилия информацията да бъде предоставена, се касае за
маловажен случай на административно нарушение, при който
административно наказание може да не бъде налагано. Извлеченията от
дигиталния тахограф са били представени от упълномощения представител А.
И. П., като не са били давани указания от страна на
административнонаказващия орган да се легитимира като представител на
търговското дружество, нарушението е отстранено след съставянето на
АУАН, а данните от тахографа са били съхранявани от жалбоподателя, макар
и да са били извлечени в деня на констатиране на нарушението.
Поради тези съображения обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено, а нарушителят – предупреден, че при извършване на
6
повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Във връзка с разноските за производството с оглед изхода на делото
жалбоподателят има право на разноски. Представени са доказателства за
направата на такива за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/07.09.2004 г. за
МРАВ минималният размер на адвокатското възнаграждение е 550 лв. Съдът
намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и явяване
на процесуален представител на жалбоподателя в съдебно заседание извън
територията на адвокатската колегия, в която членува, което предполага
ангажирането и на транспортни разходи, следва да бъдат съобразени във
връзка с направеното възражение от административноанакзващия орган за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и същото следва да бъде
присъдено в пълния претендиран размер.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0003411/06.12.2022 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Русе, с което на "ПЕНО-СТРОЙ-БЕТОН" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в ***, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл. 91в, т. 2 ЗАП
на основание чл. 104, ал. 7, пр. 2 ЗАП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА "ПЕНО-СТРОЙ-БЕТОН" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в ***, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ със
седалище в гр. София, ул. „Ген. Й.В. Гурко“ № 5, ДА ЗАПЛАТИ на "ПЕНО-
СТРОЙ-БЕТОН" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в ***, сумата от 600 лв. – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд – Русе.
7
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8