№ 68
гр. Варна, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20253000500043 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени
две въззивни жалби, както следва:Въззивна жалба, подадена от Община
Варна, чрез процесуалния й представител гл.ю.к.Р.Сл., против решение
№1241/20.11.2024г., постановено по гр.д.№1366/24г. по описа на ВОС, гр.о., в
частите му, с които: 1/ Община Варна е осъдена да заплати на П. П. П. сумата
от 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на попадане на крака на
ищеца на 06.08.2020г. в необезопасено и необозначено препятствие - счупено
стъпало, находящо се на стълбите, осигуряващи достъп до Паметника на
българо - съветската дружба, които се намират в имот, собственост на Община
Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба - 20.12.2023г., до нейното окончателно изплащане, както и
сумата от 364лв., като частичен иск от целия в размер на 12 739, 90лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от датата на
инцидента - 06.08.2020г. до 19.12.2023г., на осн. чл.49, вр. чл.45 ЗЗД и чл.86
ЗЗД; 2/ Община Варна е осъдена да заплати на П. П. П. сумата от 556, 25лв.,
представляващи стойността на направените разноски по делото, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК; 3/ Община Варна е осъдена да заплати на П. Кр. Р. сумата от
660лв., представляващи дължимо адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38,
ал.2 от ЗА.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените
искове бъдат отхвърлени.
1
Въззиваемият П. П. П. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК поддържа становище за нейната неоснователност и
моли решението на ВОС да бъде потвърдено в обжалваните му от ответника
части.
Въззивна жалба, подадена от П. П. П., против решение №1241/20.11.2024г.,
постановено по гр.д.№1366/24г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които:
1/ е отхвърлен предявеният от П. П. П. против Община Варна иск за
присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания в следствие на попадане на крака на ищеца на 06.08.2020г.
в необезопасено и необозначено препятствие - счупено стъпало, находящо се
на стълбите, осигуряващи достъп до Паметника на българо - съветската
дружба, в частта му за разликата над 10 000лв. до 80 000лв.; 2/ П. П. П. е
осъден да заплати на Община Варна сумата от 300лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се
твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено
в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълния му
предявен размер за сумата от 80 000лв.
Въззиваемата страна Община Варна, редовно уведомена, не е депозирала
отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з., чрез
процесуалния си представител гл.ю.к. З.П., поддържа становище за нейната
неоснователност и моли решението на ВОС да бъде потвърдено в
обжалваните му от ищеца части.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 01.02.2024г. ищецът
П. П. П. излага, че на 06.08.2020г. в гр.Варна, в района на стъпалата към
„Паметник на Българо-съветската дружба“, около 22, 00ч., по време на
разходка, подхождайки от монумента в посока Морската градина, кракът му
попаднал на счупено стъпало, вследствие което десният му глезен рязко го
заболял и паднал на земята.Опитал да се изправи, но кракът го болял много и
се подул.Видял, че част от стъпалото, на което е бил стъпил, е изкъртено и т.к.
в района липсвало осветление, не успял да го забележи.Веднага посетил
Спешно отделение при МБАЛ „Св. А.-В.“АД, където при преглед на
07.08.2020г. в 0, 30ч. била установена травма на глезена/разкъсване на ставни
връзки/ поради падане по счупена стълба.Кракът му бил имобилизиран с
ортеза, първоначално за срок от 21 дни, а впоследствие общо за 43 дни.За
периода 07.08.2020г.-20.08.2020г. му бил издаден болничен лист, т.к. не можел
да стъпва на болния си крак.На 14.08.2020г., 27.08.2020г., 09.09.2020г. и
17.09.2020г. провел контролни прегледи, при които отново се установили
болка в дясната глезена става, оток, ограничени движения на ставата и
стъпалото.Изписана му била медикаментозна терапия.Продължавал да има
затруднения с движенията, чувствал крака си нестабилен.По препоръка на
лекуващия ортопед започнал да провежда физиотерапия, първоначално за
срок от 10 дни, впоследствие още 7 дни, провеждал и специална физиотерапия
у дома си по половин час всеки ден.На 11.02.2021г. отново посетил ортопед,
тъй като кракът продължавал да го боли и чувствал слабост при
натоварването му.Дадени му били указания за двигателен режим.В първите
2
два месеца след инцидента болките в глезена били много силни, не можел да
го движи или го движил в ограничен обем.В първата половин година от
падането не можел да спортува, бяга или натоварва глезена си по какъвто и да
било начин.Понастоящем често го чувства схванат, изпитва болки при
натоварване, както и при движение след покой, нерядко стъпва накриво,
поради нестабилността, причинена от разкъсването на сухожилията.Походката
му се променила, тъй като се опитвал да щади глезена си, в резултат от което
започнали да се появяват проблеми в левия крак/най-вече в коляно/, които,
според лекари, се дължали именно на това.Събитието се отразило много
негативно и на психиката му.В първите месеци, когато не можел да се движи и
спортува, бил изцяло подпомаган от съпругата си и няколко
приятели.Бивайки активна и независима личност, това го карало да се
чувства в тежест на околните, емоционалното му състояние било лошо,
пострадали и доходите му, т.к. практикува свободна професия/адвокат/,
няколко месеца не можел регулярно да се среща с клиентите си и да се
придвижва свободно до съдебните зали.
Според писмо на Община Варна, Дирекция „Общинска собственост,
икономика и стопански дейности“ паметникът е собственост на Държавата,
съгласно АДС №3262/21.12.2000г., и е разположен в ПИ с идентификатор
10135.2563.188, с площ от 54 030 кв.м., идентичен с УПИ II-парк и паметник
кв.5 по плана на 21-ви п.р. на гр.Варна, който ПИ е общинска собственост,
съгласно АОС №5525/23.01.2009г.В този общински имот попадат стъпалата,
на които е паднал, представляващи пешеходния подход към
паметника.Ответникът Община Варна, като собственик на посочения ПИ, е
собственик и на процесните стъпала и като такъв следва да носи отговорност
за тяхното поддържане и правилно функциониране.В следствие виновното
бездействие на служителите на ответника, изразяващо се в неподдържане на
посочения участък, липса на осветление, необезопасяване и липса на
предупреждение за увреденото стъпало, са му причинени неимуществени
вреди - горепосочените болки и страдания.Предвид изложеното, претендира
ответникът Община Варна да бъде осъден да му заплати сумата от 1 000лв.,
предявена като частичен иск, целият в размер от 35 000лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба - 20.12.2023г. до
окончателното изплащане, както и да бъде осъдена да му заплати сумата от
364лв., предявена като частичен иск, целият в размер от 12 739, 90лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 06.08.2020г. до 19.12.2023г., вкл.
Ответникът Община Варна в депозирания писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли
да бъдат отхвърлени като неоснователни.Поддържа, че Държавата не е
предоставила на Община Варна стопанисването и управлението на „Паметник
на Българо-съветската дружба“ и в тази връзка не може да се обоснове извод
за противоправно поведение на служители на Община Варна, които да са
довели до твърдените вреди.Ако възражението се приеме за неоснователно, се
твърди, че претендираното от ищеца обезщетение е изключително високо и не
съответстващо на действително търпени вреди, ако такива се установят,
тяхната продължителност и интензитет.Възразява за съпричиняване от страна
на ищеца, за когото следва да се предполага, предвид възрастта му, че има
3
нормална способност за самосъхранение при извършване на пешеходна
дейност, поради което и е следвало да се съобрази с условията, при които се е
движел като пешеходец, т.е. да положи дължимата грижа, вкл. и предвид
липсата на твърдения за други обективни обстоятелства - например нарушено
зрение или други сетивни дисфункции, или влошени метеорологичните
условия, обуславящи невъзможността да възприеме въпросното нарушено
стъпало, ако в действителност е било нарушено, и така да предотврати
настъпването на вреди, което той не е сторил и така е улеснил механизма на
увреждане
С молба от 03.07.2024г. в срока и по реда на чл.214, ал.1 от ГПК ищецът е
поискал изменение размера на предявения главен иск, а именно от частичен за
1 000 лв. на пълен и от 35 000лв. на 80 000лв., допуснато от тогава
разглеждащия като първа инстанция производството ВРС с определение от
05.07.2024г.Ищецът е искал и изменение на акцесорната претенция за законна
лихва от датата на деликта до датата на исковата молба, а именно на цялата
законна лихва върху главницата от 80 000лв., считано от датата на деликта, но
това изменение не е допуснато от ВРС, нито от ВОС, като и последният
впоследствие се е произнесъл само за първоначалния размер от 364лв., но и от
ищеца не е имало искане за допълване на първоинстанционното решение в
срока по чл.250 от ГПК, съответно и въззивната инстанция не може да се
произнася за друг размер.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са искове с пр.осн. чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
От представената по делото медицинска документация/лист за преглед в
Спешно отделение при МБАЛ „Св. А.-В.“АД от 07.08.2020г., амбулаторни
листи, съответно от 14.08.2020г., 27.08.2020г., 09.09.2020г., 17.09.2020г.,
18.09.2020г., 02.10.2020г., 05.10.2020г., 20.10.2020г. и 11.02.2021г., болничен
лист, рецептурни бланки и физиопроцедурни карти/ и изслушаното по делото
заключение на СМЕ от 26.06.2024г., и обясненията на в.л. в о.с.з. на
07.11.2024г. се установява, че на 06.08.2020г. ищецът е получил навяхване на
дясната глезенна става.Описаното травматично увреждане е резултат от
внезапно форсирано извиване на десния долен крайник при фиксирано
стъпало и в тази връзка е налице пряка причинно-следствена връзка между
него и попадането на дясното стъпало на счупени стълби.Медикаментозното
лечение, което е описано в медицинските документи, е съобразно с така
получената травма.Обективно не са установени травматични увреждания,
които да засягат костните структури или такива, които да засягат тежко
ставните връзки, а именно тежко разкъсване на същите, което да е налагало
оперативно лечение за възстановяване целостта на връзките, подобно и
разкъсване се установява с ядрено-магнитен резонанс, а такова изследване не
е преценено, че е необходимо да се назначава на ищеца.Носенето на ортеза за
по-продължителен период е препоръчано от лекуващия лекар, предвид
субективните оплаквания от страна на пострадалия.Навяхването на ставата е
обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
изразяващо се в затруднение движенията на десния долен крайник за срок от
около 20-25 дни.Към настоящия момент е налице болка при продължително
натоварване, продължително седене, с последващо изправяне и
4
раздвижване.След получаване на такива травматични увреждания е налице
оток, силна болка до невъзможност за стъпване в рамките на няколко дни.Към
настоящия момент основната функция на крайника е възстановена, а именно
стоене прав и свободно придвижване в пространството, прогнозно, всяко едно
продължително натоварване при определени спортове/напр. волейбол,
баскетбол, вдигане на тежести, тенис, футбол/ може да доведе до болезненост
и известно ограничаване на движенията на крайника, но напр. нормално
бягане, каране на колело, плуване са спортове, които се препоръчват при тези
травми с цел възстановяване на ставата.
Съгласно показанията на св.Е.П./съпруга на ищеца/, в началото на
м.08.2020г., една вечер, след 22 ч., малко след като се стъмнило, П. й се обадил
и обяснил, че има нужда да го закара до Бърза помощ, тъй като е паднал по
стълбите на Паметника на българо - съветската дружба, който се намира до
кв.Бриз/там той ходил, за да се разхожда и раздвижва, като изкачва
стълбите/.Стълбите били разрушени, нямало осветление и той паднал.Казал,
че не може да ходи и да шофира.От Бърза помощ, след преглед, му изписали
болкоуспокояващи, т.к. изпитвал силни болки, и казали да си закупи
ортеза.Паднал на мястото, където има три отделни стълби - има стълби, следва
площадка и после отново стълби.На тези следващите три стълби П. е стъпил
на криво или се е подхлъзнал и е паднал.В продължение на повече от месец
той носил тази ортеза, не ходил на работа, бил в къщи, не излизал сам без
придружител, патерици не е носил, подпирал се.След това през м.09-
м.10.2020г. ходил на рехабилитация в Клиника Нова.Започнал да ходи и на
работа.Имали планирана почивка в края на м.08.2020г., свързана с планина и
преходи, която отменили заради болките в крака му.П. се травмирал и
психически от случилото се.След проведената рехабилитация чувствал
някакво подобрение, но все още не можел да спортува, в продължение на
няколко години ходил по доктори с оплаквания от чувство на слабост в глезена
и болка.В момента не практикува никакъв спорт, единствено само разходки с
почивки, разхожда се в парка на Аладжа манастир след работа, но когато се
прибере обяснява, че кракът продължава да го наболява.
Съгласно показанията на св.М.Мл., неговата съпруга и съпругата на ищеца
са сестри.За глезена на П. разбрал от обаждане по телефона от Ел., която
обяснила, че той е претърпял инцидент и има нужда от ортеза.Свидетелят
закупил ортеза и му я занесъл на следващия ден, тогава видял травмата на
П..Случило се през м.08.2020г. първата или втората седмица от месеца.Кракът
му бил с оток и подуване.Разбрал от Ел., че е паднал до Паметника на
Почивка, където има една голяма площадка.Там вечер е тъмно и
неосветено.П. стъпил по тъмно накриво и е паднал.Последвали лечение и
продължителна рехабилитация, носил ортезата повече от месец.Семейството
отложило планувана почивка заради състоянието на крака му.Виждал е П. да
прави упражнения с ластици, виждал го е да носи стягащи ленти за глезена,
обяснявал, че болката остава.След инцидента престанали да изгарят заедно
волейбол и тенис.П. се оплаквал от хронични болки в глезена, например при
застудяване на времето, виждал е промяна в стойката му, на моменти даже
накуцвал доста забележимо.След инцидента правят преходи, но на по - равни
участъци и по - бавни.Когато качил няколко килограма, П. имал желание да
спортува, но не го правил, защото си пази крака.
Съгласно заключението на СТЕ от 24.06.2024г. и обясненията на в.л. в о.с.з.
5
на 07.11.2024г. в района на Паметника на българо - съветската дружба има
изградено улично и алейно осветление, но понастоящем/и така е от години/ то
е почти изцяло унищожено вследствие вандалски дейности.Има отделни
работещи осветителни тела, но те са по страничните алеи.По стълбищните
рамена и площадките на централното стълбище, водещо от района на спирка
„Почивка“ към паметника няма нито едно работещо осветително
тяло.Основният пешеходен подход към паметника е чрез масивно
стоманобетонно стълбище с множество стълбищни рамена и площадки
поради денивелацията на терена.Външният слой на стъпалата е силно
компрометиран и на много места има язви от по 0, 05-0, 06м., най-вече в
зоната на челата.Такива има както в зоната на инцидента/три стъпала с
увреждане на челото на стъпалото в средната му част, показани на снимка 1 и
снимка 2/, така и на множество други места/показани на останалите снимки
към заключението/.
Съгласно заключението на СТЕ от 24.03.2025г. и обясненията на в.л. в о.с.з.
на 02.04.2025г., градоустройственият статут на територията, на която са
разположени стълбите, осигуряващи пешеходен достъп до Паметника на
българо-съветската дружба в гр.Варна, е обществен селищен парк, градина,
съгласно действащата за тази територия към момента и към 06.08.2020г.
КККР, одобрена 14.10.2008г.С такъв градоустройствен статут територията е
била и по предходните действали за същата територия планове, посочени
подробно от в.л.Всички стълби и междинни площадки, осигуряващи
пешеходен достъп до паметника, попадат в посочените от в.л. поземлени
имоти, а именно ПИ с идентификатор 10135.2563.188 с площ от 55 744 кв.м.,
публична общинска собственост, съгласно записванията в регистрите, ПИ с
идентификатор 10135.1507.181 с площ от 14 068 кв.м., частна общинска
собственост и ПИ с идентификатор 10135.2563.610 с площ от 3 109 кв.м.,
частна общинска собственост.Една малка част с площ от 213 кв.м. в най-
ниската кота попада в имот с идентификатор 10135.2563.608, без запис за
собственост, с предназначение: за алея.Съгласно скица приложение №1 към
СТЕ с показани имотите по КККР и схематично обозначение в червено на
контура на съществуващите в тях стълби и площадки, определени от в.л. с
преки геодезични измервания на място, мястото на инцидента, според
описанието му в свидетелските показания, попада в ПИ с идентификатор
10135.2563.188/показано със син кръг на скицата/.
За ПИ с идентификатор 10135.2563.188 е съставен АОС/частна/
№5525/23.01.2009г. с посочено правно основание за придобиване на
собственост §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС/обн.ДВ, бр.96/99г., и предвиждащ, че
застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост,
отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени
мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към
датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове,
преминават в собственост на общините/.
Съгласно същата СТЕ в ПИ с идентификатор 10135.2563.188 е изградена
сграда с идентификатор 10135.2563.188.1 с функционално предназначение:
сграда -паметник на културата, 6 етажа, с РЗП 893 кв.м.Съгласно
предоставената от ответника на ищеца обществена информация по реда на
ЗДОИ/изискана със заявление от 01.09.2000г./, паметникът, находящ се в ПИ с
идентификатор 10135.2563.188/той общинска собственост/ е държавна
6
собственост, съгласно АДС №3262/21.12.2000г., и същият представлява тяло
А с площ от 890 кв.м./разположено на няколко коти и с видове помещения,
описани подробно/складови помещения, канцеларии, сервизни помещения,
обслужващ коридор, кухо пространство, трезор, две експозиционни зали,
лекционна зала, вестибюл - гардероб, кинокабина, рампа, тераса за
наблюдение/ и тяло Б с площ от 1 710 кв.м., в което са разположени складове,
абонатна станция, трафопост и павилион.Паметникът не е предоставен за
стопанисване и управление на Община Варна от Държавата.
В цитирания АОС, в графата „предоставени права“ не е посочено, че
паметникът е предоставен на общината за стопанисване и управление/по
предвидения в чл.15 от ЗДС ред/, а само е посочено „построен Паметник на
съветската армия“.
Неоснователно е възражението на ответника, че описаните от вещите лица
по цитираните СТЕ стълби и междинни площадки, осигуряващи пешеходен
достъп до паметника, съставляват неразделна част от сградата на
паметника.Видно от подробното описание на елементите, включени в сградата
на паметника, разположени в двете му тела, според съставения АДС, цитиран
от ответника, стълбите и междинните площадки в ПИ с идентификатор
10135.2563.188 не съставляват част от сградата на паметника, актувана с АДС
№3262/21.12.2000г., заснета с идентификатор 10135.2563.188.1 по КККР,
показана на скица, приложение №1 към СТЕ от 24.03.2025г. като оконтурена с
черен цвят.Така и според обясненията на в.л. в о.с.з. на 02.04.2025г., според
които стълбите не съставляват функционална част от сградата на паметника, а
имат функционалното предназначение да осигуряват пешеходния достъп до
нея, преминаващ през три общински имота, като така се обособява
архитектурният ансамбъл на паметника.Архитектурно-градоустройствените
ансамбли не съставляват единен обект на правото на
собственост.Обособяването на сграда или групи сгради, околната им среда и
инфраструктура в определен пространствен и естетичен порядък не води до
възникване на собственост извън способите, предвидени в чл.77 от ЗС.В тази
връзка и обстоятелството, че стълбите, осигуряват и улесняват пешеходния
достъп до паметника не води до извод, че същите са собственост на
Държавата, защото тя е собственик на сграда с идентификатор
10135.2563.188.1.Стълбите и стълбищните площадки попадат в имоти,
общинска собственост, всички, имащи предназначението обществен селищен
парк, градина и в тази връзка са собственост на ответника като собственик на
земята.
Приема се в съдебната практика - напр. решение №149/22.12.2020г. по гр.д.
№736/20г., ВКС, IV гр.о./с допуснато касационно обжалване на осн. чл.280,
ал.1, т.3 от ГПК/, че по предявен иск за присъждане на обезщетение за
непозволено увреждане по чл.49 от ЗЗД, вр.чл.45 от ЗЗД, когато ищецът
подържа, че е претърпял травматични увреждания вследствие на спъване и
падане поради наличие на счупени/разместени плочки на тротоара,
състоянието на тротоарното платно може да бъде установено с всички
доказателствени средства, съставляващи източници на сведения за фактите,
които подлежат на доказване: документите - официални и частни,
свидетелските показания, обясненията на страните в рамките на висящ
процес, огледа, съдебната експертиза, веществените доказателства.Приема се
и, че не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и
7
въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които
ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован.Свидетелските
показания, изходящи от роднини, следва да се преценяват от съда по вътрешно
убеждение, като не могат да се игнорират само защото изхождат от близък
роднина, но съдът е свободен и следва при преценката им да се ръководи от
вътрешното си убеждение, като ги анализира наред с останалите
доказателства самостоятелно и в съвкупност и по правилата на
логиката.Посочената практика следва да намери приложение и в хипотеза на
компрометирани други пешеходни части, предназначени за обществено
ползване, биващи общинска собственост, вкл. стълбища и стълбищни
площадки, разположени в обществен парк.
В настоящия случай са събрани показанията на двама свидетели, чиито
показания следва да се ценят при условията на чл.172 от ГПК, а наред с
горното и същите не са били непосредствени свидетели на инцидента/момента
на падането/.Показанията им обаче са вътрешно непротиворечиви, както и са
непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен
материал.Съгласно показанията на св.Е.П. ищецът й се обадил малко след 22,
00ч. на 06.08.2020г., когато й съобщил, че е паднал в района на стълбите към
Паметника на българо - съветската дружба, където обичайно се разхождал,
така и според показанията на св.М.Мл..Според представения лист за преглед
на пациент в Спешно отделение към МБАЛ „Св. А.-В.“АД, ищецът е бил
прегледан в това отделение на 07.08.2020г. в 0, 30ч., напуснал на 07.08.2020г. в
1, 00ч. с диагноза навяхване на дясна глезенна става.В издавани впоследствие
при прегледи м.08.2020г. амбулаторни листове е посочвано като анамнеза
„падане по неосветени стълби“.От заключението на СМЕ се установява, че
така установената при ищеца травма е резултат от внезапно форсирано
извиване на десния долен крайник при фиксирано стъпало и в тази връзка е
налице пряка причинно-следствена връзка между него и попадането на
дясното стъпало на счупени стълби.Факт е и, че именно м.09.2020г. ищецът е
искал предоставяне на информация по реда на ЗДОИ от община Варна
относно собствеността върху стълбите, водещи до паметника.Ценени в
съвкупност цитираните свидетелски показания и заключенията на в.л., при
липсата на опровергаването им от други доказателства, установяват, че на
06.08.2020г. при слизането на ищеца по стълбите, водещи до Паметника на
българо-съветската дружба в гр.Варна десният му крак е попаднал на
отчупено стъпало, в резултат от което е паднал и получил навяхване на дясна
глезенна става.
На осн. чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, вр. §42 от ПРЗ на ЗОС имот с идентификатор
10135.2563.188 е общинска собственост.Съгласно чл.140 от КРБ и чл.11, ал.1
от ЗОС общината е длъжна да управлява имотите и вещите общинска
собственост в интерес на населението, съобразно разпоредбите на закона и с
грижата на добър стопанин.Дължимата грижа в полза на териториалната
общност включва изграждане, ремонт и поддържане на улици, тротоари,
зелени площи за обществено използване и др.В настоящия случай,
съответните длъжностни лица /възложител на работата, на които е общината/
не са положили дължимата грижа стълбищата и стълбищните площадки,
разположени в общинския имот, да се поддържат в безопасно за гражданите
експлоатационно състояние, т.е. да се осигури ползването на вещ общинска
собственост, предназначена за масово обществено ползване, с предназначение
8
парк-градина, по безопасен за населението начин, което от своя страна е
станало причина за настъпването на вредите при ищеца.Такова ползване не е
осигурено от общината, вкл. и предвид липсата на ефективно работещо
осветление в района, чието задължение за осигуряване на такова е изводимо от
нормите на чл.92 от ЗУТ и чл.64 от ЗУТ, т.к. осветителните тела са
съоръжения, неразделна част от техническата инфраструктура на уличното
осветление.Самостоятелно, приетата на осн. чл.62, ал.10 от ЗУТ Наредба на
ОбС Варна за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената
система на територията на Община Варна изисква Община Варна, чрез
съответните си органи, посочени в същата, периодично да извършва преценка
за необходимостта от частична реконструкция на амортизирани биологични
или благоустройствени фондове и да поддържа обектите /паркове, градини,
площадки и др./ чрез възстановяване, ремонт, обновяване, реновация, вкл. и
на алейна мрежа и/или градско парково обзавеждане/чл.64/.
Не се установяват в производството твърденията на ответника, че ищецът с
поведението си, а именно несъобразяване на пешеходната си дейност, така
щото да не бъде рискова, е допринесъл за увреждането.Липсват доказателства,
които да установяват, че падането при слизане от стълбищата се дължи не на
попадане на крака на ищеца върху счупените стъпала, а на кондицията на
ищеца, който не се е движил с необходимото внимание.В ППВС № 7/65г. и в
мотивите към т.7 на ТР №1/2014 от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС е разяснено
съдържанието на съпричиняването на вредоносния резултат, като е посочено,
че поведението на пострадалия следва да е в пряка причинна връзка с
настъпилите вреди, че приносът на пострадалия съставлява обективен елемент
от съпричиняването и може да се изрази в действие или бездействие но
винаги поведението му следва да бъде противоправно и да води до настъпване
на вредите като ги обуславя в някаква степен.От своя страна ползването на
имот общинска собственост, предназначен за парк-градина, и придвижване на
пешеходци по изградените в него стоманобетонови стълбища не може да бъде
квалифицирано като противоправно действие, така и да се счита, че с
придвижването си по тъмно пешеходецът не проявява дължима грижа за
здравето и телесната си неприкосновеност/в този см. напр. решение
№50073/05.10.2023г. по гр.д.№3457/22г., ВКС, І гр.о./.
По изложените съображения съдът приема, че понесените от ищеца вреди
са следствие от виновното /презумпцията не е опровергана, като формата на
вината е непредпазливост/ противоправно бездействие - несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение от страна
на лицата, на които ответникът е възложил работата по поддържане
недвижимия имот, негова собственост.С оглед установяване елементите на
фактическия състав, предвиден в нормата на чл.49 от ЗЗД, следва да бъде
ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника за
обезщетяване на причинените неимуществени и имуществени вреди.
Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост.Както е посочено в ППВС
№4/23.12.1968г. залегналото в чл.52 от ЗЗД понятие „справедливост” не е
абстрактно такова, а е свързано с преценка на редица обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне
размера на обезщетението.Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да са характерът на увреждането, начинът на извършването
9
му, обстоятелствата, при които е извършено, усложненията на здравето на
пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и
др.Съгласно цитираното заключение по СМЕ и обясненията на в.л. обективно
установената от представената по делото медицинска документация травмата
на ищеца се състои в навяхване/разтягане на ставните връзки/ на дясната
глезенна става, което обуславя затруднения на крайника за срок от около 20-25
дни.При ищеца не са установени счупвания или тежко увреждане/разкъсване
на ставните връзки, като носенето на ортеза за срок от около 40 дни е било
препоръчано предвид субективните му оплаквания.Те от своя страна се
установява от представените амбулаторни листи, че са продължили за срок от
около 3 месеца - според датите на прегледите при лекар ортопед в периода
м.08-м.10.2020г.Провеждал е по препоръка на лекуващия го ортопед
двукратно, съответно през м.09. и м.10.2020г. курсове по физиотерапия, от
които, според свидетелските показания се е повлиял
положително.Съобразявайки продължителността/не изключително голям
период от време/ и интензитета на търпените чисто физически болки и
страдания, наложени от вида на травматичното увреждане, протеклият без
съществени усложнения оздравителен процес, продължителността на
възстановителния период, възрастта на ищеца към датата на инцидента - *г.,
т.е. в активна и трудоспособна възраст, начинът по който е настъпило
увреждането, начинът, по който събитието, с произтеклите физически травми,
се е отразило на психичното му състояние, както и обществено-
икономическите условия в страната към датата на деликта/напр. минимална
работна заплата за 2020г. 610лв., годишен инфлационен индекс 0, 14%/, съдът
приема, че обезщетение в размер на 4 000лв. представлява справедлив
еквивалент на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди,
които са установени при съобразяване свидетелските показания, кредитирани
в частите им, в които кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал и така доказват реално настъпилата и претърпяна
вреда.Размерът е наложен и от обстоятелството, че травматичното увреждане
не е довело до трайна увреда на крайника, водеща до невъзможност да се
възстановят основните му функции и доживотно осакатяване, вкл.
двигателната функция е изцяло възстановена, а що се касае до соченото от
свидетелите неупражняване понастоящем на определени видове спорт от
ищеца, то съдът приема, че за това обстоятелство не може да се счита
безспорно установено, че е по причина само предвид претърпяната
травма.Съобразява се и обстоятелството, че не е имало период на
имобилизация с гипс, при която пострадалият търпи значителни неудобства
със сериозни ограничения в бита, вкл. зависимост от чужда помощ за
ежедневните си нужди /тоалет, къпане, обличане/, както и не е имало и
оперативни интервенции.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск за
присъждане обезщетение за неимуществени вреди е основателен за размера от
4 000лв. и следва да бъде уважен, съответно е неоснователен за разликата над
4 000лв. до 80 000лв., поради недоказване на претърпени вреди, налагащи
обезщетение в търсения размер.Законната лихва върху тази главница за
периода 06.08.2020г. до 19.12.2023г., вкл. възлиза на 1 455, 95лв., поради което
акцесорният иск подлежи на уважаване в разгледания от ВОС размер от
364лв.
10
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частите му, с които
искът е уважен до размера от 4 000лв., ведно с лихва от 364лв., както и
отхвърлен за разликата над 10 000лв. до 80 000лв.Следва да бъде отменено в
частите му, които е уважен за разликата над 4 000лв. до 10 000лв. и в тази му
част отхвърлен, като решението се отмени и за съответните на тази част
разноски, а именно за разликата над 252, 50лв./д.т. 210лв. и възнаграждения за
в.л. 42, 50лв./ до 556, 25лв. за ищеца и за разликата над 264лв. до 660лв. за
възнаграждението, присъдено по реда на чл.38 от ЗА.От своя страна на
ответника следва да се присъдят още 50лв. за юрисконсултско възнаграждение
за първа инстанция.
За настоящата инстанция на Община Варна следва да се присъдят 120лв.
д.т. и съразмерно на неоснователната част от исковата претенция от внесеното
от нея възнаграждение за в.л. сумата в размер на 583, 19лв. или общо 703,
19лв., а за двете инстанции 753, 19лв.На ищеца следва да се присъди
съразмерно на основателната част от исковата претенция от внесеното
възнаграждение за в.л. сумата в размер на 30, 70лв.Държавна такса не му се
следва предвид неоснователността на въззивната му жалба.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1241/20.11.2024г., постановено по гр.д.№1366/24г. по
описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ Община Варна е осъдена да
заплати на П. П. П. сумата, представляваща разликата над 4 000лв. до
10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие на попадане на крака на ищеца
на 06.08.2020г. в необезопасено и необозначено препятствие - счупено
стъпало, находящо се на стълбите, осигуряващи достъп до Паметника на
българо - съветската дружба, които се намират в имот, собственост на Община
Варна, ведно със законната лихва върху главницата/разликата над 4 000лв. до
10 000лв./, считано от подаване на исковата молба - 20.12.2023г., до нейното
окончателно изплащане, на осн. чл.49, вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД; 2/ Община
Варна е осъдена да заплати на П. П. П. сумата, представляваща разликата над
252, 50лв. до 556, 25лв., представляващи стойността на направените разноски
по делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; 3/ Община Варна е осъдена да заплати
на П. Кр. Р. сумата, представляваща разликата над 264лв. от 660лв.,
представляващи дължимо адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38, ал.2 от
ЗА, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. П. П., ЕГН **********, против Община
Варна иск за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие на попадане на крака на ищеца
на 06.08.2020г. в необезопасено и необозначено препятствие - счупено
стъпало, находящо се на стълбите, осигуряващи достъп до Паметника на
българо - съветската дружба, в частта му за разликата над 4 000лв. до
10 000лв., на осн. чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1241/20.11.2024г., постановено по гр.д.
№1366/24г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ Община Варна е
осъдена да заплати на П. П. П. сумата от 4 000лв., представляваща
11
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие на попадане на крака на ищеца на 06.08.2020г. в
необезопасено и необозначено препятствие - счупено стъпало, находящо се на
стълбите, осигуряващи достъп до Паметника на българо - съветската дружба,
които се намират в имот, собственост на Община Варна, ведно със законната
лихва върху главницата/4 000лв./, считано от подаване на исковата молба -
20.12.2023г., до нейното окончателно изплащане, както и сумата от 364лв.,
като частичен иск от целия в размер на 12 739, 90лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от датата на инцидента - 06.08.2020г.
до 19.12.2023г., на осн. чл.49, вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД; 2/ Община Варна е
осъдена да заплати на П. П. П. сумата от 252, 50лв., представляващи
стойността на направените разноски по делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; 3/
Община Варна е осъдена да заплати на П. Кр. Р. сумата от 264лв.,
представляващи дължимо адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38, ал.2 от
ЗА; 4/ е отхвърлен предявеният от П. П. П. против Община Варна иск за
присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания вследствие на попадане на крака на ищеца на 06.08.2020г.
в необезопасено и необозначено препятствие - счупено стъпало, находящо се
на стълбите, осигуряващи достъп до Паметника на българо - съветската
дружба, в частта му за разликата над 10 000лв. до 80 000лв.; 5/ П. П. П. е
осъден да заплати на Община Варна сумата от 300лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на П. П. П., ЕГН **********, сумата
от 30, 70лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени през
въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН **********, да заплати на Община Варна сумата
от 753, 19лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред
първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12