РЕШЕНИЕ
№ 13488
гр. София, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110137799 по описа за 2022 година
Предявени са брачни искове по чл. 49, ал. 1 СК, както и небрачни искове по чл.
59, ал. 2 СК, чл. 53 СК, както и искове с правно основание чл. 143 СК.
Ищецът Г. И. Ч. е предявил против ответницата Н. Ц. Ч. иск за развод поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Моли за прекратяване на брака.. Моли за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака
дете И. Г. Ч., род. ************* г., опреД.е местоживеенето на детето при бащата, опреД.е
на режим на контакт на майката с детето, посочен в исковата молба, и осъждането на
майката да плаща издръжка на детето.
Ответницата Н. Ц. Ч. е предявила против ищеца Г. И. Ч. иск за развод поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Моли за прекратяване на брака. Моли за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака
дете И. Г. Ч., род. 30.04.2014 г., опреД.е местоживеенето на детето при майката, опреД.е на
режим на контакт на бащата с детето, посочен в насрещната искова молба, и осъждането на
бащата да плаща издръжка на детето в размер на 500 лв. Желае да възстанови предбрачното
си фамилно име Божилова.
С отговора на насрещната искова молба се оспорват насрещните искове.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните съгласно
чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 49, ал. 1 СК
С този конститутивен иск съпругът упражнява своето лично преобразуващо
субективно право да иска прекратяване на брака по съдебен ред на основания, възникнали
след сключването му. Правото възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка, при
което напълно липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство, взаимност.
Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от съдържанието, очаквано от закона
и добрите нрави. Налице е пълно отрицание на нормалното състояние на брачното
1
правоотношение (ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).
При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за невъзвратимо
изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като
формална и ненужна, тя следва да се прекрати. Между страните съвместно съпружеско
съжителство липсва – от м.07.2022 г. са във фактическа раздяла, и няма изгледи съпрузите
да се съберат, тъй като нито един от тях не желае това.
Съобразно установените факти съдът счита, че предявения иск за развод е
основателен. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и
добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати.
По иска с правно основание чл. 53 СК
Правото на име е абсолютно субективно право на всяко физическо лице. Веднъж
получено по законния ред, името на физическото лице се ползва със стабилитет – то може да
бъде променяно само по реда и на основанията, предвидени в закона. Законът позволява при
сключването на брака всеки от встъпващите в брак да запази своето фамилно име, да приеме
фамилното име на другия съпруг, да добави фамилното име на съпруга си към своето, както
и да приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото. При
прекратяване на брака с развод законът позволява на съпруга, променил своето фамилно
име, да възстанови предбрачното си фамилно име – чл. 53 СК. Само от волята на този
съпруг зависи дали ще възстанови предбрачното си фамилно име, или ще запази фамилното
име, което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право на всяко
физическо лице на име.
В случая съпругата е променила при сключване на брака фамилното си име и желае
след развода да възстанови предбрачното фамилно име Божилова, като на осн. чл. 326 ГПК
вр. чл. 53 СК следва да се постанови диспозитив в този смисъл.
По мерките с правно основание чл. 59, ал. 2 СК относно родителските права,
режима на лични отношения, местоживеенето на детето и издръжката на детето
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. на ВКС по тълк.д. №
1/2016 г., ОСГК, разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските
права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай че не
се постигне споразумение по упражняването им. Вложеният в чл. 59, ал. 1 и 2 СК смисъл е
родителите да бъдат мотивирани да съгласуват отношенията си във връзка с децата, без тази
съгласуваност да се поставя в зависимост от отношенията помежду им като бивши съпрузи.
При прекратяване на брака чрез развод законът дава приоритет на постигането на съгласие
между родителите по въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на децата и в
частност – по упражняването на родителските права, като проявление на основополагащия
принцип, изведен в чл. 18 от Конвенцията за правата на детето, за носене от двамата
родители на обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, при въздигане на
висшите интереси на детето в тяхна основна грижа.
Само по изключение, при наличието на спор, се позволява намесата на съда с
единствената цел да бъде дадена защита на интересите на ненавършилите пълнолетие деца,
засегнати от родителския спор. Именно поради липсата на съгласие и с цел защита
интересите на детето, съдът следва да предпочете единия от родителите, комуто да възложи
упражняването на родителските права, изразяващи се в непосредствената, ежедневна
отговорност за отглеждането и възпитанието на детето.
Страните са родители на детето И. Г. Ч., род. 30.04.2014 г. Те не са постигнали
споразумение по чл. 50 СК и не живеят заедно. С липсата на съгласие за равновременен
престой на детето при двамата родители или за друга форма на споделено родителство,
съгласно т. 2 от Тълкувателно решение от 03.07.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г., ОСГК, съдът
следва да избере един от родителите, при когото да определи местоживеенето на детето и
2
комуто да предостави за упражняване родителските права.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът, са интересите на детето, като
вземе предвид обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношения към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, подкрепящата среда,
социалното обкръжение и материалните възможности.
Приетото по делото и кредитирано от съда като компетентно изготвено заключение
на СПсЕ сочи, че детето има емоционална връзка и с двамата родители, не е отчуждено от
нито един от тях, макар емоционалната връзка с майката да е по-силна. Социалните доклади,
а и показанията на разпитаните по делото свидетели сочат, че до раздялата детето е
отглеждано от двамата родители – бащата, с финансови възможности, предприемач,
майката, домакиня, като са ползвали помощта на гледачка, осигурена от бащата. След
раздялата и след постановени от съда привременни мерки детето е при майката, а бащата
има широк контакт (режим на контакт и през дни от работната седмица). Представените от
бащата доказателства сочат, че успехът на детето в училище се е понижил. Майката живее
под наем, в жилище, което е осигурено от бащата, сама с детето. Бащата живее заедно със
своя пълнолетна дъщеря от предходен брак. Има още две пълнолетни дъщери от предходен
брак, за които не се спори, че се е грижел като отглеждащ родител.
Съдът намира, че по посочените в чл. 59, ал. 4 СК критерии предимството е на
страната на бащата – макар детето да е по-силно привързано към майката, то бащата има по-
добър родителски капацитет, по-голям авторитет и подкрепяща среда (помага му негова
пълнолетна дъщеря от предходен брак), а и материални възможности. Той може да осигури
по-добро развитие на детето, както и да му налага по-силна дисциплина, вкл. в
образованието.
Ето защо упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на
бащата, при когото следва да бъде определено местоживеенето на детето.
На следващо място, на основание чл. 59, ал. 2 СК на майката следва да се определи
режим на лични отношения. Режимът следва да бъде съобразен с императивната норма на
чл. 59, ал. 3 СК (уикенди, училищни ваканции, официални празници, лични празници на
детето и майката). На майката, към която детето е силно привързано, следва да се осигури и
контакт и по „друго време“ (чл. 59, ал. 3 in fine СК), т.е. в дни от работната седмица.
Режимът следва да бъде следният:
- всяка първа седмица от месеца от 18:00 часа в понеделник до 18:00 часа в неделя с
преспиване в дома на майката, като майката взема и връща детето от адреса на
местоживеене; Първа седмица от месеца е тази, в която всички дни са от един и същи месец;
- всяка трета седмица от месеца за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в
неделя с преспиване в дома на майката, като майката взема и връща детето от адреса на
местоживеене;
- два пъти по 15 дни в месеците юни, юли и август по време, в което бащата не е в
платен годишен отпуск, като бащата се задължава до 1 юни да уведоми майката кога ще
ползва платения си годишен отпуск; през време на летния режим общият режим не се
прилага;
- по време на Новогодишните и Великденските празници на всяка нечетна година за
времето от 10:00 часа на 31 декември до 18:00 часа на 2 януари, респективно от 10:00 часа на
Разпети петък до 18:00 часа на Великден, и по време на Коледните празници на всяка четна
година за времето от 10:00 часа на 24 декември до 18:00 часа на 26 декември;
- първата половина от пролетната ваканция в нечетни години и съответно втората
половина на пролетната ваканция в четни години;
3
- в четни години за официалните празници 03.03; 01.05 и 06.05 от 10:00 ч. сутринта на
първия неучебен ден го взема и го връща до 19:00 ч. на последния неучебен почивен ден.
- в нечетните години за официалните празници 06.09; 22.09 и 01.11 от 10:00 ч.
сутринта на първия неучебен ден го взема и го връща до 19:00 ч. на последния неучебен
почивен ден.
- на рождения ден на детето 30.04 януари в нечетни години, за времето от 10:00 до
17:00 часа, а ако то този ден е на училище, за времето след приключване на учебни занятия
до 22:00 часа, в четни години – за именния ден на детето И.ден за времето от 10:00 до 17:00
часа, а ако то този ден е на училище, за времето след приключване на учебни занятия до 22
часа;
- на рождения ден на майката 14 февруари, за времето от 10:00 до 17:00 часа; а ако то
този ден е на училище, за времето след приключване на учебни занятия до 22:00 часа.
По издръжката на детето
Част от уредбата по чл. 59, ал. 2 СК е опреД.ето на издръжката на детето.
Задължението на дължащия издръжка е законово и съдържанието му се свежда до това да се
предоставят средства за съществуването на друг нуждаещ се член от семейството.
Задължението на родителя е безусловно – родителят дължи издръжка и ако детето е
трудоспособно и може да се издържа от труда си, както липсата на трудова заетост у
родителя нe го освобождава от задължението за издръжка, освен ако не е нетрудоспособен и
ако няма имущество. Издръжка може да се търси и за минало време, но само за период от
година преди исковата молба. Размерът на издръжката зависи не само от нуждите на детето,
но и от възможностите и материалното състояние на родителя, като по арг. от чл. 59, ал. 5
СК вр. чл. 47, ал. 3 КРБ размерът на издръжката трябва да осигури условия на живот на
детето, каквито е имало преди раздялата на родителите, освен ако това би създало особени
затруднения за дължащия издръжка родител. В производство по чл. 127, ал. 2 СК родителят
може да предяви иск за издръжка като процесуален субституент на детето.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си (последното отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите –
т. 2 от ППВС № 5/1970 г.), като според чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което
я дължи, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната
работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращият издръжка да
е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си, не се прилага спрямо
ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 СК е специална норма по
отношение на чл. 139 СК и изключва неговото приложение. Освен това ищците по делото с
оглед възрастта си са неработоспособни, поради което имат право на издръжка от
родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават издръжка (чл. 140, ал. 1,
т. 2 СК). Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те
живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката
в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и
посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата.
Конкретните възможности на ответника да дава издръжки обаче са предпоставка за нейния
размер (чл. 142, ал. 1 СК). Възможностите да се плаща издръжка се определят от доходите,
имущественото състояние и квалификацията на дължащия издръжка (т. 5 от ППВС № 5/1970
г.).
Ищецът заявява, че не претендира издръжка, а в условията на евентуалност заявява,
че претендира присъждане издръжка в минимален размер. Съобразно диспозитивното
начало в процеса следва да се присъди издръжка в размера по чл. 142, ал. 2 СК от 195 лв.,
считано от влизане в сила на съдебното решение в частта за местоживеенето на детето.
4
Съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г., при развод съдът е длъжен служебно да се
произнесе за издръжката на децата, дори ако няма предявен иск за издръжка. В случаите на
служебно присъждане на издръжка следва да се присъждат и лихви, независимо от това,
дали има или няма искане, тъй като в случая и лихвата се подчинява на същото служебно
начало, както и главницата. Ето защо съдът е длъжен да осъди майката, която дължи
издръжка, да плаща и законна лихва за забава върху евентуалните просрочени месечни
задължения за издръжка.
По държавните такси:
Претендиращите издръжка не внасят държавна такса (чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК), поради
което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК майката следва да заплати държавна такса по сметка на
съда върху присъдената издръжка в размер на 280,80 лв., определена съгласно чл. 69, ал. 1,
т.т. 6 и 7 ГПК и чл. 1, пр. 1 ТДТ ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен на 27.08.2011 г. в гр. София, с акт за
граждански брак № 27/27.08.2011 г. на гр. Правец, общ. Правец, обл. Софийска, между Г. И.
Ч., ЕГН **********, и Н. Ц. Ч., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 326 ГПК вр. чл. 53 СК след прекратяване на
брака съпругата Н. Ц. Ч., ЕГН **********, да възстанови своето предбрачно фамилно име
Б..
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК упражняването на родителските права
по отношение на детето И.Г. Ч., ЕГН **********, на бащата Г. И. Ч., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК местоживеенето на детето Иван Г.ев Ч. ,
ЕГН **********, при бащата Г. И. Ч., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК режим на лични отношения на майката Н.
Ц. Ч., ЕГН **********, с детето И. Г. Ч., ЕГН **********, както следва:
- всяка първа седмица от месеца от 18:00 часа в понеделник до 18:00 часа в неделя с
преспиване в дома на майката, като майката взема и връща детето от адреса на
местоживеене; Първа седмица от месеца е тази, в която всички дни са от един и същи месец;
- всяка трета седмица от месеца за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в
неделя с преспиване в дома на майката, като майката взема и връща детето от адреса на
местоживеене;
- два пъти по 15 дни в месеците юни, юли и август по време, в което бащата не е в
платен годишен отпуск, като бащата се задължава до 1 юни да уведоми майката кога ще
ползва платения си годишен отпуск; през време на летния режим общият режим не се
прилага;
- по време на Новогодишните и Великденските празници на всяка нечетна година за
времето от 10:00 часа на 31 декември до 18:00 часа на 2 януари, респективно от 10:00 часа на
Разпети петък до 18:00 часа на Великден, и по време на Коледните празници на всяка четна
година за времето от 10:00 часа на 24 декември до 18:00 часа на 26 декември;
- първата половина от пролетната ваканция в нечетни години и съответно втората
половина на пролетната ваканция в четни години;
- в четни години за официалните празници 03.03; 01.05 и 06.05 от 10:00 ч. сутринта на
първия неучебен ден го взема и го връща до 19:00 ч. на последния неучебен почивен ден.
5
- в нечетните години за официалните празници 06.09; 22.09 и 01.11 от 10:00 ч.
сутринта на първия неучебен ден го взема и го връща до 19:00 ч. на последния неучебен
почивен ден.
- на рождения ден на детето 30.04 януари в нечетни години, за времето от 10:00 до
17:00 часа, а ако то този ден е на училище, за времето след приключване на учебни занятия
до 22:00 часа, в четни години – за именния ден на детето И.ден за времето от 10:00 до 17:00
часа, а ако то този ден е на училище, за времето след приключване на учебни занятия до 22
часа;
- на рождения ден на майката 14 февруари, за времето от 10:00 до 17:00 часа; а ако то
този ден е на училище, за времето след приключване на учебни занятия до 22:00 часа.
ОСЪЖДА Н. Ц. Ч., ЕГН **********, да заплаща на детето си И. Г. Ч., ЕГН
**********, чрез бащата Г. И. Ч., ЕГН **********, на основание чл. 59, ал. 2 СК вр. чл. 143
СК издръжка на ненавършило пълнолетие дете в размер на 195 лв. мес., считано от влизане
в сила на съдебното решение в частта за местоживеенето на детето или до настъпване на
основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Н. Ц. Ч., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по
сметка на съда сумата от 280,80 лв., допълнителна държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, чрез пълномощниците им, което
обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6