ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. София,  21. 05.2015г

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-8 с-в., в открито заседание на тридесети април, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

 при участието на секретаря Боряна Шолина, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10440 по описа за 2013г. на І-8 с-в при СГС, за  да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 64 от ГПК.

Съдът е сезиран с искане на М.Б.Б. за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба с вх. № 97930/14.08.2014г., срещу постановеното първоинстанционно Решение от 18.07.2014г. по настоящото дело.

В молбата, подадена от адв. А.А. се поддържа становище, че срокът за подаване на въззивна жалба бил пропуснат, поради внезапното заболяване на адвоката, който бил натоварен да подаде жалбата, в качеството на пълномощник на ищеца. Заболяването било внезапно и се развило пред периода от 10.08.2014г. до 13.08.2014г. - последните три дни на изтичащия срока, в който следвало да бъде подадена въззивната жалба. По изложените съображения, жалбата била подадена едва на 14.08.2014г. т.е. един ден след изтичането на срока по чл. 259, ал.1 от ГПК.

Насрещната страна по молбата- Г. фонд – оспорва нейната основателност. Сочи, че релевираните от молителя обстоятелства не били основателна причина за прилагането на разпоредбата на чл. 64 от ГПК, тъй като въззивната жалба е могла да бъде изготвена и през останалата част от срока, респ. молителят не бил лишен от възможността, да предприеме дори минимални процесуални действия, с които да индицира намерението си да обжалва първоинстанционното решение. Моли искането по чл. 64 от ГПК да бъде оставено без уважение, като се позовава на константната практика на ВКС.

Третото лице- подпомагащо ответника И.З.С., не изразява изрично становище по направеното искане за възстановяване на срока.

Съдът, след като прецени доводите на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното съдебно решение е постановено на 18.07.2014г. и съобщено на М.Б.Б., чрез процесуалния му представител адв. А.А. на 30.07.2014г.

Като доказателства по делото са приети Амбулаторен лист № 4694 от 11.08.2014г., издаден от д-р И.С. и Медицинско направление/ искане без номер, издадено от д-р И.С., в което е отразена анамнеза „бъбречни колика, неуточнена”

В дадените пред съда показания, свидетелката Е.М.А. заявява, че е съпруга на адвокат А.А. и по този повод възприела фактите, настъпили в живота на адвоката пред периода от 10 до 13.08.2014г. В този период, адвокатът и семеството му напуснали гр. София и отпътували за гр. К., където адвокатът заболял – почувствал силни болки в бъбреците. По този повод адвокатът потърсил лекарска помощ от личния си лекар в гр. К.. През споменатият период, адв. А. не можел да се движи, споделял, че изпитва силни болки.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба с вх. № 97930/14.08.2014г., съдържаща три листа (шест страници), написани на компютър, което е  подадена направо в регистратурата на Софийски градски съд.

Като взе предвид естеството на направеното искане за възстановяване на срока, настоящия съдебен състав достигна до следните правни изводи.

В константната съдебна практика се е утвърдило становището, че особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК е налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител са възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини - болест, злополука, природно бедствие - да извършат съответното процесуално действие.

Препятствието трябва да бъде внезапно по характер, изненадващо и непреодолимо, но при това да не е краткотрайно, да бъде единствената причина за пропускане на срока. Във всички случаи обаче препятствието трябва да е продължило през времетраенето на срока или през по-голямата част от него.

            Конкретният случай не е такъв.

            Срокът за въззивно обжалване е започнал да тече още на 30.07.2014г., когато препис от съдебното решение е било връчено на адв. А.. Връчването на адвокат, че счита за лично връчване /чл. 45 от ГПК/.

            Дори да бъдат приети безрезервно твърденията в молбата за възстановяване на срока, то за преценка на обстоятелствата по чл. 64 от ГПК следва да се отчете, че в течение на единадесет дневния период - от 30.07.2014г. до 10.08.2014г. не са били предприети каквито и да е процесуални действия по въззивно обжалване на решението - нещо повече – в последния от споменатите дни (неделя), адвокатът е отпътувал от гр. София, в който е седалището на съда- адресат на жалбата.

            В своята задължителна практика / напр. Определение № 340 от 16.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2507/2013 г., г. к., І г. о. на ВКС и множество други/, Върховният касационен съд приема, че непреодолимото препатствие следва да е траело през по-голямата част от срока и да не е било обективно непреодолимо, например, чрез молба за продължаване на срока.

В споменатото по- горе определение, ВКС приема, че заболяването на адвоката в последните дни от срока за подаване на жалба, при липса на данни да са били предприети действия по изготвянето й преди това, не може да се счита за особено непредвидено обстоятелство, защото при своевременно организиране на защитата, жалбата е могла да бъде подадена своевременно.

            При това - дори да не е бил в състояние да изготви въззивна жалба, адвокатът обективно е могъл да подаде обикновена молба за продължаване на срока по чл. 63 от ГПК. Подобна молба не изисква нито обем на текста, нито особени процесуални усилия, особено като се отчита, че към молбата обективно са могли да бъдат приложени медицинските документи, с които молителят е разполагал още на 11.08.2014г. (видно от датата на издаването им).

Подаването на подобна молба, дори по пощата, би създало необходимата в случая индиция за желанието на страната, да обжалва решението и би изключила всяко съмнение, че срокът е бил пропуснат по невнимание. Молбата за продължаване на срока е била обективно възможна, а според чл. 64, ал.3 от ГПК, не се допуска възстановяване на срока, ако е било възможно неговото продължаване.

Впрочем, молба за възстановяване на срока е могъл да подаде дори и самият ищец, чрез законния си представител. Този извод е мотивиран, особено като се има предвид, че внезапно заболелият адвокат се е намирал именно в град К. т.е. в населеното място, в който живее и ищеца и пряката връзката между двамата е била възможна. Молбата за продължаване на срок не изисква нито правна квалификация, нито значителни усилия.

На последно място, заслужава да се отбележи, че установените в хода на производството по чл. 64 от ГПК факти са житейски необосновани, тъй като не обясняват причината, поради която процесуалния представител на ищеца не могъл, поради остро заболяване, да извърши абсолютно никакво процесуално действие в рамките на последните три дни /10-13.08.2014г./ от срока, но в непосредствено следващият ден е оздравял и е успял както да се придвижи от гр. К., до гр. София, така да изготви процесната въззивна жалба с вх. № 97930/14.08.2014г., съдържаща три листа (шест страници) и при това да я попаде пряко в регистратурата на съда.

Изложените правни и фактически изводи мотивират съда да откаже възстановяването на срока за въззивно обжалване.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ МОЛБАТА на М.Б.Б. с ЕГН ********** и със съдебен адреса***, за възстановяване на срок за подаване на въззивна жалба с вх. № 97930/14.08.2014г., насочена срещу постановеното Решение от 18.07.2014г. по настоящото дело.

 

Определението  подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски Апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт.

 

 

СЪДИЯ: