Решение по дело №286/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е с правно основание чл. 172, ал. 5 във вр. чл. 171, т. 2а, б. “а“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/.

Административното дело е образувано по Жалба вх. № 1888/10.06.2024г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, вх. № 359000-5170/04.06.2024г. по регистъра на РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, подадена от Х. М. Й., [ЕГН], с адрес: гр. Троян, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0359-000039 от 13.05.2024г., издадена от К. Т. К. – Полицейски инспектор към РУ гр. Троян при ОДМВР гр. Ловеч, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, както и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели с № [рег. номер].

Административният орган е представил по делото копие от преписката по издаване на оспорената заповед.

В жалбата се излага, че оспорената заповед е неправилна, необоснована, издадена при допуснати множество съществени нарушения. Сочи се, че заповедта е издадена срещу Х. М. Й., тъй като е собственик на посоченият лек автомобил, но никъде не се посочва правното основание за нейното издаване, липсват данни има ли образувано административнонаказателно производство и срещу кое лице, както и коя е разпоредбата, която административният орган счита за нарушена. Прави се възражение и че в заповедта не са посочени конкретните фактически основания за издаването й, същата е немотивирана и издадена при неизяснена в пълнота фактическа обстановка. Предвид това се прави искане оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0359-000039 от 13.05.2024г. да бъде отменена.

В съдебното заседание оспорващият Х. М. Й., редовно призован, не се явява лично. Не се явява и упълномощеният от него процесуален представител адв. М. И. от АК гр. Ловеч. Представени са писмени бележки от адв. И., в които са изложени подробни доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на оспорената заповед с искане същата да бъде отменена и да бъдат присъдени на оспорващия сторените от него разноски по делото, съгласно представен списък на разноските.

Ответникът по жалбата К. Т. К. – Полицейски инспектор при РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

По делото са събрани писмени доказателства, представено е и заверено копие от административната преписка по издаване на обжалваната заповед.

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, предвид обстоятелството, че оспорената заповед е връчена на оспорващия на 27.05.2024г., а жалбата е подадена на 04.06.2024 година. Х. М. Й. е лице, което има правен интерес от оспорването.

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 13.05.2024г. е съставен АУАН бл. № 1224010 от Ц. П. Х. – младши автоконтрольор в РУ гр. Троян при ОДМВР гр. Ловеч, в присъствие на свидетеля М. Д. Б., срещу М. Х. Й., [ЕГН] от гр. Троян за това, че на същата дата 13.05.2024г., в 23:10 часа, в гр. Троян, на [улица], с посока на движение от с. Горно Трапе към центъра на града, управлява лек автомобил „Ленд Ровер Дифендър“ с рег. № [рег. номер], собственост на Х. М. Й. от гр. Троян, без да притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. В акта е отразено също, че горното е установено след извършена справка с техническо средство РСОД и в ОДЧ на РУ гр. Троян. Актосъставителят е отразил, че с горното М. Х. Й. е нарушил чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, както и че е иззел като доказателства СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели с номер [рег. номер].

На същата дата 13.05.2024г. е издадена от К. Т. К. – Полицейски инспектор към РУ гр. Троян при ОДМВР гр. Ловеч, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0359-000039 от 13.05.2024г., с която на Х. М. Й. с [ЕГН] с адрес: гр. Троян, [улица], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели с № [рег. номер].

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП прекратява се регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който го управлява без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от опровомощени от тях длъжностни лица. Съгласно чл. 171, ал. 4 от ЗДвП в случаите по чл. 171, т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на АУАН на лицето, управлявало моторното превозно средство и се изземват табелите с регистрационен номер. Т.е. административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Достатъчно основание е съставянето на АУАН за нарушение, покриващо състава на някоя от хипотезите по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Безспорно е, че към момента на издаване на Заповедта за прилагане на мярката е налице АУАН, а именно АУАН бл. № 1224010 от 13.05.2024г., съставен срещу М. Х. Й. за административно нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП. Безспорно е също, че АУАН срещу адресата на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка и оспорващ по настоящото дело - Х. М. Й. не е съставен. В конкретният случай очевидно принудителната административна мярка е наложена на Х. М. Й., не в качеството му на водач на МПС, непритежаващ СУМПС, а в качеството му на собственик на МПС, което е управлявано от лице - неправоспособен водач – чл. 171, т. а, буква „а“, предл. 2 от ЗДвП. Предвид това съдът счита, че всички събрани доказателства сочат наличието на материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ.

Пред административният орган до издаването на заповедта не са представени доказателства, които да опровергават събраните в административното производство доказателства за наличие на предпоставки за прилагане на ПАМ. За законосъобразността на наложената ПАМ значение има единствено наличието на следните предпоставки: наличие на материална компетентност на издателя на заповедта, съставен АУАН за нарушение, визирано в чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, наличие на необходимите реквизити на заповедта като административен акт, издаване в писмена форма и съответствие с целта на закона.

На първо място съдът счита, че е налице материална компетентност на издателя на заповедта, видно от представените и приети като доказателства по делото Заповед № 295з-31/07.01.2022г. и Удостоверение № УРИ 295р-9570/06.06.2024г., и двете издадени от Директора на ОДМВР гр. Ловеч, с оглед обстоятелството, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0359-000039 от 13.05.2024г. е издадена от К. Т. К. – Полицейски инспектор към РУ гр. Троян при ОДМВР гр. Ловеч.

Наложената мярка следва да съответства на целта на закона, без да създава правна несигурност за лицето, чиито права се ограничават. В конкретният случай административният орган е определил срока на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС – 6 месеца. При определяне на конкретният срок на мярката, в хипотеза на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, органът действа при условията на оперативна самостоятелност. ЗДвП предвижда горна и долна граница на срока /от 6 месеца до една година/. В оперативната самостоятелност на органа е да определи срок, съразмерен на тежестта на нарушението. В конкретният случай е определен срок от 6 месеца, който е в границите, предвидени в ЗДвП и е минималният срок, предвиден в чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0359-000039 от 13.05.2024г., издадена от К. Т. К. – Полицейски инспектор към РУ гр. Троян при ОДМВР гр. Ловеч е в писмена форма. Същата обаче не е мотивиран акт, така както изисква разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. На първо място в оспорената заповед не е посочен АУАН, който е съставен срещу водача на МПС - М. Х. Й., за да може да се приеме, че е налице препращане към съдържанието на АУАН, в който е описана фактическата обстановка, възприета от органа. В обжалваната ЗППАМ е отразено, че същата се издава против Х. М. Й., но е описано нарушението, извършено от М. Х. Й. – „управлява автомобил без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство“. По начина, по който е написана оспорената заповед се налага извода, че ПАМ се налага на Х. М. Й. за извършено от него нарушение по чл. 150 от ЗДвП, което е неправилно и не съответства на установената фактическа обстановка. Никъде в обстоятелствената част или в диспозитива на Заповедта не е отразено, че се налага принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на Х. М. Й., за това, че същият, в качеството си на собственик на МПС е предоставил същото за управление на неправоспособен водач. Не е конкретизирано и че основанието за налагане на ПАМ е по последното предложение на б. „а“, а именно, че ПАМ се налага на лице - собственик, чието МПС е управлявано от друго лице, за което е налице някое от посочените в разпоредбата обстоятелства. В диспозитива на заповедта дори не е посочено моторното превозно средство, на което се прекратява регистрацията. Всеки административен акт следва да бъде мотивиран и да съдържа определени, посочени от закона реквизити. В конкретният случай нито са налице всички законови реквизити, липсват фактически основания за издаване на акта и описание на фактическата обстановка, нито акта е мотивиран. В този смисъл съдът намира направените с жалбата и с писменото становище възражения за немотивираност на заповедта за основателни.

Съдът не споделя изложените доводи в писмените бележки, представени от адв. М. И., по отношение на обстоятелството, че извършеното нарушение от М. Х. Й. е незначително. Действително от приетите като доказателства по делото заверено копие на Свидетелство за управление на МПС № ********* и Справка за нарушител/водач на М. Х. Й. се установява, че същият на 10.05.2024г. е положил успешно практически изпит след изкаран шофьорски курс и с Протокол от същата дата 10.05.2024г. е придобил категория „В“, но Свидетелството за управление на моторно превозно средство № ********* е издадено на 17.05.2024 година. Тоест към дата 13.05.2024г. М. Х. Й. не е притежавал свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Към тази дата 13.05.2024г. лицето е положило успешно изпит за придобиване на категория „В“, но не е имало свидетелство за управление на МПС с категория „В“, тъй като това свидетелство е издадено на дата 17.05.2024 година. По изложените съображения съдът счита, че е имало материалноправните предпоставки за издаване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0359-000039 от 13.05.2024г. срещу Х. М. Й., в качеството му на собственик на МПС, с което е извършено нарушението – чл. 171, т. 2а, б. „а“, изр. второ от ЗДвП, но заповедта е немотивира, тъй като нито е посочен АУАН, съставен срещу водача М. Х. Й., нито обстоятелството, че заповедта се издава срещу Х. М. Й., в качеството му на собственик на МПС, което М. Х. Й. е управлявал. В обстоятелствената част на заповедта е пренесено дословно отразеното описание на нарушението, извършено от М. Х. Й., описано в АУАН с бланков № 1224010 от 13.05.2024г., без да е отчетено, че адресат на заповедта е Х. М. Й. и следва да се посочи основанието за налагане на принудителна административна мярка на това лице.

С оглед изложеното, след анализ на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, и приложимите правни норми, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразен индивидуален административен акт. Независимо, че същата е издадена от надлежно оправомощено длъжностно лице, в писмена форма и са били налице предпоставки за издаването й, поради липсата на съществени реквизити и липса на мотиви, съдът счита, че тя противоречи на закона и следва да бъде отменена.

При този изход на спора основателна е претенцията на жалбоподателят за присъждане на разноски, като за него те представляват договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лева, съгласно представения на л. 28 от делото Договор за правна защита и съдействие от 19.06.2024г. и държавна такса за образуване на административното дело от 10.00 лева, заплатена съгласно вносна бележка на л. 29 от делото.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предложение второ и чл. 143, ал. 1 от АПК, Ловешки административен съд, пети съдебен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0359-000039 от 13.05.2024г., издадена от К. Т. К. – Полицейски инспектор към РУ гр. Троян при ОДМВР гр. Ловеч, с която на Х. М. Й. с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Троян, [улица], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Ловеч да заплати на Х. М. Й. с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Троян, [улица], сумата 1010.00 – хиляда и десет лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от Закона за движението по пътищата.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.