№ 1075
гр. Стара Загора, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Д.
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20235530102558 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Ищецът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, гр. София твърди в исковата си молба, че на
06.12.2011 г. бил подписан договор за потребителски кредит № FL618164/06.12.2011г.
между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ” АД/, в качеството на кредитор, и ответницата, в качеството на
кредитополучател. По силата на този договор кредиторът одобрил и предоставил на
ответницата потребителски кредит в размер на 1820,00 лева. Кредитът бил отпуснат за
пълно предсрочно погасяване на задължения по договор за потребителски кредит, сключен
по-рано с банката. За усвоения кредит кредитополучателят дължал на банката през първите
девет месеца променлива годишна лихва, формирана от сбора на БЛП на банката за
потребителски кредити в лева, за съответния период на начисляване на лихвата, плюс
договорна надбавка в размер на - 8,20 пункта. Към момента на сключване на настоящия
договор БЛП на банката бил в размер на 13,200 процента. За периода след изтичане на
първите девет месеца до крайния срок на издължаване по кредита кредитополучателят се
задължил да заплати на банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката, за
потребителски кредити в лева за съответния период на начисляване на лихвата, плюс
договорна надбавка в размер на 0,800 пункта. Кредитът бил отпуснат при годишен процент
на разходите в размер на 15,60 %. Кредитополучателят се задължил да погаси задължението
си чрез 120 анюитетни месечни вноски с краен срок за погасяване - 06.12.2021 г.,
включващи задължението за главница и договорна лихва. Кредитът бил усвоен изцяло на
06.12.2011 г. по банкова сметка на кредитополучателя с IBAN BG72BPBI7935 10 79315902.
След усвояване на кредита длъжникът не изпълнил задължението си за плащане на
1
месечните вноски съгласно договора и погасителния план, поради което останала общо
непогасена сума по цитирания по-горе договор за кредит в размер на 2 533,23 лева, от
които: 1 820,00 лева - дължима главница; 713,23 лева - договорна лихва. На 18.01.2016г. с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложението към него, сключен
между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, /с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ” АД/ и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, задължението на ответницата, произтичащо
от посочения договор, било изкупено от ищеца. В изпълнение на императивните разпоредби
на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите на 16.09.2022г. с пратка с №
1110013523989 на пощенски оператор МиБМ Експрес ООД на длъжника, на посочения в
договора за кредит адрес: гр. Стара Загора, ..., било изпратено писмено съобщение за
извършената цесия на парични вземания от упълномощен пълномощник на цедента - адв.
дружество „Иванов и Денев“. Със същата пратка на ответницата било изпратено и писмено
известие, с което й бил предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение на
непогасеното задължение по горепосочения договор за кредит. Пратката не била връчена на
ответницата и същата била върната обратно на подателя с отбелязване „Непотърсено“.
Разпоредбата на чл. 20 от договора за кредит, която гласяла: „Всички уведомления и
изявления във връзка с настоящия договор трябва да бъдат направени в писмена форма и ще
се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с
обратна разписка, или с препоръчана поща, достигнат до адресите на страните, посочени в
началото на договора, освен ако в настоящия договор не е предвидено друго. По отношение
на Кредитополучателят адресът за получаване е вписания в началото на договора настоящ
адрес. В случай, че някоя от страните промени адреса си, посочен в началото на договора, тя
е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия си адрес, а до получаването
на такова уведомление, всички съобщения достигнали до стария адрес ще се считат за
получени“, регламентирала т. нар. фингирано връчване. В този смисъл страните договорили
със силата на закон помежду си ясно и недвусмислено, че изпращането на съобщение до
посочените от тях в договора адреси следвало да се счита за узнато от насрещната страна,
независимо дали го е получила или не. Като не уведомил за промЯ. на адреса си, адресатът
на уведомлението за цесия в случая сам се поставил в невъзможност да узнае адресираните
до него волеизявления на насрещната страна по облигационното правоотношение. До
настоящия момент нямало данни да било налице уведомление от длъжника, с което да
информира за промЯ. на адреса си. Видно от подаденото от ответницата възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, същата вписала като свой адрес именно посочения в
началото на договора за кредит адрес: гр. Стара Загора, ..., на който били изпратени
описаните по-горе пратки. С направения опит за уведомяване на длъжника била положена
дължимата грижа за добросъвестно уведомяване за извършената цесия, поради което било
налице валидно уведомяване на ответницата относно извършеното прехвърляне на парични
вземания. В случай че изложеното било неоснователно, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК,
както и при спазване на установената съдебна практика, ищецът моли съда да приеме, че по
отношение на ответницата е налице валидно уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, извършено
с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, сред които уведомление за
2
цесия, както и че на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на задължението породило
действие за ответницата. В срока за доброволно изпълнение, ответницата не предприела
действия по изпълнение на задължението си. Задълженията по процесния договор за кредит
били окончателно падежирали на 06.12.2021 г. Ищецът придобил от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, /с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД/
едно ликвидно и изискуемо парично вземане. Поради липса на доброволно изпълнение нито
към стария, нито към новия кредитор и поради факта, че към настоящия момент
задължението на ответника било изцяло падежирало, както и липсата на обстоятелство,
което да погасявало посоченото по-горе задължение, ищецът пристъпил към принудително
събиране на вземането си по договора чрез подаване на заявление до Районен съд гр. Стара
Загора за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по повод на което било
образувано ч.г.д. № 20235530100546 по описа на PC Стара Загора. Срещу издадената
заповед за изпълнение ответницата подала възражение, за което ищецът бил надлежно
уведомен със съобщение, връчено на 17.05.2023 г. Към настоящия момент погасяване на
задължението на ответницата по Договор за потребителски кредит № FL618164/06.12.2011г.
от 06.12.2011г. не било осъществено. Нямало основание, въз основа на което задължението
за погасяване да е отпаднало. Ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да
признае за установено, че А. А. В. му дължи следните суми: 1 820,00 лева - дължима
главница, и 713,23 лева - договорна лихва, посочени в заповедта за изпълнение по частно гр.
дело № 20235530100546 по описа на СтРС, дължими по Договор за потребителски кредит №
FL618164/06.12.2011 г. от 06.12.2011 г., ведно със законната лихва върху претендираната
главница, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на задълженията. Претендира разноски в заповедното и в
исковото производство.
Ответницата А. А. В. оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, и
счита същите за неоснователни и недоказани. В исковата молба се твърдяло, че на
06.12.2011г. бил подписан Договор за потребителски кредит за сумата в размер на 1820лв.,
който кредит бил отпуснат за пълно предсрочно погасяване на задължения по договор за
потребителски кредит FL 573819 от 09.03.2011 г. Възразява, че целево са усвоени парите,
тъй като договор за заем, които се рефинансира, не съществувал. От страна на ищеца било
представено извлечение за евентуално усвояване на сумата. От представеното извлечение не
ставало ясно как са използвани средствата и дали всъщност са усвоени. Било единствено
уговорено да се погасят стари задължения към кредитора, но не ставало ясно дали това е
сторено. Не ставало ясно в тази връзка и дали парите изобщо са получени от ответницата,
защото кредиторът имал достъп и можел да оперира с паричните средства по сметката и.
Твърди, че сумата не била усвоена от ищеца и не били погасени стари задължения на
ответника. Видно от представеното извлечение в платежното било посочен друг номер на
кредит. В платежното било записано клиент - А. А. В., но не било ясно на кого в
действителност били посочените банкови сметки. Заявява, че сумата не била получена от
нея, като с тази сума не били погасени стари задължения. Прави възражение за погасяване
по давност на всички вноски по процесния договор до 2019 г. Заявление за издаване на
3
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК било предявено пред Районен съд град Стара Загора
на 06.02.2023г., т.е 5 г. давностен срок бил изтекъл за всички погасителни вноски за периода
до 2019 г. Представеният от ищеца погасителен план не отговарял на изискванията на ЗПК.
Целият договор за заем бил нищожен във вр. чл.22, вр. чл.11, ал.2, чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11
ЗПК поради липсата на подписани общи условия, поради липсата на посочена обща сума
дължима от заемателя и начина на формирането й, поради липсата на посочен размер на
възнаградителната лихва, поради липса на погасителен план, респ. посочване в
погасителния план на последователността на разпределение на вноските по договора
измежду различните суми - главница, възнаградителна лихва и ГПР. Счита, че в договора за
кредит, ГПР е грешно посочен, тъй като видно от изчисленията по договора ГПР е посочено
в размер на 15.6 %, а действително приложимия, в случай че няма други скрити разходи би
трябвало да е 14.12%. Последното представлявало нелоялна търговска практика, тъй като
имало скрити такси, поради които кредиторът се обогатил допълнително. Поради това,
процесният договор за заем бил недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с
22 от ЗПК. Възразява срещу размера на претендираната лихва. Посочената методика в
годините се променила, като от претендераната сума не ставало ясно каква била
приложимата лихва за целия период на договора, с оглед на което и размерът на последната
бил грешен и при това положение не се дължил. Ако се установяло, че в действителност
целият договор за заем бил недействителен, то основанието на което се претендирали
процесните суми не трябвало да е договор за заем, а неоснователно обогатяване на
основание чл. 55, ал. 1, пред. 1, а именно - при начална липса на основание. Поради
грешното основание, на което се претендирали сумите, и строго формалния характер на
заповедното производство, в случай че се установяло, че целият договор е недействителен,
моли съда да отхвърли исковата молба като изцяло неоснователна. Моли съда, да постанови
решение, с което да отхвърли предявената искова молба от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД за
главница в размер на 1820лв. и договорна лихва в размер на 713,23лв, дължими по Договор
за потребителски кредит от 06.12.2011г., ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда. Претендира
разноски в исковото и заповедното производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, които представлява специален положителен
установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува,
т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. По
иска по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 546/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд,
съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 287/07.02.2023 г. за сумата 1820,00лв.
за главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №FL618164
от 06.12.2011г., 713,23лв. лихва за забава за претендираната главница за периода от
4
06.12.2011г. до 06.12.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда – 06.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 ГПК
е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 ГПК е подадена настоящата
искова молба. Следва да се отбележи, че и в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, и в исковата молба по настоящото дело ищецът претендира уговорената в
погасителния план възнаградителна лихва /посочена като „договорна лихва“/. С оглед на
това обозначаването на претендираната лихва като „лихва за забава“ в заповедта за
изпълнение очевидно представлява фактическа грешка на заповедния съд.
Правното твърдение на ищеца е, че между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /с
предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД/ и ответницата е
възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от Договор за потребителски
кредит №FL618164 от 06.12.2011 г. В посочения договор е отразено, че на ответницата е
предоставена сума в размер на 1820 лв. със задължение за връщането й в срок до 06.12.2021
г., като кредитът се погасява на равни /анюитетни/ месечни вноски, посочени в
Погасителен план.
Следователно между страните е възникнало облигационно правоотношение по
договор за заем по смисъла на чл.240 и сл. от ЗЗД. Спорното материално правоотношение
попада и в легалната дефиниция на договора за потребителски кредит, дадена в чл.9, ал. 1
ЗПК, според която това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. С оглед на това по отношение на
процесния договор намират приложение и разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от същия закон, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Следователно нарушаването на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – недействителност на
договора за кредит.
От анализа на съдържанието на процесния договор става ясно, че не спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според тази разпоредба договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това
изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата
дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер 15,6 %/.
5
Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Следователно в посочената величина, представляваща обобщен
израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да
бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. В случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези
обстоятелства. Следва да се отбележи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно
заложен в ЗПК, и приемането на методика, регулираща изчисляването на разходите по
кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. В случая тези съставни елементи
са неизвестни и не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, доколкото
е предвидена дължимост и на неустойка. Липсва яснота дали тези разходи са включени при
формиране на ГПР. Следователно неясни остават както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
От заключението съдебно-счетоводната експертиза по делото е видно, че разходите,
които са включени, за да се определи ГПР, са възнаградителната лихва и дължимата
еднократна такса за администриране. При изчисляване на ГПР вещото лице обаче е стигнало
до извода, че същият би следвало да е в размер на 15,54%. Посоченото разминаване
потвърждава необходимостта от ясно посочване в договора на методиката за изчисляване на
ГПР и съобщаването й на потребителя.
С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за потребителски кредит между
страните се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не
поражда целените правни последици.
Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита е в размер на
1820 лв.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че
сумата 1820 лв. е осчетоводена с банкова операция референтен №4258355/06.12.2011г. и
основание на банковата операция ’’Усвояване на кредит”, отпусната в ФЦ (финансов
център) 301 гр.Стара Загора, „Юробанк България” ЕАД. С банково бордеро
№9505179/06.12.2011г. сумата е изплатена по сметката на кредитополучателя А. А. В..
Според вещото лице не са извършвани плащания от кредитополучателя А. А. В. по договора
за кредит към стария, респективно към новия кредитор. По данни от делото и допълнително
представени документи няма платени погасителни вноски съгласно определените падежни
дати и дължими суми в погасителния план към договора. Не са платени всички погасителни
вноски в размер на 3315.40лв. представляващи задължение - главница в размер на
1820.00лева и редовна лихва в размер на 1495.40лева за периода от датата на втората
дължима вноска за лихва на кредита 06.02.2012г. до датата на последното плащане на вноска
6
06.12.2021 г. Съдът възприема експертното заключение като обосновано, незаинтересувано
и съответстващо на останалите доказателства по делото.
При тези обстоятелства се налага изводът, че чистата стойност на кредита в размер
на 1820 лв. е реално получена от ответницата, като същата не е извършвала плащания, с
които да е погасила изцяло или отчасти задължението. Поради това следва де приеме, че
ответницата дължи връщането на сумата 1820 лв. на основание чл.23 ЗПК.
Ответницата е направила възражение за погасяване по давност на горепосоченото
вземане на ищеца. Тъй като вземането е за главница, за него е приложима общата
петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, доколкото се касае не за периодично плащане по
смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на
ВКС, а за единно вземане, по което кредиторът се е съгласил да получи изпълнение на части
на основание чл.66 ЗЗД /в този смисъл са: Решение № 38/26.03.2019г. по т.д. № 1157/2018г.
на ІI т.о. на ВКС, Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795 от 2010 г. на ВКС, ІV г. о.,
ГК и Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК /.
Разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД предвижда, че давността започва да тече от
датата на изискуемостта на вземането. По въпроса за началния момент на давностния срок
за главницата по договор за банков кредит при уговорено погасяване на главното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи е налице известно
противоречие в съдебната практика, като за разрешаването му е образувано Тълкувателно
дело № 3/2023 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на
Гражданската и Търговската колегии на ВКС, по което към момента не е постановено
решение.
В Решение 45/17.06.2020 г. по т.д. № 237/2019 г. на ІI т.о. ВКС се произнесъл, че
началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по
погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта на
съответната вноска, а не датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.
Съгласно разяснителната част на Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. по тълк.
д № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност е установена в обществен интерес и
целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права.
Посочено е, че чрез този институт на кредитора се отнема възможността да иска
принудително осъществяване на своето право. Тя служи за гарантиране на правната
сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските
правоотношения, което е в интерес на всички. Въз основа на така даденото тълкуване в
задължителната практика на ВКС относно целите на института на погасителната давност и
предвид обстоятелството, че погасителната давност е свързана с бездействие на кредитора –
неупражняване на негово субективно право, за което същият може да търси изпълнение, на
основание чл.114 ЗЗД началният момент на теченето на давностния срок винаги е свързано с
изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който той може да
търси изпълнение. С оглед на това неупражняването на правото в рамките на давностния
срок води до погасяване на правото на принудително изпълнение. Когато вземането на
7
банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на
съответната част от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от
страните съгласие, което има силата на закон между тях. За съответната част от главницата
изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част
кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен /принудителен/ ред, поради което
бездействието му се санкционира с течене на давностния срок по отношение на тази част от
вземането по кредита. Да се приеме противното, означава да не се зачете волята на страните
по договора относно различната изискуемост на частите от главницата по всяка от
дължимите вноски и свързаното с нея течене на давността. В случая не става въпрос за
предложено частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за
разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което страните са постигнали съгласие
още при сключването му или с допълнително споразумение. Ето защо не може да се приеме,
че при положение, че кредиторът има право да търси изпълнение от изискуемостта за
съответната част от вземането, бездействието му да го направи не води до течене на
давностния срок за тази част от вземането.
Това решение продължава практиката, обективирана в Решение № 161/08.02.2016 г.
по т.д.№ 1153/2014 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 90/31.03.2014 г. по гр.д.№ 6629/2013 г. на
ВКС, IV г.о., в които също се приема, че давностният срок за вземания за главница,
формирана от погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на
изискуемостта на съответната вноска, а не датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита.
С Решение № 50173/13.10.2022 г. по гр.д.№ 4674/2021 г. на ВКС, III г.о и Решение №
65/06.07.2018 г. по т.д.№ 1556/2017 г. на ВКС, I т.о. се приема, че началният момент на
погасителната давност по договора за банков кредит е настъпването на изискуемостта на
целия дълг.
Към настоящия момент повечето състави на ВКС обаче продължават да поддържат
становището, че началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания
за главница от погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на
изискуемостта на съответната вноска, за която кредиторът може да се снабди с
изпълнителен лист, а не датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. В този
смисъл са: Решение № 63/01.06.2022 г. по т.д.№ 2140/2018 г. на ВКС, I т.о, Решение №
102/05.08.2022 г. по гр.д.№ 1759/2021 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 50002/02.02.2023 г. по
т.д.№ 701/2022 г. на ВКС, III г.о.
С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде възприета по-
разпространената и актуална практика на ВКС, според която давностният срок започва да
тече от датата на падежа за всяка вноска.
Поради изложеното съдът намира, че всички вноски за главница по погасителния
план, чиято изискуемост е настъпила преди повече от пет години от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 06.02.2023 г., са погасени по давност.
Това са вноски за главница с пореден номер от 1 до 73 по погасителния план /с падежи от
8
06.02.2012 г. до 06.01.2018 г./. Така остават дължими единствено последните 39 вноски за
главница по погасителния план с общ размер 321,63 лв.
Ищецът твърди, че е частен правоприемник на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /с
предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД/ по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. Посоченият договор /озаглавен
„Договор за възлагане на вземания“/ е представен по делото, като от Приложение № 1 към
него е видно, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца. Представени са и
доказателства за извършени действия по уведомяване на ответницата за цесията на
посочения в договора адрес, като пратката е върната като непотърсена. Тези документи
обаче са получени от ответницата и с преписа от исковата молба, поради което съдът
приема, че тя е надлежно уведомена за цесията /в този смисъл е Решение № 78 от 9.07.2014
г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК/. С оглед на това съобразно разпоредбата на
чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК е
основателен и следва да бъде уважен до размера на 321,63 лева, представляваща главница
по Договор за потребителски кредит №FL618164 от 06.12.2011г., със законната лихва от
06.02.2023 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 287/07.02.2023 г. по ч. гр. д.№ 546/2023 г. по описа на
Старозагорския районен съд. В останалата част искът се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца направените разноски в заповедното производство съобразно установената част от
вземането в размер на 29,29 лв., представляващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение, и направените в настоящото производство разноски съобразно уважената
част от предявения иск в размер на 216,52 лв., представляващи държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение на вещо лице. На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да
бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените разноски съобразно отхвърлената
част от иска в размер на 785,63 лв., представляващи адвокатско възнаграждение и
възнаграждение на вещо лице.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. А. В. от гр. Стара Загора, ...
съществуването на вземането на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, гр. София, район “Витоша”,
кв.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков Казанджията” 4-6, ЕИК *********, представлявано
от Райна И. М.-Тодорова, за сумата 321,63 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит №FL618164 от 06.12.2011г., със законната лихва от 06.02.2023 г. до
изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по
9
чл.410 ГПК № 287/07.02.2023 г. по ч. гр. д.№ 546/2023 г. по описа на Старозагорския
районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, гр. София, район “Витоша”,
кв.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков Казанджията” 4-6, ЕИК *********, представлявано
от Райна И. М.-Тодорова, против А. А. В. от гр. Стара Загора, ... иск за установяване
съществуването на вземането заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№ 287/07.02.2023 г. по ч. гр. д.№ 546/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд в
останалата част до претендирания размер 1820 лева за главница, представляваща
задължение по Договор за потребителски кредит № FL618164 от 06.12.2011г., и за
договорна лихва за периода от 06.12.2011г. до 06.12.2021г. в размер на 713,23 лева, ведно
със законната лихва от 06.02.2023г. до изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА А. А. В. от гр. Стара Загора, ... да заплати на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, гр.
София, район “Витоша”, кв.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков Казанджията” 4-6, ЕИК
*********, представлявано от Райна И. М.-Тодорова, сумата 29,29 лева, представляваща
разноски в заповедното производство, както и сумата 216,52 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, гр. София, район “Витоша”, кв.”Малинова
долина”, ул.”Рачо Петков Казанджията” 4-6, ЕИК *********, представлявано от Райна И.
М.-Тодорова, да заплати на А. А. В. от гр. Стара Загора, ... сумата 785,63 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10