Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. С., 06.03.2023 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, VIII-ми
първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание на първи декември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Д. Ангелова, като разгледа
докладваното от съдия Руневска гр. д. № 304 по описа за 2020 година на СОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Д.С.А. и П.С.П. са предявили срещу МБАЛ „С.” ЕООД обективни
и активно субективно съединени искове за плащане на сумата от по 25001 лв. на всеки
от ищците, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
страдание поради смъртта на баща им С. П. И., настъпила на 28.09.2019 г.
в резултат на проведено при ответника лечение при неспазване на медицинските
стандарти и правила на добра медицинска практика, ведно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумите за периода от датата на смъртта до окончателното плащане. Ищците твърдят, че
на 29.08.2018 г. баща им С. И. бил приет по спешност в МБАЛ „С.” ЕООД поради
тежка битова травма – изгаряне на главата и четирите крайника с възпламенен
бензин. Лекарят, извършил първоначалния преглед, заявил, че състоянието на
пациента не е тежко. Според ищците след приемането на баща им в болницата той не
бил лекуван, правени му били само превръзки.
Близките му не успели да осъществят контакт с лекуващия лекар, но били
уверявани, че състоянието му не е тежко. В исковата молба са изложени подробни
твърдения за констатираното при посещението на ищците и съпругата на С. И. в
болницата негово състояние, както и за даваната им информация за състоянието му
от лица от медицинския персонал на болницата. На 03.09.2018 г. близките на С. И.
решили да го преместят в друго лечебно заведение и на същата дата той бил
изписан от МБАЛ „С.“ ЕООД и транспортиран с личен автомобил до УМБАЛСМ „Н. И. П.“
ЕАД - С.. При постъпването му в това лечебно заведение била установена некроза
на тъканите и настъпила бактериална инфекция. И. бил настанен за лечение в
интензивното отделение на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, но въпреки положените грижи
състоянието му се влошило и на 28.09.2019 г. починал. Близките му подали
сигнали и жалби до Софийска окръжна прокуратура, РЗОК - СО и Изпълнителна
агенция „М.Н.“. В резултат от извършените проверки били констатирани сериозни
нарушения, допуснати от ответника. Ищците твърдят, че са претърпели
неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и силна мъка от смъртта на баща им, силно притеснение за състоянието
му по време на престоя му в лечебните заведения, обезверяване и отчаяние от
бездействията на лекарите, чувство за вина, че не са направили всичко възможно
да спасят живота му и са се доверили на лекарите в МБАЛ „С.“ ЕООД, което е
коствало живота му. Твърдят, че е налице причинна връзка с противоправното
поведение на служители на МБАЛ „С.“ ЕООД, изразяващо се в: неоказване на
качествена, своевременна и в пълен обем медицинска помощ съгласно изискванията
на чл. 81, ал. 2, т. 1 ЗЗ; нарушение на т. 3.3.1.5.1.3, т. 3.3.1.5.1.5, т.
3.3.1.5.3.1 и т. 3.3.1.6 от приложимия в случая медицински стандарт „Пластично-възстановителна
и естетична хирургия“, утвърден с Наредба № 6/2015 г.; неизвършване на отразената
в епикризата оперативна намеса, липса на подобрение, с каквото според
епикризата И. бил изписан от МБАЛ „С.“ ЕООД; нарушение на хигиенните изисквания.
Твърдят също, че пациентът не е подписал информирано съгласие за лечението си
при ответника и не е бил уведомен от лекар за обстоятелствата по чл. 88, ал. 1
ЗЗ. С оглед всичко изложено за обезщетяване на търпените от ищците вреди се
предявяват настоящите искове.
Главните искове са с правно основание
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, акцесорните – с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва исковете.
Оспорва всички фактически твърдения в исковата молба относно полагане на некачествени медицински грижи за И.
по време на лечението му в МБАЛ „С.“ ЕООД и относно причините за смъртта му,
вкл. твърдението за установена бактериална инфекция при постъпването му в УМБАЛСМ
„Н. И. П.” ЕАД, излага подробни насрещни фактически твърдения, вкл. относно
извършените от контролните органи проверки при ответника и в тази връзка
оспорва и констатациите от тези проверки. Твърди, че не е налице противоправно
поведение на служители на ответника, тъй като същите са изпълнили всички свои
законови задължения, оказали са на пациента своевременна, комплексна и
качествена медицинска помощ, доказателство за което бил фактът, че по време на
цялата хоспитализация пациентът бил афебрилен, не е имал бактериална инфекция
според направените му изследвания /поради което и не му е била назначена
антибиотична терапия/ и си тръгнал на собствен ход от лечебното заведение. Относно
твърденията на ищците за липса на информирано съгласие на пациента излага
становище, че позоваването на чл. 88, ал. 1 ЗЗ е ирелевантно, тъй като при
първоначална хоспитализация на спешни пациенти и при посочените в чл. 89, ал. 2
т. 1 ЗЗ предпоставки медицинските дейности можели да се извършват в полза на
здравето на пациента и без писмено информирано съгласие, а впоследствие били
давани информирани съгласия от пациента, съдържащи се в ИЗ. Оспорва наличието
на причинно-следствена връзка между претендираните вреди и поведението на медицинските
специалисти при ответника, тъй като пациентът е починал 25 дни след
дехоспитализацията му от МБАЛ „С.“ ЕООД. Твърди още, че пациентът правилно е
бил хоспитализиран по КП 232 и че са били изпълнени изискваните според нея
процедури. Твърди също, че в деня на постъпване на Истлиянов в УМБАЛСМ „Н. И. П.“
ЕАД не било възможно да се установи твърдяната от ищците бактериална инфекция,
тъй като използваните методи за това изискват не по-малко от 24 – 48 ч. за получаване
на резултат. Според ответника причината за смъртта на С. И. е развитието на
многоорганна недостатъчност, развила се за 25-те дни хоспитализация в УМБАЛСМ „Н.
И. П.“ ЕАД на фона на хронични заболявания и на възрастта на лицето.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото препис-извлечение от акт за
смърт се установява, че С. П. И. е починал на 18.09.2018 г. По делото не е
представено съобщение за смърт (медицинско
свидетелство за смърт), съставено по
реда на Наредба № 14 от 15 април 2004 г. за медицинските критерии и реда на
установяване на смърт /приложение № 2 към чл. 2 от наредбата/, въз основа на
което се съставя акт за смърт, но по делото е установено /с обсъдените по-долу
доказателства/, че не е извършвана аутопсия на С. П. И..
От представеното по делото удостоверение за наследници
се установява, че ищците са наследници по закон /син и дъщеря/ на С. П. И..
От представената по делото епикриза на С. П. И. във
връзка с лечението му в МБАЛ „С.“ ЕООД се установява, че същият е постъпил в
лечебното заведение на 29.08.2018 г. във връзка с термични изгаряния на няколко
области от тялото (не повече от втора степен) и след извършена операция на
30.08.2018 г. е изписан на 03.09.2018 г. с подобрение.
От представената по делото епикриза на С. П. И. във
връзка с лечението му в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД се установява, че същият е
постъпил по КП 233 на 03.09.2018 г. в лечебното заведение, където е починал на
28.09.2018 г. след прогресивно влошаване на състоянието му (с постъпването се
установява бактеремия, впоследствие се развиват остра дихателна недостатъчност,
пневмония, бъбречна недостатъчност, остра сърдечно-съдова недостатъчност,
брадикардия, преминала в асистолия и летален изход).
По делото са представени КП за извършена проверка № КП
27-495/12.11.2019 г. от ИА „М.О.“ при МЗ и писма агенцията и от РЗОК – С.
област до внучката на С. И., от които се установява, че във връзка с подадени
от нея жалби до ИА „М.О.“ и НЗОК са извършени проверки в МБАЛ „С.“ ЕООД.
Констатациите от извършената от ИА „М.О.“
проверка са оформени в 8 точки /видно от КП/, като са констатирани /в резюме/
непълна медицинска документация, подценяване на случая, приложена недостатъчна
терапия, пропуски в изпълнение на задължителните изисквания на медицински
стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“ и са дадени препоръки
да се извършва адекватна преценка на състоянието на пациента съгласно
изискванията на медицински стандарт „Пластично-възстановителна и естетична
хирургия“, медицинската документация да е коректна, четлива и актуална, да се
спазват разпоредбите на чл. 81, ал. 2, т. 1 ЗЗ и изискванията на чл. 6 ЗЛЗ. От
писмото от РЗОК – С. област се
установява, че при извършената проверка е констатирано /в резюме/, че не е
изпълнен лечебно-диагностичният алгоритъм на клиничната пътека и не са спазени
заложените в нея критерии за дехоспитализация, които са със задължителен
характер.
Представено е по делото и писмо до МБАЛ „С.“ ЕООД от
ИА „М.Н.“ при МЗ, с което лечебното заведение е уведомено, че образуваното
срещу д-р Г. административно-наказателно производство за нарушения на т.
3.3.1.5.4.3, т. 3.3.1.5.4.4.1 и т. 3.3.1.5.4.4.4 на медицински стандарт
„Пластично-възстановителна и естетична хирургия“ и на чл. 86, ал. 1 ЗЗ е
прекратено.
От показанията на свидетелите се установява следното:
От показанията на свидетеля К. С. се установява
следното: С. И. бил приет в МБАЛ „С.“ ЕООД чрез филиала на „Бърза помощ“ от
дежурния лекар д-р Г. на 29.08.2018 г. Бил с пламъково изгаряне по двете ръце и
двата крака. Д-р Г. преценил, че изгарянето може да бъде лекувано в МБАЛ „С.“ ЕООД по клинична пътека и пациентът бил
приет по спешност в хирургично отделение, където останал пет дни. По време на
приема били проведени терапевтични процедури – изследване на кръв и кръвни
показатели, измерено кръвно налягане, пулс и др. съгласно клиничната пътека и
състоянието на пациента. Пациентът бил с около 8 до 10 % изгаряне на двете
предмишници и на двата крака. Правени му били периодично превръзки, направена била
една разширена обработка на раните в операционната на болницата, при което било
направено почистване на участъците, които били засегнати от изгарянето, и била
положена антисептична превръзка с антисептичен разтвор. Като терапия пациентът
получавал обезболяващи и лекарствата, които си получавал по рецептурна книжка,
изписани от личен лекар /имал хипертония/ Корекция в тези лекарства, допълнителни
терапии и консултации с други специалисти не били правени, тъй като нямало необходимост
от това. Всички жизнени функции и показатели били нормални – кръвно налягане,
пулс, температура били в норма, пациентът бил в съзнание и адекватен. Пациентът
периодично си свалял или размотавал превръзките, което налагало да се правят
допълнителни превръзки. Според направените микробиологични изследвания и от
следените температура и пулс не е имало необходимост от назначаване на антибиотик.
Извършено било ексцизионно почистване на раната – почистване на некротични
участъци – були, косъмчета от изгарянето, които се получават в областта на
раната. Това ексцизионно почистване се провело в операционната, за което имало
оперативен протокол. Направило се разширено почистване на раната и стерилната
превръзка с йодасепт, който прониква през марлите и бинтовете и е възможно да
изцапа постелочните материали на пациентите.
От показанията на свидетелката Д.П. – внучка на
С. И., се установява следното: Свидетелката
посетила дядо си в болницата на 1-ви и 2-ри септември. От леля си била
разбрала, че медицинската сестра ѝ казала, че на пациента се влива
антибиотик, но той нямал абокат, затова лелята помолила свидетелката да говори
с лекар за състоянието и лечението на пациента. На отиване към болницата
свидетелката се обадила в МЗ да попита какъв е редът за преместване на пациент
от едно лечебно заведение в друго по желание на близките. Когато пристигнала в
болницата, свидетелката първо отишла да види
дядо си. Той имал обгорели участъци по главата и по ръцете, които не
били превързани. Имал хлабави превръзки в горната част на ръцете, като на дясната
му ръка превръзката била смъкната и хлабава, а раната под нея имала тъмен цвят.
По краката също имал обгорели участъци Чаршафите били мръсни, изцапани с
препарата, с който били направени превръзките. При разговора с дядо си
свидетелката разбрала от него, че са му направили една инжекция против тетанус,
купена от бабата на свидетелката в деня на приемането. Дядо ѝ нямал абокат.
При първото си отиване в болницата свидетелката отишла да говори с лекар и
намерила д-р С., който веднага я попитал дали са се обаждали в МЗ и свидетелката
потвърдила. Д-р С. а уведомил, че не вливат антибиотик на дядо ѝ и ще му
вливат, ако преценят, но на този етап нямало нужда да му се влива антибиотик,
тъй като състоянието му не било сериозно. Свидетелката установява още, че баща ѝ
и леля ѝ преживели тежко смъртта на дядо ѝ. Те имали много силна
връзка и поддържали всеки ден контакт с баща си, но след смъртта му се
променили.
Показанията на свидетелите А.В. и К.Д. не съдържат
конкретни релевантни факти /свидетелите не помнят случая/, поради което съдът
не ги обсъжда.
От заключението по допусната комплексна съдебно-медицинска експертиза и обясненията на
вещите лица в о с. з. се установява следното: Изгарянето на кожата не
представлява само увреда на бариерната функция на кожата, но и в зависимост от
дълбочината - увреда и на подлежащи структури на плътта. Във фазата на
токсикоинфекция - след 72-я час след увредата - може да се съчетае с реакция от
различни органи и системи на организма при съответния пациент и променя физиологичните
функции на организма. Това може да се предвиди от локализацията на увредата в
резултат от действие на различните термични агенти познати на медицината.
Изгаряния, засягащи само епидермиса (повърхностния слой на кожата), са известни
като изгаряния от първа степен. Когато увредата засегне някои от подлежащите
под епидермиса тъкани, изгарянето е от втора степен. Тя се дели на две
подстепени: IIА - частична увреда на дермата с
образуване на були, изпълнени с ексудат. Те трябва да се отстранят, за да не се
получи инфекция на съдържимото, която да задълбочи увредата. След премахването
на булите в увредения участък и подлежащите тъкани се наблюдава капилярно
пълнене; IIB - увреда на епидермис, дерма, а понякога и на част от хиподермата.
В този случай няма були, те са унищожени и по раневите ръбове се наблюдават
девитализирани участъци, които също трябва да бъдат премахнати при първичната хирургическа
обработка. При разрушаване на кожата в цялата дълбочина изгарянето е трета
степен. Увредата може да унищожи и подлежащи тъкани (фасции, мускули или кости). При С. И. в МБАЛ „С.“ ЕООД не е оценена правилно дълбочината на
изгарянето, затова на 03.09.2018 г. приемащият лекар в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД е
описал дълбоко изгаряне от 10 %, като само 4 % от него са в период на спонтанно
зарастване. Хоспитализацията и необходимото болнично лечение зависят от площта,
дълбочината и локализацията на изгарянето. Състоянието на И. е изисквало спешната
хоспитализация в хирургичното отделение на МБАЛ „С.“ ЕООД, но още след първото
денонощие пациентът е трябвало да бъде насочен в специализиран център по
изгаряне, за да бъде продължено лечението. Според стандарта за лечение на
изгаряния при този вид изгаряния има диагностично-лечебен алгоритъм, който
включва: 1. Определяне от хирург или
специалист по изгаряне на процента и дълбочината на изгарянето (в случая той е под 10 %); 2. Установяване на дата и час на произшествието
(инцидента), агента, вида на злополуката. След определяне на процента и
дълбочината на изгарянето се изисква: преглед и оценка на общото състояние от
специалист вътрешни болести и ЕКГ, анестезиолог - за анестезиологичния риск по
време на лечението; поставяне на централен венозен източник и вземане на
клинично лабораторни проби и определяне на кръвна група; рентгенография на бял
дроб, при необходимост ехография на коремни органи; анестезия за превръзки и първична
хирургична обработка; превръзка на раните - с антисептични или епителотонични
унгвенти; вземане на кръв за хематологични, микробиологични изследвания; провеждане
на мониторинг и активно наблюдение на състоянието на пациента при наличие на
придружаващи заболявания; смяна на превръзките през 48 часа, а по някога и на
12 часа в зависимост от вида на поставения върху раневите повърхности
медикамент, като това може да изисква обща анестезия; провеждане на бактериален
контрол - раневи секрет с антибиограма, хемокултури, урокултури при фебрилни
състояния; лечение с антибиотик след получаване на резултата от антибиограмата
или емпирично по клинични данни до получаване на резултата от микробиологията.
В хирургичното отделение на МБАЛ „С.“ ЕООД при С. И. са осъществени само
превръзки и обезболяване, което най-вероятно се дължи на занижаване степента на
увреда при пациента, тъй като отделението не е специализирано, а общо
хирургично и поради тази причина е било необходимо пациентът да остане там само
вечерта на 29.08.2018 г., след което да бъде насочен към специализирано
отделение по изгаряния или да се завърши лечението по клинична пътека /според
препоръките на НЗОК/, но след 24-ия час да бъде извикан консултант – специалист
по изгаряния и той да уточни лечението на пациента. По делото няма данни такъв
да е бил повикан. Ненасочването на пациента още след първото денонощие към
специализирано отделение по изгаряния, респ. неповикването на консултант, е
забавило лечението. Направена е преценка от хирург, но не е точна. При прегледа
оценката на общото състояние не е била адекватно извършена, тъй като пациентът
/видно от ИЗ/ е представил решение на ТЕЛК с описана артериална хипертония III
степен, прекаран исхемичен мозъчен инсулт, проблем с бъбреците и определена 72
% трайна нетрудоспособност с доживотна инвалидност. При тези заболявания и
според възрастта на пациента се изисква специален режим, специално вземане на
лекарства и при задълбочаване на някое от водещите заболявания по ТЕЛК - да
бъде приет своевременно в отделение със съответната насоченост. Термичната
травма на базата на химичен агент изисква спешно приемане в хирургично
отделение, когато е в град, където няма центрове, които да се занимават с
изгаряне. След приемането му в клиниката по изгаряне на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕООД
на пациента е започнало вливане на водно-солеви разтвори, използвани са мощни
широкоспектърни антибиотици и антимикотични средства и симптоматично лечение
съобразно нуждите на пациента (в това число кардиотонично, диуретично,
обезболяващо, съдоразширяващо и пр.), постоянен мониторинг - следене и отчитане
на вливни количества и диуреза. Предприети са всички задължителни медицински
диагностични и терапевтични дейности по известния алгоритъм от мероприятия за
състоянието му. Извършени са били ексцизионно почистване на рана или инфекция
от изгаряне, с което са отстранени чрез изрязване девитализираните тъкани и
некрози и последваща свободна кожна автотрансплантация на разцепени кожни трансплантати.
Съобразно гореописания стандарт при прием на пациент с такава увреда е
абсолютно задължително да се посочи локализация, степен и дълбочина на
изгарянето, както и засягане на подлежащите мускули и фасции, както и загуба
функцията на съответен крайник. Това е необходимо, за да се прецени каква част
(%) от телесната покривка е поразена, да се прецени необходимостта от
некротомия при циркулярно засягане на крайници или гръден кош, което се
извършва по спешност или ексцизии на некротичните участъци, да бъде преценено
дали ексцизираните участъци да бъдат покрити със здрави тъкани или да се
лекуват консервативно. При увреда на лицето трябва приемащият лекар да се
осведоми дали пациентът се е намирал в затворено помещение, колко време е
престоял под въздействие на термичния агент и имало ли е инхалация на пушечни
газове, които да доведат до развитието на т. нар. токсична инхалация, която
води след себе си до термопулмонит. Едновременно с това трябва да бъде
осъществена консултация със специалист по УНГ, който да опише горните дихателни
пътища на пострадалия. Най-честите усложнения при такава травма са: пневмония,
тромбоза, остра бъбречна недостатъчност, сепсис, полиорганна недостатъчност. След
третия ден във фазата на токсикоинфекция често се наблюдават някои от
усложненията. През това време от некротичните тъкани токсините от разпада на
увредените тъкани и от наличните микроорганизми (части от тях или цели микроби)
попадат в кръвообръщението и са отговорни за усложненията. Освен важните
показатели като големина, площ и дълбочина за цялостното състояние на пациента
оказват влияние и следните фактори: наличие на хронични придружаващи
заболявания; възраст; общо състояние; начин на първа помощ; транспорт до
специализирано медицинско заведение. Оперативното лечение през последните години
се осъществява рано. Това се отбелязва като ранна кръвна некректомия с
едноетапна свободна кожна пластика. Това може да бъде извършено веднага след
осъществяване на всички диагностични процедури, което от своя страна намалява
риска от обилна кръвозагуба по време на оперативната интервенция. Едновременно
с това се обръща внимание на придружаващите заболявания, като на пациентите се
дават и препаратите, приемани до термичната травма. Започва се субституиращо
лечение по показатели, включване на антибиотик към терапията. Пациенти с
изгаряне и такава локализация, площ и дълбочина са много податливи на инфекция.
Поради тази причина включването на антибиотик в лечението е желателно, въпреки
че за този тип профилактика има различни становища и мнения. Едни я препоръчват,
други са по-резервирани. По данни от взетите посявки от раневи секрет,
хемокултура, урокултура в хирургичното отделение на МБАЛ „С.“ ЕООД И. не е имал инфекция. По данни
от документацията на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД при приемането му пациентът е бил в
задоволително общо състояние, афебрилен, дишане - отслабено везикуларно
двустранно, без хрипове, корем – мек, неболезнен с физиологична перисталтика.
Според вещите лица в епикризата от МБАЛ „С.“ ЕООД при дехоспитализацията
терминът ,,с подобрение“ най-вероятно е използван в смисъл, че пациентът се е
стабилизирал спрямо първоначалното състояние, в което е бил хоспитализиран по
спешност. Резултатът от микробиологичното изследване (№ 4609/01.09.18 г. - секрет раневи) е бил получен на 05.09.18 г. – „не поражда
бактериален растеж“, затова не се е налагала и антибиотична терапия. В УМБАЛСМ
„Н. И. П.“ ЕАД е изследвана хемокултура в деня на постъпването 03.09.18 г.
Резултатът е получен на 06.09.18 г - Staphilococcus соа. /-/MSS чувствителен,
всички тествани антибиотици/. Бактеремията е наличие в кръвта на
микроорганизми. Това са микроорганизми, които нормално обитават човешкото тяло
и не причиняват заболявания, но при влошаване на състоянието, причинено от
заболяване, или при създаване на благоприятни условия, могат да се превърнат в
патогенни за пациента. Описаната в предоперативната епикриза от УМБАЛСМ „Н. И. П.“
ЕАД некроза по крайниците на пациента е нормална за пациент с такава дълбочина
на изгарянето. В УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД освен описаната по-горе изследвана
хемокултура, взета на 03.09.18 г., е изследван ранев секрет от 04.09.18 г.,
чийто резултат е излязъл на 07.09.18 г. - Staphilococcus MSSA. Следват още 6 хемокултури
– на 06.09., 09.09., 10.09., 14.09., 15.09., 17.09.18 г. с резултат: стерилна
посявка. Пациентът е бил третиран с антибиотици от 05.09.18 г. Според вещите
лица най-вероятно става въпрос за замърсяване (контаминиране) в момента на
взимане на кръвта с кожна флора. Липсват клинични симптоми и признаци на възпаление:
фебрилитет, левкоцитоза, нарушение на общото състояние. Кожните коагулаза
негативни Staphilococcus са едни от най честите замърсители при вземане на
хемокултура, въпреки дезинфекционните средства. На 04.09.18 г. и 05.09.18 г. от
раневи секрет и ранева биопсия е изолиран Staphilococcus MSSA. Той се среща в собствената
нормална флора на 80 % от хората (в ноздрите), откъдето може да се разпространи
в кожа и рани, перинеум. Без фебрилитет и левкоцитоза не може да се приеме, че
има инфекция. На 18.09.18 г. е изолиран Pseudomonas aeroginoza, често нормално
обитаващи микрорганизми в човешкия организъм, които могат да станат патогенни
при напреднала възраст, обездвижване, намален имунитет, и да инфектират кръвта.
На 11.09.18 г. от гърлен секрет и урина е изолирана Candida albicans, която
най-вероятно е резултат от приложената антибиотична терапия. На 18.09.18 г. е
изолиран от интубационната тръба Acinetobakter Baumani и Klebsiela pneumonie
ESBN. Acinetobakter Baumani е изолиран и от гърлен секрет. Най-честите микробни
причинители за инфекции в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД са StaphUokoccus aureus, Pseudomonas
aeroginosa, Escherihia coli, Acinetobakter baumanii. По делото няма данни за констатации
от извършени проверки от РЗИ - С. област, установяващи налична вътреболнична
инфекция в МБАЛ „С.“ ЕООД в периода м. август - м. септември 2018 г., когато С.
И. е бил лекуван там. Хирургичното отделение на МБАЛ „С.“ ЕООД е с II-ро ниво на компетентност, общо хирургично отделение и
може да лекува по КП 232 - „Хирургично лечение на изгаряния с площ от 5 % до 10
% при възрастни и до 3 % при деца“, по която КП е бил хоспитализиран и лекуван
пациентът. Макар отделението да е общохирургично, а не специализирано за
лечение на изгаряния, екипът е оказал адекватно лечение на С. И. до приемането
му в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД. Пациентът С. И. е бил полиморбидно болен (видно от становището на ТЕЛК). Според вещите лица той е починал вследствие
изгарянето, което е задълбочило общото му състояние. След извършените 2
оперативни интервенции в клиниката по изгаряния в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД е
изпаднал в състояние на полиорганна недостатъчност и е последвал смъртен изход.
Трябва да се има предвид, че лицето е в напреднала възраст (на 84 г.), с много тежка коморбидност,
възстановителните процеси са забавени и затруднени, имунната му система е
изтощена, както и наличието на придружаващи системни заболявания -
атеросклероза, артериална хипертония - III ст., хипертонично сърце, мозъчносъдова болест,
състояние след резекция на стомаха и други. В УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД всичко
необходимо е било направено - проведена е антибиотична терапия, оперативно
лечение. Не може със сигурност да се посочи причината за смъртта на пациента,
както и конкретна вина на медицински специалист, тъй като няма проведена
аутопсия, не може да се посочи има ли или няма причинна връзка с основното му
заболяване - в случая термичната травма и последвалите усложнения на фона на
хроничните му заболявания.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза се установява следното: От приложената по
делото епикриза и история на заболяване от лечението на пациента С. И., в МБАЛ „С.“
ЕООД не се установяват данни за възникнали усложнения както по отношение на
основната диагноза - изгаряне на кожата, така и по отношение на другите органи
и системи, доколкото в тези документи не са налице клинични, биохимични,
хематологични или други основания за това. Бактеремията
е общ термин за наличие на микроорганизми /бактерии, гъбички, вируси/ в кръвта,
която в норма е стерилна - без микроорганизми. Различава се транзиторна
/краткотрайна/, интермитентна /непостоянна/ и перманентна /постоянна/ бактеремия.
При наличие на бактеремия и наличие на болестно състояние с нарушена функция на
органите и системите се развива т. нар. сепсис, при който е налице системна
имунна реакция на организма към навлезлия микроб. В конкретния случай липсват
данни за проведено аутопсионно изследване, поради което причината за настъпването
на смъртта не може да се посочи. Предвид липсата на аутопсионни данни не може
да се посочи причинно - следствена връзка между бактеремията и настъпилата
смърт на пациента. Липсват клинични и лабораторни данни за септично състояние
при пациента И. към датата на изписването от МБАЛ „С.“ ЕООД, също така и към
момента на приема му в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД.
Останалите писмени доказателства по делото са предимно
медицински документи, взети предвид от вещите лица при изготвяне на експертните
им заключения, поради което не следва да се обсъждат самостоятелно.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:
По главните искове за плащане на обезщетения за
неимуществени вреди:
Исковете са неоснователни по следните съображения:
Фактическият състав, обуславящ ангажиране на отговорността на ответника, включва надлежно възлагане (правно или фактическо) на работа (в полза на възложителя или на трето лице), изразяваща се във фактически или правни действия, като възлагащият организира изпълнението и определя конкретни задачи на изпълнителя, както и елементите на чл. 45 ЗЗД, преценявани по отношение на изпълнителя на работата, а именно - вреда, намираща се в причинна връзка с виновно и противоправно поведение (деяние) на изпълнителя. При това, съгласно т. 7 от постановление № 7 от 1959 г. на ВС, деецът може да не е установен конкретно. Достатъчно е да се докаже, че е някой от изпълнителите на работата, т. е. от кръга на лицата, на които е възложено извършването ѝ.
Относно надлежното възлагане на работа от страна на ответника по отношение на лица, чиито действия и/или бездействия се сочат като причина за вредоносния резултат, не се спори по делото, представени са и доказателства в тази връзка /трудови договори, дипломи, свидетелство за специалност/, т. е. налице е първият от елементите на фактическия състав за ангажиране на отговорността на МБАЛ „С.“ ЕООД.
Относно общите предпоставки по чл. 45 ЗЗД, преценявани спрямо служители на ответника, настоящият съдебен състав намира следното:
Налице са вреди за ищците – поради смъртта на С. И. ищците са претърпели страдание (чийто интензитет в някаква степен е установен с показанията на свидетелката Д.П., но и безспорен житейски факт е, че смъртта на родител е винаги тежка загуба независимо от възрастта).
Относно деянието - изтъкнатите от ищците деяния, които според тях са причинили вредоносния резултат и съответно подлежат на доказване в настоящото производство, са: неоказване на качествена, своевременна и в пълен обем медицинска помощ съгласно изискванията на чл. 81, ал. 2, т. 1 ЗЗ; нарушение на т. 3.3.1.5.1.3, т. 3.3.1.5.1.5, т. 3.3.1.5.3.1 и т. 3.3.1.6 от приложимия в случая медицински стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“, утвърден с Наредба № 6/2015 г.; неизвършване на отразената в епикризата оперативна намеса, липса на подобрение, с каквото И. според епикризата е бил изписан от МБАЛ „С.“ ЕООД; нарушение на хигиенните изисквания; липса на подписано информирано съгласие за лечението и на уведомяване от лекар за обстоятелствата по чл. 88, ал. 1 ЗЗ.
Доколкото изискванията на чл. 81, ал.
2, т. 1 ЗЗ са формулирани твърде общо и имат принципен характер, без да се
посочва какво следва да се разбира под „своевременност“, „достатъчност“ и
„качественост“ на медицинската помощ настоящият съдебен състав намира, че
изводи в тази насока може да се правят въз основа на: съответствието между реално
оказаната медицинска помощ и относимите към нея нормативни изисквания, опитни
правила и добри практики; постигнатите резултати от тази помощ съобразно възможното
във всяка конкретна ситуация. По този начин релевираното от ищците неспазване
на изискванията на чл. 81, ал. 2, т. 1 ЗЗ на практика се покрива с останалите,
посочени от нея по-конкретни нарушения в дейността на служители на ответника,
поради което ще бъде обсъдено по-долу във връзка със съответните обстоятелства.
Относно твърдяното неизвършване
на необходимите дейности, посочени в т. 3.3.1.5.1.3, т. 3.3.1.5.1.5, т.
3.3.1.5.3.1, т. 3.3.1.6 от медицински стандарт „Пластично-възстановителна и
естетична хирургия“, утвърден с Наредба № 6/2015 г.:
Съгласно т. 3.3.1.5.1.3 от
този стандарт при постъпване на пациент със спешно състояние специалистът по ПВЕХ в приемния кабинет е задължен да
приеме документацията и указанията от насочващия
извънболничен лекар и/или от
придружаващото медицинско лице, да снеме анамнеза, да осъществи основен
клиничен преглед и назначи необходимия обем спешни
биохимични и инструментални изследвания и консултации. В случая от заключението по
допуснатата КСМЕ се установява, че състоянието
на С. И. е било спешно /този факт не само не се оспорва, но и се твърди и от
ответника/. Видно от съдържащите се в представената по делото ИЗ медицински
документи /лист за преглед на пациент, епикриза от
хирургичното отделение на МБАЛ „С.“ ЕООД, резултати от проведени изследвания/,
била е снета анамнеза, извършен е преглед, проведени са изследвания и е направена
операция, т. е. тези дейности са реално извършени /в тази насока е и заключението
по допуснатите КСМЕ/. Що се отнася до необходимия обем спешни биохимични и инструментални изследвания по делото няма
данни какъв бил той, респ. не може да се прецени дали извършеното в МБАЛ „С.“
ЕООД е покривало съответните изисквания. Същевременно според заключението по
допуснатата КСМЕ хирургичното отделение в МБАЛ „С.“ ЕАД не е със специализирана
компетентност за лечение на изгаряния, поради което е следвало или да се
извика консултант, или пациентът да се насочи в специализирано отделение като
клиниката в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД. Поради това се налага извод, че
изискванията по т. 3.3.1.5.1.3 от посочения медицински
стандарт не са били изпълнени в цялост.
Съгласно т. 3.3.1.5.1.5 от медицински
стандарт „Пластично- възстановителна и естетична хирургия“ в ИЗ писмено се
отразяват назначенията за по-нататъшна диагностика, лечение, предоперативна
подготовка и др. Видно от ИЗ за лечението на пациента в МБАЛ „С.“ ЕООД, локалният
статус на изгарянията на И. е непълно описан - без конкретно уточняване на
локализация и дълбочина на изгаряне, декурзусите са кратки и като цяло ИЗ е
водена непълно (тези констатации са направени и при
извършената от ИА „М.О.“ проверка). Горното налага извод, че изискванията и по т. 3.3.1.5.1.5 от посочения медицински стандарт
не са били изпълнени в цялост.
Съгласно т.
3.3.1.5.3.1 от медицински стандарт „Пластично- възстановителна и естетична
хирургия“ клиничният диагностичен преглед изяснява характера на заболяването,
неговата органна локализация и топика, влиянието или засягането от основното
заболяване на съседни органи и системи, необходимостта от оперативно лечение
(показания за операция), нейния очакван обем, избор на оперативен достъп и
оперативна техника, прогноза за очаквания резултат и изход. Така
формулирана, разпоредбата сама по себе си не очертава конкретния необходим вид,
обем и качество на извършваните дейности, поради което не може да се прецени
дали извършените от служителите на ответника действия (изследване на ПКК, урина,
биохимия, рьография пулмо, TAP и обезболяващи с последваща превръзка с йодасепт,
ексцизионно почистване и превръзка с йодасепт) са съответствали или не са
съответствали на изискванията на стандарта.
С т. 3.3.1.6 от медицински
стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“ са регламентирани
изискванията за интердисциплинарни
консултации и обем на диагностичните и хирургичните дейности в структури
от второ ниво на компетентност. Като задължителни са определени консултациите
със специалист по анестезиология и интензивно лечение, както и със специалист
по вътрешни болести или кардиология при пациенти над 18 г. Според заключението
по допуснатата КСМЕ е следвало също приемащият лекар да се осведоми дали
пациентът се е намирал в затворено помещение, колко време е престоял под
въздействие на термичния агент и имало ли е инхалация на пушечни газове,
едновременно с което е трябвало да бъде осъществена консултация със специалист
по УНГ, който да опише горните дихателни пътища на пострадалия. По делото се
установява, че консултации с такива профилни специалисти не са била правени. Това
налага извод, че изискванията и по т.
3.3.1.6 от медицинския стандарт не са били спазени изцяло.
Относно наличието на
бактериална инфекция на С. И. към момента на дехоспитализацията му от МБАЛ „С.“
ЕООД и хоспитализацията му в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД на 03.09.2018 г.:
Строго погледнато, това обстоятелство следва да се квалифицира не
като деяние, а като резултат от такова. Независимо от това, тъй като ищците свързват
с него определени фактически и правни последици, то подлежи на обсъждане. Ищците
се позовават на резултатите от микробиологично изследване на пациента С. И. при
постъпването му в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД. Следва да се има предвид, обаче,
изяснената от вещите лица разлика между бактеремия и инфекция. Бактеремията е
общ термин за наличие на микроорганизми /бактерии, гъбички, вируси/ в кръвта,
която в норма е стерилна - без микроорганизми. При наличие на бактеремия и
наличие на болестно състояние с нарушена функция на органите и системите се
развива т. нар. сепсис, при който е налице системна имунна реакция на организма
към навлезлия микроб. В конкретния случай предвид липсата на аутопсионни данни
не може да се посочи причинно - следствена връзка между бактеремията и
настъпилата смърт на пациента. Липсват клинични и лабораторни данни за септично
състояние при пациента И. към датата на изписването от МБАЛ „С.“ ЕООД, също
така и към момента на приема му в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД.
В
обобщение - резултатите от микробиологичното изследване на С. И. при
постъпването му в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД сами
по себе си не са достатъчни да докажат твърдението на ищците, че към този
момент той е имал именно бактериална инфекция, т. е. болестно състояние на
организма, предизвикано от бактерии. Още по-малко
може да се обоснове, че пациентът е имал инфекция към момента на
дехоспитализацията си от „МБАЛ С.“ ЕООД.
Относно нарушение на хигиенните
изисквания:
Единствените преки данни за такова
нарушение се съдържат в показанията на св. Д.П., според която чаршафите на
леглото на И. били мръсни, а превръзката на ръката – хлабава (косвени данни относно хигиенните условия се съдържат в
КП за извършената от ИА „М.О.“ проверка, в който е отразено, че в рапорта на
дежурната сестра от 02.09.2018 г. било записано, че превръзките били
смъкнати и мръсни и в 16.00 ч. пациентът
бил превързан отново). В този смисъл може да се
приеме, че е било налице нарушение на хигиенните правила при отчитане, че
пациентът е допринесъл за това.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че по делото са доказани следните деяния (действия и бездействия), за които е необходимо да се прецени дали са обусловили вредоносния резултат:
-
Неспазване на
изискванията на т. 3.3.1.5.1.3 от медицински стандарт „Пластично-възстановителна
и естетична хирургия“ в частта им, касаещи задължителна консултация със
специалист по пластично-възстановителна и естетична хирургия, работещ в
клиника/отделение по изгаряне, както и консултация със специалист по вътрешни
болести или кардиология като част от клиничния преглед за определяне на
оперативния риск).
-
Неспазване на
изискванията на т. 3.3.1.5.1.5 от медицински
стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“ за пълно, ясно и
коректно отразяване на състоянието на пациента и извършените действия.
-
Неспазване на
изискванията на т. 3.3.1.6 от медицински стандарт „Пластично-възстановителна
и естетична хирургия“ за интердисциплинарни
консултации със специалист по вътрешни болести или кардиология при
пациенти над 18 г.
-
Неподдържане на
необходимата хигиена.
Горните обстоятелства в тяхната съвкупност
могат да се квалифицират и като неспазване на изискванията на чл. 81, ал. 2, т.
1 ЗЗ за осигуряване на качествена медицинска помощ.
Относно причинната връзка между деянието и вредата:
Релевантна е пряката (непосредствена) причинна връзка, т. е. вредата да е закономерно, неизбежно и обективно произтичаща от поведението на делинквента.
В случая вещите лица са категорични, че при липса на
аутопсия не може да се посочи конкретната причина за смъртта на С. И.. В случая фактори
са и възрастта на пациента, множеството му заболявания, водещи до нисък
имунитет, на фона на които е получил термична травма, а при термичните травми
чести усложнения са пневмония, тромбоза, остра бъбречна недостатъчност,
полиорганна недостатъчност, сепсис. Както се посочи по-горе, по делото не е
представено съобщение за смърт (медицинско свидетелство за смърт). Косвени данни в тази насока се съдържат в епикризата от УМБАЛСМ „Н. И.
П.“ ЕАД, съгласно която в хода на лечението са се развили сърдечно-съдова
недостатъчност, бъбречна недостатъчност, дихателна недостатъчност, пневмония,
т. е. налице е комбинация от тежки (дори сами по себе си) усложнения, обусловили
леталния изход. При липса на яснота за конкретната причина за смъртта на
пациента не може да се направи извод за наличие на пряка причинна връзка между
деянието и вредата.
Според съдебната практика (решение № 226 от
12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 921/2010 г., IV г. о., ГК) „пълно доказване може да се осъществи и само при
косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено
установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да
установяват без съмнение главния факт“. В случая, обаче, според
настоящия съдебен състав не може да се обоснове несъмнена причинно-следствена
връзка между посочените по-горе доказани деяния на служители на ответника от
една страна и смъртта на С. И. от друга страна поради следните съображения:
По своето естество
неспазването на изискванията на т. 3.3.1.5.1.5
от медицински стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“ не е в
състояние да се отрази пряко върху здравословното състояние на пациента. Настоящият
съдебен състав намира за принципно възможно именно в
резултат от некоректно документиране косвено да се стигне до недостатъци на
решаваща информация (напр. липса или нейно погрешно интерпретиране), които на
по-късен етап да доведат до неадекватно лечение, до увреждане или дори до смърт
на пациента. Такава конкретна последователност от взаимно свързани събития,
обаче, не се установява по настоящото дело, поради следните съображения: по
делото е установено, че в болницата в С. е
била поставена правилната диагноза – изгаряне, а дали некрозата е описана
достатъчно морфологично точно няма пряко отношение към лечението; по делото не
се установи да са настъпили вредоносни последици от погрешно посочената степен
на изгаряне 1АБ, нито от пестеливите декурзуси; установи се, че е важно да се уточни локализацията на
травмата, за да се прецени последващия курс на лечение, но в случая и с това
обстоятелство не се установи да са свързани конкретни вредоносни последици.
Сходни съображения
могат да се изложат и по отношение на неспазване на изискванията на т. 3.3.1.6 от медицински стандарт “Пластично-възстановителна
и естетична хирургия“. Липсата на интердисциплинарни консултации със специалист
по вътрешни болести или кардиология при пациенти над 18 г. хипотетично би могла
да доведе до кардиологични или други болестни усложнения при пациента (дори да
бъде решаващ фактор за тях), но в случая такива усложнения (доколкото са
декларативно документирани в епикризата от УМБАЛСМ „Н. И. П.“) са настъпили
много след дехоспитализацията на И. от МБАЛ „С.“ ЕООД, поради което не може да
се презюмира тяхна връзка с поведението на служители на ответника.
Неспазването на изискванията на т. 3.3.1.5.1.3 от медицински стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“ в частта им за клиничен преглед за определяне на оперативния риск би имало значение за настоящото дело, ако влошаването на състоянието на И., респ. смъртта му, са настъпили вследствие от предприетата в МБАЛ „С.“ ЕООД оперативна интервенция, но такива обстоятелства не се твърдят и не се доказват. Точно обратното - ищците поддържат, че в МБАЛ „С.“ ЕООД въобще не е била извършвана операция.
Неспазването на изискванията на чл. 81, ал. 2, т. 1 ЗЗ за осигуряване на качествена медицинска помощ, както и неспазването на хигиенните изисквания в МБАЛ „С.“ ЕООД също не се установи да са в причинна връзка със смъртта на С. И.. Както се обоснова по-горе, по делото не е доказана инфекция на И. към момента на дехоспитализацията му от МБАЛ „С.“ ЕООД, поради което е безпредметно да се обсъжда евентуална връзка между това несъществуващо обстоятелство и действия/бездействия на служители на ответника. Позитивните микробиологични проби, взети при постъпване на пациента И. в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕООД на 03.09.2018 г., не са белег за инфекция (съобразно изложеното по-горе) и не са в причинна връзка с последващото влошаване на неговото състояние, тъй като, видно от документацията, водена в това лечебно заведение, и заключенията по допуснатите СМЕ, констатираните микроорганизми са били „изчистени“ – дори ако са се дължали на недостатъци на лечението в МБАЛ „С.“ ЕООД. Дори хипотетично да се приеме, че пациентът е бил изписан от тази болница с инфекция, по-късните изследвания в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД не са установили наличие на патогенни микроорганизми (хемокултура от 14.09.,15.09. и две от 17.09. са с резултат стерилна посявка), т. е. инфекцията е била успешно излекувана. След тези дати са установени други, съвсем различни, микрооргаинизми, които са сред най-честите причинители на вътреболнични инфекции в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД. Следователно дори в хипотезата С. И. да е бил в инфекциозно състояние поради неполучаване на качествена медицинска помощ в МБАЛ „С.“ ЕООД, то е било преодоляно в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД до 20.09.2018 г. Едва след тази дата започва прогресивно влошаване на състоянието на И. и независимо от негативните последващи микробиологични проби на 28.09.2018г. настъпва летален изход. Връзката на този изход с предходното поведение на служители на ответника МБАЛ „С.“ ЕООД, обаче, е била прекъсната както от продължителния период от време между тези събития, така и от настъпилите междувременно такива, вкл. излекуването му от първоначалните микробни причинители и последващото му заразяване с други. Поради това съдът намира, че, макар и констатирано като недостатък в дейността на МБАЛ „С.“ ЕООД, неспазването на изискванията на чл. 81, ал. 2, т. 1 ЗЗ не е в причинна връзка със смъртта на С. И..
Относно противоправността на деянието:
Независимо от различните теоретични становища за противоправността, обединяващ елемент на повечето от тях е, че считат за противоправно деянието, което нарушава правна норма или накърнява добрите нрави или неблагоприятно засяга защитавано от правото благо (интерес). Поради това в случай на доказана вреда, причинена от деянието, то следва да се приеме за противоправно, тъй като нарушава общата императивна забрана по чл. 45 ЗЗД да се вреди другиму. В случая, както се обоснова по-горе, причинната връзка не се установи, поради което не е налице и противоправност на поведението на служители на ответника.
Относно вината:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, ако са налице останалите признаци на непозволеното увреждане. В случая, както се обоснова по-горе, не всички останали признаци са налице, поради което не може да се презюмира и вина.
По така изложените съображения с оглед недоказаността
на един от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на отговорността
по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД - причинната връзка, който обуславя и липса на
противоправност и вина, исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Относно наведеното твърдение за липса на информирано
съгласие на пациента И.:
Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗ медицинските дейности се
осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента, като в чл. 88, ал.
1 ЗЗ е посочена информацията, която се предоставя на пациента, за да може той
да изрази информираното си съгласие. Съгласно чл. 89, ал. 1 ЗЗ при хирургични
интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични
процедури, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до
временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 ЗЗ и информираното
съгласие се дават в писмена форма. В представената по делото ИЗ на С. И. се
съдържа направление за хоспитализация от 29.08.2018 г. при приема му в МБАЛ „С.“
ЕООД, в което под текста „Запознат съм с източника на финансиране и
предстоящите процедури“ е положен подписът му. Настоящият съдебен състав
намира, че с това е изпълнено изискването за информирано съгласие на пациента
относно предстоящите при лечението му медицински дейности. Относно извършената
на 30.08.2018 г. ексцизия (отразена в
епикризата като операция) не се установи
по делото тя да е сред процедурите, изискващи информацията по чл. 88 ЗЗ и
информираното съгласие да са в писмена форма. Принципно с термина операция обичайно
се назовава хирургическа интервенция, но при анализиране на текста на чл. 89,
ал. 1 ЗЗ се налага извод, че не всяка „операция“ е процедура, изискваща
представяне на нужната за информираното съгласие информация в писмен вид (в случая, видно от ИЗ, ексцизията е извършена с местна
упойка, самата процедура представлява почистване на некротични участъци – були,
косъмчета от изгарянето, които се получават в областта на раната, т. е. по
същността си тя е разширено почистване на раната, завършващо с поставяне на стерилна
превръзка, което се извършва в операционна, но не се установи да е процедура,
водеща до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна
в съзнанието му). Съобразно изложеното съдът не
следва да обсъжда възприетото в съдебната практика становище относно
последиците при липса на информирано съгласие.
По акцесорните искове за плащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумите на главните искове:
С оглед изводите за неоснователност на главните искове
за плащане на обезщетение за неимуществени вреди неоснователни са и акцесорните
искове за плащане на обезщетение за забава.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
На ищците не следва да се присъждат разноски с оглед
изхода на делото.
Ответникът претендира разноски в размер на 250 лв. за
възнаграждения на вещи лица и в размер на 3600 лв. за възнаграждения на адвокат
/2100 лв. за адвокат Ж. и 1500 лв. за адвокат Т./. Ищците са навели възражения
за прекомерност на адвокатските възнаграждения и за недопустимост на искане за
присъждане на възнаграждение за двама адвокати. С оглед изхода на делото на
ответника следва да се присъдят претендираните разноски. Разноските за възнаграждения
на вещи лица се реално сторени в този размер, а относно адвокатското
възнаграждение съдът намира следното: Чл. 78, ал. 1 ГПК предвижда присъждане на
разноски за възнаграждение на един
адвокат. Законовото ограничение да се присъжда възнаграждение само за
един адвокат изхожда от идеята, че
процесуално представителство, осъществено от един адвокат, е достатъчно за
осъществяване на надлежна защита на интереса на страната (като се има предвид и че страната си избира адвокат), съответно в случай, че страната желае да бъде
представлявана по делото от повече от един адвокат едновременно, то разноските
за това не следва да се присъждат в тежест на насрещната страна. В случая
ответникът е бил представляван от двама адвокати, но не едновременно, а последователно
– работата е била разделена между тях, като до определен момент ответникът е
бил представляван само от адв. Ж., а от 25.05.2021 г. – само от адв. Т., като
всеки от тях претендира възнаграждение за извършената от него работа. Т. е. в
случая се претендира възнаграждение за един адвокат, но същото е разделено на
две (съобразно осъществeната от всеки от адвокатите самостоятелно в съответния
период защита), тъй като този един адвокат не е
бил един и същи през цялото време. Общият размер на претендираното
възнаграждение е 3600 лв., съответно с оглед възражението на ищците съдът
следва да прецени дали същото е прекомерно. Съдът намира, че възражението е
неоснователно. В
случая цената на всеки от главните искове е 25001 лв., като съгласно чл. 7, ал.
2, т. 4 НМРАВ в приложимата ѝ в случая редакция, съответстващото
минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 2560.06 лв. Следва, обаче, да се има предвид, че всяка страна има право да избере
такъв адвокат, за когото счита, че по най-добър начин би защитил интересите ѝ,
като не може да се очаква той задължително да оценява труда си по минималните
цени от НМРАВ. Възможно и нормално е с оглед предоставяното качество на
услугата адвокатът да изисква по-високо
възнаграждение за своя труд в известни граници (а в случая следва да се отчете и фактическата
сложност на делото, както и неговата продължителност). Според настоящия съдебен състав с
оглед актуалния стандарт на живот в страната и определените минимални
възнаграждения, такава граница е 50 % над размера, определен с цитираната
по-горе наредба, доколкото не става въпрос за строго специфични казуси, респ.
за уникална квалификация на адвоката. В случая тази граница е 3840.09 лв.,
поради което няма основание за редуциране на претендираното възнаграждение от 3600 лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.С.А. с ЕГН ********** и П. С. П. с ЕГН ********** срещу МБАЛ „С.“ ЕООД с ЕИК *********,
представлявана от управителя К. К., искове за плащане на сумата от по 25001 лв.
/двадесет и пет хиляди и един лев/ на всеки от двамата ищци, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на техния баща С.
П. И., настъпила на 28.09.2018 г. след проведено в МБАЛ „С.“ ЕООД (в периода 29.08.2018 г. - 03.09.2018 г.) и в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД (в периода 03.09.2018 г. - 28.09.20218 г.) медицинско лечение, ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху, сумите за периода от датата на
смъртта до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Д.С.А. с ЕГН ********** и П. С. П. с ЕГН **********
да платят на МБАЛ „С.“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 3850 лв. (три хиляди осемстотин и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски
(250 лв. за
възнаграждения на вещи лица и 3600 лв. за възнаграждение на адвокат).
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: