№ 3857
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110210670 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на К. Я. А. против Наказателно постановление № 22-4332-
012442/05.07.2022 г., издадено от началник на сектор при „Пътна полиция” - СДВР, с което, на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 700 лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДП, както и лишаване от правоуправление, за срок от 3 месеца. Били
отнети и 12 контролни точки.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за недоказаност, за неустановено
авторство, за процесуални нарушения (общо описание на мястото на нарушението; неотчетен
толеранс; нечетлив АУАН; несъответствие между АУАН и НП); за маловажност на случая. Моли
за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 13.04.2022 г., в 08:05 ч. жалбоподателят управлявал л. а. Фолксваген Пасат, ДК № ***
(собственост на Нора Ангелова Тютюнджиева) в с. Мало Бучино, местност „Манолов дол“, по ул.
„Малобученски път“, с посока на движение от гр. Перник към гр. София, като се движел със
скорост от 91 км/ч, при въведено специално ограничение на скоростта за населено място от 40
км/ч.
Нарушението било заснето от технически изправна мобилна камера за контрол на
1
скоростта ARH CAM S1 № 11743F0, снимка № 0261271 по преписка №СПУКС-2-047-11893/2022
г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: АУАН; НП;
декларации за авторство; удостоверение за одобрен тип; протокол от техническа проверка;
протокол за използване; разпечатка от техническо средство; снимков материал; форма на отчет;
картон на водач; заповед за компетентност; справка от ОПУ-София.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, поради което
и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ на доказателствата не е
наложителен. Нарушението се установява от приложения снимков материал от техническото
средство за контрол на скоростта и справки, като ограничението на скоростта освен че не е сред
спорните моменти по делото, същото е намерило отражение и в разпечатката от средството за
заснемане. В допълнение, доколкото се касае за специално ограничение на скоростта за населено
място, върху веществено доказателствено средство е закрепено наличието на изричен указателен
пътен знак, в подкрепа и на справката от ОПУ-София. Средството за контрол е с установена
техническа изправност, като, доколкото нарушението е заснето с техническо средство, разпит на
актосъставителя на практика е безпредметен. Авторството се установява, по силата на попълнената
декларация по чл. 188 ЗДП, подписът на която не е сред оспорените обстоятелства.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
По допустимостта
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Възраженията за допуснати процесуални нарушения са неоснователни. На първо място,
мястото на контрол е описано в степен, позволяваща същото да бъде индивидуализирано както при
запитване към ОПУ-София, така и за целите на съдебния контрол (конкретизират се рамките на
населеното място с. Мало Бучино, а не се реферира към ул. „Малобучински път“, в неговата
цялост). В допълнение, твърдението за неотчетен толеранс на скоростта не кореспондира с
писмените доказателства по делото (л. 23), от които се установява диаметрално обстоятелство –
редукция от 94 на 91 км/ч. Отново в този ред на мисли, и екземплярът от АУАН, приложен към
2
преписката, и ксерокопието, приложено към жалбата (копирането на документ неминуемо се
отразява върху качеството на изображението) се отличават с четливост, позволяваща в пълна
степен да бъде възприета релевантната фактология, респективно – срещу нея да бъде организирана
евентуална защита.
Възражението за несъответствие между АУАН и НП почива на непрецизен прочит на
нормативната уредба. Действително, в АУАН се реферира към разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6
ЗДП, докато в атакуваното НП подобна привръзка липсва. Дори повърхностен прочит на
цитираната разпоредба, обаче, налага извод, че се касае за законово уредено правомощие на
контролните органи („…имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по
пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство“), но не и за
вменено задължение към участниците в движението, т. е. на дължимо поведение (нещо
повече – разпоредбата има отношение към реалния контрол, т. е. към дейността по
установяване на нарушения и нарушители, но не и към санкционната дейност, поради което
и подобно препращане в наказателното постановление би било силно смущаващо). В този
смисъл и не се касае до разнопосочност, ограничаваща правото на защита.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на 13.04.2022 г., в 08:05 ч. жалбоподателят
управлявал л. а. Фолксваген Пасат, ДК № *** (собственост на Нора Ангелова Тютюнджиева) в с.
Мало Бучино, местност „Манолов дол“, по ул. „Малобученски път“, с посока на движение от гр.
Перник към гр. София, като се движел със скорост от 91 км/ч, при въведено специално
ограничение на скоростта за населено място от 40 км/ч, а самото нарушение било заснето от
технически изправна мобилна камера за контрол на скоростта ARH CAM S1 № 11743F0, снимка
№ 0261271 по преписка №СПУКС-2-047-11893/2022 г.
Касае се за специално приложимо ограничение на скоростта за населено място, поради
което и законосъобразно като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДП.
Цитираното нарушение е формално и ангажирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не е обвързано с настъпването на определени негативни последици.
От субективна страна, констатира се наличие на изрично указано ограничение, поради което и
субективните представи на водача са непротивопоставими на административнообвинителната
теза. Предвид сериозното надвишение (повече от 100% над разрешения максимум) и данните за
предходни нарушения на ЗДП, случаят не би могъл да бъде квалифициран, като маловажен а
доколкото наглостта е гражданско понятие, възражение в подобна насока би могло да бъде
окачествено, като силно неуместно.
По размера на наказанието
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДП, водач, за превишаване над 50 km/h - с
глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Санкциите са във
фиксиран размер, като този на глобата е съобразен с установената скорост, поради което и
подробни разсъждения по размера им са безпредметни.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че жалбата срещу атакуваното
наказателно постановление, в частта относно отнетите контролни точки, е недопустима. И
3
теорията, и практиката са категорични, по отношение на изискването за законоустановеност на
нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания са само тези, посочени в закона.
Административните наказания са numerus clausus изброени в разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и
отнемането на контролни точки не е сред тях. Системата на контролните точки е средство за
контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но
отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има характер на
административна мярка, не – на наказание. В допълнение, чл. 2, ал. 1 ЗАНН регламентира, че
наказанията се определят само със закон или указ, а точковата система, съгласно чл. 157, ал. 3
ЗДП, се регламентира с наредба.
Действително, когато е опорочена административнонаказателната процедура, отмяната
на наказателното постановление влече след себе си неминуемо отмяна и на отнемането на точките.
В настоящия случай, обаче, атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и от
материална, и от процесуална гледна точка, поради което и доводите в жалбата, касаещи
отнемането на точките, не следва да бъдат обсъждани по същество. С тези аргументи, в тази си
част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и обосновано и,
като такова, следва да бъде потвърдено, като доколкото наказващият орган не е ангажирал
процесуален представител и не прави претенция за присъждане на разноски, произнасяне в тази
насока е безпредметно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-012442/05.07.2022 г., издадено
от началник на сектор при „Пътна полиция” - СДВР, с което, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДП,
на К. Я. А. била наложена глоба, в размер на 700 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДП, както и
лишаване от правоуправление, за срок от 3 месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К. Я. А., в частта, касаеща отнемането на
12 контролни точки.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4