Решение по дело №370/2024 на Административен съд - Силистра

Производството по делото е образувано първоначално пред РС-Тутракан по искова молба, предявена от С. М. А., [ЕГН] от гр. Тутракан, подадена чрез адв. И. Р. от АК – Силистра, срещу ОДМВР– Силистра, в частност РПУ-Тутракан, и Прокуратура на Република България за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, причинени във връзка с образувано досъдебно производство и издадени спрямо ищеца индивидуални административни актове, както и имуществени вреди в размер на 5 000 лева, представляващи нереализиран трудов доход, получаван от Белгия, където лицето продължително е пребивавало, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. С Определение № 255/ 14.08.2024 г. на РС-Тутракан по гр. д. № 345/2024 г., производството по делото е прекратено поради неподсъдност на гражданския съд на претенцията за заплащане на претърпени имуществени и неимуществени вреди в следствие на постановените заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с № 23-0362-000052, отменена на 02.04.2024 г., и с № 23-0362-000053.

След извършени уточнения на претенциите, направени в изпълнение на дадени от съда указания за изправяне на констатирани нередовности, с Определение № 1438/30.12.2024 г. съдът е преценил, че исковата молба е редовна и процесуално допустима само по отношение на претендираните вреди от отменената по реда на чл. 99, т. 2 от АПК ЗПАМ № 23-0362-000052/26.03.2023 г., издадена от полицейски инспектор към РУ-Тутракан при ОДМВР-Силистра, поради което предметът на производството е редуциран, както следва:

• неимуществени вреди в размер на 2600 лева причинени от притеснение, напрежение, неудобство, чувство за несправедливост и емоционален стрес, преживени като последица от заповедта, издадена след положителен полеви тест на ищеца за употреба на наркотици, резултатът от който бил опроверган в последствие при получаване на резултатите от изследванията на дадените биологични проби;

• имуществени вреди (пропуснати ползи) в размер на 2200 лева, като искът е предявен частично от претенция в размер на 20 000 лева, представляващи нереализиран трудов доход, получаван от Белгия, където лицето продължително е пребивавало;

• законната лихва върху горните суми от предявяване на исковете до окончателното им изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът Областна дирекция на МВР-Силистра, действащ чрез процесуалния си представител гл. юриск. В. А., е представил писмен отговор и изразява становище, че исковата претенция е неоснователна. Изтъква, че липсва причинно-следствена връзка между заповедта за прилагане на принудителна административна мярка и твърдените имуществени и неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на исковете, а в условията на евентуалност за уважаването им в редуциран размер, както и за присъждане на юрисконсултско възнагражзение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура счита, че исковата претенция досежно неимуществените вреди е частично основателна и следва да се уважи в редуциран размер, а в останалата част да се отхвърли като недоказана.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

Производството е по реда чл. 203 от сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Между страните не е спорно и от приетите по делото доказателства се установява, че свидетелството за управление на МПС на ищеца е било отнето на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП по силата на ЗПАМ № 23-0362-000052 от 26.03.2023 г., която е издадена след извършена полицейска проверка от служители на ОДМВР- РУ-Тутракан на 26.03.2023 г. около 21.05 ч. в гр. Тутракан, при която ищецът, в качеството му на водач на лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], негова собственост, е бил тестван с техническо средство Дръгтест 5000 с фабричен номер ARJF-0010, дисплеят на което е отчел употреба на амфетамини. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване с номер 127084. В рамките на определеното в талона за изследване време ищецът се е явил в указаното медицинско заведение, където е дал биологични проби.

Заповедта за прилагане на ПАМ не е оспорена и е влязла в сила.

След изследване на дадената от ищеца кръвна проба е установено, че в нея не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити. Въз основа на заключението на експертизата с Постановление от 11.04.2024 г. на наблюдаващия прокурор по ДП № 362ЗМ-108/2023 г. по описа на РП-Силистра, ТО-Тутракан, е прекратено наказателното производство, образувано след извършения на ищеца положителен полеви тест за наркотици. След прекратяването на наказателното производство е възобновено производството по издаването на ЗПАМ № 23-0362-000052 от 26.03.2023 г. На основание чл. 99, т. 2 от АПК, при позоваване на резултата от извършената експертиза на кръвната проба и постановлението за прекратяване на наказателното производство, заповедта за прилагане на ПАМ чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП по отношение на ищеца е отменена със Заповед № 362з-113/02.04.2024 г. на полицейски инспектор в РУ-Тутракан при ОДМВР-Силистра.

В исковата молба се твърди, че отнемането на свидетелството за управление на МПС на ищеца с отменената ЗПАМ е довело до невъзможност за изпълнение на трудовите му задължения в Белгия и прекратяване на трудовия му договор с белгийския работодател. Твърди, че без СУМПС не би могъл да си намери друга работа в Белгия, където до тогава е получавал по 19.268 евро на час, а без СУМПС максималният размер на възнаграждение, който би могъл да получи, е 12 евро, които биха били недостатъчни за издръжката му там. Пропуснатите ползи от неполученото трудово възнаграждение от ищеца за периода на безработица се оценяват общо на 20 000 лева, като се отрича кандидатстване за обезщетение за безработица в България или в Белгия и получаване на такова. Твърди се, че в резултат на лишаването му от правоуправление на МПС ищецът е претърпял неимуществени вреди, причинени от притеснение, напрежение, срам, чувство за несправедливост и емоционален стрес, за които допринесли трудностите около обгрижването на болните му родители, нуждаещи се от лечение в други населени мести, а също и получените негативни коментари в малкия град, в който живее, както и реакциите на близки и познати. За доказване на изложените твърдения са представени Безсрочен трудов договор от 23.06.2022 г. между ищеца и белгийското дружеството „Кокют“ ООД, трудов договор от 13.04.2024 г. между ищеца и „Кенар-2013“ ЕООД гр. Суходол, сключен след отмяната на процесната ЗПАМ, веществени доказателства – снимки, касаещи различни аспекти от живота на ищеца през последните 20 години, ЕР на ТЕЛК относно майката на ищеца. По настояване на ищеца са разпитани трима свидетели. От негова страна в с.з. на 31.03.2025 г. е налице признание относно факта, че последното трудово възнаграждение от Белгия е получено на 13.06.2022 г.(л. 86 от делото)

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване лежи върху ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване от ищеца на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред или съответно признати от съда за незаконосъобразни; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда.

В конкретната хипотеза се спори относно настъпването на вредите и наличието на причинно-следствена връзка между тях и отменената ЗПАМ.

Претенцията за заплащане на пропуснати ползи, изразяващи се в лишаването на ищеца от правото му да получава трудово възнаграждение за периода, в който е останал без работа в следствие на това, че е бил уволнен поради отнемането на свидетелството му за управление на МПС по силата на отменената заповед за налагане на ПАМ, настоящата инстанция намира за неоснователна. С Определение № 1438/30.12.2024 г. на ищеца са дадени конкретни указания за представяне на доказателства за естеството на трудовите му задължения в Белгия и необходимостта от притежание на СУМПС във връзка с изпълнението им, за датата и основанието за прекратяването на трудовото му правоотношение, както и за размера на уговореното трудово възнаграждение и доказателства за получаването му (например извлечение от банкова сметка). Единствените доказателства, които на които ищецът се позова, бяха показанията на разпитаните по негово искане свидетели, но тези показания от една страна не са надежден източник на информация, доколкото доказването на посочените факти би могло да стане посредством документи, а от друга – показанията не установиха обстоятелства, обосноваващи основателността на претенцията. Всички свидетели посочиха, че ищецът се е завърнал в България поне половин година преди издаването на процесната заповед, като стана ясно, че завръщането му е било по лични причини (да си намери съпруга и да направи ремонт на къщата си). Този период е твърде дълъг, за да се счете, че трудовият договор е продължавал да съществува към датата на издаването на заповедта. Изводът се потвърждава и от признанието, че последното трудово възнаграждение е изплатено на ищеца от белгийския му работодател на 13.06.2022 г., т. е. девет месеца преди издаване на ЗПАМ, с което е отнето СУМПС. Не са представени доказателства и липсват твърдения, че в този период ищецът е ползвал неплатен отпуск, за какъв период евентуално е бил разрешен и кога е следвало да се завърне в Белгия. В тази връзка настоящата инстанция намира, че основанието, на което е прекратен трудовият договор между ищеца и белгийското дружество, не е доказано безспорно, а свидетелските показания и признанията на ищеца относно датата на получаване на последното му трудово възнаграждение сочат, че прекратяването е станало най-рано половин година преди издаването на заповедта, респ. не може да се счете, че е налице причинно-следствена връзка между уволнението на ищеца и отнемането на свидетелството му за управление на МПС. Освен това, при прекратяване на трудовото правоотношение по обективни причини, както се твърди, ищецът би следвало да придобие право на обезщетение за безработица, с което да намали размера на вредите, които е претърпял от оставането му без работа, а в случая ищецът отрича да е кандидатствал за такова обезщетение в България или в Белгия, като за тази пасивност липсва логично обяснение; не са представени и доказателства, че в периода след издаване на заповедта е търсил съдействие от Бюрото по труда-Тутракан за намиране на работа, за която не е необходима шофьорска правоспособност, или че е предприел каквото ѝ да е действие, за да започне работа и да получава доходи. Всичко изложено дотук сочи, че по делото не са представени надеждни доказателства както относно претърпените от ищеца вреди, така и относно причинно-следствената връзка между тях и отменената ЗПАМ, а след като това е така, претенцията за обезщетение за пропуснати ползи се явява неоснователна.

Що се касае до претенцията за заплащане на неимуществени вреди, настоящият състав намира същата за основателна. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В тази връзка, като се вземе предвид лишаването на ищеца от възможност да управлява МПС за срок от една година, както и претърпеният дискомфорт, свързан с този факт, а също и преживяното притеснение, напрежение и чувство за несправедливост, които е изпитвал поради неоснователното му лишаване от права, които обстоятелства се установиха от показанията на разпитаните по делото свидетели, настоящият състав намира, че претендираното обезщетение от 1500 лева е адекватно на претърпените негативни преживявания.

В заключение на гореизложеното съдът счита, че претендираното обезщетение следва да се присъди до размера от 1500 лева за неимуществени вреди, като върху него следва да се присъди и законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. В останалата част исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото и на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска. Първоначално заявеният материален интерес от ищеца след уточненията е 4800 лева, като размерът на уважената претенция възлиза на 1500 лв. Това означава, че от общо направените разноски в размер на 560 лв. (550 лв., съставляващи ½ от платеното адвокатско възнаграждение за производството пред РС-Тутракан и 10 лв. държавна такса), на ищеца следва да се присъдят 175 лв.

На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ ответникът също има право да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, т. е. по размерите, определени в Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 24, изречение второ от цитираната наредба, по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. При съобразяване на посочения диапазон и предвид сравнително ниския материален интерес по делото, настоящият състав намира, че като база за определянето на дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се приеме сумата от 150 лева. При условие, че исковите претенции са отхвърлени в по-голямата си част (в размера от 3300 лева), ищецът следва да заплати на ОДМВР-Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 103. 00 лева.

Ето защо Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Силистра да заплати на С. М. А., [ЕГН] от гр. Тутракан, обл. Силистра, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1500. 00 (хиляда и петстотин) лева в следствие на отменената Заповед № 23-0362-000052/26.03.2023 г., издадена от полицейски инспектор към РУ-Тутракан при ОДМВР-Силистра, за прилагане на принудителна административна мярка по отношение на ищеца по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, ведно със законната лихва върху сумите от 07.06.2024 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 175.00 (сто седемдесет и пет) лева.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна предявената претенция от С. М. А., [ЕГН] от гр. Тутракан против Областна дирекция на МВР-Силистра за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1500 лева и пропуснати ползи в размер на в размер на 2200 лева в следствие на отмяната на посочената по-горе заповед.

ОСЪЖДА С. М. А., [ЕГН] от гр. Тутракан да заплати на Областна дирекция на МВР-Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 103. 00 (сто и три) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.