Р Е Ш Е Н И Е
№ 260018
гр. Кюстендил, 08.04.2022 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І
състав, в ОТКРИТО съдебно заседание на девети март две хиляди и
двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА като
разгледа докладваното от съдия Радев гр.д. № 2378 по описа на
КРС за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ю.С.Ш., ЕГН: **********,***, съдебен адрес ***,
Търговски дом, вх. Г, ет.2, кантора 252, чрез адв. И.Д.К., е предявил против А.В.К.Ш.,
ЕГН: **********,*** и Л.Ж.В., ЕГН: **********,*** искове да бъде признато за
установено по отношение на ответниците, че ищецът е изключителен собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 41112.503.533.5.16 по КККР на
гр. Кюстендил, с административен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар освободител“ №
240, бл. 143В, ет.0, гараж 2, обекта, находящ се в сграда № 5 – пет,
разположена в ПИ с идентификатор № 41112.503.533, както и да му предадат
владението на същия.Претендират
се и сторените разноски, вкл. за юрисконсуктско възнаграждение.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор.
Излагат доводи за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
КРС,след като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите и възраженията на страните при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за
установено следното:
По силата на договор за
покупко-продажба /л.6/,обективиран в Нотариален акт № 78,том I,рег.№
1318,дело № 61/2006 год. на Нотарус Б. А. с
рег.№ 325, Л. А. Ш.,ЕГН **********,придобила собствеността на самостоятелен обект,представляващ гараж № 2-втори от блок 143
стр.2 от Решение по
гр.д.№ 2378/2020 год по описа на РС-Кюстендил
„В“ по плана на ************,със застроена площ от
20.39 кв.м.Няма спор между страните, това се установява и от Схема на СОС № 15-383877-13.06.2018 г.,изд.от на СГКК – гр. Кюстендил /л.9/,че горният представлява понстоящем самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 41.112.503.533.5.16.
Установява се от Удостоверение за
наследници изх.№ 1060/10.08.2016 год.,изд.от Община Кюстендил /л.12/,че ищецът
и първият ответник са низходящи от първи ред /синове/ на горната,която е
починала на 09.08.2016 год. в гр.Кюстендил.
На 19.01.2017 год. в Районен
съд-Франкфурт на Майн бил изготвен Протокол за отваряне на разпореждане при
смърт /л.13-15/,от които се установява,че Л. Ш. е оставила на 19.10.1969 год.
завещание,по силата на което определила синът си Ю. П. за
единствен свой наследник на цялото и имущество,намиращо се в РБългария. Видно
от Решение от 27.09.2000 год. на РС-Самоков по гр.д.№ 270/2020 год. е ,че на
осн.чл.19,ал.1 от ЗГР е допусната промяна във фамилното име на ищеца от С. на Ш..
Няма спор,данни и доказателства
ответникът А.Ш. да е присъствал при отварянето на горното завещание.Няма
спор,че горното завещание не е вписано в която и да е Служба по вписванията на
територията на РБългария.
По делото е представено като
доказателство саморъчно завещание /л.75/от Л. Ш.,изготвено на 13.03.2016
год.,от съдържанието на което се установява,че волята на горната е синът й А.Ш.
да наследи също гаражът й в гр.Кюстендил. Няма спор,както и доказателства по
това,че горното завещание не е обявявано и вписано в която и да е Служба по
вписванията на територията на РБългария.
На 06.10.2017 год. ответникът А.Ш. с
договор за дарение,оформен в нот.акт № 123,том I,рег.№
284/2017 год./ л.7/ дарил 1/10 ид.част от правото на собственост на процесният
гараж на отв.Л.Ж.В..
На 22.07.2020 год.и 08.08.2020 год.
в гр.Франкфурт на Майн,РГермания,между ищецът и ответникът А.Ш. било подписано
споразумение за уреждане на наследство,от съдържанието на т.2 на което се
установява,че горните признали взаимно,че процесният гараж е тяхна
съсобственост при равни
стр.3 от Решение по
гр.д.№ 2378/2020 год по описа на РС-Кюстендил
права,както и това,че отв.А.Ш. е
прехвърлил част от съсобствеността си на отв.Л.В.,техен общ племенник от втора
степен.В споразумението се съдържа изявление,че удостоверието за наследници в
РГермания ще бъде издадено като ползващо само ищецът.Подписването на
споразумението е предхождано от спорове за наследството на Л. Ш.,като се установява от изявлението
на представляваща отв.А.Ш. адвокат К. П.
/л.56-60/,че от името на този ответник е предложено изплащането на сума от
10 700 евро,за да се избегне спорът дали същият следва да върне на ищецът Ю.Ш.
сума в размер на 21 400 евра.
На 29.10.2020 год. ищецът се снабдил
от Районен съд Франкфурт на Майн,отделение по наследствени права с
удостоверение за наследници /л.20/,съгласно което е посочен за единствен
наследник на Л.А.Ш..
От показанията на свидетелите Л. Г.
и С. А. се установява това,че процесният гараж се ползва като такъв единствено
от отв.Л.В..
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените доказателства.
Съобразявайки горното съдът прави
следните изводи:
За уважаването на иск с
пр.осн.чл.108 ЗС ,какъвто е настоящияту,ищецът следва да докаже и установи
кумулативното наличие на трите елемента от фактическият му състав,а именно :
1.Че е собственик на процесният гараж;2.Ответниците владеят
гаража;3.Ответниците владеят гаража без основание.
Ищецът поддържа като придобивно
основание за правото си на собственост качеството му на единствен наследник на покойната
на него и отв.А.Ш., майка Л.А.Ш..За да се приеме,че тези твърдениия са
основателни следва да има доказателства първо за това,че праводателката на
ищеца е починала,второ че към датата на смъртта й в наследството се е вклюючвало
и правото на собственост на процесният гараж.Не е задължително изискване ищецът
да е наследник по закон на Л. Ш.,тъй като едно завещание ,макар и сторено на
лице без родствена връзка със завещателят,придава на последният качеството на
наследник и
стр.4 от Решение по
гр.д.№ 2378/2020 год по описа на РС-Кюстендил
има предимство пред преките
наследници по закон.За последните остава възможността за защита по реда на
чл.30 от Закона за наследството,ако е нарушен чл.28,ал.1 от същият.
Установи се безспорно по делото от
договорът за покупко-продажба в нотариална форма и удостоверението за
наследници,изд.от Община Кюстендил,че ищецът и отв.А.Ш. са низходящи от първи
ред и синове на покойната тяхна майка Л. Ш.,която приживе е придобила по възмезден
начин собствеността на процесният гараж.Няма спор по това като се установи и от
договорът за дарение,също оформен в изискуемата се от ЗЗД нотариална форма,че
отв.А.Ш. е дарил 1/10 ид.част от правото на собственост на процесният гараж на
отв.Л.В.,като безусловно от показанията на разпитаните свидетели се установи
това,че гаражът понастоящем се владее и ползва единствено от вторият ответник.
Спорни между страните са
наследствените им права с оглед твърдението на ищеца,че той по силата на стореното
му от праводателката завещание е нейн единствен наследник на цялото й имущество
в РБългария,останало след смъртта й,при което е и единствен собственик на
гаража,поради което дарението на ид.част от същият от отв.А.Ш. на отв.В. му е непротивопоставимо.Такова завещение
действително е било оставено в РГермания от праводателката на страните и
обявено по действащият в тази държава правов ред.Съгласно същото цялото
имущество на Л. Ш.,находящо се в РБългария, след смъртта й се завещава на
ищецът А.Ш..
По възражението на
ответниците че обявеното в РГермания саморъчно завещание не е вписано,поради
което им е непротивопоставимо,следва да се отбележи,че същото е неоснователно с
оглед спора по делото.Съгласно тълкувателните мотиви на Решение № 698 от 08.06.2011 г.
по гр. д. № 1281/2009 г. на ВКС-I г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК,
а именно, че "с изменението на чл. 112 ЗС
/ДВ. бр. 34/2000 г./ и създадената нова б. "и" е предвидено
задължително вписване на препис от обявените саморъчни завещания с предмет
недвижим имот и права върху недвижим имот,което има чисто оповестително
действие и цели само да даде възможност на наследниците по закон и на трети
лица да узнаят за извършения от наследодателя акт на разпореждане с имуществото
за след смъртта му и за намерението на бенефициера да се ползва от него.
Обявяването
стр.5 от Решение по
гр.д.№ 2378/2020 год по описа на РС-Кюстендил
на саморъчното завещание
по реда на чл. 27 ЗН,
както и вписването на препис от обявеното саморъчно завещание не са условие да
се породи вещно-правното действие на завещанието. Общото завещателно
разпореждане по чл. 16, ал. 1 ЗН
придава на лицето, в чиято полза е направено универсалното завещание качеството
на наследник, който измества от наследяване /на цялото или на дробна част от
него/ наследниците по закон, като наследяването по завещание е с приоритет пред
наследяването по закон.Наследникът по закон наследява, само ако налично
завещание не е породило действието си.Завещанието,от което претендира да черпи
права ищецът обаче не е универсално.Анализа на същото сочи,че завещателката е
изразила волята си имуществото в РГермания да остане на съпругът й, а това в
РБългария на ищецът.Поради това
волеизявление съдът счита,че същото има характера на такова относимо за
определено конкретно имущество, което е определяемо,поради което за него важи
правилото на чл.16,ал.2 Закон за наследството,т.е то е частно.След изготвянето
на това завещание наследодателката е изготвила още-едно,това което отв.А.Ш.
представя с отговорът на ИМ. Съгласно чл. 16, ал. 2 ЗН
завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са
частни и придават качеството на заветник,а като се вземе в предвид и че съгласно
чл.
39 ЗН последващото завещание, което не отменя изрично по-раншното,
отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите,следва да се приеме ,че със
съставянето на завещанието от 11.03.2016 год. в полза на отв.А.Ш.,същият е придобил качеството на заветник по
отношение конкретно на спорният гараж,защото наследодателят
е отменил мълчаливо предходното си частно завещателно разпореждане от 1968 год.по отношение само на
този негов имот. Това завещение не е оспорено от
ищецът,спазена е писмената му форма по чл.
25 ЗН ,отнасяща за всички
елементи от съдържанието на едностранната сделка завещание, което включва
неговия автор, лицата, в полза на които се разпорежда за след смъртта си
завещателят и имуществото, предмет на разпореждането. Подписът е завършващ
елемент от фактическият състав на завещанието и с него се документира, че
именно лицето, посочено като негов автор е направило изявлението. При спор за
истинността на завещанието,какъвто в казуса не бе повдигнат, следва да се установи дали
подписът е на лицето, посочено като негов автор,
стр.6 от Решение по
гр.д.№ 2378/2020 год по описа на РС-Кюстендил
но е
недопустимо авторът да се установи чрез изследване на подписа. Най-краткото
допустимо съдържание на завещанието включва името на завещателя, имуществото,
което се завещава и имената на облагодетелстваните лица като от текста на
завещанието следва несъмнено да се установява кой, на кого и какво завещава,
както и че волята на завещателя, изразена в завещанието е окончателна и
непоколебима.Няма
доказателства за това завещанието да е обявено, нито за конкретният момент
когато е станало известно на горният ответник, като съдът счита че това е
станало след
процесната транслативна сделка, с която същият се е разпоредил с част от
собствеността на гаража,както и след подписването на споразумението за
наследство през 2020 год.Това е така,защото измежду представените пред Нотариуса документи при изповядване на
сделката дарение то липсва. Нотариусът е проверил собствеността на гаража в
лицето на отв.А.Ш. от представеният титул за собственост на Л. Ш. и посоченото
като приложение удостоверение за наследници на същата, в което този ответник
очевидно не е посочен като единствен наследник,тъй като в разпоредителната част
на договора за дарение е посочено че дарява част от свой сънаследствен имот.
Към датата на подписване на
споразумението,уреждащо наследственият спор
между братята в гр.Франкфурт на Майн горното завещание,придаващо
качеството на заветник на отв.Ш. по отношение на процесният гараж , също не е
било известно на страните,най –малкото защото в противен случай не би било
признато,че двамата братя са съсобственици при равни права на гаража,като е
отбелязано и частичното прехвърляне на собственост от същият на отв.В.. По своя
характер това споразумение представлява договор за спогодба, който е
неформален, възмезден, двустранен, комутативен договор на разпореждане за
решаването на съществуващ или възможен бъдещ спор между страните по него. В
частта му, засягаща предмета на делото (т.III от него) е видно, че страните
(двамата братя) са се съгласили, че всяка от тях е получила по ½ идеална
част от собствеността върху гаража в гр. Кюстендил. В случая е видно, че не е
налице воля за разпореждане с гаража, а е налице констатиране (деклариране) на
вече известен на страните факт. Констатира се по повод имота и наличието на
прехвърлителна сделка от страна на А.Ш. в полза на Л.В. за част от имота, която
сделка предхожда сключената спогодба. Поради посоченото съдът намира, че в
договора липсва изрично волеизявление от която и да е от страните по делото, че
имотът
стр.7 от Решение по
гр.д.№ 2378/2020 год по описа на РС-Кюстендил
или част от
него ще премине от патримониума на единия от тях в имуществото на другия.
Следва да се
отбележи, че дори и да беше отразено разпореждане с недвижимия имот в договора,
същото не би могло да породи правно действие. Към датата на спогодбата на
ищецът и отв. Ш. вече е било известно първото по време завещение на
наследодателката си (видно от което е открито на 19.01.2017г.), съгласно което
неин единствен наследник на
имуществото в РБългария е ищецът и същият не би могъл
с горното признание да прехвърли 1/2 идеална част от собствеността на гаража на
своя брат.
Съгласно
разпоредбата на чл. 18, във вр. с чл. 365, ал. 2, изр. второ ЗЗД, учредяването
на вещни права върху недвижими имоти се извършва във формата на нотариален акт,
която е форма за действителност. Неспазването на тази форма би довело до
нищожност на горната спогодба като договор и същата не би могла да породи
правни последици, в случай, че в нея е налице изрично волеизявление за
разпореждане с имота.
Поради горното и изложеното за
действието на завещанието от 11.03.2016 год. ищецът не е носител на обем права
по отношение на гаража.
За по-голяма яснота съдът отбелязва
и това,че дори към датата на споразумението на отв.А.Ш. вече да е било известно
второто по време завещание, оставено от майка му,товапридаващо му качеството на
заветник по отношение на процесният гараж, то същият,поради изложеното по-горе
във вр. с чл.18 ЗЗД във вр. с чл.356,ал.2,изр.2 ЗЗД не би могъл да се разпореди
с ½ ид.част от собствеността на гаража в полза на брат си и ищец по
делото.
По делото поради недоказване на
първият и основен и съществен елемент от иска на посоченото основание ,а именно
че ищецът е изключителен носител на правото на собственост на процесният
гараж,същият се отхвърля като неоснователен.
стр.8 от Решение по
гр.д.№ 2378/2020 год по описа на РС-Кюстендил
По разноските
Като резултат на отхвърляне на
исковата претенция съдът ще присъди в полза на отв.Л.В.,за когото единствено
има доказателства да е сторил разноски, реално платената от него за процесуално
представителство на адв.В.П. сума в размер на 800.00-осемстотин лева.
Водим от горното и на осн.чл.108
ЗС,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният
от Ю.С.Ш., ЕГН: **********,***,
съдебен адрес ***, Търговски дом, вх. Г, ет.2, кантора 252, чрез адв. И.Д.К.,
против А.В.К.Ш., ЕГН: **********,*** и Л.Ж.В., ЕГН: **********,***, иск да бъде признато за
установено по отношение на ответниците, че ищецът е изключителен собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 41112.503.533.5.16 по КККР на
гр. Кюстендил, с административен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар освободител“ №
240, бл. 143В, ет.0, гараж 2, обекта, находящ се в сграда № 5 – пет,
разположена в ПИ с идентификатор № 41112.503.533, както и да му предадат владението на същия.
ОСЪЖДА Ю.С.Ш., ЕГН: **********,***,ДА ЗАПЛАТИ на Л.Ж.В.,
ЕГН: **********,***,сумата от 800.00 /осемстотин/ лева,
представляваща сторените от последният разноски по воденето на делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на
преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: