№ 1379
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20221110212558 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Е. П. З. срещу наказателно постановление
/НП/ № 22-4332-005852 от 08.04.2022 г., издадено от началник група към
СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.182, ал.1, т.6 от
ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 850 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.
В жалбата не се релевират доводи за това, че обжалваното НП е
неправилно и незаконосъобразно, като се поддържа, че такива ще бъдат
изложени в съдебно заседание. Иска се съдът да отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, призован по адрес по жалбата, не
се явява, не се представлява от процесуален представител. Не депозира и
писмени бележки в допълнение към жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява, не
ангажира доводи в подкрепа на тезата си.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
1
по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното
от фактическа страна:
На 03.12.2021г. в 08:39 часа в с.М. Б. местност “Манилов дол“, по
ул.“Малобучински път“, с посока на движение от АМ „Струма“ към кв.
„Суходол“, жалбоподателят като водач на лек автомобил „А.“ с рег.№ ******,
регистриран на името на Р. К., бил спрян за проверка от органите на ОПП-
СДВР. Извършена е констатация за това, че той управлява МПС, като се
движи със скорост от 108 км./час, отчетен толеранс от измерена скорост 112
км./час, при максимално разрешена скорост от 40 км./час, въведено с пътен
знак „В 26“ в населено място, с наказуемо превишение 68 км./час, установено
с АТСС CAM S1 C с фабр. № 11743FO, записващо дата, час, скорост и снимка
на нарушението, показано на водача, който попълнил декларация по чл.188 от
ЗДвП.
Във връзка с горното е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 027511 от 25.03.2022 г., връчен на
същата дата, като в графа „обяснения, възражения“ жалбоподателят писмено
не е отразил такива.
Въз основа на акта, при идентично фактическо описание на
извършеното нарушение и цитиране на разпоредбите на чл.21, ал.2 от ЗДвП,
на 08.04.2022 г. е издадено атакуваното НП, с което на основание чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 850 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от три месеца.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни – показанията на свидетеля В.
В. и писмени – АУАН, писмена декларация, копие от удостоврение за
одобрен тип средство за измерване, копие от протокол от проверка на
преносима система на контрол на скоростта на МПС, копие от протокол за
използване на автоматизирано техническо средство, снимков материал, копие
2
от протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система, копие от справка-картон на водача, заповеди за компетентност,
справка за собственици на превозното средство, както и от останалите
материали по делото.
В съдебно заседание свидетелят В. поддържа констатациите по АУАН
и съдът цени показанията му като последователни и логични. Съдът
кредитира и писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по
предвидения в закона ред.
При така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН от лице, имащо
интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество, съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, тоест
дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.314, ал.1
от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и
задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл.13, чл.107, ал.2 и чл.
313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма. Спазени са
законоустановените срокове по чл.34 от ЗАНН. Касателно компетентността
на наказващия орган - началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция”-
СДВР - по издаване на атакуваното наказателно постановление: същата
следва по силата на длъжностно качество и правомощията, делегирани с
приложена по делото заповед. Същевременно е налице и материална
компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН.
С процесното наказателно постановление на жалбоподателя е вменено
да е извършил административно нарушение, доколкото същият като водач на
МПС се движил в населено място със скорост от 108 км./час /отчетен
толеранс от измерена скорост 112 км./час/, при максимално разрешена такава
от 40 км./час, въведено с пътен знак „В 26“, превишавайки скоростта с 68
3
км./час,
Настоящият съдебен състав констатира, че и в акта, и наказателното
постановление е посочено, че разрешената скорост на движение е била 40 км.
/ч. в населено място, ограничена с пътен знак В-26, като не е посочено къде
се е намирал посоченият знак, на какво разстояние от него е била поставена
системата, на какво разстояние действа ограничението – тоест схема и
описание на пътния участък, с цел установяване по несъмнен и безспорен
начин на извършеното нарушение. В този смисъл жалбоподателят е бил
лишен от възможността да бъде известен за тези обстоятелства, за да може да
реализира адекватно правото си на защита.
На следващо място съдът приема, че не е налице идентитет между
отразеното в АУАН и в НП, доколкото с акта цифрово е вменено на
жалбоподателя да е извършил нарушение по чл. 21, ал.2, вр. чл.165, ал.2, т.6
от ЗДвП, а с наказателното постановление - по чл. 21, ал.2 от ЗДвП, с което
водачът е бил лишен от въъзможността да разбере административното
обвинение, за да се защити срещу него.
Визираните по-горе съществени процесуални нарушения при съставяне
на АУАН и издаване на НП както поотделно, така и в тяхната съвкупност
представляват основание за отмяна на НП, затова е безпредметно
обсъждането на правилното приложение на материалния закон.
Предвид изложеното по-горе, наказателното постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 22-4332-005852 от
08.04.2022 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“
- СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 850 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
4
град в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговоро изготвяне на
основанията, поредвидени в НПК и пореда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5