Р Е Ш Е Н И Е
№ 342/10.5.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІІІ състав, в открито
съдебно заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Янка Вукева,
като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 180 по описа на съда
за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.73, ал.4
от ЗУСЕСИФ и е образувано по жалба на Община Пазарджик против Решение №
РД-02-36-98/01.02.2022 г. на ръководителя на УО на Оперативна програма „Региони
в растеж“ 2014-2020 г., с което на Община Пазарджик, в качеството и на
бенефициент по Договор BG16RFOP001-1.013-007-C01-S-02 от 30.10.2020 г. по
проект Изграждане на Център за работа с деца на улицата и Приют за лица в град
Пазарджик, финансиран от Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020 г.“,
съфинансирана от Европейския съюз, чрез Европейския фонд за регионално развитие
е наложена финансова корекция в размер на 5 % върху допустимите разходи на
стойност 44 402.41 лева с ДДС за нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП.
В жалбата се твърди, че атакуваният административен акт е
незаконосъобразен, неоснователен и недоказан, в противоречие с материалноправни
разпоредби и издаден в несъответствие с целта на закона. Изложени са
аргументите защо се счита, че няма извършено нарушение на чл.2, ал.2 от
ЗОП. Моли се оспореният административен
акт да бъде отменен, като им се присъдят сторените разноски в производството.
В съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа жалбата, представя допълнителни бележки към жалбата,
претендира разноски и представя списък на разноските.
Ответникът по жалбата – Зам.министър на МРРБ и
Ръковидител на УО на ОП „Региони в растеж“, редовно призован, не се явява в
съдебно заседание. Не се представлява. В писмено становище по съществото на
спора счита жалбата за неоснователна и излага аргументи за това. Претендира
разноски.
Административен съд Пазарджик, като прецени доводите на
страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа страна:
С писмо с изх. № 99-00-6-797/09.11.2021 г. Заместник-министър
на регионалното развитие и благоустройството, в качеството си на Управляващ
орган (УО) на Оперативната програма за „Региони
в растеж“ 2014-2020 е открила производство по налагане на финансова
корекция (ФК) на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ спрямо жалбоподателят.
Производството е открито във връзка с постъпил сигнал за нередност с рег.
№ 1814 от Регистъра на сигналите за
нередности във връзка с договор за предоставяне на БФП с рег. № BG16RFOP001-1.013-0007-C01, проект с наименование „Изграждане на Център за работа с
деца на улицата и Приют за лица в град Пазарджик“ с бенефициент Община
Пазарджик. В сигнала се сочели съмнения за нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП във
връзка със следните обстоятелства : Установяване на незаконосъобразен критерий
за подбор, свързан с икономическото и финансово състояние на участниците, като
в обявлението за обявяване на обществена поръчка с предмет „Инженеринг –
проектиране, извършване на строителни и монтажни работи и осъществяване на
авторски надзор на обект „Приют за лица“, с бенефициента Община Пазарджик, финансиран от Оперативна
програма „Региони в растеж 2014-2020 г.“, съфинансирана от Европейския съюз,
чрез Европейския фонд за регионално развитие в раздел III. 1.2) Икономическо и
финансово състояние: „Участникът трябва да има валидна застраховка
„Професионална отговорност" за вреди, причинени на други участници в
строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или
бездействия при или по повод изпълнение на задълженията му, съгласно чл. 171,
ал. 1 от ЗУТ за изработване на инвестиционни проекти с общ лимит на
отговорността, покриваща минималните застрахователни суми в размер на 50 000,00
лева съгласно чл. 5, ал. 1, т. 5 от Наредбата за условията и реда за
задължително застраховане в проектирането и строителството за строежи пета
категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 на чуждестранните лица следва да
осигурява минимум посоченото застрахователно покритие и в съответствие с чл.
27, ал. 3 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. Ако участникът е
обединение, изискването се прилага и за всеки член на обединението, който ще
изпълнява проектиране или авторски надзор, както и за всеки подизпълнител,
изпълняващ проектиране и/или авторски надзор."
Посочва се, че съгласно направеното описание на предмета
на поръчката, както и информацията съгласно изготвения идеен проект, обектът е
пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, а в съответствие с чл. 5, ал. 1,
т. 5 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в
проектирането и строителството, при проектиране на строежи от пета категория, е
необходимо да бъде осигурена застраховка с минимална застрахователна сума от 35
000 лв. Счита се от автора на сигнала, че противно на описаното в обявлението
критерият за подбор е за наличие на застрахователна полица с общ лимит на
отговорността, покриваща минималните застрахователни суми в размер на 50 000,00
лева и не е основателно залагането на завишен критерий за подбор, който да
противоречи на нормативно зададените стойности, като по този начин е ограничено
участието на лица, които разполагат със застраховка, съответстваща на
категорията на обекта, със застрахователна сума съгласно нормативните
изисквания. В този смисъл се сочело, че е нарушен чл.2, ал.2 от ЗОП. Нарушение
на тази разпоредба се приема и по отношение на това, че в документацията за
участие в том II, Общи условия, т.1.6. Стойност на поръчката, възложителят е
описал общата прогнозна стойност на поръчката, както и отделни лимитни
стойности за отделните дейности включени в инженеринга: „Общата прогнозна
стойност на поръчката е не повече от 741 562,54 лв. без ДДС. Прогнозната
стойност за изпълнение на дейността „Изготвяне на технически проект" е не
повече от 1 175,60 лв. без ДДС. Прогнозната стойност за изпълнение на дейността
„Изпълнение на СМР“ е не повече от 733 333.34 лева без ДДС“. Посочено е,
че изрично е записано следното : При формиране на стойността за изпълнение на
поръчката участникът следва да се съобрази с посочените прогнозни стойности.
Ценовата оферта, надвишаваща прогнозната стойност на поръчката, обявена в
обявлението и настоящите указания за участие или несъобразена с горните
условия, не се допуска до оценка. Участник с такова предложение се отстранява
от участие в процедурата."
Авторът на сигнала счита, че така заложеното условие, а
именно определяне на пределни прогнозни стойности за отделните дейности в
поръчката, е ограничително и въведено в нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП във
връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП. На мнение е, че в рамките на
оперативната самостоятелност на възложителя е да определи предмета на поръчката
и изискванията към потенциалните участници, но тази преценка следва да се
извършва при съобразяване с принципите на свободна конкуренция, публичност и
прозрачност, заложени в текстовете на чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗОП, като по
аргумент от ал. 2 императивно е забранено предоставянето на необосновано
предимство или необосновано ограничаване участието на стопански субекти в
обществените поръчки, както и включването на изисквания, които не са съобразени
с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената
поръчка.
Счита, че преценката за съответствието с критериите за
подбор и условията на възложителя се прави за поръчката в цялост, независимо
дали в предмета й са включени множество разнородни дейности, засягащи един и
същ обект, или еднакви по вид дейности, но засягащи два или повече обекта.
Следователно и преценката за съответствие на ценовите предложения с обявените
от възложителя максимална стойност е ограничена до обявената прогнозна стойност
за цялата поръчка. Счита, че не е логично и допустимо последната да се
раздробява на отделни части в зависимост от предвидените за изпълнение по нея
дейности, тъй като офертата е за цялата обществена поръчка, а не за част от
нея. Обстоятелството, че офертата винаги засяга цялата поръчка или обособена
позиция от нея се потвърждава от редица изрични предписания на ЗОП. Дава се
пример с нормата на чл. 59, ал. 2, предложение 2-ро ЗОП, която предвижда, че
когато обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за
всяка от обособените позиции трябва да съответстват на предмета, стойността,
обема и сложността на съответната позиция. Това се приема за нарушение на чл.2,
ал.2 от ЗОП от автора на сигнала.
В проведената обществена поръчка били подадени 2 броя
оферти, като след приключване на обществената поръчка било издадено Решение за
обявяване на изпълнител 1835 от 18.09.2020 г. и е сключен Договор BG16RFOP001-1.013-0007-C01-S-02
от 30.10.2020
г. с изпълнител „Заводски строежи – ПС-Пазарджик“ ЕАД на стойност
740 040.20 лева без ДДС или 888 048.24 лева с ДДС, от които сумата
1410.72 лева за технически проект, сумата от 8 464.32 за авторски надзор и
878 173.20 лева за строително-монтажни работи.
От Община Пазарджик, чрез кмета на общината било
изпратено възражение относно подадения сигнал за нередност, в който се
аргументирало защо следва да се приеме, че не са осъществени сочените нарушения
в сигнала.
Сигналът бил приключен с обжалваното решение Решение №
РД-02-36-98/01.02.2022 г. на ръководителя на УО на Оперативна програма „Региони
в растеж“ 2014-2020 г., с което на Община Пазарджик, в качеството и на
бенефициент по Договор BG16RFOP001-1.013-007-C01-S-02 от 30.10.2020 г. по
проект Изграждане на Център за работа с деца на улицата и Приют за лица в град
Пазарджик, финансиран от Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020 г.“,
съфинансирана от Европейския съюз, чрез Европейския фонд за регионално развитие
е наложена финансова корекция в размер на 5 % върху допустимите разходи на
стойност 44 402.41 лева с ДДС за нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП. Били
разгледани постъпилите възражения от бенефициента. Управляващият орган приел,
че относно описаното нарушение в т. 1.1.1. се приемат възраженията на
бенефициента и се счита, че не е налице съществено нарушение с финансово
влияние, като се излагат аргументи защо се приема, че посочването на стойността
50 000 лева вместо законоустановения минимум от 35 000 лева се явява
техническа грешка.
По отношение на описаното нарушение в т. 1.1.2. УО приема
твърдението на подателя на сигнала и счита, че е налице съществено нарушение с
финансово влияние и представя следната обосновка:
В том II, Общи условия, т. 1.6 Стойност на поръчката,
възложителят е описал общата прогнозна стойност на поръчката, както и отделни
лимитни стойности за отделните дейности включени в инженеринга: „Общата
прогнозна стойност на поръчката е не повече от 741 562,54 лв. без ДДС.
1.6.1.Прогнозната стойност за изпълнение на дейността „Изготвяне на технически
проект" е не повече от 1 175,60 лв. без ДДС. 1.6.2.Прогнозната стойност за
изпълнение на дейността „Осъществяване на авторски надзор" е не повече от
7 053,60 лв. без ДДС. 1.6.3.Прогнозната стойност за изпълнение на дейността
„Изпълнение на СМР" е не повече от 733 333,34 лв. без ДДС".
УО на ОПРР приема твърденията на автора на сигнала, че
така заложеното условие е ограничително и в нарушение на чл.2, ал. 2 от ЗОП и
не приема възраженията на бенефициента, че тъй като крайната цел на дадена
процедура е избора на изпълнител и сключването на договор, възложителят е
спазил изискването за законосъобразност и е действал в условията на оперативна
самостоятелност като е разписал това условие.
Прието е, че възложителите имат оперативна
самостоятелност да определят изискванията към участниците, така че те да
гарантират изпълнението на поръчката. Тази оперативна самостоятелност обаче не
е безгранична. Нейни граници са императивните норми и принципи на ЗОП.
Възложителите не могат да се позовават на своята оперативна самостоятелност, ако въведените от тях
условия нарушават принципите за равнопоставеност и недопускане на
дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и
прозрачност. В случая, като е определил максимални стойности за всяка една от
дейностите, които влизат в предмета на обществената поръчка, възложителят е
създал необосновани пречки за по-широко участие в процедурата за обществена
поръчка в нарушение на императивните изисквания на чл. 2, ал. 2 от ЗОП.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗОП, при възлагането на обществени поръчки възложителите
нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или
изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават
участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени
с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената
поръчка. Още повече, в случая възложителят е поставил изричното условие, че ако
ценовата оферта не отговаря на дадените указания във връзка с максималните
стойности на всяка едно от включените дейности, а именно: проектиране, авторски
надзор и строително - монтажни работи, то това е основание за отстраняване на
дадения участник. Без да е нарушение, прави впечатление и факта, че прогнозната
стойност за дейността проектиране е сравнително ниска, което допълнително би
стеснило кръга на заинтересованите участници в процедурата.
УО не е приел твърдението на бенефициента, че поставяйки
максимален размер на отделните дейности, а не минимален, по този начин не се
ограничават икономически или финансово евентуалните участници. Когато
максималната заложена стойност на дадена дейности е силно занижена, кандидатите
не биха могли да се впишат в тази стойност, макар да биха могли да компенсират
от намаляването на стойностите по другите дейности и по този начин да се
вместят в границите на общата прогнозна стойност. Така заложеното условие за
максимална стойност на всяка една от трите дейности, действа разубеждаващо на
повечето кандидати да участват в обществената поръчка, особено когато това е
заложено и като условие за отстраняване на участниците.
Прието е, че независимо дали в предмета на дадена
обществена поръчка са включени множество разнородни дейности, засягащи един и
същ обект, или еднакви по вид дейности, засягащи повече обекти, то преценката
за съответствие на ценовите предложения на участниците с обявените от
възложителя максимална стойност следва да се ограничава до обявената прогнозна
стойност за цялата поръчка. Единствено ако поръчката е разделена на отделни
обособени позиции по нея, то тогава прогнозната стойност се определя за всяка
една обособена позиция поотделно. В подкрепа на това според УО е разпоредбата
на чл.59, ал.2, предл.2 от ЗОП, в която е посочено, че когато обществената
поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от тях трябва да
съответстват на предмета, стойността, обема и сложността на съответната
позиция. Било прието, че разделянето на
една обществена поръчка без обособени позиции на отделни части в зависимост от
предвидените в нея дейности за изпълнение е неправилно. Преценката за
съответствие за дадените ценови предложения следва да се съобразява с обявената
от възложителя максимална стойност на цялата поръчка, тъй като офертата е за
цялата обществена поръчка, а не за част от нея. Обсъдени са и обясненията на
бенефициента във възражението му защо не е разделена обществената поръчка на
обособени позиции. Посочено е, че нарушението се състои в залагане на
ограничително условие като поставяне на максимални прогнозни стойности за всяка
една от трите дейности по инженеринга. Това било прието за нарушение на чл.2,
ал.2 от ЗОП, което е подействало разубеждаващо на определен брой евентуални
кандидати, които биха участвали, ако не е било поставено това условие. Прието е
че това от своя страна би довело до икономически по-изгодна оферта.
В решението са изложени аргументи защо се приема, че
посоченото нарушение има потенциален финансов ефект. Аргументирано е и защо се
приема наличието на всички кумулативни предпоставки това нарушение да се счита
за нередност.
Размерът на финансовата корекция е определен в
съответствие с . 11 „Използване на: критерии за подбор, критерии за възлагане,
или условия за изпълнение на поръчката или технически спецификации, които не са
дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават
достъпа на кандидатите или участниците, б. б) случаите, при които са приложени
дискриминационни критерии/условия/спецификации, но е налице минимално ниво на
конкуренция, т.е. получени са две или повече оферти, които са допуснати и
отговарят на критериите за подбор " от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от
Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на
финансови корекции.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт съгласно чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав счита,
че решението е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма.
Оспореното решение е издадено от административен орган с териториална, времева
и материална компетентност. Процесното решение отговаря на изискванията за
форма, като са описани и установените обстоятелства. Съдът счита, че
оспорваното решение съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на
чл. 59, ал. 2 от АПК.
Решението е издадено при правилно приложение на
материалния закон.
На първо място по делото няма спор по посочените по-горе
обстоятелства в изложената фактическа обстановка.
Страните не спорят, че е сключен Договор
BG16RFOP001-1.013-007-C01-S-02 от 30.10.2020 г. по проект Изграждане на Център
за работа с деца на улицата и Приют за лица в град Пазарджик, финансиран от
Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020 г.“, съфинансирана от
Европейския съюз, чрез Европейския фонд за регионално развитие. Няма спор, че
за изпълнение на проекта по този договор е обявена обществена поръчка с предмет
„Инженеринг – проектиране, извършване на строителни и монтажни работи и
осъществяване на авторски надзор на обект „Приют за лица“, с бенефициента Община Пазарджик, финансиран от Оперативна
програма „Региони в растеж 2014-2020 г.“. Няма спор и по отношение на това
какви изисквания са поставени към кандидатите, както и че в резултат на
обществената поръчка е сключен договор с определения за изпълнител участник.
Спорът по делото е
относно тълкуването на установените факти във връзка с обявената от Община
Пазарджик обществена поръчка и дали при
нея са заложени критерии, които ограничават конкуренцията по смисъла на чл.2,
ал.2 от ЗОП. Спори се и дали е допусната нередност по смисъла на определението
за нередност дадено в чл. 2, § 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Съгласно
легалната дефиниция „нередност" означава всяко нарушение на правото на
Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба,
произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в
прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или
би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване
на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
Безспорно е, че възложителят е поставил изискванията
относно максималните прогнозни стойности на отделните дейности включени в
инженеринга като критерии за подбор, т. е. те са насочени към потенциалните
участници. Няма спор и че, е въведено кумулативно изискване за това офертата да не е по-висока
от прогнозната стойност под риск от отстраняване на кандидата. Съдът напълно
споделя изложените в решението аргументи за това, че не е било задължително
разделянето на поръчката на обособени позиции и че преценката дали това да бъде
сторено е в оперативната самостоятелност на бенефициента, който е и възложител
по обществената поръчка. Същевременно обаче с избрания подход за поставяне на
максимални стойности на конкретни дейности, които се включват в предмета на
обществената поръчка, но не са обособени като отделни позиции се заобикалят
изискванията на ЗОП и се създават допълнителни пречки пред потенциалните
кандидати, Това е така, тъй като те следва да съобразяват максимални стойности
не само на цялата оферта за предмета на обществената поръчка, а и за конкретно
посочени нейни части. Нарушаването на всяка от тези предварително заложени
максимални стойности се счита за такова, което води до преценяване на офертата
като неотговаряща на изискванията за участие в обявената обществена поръчка.
Това от своя страна би действало демотивиращо на част от потенциалните участници
в процедурата. Доказателство за наличието на ограничителен критерий е и въвеждането
на кумулативно изискване за това офертата да не е по-висока от прогнозната
стойност под риск от отстраняване на кандидата е въведено изискване. Отстраняването
на участник от процедурата е особено крайно изискване на това основание не се
предвижда нито в задължителните основания за отстраняване уредени в чл.54 от
ЗОП, нито в незадължителните такива по чл.55 от ЗОП. Наличието на оферта с
по-голяма прогнозна стойност от обявената такава на обществената поръчка би
следвало да е критерий за подбор съгласно изискванията на чл,70, ал.2 от ЗОП,
но не и основание за отстраняване. В подкрепа на такъв аргумент е и
разпоредбата на чл.110, ал.1, т.7 от ЗОП, която предвижда възможност за
възложителят да прекрати обществената поръчка, ако всички оферти, които
отговарят на предварително обявените от възложителя условия, надвишават
финансовия ресурс, който той може да осигури.
Разпоредбата на чл.107, т.1 от ЗОП не може да е аргумент за спазени
изисквания при обявяването на обществената поръчка във връзка с обсъжданите
заложени ограничителни условия за подаване на оферти, тъй като оперативната
самостоятелност, която се включва в тази законова разпоредба е ограничена от
общите принципи при обявяване на обществени поръчки, сред който безспорно с
огромно значение е този за непоставянето на дискриминационни критерии, които
водят до намаляване на конкуренцията. Ето защо и доколкото се установяват
основания да се приеме, че поставените изисквания към кандидатите нарушават
разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗОП не може да се приеме, че поставянето на тези ограничителни
изисквания е необходимо с оглед предмета на обществената поръчка и че те
отговарят на изискванията на чл.107, т.1 от ЗОП и не се ограничава
конкуренцията.
Нередност съществува и тогава, когато е налице възможност
за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже
наличието на точно финансово изражение. Доколкото разглежданата обществена
поръчка е довела до издадено Решение за обявяване на изпълнител 1835 от
18.09.2020 г. и е сключен Договор
№BG16RFOP001-1.013-0007-C01-S-02 от 30.10.2020 г. с изпълнител „Заводски
строежи – ПС-Пазарджик“ ЕАД на стойност 740 040.20 лева без ДДС или 888 048.24
лева с ДДС, от които сумата 1410.72 лева за технически проект, сумата от 8
464.32 за авторски надзор и 878 173.20 лева за строително-монтажни работи, то
установените от УО нарушения безспорно биха имали за последица нанасянето на
вреда на средства от ЕСИФ, тъй като демотивирането на потенциални кандидати за
подаване на оферти не е позволило да се постигне по-широка конкуренция, при
която да се получи максимално изгодна оферта.
По отношение на вредата, като елемент от фактическия
състав на определението за нередност следва да се отчете и практиката на Съда
на Европейския съюз (решение от 14 юли 2016, Wroclaw, С-406/14, EU: C: 2016:
562, съображение 45), където е указано, че неспазването на правилата за
възлагане на обществени поръчки съставлява нередност, доколкото не може да се
изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд.
Не е основание да се приеме и че липсва ограничаване на
конкуренцията, тъй като са подадени 2 оферти в обществената поръчка, като така
се постигало задоволително ниво на конкуренция. Тези възражения на жалбоподателят
са неоснователни, тъй като при преценката дали е налице дискриминационенн
критерий не е водещ броя на реално подадените оферти, а конкретната преценка
дали поставените условия са били такива, че да съдържат в себе си потенциални
пречки пред евентуалните кандидати, които пречки не е следвало да бъдат
поставяни с оглед характера на конкретната обществена поръчка. Такива пречки са
безспорно доказани в случая, което води и на извод, че е нарушен чл.2, ал.2 от
ЗОП. Подаването на 2 оферти пък има значение при преценката дали е налице
минимално ниво на конкуренция или не, т.е. дали следва да се приложи облекчен
размер на финансова корекция от 5 % или не.
От всичко изложено се обосновава изводът, че
Ръководителят на управляващия орган правилно е приел, че са допуснати
нарушения, съставляващи нередност, за която е налице основание за определяне на
финансова корекция в съответствие с т. 11, буква "б" от Приложение №
1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи
основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за
определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (приета с ПМС №
57 от 2017 г., последни изм. и доп., ДВ, бр. 19 от 06.03.2020), за която е
предвидена финансова корекция в размер 5 на сто от поисканите за възстановяване
разходи по засегнатите договори с изпълнители. Предвид изложеното УО правилно е
определил финансова корекция в размер на 5 % от безвъзмездната финансова помощ
по договор № 99-ЗОП-67/№BG16RFOP001-1.013-0007-C01-S-02 от 30.10.2020 г. с
изпълнител „Заводски строежи – ПС-Пазарджик“ ЕАД на стойност 740 040.20 лева
без ДДС или 888 048.24 лева с ДДС, от които сумата 1410.72 лева за технически
проект, сумата от 8 464.32 за авторски надзор и 878 173.20 лева за
строително-монтажни работи. Правилно е прието, че в случая е налице минимално
ниво на конкуренция, тъй като са били подадени 2 оферти за участие в
обществената поръчка и е приложена коректно разпоредбата на с т. 11, буква
"б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на
нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове.
С оглед на изложеното следва да се потвърди оспореното
решение, тъй като същото е законосъобразно, издадено е при правилна оценка на
фактите и съответства на целта на закона. Изрично следва да се посочи и че при
постановяване на решението, органът правилно е преценил, че част от подадения
сигнал е неоснователен и подробно е изложил аргументи за това. Това от своя
страна води на извод, че органът е извършил детайлна и внимателна преценка на
фактите по делото и е приел за нарушения единствено условия, които реално са
засегнали конкуренцията.
При този изход на делото и с оглед направеното искане от
страна на пълномощника на ответника за присъждане на разноски, съдът следва да
осъди ответника да му ги заплати на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. Същите са
в размер на 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.
144 АПК за неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на
Гражданския процесуален кодекс, като АПК не урежда заплащането на
юрисконсултско възнаграждение, но такова правило се съдържа в разпоредбата на
чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
поради което и в полза на жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100 (сто) лева с оглед фактическа и правна сложност
на делото.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Пазарджик, ХIII състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Решение №
РД-02-36-98/01.02.2022 г. на ръководителя на УО на Оперативна програма „Региони
в растеж“ 2014-2020 г., с което на Община Пазарджик, в качеството и на
бенефициент по Договор BG16RFOP001-1.013-007-C01-S-02 от 30.10.2020 г. по проект
Изграждане на Център за работа с деца на улицата и Приют за лица в град
Пазарджик, финансиран от Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020 г.“,
съфинансирана от Европейския съюз, чрез Европейския фонд за регионално развитие
е наложена финансова корекция в размер на 5 % върху допустимите разходи на
стойност 44 402.41 лева с ДДС за нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП.
ОСЪЖДА Община Пазарджик да заплати на Зам.министър на
МРРБ и Ръководител на УО на ОП „Региони в растеж“ сумата в размер на 100.00
лева (сто лева), представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от неговото съобщаване на страните.
СЪДИЯ: /п/