№ 16810
гр. София, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. К.
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20251110104693 по описа за 2025 година
Ищците Н. М. Н., действаща чрез своята майка и законен представител С. Г. К., и С. Г. К. са
предявили искове срещу „М. Про“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр.
София, ............., за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на
техния съответно баща и партньор /с когото С. К. съжителствала на семейни начала/,
последица от трудова злополука настъпила на 09.10.2024 г., в размер на 150 000 лв. за
първата ищца и на 120 000 лв. за втората. В исковата молба се твърди, че между ответника и
починалия М. П. Н. бил сключен Трудов договор № 10/30.04.2018 г., съгласно който
работникът изпълнявал функциите на длъжността „монтьор, вътрешноотоплителни
инсталации“ с работно място "в обектите на дружеството" в гр. София. Твърди се, че на
09.10.2024 г. около 10:30 ч., на строителен обект на ответното дружество, представляващ
сграда високо застрояване, находящ се в гр. София, кв. „Младост 3“, УПИ I-4089.591, кв. 1а
– M Tower, с работника М. Н. настъпила злополука, призната за трудова с Разпореждане №
36043/11.12.2024 г., издадено от ТП на НОИ – София град и влязло в сила на 06.01.2025 г.
Злополуката настъпила на посочените място и време, когато по време на изпълнение на
трудовите си задължения /изолиране на въздуховодна инсталация/, М. Н., с налично работно
облекло и обувки, слязъл от шестия етаж, за да вземе размер за разкрояване на изолационен
материал, като за целта използвал преносима алуминиева стълба с противохлъзгащи тапи,
както било посочено и от работодателя в подадената от него декларация за злополуката. В
последствие, в процеса на работа, работникът паднал от стълбата през технологичния отвор
върху работната платформа два етажа по-надолу, получавайки тежка височинна травма.
Видно от съставения от комисия на ТП на НОИ София град Протокол № 98/04.12.2024 г. за
резултатите от извършеното разследване на процесния инцидент, при извършената проверка
били констатирани допуснати нарушения от страна на ответното дружество, за което били
1
съставени и съответните актове; по случая било образувано и досъдебно производство №
422/2024 г. по описа на ОСлО при СГП, неприключило към настоящия момент. В резултат на
злополуката М. Н. получил тежка съчетана политравма, като бил транспортиран и приет по
спешност в болнично заведение, но въпреки предприетите реанимационни мероприятия, на
16.10.2024 г. настъпила смъртта му. Като последица от леталния изход, близките на
починалия /ищците/ търпели значителни неимуществени вреди. Поддържат, че внезапната и
нелепа смърт на М. Н., лишава невръстното му дете от бащина грижа, подкрепа, пример и
обич завинаги. Излагат се конкретни доводи относно трудностите, с които то предстои да се
справя, за невъзможността да споделя преживявания с починалия родител, както и относно
болката, с която ще живее. Относно ищцата С. К. се сочи, че същата търпи значителни
неимуществени вреди от загубата на М. Н., с когото водели пълноценен и щастлив семеен
живот, двамата били много сплотени и привързани един към друг. Помежду им била
изградена трайна и дълбока емоционална връзка, разчитали на взаимна подкрепа и
разбиране. След смъртта на М. Н. за ищцата последвали чувства за празнота и
безпомощност, била лишена от безрезервната помощ и грижа, която винаги получавала от
починалия, трябвало да се справя сама с грижите за малолетното си дете и с тези за дома.
Битието станало мрачно и самотно предвид липсата на нейния партньор и
невъзможността да споделят общи моменти. Ищцата изпитвала трудности да се зарадва, все
по-рядко се усмихвала, като същевременно не трябвало да показва слабост пред дъщеря си,
за да компенсира нейните страдания. Излага се, че неимуществените вреди от смъртта на
близък са изключително интензивни и имат много по-дълго проявление, често съпътстват
изцяло живота на близките. Ищците молят да се осъди ответникът да им плати обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в следствие на трудовата злополука в размер на 150
000 лв. за Н. М. Н. и на 120 000 лв. за С. Г. К., които суми ищците считат, че отговарят на
претърпените от тях болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането
до плащането.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който оспорва исковете. Не
отрича, че при трудова злополука, настъпила на 09.10.2024 г. на обект „Високо застрояване
със смесена функция“ в УПИ I-4089.591, в гр. София, кв. 1а, „Младост 3“, M Tower, при
изпълнение на СМР – ОВиК инсталации, пострадал М. П. Н., който на 16.10.2024 г. починал.
Счита, че на ищцата С. К. /която не се явява наследник на починалия/ не се дължи
обезщетение в размер, съизмерим с претендираното обезщетение от другата ищца. Сочи, че
като работодател предприел всички необходими мерки за осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд. Поддържа, че след инцидента оказал съдействие на близките
на починалия, включително заплатил разходите за погребението, своевременно изплатил
дължимите аванс и заплата, съдействал за по-бързо изготвяне на документите за изплащане
на суми по застраховка „Злополука“. Отправил и предложение за финансова подкрепа в
отглеждането на малолетната ищца до навършване на пълнолетие, инициирал провеждането
на срещи за споразумение, каквото не било постигнало. Като основание за намаляване на
обезщетенията излага съображения за поведението на починалия, който предприел
необмислено решение да ползва алуминиева подвижна стълба вместо предвидено за целта
2
скеле. Твърди разработена в дружеството Обща методология за монтаж на вертикални
въздуховоди в шахти, която съдържала текст относно мерките за безопасност; разработени
Правила за безопасна работа на височина, Инструкция за монтаж, експлоатация и безопасна
работа на мобилно скеле, модел CC2000/10 от 02.02.2015 г., както и Инструкция за безопасна
работа с преносими стълби, съдържаща изчерпателна информация относно ползването на
такива, с които работниците били запознати. До самостоятелна работа с преносима стълба се
допускали само работници, преминали през инструктаж по здравословни и безопасни
условия на труд и пожаробезопасност, какъвто бил проведен и на починалия. На
работниците били осигурени лични предпазни средства /облекло, каски, обувки, колан с
осигурително въже/. Ответникът имал сключен договор с трето лице за предоставяне на
услуги по трудова медицина с цел установяване пригодността на работниците да изпълняват
конкретно възложената им работа. В тази насока твърди съпричиняване поради груба
небрежност. Моли за отхвърляне на исковете по отношение на С. К. и за присъждане на
обезщетение на ищцата Н. Н. в намален размер. Претендира разноски.
С оглед на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на
страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените
на пострадал от трудова злополука работник или служител имуществени и неимуществени
вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК следните материалноправни предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща
до неблагоприятни последици – намаляване на имуществения актив, увеличаване на
имуществения пасив или направата на разноски, а по отношение на неимуществените вреди
– претърпени болки и страдания от пострадалия или лица, които имат право да получат
обезщетение (съобразно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на
ВКС, ОСНГТК) и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените
имуществени и неимуществени, тоест да са закономерна, естествена последица от
злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената
отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той
самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг.
чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е
обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при
небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската
имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие при
самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване на
вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван термина
„груба небрежност”) отговорността на работодателя може само да бъде намалена.
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. №
1/2016 г., ОСНГТК „Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
3
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени.“. В този смисъл право на обезщетение за
неимуществени вреди имат низходящите (децата) на пострадалия, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия, като претенцията на последното се
основава не на наследствени права, а на лично претърпените страдания от смъртта на
починалия. Не е спорно по делото, а и от представените удостоверение за наследници и
събраните гласни доказателства се установява, че Н. Н. е дъщеря на починалия, С. К. – лице,
с което са съжителствали повече от десет години преди инцидента, което обоснова активната
материална легитимация на ищците да претендират обезщетение за неимуществени вреди.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата относно
съществувало между ответника и М. П. Н. трудово правоотношение въз основа на трудов
договор № 10/30.04.2018 г., по който последният изпълнявал длъжността „монтьор
вътрешноотоплителни инсталации“ и настъпила на 9.10.2024 г. по време на работа
злополука, призната за трудова с разпореждане на НОИ, в резултат на която е настъпила
смъртта му на 16.10.2024 г.
Видно от разпореждане № 36043/11.12.2024 г. на НОИ, ТП „София град“, е приета за трудова
злополуката, станала с М. Н. на 09.10.2024 г., като е установено, че злополуката е настъпила
по време и по повод на извършваната работа – при монтаж и изолиране на вентилация в
технологична шахта, пострадалият пада в шахта, в следствие на което получава височинна
съчетана травма, множествени травми на главата и тялото, други вътречерепни травми. При
наличието на влязло в сила разпореждане, съдът е обвързан от същото и не може да
пререшава въпросите за наличие на трудова злополука, както и за причинната връзка между
злополуката и настъпилото увреждане на здравето.
Видно от протокола на комисия при НОИ ТП София град за резултатите от извършено
разследване на злополуката, М. Н. е следвало да извърши монтаж и изолиране на
вентилация на технологична шахта на ет.6. Най-вероятно е допуснат да извършва работата с
преносима стълба във вентилационната шахта, в която има технологичен отвор с размери 75
см. на 90 см., без да е осигурен ефективен контрол на извършваната работа без риск за
здравето по безопасен начин. Нарушения са допуснати от работодателя и работника. На
пострадалия са били проведени начален инструктаж, периодичен, на работното място и
ежедневен. Дадени са мерки за недопускане на подобни злополуки. Протоколът от
разследването на комисията по трудовата злополука има обвързваща доказателствена сила
относно осъществилите се факти (за механизма на нейното настъпване), съгласно чл. 58, ал.
6 КСО – така Решение № 109/12.03.2012 г., постановено по гр. д. № 622/2011 г. по описа на
ВКС, Г. О., IV Г. О., Решение № 63/10.05.2017 г., постановено по гр. д. № 3648/2016 г. по
описа на ВКС, Г. О., III Г. О.
От приетите като доказателства по делото: книга за инструктаж по безопасност и здраве при
работа, книга за ежедневен инструктаж, книга за начален инструктаж, служебна бележка,
книга за периодичен и извънреден инструктаж, книга за инструктаж от подизпълнител и за
4
нов обект, се установява, че такива са проведени на М. Наполенов, на: 5.7.24 г., 9.10.24 г.,
2.5.2018 г., от 2 до 9.5.2018 г., 13.8.24 г., 13.8.24 г., като е запознат с правила за работа и
безопасност: Ръчни ел. инструменти, удължители и др., Работа на височина – скеле, стълби,
фасадно скеле, Работа около отвори, вентилационни шахти и др., Правила за пожарна
безопасност, Товаро-повдигателни съоръжения, Режим на труд и почивка, Оказване на
първа помощ, Често допускани грешки и нарушения на ЗБУТ, Употреба на алкохол и
упойващи вещества. Пътуване със служебно МПС. Съгласно представените списъци на
персонала, запознат с оценката на риска на обект „Високо застрояване със смесена
функция“, М. Н. е запознат на 13.8.24 г.
Представен е по делото Протокол за извършена проверка на обекта на ответника от органите
на ГИТ, в който са направени следните констатации: работниците извършват СМР в шахта с
отвори, които не са обезопасени срещу падане; в карта за оценка на риска не е оценен
риска от работа на височина при изграждане на вентилационни системи; допуснал е
работещи в шахта с отвор без да е осигурил ефективен контрол за извършване на работата
без риск за здравето и по безопасен начин; не е удостоверено, че работещите са допуснати
след успешно положен изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни
условия на труд, отнасящи се за извършваната дейност; не са определени в длъжностната
характеристика срокове за полагане на изпит, не по-дълги от две години; в списъците за
лични предпазни средства няма запис за предоставяне на предпазен колан /сбруя/; липсва
заключение от службата по трудова медицина за пригодността на работника да изпълнява
конкретния вид работа. Дадени са предписания със срокове за изпълнението им. С влязло в
сила решение на АС София град, предписанието е обжалвано, като е отменено относно т.5 –
касаеща предоставянето на лични предпазни средства и работно облекло.
По отношение на ответника като работодател е ангажирана административно-наказателна
отговорност за нарушение на чл. 40, т.1, вр. чл. 60, ал.1 и чл. 61 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
СМР, за това, че не са обезопасени срещу падане от височина на хора и предмети
вентилационните шахти от 3-ти до 6-ти етаж.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М. /майка
на С. К./, К., М. и Т., от които се установява, че след инцидента с М., С. непрекъснато ходела
в болницата, не се хранела, не можела да спи. След смъртта му била в шок, наложило се да
посещава психолог, за да се справи, но все още не е преодоляла загубата му. Ходи всяка
седмица на гробището, плаче, продължава да не се храни, не спи в стаята им, говори за него
и какво би било ако е жив. Приемала успокоителни, но ги спряла. С М. били много близки,
обичали се, разбирали се, загубата му се отразила на С. много тежко, като се наложило да
поеме сама грижите за дома и детето. Връзката между М. и детето също била много силна,
той бил грижовен баща. Н. го посочвала на снимки, чакала го да се прибере от работа.
Свидетелят М., работник в ответното дружество, познавал М. от дете, а Т. – от
тинейджърските години, заедно започнали работа при ответника. В деня на инцидента
подготвяли въздуховоди за монтаж. В началото на работния ден им бил проведен
инструктаж от бригадир Георги Иванов, били им раздадени работно облекло и лични
5
предпазни средства – каски, якета, обувки, очила; имали и въжета и сбруи, които стоят във
фургон в обекта и се използват при опасни ситуации на по-големи височини, като техниците
и работниците преценяват кои ситуации са опасни. В деня на инцидента М. трябвало да
извършва нормална работа - измерване на въздуховод, за което бригадата решила да
използва стълба, а не скеле, защото със стълба е по-удобно. Размерите следвало да се вземат
с ролетка от ниша, в която е въздохуводът, а до него имало отвор, където върви
въздуховодът след като се сглоби. Отворите били обезопасени, но парапетите се махали,
когато трябвало да се монтира въздуховодът. Не използвали въжета и сбруи, тъй като
отнемало време, а и отворът не бил голям и не се налагало да се пресягаш на голямо
разстояние за вземане на размера. За вземане на размер никой от останалите не се е
анкерирал, въпреки че предишния ден техникът им казал да сложат колани, защото е високо.
М. трябвало да се качи на стълба, която се поставя до отвора, и да измери въздуховода, т.е.
дейност която отнема секунди. Били инструктирани за използването на стълби и скелета.
Свидетелите били на горния етаж и не видели какво точно се е случило, чули удар при
падането на М. на по-долен етаж.
Съдът приема събраните по делото гласни доказателства за достоверни, тъй като, преценени
по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни и житейски логични и не се опровергават
от останалите събрани по делото доказателства.
При съвкупна преценка на събрания и проверен по делото доказателствен материал по
делото, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 200 КТ за ангажиране на
обективната отговорност на дружеството работодател.
Работодателят отговаря за всички вреди, претърпени от работника или служителя поради
трудовата злополука. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да
бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо
и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
В случая при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди трябва да се вземат
предвид следните обстоятелства – характера на претърпените неимуществени вреди в това
число и фактът, че доколкото смъртта е необратимо състояние, то за близките на починалия,
макар и затихващо във времето, вредите имат траен отпечатък в душевното им състояние;
възрастта на увреденото лице към момента на претърпяване на неимуществените вреди;
близостта на отношенията и връзката между лицата; финансовата и моралната подкрепа,
която починалият е предоставял на близките си. От събраните по делото доказателства се
установи, че смъртта на М. Н. е предизвикала сериозни емоционални и психични страдания
у ищцата С. К., с която макар и без брак, са живели заедно и от което съжителство е родено
детето. Били са сплотени, подкрепяли са се, за ищцата починалият е бил опора и помощ. И
6
към момента ищцата не се е справила напълно с мъката си и продължава да търпи негативни
последици на психично ниво от загубата на най-близкия за нея човек, настъпила по
неочакван начин. По отношение на детето, то в много ранна детска възраст е останало без
баща, който няма никога да опознае и ще бъде лишено от грижата на този родител и от
емоционалната връзка баща-дъщеря. Майката и детето са разчитали на финансовата и
морална подкрепа на бащата, от която смъртта му внезапно ги е лишила, поставяйки ги в
ситуация сами да се справят в живота. Детето е лишено от родител, а майка му – от
партньор в живота, и липсата на тази емоционална връзка и подкрепа е причинила и
продължава да причинява страдания и мъки на ищците.
Съобразявайки изложените по-горе обстоятелства, съдът приема, че справедливото
обезщетение за ищцата Н. Н. за причинените неимуществени вреди възлиза на 150 000
лв., а за ищцата С. К. – на 100 000 лв.
Основателни са акцесорните претенции за обезщетение за забава, които са законна
последица – арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, поради което на ищците се дължи лихва за забава от датата
на злополуката до окончателното изплащане.
Ответникът е релевирал възражение за намаляване на претендираното обезщетение за вреди,
тъй като пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат с "груба
небрежност" по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. „Грубата небрежност“ е неполагане на
дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка и е
налице, когато пострадалият е съзнавал, предвиждал настъпването на неблагоприятните
последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати. Винаги когато
пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам се поставя в
ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата. В хипотезата на
съпричиняване поради груба небрежност работодателят не отговаря за вредите, които са
последица от поведението на увредения. В конкретния случай по делото се установиха
такива факти, които водят до извод за съпричиняване на увреждането от пострадалия –
използване за изпълнение на задълженията на средство, което не е било подходящо и
безопасно, което се установява от констатациите в протокола за резултатите от разследването
на злополуката и показанията на свидетелите. Такова поведение е нарушение на
задължението на пострадалия като работник да се грижи за своите безопасност и здраве,
което следва от чл. 126, т. 6 КТ, вр. чл. 33 ЗЗБУТ.
Превенцията на риска от трудова злополука е отговорност и на двете страни по трудовото
правоотношение, но ролята на работодателя е водеща, тъй като той следва да вземе мерки за
обезопасяване на трудовия процес. От доказателствата се установи, че работодателят е
изпълнил своите задължение за провеждане на първоначален и периодичен инструктаж по
отношение на работниците на обекта, включително пострадалия Н., предоставил е
необходимите работно облекло и предпазни средства, изготвил е правила за безопасна
работа, включително относно монтажа на вертикални въздуховоди, в които е предвидено
монтирането да се извършва от рампа или скеле, като е забранено при работа с преносима
стълба тя да се поставя до отвори. От друга страна се изясни от гласните доказателства, че
М. Н. и колегите от бригадата му не са използвали скеле и не са се обезопасявали със сбруя
7
при монтажа на въздуховода, тъй като било неудобно и отнемало много време, като
използването на въжета и сбруи се преценявало от техниците или от самите тях. Т.е. макар
да е приел правила за начина на работа, работодателя не е осигурил контрол по спазването
им, след като е допуснал работата да се изпълнява по преценка на самите работници в
противоречие с правилата. Когато начинът на изпълнение на конкретно задължение е
предоставен на преценката на самия работник, отговорността на работодателя се увеличава.
Това не изключва прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ, ако работникът грубо е нарушил
правилата за безопасност и предприеме работата при липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни правила за безопасност.
В случая, за да изпълни задълженията си по вземане на мерки, М. Н. е използвал стълба във
вентилационна шахта с отвор. В този смисъл неоснователни са възраженията, че не са
установени предприети от него действия в разрез с изискванията за безопасност, тъй като
макар и да не са възприели самото падане, останалите работници от бригадата са възприели
слизането на Н. на по-долния етаж за вземане на размер със стълба. Използвайки стълба в
близост до отвор пострадалият очевидно е пренебрегнал всякакви изисквания за
безопасност и се е поставил сам в ситуация на риск от увреждане, като използването на този
начин на работа и от останалите работници не изключва преценката на конкретния работник
за начина на извършване й, когато той е високо рисков и крие опасност за здравето и живота
му. При елементарна преценка с какво да си послужи и какви последици биха настъпили
при вземане на размер върху стълба до отвор към долните етажи, не би се стигнало до
използване на приспособление, което не е безопасно.
Т.е. на първо място, произшествието е резултат от нарушение на правилата за безопасна
работа от самия работник, който сам се е поставил в положение на повишен риск
извършвайки работата по непозволен от правилата начин. Това поведение следва да се
квалифицира като неспазване на правилата за безопасност в степен, обосноваваща извод за
допусната груба небрежност. При тази небрежност съпричиняването има своите степени,
които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с
оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, са критериите за намаляване на
обезщетението.
При преценка на съотношението на приносите на работника и работодателя, съдът приема,
че превес има това на работодателя, който е допуснал работата да се изпълнява в разрез с
установените от него правила и без да е осигурил ефективен контрол за спазването им
особено при работа на височина и при липса на проведено обучение и успешно положен
изпит за безопасно изпълнение на дейността – нарушения на чл. 16, ал.1, т. 6 ЗЗБУТ; чл. 101,
т.5 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; чл. 13, ал.3 Наредба №
РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд; чл.27, т.4 от Правилник за безопасност и здраве при работа по
електрообзавеждането с напрежение до 1000 V.
С оглед обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, и степента на неизпълнение
8
задълженията и на двете страни, превес има това на работодателя, а приносът на
пострадалия е 20 %. При това положение, редуцирайки приетите за справедливи
обезщетения за неимуществени вреди с приноса на пострадалия, дължима на ищцата Н. Н.
остава сумата от 120000 лв., а на ищцата С. К. – сумата от 80000 лв., за които исковете
следва да се уважат ведно със законната лихва от датата на злополуката.
Относно разноските.
Съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, и съгласно чл. 38,
ал.2 от Закона за адвокатурата, за безплатно оказаната правна помощ на ищците, на адвокат
Я. Д. Д. се дължи възнаграждение, което съдът определя на 10000 лв. предвид предприетите
действия и проведеното едно съдебно заседания, а с начислен ДДС /§2а от Наредба № 1 за
възнаграждения за адвокатска работа/ - на 12000 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковите претенции – в размер на 2242.60 лв. от платените 8650 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС сумата от 8000.00 лв. за държавна такса съобразно уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М. Про“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София,
............., да ЗАПЛАТИ на Н. М. Н., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител С. Г. К., ЕГН **********, гр. Перник, ....., на основание чл. 200 КТ, сумата от
120 000.00 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в
следствие на смъртта на М. П. Н., починал на 16.10.2024 г. в резултат на настъпила трудова
злополука на 09.10.2024 г., ведно със законната лихва от 09.10.2024 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 120000 лв. до пълния предявен размер от
150000 лева.
ОСЪЖДА „М. Про“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София,
............., да ЗАПЛАТИ на С. Г. К., ЕГН **********, гр. Перник, ....., на основание чл. 200
КТ, сумата от 80 000.00 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, в следствие на смъртта на М. П. Н., починал на 16.10.2024 г. в резултат на
настъпила трудова злополука на 09.10.2024 г., ведно със законната лихва от 09.10.2024 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 80000 лв. до пълния
предявен размер от 120000 лева.
ОСЪЖДА „М. Про“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София,
............., да заплати на адвокат Я. Д. Д. от САК, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв., сумата от
12000 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. М. Н., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител
С. Г. К., ЕГН **********, и С. Г. К., ЕГН **********, гр. Перник, ....., да ЗАПЛАТЯТ на
„М. Про“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София, ............., на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от сумата от 2242.60 лв. разноски по делото /всяка по ½/.
9
ОСЪЖДА „М. Про“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София,
............., да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 8000.00 лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10