Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София 07.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на трети декември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора Стоил Томов като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр. дело № 1024 по описа на съда за 2019 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Р.П.П. срещу П.на Р.Б., с
която е предявил иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията
на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/.
Ищцата претендира обезщетение за
причинени й неимуществени вреди от обвинение за периода от 31.07.2009 г. до
20.11.2014 г. в извършване на три тежки умишлени престъпления безстопанственост
по чл.219, ал.4, вр. с ал.3, вр.
с ал.2 и вр. с чл.20, ал.2 от НК, извършени в
съучастие, за които е оправдана с влязла в сила на 20.11.2014 г. присъда.
Поддържа се, че в резултат на неоснователното обвиняване непоправимо бил уронен
професионалния авторитет на ищцата и било засегнато кариерното й развитие.
Твърди се, че заради наказателното преследване ищцата се отказала от работа по
втори трудов договор в Столична община, респ. от допълнителното възнаграждение,
което получавала, преустановила дейността си като председател на НПО „Център за
социални стратегии и инициативи“, възпрепятствана била реализацията й по
получената допълнителна квалификация „Консултант по европейски проекти от
Американския университет в България“. Поддържа се, че незаконното обвинение се
отразило на ищцата и в личен план-затворила се в себе си, изолирала се,
ограничила контактите си до най-близките хора, чувствала се демотивирана и
стресирана, периодично изпадала в депресии, станала апатична. Твърди се, че по
време на наказателния процес се влошило общото здравословно състояние на
ищцата.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 100 000 лв.,
представляваща претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от деня на влизане в сила на оправдателната присъда-20.11.2014 г. до
окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото, включително и
за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.131, ал.1 от ГПК,
препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно на ответника П.на Р.Б. на
30.01.2019 г.
В законоустановения
едномесечен срок на 26.02.2019 г. е постъпил отговор от ответника.
Оспорва датата на влизане в сила
на оправдателната присъда. Заявява възражение за погасяване по давност
предявения иск за лихва. Поддържа се, че през процесния
период срещу ищцата са водени паралелно и други две наказателни производства,
също за престъпления по чл.219, ал.4 от НК, по които ищцата за заявени едни и
същи неимуществени вреди вече е била обезщетена от ответника в размер общо на
сумата от 20 000 лв. Оспорва ищцата да е търпяла допълнителни неимуществени
вреди точно от обвинението предмет на
обезщетение по настоящото дело. Оспорва ангажирането отговорността на ответника
за всички медийни публикации по хода на наказателното дело, за извършените
запитвания „справки“ по воденото наказателно производство. Оспорва всички
фактически твърдения. Твърди принос от страна на ищцата по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ.
В съдебно заседание ищцата чрез
процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли съда да постанови
решение, с което да ги уважи изцяло. Подробни съображения излага в писмени
бележки по делото.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда
да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка
на твърденията и доводите на страните
и на събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
С Постановление
на СГП от 17.10.2006 г. по пр. пр. № 6545/2006 г. е образувано наказателно
производство срещу
длъжностни лица от търговско дружество „Софийски имоти” ЕАД за това, че в
периода от началото на 1995 г. до 30. 09. 2004 г. в гр. София, ул. ******, при
условията на продължавано престъпление, не били положили достатъчно грижи за
ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното им
имущество и въпреки задълженията им не били упражнили достатъчен контрол върху
работата на лицата, на които било възложено управлението, разпореждането и
отчитането на обществено имущество и от това били последвали значителни щети за
предприятието - престъпление по чл. 219, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
С Постановление на СГП 10.09.2008
г., наказателното производство е започнало като ДП № 135/2006 г. по описа на ГД
„ППООРП”, пр. пр. № 6545/2006 г. по описа на СГП. В хода на досъдебното
производство и след като ответникът приел, че били събрани достатъчно данни за
извършени престъпления от длъжностни лица от „Софийски имоти” ЕАД при създаване
на съвместното дружество „С.1” АД, ответникът отделил материалите по ДП № 135/2006 г. по описа на ГД
„ППООРП”, пр. пр. № 6545/2006 г. по описа на С111 и завел под нов номер в L111
и образувал процесното ДП № 99 от 2008 г. по описа на
ГДДП, пр.пр. № 9387/2008 г. по описа на СГП.
Въпреки подадените многобройни
молби от защитници на обвиняемите за обединяване на всички производства, тъй
като всички касаят „Софийски имоти” ЕАД и едни и същи длъжностни лица, между
които и ищцата, ответникът отказал обединяването на наказателните производства,
което довело до няколко обвинителни акта срещу ищцата.
С Постановление от 07.07.2009 г. по ДП № ЗМ 99 от 2008 г. по описа на ГД ДП, пр.пр. № 9387/2008 г. по описа на СГП, ищцата била привлечена
в качеството й на обвиняема за това, че в периода 14.12.1999 г. - 25.01.2000 г.
в гр. София, в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б.
„б” НК - член на Съвета на директорите на „Софийски имоти” ЕАД /по Решение № 4
от 12.01.1998 г. на СГС - ФО по ф. д. № 16757/1995 г. и Договор за възлагане на
управление № РД15-6561 от 01.12.1997 г. и Допълнителни споразумения към него с
№ РД1563 от 19.01.1999 г. и № РД 15-413 от 10.03.2000 г./, в съучастие като
извършител с още четири длъжностни лица, въпреки задълженията й, регламентирани
в ТЗ, Устава на „Софийски имоти” ЕАД, Договора за възлагане на управление на
ЕАД с общинско имущество „Софийски имоти” ЕАД № РД 15-6561 от 01.12.1997 г.,
умишлено не била упражнила контрол върху работата на лице, на което е възложено
управлението и разпореждането с обществено имущество /Т.Д.Д.-
изпълнителен директор на „Софийски имоти” ЕАД/- тежко умишлено престъпление по
чл. 219, ал.4, вр. ал.3, вр.
ал.2, вр. чл. 20, ал.2 НК. Със същото постановление
спрямо ищцата е взета мярка за неотклонение „Подписка“. Постановлението е
предявено на ищцата на 31.07.2009 г. и в същият ден е проведен и разпит в
качеството й на обвиняема.
С протокол от 05.03.2010 г.
разследването е предявено на ищцата.
Изготвен е обвинителен акт срещу ищцата
и още девет лица, внесен в съда на 31.05.2010 г. и по него било образувано НОХД
№ 2560/2010 г. по описа СГС, НО, 12
състав. С Разпореждане от 15.06.2010 г. е насрочено открито съдебно заседание
за 09.07.2010 г. В хода на съдебното производство са проведени множество открити
съдебни заседания, съответно: на 22.10.2010 г., 17.11.2010 г., 03.12.2010 г.,
04.02.2011 г., 14.02.2011 г., 25.02.2011 г., 06.04.2011 г., 07.04.2011 г., 02.05.2011 г.,
10.06.2011 г., 22.06.2011 г.,19.09.2011 г., 14.10.2011 г., 09.11.2011 г.,
28.11.2011 г., 12.01.2012 г.
Съдебното производство пред
първата инстанция приключило с оправдателна присъда, произнесена на 13.01.2012
г.
На 26.01.2012 г. ответникът подал
протест срещу оправдателната присъда, по който било образувано ВНОХД № 244/2012
г. по описа на CAC, НО, VII състав. Пред въззивната
инстанция са проведени също множество открити съдебни заседания, както следва: 28.05.2012
г., 17.07.2012 г., 26.10.2012 г., 07.12.2012 г., 15.02.2013 г., 12.04.2013 г.,
07.06.2013 г., 19.07.2013 г., 11.10.2013 г., 27.11.2013 г.
С Решение № 464/2013 г. от 25.06.2014
г. на САС, НО, 3 състав по ВНОХД № 244/2012 г. била потвърдена изцяло
оправдателната по отношение на ищцата присъда на СГС. Така окончателно
оправдателната присъда влязла в сила спрямо ищцата на 20.11.2014 г.
Пред
настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите Д.С.К. и И.К.И..
Разпитана свидетелката К.-дъщеря
на ищцата установява, че през 2009 г. започнали да се водят три дела срещу
майка й, които с годините приключили в различно време, едно по едно, а последното
приключило през 2014 г. Тези дела били свързани с работата на майка й в
„Софийски имоти“. По две от делата ищцата била оневинена през 2012 г. Ищцата се
сринала и не се почувствала по-добре психически, защото реално третото дело
продължавало. През 2013 г. на ръцете на ищцата се появило витилиго,
което постепенно се разпространило по цялото й тяло. След това ищцата заболяла
от тироид на хашимото-автоимунно
заболяване. Преди 2009 г. ищцата нямала заболявания. Ищцата се била затворила,
прекарвала много повече време вкъщи, комуникирала с много по-малко хора,
излизала по-рядко. Била в много тъжно настроение. Съседите научили за
наказателното дело. Свидетелката е очевидец на случаи, когато била през деня в
къщи- да идва полицай да връчва призовка, да залепя на вратата. Свидетелката
установява още, че майка й е добър професионалист, винаги е била съвестен човек
в работата си и точно професионално името й било опетнено.
Разпитана свидетелката Иванова
установява, че с ищцата се познава служебно от 1994 г. Свидетелката е бивш
професионален журналист- репортер на „24 часа“, а към този момент ищцата
работела в Комитета по енергетика като пресаташе на тогавашния председател на
комитета. Отношенията между двете постепенно прераснали от служебни в по-близки
приятелски такива. По въпроса за делата свидетелката разбрала от медиите. На по-късен
етап в личен разговор, за който свидетелката настояла, ищцата споделила съвсем
бегло за какво става дума, но всъщност свидетелката се осведомила и за трите
дела от медиите. Свидетелката установява още, че ползвала експертизата на
ищцата като социолог в нейни кампании, като през 2014 г. имала идея да направи
социологическо проучване на държавна администрация, в което обаче ищцата не
можела да участва, поради воденото и неприключило наказателно дело.
Лично на свидетелката се обаждали
общи колеги и познати журналисти, за да питат какво става, защото знаят, че е
близка с ищцата. Ищцата не се успокоила след като била оправдана по първите две
дела. Ищцата не контактувала с никой, но когато свидетелката я е видяла ищцата
имала анемия, изглеждала много зле. След това развила и други болести. Свидетелката
установява също така, че воденото срещу ищцата делото била шумно разгласено във
всички медии, включително с посочване на имената срещу които се води.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са,
непротиворечиви и последователни, кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства.
Свидетелските показания на
разпитаните свидетели, относно заболявания на ищцата се подкрепят и от епикриза на Първа МБАЛ-София АД, от която се установява, че
в периода 28.08.2013 г.-05.09.2013 г. ищцата е постъпила за лечение в
болничното заведение на жлъчно каменна болест и с придружаващи заболявания: витилиго, хипотиреоидизъм, климакс, миома утери, вторична желязодефицитна
анемия. Между 16.09.2013 г. – 23.09.2013 г. отново постъпила на лечение в
болнично заведение с диагноза дивертикули на дебело
черво.
От представената диплома за висше
образование се установява, че ищцата е завършила философския факултет със
специалност социолог. Установява се също така, че от 20 март 2010 г. ищцата
притежава и сертификат „Консултанти по европейски проекти“.
От представените извлечения от
трудова и осигурителни книжки се установява, че до м.декември 1997 г. ищцата е
била началник отдел „външни връзки“ към Столична община, а от 01.12.1997 г. е в
управителния съвет на учреденото с общинско имущество „Софийски имоти“ ЕАД, в
което длъжностно качество е била обвинена. До 1992 г. ищцата е работела като
редактор и репортер в печатни издания и агенции. До 1997 г. е заемала
експертни, отговорни длъжности в Комитета по енергетика и МЕЕР
От ангажираните по делото
доказателства се установява, че по отношения на другите две наказателни
производства ищцата е обезщетена със сумите от 6 000 лв. и 14 000
лв., съответно: с влязло в сила на 10.04.2017 г. Решение № 887/03.05.2016 г.,
в.гр.д.№ 5135/2015 г. на САС, Решение № 5056/10.07.2015 г. по гр.д.№ 16865/14
г. по описа на СГС, І-13 състав и Решение № 22/26.03.2018 г., гр.д.№ 1552/2017
г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 2355/09.12.2016 г. по в.гр.д.№ 3361/2016 г.,
САС, 10 състав и Решение № 4175/20.05.2016 г., гр.д.№ 9172/2015 г., СГС, І-3
състав.
При така установената по-горе фактическа
обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Предявеният против П.на
РБ иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в редакцията на нормата след
изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.
Материалноправната претенция на ищцата се
обосновава с отговорността на държавата за
незаконната дейност на нейните правозащитни
органи. Случаите на тази отговорност
са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата
дължи обезщетение на всеки гражданин
при незаконно обвинение в извършване на престъпление.
При това
положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и твърдените обстоятелства по делото, то ищцата трябва да докаже относно
основателността на иска си:
На първо
място субекта на извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно
е установено в настоящия процес.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение
се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл.
2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди.
Пасивно легитимирани по тези искове
са съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна легитимация на ответника.
П.на Р.Б. е юридическо
лице на бюджетна
издръжка със седалище гр. София
- чл. 137 ЗСВ.
На второ място ищцата ще
следва да докаже факта на
деянието, което в случая се
заключава в обвинение
в извършване на престъпление, за което е оправдана с влязла в сила присъда.
Този факт също е налице и се
установява безспорно с приложените към исковата молба писмени доказателства.
От правно значение за ангажиране
отговорността на държавата на основание
чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление,
за което ищцата е оправдана, респ., ако има установени претърпени в по-голяма степен/ неудобства в резултат на това
обвинение и на взетата спрямо нея мярка за неотклонение, в случая „Подписка“.
С ангажираните
гласни доказателства ищцата установи и фактът на причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в изживени емоционални страдания - негативни чувства от
факта на обвинението, преживения стрес и нервно напрежение. Настъпването на
неимуществени вреди не се презюмира по силата закона, поради което
установяването на този факт е в доказателствена
тежест на ищцата. Тези вреди съдът намира за доказани от ищцата при условията
на пълно и главно доказване, както и че са настъпили като пряка и непосредствена
последица от незаконно повдигнатото обвинение и за тези вреди ще следва да бъде
обезщетена.
И на
последно място ищцата следва да докаже вида на претърпените от нея вреди – неимуществени
и имуществени по чл. 4 на ЗОДОВПГ, както и причинно-следствена връзка между
вредите и неправомерните актове на държавния орган, т. е. факта на деянието.
Искът за неимуществени вреди е
доказан, а по размер частично основателен.
Съгласно ППВС №
4/1968 г. при определяне
обезщетението за неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от
съда по справедливост
като се извършва
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Съобразно утвърдената практика на
ВКС, в понятието
"неимуществени вреди" се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само отрицателно
отражение в психиката, но и социален дискомфорт
в определен период от време.
Предвид горното съдът следва да
определи паричен
еквивалент, който да възмезди ищцата.
От неоснователното обвиняване в
извършване на престъпление, ищцата е търпяла неимуществени вреди-станала
затворена, не комуникирала с никой, не искала да излиза, увреденото й
здравословно състояние се влошило, била много тъжна, през 2014 г. не могла да
участва в социологическо проучване на държавна администрация, именно поради
воденото срещу нея наказателно производство.
Ищцата не доказа получените от
нея заболявания да са в пряка причинна връзка с повдигнатите й обвинения /по
делото не е налице заключение на СМЕ в този смисъл/, поради което и за тези й
твърдения като недоказани, не следва да бъде обезщетявана.
Приетите от съда за доказани
неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвиняване на ищцата в извършване на престъпления и са в причинна връзка с
него.
Съобразно съдебната практика,
формирана по реда на чл.290 от ГПК, при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.
1 от ЗОДОВ правно релевантни обстоятелства-критерии за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение,
дали то е за едно или за няколко отделни престъпления-умишлени или по
непредпазливост, за които ищецът е оправдан; продължителността на наказателното
производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове
за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на
ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв
начин всичко това се е отразило на ищеца-има ли влошаване на здравословното му
състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на
ищеца, и изобщо-цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му-семейство, приятели, професия и професионална
реализация, обществен отзвук и пр. Като ориентир за определяне паричния
еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още и стандартът на живот
в страната към периода на увреждането. Следва да се отчита и обстоятелството,
че осъждането на държавата в лицето на процесуалния й субституент-П.за
заплащане на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца,
като размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Това
обезщетение за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ се
определя глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат
на приключилото с оправдателна присъда, незаконосъобразно наказателно
преследване срещу него.
На следващо място по въпроса
при определяне на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли
решаващият съд да обсъди наличието на паралелно водено срещу ищеца друго
наказателно производство в процесния период, което
също е приключило с оправдателна присъда, и по какъв начин този факт рефлектира
върху размера на обезщетението, е налице съдебна практика по чл.290 от ГПК, обективирана в Решение № 309/15.01.2019 г., постановена по
гр.д.№ 4962/2017 г. по описа на ВКС, ІV гражданско отделение.
Това решение е приложимо в
настоящия случай, доколкото се установява, че в процесния
период срещу ищцата са водени паралелно още две наказателни производства, като
едното е прекратено, а другото е приключило с влязла в сила оправдателна
присъда. За тези незаконосъобразни обвинения ищцата е обезщетена с общо сума от
20 000 лв.
Съобразно константната практика
на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, израз на която е и решение №
449/12 от 16.05.2013 г. по гр. дело № 1393/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в случаите когато по едно и също време са се
развили отделни наказателни производства, по които ищцата е била привлечен като
обвиняем, причинените й от това неимуществени вреди са във връзка с всички
обвинения. Изпитваните в тези случаи притеснения, страх от бъдещия изход на
делото, неудобството, опетняването на доброто име в обществото и в сферата на
професионална реализация, накърняването на достойнството и честта са във връзка
с всички обвинения, независимо, че те са повдигнати в рамките, не на едно, а на
различни наказателни производства. Поради това, когато се преценява кои вреди
са причинени и какво обезщетение се дължи за процесното
незаконно обвинение, и в този случай следва да се изхожда от броя и тежестта на
всички обвинения, взетите мерки за неотклонение, продължителността на периода,
в който обвиненията са поддържани и всички останали обстоятелства, релевантни
за размера на обезщетението.
Предвид установените и доказани обстоятелства по
делото, следва изводът, че ищцата е търпяла неимуществени вреди и от трите,
развили се по едно и също време, наказателни производства срещу нея. И трите
повдигнати срещу ищцата незаконни обвинения по чл.219, ал.4 от НК, по които тя
е оправдана, а едното производство е прекратено, са за тежки умишлени
престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от Допълнителната разпоредба на НК, като
две от наказателните производства в съдебната си фаза са се развили пред две
съдебни инстанции, а по прекратеното наказателно производство срещу ищцата е
внасян три пъти обвинителен акт. Процесното
наказателно производство е продължило най-дълго около шест години и два месеца.
Другите две производства са приключили съответно в рамките на около три години
и девет месеца по ДП ЗМ № 81/08 г. ГД ДП на МВР, пр.пр.№
6715/2008 г. на СГП и около четири години и четири месеца по ДП ЗМ № 79/2008 г.
ГД НП, пр.пр.№ 6716/2008 г. на СГП.
Несъмнено и трите незаконни обвинения са се
отрази съществено негативно на психоемоционалното
състояние на ищцата, която в течение на процесния
период е изпитвала значителни притеснения за развитието и изхода на трите
наказателни производства, чувство на онеправданост, страх
от несправедливо осъждане.
Значително по-интензивни вреди в
професионалната сфера на ищцата е причинило процесното
обвинение, което е било и публично разгласено и във връзка с него й е била
наложена мярка за неотклонение, макар и най-леката такава-подписка.
Наказателното производство по процесното обвинение е
продължило и най-дълго- шест години и два месеца и се е развило пред две
съдебни инстанции, на които ищцата се е явила общо двадесет и седем пъти на
насрочените открити съдебни заседания.
С оглед на това, предвид всички установени по
делото и посочени по-горе обстоятелства, както и предвид
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода на
причиняване на неимуществените вреди от трите незаконни наказателни
преследвания срещу ищцата, настоящият съдебен състав намира, че общият размер
на справедливото, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение, което да е
достатъчно за репариране тези неимуществени вреди, едновременно причинени на ищцата
и от трите процесни обвинения, възлиза на сумата 40 000
лв. Предвид безспорното установеното по делото обстоятелство, че на ищцата вече
са присъдени обезщетения в общ размер 20 000 лв., то за вредите от незаконното
обвинение по чл. 219, ал. 4 от НК, по настоящото дело ответната страна й дължи
такова в размер от 20 000 лв.
С оглед на горното Софийски градски
съд намира, че предявеният иск за обезщетение
за причинени неимуществени вреди е основателен в размер на 20 000 лв.,
тъй като в този размер той
е съобразен със събраните по делото
доказателства, с принципа на справедливост по чл.
52 от ЗЗД и е адекватен
да репарира претърпените от
ищцата морални вреди.
Предвид горното
искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 20 000
лв. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лв. като
неоснователен.
Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост
при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот,
с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
По претенцията за лихви. Такива
се дължат от влизане в сила на оправдателната присъда, в случая 20.11.2014 г.-това
е и денят на увреждането.
Основателно е обаче възражението
на ответника, че част от вземането на ищцата за лихва е погасено по давност.
Вземанията за лихви на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок, считано от настъпване
на изискуемостта.
Следователно и за периода от
20.11.2014 г. до 22.01.2016 г. вземанията на ищцата за лихви са погасени по
давност, поради което и за този период искът за лихви ще следва да бъде
отхвърлен като погасен по давност, като претенцията следва да бъде уважена,
считано от 23.01.2016 г. до окончателното изплащане на главницата.
До приключване на устните
състезания по делото, ищцата не е заявила искане за присъждане на разноски,
поради което съдът не й присъжда такива.
Така мотивиран Софийският градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр. София, бул.
„*******, Съдебната палата да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в
редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ на Р.П.П., ЕГН **********,***, с адрес за
кореспонденция: гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ № 149, вх.Б, ет.2, ап.22, адвокат
В.В., сумата
от 20 000 лв. /двадесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и
поддържано от П.на РБ обвинение по ДП № ЗМ 99 от 2008 г. по описа на ГД ДП, пр.пр. № 9387/2008 г. по описа на СГП в извършване на престъпления по чл.219, ал.4, вр. с ал.3, вр. с ал.2 и вр. с чл.20, ал.2 от НК, за които е оправдана с влязла в
сила на 20.11.2014 г. Присъда № 3 от 13.01.2012 г., постановена по н.о.х.д. № 2560/10
г. по описа на СГС, НО, 12 състав, ведно със законната лихва върху горната
главница, считано от 23.01.2016 г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 20 000
лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихва за периода от
20.11.2014 г. до 22.01.2016 г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: