№ 3091
гр. Варна, 11.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседА.е на
единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Невин Р. Шакирова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501156 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, уточнена с молба от 10.05.2023 г., депозирана от Д.
Г. Н., чрез адв. А. Б., срещу Решение № 1148/06.04.2023 г. по гр. дело № 15510/2022 г. по
описа на ВРС, 42- ри състав, в частта, в която е уважен предявеният иск от Т. С. Т.,
действаща като майка и законен представител на непълнолетното дете Й. Д. Н. с ЕГН
**********, и е изменен размера на месечната издръжка в полза на детето , дължима от
въззивника в качеството му на баща, като е увеличен на 350 лева, за разликата от 300 лева
до 350 лева, считано от датата на предявяване на иска – 10.08.2022 г. до настъпването на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, на основА.е чл. 150 от СК, както и е осъден Д. Г. Н. да заплати в
полза на Държавата държавна такса за предявения иск в размер на 129,60 лева, на основА.е
чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и за сумата от 500 лева, представляваща сторени от ищцата
разноски пред ВРС, които да плати на последната, на основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК. В
жалбата се излага, че решението на районния съд е необосновано, като изводите на съда не
са достатъчно задълбочени. Въззивникът сочи, че анализът на съда е концентриран в
доказателствения материал, представен от ищцата, като са пренебрегнати твърденията и
доказателствата на ответната страна. Твърди, че са неправилни изводите за нужния размер
на месечна издръжка на детето. Не са представени от ищцата доказателства за необичайни
разходи. Навежда, че критерият социална и икономическа обстановка в страната, досежно
инфлацията и увеличените цени на стоки и услуги следва да се ползва при изчисляване
възможностите на бащата да осигури такъв размер на издръжка. В тази връзка посочва, че
сумата от 71 384,11 лева е годишно брутно възнаграждение, при което не са отчетени от
съда удръжките. Относно КТД твърди, че: пред първа инстанция е направил възражение,
свързано с чл. 85, ал. 1 от същия, че е сключен за срок от една година, а сумите по
служебната бележка не са чист доход; парите за храна по чл. 71 от КТД също се разходвали
ежедневно по представено меню. Що се касае до разходването на средства за превоз до
работното място, то се осъществява с личен автомобил. Обяснява, че работи на 110 км. ( в
двете посоки), като гориво, ремонт и поддръжка на личен автомобил са за негова сметка.
Твърди още, че се случва да работи извънредно, когато също ползва личен автомобил. В
този смисъл обръща внимА.е, че в чл. 72 от КТД била предвидена равностойност на
обществен транспорт, който не можел да ползва, защото спирката е на 10 км. от работното
1
му място. Така с оглед разхода на автомобила 588 лева на година били даже недостатъчни.
Допълнително въззивникът изплаща и финансови помощи съгласно КТД. Представянето на
помощи по колективния договор се твърди, че се квалифицират като доход на физически
лица, съответно се облагат по ЗДДФЛ. Обръща внимА.е, че доказването на необлагането с
корпоративен данък е възпрепятствано предвид и чл. 90 от КТД. Върху изплатените му
средства за социални разходи пък се правят удръжки за социално и здравно осигуряване.
Посочва се и, че всеки месец членовете внасят т.н. членски внос в размер на 1% от БТВ,
която не се отразявала по служебните бележки. Твърди, че притежавА.ят от него ½ идеална
ч. от недвижим имот, находящ се в Камен бряг не може да бъде източник на доходи, тъй
като бил неадекватен на инвестиционните нужди и бил обявен за продажба преди повече от
10 години. Сочи още, че ищцата била продала недвижими имоти, а той бил дарил на двете
си дъщери – Меги и Биляна, както и, че имота, в който живее е закупен преимуществено със
средства на жената, с която живее. Твърди, че апартамента на сина му във Владиславово е
продаден с разрешение на съда и съответно със средствата от продажбата не може да се
разпорежда той. Поради това несправедливо е разпределена издръжката за детето. Моли
съда да отмени решението в обжалваната му част, като постанови друго, с което да отхвърли
иска за разликата от 300 лева до 350 лева издръжка на детето- Й. Д. Н., както и да ревизира
същото в частта относно разноските. Прави искане за присъждане на сторените пред
въззивна инстанция разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от ищцата Й. Д., действаща със
съгласието на своята майка Т. Т. /посочено в уточнителната молба отн 14.07.2023г./, чрез
адв. М., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Според въззиваемата
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Твърди, че всички
закупени имоти след дарението към двете дъщери от първия брак на Н. са били закупени
съвместно с майката на сина му, след което прехвърлени само на нея или на сина – Д.. През
2018 г. въззивникът бил продал етаж от сграда от 117 кв.м. Оспорва, че има средства от
продажба на идеална част от наследствени имоти, тъй като била осъществена преди четири
години. Навежда, че щом е полагал извънреден труд, то следва и да е получавал съответно
заплащане. Обръща внимА.е, че щом храната му е покрита за през деня, то такава не се
разходва от семейния бюджет. Допълва, че бащата на детето не издържа сам семейството си,
а е подпомаган от жената, с която живее и, която работела в същото предприятие.
Претендира разноски.
Контролиращата страна ДСП-Варна не е изразила становище по жалбата.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира, че същата е подадена в
законоустановения срок, съдържа изискуемите реквизити, подадена е от легитимирана
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и е процесуално
допустима.
Доказателствени искА.я не са направени в жалбата или отговора, поради което и
жалбата следва да бъде внесена в открито съдебно заседА.е.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 13661/02.06.2023 г., депозирана от
Д. Г. Н. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. ******** № 17, чрез адв. А. Б.
срещу Решение № 1148/06.04.2023 г. по гр. дело № 15510/2022 г. по описа на ВРС, 42- ри
състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1156/2023 г. по описа на ОС – Варна за
03.10.2023 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват стрА.те, като се връчи и
препис от настоящото определение.
2
Да се извърши корекция в СЛП, като се посочи, че въззиваемата страна е Й. Д.,
действаща със съгласието на своята майка Т. Т..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3