№ 323
гр. Пловдив , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330201574 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. М. К., ЕГН:**********, с адрес – ***
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4114846 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от
Закона за движението по пътищата, му е наложена глоба в размер на 100лв.
/сто лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се посочва, че в електронния фиш не е посочено място на
извършване на нарушението, като липсват данни относно ограничението на
скоростта от 90 км/ч. на 60 км/ч., въведено с пътен знак В26, Също посочва,
че от отразеното в електронния фиш не става ясно с колкото точно километра
в час реално се е движел водача, както и че не е отразено дали нарушението
е установено преди или след разклона за с.Иван Вазово. Предлага
електронния фиш да бъде отменен. В допълнително писмено становище
процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат В. поддържа
жалбата, като добавя, че видно от приетия като писмено доказателство
Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на
1
вътрешните работи – началото на работа на АТСС е било в 09:00 часа и край
– 11:00 часа, докато нарушението е установено в 12:44 часа, както и че
приложената снимка от клип № 03595132 не попада в обхвата на изброените
снимки. Също предлага електронния фиш да бъде отменен, както и да бъдат
присъдени направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен
и законосъобразен. Поддържа, че в електронния фиш правилно е посочено,
че е извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и е пределен размерът на
глобата, както и че при издаване на електронния фиш са спазени
изискванията, залегнали в чл.189, ал.4 от ЗДвП, която норма е специална
спрямо тези ЗАНН, касаещи реквизитите на наказателното постановление.
Още посочва, че съгласно дефиницята на закона, АТСС могат да бъдат както
стационарни, така и мобилни в изпълнение чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП службите
по контрол имат право да установяват нарушения на правилата за движение с
използването на такива технически средства или системи. Сочи, че
техническото средство, с което е установено нарушението, е от одобрен тип,
преминало е последваща проверка, както и е отчетена максимално
допустимата грешка при измерване от същото. Предлага жалбата да бъде
оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, а също и в условията на
евентуалност - присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат
намалени до минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери
същата подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид
следното:
2
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като екземпляр от електронния фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство е връчено на жалбоподателя на 19.01.2021г. - видно от
представената разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на
29.01.2021г., съгласно отразения входящия номер, по преписката липсват
данни за направено писмено възражение по реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП
срещу електронния фиш. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издаден атакувания електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство/, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 27.10.2020г., в 12:44 часа, на
Път 64 – разклон за с.Иван Вазово, с посока на движение юг – север, с
автоматизирано техническо средство – система за контрол на нарушенията на
правилата за движение „ARH CAM S1” с № 11743са било заснето движение
на лек автомобил марка „Ауди А 8“ с регистрационен номер „***“ с измерена
скорост от 90 км./ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 93 км./ч. – с посочено превишение с 33 км/ч. Като дата и час на
3
нарушението били изведени показанията за дата 27.10.2020г. и час -
12:44:22ч., като място на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя М. М. К..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 29.10.2017г. на Министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата, водач,
който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва – за
превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
4
Измерването на скоростта е извършено с одобрен тип средство за
измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, прието по делото като писмено доказателство.
Съгласно Протокол № 65-С-ИСИС от 28.09.2020г. автоматизирано
техническо средство – система за контрол на нарушенията на правилата за
движение „ARH CAM S1” с № 11743са е преминала проверка в лабораторни
условия за точността на измерване.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
именно – лек автомобил марка „Ауди А 8“ с регистрационен номер „***“ се
установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че
последното е собственост на жалбоподателя М. М. К..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.188, ал.2 от ЗДвП да посочи
лицето, управлявало лек автомобил марка „Ауди А 8“ с регистрационен
номер „***“ към момента на нарушението.
Въпреки горното, от така представения Протокол по чл.10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с Рег.№
1030р-24467 от дата 27.10.2020г. се установява, че техническото средство -
„ARH CAM S1” с № 11743са е функционирало на посоченото място за
времето от 09:00 часа до 11:00 часа. Същевременно процесното нарушение е
установено в 12:44 – или след края на работата на техническото средство,
съгласно посочения протокол.
Отделно от горното, от същия протокол се установява, че при работата
на техническото средство са били изготвени статични изображения с номер
на първото – 0394318 и номер на последното – 0394732. Същевременно, във
връзка с разглежданото нарушение е представено изготвено статично
изображение с номер 0395132 – или с номер, последващ този на последното
изображение, съгласно посочения протокол.
Ето защо, в случая се установява нарушение реда на чл.10, ал.3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
5
движение по пътищата. Съгласно същата разпоредба - за всяко използване на
мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. В
случая такъв протокол, касаещ момента на установяване твърдяното
нарушение, а именно - 27.10.2020г., в 12:44 часа – липсва. Още липсва и
статично изображение от техническото средство, заснето по време на
работата на АТСС, за която да е съставен надлежния протокол, от което да се
установява твърдяното нарушение.
Последното мотивира отмяна на обжалвания електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо,
доколкото не се установява, че същият е издадена при съблюдаване на
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи.
Отделно от горното и на самостоятелно основание, следва да се посочи,
че съгласно член 21, ал.2 от ЗДвП предвижда, че когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак.
Въпреки това, в случая по делото не се установи, че на мястото на
твърдяното нарушение, а именно - Път 64 – разклон за с.Иван Вазово е било
въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. с пътен знак В26. В този
смисъл, данни за наличие на последния знак на соченото място изцяло
липсват. Следва да се посочи, че изцяло в тежест на въззиваемата страна е да
представи всички доказателства относно съставомерните за твърдяното
нарушение факти, включително – наличието на въведено ограничение на
скоростта от 60 км/ч. с пътен знак В26, което в случая не е сторено, вместо
това въззивамата страна е намерила за достатъчно единствено да напъти съда
да дири доказателства в този смисъл от трети лица.
Последното мотивира отмяна на обжалвания електронен фиш като
незаконосъобразен, а именно – по същество неправилен, доколкото не се
доказа от обективна страна, че на мястото на твърдяното нарушение е било
въведено ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч. с пътен знак В26.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
6
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 400 лева.
Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане
за присъждане на разноските в настоящото производство, като е представен и
оправдателен документ за тяхното извършване – договор за правна помощ и
съдействие /лист 6 от делото/.
Същевременно налице е възражение и искане на въззиваемата страна за
намаляване размерна на присъденото възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. Следва да се
съобрази, че съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от същата Наредба,
минималния размер е именно 300 лева. В този смисъл искането на
въззиваемата страна се явява основателно, доколкото настоящото дело в
никакъв случай не разкрива каквато и да е било правна или фактическа
сложност, разгледано е само в едно съдебно заседание, без разпит на
свидетели. Следва още да се посочи, че се процесуалното представителство
по делото се изразява единствено в изразяване на писмено становище, без
явяване на процесуалния представител пред съда, а още и имуществения
интерес от 100 лева е далеч под максималния такъв от 1 000 лева, посочен, в
л.7, ал.2, т.1 от същата Наредба. Ето защо в светлината на същото възражение
на въззиваемата страна, искането за присъждане на сторените по делото
разноски на жалбоподателя следва да бъде уважено до минималния размер от
300 лева, съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4114846 на
7
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на М. М. К., ЕГН:**********, с адрес – ***, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението
по пътищата, му е наложена глоба в размер на 100лв. /сто лева/, за извършено
нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на М. М. К.,
ЕГН:********** сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща
извършени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8