№ 929
гр. Варна , 28.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и осми юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20213100900244 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от М. ИВ. П., с ЕГН
**********, с адрес: *******, действащ чрез адв.Б.З. със съдебен адрес: *******, против
“Банка ДСК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Московска“ №19, представлявана заедно от Виолина Маринова Спасова и Доротея
Николаева Николова, действащи чрез юрисконсулт М. С., с която e предявен иск с правно
основание чл.439 от ГПК във с чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК за установяване на недължимостта
на сумите, за които по ч.гр.д.№9677/2011г. по описа на PC Варна в полза на ответника,
срещу ищеца са издадени Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
Изпълнителен лист, а имено на сумата от общо 209132.31лв., представляваща сбор от
левовата равностойността на: 96600 евро-главница по Договор за кредит от 03.07.2008г.,
ведно със законова лихва върху тази сума, считано от 24.06.2011г. до окончателното
изплащане; 8034.08 евро-договорна лихва; 884.91 евро-наказателна лихва за периода
25.10.2010-24.06.2011г.; 122.25 евро-заемни такси и 2516лв.-съдебни разноски, поради
погасяване на вземането по давност на основание чл.110 от ЗЗД, или в условията на
евентуалност, че вземането в размер на 8034.08 евро-договорна лихва и в размер на 884.91
евро-наказателна лихва за периода 25.10.2010-.24.06.2011г., е погасено по давност на
основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на
ответника.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
се поддържа становище за недопустимост на иска, което съдът намира за неоснователно, тъй
като трайната съдебна практика е възприела, че за допустимостта на иска по чл.439 от ГПК е
1
от значение дали ищеца се позовава на ново настъпили обстоятелства, каквито твърдения в
случая са налице. Като дали са налице предпоставките за прилагане на института на
погасителната давност е въпрос по същество на спора, а не за неговата допустимост, още
повече, че предвид изричното оспорване на иска от страна на ответника, в случая е налице
правен спор, който следва да бъде разгледан по същество.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.113 от ГПК
съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на общият исков процес, като предвид
редовността на ИМ делото следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните писмени доказателства се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
Искането на ищеца за изискване на препис от изп.д.№20158070400092 по описа на
ЧСИ Н.Денчева, което е образувано след преобразуване на ИД № 20127150400225 по описа
на ЧСИ М.Пашова, следва да се уважи, тъй като доказателствата по цитираните дела са
относими, към настоящия спор.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на общия исков процес, на
основание чл.113 от ГПК.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание
чл.140, ал.3 от ГПК:
Постъпила е искова молба от М. ИВ. П., против “Банка ДСК“ АД, с която e предявен
иск с правно основание чл.439 от ГПК във с чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК за установяване на
недължимостта на сумите, за които по ч.гр.д.№9677/2011г. по описа на PC Варна в полза на
ответника, срещу ищеца, са издадени Заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист, а имено на сумата от общо 209132.31лв.,
представляваща сбор от левовата равностойността на: 96600 евро-главница по Договор за
кредит от 03.07.2008г., ведно със законова лихва върху тази сума, считано от 24.06.2011г. до
окончателното изплащане; 8034.08 евро-договорна лихва; 884.91 евро-наказателна лихва
за периода 25.10.2010-24.06.2011г.; 122.25 евро-заемни такси и 2516лв.-съдебни разноски,
2
поради погасяване на вземането по давност на основание чл.110 от ЗЗД, или в условията на
евентуалност, че вземането в размер на 8034.08 евро-договорна лихва и в размер на 884.91
евро-наказателна лихва за периода 25.10.2010-.24.06.2011г., е погасено по давност на
основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 03.07.2008г., представляваното от ищеца
“Булиропъртис“ ООД, с ЕИК *********, е сключило с ответника Договор за потребителски
кредит в размер на 99000 евро, за срок от 7 години. Сочи се, че поради наличие на
финансови затруднения по време на срока на договора за кредит, се е наложило неговото
преструктуриране, като на 29.09.2009г. е подписан Анекс, с която за краен падеж на
Договора е приета датата 29.09.2014г. и като допълнително обезпечение, е учредено
поръчителството от три физически лица, а именно ищеца, В. Р. Д. и Й. А. Н.. Твърди се, че
относно поръчителството е подписан Договор за поръчителство от 29.09.2009г.,
представляващ неразделна част от Анекс №1. Сочи се, че поради неплащане на
задължението, съобразно погасителният план, кредита е обявен за предсрочно изискуемо от
кредитора и на 28.06.2011г., като същият се е снабдил с изпълнителни титули по ч.гр.д.
№9677/2011г. по описа на PC Варна, въз основа на които е образувано изпълнително дело
№20127150400225 при ЧСИ с рег.№715. Твърди се, че в хода на изпълнителното
производство, на 26.06.2012г., на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно
със Заповед за незабавно изпълнение, като преди това-на 03.05.2012г., съдебният изпълнител
е наложил възбрана на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ Овощна градина в
с.Сава, общ,Дългопол, местност “Савенски кладенец“. Твърди се, че след прекратяване на
правомощията на ЧСИ с рег.№715 и по решение на КЧСИ, целият архив е преместен при
ЧСИ с рег.№807, като процесното изпълнителното производство е преобразувано под
№92/2015г. и към момента е висящо. Твърди се, че от датата на образуване на
изпълнителното дело, съответно на налагането на горецитираната възбрана до 04.04.2016г.,
по отношение на ищецът не са предприемани принудителни действия. Сочи се, че на
въпросната дата-04.04.2016г., е поискано налагане на запор на трудовото възнаграждение на
ищеца, получавано от “Айдентидем“ ЕООД, макар такова изобщо не съществува. С оглед
изложеното се поддържа, че в периода 03.05.2012г.-04.04.2016г. спрямо ищецът, като
поръчител по процесният договор за кредит, не са предприети принудителни действия,
поради което и на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 03.05.2014г. е настъпила перемпция
по образуваното срещу него изпълнително дело, съответно че инкорпорираното изпълнение
в издаденият срещу него изпълнителен лист, е погасено по давност, както по отношение на
претендираната главница в размер на 96800 евро, така и по отношение на присъдените по
изпълнителният лист договорни и наказателни лихви. Твърди се, че новата давност е
започнала да тече от момента на предприемане на последното по време валидно
изпълнително действие, което в случая е 03.05.2012г.-датата на налагане на възбрана на
ид.ч. от недвижим имот, собственост на ищеца. Поддържа се, че всички последващи
действия, предприети в хода на изпълнителното производство, след датата на перемпцията
/прекратяване на изпълнителното производство по право/ не могат да доведат до прекъсване
3
на давността, в който смисъл са разрешенията дадени в т.10 от TP №2/2013г. на ОСГТК на
ВКС. Поддържа се още, че липсата на посочен от взискателя и изпълнен от съдебния
изпълнител, принудителен способ, прекъсващ общата погасителна давност на вземането по
изпълнителен лист и стабилизирането на Заповедта за незабавно изпълнение, както и
висящността на изп.д.№92/2015г. по описа на ЧСИ с рег.№807 на КЧСИ, обосновават
правния ни интерес от оспорване на изпълнението на вземането по процесният
изпълнителен титул и предявяване на настоящия иск.
С постъпилия в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор, се поддържа становище
за неоснователност на претенцията. Не се оспорват фактическите твърдения на
ищеца относно възникване на облигационната връзка по отношение на главният
длъжник и поръчителите, и снабдяването на кредитора с изпълнителен титул,
както и относно образуването и преобразуването на изп.производство. Твърди се, че
в хода на изп.дело е извършено текущо проучване на имущественото състояние на всички
задължени лица, като в резултат на това на 19.06.2012г. е наложена възбрана върху
притежавани от ищеца идеални части от поземлен имот с пл.№075006 в с.Сава,
общ.Дългопол, м-ст “Савенски кладенец“. Сочи се, че едновременно с това са наложени
възбрани и върху ипотекираните в полза на банката недвижими имоти, собственост на
дружеството-кредитополучател, както и запори върху трудово възнаграждение и МПС,
притежавани от другите двама длъжници. Сочи се, че на 29.11.2012г. кредитора е подал
молба за налагане на запор на трудово възнаграждение на ищеца в “Маркетинг“ ЕООД, с
ЕИК *********. Твърди се, че при наличието на учредени ипотеки и с оглед съразмерността
на обезпечението, взискателят е насочил своите действия преимуществено в принудителна
продан на ипотекираните имоти. Сочи се, че в периода м.декември 2012г.-м.февруари,
2016г., регулярно са провеждани публични продани на двете обезпечения, от които
кредиторът е очаквал да погаси вземането си, като на 25.02.2016г. е обявен купувач на
Апартамент №18 в гр.Варна, ул.“Кирил Патриков“ №3 на цена от 62661лв. Сочи се, че след
разпределение на постъпилата сума, се установило, че задължението не може да бъде
погасено и взискателят, се е насочил към други изпълнителни способи за удовлетворяване.
Сочи се, че след установяване на ново трудово правоотношение, на 04.04.2016г. и на
13.04.2016г. са подадени молби за налагане на запор на трудово възнаграждение на ищеца
при “Айдентидем“ ЕООД, с ЕИК *********, като последната молба е резолирана от ЧСИ за
налагане на запора. Сочи се, че на 21.06.2016г. е обявен купувач и на другия ипотекиран
недвижим имот при цена от 12220лв., която отново не е била достатъчна да покрие цялото
задължение, поради което взискателят е насочила изпълнение и върху възбранения
недвижим имот, собственост на ищеца. Сочи се, че на 04.04.2017г. е подадена молба за
извършване на опис и насрочване на публична продан, като описът е направен на
18.04.2017г., след което в периода м.август 2017г.-м.август 2020г. регулярно, са насрочвани
публични продани. На следващо място се сочи, че в хода на изп.производство, длъжниците
многократно-на 27.04.2015г., на 07.03.2016г., на 11.05.2017г. и на 22.06.2018г., са подавали
различни молби до взискателя-по изп.дело. или директно в деловодството на банката, с
4
искане за плащане на определена сума, след което остатъкът да им бъде опростен. Ето защо,
се поддържа, че в случая не е изтекла погасителната давност, респективно не се е погасило
правото за принудително изпълнение спрямо ищеца. На следващо място се поддържа, че
процесното изп.дело е започнало при действието на ППВС №3/18.11.1980г., според което с
образуването на изп.производство давността се прекъсва и такава не тече по време на
същото. Сочи се, че от постановяване на TP №2 от 26.06.2015г. по ТД № 2/2013г. на ВКС, се
прилага новото разрешение, че давността не се спира, но тя се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение в изпълнителното производство, като от момента на последното
започва да тече нова давност. Във връзка изложеното се сочи, че доколкото към 26.06.2015г.
производството по ИД №20158070400092 е било висящо, а след това са извършвани
непрекъснато изпълнителни действия /запори, възбрани, публични продани/, то не е
настъпило перемиране на производството. Оспорват се доводите на ищеца за настъпване на
перемпция, защото в периода 2012г.-2016г. спрямо него не са предприети изпълнителни
действия. Поддържа се, че прекратяването на изпълнителното производство по реда на
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, настъпва само ако взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, като законът не поставя изискване
тези действия да се отчитат за всеки длъжник поотделно /ако са двама и повече/, а напротив.
Развити са подробни съображения за едновременните значение, ефект и действие на
отделните изпълнителните действия по отношение на всички длъжници, което е пречка за
перемиране на производството по отношение на някои от тях. Поддържа се още, че
подадените от длъжниците молби за преструктуриране на дълга, по същество представляват
признание на задължението, респективно обуславят приложимостта на разпоредбата на
чл.116, б.“а“ от ЗЗД, според която е налице прекъсване на давността. На последно място се
поддържа, че дори да се приеме, че към 26.06.2015г. ИД №20158070400092, е било
прекратено по отношение на ищеца по силата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и за него, са в сила
приетите в т.10 от TP № 2/26.06.2015г. разрешения, то давността за процесното вземане,
включително и за лихвите е 5 годишна на основание чл.117, ал.2 от ЗЗД и защото се
основава на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, като са изложени подробни доводи. В заключение, се моли за
отхвърляне на претенциите като неоснователни.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.439 от ГПК във с чл.124,
ал.1, пр.3 от ГПК.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че е БЕЗСПОРНО и не се нуждае
от доказване обстоятелството, че ищецът има качеството на солидарен длъжник е
производството изп.д.№20158070400092, което е образувано след преобразуване на ИД
№20127150400225, което от своя страна е образувано на основание изпълнителните титули
ЗНИ и ИЛ, издадени по ч.гр.д.№9677/2011г. по описа на PC Варна.
5
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищецът следва да установи, че
след издаване на изпълнителният титул за процесните вземания, са настъпили твърдените
обстоятелства довели до погасяване по давност на задълженията. Ответната страна носи
доказателствената тежест за установяване правоизключващи и правопогасяващи спорното
право факти, в това число прекъсване на давностния срок и приложимостта на общата 5 г.
давност.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът намира, че страните сочат доказателства в
подкрепа на твърденията си.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК ПРИКАНВА страните към спогодба, като им се
разяснява, че приключването на спора по този начин, ще съкрати продължителността на
съдебното производство и ще доведе до окончателно уреждане на взаимоотношенията им,
като същевременно ще намали размера на разноските в производството.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от страните, писмени доказателства.
ДА се изиска преписка от изп.д.№20158070400092 по описа на ЧСИ Н.Денчева,
което е образувано след преобразуване на изп.д.№20127150400225 по описа на ЧСИ
М.Пашова.
НАСРОЧВА производството по т.д.№244/2021г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 30.09.2021г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6