Решение по дело №6997/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 септември 2019 г. (в сила от 29 октомври 2019 г.)
Съдия: Христо Стефанов Томов
Дело: 20184430106997
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Плевен, 24. 09. 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на четвърти септември през двехиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ

 

при секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 6997 по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от М.И.М. и И.М.Й.,***, против П.Г.К. от                            с. Крушовене. В молбата се твърди, че ищците са наследници на ***, б. ж. на с. Байкал, починал на 27. 08. 1993 год. Твърди се, че с решение             № 1000/ 01. 03. 1996 год. на Общинска служба „Земеделие“ гр. Долна Митрополия на наследодателя на ищците е било възстановено правото на собственост върху общо седем земеделски имота в землището на с. Байкал, сред които и посевна площ от 11, 005 дка., шеста категория, м. „Алимана“, представляваща поземлен имот с идентификатор 02227.9.13, и посевна площ от 1, 022 дка., четвърта категория, м. „Целините“, представляваща поземлен имот с идентификатор 02227.76.4. Твърди се, че в края на м. януари 2017 год. с ищците се свързала ответницата, която разбрала, че същите притежават по наследство земеделска земя в землището на с. Байкал. Твърди се, че ищците били решили да продадат наследствения имот от 1, 022 дка. и споделили това с ответницата. Твърди се, че последната ги убедила да извършат продажбата бързо, тъй като има реален купувач, подготвила документите и ги дала на ищците, които ги подписали в дома им в с. Загражден. Твърди се, че впоследствие ответницата се обадила на ищците и ги уведомила, че нивите са продадени и всичко е уредено, тъй като парите са платени на ищците предварително. Твърди се, че това учудило ищците, същите извършили проверка в данъчната служба на Община Долна Митрополия и установили, че освен договорения имот от 1, 022 дка. в пълномощното е бил вписан и имота от 11, 005 дка. в м. „Алимана“. Ищците считат, че са били измамени от ответницата, тъй като е била продадена тяхна земеделска земя от 11, 005 дка. без тяхно съгласие и без кметът на с. Долни Вадим да е заверил подписите на ищците в изготвеното пълномощно и в декларациите по чл. 264 от ДОПК.               Твърди се, че за тези обстоятелства ищците подали жалба до Районна прокуратура гр. Оряхово за извършено длъжностно престъпление по                  чл. 311 ал. 1 от НК и е било образувано досъдебно производство по пр. пр. № 392/ 2017 год. Твърди се, че за продадените земеделски имоти, собственост на ищците, ответницата е получила сумата от 10 800 лв., отразена в нотариален акт № 53,                том II, рег. № 859, нот. дело № 42/ 2017 год. по описа на нотариус ***с район на действие Плевенския районен съд. Твърди се, че въпросната сума е била изплатена от купувача чрез превод по банковата сметка на ответницата, но ищците не са получили никаква част от нея. Твърди се, че по този начин ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищците. В заключение ищците молят съда да осъди ответницата да им заплати сумата от 5 400 лв., ведно с лихва за забава, считано от датата на обогатяването до окончателното изплащане на сумата. Претендират и присъждане на направените деловодни разноски.

В първото по делото заседание ищците са уточнили исковете си, като са посочили, че претенциите им са за 2 700 лв. главница и 454, 50 лв. мораторна лихва за всеки от ищците поотделно.

Ответницата ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно по делото е, а и видно от приложеното удостоверение за наследници изх. № У- 116/ 11. 05. 2017 год., издадено от Кметство с. Байкал, че ищците М.И.М. и И.М.Й. са наследници на ***, б. ж. на с. Байкал, починал на 27. 08. 1993 год. Безспорно по делото е, че общият наследодател *** е притежавал правото на собственост върху общо седем земеделски имота в землището на с. Байкал, сред които и посевна площ от 11, 005 дка., шеста категория, м. „Алимана“, представляваща поземлен имот с идентификатор 02227.9.13, и посевна площ от            1, 022 дка., четвърта категория, м. „Целините“, представляваща поземлен имот с идентификатор 02227.76.4.

Безспорно по делото е, че с пълномощно от 27. 01. 2017 год. с нотариална заверка на подписите на упълномощителите ищците са упълномощили заедно и поотделно ответницата П.Г.К. да извършва всякакви правни и фактически действия във връзка с подготовката и разпореждане чрез продажба, замяна, дарение или друг възмезден способ с описаните по- горе земеделски имоти, да се снабдява с необходимите документи и т. н.

Безспорно по делото е, че въз основа на горното пълномощно, на                     03. 02. 2017 год., е бил сключен договор за покупкопродажба на недвижими имоти, с който ответницата П.Г.К., като пълномощник както на ищците, така и на И.И.Д. и Е.И.Д., е прехвърлила на С.С.Б. правото на собственост върху върху процесните два земеделски имота в землището на с. Байкал, за което е бил съставен нотариален акт № 53, том II, рег. № 859, нот. дело № 42/ 2017 год. по описа на нотариус ***с район на действие Плевенския районен съд. Безспорно е, че продажната цена в размер на 10 800 лв. е била преведена по банков път по сметка на ответницата.

При тези безспорни обстоятелства се налагат следните правни изводи:

По субективно съединените искове с правно основание чл. 284 ал. 2 от ЗЗД.

Независимо от релевираните в исковата молба доводи за измама и липса на съгласие при сключването на договора за покупкопродажба и от посоченото от ищците правно основание на исковете им- чл. 55 ал. 1 и сл. от ЗЗД, съдът приема, че наведените фактически твърдения сочат на договорно неизпълнение, а предявените искови претенции намират своята правна квалификация в разпоредбата на чл. 284 ал. 2 във вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД. В случая не се касае единствено до упълномощаване между страните, което е едностранно волеизявление на упълномощителя, с което овластява пълномощника да извършва от негово име правомерни правни действия, които да го обвързват, а и до пораждане на мандатни отношения между страните. Въз основа на това, че със сключения договор за продажба ответницата се е разпоредила с имотите, за които е била упълномощена, и е получила цената от името на ищците, следва изводът, че същата е приела учредената й представителна власт, поради което за нея са възникнали задълженията на довереника по договор за мандат, а именно:                       да уведоми доверителя за изпълнението, да пази имуществото, получено във връзка с поръчката, да даде отчет/ сметка и да предаде на доверителя всичко, получено в изпълнение на поръчката. Ответницата не отрича нито наличието на мандатни отношения между страните, нито че е действала като пълномощник на ищците в качеството им на продавачи по сделката и че е получила вместо тях цената. Твърди обаче, че отчетната сделка по договора за поръчка е извършена предварително- при учредяването на представителната власт, като ищците са получили сумата за продажбата, намалена с комисионната на довереника.                    Така направеното възражение е частично основателно. От приложената на л. 232 от досъдебно производство № 392/ 2017 год. по описа на Районна прокуратура              гр. Оряхово разписка с дата 25. 01. 2017 год. /за която назначената съдебно- почеркова експертиза е дала категорично заключение, че е подписана от двамата ищци/ и от останалия приобщен по досъдебното производство доказателствен материал /обяснение от И.М.Й. на л. 154, протокол за разпит на свидетеля М.И.М. на л. 241, тъжба от М.И.М. и И.М.Й. на л. 296- 299 и др./ се установява безспорно, че за продажбата на наследствените им земи в с. Байкал ищците са получили от ответницата сумата от 1 650 лв. Тази сума следва да бъде приспадната от дължимата се на ищците част от получената продажна цена, съответстваща на квотата им в съсобствеността, а именно: сумата от 5 400 лв. Не могат да бъдат споделени доводите на процесуалния представител на ответницата, че с получаването на сумата от 1 650 лв. отношенията между страните във връзка с договора за поръчка били уредени, доколкото тази сума не съответства на размера на иска за неотчетената сума и няма никакво основание последната да се намалява с твърдяна „комисионна“ на ответницата /договорът за поръчка е едностранен, по него възникват задължения само за довереника и възнаграждение за последния не се дължи- чл. 286 от ЗЗД, освен ако не е уговорено изрично друго, но доказателства в тази насока в настоящия случай не са представени/.                                 Съобразявайки гореизложеното, съдът счита, че исковете по чл. 284 ал. 2 от ЗЗД следва да бъдат уважени за сумата от 1 875 лв. за всеки от двамата ищци, като тази сума се явява неотчетена от ответницата. Върху същата следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба                               /01. 10. 2018 год./ до окончателното изплащане на сумата. За разликата до претендираните 2 700 лв. исковете на ищците следва да се отхвърлят като неоснователни.

По субективно съединените искове с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно константната съдебна практика на ВКС на РБ /срв. напр. решение № 11 от 03. 02. 2015 год. по дело № 3889/ 2014 год., IV г. о./ задължението на довереника по договора за поръчка е изискуемо от получаване на даденото в изпълнение на поръчката, което той е длъжен да отчете незабавно и без покана,           т. е. мораторната лихва се дължи от момента на получаване на сумата по договора за поръчка. Изчислена с помощта на електронен калкулатор /calculator.bg/, мораторната лихва върху неотчетената сума от 1 875 лв. за процесния период от 03. 02. 2017 год. до 01. 10. 2018 год. възлиза на 315, 62 лв. В този размер предявените акцесорни искове следва да се уважат, като за разликата до претендираните 454, 50 лв. същите следва да се отхвърлят като неоснователни.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците деловодни разноски по компенсация в размер на 550 лв.

По изложените съображения Плевенският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОСЪЖДА П.Г.К. ***, ЕГН **********, да заплати на М.И.М. ***, ЕГН **********,                сумата от 1 875, 00 лв., представляваща неотчетена цена, получена от продажбата на земеделски имоти, обективирана в нотариален акт № 53, том II,            рег. № 859, нот. дело № 42/ 2017 год. по описа на нотариус ***с район на действие Плевенския районен съд, ведно със законната лихва, считано от              01. 10. 2018 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 2 700 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.

ОСЪЖДА П.Г.К. ***, ЕГН **********, да заплати на И.М.Й. ***, ЕГН **********,                сумата от 1 875, 00 лв., представляваща неотчетена цена, получена от продажбата на земеделски имоти, обективирана в нотариален акт № 53, том II,            рег. № 859, нот. дело № 42/ 2017 год. по описа на нотариус ***с район на действие Плевенския районен съд, ведно със законната лихва, считано от 01. 10. 2018 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 2 700 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.

ОСЪЖДА П.Г.К. ***, ЕГН **********, да заплати на М.И.М. ***, ЕГН **********,                сумата от 315, 62 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от  1 875, 00 лв. за периода от 03. 02. 2017 год. до 01. 10. 2018 год., като за разликата до 454, 50 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.

ОСЪЖДА П.Г.К. ***, ЕГН **********, да заплати на И.М.Й. ***, ЕГН **********,                сумата от 315, 62 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от  1 875, 00 лв. за периода от 03. 02. 2017 год. до 01. 10. 2018 год., като за разликата до 454, 50 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.

ОСЪЖДА П.Г.К. ***, ЕГН **********, да заплати на М.И.М. ***, ЕГН **********, и                И.М.Й. ***, ЕГН **********,                              сумата от 550, 00 лв., представляваща деловодни разноски по компенсация.         

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в                    14- дневен срок от връчването му на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: