РЕШЕНИЕ
№ 1096
гр. Бургас, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело №
20222100101809 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Г.
И. С. с ЕГН ***** с адрес: гр. Б., ул. „И.“ № *, ет.*, ап.*, чрез пълномощник
адв. Живко Нейчев от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.
„В.Левски“ № 16, ет.3, офис 316 против ЗК„Лев инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Самоковско шосе“ № 67А,
представлявано от изпълнителните директори Павел Валериев Димитров,
София Николова Антонова, В. В.ов Илиев и Марин Александров Димитров,
чрез процесуален представител юрисконсулт К.Александрова, да бъде
осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000
лв., изразяващи се в болки, стрес и страдания, ведно със законната лихва от
датата на причиняване на вредите и имуществени вреди в размер на 1620 лв.
вследствие на ПТП на 16.06.2021г. в гр.Бургас, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите, както и
направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, на
16.06.2021г., в гр. Бургас, Н. М. при управление на лек автомобил марка
“Фолксваген“, модел “Пасат“, с per. № **, навлязъл в кръстовището, като не
пропуснал движещия се по път с предимство л.а. марка “Рено“, модел
“Сценик“, с per. № **, управляван от Г.С., като вследствие противоправното
1
поведение на водача на първия лек автомобил Н.М., настъпил удар между
него и автомобила управляван от ищеца. Това се е случило, въпреки че
водачът на лекия автомобил марка “Фолксваген“ е имал техническата
възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако беше пропуснал
преминаването на движещия се по път с предимство ищец.
В резултат на произшествието, ищецът получил следните
травматични увреждания: луксацио артикулацио; акромиоклавикусарис
синистри; ет контузио коксе синистри. Г.С. след инцидента е приет в ООТ в
УМБАЛ Бургас АД, където след направени изследвания е бил задържан до
18.06.2021г. Извършена оперативна интервенция няма, предвид напредналата
възраст на пострадалия. Поради това и лечението на получените травми, вкл.
кръвонасядания и отоци, ще продължи дълго време. Пострадалият има
оплаквания от болки в областта на ляво рамо, невъзможност на движенията
на лява ръка и оток и болка в лява раменна област. Приема
болкоуспокоителни и разреждащи кръвта медикаменти. Твърди се в исковата
молба, че вследствие причинените травматични увреждания, от датата на
настъпване на произшествието до настоящия момент ищецът е
трудноподвижен, като за него се грижат синът му и снаха му.
Във връзка с инцидента, автомобилът на Г.С. е с настъпила
тотална щета, т.е. разходите за поправката надвишават неговата себестойност
от 1500 лв. Лекият автомобил е понесъл следните явни щети: пълна
деформация на левите врати; ляв калник; колонката между вратите; преден
десен калник; предна дясна врата; мигачите; фарове; изцяло деформирано
окачване отпред в ляво – носачи, щанги; полуоска. Твърди, че са налице и
други повреди, за които е необходим оглед. Към тази сума следва да се
прибавят и 120 лв. заплатени за пътна помощ.
Управляваният от Н.М. лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Пасат”, има договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключен със ЗК„Лев инс“ АД, валидна от 13.07.2020г. до
12.07.2021г. С молба с вх. № 8837/ 19.07.2021г., ищецът сезирал ответното
дружество за изплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди – разходи за поправка и неимуществени вреди - болки,
страдания и стрес, ведно с представена банкова сметка на ищеца, по която да
бъде изплатено обезщетението, но до настоящия момент не е изплатено
2
такова.
В постъпилия писмен отговор на претенцията, същата се оспорва
изцяло както по основание, така и по размер от ответното ЗК„Лев инс“ АД -
за търсеното обезщетение за имуществени вреди изцяло, а по отношение на
обезщетението за неимуществени вреди за сумата над 4000 лв. Настъпилите
имуществени вреди се твърди, че не са вследствие на станалото ПТП. Не се
отрича, че е заведена щета под № ***** по повод претенцията на ищеца, като
е било определено обезщетение в размер на 4000 лв., незаплатено до момента.
Навеждат се твърдения от ответното дружество, че претенцията за
неимуществени вреди е неоснователна над признатите 4000 лв.
Също така ответното дружество прави възражение за намаляване
размера на дължимото обезщетение, на основание чл.52 от ЗЗД, поради
противоречие с принципа на справедливостта.
Ответникът оспорва и претендираните от ищеца имуществени
вреди, като сочи, че няма доказателства за толкова много повреди по
автомобила на пострадалия.
Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна
поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като
основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира съдебно-
автооценъчна и съдебно-медицинска експертизи, както и свидетелски
показания.
В съдебно заседание ответното Застрахователна компания „Лев
инс“ АД чрез процесуалния си представител, изрази становище за
неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Възраженията си
обосновава със заключенията по приетите съдебно-автотехническа и
медицинска експертизи.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред
3
надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от
кореспонденцията между пострадалия и застрахователя е видно, че е била
заведена щета под № *****/ 19.07.2021г. при застрахователя (л.6 по делото).
Исковата молба е постъпила в съда след като липсва изобщо произнасяне от
застрахователя.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр.
чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение между
ответника Застрахователна компания „Лев инс“ АД и участвалото в ПТП -
МПС лек автомобил марка “Фолксваген“, модел “Пасат“, с per. № **, по
повод ЗЗГО полица със срок на покритието 13.07.2020 г. – 12.07.2021 г.
(непредставена).
Според приложеното в цялост НАХД № 3133/22г. по описа на РС-
Бургас, с влязло в сила на 03.01.2023г. Решение № 891/ 27.09.2022г., Н. Ж. М.
с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 16.06.2021г. в гр.Бургас,
на кръстовището на бул. „Сан Стефано“ и улица „Уилям Градстон“, при
управление на МПС л.а.м.“Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК № **, е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл.50 ал.1 от ЗДвП, като
несъобразявайки се с пътен знак Б-1 не осигурил предимство, а навлязъл в
кръстовището със скорост от 25 км/ч, предизвиквайки ПТП с движещ се с
предимство автомобил м.“Рено“, модел „Сценик“ с ДК № *** и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на водача му – Г.С.,
изразяваща се в луксация на лява раменна става, което увреждане води до
трайно затруднение движението на ляв, горен крайник за срок от 2-3 месеца
при обичаен ход на оздравителния процес – престъпление по чл.343 ал.1,
б.“б“, вр.чл.342 ал.1 от НК, вр.чл.47 и чл.50 ал.1 от ЗДвП, като на основание
чл.78А от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лв., без да му налага
наказание лишаване от право да управлява МПС.
Според заключението на проведената съдебно-автооценъчна
експертиза (л.57-61), автомобилът „Рено Сценик“ към 16.06.2021г. е бил с
пазарна стойност от 1150 лв.
В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза
(л.62-67), вещото лице д-р Х. е посочил, че получените вследствие на
4
претърпяното ПТП увреждания: акромиоклавикуларна луксация в ляво рамо
и контузия на тазобедрена става, се лекуват при имобилизация за срок от 35-
40 дни, но в 70 % от случаите няма пълно възстановяване и деформацията
остава. Изводите са направени след преглед на пострадалия ищец.
Извършената на 18.10.2021г. смяна на лява тазобедрена става е без връзка с
процесното ПТП.
Според показанията на свидетеля В. И. – син на ищеца, през м.юни
2021г. баща му се обадил и свидетелят отишъл на мястото на катастрофата,
където вече имало полиция и линейка, която откарала С. в УМБАЛ, където
останал 2-3 дни. Ударът бил откъм шофьорската седалка и затова баща му
имал множество натъртвания и кръвонасядания в лявото рамо и ръка.
Лекарите отказали операция поради напредналата възраст и затова и сега
рамото на ищеца било накриво стърчали кости. През следващите 3 месеца за
ищеца се е грижел свидетелят и неговата съпруга, като С. не е можел да
върши нищо: готвене, пазарене, къпане, покупка на лекарства, дори до
тоалетната е трябвало да бъде придружаван. Идвали са всеки ден, тъй като
ищецът живее на ул. „И.“, а свидетелят другаде. Преди ПТП ищецът не е имал
други здравословни проблеми, освен че е пиел хапчета за диабет и кръвно.
Сега му носят храна от „Социални грижи“ при общината.
Представените доказателства водят до основателност на исковите
претенции. Извършването на деянието, неговата противоправност и вината на
дееца са установени с влязло в сила съдебно решение и на основание чл.300
от ГПК, са задължителни за настоящия съд. На 16.06.2021г. в гр.Бургас, на
кръстовището на бул. „Сан Стефано“ и улица „Уилям Градстон“, при
управление на МПС л.а.м.“Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК № ** -
застраховано в ответното дружество, Н. М. е нарушил правилата за движение
по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
водача му – Г.С., изразяваща се в луксация на лява раменна става, което
увреждане води до трайно затруднение движението на ляв, горен крайник за
срок от 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.
Това се потвърждава от приложените протоколи, НАХД №
3133/22г. по описа на РС-Бургас, съставената медицинска документация,
заключенията на приетите съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа
5
експертизи, а също и от показанията на свидетеля И.. Механизмът на станало
произшествие е изяснен в наказателното производство, на което съдът се
позовава изцяло. Причините са субективни - неспазване на знак Б-1,
задължаващ водачите да пропуснат движещите се с предимство МПС.
Съдебно-медицинската експертиза относно състоянието на Г.С.
сочи безспорно, че увреждането е станало при ПТП на 16.06.2021 г. като
водач на блъснатото от виновното лице МПС при настъпилата катастрофа.
Получила е акромиоклавикуларна луксация в ляво рамо. Вещото лице д-р Х.
посочи, че травмите са свързани с болки и страдания, като възстановяването
продължава около 3-4 месеца, през който период значително е влошено
качеството на живот. Уврежданията отговарят да са в причинна връзка с
настъпилото ПТП (л.62).
Установено беше престъпление (деликт), вследствие на което
е налице и увреждане на ищеца. В подкрепа на този извод са събраните по
делото доказателства. Или след извършената преценка на доказателствата
може да бъде направен обоснован извод, че произшествието е причинено от
водача на лекия автомобил – осъдения Н.М.. При така установените факти,
съдът приема, че пътно-транспортното произшествие с причинените от него
вреди са вследствие на виновното поведение на водача на л.а.м. „Фолксваген
Пасат“, който е допуснал нарушение на правилата за движение,
обосноваващи неговата вина за настъпването на вредоносните последици.
Изложените факти водят до следните правни изводи. На
основание чл.432 от КЗ съдът счита, че са налице кумулативно изискуемите
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника застраховател. В
хода на съдебното следствие по несъмнен начин се установи, че ищецът Г. С.
е претърпял страдания, изразяващи се в шок, стрес и изключителни болки
след претърпяното пътно-транспортно произшествие, за причиняването на
което вина има Н.М.. Последният, чрез своите действия, противоправно е
причинил на ищеца средна телесна повреда, като съдът приема, че са налице
предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Ответното
застрахователно дружество отговаря по силата на валидна към момента на
настъпването на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил с
ДК № **, управляван от Н. М..
6
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което не е абстрактно понятие.
Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства, каквито са
характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед
събраните по делото доказателства, като счита, че иска за присъждане на
обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явява основателен и
следва да бъде уважен, но частично спрямо претендирания размер. Явно е, че
след увреждането и претърпените лекарски намеси, Г. С. не би могъл да
живее както преди това. От показанията на разпитания свидетел се установи,
че пострадалият е бил принуден да търси помощ от близките и за най-
малките действия, вкл.ходене до тоалетната. Обездвижването продължило
няколко месеца и принудителната рехабилитация са довели до болки и
страдания за ищеца, както и продължително ненормално протичане на
неговия живот. От заключението на вещото лице д-р Х. следва безспорния
извод, че пострадалият не би могъл да очаква възстановяване, доколкото и
хирургическата намеса е била невъзможна. Претърпените болки и страдания
от ищеца вследствие на преживяното, невъзможността да води живот както
преди, съдът преценява че отговарят на сумата от 10 000 лв. Или искът по чл.
432 ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди се явява основателен до размера от
10 000 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от по 25 000 лв.
следва да бъде отхвърлен.
Основателен и доказан се явява иска за заплащане на
имуществени вреди в полза на ищеца Г.С., доколкото включват единствено
стойността на лекия автомобил, претърпял т.нар. „тотална щета“.
Унищожаването на управлявания от ищеца л.а. марка “Рено“, модел
“Сценик“, с per. № ** е установено в проведеното наказателно производство
(л.21, стр.2 от мотивите към постановеното решение от РС-Бургас), като са
споменати щети за 3127 лв. включващи и стойността на автомобила на ищеца.
С оглед приетата оценка от вещото лице Ш. в размер на 1150 лв., съдът
приема, че описаните щети по автомобила без съмнение са последица от
претърпяното ПТП, поради което и следва да бъдат заплатени от
застрахователя. Или искът следва да бъде уважен за сумата от 1150 лв., като
до претендираните 1620 лв. бъде отхвърлен като неоснователен.
7
По делото ищцата претендира лихва за забава, считано от
16.06.2021 г. – датата на деликта. Но съгласно чл. 493 ал. 1, т. 5 КЗ,
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, като в този случай той
покрива, наред с другото и лихвите по чл. 429 ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429 ал. 3 КЗ. В чл. 429 ал. 3 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в рамките
на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430 ал.
1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая
застрахованият дължи лихви за забава по отношение на увреденото лице от
момента на деликта, по общото правило на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Техният
размер не би надхвърлил застрахователния лимит, предвид определените
размери на обезщетението. След като липсват доказателства за уведомяване
на ответника за събитието от самия застрахован, то като момент на
дължимост на лихвата за забава следва да се възприеме 04.08.2021 год. – 15
дни след датата, на която ищецът Г. С. е подал заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение (л.6 – с вх.номер).
По отношение началният момент на претендираната лихва за
обезщетението за имуществени вреди, важи с пълна сила изложеното по-горе,
но след като се претендира лихва от завеждане на исковата молба, лихва за
забава следва да бъде присъдена от 26.10.2022 г.
Процесуалният представител на ищцата е поискал присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3480 лв., за което е
приложен списък по чл.80 от ГПК. Ищецът е освободен от заплащането на
държавна такса и разноски на основание чл.83 ал.1, т.4 от ГПК. С оглед
изхода от спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на
ищеца направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважената част
от исковете. По тези съображения и съобразно частичното уважаване на
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1461,60 лв.
Възражението на ответната страна за прекомерност е
8
неоснователно. Нормата на чл.78 ал.5 от ГПК е създадена за пресичане на
опити за злоупотреба с права, а не за прераглеждане на всеки договорен и
заплатен от страните адвокатски хонорар. Обратното би извратило изобщо
начинът на договаряне на адвокатските възнаграждения в една професия,
възприемана като „свободна“. Извън изложеното, следва да се има предвид,
че съобразно чл.7 ал.2, т.3 от наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение би било 1403,50
лв. или с 58,10 лв. в повече, което е допустима разлика. Следва да се има
предвид и фактът, че по делото бяха изслушани 2 експертизи и разпитан
свидетел, което наложи провеждането на 2 съдебни заседания, което е в
противоречие с твърдяното в молба вх.№ 16430/ 27.09.2023г. „несъответствие
на вложения труд“. Колкото до липсата на доказателства за действително
заплатено възнаграждение, е налице безпротиворечива съдебна практика,
указваща на приложеното пълномощно (л.51) като на разписка за получената
сума от 2900 + 580 лв. ДДС.
След като ищецът изцяло е освободен от заплащане на държавна
такса и разноски, дължимата държавна такса върху присъдените обезщетения
и направените от съда разноски за възнаграждения на вещи лица следва да се
възложат върху ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК – 446 лв. + 450 лв.
или общо 896 лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете и предвид чл.78 ал.3 от
ГПК, ЗК „Лев Инс“ АД има право да получи част от направените разходи за
възнаграждение за СОАТЕ в размер на 150 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 540 лв. съобразно приложения списък по чл.80 от
ГПК (л.70) или това е сумата от 400 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. „Самоковско шосе“ № 67А,
представлявано от изпълнителните директори Павел Валериев Димитров,
София Николова Антонова, В. В.ов Илиев и Марин Александров Димитров,
чрез процесуален представител юрисконсулт К.Александрова да заплати в
полза на Г. И. С. с ЕГН ***** с адрес: гр. Б., ул. „И.“ № *, ет.*, ап.*, чрез
9
пълномощник адв. Живко Нейчев от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул. „В.Левски“ № 16, ет.3, офис 316 сумата от 10 000 (десет хиляди) лв. като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на настъпило на 16.06.2021 год. ПТП, причинено от
водача на застрахования при ответното дружество автомобил – Н. М., ведно
със законната лихва считано от 04.08.2021 г. до окончателното изплащане,
като иска до претендираните 25 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК„Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. „Самоковско шосе“ № 67А,
представлявано от изпълнителните директори Павел Валериев Димитров,
София Николова Антонова, В. В.ов Илиев и Марин Александров Димитров,
чрез процесуален представител юрисконсулт К.Александрова да заплати в
полза на Г. И. С. с ЕГН ***** с адрес: гр. Б., ул. „И.“ № *, ет.*, ап.*, чрез
пълномощник адв. Живко Нейчев от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул. „В.Левски“ № 16, ет.3, офис 316 сумата от 1150 (хиляда сто и петдесет)
лв., като обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
настъпило на 16.06.2021 год. ПТП, причинено от водача на застрахования
при ответното дружество автомобил – Н. М., ведно със законната лихва
считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, като
иска до претендираните 1620 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК„Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. „Самоковско шосе“ № 67А,
представлявано от изпълнителните директори Павел Валериев Димитров,
София Николова Антонова, В. В.ов Илиев и Марин Александров Димитров,
чрез процесуален представител юрисконсулт К.Александрова да заплати в
полза на Г. И. С. с ЕГН ***** с адрес: гр. Б., ул. „И.“ № *, ет.*, ап.*, чрез
пълномощник адв. Живко Нейчев от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул. „В.Левски“ № 16, ет.3, офис 316 сумата от 1461,6 (хиляда четиристотин
шестдесет и един лв. шестдесет ст.) направени по делото разноски, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. И. С. с ЕГН ***** с адрес: гр. Б., ул. „И.“ № *, ет.*,
ап.*, чрез пълномощник адв. Живко Нейчев от АК-Бургас, със съдебен адрес:
гр.Бургас, ул. „В.Левски“ № 16, ет.3, офис 316 да заплати в полза на ЗК„Лев
инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
10
„Самоковско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните директори
Павел Валериев Димитров, София Николова Антонова, В. В.ов Илиев и
Марин Александров Димитров, чрез процесуален представител юрисконсулт
К.Александрова сумата от 400 лв. (четиристотин) лв. направени по делото
разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК„Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. „Самоковско шосе“ № 67А,
представлявано от изпълнителните директори Павел Валериев Димитров,
София Николова Антонова, В. В.ов Илиев и Марин Александров Димитров,
чрез процесуален представител юрисконсулт К.Александрова да заплати в
полза на Държавата по сметка на ОС-Бургас сумата от 896 лв. (осемстотин
деветдесет и шест) лв. дължима такса върху уважената част от исковете и
направени разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
– гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11